Решение № 156 от 14.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1048/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена на 20.05.2025 г. от защитника – адв. И. И., против присъда № 5/13.05.2025 год. по н.о.х.д. № 27/2024 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с която подсъдимият Н. И. Я. е признат за виновен в това, че на 19.09.2022 г. на ГКПП-Дунав мост 2-Видин- Калафат при излизане от Р България, чрез посредственото извършителство на Д. И. Т., е направил опит да се пренесе през границата на страната стоки за търговски цели без знанието и разрешението на митниците, чрез използване на чужд документ международна товарителница издадена в Атина, Гърция на 15.09.2022 г., а именно 538 500 кутии цигари с надпис „Marlboro“, SELECTED PREMIUM TABACCOS, 80 мм. на обща стойност 3 069450 лева, като е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.242, ал.4 от НК. За извършеното престъпление по чл.242, ал.1, б. „б“ и б. „д“ във вр. с чл.18, ал.1 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 20 000 лева. С присъдата, на основание чл.242, ал.7 от НК, е отнет в полза на Държавата предметът на контрабандата 538500 кутии цигари с надпис: „Marlborо“, SELECTED PREMIUM TABACCOS, 80 мм, а превозното средство, което е послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата - товарен автомобил с влекач марка „МАН“, модел „ТГА 510А“ с ДК № •••••••• и прикачено за него полуремарке марка „Шварцмюлер“, модел „В серия“ с ДК № ••••••••, е

върнато на неговия собственик - „Варта Транспорт“ ЕООД с ЕИК 203001351, с управител и едноличен собственик на капитала Н. Н. Я. с ЕГН ••••••••••. На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 551,62 лева.

Въззивната жалба е бланкетна, тъй като е изготвена преди

мотивите към присъдата. Единственото искане в нея за оправдаване за престъпление по чл.242, ал.1 от НК е аргументирано в писмено допълнение от 18.08.2025 г. В него се защитава тезата, че не е било започнало осъществяване на изпълнителното деяние, тъй като чрез посредствения извършител подсъдимият не е пристъпил към преминаване на държавната/митническата граница и не е представил пред контролните органи превозните документи, защото водачът по изрични негови указния се е отбил от колоната с автомобили на значително разстояние преди граничния пункт, престоял е там две денонощия; подсъдимият е пристигнал на това място и се е опитал да върне камиона отново на територията на България и така се е отказал от извършване на деянието.

При пледирането си защитникът поддържа основателността на довода си, че престъплението е приключило на фаза приготовление. Сочи и липсата на квалифициращ признак по чл. 242, ал. 4 НК, тъй като основано на новия експертен извод, че цигарите не са оригинален продукт, то стойността им трябва да е различна от определената от вещото лице на досъдебната фаза.

Представителят на апелативната прокуратурата настоява за потвърждаването на присъдата поради съгласие с фактическите и правните изводи, направени в нея.

В последната си дума подсъдимият Я. иска оправдаването си,

защото не е знаел какво е имало в камиона, а когато след 2-3 дни му казали, че има цигари - поискал да го върне, но не е успял.

След като провери правилността на присъдата в осъдителната й

част /поради липсата на протест въззивният съд не може да прилага закон за по-тежко наказуемото престъпление, за което е имало обвинение по чл. 242, ал.4 от НК, и поради това оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение, че предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, излиза извън инстанционния контрол/, Софийският апелативен съд приема следното:

При надлежно проведеното по чл. 372, ал.3 и чл. 373, ал.1 от НПК съдебно следствие, при проверката на постановена след него присъда, въззивният съд не намери основание да не приеме за доказани следните факти, преценени като установени и от първия съд:

Подсъдимият Н. И. Я. е баща на Н. Н. Я., който е едноличен

собственик и управител на „Варта Транспорт“ ЕООД с ЕИК: 203001351. Това дружество към 2022 г. е било собственик на товарен автомобил „МАН“, модел „ТГА 510А“ с ДК № •••••••• и полуремарке „Шварцмюлер“, модел „В серия“ с ДК № ••••••••.

