Решение № 1593 от 18.9.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 334/2026 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „МВ И КО“ ООД – в ликвидация, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Г, ап. 5, представлявано от ликвидатора К. П. И., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ап. 3, против Решение № 80/15.06.2026 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № Ж-06-25/08.06.2026 г. срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № [рег. номер]-104-0000797/03.06.2026 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Враца, и е прекратено административното производство. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Поддържа се, че неправилно административният орган е приел жалбата срещу разпореждането за определяне на окончателна оценка за недопустима, тъй като по този начин жалбоподателят е лишен от защита срещу акт, засягащ имуществената му сфера. Излагат се доводи, че определената окончателна оценка на имуществото е драстично занижена спрямо реалната пазарна стойност, че публичният изпълнител не е приложил надеждна методика и не е съобразил представения от дружеството оценителен доклад от лицензиран оценител. Иска се отмяна на Решение № 80/15.06.2026 г. и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане на жалбата по същество и назначаване на независима пазарна оценка. Претендират се разноски по представен списък. В съдебното заседание жалбоподателят, чрез ликвидатора К. П. И., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. В предоставените писмени бележки развива съображения, че съдебният контрол следва да обхване и преценката дали отказът да бъде разгледана жалбата не води до недопустимо засягане на правото на защита, доколкото според жалбоподателя определената окончателна оценка е очевидно занижена и е основа за последваща публична продан. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че с Решение № 80/15.06.2026 г. правилно е оставена без разглеждане жалбата срещу разпореждането за окончателна оценка, тъй като съгласно чл. 235, ал. 5 ДОПК окончателната оценка не подлежи на обжалване. Сочи, че директорът не разполага с процесуална възможност да разглежда по същество възражения срещу размера на окончателната оценка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: От доказателствата по делото се установява, че срещу „МВ И КО“ ООД – в ликвидация, [ЕИК], е образувано изпълнително дело № 6120000539/2012 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ/офис Враца, за събиране на публични вземания. В хода на изпълнителното производство публичният изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Враца, е пристъпил към действия по оценяване на недвижими имоти на длъжника, находящи се в [населено място], общ. Мездра, а именно поземлен имот с [идентификатор] и построена в него селскостопанска/производствена сграда – гъбарник с [идентификатор]. Към преписката са приложени документи относно собствеността, характеристиките на имота, данъчна оценка, както и оценителен доклад, представен от длъжника, изготвен от лицензиран оценител, с посочена пазарна стойност 203 900 евро /л. 20–33 от делото – жалба до директора и приложения. На 03.06.2026 г. публичният изпълнител П. С. е издала Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № [рег. номер]-104-0000797/03.06.2026 г., с което е определила окончателна оценка на следните активи: за поземления имот – 5 500 евро, и за сградата гъбарник – 107 690 евро, или общо 113 190 евро /л. 34–35 от делото/. В разпореждането е посочено, че при изготвяне на оценката са отчетени местоположението на имота, състоянието му, данъчната оценка, пазарното търсене и актуалната пазарна стойност на идентични или сходни по спецификация имоти. Отбелязано е, че определената стойност е по-висока от данъчната оценка. От приложената разписка се установява, че разпореждането за определяне на окончателна оценка е връчено лично на ликвидатора на дружеството на 04.06.2026 г. /л. 36–37 от делото/. На 08.06.2026 г. „МВ И КО“ ООД – в ликвидация е подало жалба до Директора на ТД на НАП – Велико Търново чрез публичния изпълнител, срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № [рег. номер]-104-0000797/03.06.2026 г. Жалбата е заведена с вх. № Ж-06-25/08.06.2026 г. /л. 20–21 от делото/. В нея дружеството е навело доводи, че окончателната оценка е неправилна, необоснована и занижена спрямо пазарните нива. Посочено е, че дружеството разполага с експертна оценка от лицензиран оценител от 05.04.2022 г., според която пазарната стойност на имуществото възлиза на 203 900 евро. Направено е искане да се отмени разпореждането за определяне на окончателна оценка, да се определи нова оценка съобразно представената експертиза или да се назначи повторна експертиза от три вещи лица, както и да се спрат действията по принудително изпълнение до произнасяне по жалбата. С Решение № 80/15.06.2026 г. Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е оставил без разглеждане жалба с вх. № Ж-06-25/08.06.2026 г. срещу разпореждането за определяне на окончателна оценка и е прекратил административното производство /л. 10–18 от делото/. В мотивите на решението административният орган е приел, че оспореният пред него акт представлява разпореждане за определяне на окончателна оценка на основание чл. 235, ал. 2 ДОПК, а съгласно изричната разпоредба на чл. 235, ал. 5 ДОПК окончателната оценка не подлежи на обжалване. Органът е посочил, че жалбата срещу оценката е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. В решението е отбелязано, че същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Враца в 7-дневен срок от съобщението чрез директора на ТД на НАП – Велико Търново. Видно от съдебната жалба, жалбоподателят сочи, че Решение № 80/15.06.2026 г. му е получено на 01.07.2026 г., а жалбата до съда е подадена на 06.07.2026 г., заведена с вх. № Ж-06-25#3/07.07.2026 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново /л. 8–9 от делото/. Следователно съдебната жалба е подадена в предвидения в чл. 268, ал. 1 ДОПК срок. