Решение № 15 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 952/2025 г.

наказателно дело № 20254210200952 по описа за 2025 година Жалбоподателя М.М.П. от град Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 25-1752-000278, издадено на 11.11.2025 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП същият е бил санкциониран, както следва: с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, равняваща се на 51,13 euro, наложена за първото въз основа на чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП; и „Глоба” в размер на сумата от 30 лева, равняваща се на 15,34 euro, наложена за второто въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП. По съображения, които са изложени в подадената жалба и са развити в състоялото се по делото производство чрез процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия Габрово, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спадат и разноски под форма на адвокатско възнаграждение за този процесуален представител, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, чието присъждане се иска въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН. Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно. След като съпостави събраните в производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна: Свид. Р.Г.Ц. и М.Е.С. са служители на ОД на МВР Габрово, които за времето от 11,00 часа до 17,00 часа на 18.10.2025 година са изпълнявали задължения по контрол на пътното движение и по охрана на обществения ред на територията, обслужвана от РУ Габрово, в състав на съвместен автопатрулен екип. Около 12,50 часа на описаната дата двамата полицейски служители извършвали обход в гр. Габрово, като се движели с него в посока от „Шиваров мост“ по улица „Николаевска“ към центъра на града. Около 12,55 часа, докато преминавали по ул. „,Априловска“, те забелязали, че до разположена сграда на № 3, в която се намирал офис на „Пощенска банка“ АД, имало паркиран лек автомобил „Опел Зафира“ с Рег. № ЕВ 33-22 АТ, който бил спрян вдясно на платното за движение, перпендикулярно на други паркирани автомобили. Тъй като местоположението на същото МПС създавало затруднения пред възможността на останалите участници в движението да извършват завой към и от улица „Софроний Врачански“ в района на кръстовището, образувано между същата и улица „Априловска“, те преустановили движението на служебния автомобил, и след като слезли от него, отишли до спрелия автомобил „Опел Зафира“. Когато подходили към него, те видели, че в купето на този автомобил нямало никой. По-късно при тях дошъл неговия собственик – в лицето на жалбоподателя М.М.П., с адрес с. •••••••••, община Габрово, който заявил, че бил спрял за малко, тъй като бил отишъл да си изтегли пари от банкомата и се намирал наблизо. Тъй като мястото, на което МПС било спряло, създавало затруднения за преминаване пред останалите участници в движението, свид. Р.Ц. му обяснил, че щял да вземе отношение във връзка с извършеното нарушение чрез съставяне на известие за глоба с фиш, след което започнал да съставя фиш с № GT7678452. Въпреки че първоначално нямал възражения за него, при съставянето на фиша водача заявил, че не бил съгласен с това, че е извършил нарушение. Изложеното от същият възражение станало причина за анулиране на фиша, както и за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в неговото лично присъствие, тъй като свид. Р.Ц. приел, че след като около 13,01 часа на 18.10.2025 година, до клон на „Пощенска банка“, находящ се на ул. „Априловска“ в гр. Габрово, е паркирал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с Рег. № ЕВ 33-22 АТ, като (чрез начина, по който това е било извършено – допълнението е от страна на съда) създава пречки за останалите участници в движението и при извършената проверка не е представил изисканото свидетелство за регистрация на същия автомобил, жалбоподателя и осъществил съставите на административни нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Този акт е бил връчен на жалбоподателя, от който е бил и подписан, след като същия се запознал с отразените в него констатации във връзка с описаните нарушения, но без да изложи възражения в самия акт по повод на тях. Такива са били направени от него впоследствие, в рамките на допълнителния срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като от приложените по делото материали не е видно какво отношение е взел административнонаказващия орган по повод на тях. Въз основа на този акт и на останалите материали от административно-наказателната преписка впоследствие от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е издадено и посоченото Наказателно постановление № № 25-1752-000278 от 11.11.2025 г., което се явява предмет на обжалване по настоящото дело. При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Данните в разписката (на гърба на приложения на л. 11 от делото екземпляр на издаденото от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово Наказателно постановление под № 25-1752-000278/11.11.2025 г. сочат, че той е получен от жалбоподателя на 10.12.2025 година. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 16.12.2025 година, или преди края на съответния 14 дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление. Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответните нарушения, които се санкционират чрез него. Същия трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен още на датата за извършване на описаните в него две нарушения, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който техния автор е бил открит. Предвидения срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на тези нарушения, които са документално установени според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и обжалваното наказателно постановление съдържат всички реквизити, които са предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Постановлението също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 3.8 от посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 19-20 от НАХД № 952/2025 г., водят до заключение, че Началника на РУ Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон. Наказателното постановление установява, че първото от двете нарушения, за които жалбоподателя е бил санкциониран, се отнася за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, т.е. за нарушение по нормативен текст, който предвижда изрична забрана не само за паркиране, но и за престой „на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“. Тъй като от копията на съответните снимки на л. 7 и 8, направени във връзка с документиране на самото нарушение при съставяне на акта (респ. известието за глоба с фиш), е видно, че мястото (вдясно на пътното платно до сграда на улица „Априловска“ № 3, на което автомобила „Опел Зафира“ с Рег. № ЕВ 33-22 АТ е бил заснет в спряло положение, е създавало не само затруднения пред обективната възможност на останалите участници в движението да извършват завой към и от улица „Софроний Врачански“ в района на кръстовището, образувано между нея и улица „Априловска“, но и опасност за безпрепятственото странично разминаване на насрещно движещи се ППС по ул. „Априловска“ в посока на църквата „Успение Богородично“ след участъка с мястото, на което същия автомобил е бил спрял, поради наличие на друг, неправилно паркиран пред него лек автомобил, следва да се приеме, че всички предвидени предпоставки за определяне на свързаното с това нарушение като такова по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, са налице от обективна страна. Безспорно е, че показанията на разпитаните свидетели не съдържат данни за времето, през което собственика на този автомобил е отсъствал и причините, поради които не се е намирал в МПС или близо до същото при подхода на полицейските служители до него, но дори и да се приеме, че те са били свързани с посочената от жалбоподателя такава, а с оглед на нея и на задействаните мигачи от лявата и дясна страна на неговия автомобил – че е ставало въпрос не за паркирано, а за спряло МПС, липсват основания за квалифициране на извършеното като друго, а не като нарушение именно по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, и то не само поради възникналите затруднения за преминаването на останалите участници в движението и опасността за страничното им разминаване при движение по улица „Априловска“ в посока на описания по-горе православен храм, породени от мястото, на което притежаваното от жалбоподателя МПС се е намирало и неправилно паркиралия пред него друг лек автомобил, но и поради липсата на доказателства, които да сочат, че то не е било паркирало, а е било спряло за престой поради съществуване на обстоятелства, изброени в нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДВП. И това е така, тъй като в дадените от полицейските служители показания липсват данни, които биха могли да установят, че лекия автомобил с Рег. № ЕВ 33-22 АТ е бил в спряло положение за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а последният (в лицето на жалбоподателя) не излага твърдения и не сочи доказателства, които биха могли да установят това. Освен за определени правилно по вид, съдът прие, че наказанията, наложени за всяко едно от нарушенията, се явяват законосъобразни и по отношение на техните размери. Във връзка с първото от тези нарушения глобата е наложена въз основа на нормативен текст – чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, изрично предвидил такава за водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на самото нарушение е създадена непосредствена опасност за движението, т.е. при обстоятелства, каквито са установени в настоящия случай. Упоменатото в тази разпоредба наказание няма предвиден минимум и максимум. Поради това и тъй като чрез наказателното постановление то е определено именно в абсолютно установения със санкционната норма размер от 100 лева, равняващи се на 51,13 euro, няма никаква възможност за намаляне на глобата да по-ниска стойност. За второто от нарушенията посочения вид наказание – глоба, е наложена въз основа на текст - чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, предвидил такава за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и/или такова за регистрация на управляваното моторно превозно средство; т.е. при обстоятелства, каквито са налице като установени в настоящия случай. Упоменатото в тази разпоредба наказание също няма предвиден минимум и максимум. Поради това и тъй като чрез наказателното постановление то е определено именно в абсолютно установения със санкционната норма размер от 30 лева, които се равняват на 15,34 euro, и при него няма никаква възможност за намаляване на самата глоба до по-ниска стойност. Въз основа на това прие, че няма основания, които да налагат изменяването или отмяната на обжалваното постановление, като намери, че то следва да се потвърди. С оглед на изложеното съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди. При това положение констатира, че няма обективни основания за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с процесуално представителство, осъществено по отношение на жалбоподателя при разглеждането на делото, тъй като предвидените за това предпоставки по чл. 143 от АПК не са налице. РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................