Няколко дни преди 15.09.2022 г., подсъдимият Я., представяйки се като „Чичо М.“, наел свидетелят В. В. Г. да осъществи превоз с товарния автомобил от София до Букурещ, Румъния, който той организирал и направлявал. На този курс Г. пътувал заедно със свидетеля Д. И. Т..

На 15.09.2022 г. подсъдимият се обадил отново на Г. и поискал

да осъществи спешен превоз. Г. отказал, но на следващия ден предложил на свидетеля Д. Т. да извърши работата. Т. се съгласил и Г. го свързал с подсъдимия.

Т. и подс. Я. се срещнали още същия ден - на 16.09.2022 г. на паркинг „Нира“, намиращ се на околовръстния път на гр.София. Подсъдимият се представил като „чичо М.“. Показал автомобил „МАН“ с peг. № •••••••• и ремарке с peг. № •••••••• и обяснил, че ремаркето е натоварено с играчки на „Джъмбо“ от Гърция, които трябва да се доставят на следващия ден в град Букурещ, Румъния. Подсъдимият казал на Т., че трябва да мине през Видин, респ. през ГКПП-Видин-Дунав мост 2.

Свидетелят Т. видял, че пломбата на ремаркето е в своята

цялост. В кабината били оставени документите за товарния автомобил и за товара - международна товарителница, издадена в Атина, Гърция на 15.09.2022 г. с опис на превозваните вещи на гръцки език. В товарителницата е посочен за изпращач - Jumbo S.A., Атина, Гърция, за получател - Jumbo EC.R SRL, Букурещ, Румъния, а превозваната стока е: 30 палета, 680 колета, играчки, чаши и чинии, с общо тегло 16200 килограма; превозвач е „Варта Транспорт“ ЕООД, с посочени номера на автомобил „МАН“ и ремарке „Шварцмюлер, като съгласно писмо изх. № 200082/10.10.2022 г. на Джамбо ЕС, на л .137, т.1 от ДП, изпращачът не е имал договорни отношения с „Варта Транспорт“ ЕООД.

Свидетелят Т. потеглил с товарната композиция почти веднага за ГКПП-Видин-Дунав мост 2, където пристигнал късно вечерта. Наредил се в колоната от чакащи товарни автомобили, образувана преди ГКПП.

На следващия ден - на 17.09.2022 г. /събота /, около 6 часа,

започнал да се придвижва бавно в колоната от товарни автомобили и вечерта стигнал на около 300 метра от румънския кантар в района на граничния пункт.

Тогава получил обаждане от подсъдимия Я., който му казал, че

трябва да изчака преминаването му до вторник там, където се намира, защото тогава ще се реши проблем с липсата на фактура.

През следващия ден - 18.09.2022 г. /неделя/ Т. няколко пъти се

обаждал на „чичо М.“. Заявил, че няма да чака повече, защото и не може да се върне обратно. Разбрал това, когато отишъл пеша до кабинката, която е непосредствено след кантара, за да пита дневната смяна служители от българския екип, как може да върне товарния автомобил обратно към България, тъй като има проблем с документите / изрично от показанията И. П./. Тогава подсъдимият му казал, че ще пристигне при него, за да го прибере и настани в хотел в град Видин.

За целта подсъдимият Я. поискал от свидетелката С. Б. да го

превози до Видин, с обяснението, че се налага да помогне на аварирал с камион познат, а той и синът му не могат да шофират.

Още същия ден, тримата - подсъдимият, синът му - И. Н. Я. и Б.