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресата на оспореното решение, за когото същото е неблагоприятно, тъй като с него е оставена без разглеждане подадената от него жалба в административната фаза. Насочена е срещу акт на Директора на ТД на НАП, постановен по реда на чл. 267 ДОПК, който подлежи на съдебен контрол по чл. 268 ДОПК. Жалбата е подадена в предвидения 7-дневен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от извършването им, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването им, а в останалите случаи – от деня на съобщението. Съгласно чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК решаващият орган оставя жалбата без разглеждане, когато тя е процесуално недопустима. Специалната разпоредба, приложима в настоящия случай, е чл. 235 ДОПК, уреждаща оценката на вещите при принудителното изпълнение. Съгласно чл. 235, ал. 1 ДОПК описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. Съгласно чл. 235, ал. 2 ДОПК, когато за оценката са необходими специални знания, публичният изпълнител може да привлече оценител, чието заключение се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка. Съгласно чл. 235, ал. 3 ДОПК оценката не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, когато такава е предвидена. Решаваща за настоящия спор е разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ДОПК, според която окончателната оценка не подлежи на обжалване. В конкретния случай административният орган е бил сезиран именно с жалба срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка. С този акт публичният изпълнител е определил окончателна стойност на описаните вещи – недвижим имот и сграда, предмет на изпълнителното производство. Следователно предметът на административната жалба е попадал пряко в приложното поле на чл. 235, ал. 5 ДОПК. При наличие на изрична законова забрана за обжалване на окончателната оценка, Директорът на ТД на НАП не е разполагал с процесуална възможност да разгледа по същество възраженията на дружеството относно размера на определената оценка, актуалността на пазарната конюнктура, методиката на публичния изпълнител, представения от дружеството оценителен доклад или твърдяното занижаване на стойността. Тези доводи са насочени срещу правилността на оценката като размер, но законът изключва самостоятелното ѝ обжалване. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оставянето на жалбата без разглеждане представлява прекомерен формализъм и нарушение на правото на защита. Съдебният контрол в настоящото производство е осъществен върху акта на Директора, с който е приета недопустимост на административната жалба. Този контрол обаче не може да доведе до заобикаляне на изричната норма на чл. 235, ал. 5 ДОПК чрез фактическо разглеждане по същество на възражения срещу размера на окончателната оценка. Законодателят изрично е изключил самостоятелното обжалване на окончателната оценка, като е предвидил специален ред за провеждане на принудителното изпълнение и отделни способи за защита срещу други актове и действия в изпълнителното производство, когато законът допуска това. Съдът отчита доводите на жалбоподателя, че според него определената стойност е занижена, както и че е представен оценителен доклад от 2022 г., сочещ по-висока стойност. Тези обстоятелства обаче не променят правния извод за недопустимост на административната жалба срещу окончателната оценка. Настоящото производство не е производство по установяване на реалната пазарна стойност на имота, нито по съдебен контрол върху самата оценка по размер. Предметът на делото е единствено дали Директорът правилно е оставил без разглеждане жалбата срещу разпореждането за окончателна оценка. При императивната норма на чл. 235, ал. 5 ДОПК отговорът е положителен. Този извод съответства и на трайната съдебна практика по приложението на чл. 235, ал. 5 ДОПК. В решения по сходни казуси съдилищата приемат, че когато пред директора на ТД на НАП е подадена жалба срещу разпореждане за окончателна оценка, същата правилно се оставя без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като окончателната оценка не подлежи нито на административен, нито на самостоятелен съдебен контрол. В този смисъл са Решение по адм. д. № 2508/2022 г. на АС – Варна, Решение по адм. д. № 686/2023 г. на АС – Велико Търново, Решение по адм. д. № 1585/2024 г. на АС – Пловдив по приложението на чл. 235, ал. 5 ДОПК. Неоснователно е и искането съдът да върне преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане на жалбата по същество и назначаване на нова оценка. Такъв резултат би противоречал на чл. 235, ал. 5 ДОПК, тъй като би задължил административния орган да разгледа по същество жалба, която законът изрично изключва от обжалване. При тези съображения съдът приема, че оспореното Решение № 80/15.06.2026 г. е издадено от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно, и чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание и характера на спора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/. Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, Административен съд – Враца, IV състав,