отпътували с л.а. „Мерцедес“ с peг. № ••••••••, управляван от свидетелката. Пристигнали в района на ГКПП късно вечерта на 18.09.2022 г. Когато подсъдимия Я. слязъл от л.а. и отишъл при Т., към тях се насочили трима гранични служители от румънската полиция. Попитали защо не се придвижва напред товарният автомобил, управляван от Т.. Подсъдимият Я. посочил причината - повреда в съединителя на товарния автомобил, която налага да се извика пътна помощ. Когато румънските полицаи се отдалечили към сградата на ГКПП, свидетелят Т. и подсъдимия, се качили в л.а. „Мерцедес“ и в 23.42 часа тръгнали към ГКПП. Понеже пътят е еднопосочен, автомобилът трябвало да мине през граничните бариери и да обърне, за да се върне в град Видин. При граничната проверка румънският служител обяснил, че водачът не може да остави товарния автомобил без надзор, и за това Т. се върнал в кабината му. Останалите пътуващи в л.а. „Мерцедес“ на 19.09.2022г. в 00.18 часа са преминали граничната проверка и отпътували в посока град Видин /съгласно справката за пътуване на превозно средство на л.78, том 1 от ДП на 18.09.2022 г. в 23.42 часа на ККПП „Дунав мост“ е регистрирано излизане от РБ на л.а. „Мерцедес“ с peг. № ••••••••, с пътуващи: Д. И. Т., И. Н. Я., Н. И. Я. и С. В. Б., а на 19.09.2022 г. в 00.18 часа е регистрирано влизане в РБ на л.а. „Мерцедес“ с peг. № ••••••••, с пътуващи: И. Н. Я., Н. И. Я. и С. В. Б./.

След около 10 минути, Т. видял трима румънски гранични

полицаи, които започнали да осветяват задната част на ремаркето. Единия от тях го извикал да слезе и когато отишъл в задната част, видял че вратите на ремаркето са разпломбирани и отворени. Тогава разбрал, че товарът му е кашони с цигари „Marlboro“. При това му било разпредено да премине напред с товарната композиция през трасето за леки автомобили, като в кабината седнал един от румънските полицаи.

Началник отдел „МРР-НОП“ към Агенция Митници -

свидетелят И. П., забелязал това необичайно движение на товарен автомобил в трасето за леки автомобили и го спрял, като попитал Т. какво превозва. Шофьорът отговорил, че по документи превозва играчки, при което румънският полицай казал, че са прибрали вече документите, но ще предоставят копие. П. настоял да се отвори ремаркето и видял палета с кашони. Част от кашоните били разрязани и се виждали цигари „Marlboro“. На мястото дошъл и ръководителят на българския екип на гранична полиция свидетеля П. П., който извършил проверка на личните документи на Т. и установил самоличността му. От началник смяна на румънския екип - О. В., П. и П. получили информация, че ремаркето е отворено от румънски полицаи.

В протокол за оглед на местопроизшествие от 19.09.2022 г.,

извършен в хале за щателна митническа проверка в Митническо бюро Видин са описани намерените полуремарке „Шварцмюлер“, модел „В серия“ с ДК № •••••••• на автомобил „МАН“, модел „ТГА 510А“ с ДК № ••••••••: 36 бр. палета, като 35 от тях с по 30 бр. кашони и 1 - с 27 бр. кашони, като кашоните съдържали общо 538500 кутии с цигари с надпис „Marlboro“ Selected Premium Tobaccos, без български акцизен бандерол, като всяка кутия съдържала по 20 къса, чиято пазарна стойност е определена от вещото лице на 3069450 лева.

Видеотехническата експертиза № 23/ИДИ-19 от 31.01.2023 г. е

изследвала оптичен диск с ръкописен надпис „ДАИ“ ВД-00079.1 и е установила, че съдържа два видеофайла, които са регистрирани от две статични камери, разположени на входа и изхода в пункт за технически преглед на автомобили. Съгласно вкопираната в кадър информация, камерите регистрират изображение на тежкотоварен автомобил, отговарящ по външни белези на „MAN TG510A“ с ДКН “••••••••” и ДКН на каросерия „••••••••“, в интервала от 17:13 ч. до 17:28 ч. на 16.09.2022 г., като регистрират и действия на Н. И. Я. и И. Н. Я.. Оптичен диск с ръкописен надпис „НИРА” ВД-00079.2 съдържа една директория с осем видеофайла, които са регистрирани от три статични камери, като съгласно вкопираната в кадър информация, камерите регистрират изображения на автомобили, които влизат или напускат територията на наблюдавания паркинг, в интервала от 15:00 ч. до 18:59 ч. на 16.09.2022 г., както и действие на лице от видим мъжки пол намиращо се в охранителна/офис кабина в интервала от 17:05 ч. до 17:12 ч.,идентифицирано като М. Т. П. с ЕГН:••••••••••. Оптичен диск с ръкописен надпис „18 19.09.2022“ ВД-00079.3 съдържа четири директории с видеофайлове, които съдържат информация, отговаряща на описаното във фактическата обстановка движение на лица и МПС на ГКПП „Дунав мост 2“.

Част от приетите за установени факти от първия съд не са тези,

доказващи се вследствие на резултатите от проверката на обстоятелствата, извършена от вещите лица А. Д. и Д. Я.. Въз основа на резултатите от проведените изпитвания и експертна оценка на предоставените за анализ представителни проби от процесните цигари от тях е прието, че

1. По определените обективни характеристики /вид и начин на представяне, съдържание на тютюн, възможност да се пушат/, изследваните проби от тютюневи изделия отговарят на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.

2. Въз основа на резултатите от проведените изпитвания на процесните кутии с цигари, с търговско наименование „Marlboro; Selected Premium Tobacco“, може да се направи заключение, че представляват тютюневи изделия, произведени машинно, без да може да се направи извод дали машинното производство е регламентирано.

3. Изследваните обекти не отговарят на задължителните

изискванията към потребителските опаковки на тютюневи изделия – цигари, дефинирани в разпоредбите на Директива 2014/40/ЕС относно

производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия в ЕС. Съдържат предупредителен надпис на английски език „Smoking kills”, поставен на предната и задната част на кутиите. Не са спазени разпоредбите на чл. 9, параграфи 2 и 3, за поставяне на предупредителни надписи на страничните повърхности, както и разпоредбите на чл. 10, параграф 1, букви а) до ж), относно изискванията за поставяне на комбинирани здравни предупреждения, включващи текст и цветна снимка, или текст и телефонни номера/електронни адреси/интернет страници, предназначени за информиране на потребителите за подпомагане за отказ от тютюнопушене.

4. Предоставените за анализ 8 броя кутии с цигари не са

облепени с български акцизни бандероли. Върху потребителските опаковки не се откриват други, допълнително поставени или залепени бандероли и маркировки. Не може да се разчете информация от баркодовете.

Въз основа и на резултатите от проведените изпитвания и експертна оценка на предоставените за анализ представителни проби от обектите след проведено изпитване в Референтна лаборатория TOBLAB при ГД „Обединен изследователски център /JRC/“ към ЕК е прието, че:

1. Цигари “Marlboro Red” не са оригинални. Такова е и наличното в материалите по делото заключение, дадено от Philip Morris International, носител на изключителното право върху марката цигари “Marlboro“.

2. Няма отговор на въпроса дали по физико-химичните

характеристики на тютюна, хартията, филтъра, лепилото и опаковките, могат да бъдат определени технологични особености, характерни за конкретен тип производствен процес или производствена линия. Но при статистическия многокомпонентен анализ и сравнение с наличните бази данни, резултатите за изследваните цигари попадат извън доверителния интервал от 95 % вероятност за съвпадение с референтните стойности, получени от анализи на оригинални цигари и се намират в близост до референтни стойности за цигари с произход от Африка. Изследваните цигари, с най-голяма вероятност, съдържат тютюн, с произход от Африка. По отношение на мястото на производство – не е предоставен конкретен отговор на поставения от съда въпрос. Само е потвърдено, че изследваните цигари не са продукт на легално производство.

4. Цигарите показват сходство на елементния профил и профила

на летливите компоненти на тютюневата смес (бленд) с вече изследвани при тях цигари от различни марки, включително и “Marlboro Red”, изпращани от различни държави-членки при различни залавяния.

Изводите за доказаност на тези факти и връзките между тях на първия съд са убедително аргументирани. Поради това, но най-вече и защото голяма част от тях са безпротИ.речиви, респ. проверени по експертен път в хода на въззивното съдебно следствие, дори и за да отговори в пълнота на правните възражения в жалбата, настоящият състав може да си позволи при собствения си доказателствен анализ да акцентира на конкретните преценки за достоверност на значимите за тях факти. Преди това обаче следва да се посочи, че осъдителните правни изводи са направени макар, че първият съд не е изследвал значимите в случая факти, определящи статута на цигарите като необщностни стоки, при условие, че са касае до опит за пренасянето им през вътрешна граница на ЕС.

Непълнотата във фактите е отстранена при въззивната проверка,

поради което и анализът приоритетно се допълва първо с преценката за съгласие с експертизата, събрана във въззивното съдебно следствие. Експертизата не дава категоричен отговор за мястото на производство на цигарите, но, тъй като съдържа възможната конкретизация, че те не

представляват оригинален продукт от търговската марка „Marlboro“, като са произведени фабрично, чрез нерегламентирано производство и в тях е вложен тютюн с най-вероятен географски произход от Африка, че не отговарят на изискванията към потребителските опаковки на тютюневите изделия, съгласно разпоредбите на Директива 2014/40/ЕС, тя е обоснована, а и изводите й са изчерпателни.

С основание първият съд в основата на фактическите си изводи е

поставил гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Д. Т., първо защото неговите възприятия са единствените преки за деянието и авторството му, отличаващи с пълнота, като тази на възприятията на подсъдимия. Между показанията на Т. и обясненията няма съществени протИ.речия и за фактите, в които е обективирано психическото отношение на дееца, защото защитната теза, включва отрицанието на подсъдимия да е знаел за цигарите, тогава когато фактически ги е предал за транспортирането им, а свидетелят Т. не е знаел, че превозва нещо различно /и в частност цигари/ от описаните в документите играчки.

С основание първият съд не е възприел като достоверно

незнанието на подсъдимия, че предава за изнасяне през границата товар, който е различен от описания в документа за него, защото верността на това знание се опровергава от съдържанието на самата международна товарителница и от признанието на подсъдимия, че е присъствал на натоварването на палета с кашони, които са дори различна бройка от описаните в товарителницата, която той е подписал. Опровергава се убедително и от показанията на св. Т., защото те са показателни за стремежа на подсъдимия още в този момент и до края на общуването им да не се узнае действителното му име.

Има разминаване в твърденията на двамата за последващите

действия - когато товарният автомобил вече е пристигнал в района на ГКПП „Дунав мост 2“, предприети от подсъдимия, и тъй като няма никакво основание, будещо дори съмнение за предубеденост или заинтересованост у свидетеля и защото неговите показания са категорични и непроменени, то с основание и първият съд ги предпочел пред обясненията като верни.

Поради това и въззивният съд се доверява в коректните

твърдения на свидетеля Т., а не на подсъдимия, че той се е обадил на шофьора Д. и му казал да спре камиона в дясно на трасето след моста, изграждащи тезата му за отказ да довърши пренасянето на цигарите без знанието на митницата през границата ни с Румъния. Свидетелят Т., твърди, нещо различно, че подсъдимия му е казал, че трябва да остане и чака, за да премине във вторник, а и на румънските гранични полицаи, подсъдимият е посочил като причина за престоя на товарния автомобил друго оправдание - проблем със съединителя. Неверни са и твърденията му, че същата вечер, когато е отишъл на ГКПП „Дунав мост 2“е направил опит да изиска позволение да върне камиона в България, без да премине митническа проверка, като говорил с началника на смяната на контролните органи, тъй като верността им напълно се отрича от П. П. - началник смяна и ръководител на българския екип на гранична полиция, и от тези на И. П. - началник отдел „МРР-НОП“, към Агенция Митници, тъй като те отричат подсъдимият Я. да се е срещал с тях.

Не съществува протИ.речие в гласните доказателства за значимия факт, къде точно се е намирал процесния товарен автомобил, когато румънските полицаи са отворили ремаркето и като са видели, че в него има цигари, са наредили движението му към трасето за леки автомобили, за да се осъществи щателната проверка, респ. мястото, на което е престоявал. Св. Т. и в прочетените, и в непосредствените си показания е категоричен, че тогава е спрял на 300 метра преди румънските кантари, което се потвърждава от показанията на св. И. П., че шофьорът му е казал, че когото румънците са отворили ремаркето, тогава е чакал някъде преди румънските кантари, а „кантарът е преди КПП на около 700-800 метра от навесите“.

Горните доказателствени изводи водят до доказаност на авторството на деянието, което не е и оспорено, защото при пълно доказване, се установява, че именно подсъдимият е този, който е предал фактическата власт на цигарите, натоварени в превозното средство, пренасящо ги през ГКПП „Дунав мост 2“ и той е този, който е извършавал разпоредителните действия с тях по време на това пренасяне. Самото пренасяне фактически е осъществено от друг – от шофьора Д. Т., който от самото начало не е имал знание за това, че транспортира акцизни стоки без бандерол. Ето защо при незнанието на обстоятелства, част от обективната страна на състава правилно е прието, че престъплението е осъществено от подсъдимия при условията на посредствено извършителство.

Доказано е, че е започнало осъществяването на пренасянето,

поради което и лишен от основателност е защитният аргумент, че се касае до приготовление на престъпление по чл. 242, ал.1 от НК, което не е престъпление, защото престъпно е само приготовлението за престъпление по чл.242, ал. 2, 3 и 4 от НК. Както е посочил и първият съд изпълнителното деяние на престъплението по чл. 242, ал.1 от НК съставлява "пренасянето" на наркотични вещества през границата на страната и то следва да се разбира като "фактическо пренасяне" през граничната линия. В случая подсъдимият се е явил на около 300 метра преди пункта за преминаване на границата трасе "изход" на ГКПП Видин "Дунав мост 2", с цел да напусне територията на Република България, което не е сторил, тъй като не е бил допуснат да премине. Причина за това е обаче не само извършената митническа проверка, но и първоначалната, при която са били открити цигарите. И тъй като действията по пренасяне на акцизната стока без бандерол през границата са били установени формално още от румънските гранични служители в „зона на действие“ по см. на чл.1, т.4 от Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, която зона е тази част на държавата, на територията на която контролиращите служители на съседната държава имат правомощия да извършват граничен контрол, то тези действия остават в стадия на опита, т. е. касае се за опит за контрабанда по смисъла на чл.242, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Няма основателност в правния довод от въззивната жалбата , че

има самоволен отказ от довършване на пренасянето, защото той е лишен от фактическата си основателност. Доказано е, че подсъдимият е наредил на шофьора да отложи преминаването на товарния автомобил, а не и той да бъде върнат обратно, което пък е било и невъзможно с оглед на мястото, където вече се е намирал.

В допълнение на правните изводи за обективна съставомерност,

въззивният съд приема, че опитът за пренасянето на цигарите е станал без знанието и разрешението на митниците, въпреки че е през вътрешна граница на ЕС. В тази връзка съществено значими са задължителните предписания на ТР № 1/21.01.2025 г. на ОСНК, в което ВКС изрично приема, че предмет на контрабанда на вътрешна за ЕС граница на страната ни не могат да бъдат общностни акцизни стоки, защото осъществяваният от митническите органи контрол спрямо тях не е митнически, а контрол на органите по приходите на основание Закон за акцизите и данъчните складове. Предмет могат да бъдат необщностни стоки, установени на територията на страната ни, по отношение на които не са предприети нормативно установените действия за поставянето им под митнически режим или друго митническо направление, защото именно тогава те ще са пренесени „без знанието и разрешението на митниците“.

В конкретния случай процесните стоки нямат митнически

статут на общностни, т.е те са необщностни, и са неправомерно въведени на митническата територия на Съюза. Те не са изцяло произведени на митническата територия на Общността, нито са внесени от страни или територия извън нея, като са допуснати за свободно обръщение, т.е не са оформени като внос, защото е установено чрез проверка на обстоятелствата от вещото лице, че макар и да не може да се направи категорично заключение за мястото на производство, за произхода им е значимо, че са произведени фабрично, чрез нерегламентирано производство; вложен е тютюн с найвероятен географски произход от Африка; не представляват оригинален продукт от търговската марка „Marlboro“ , не отговарят на изискванията към потребителските опаковки на тютюневите изделия, съгласно разпоредбите на Директива 2014/40/ЕС и не са облепени с български акцизен бандерол.

Правилен е изводът, че е налице квалифициращия признак на б.

„б“, ал.1, чл. 242 от НК, тъй като за опита за контрабандата е използван чужд документ - такъв, отнасящ се за друга стока, а не и за действително пренасяната.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено при условията на пряк умисъл, защото с основание е приетото, че той е знаел, че в управлявания от св. Д. Т. товарен автомобил, са били цигарите, за да не се представят пред митническите органи, съгласно установения ред за определяне на митнически статут, режим и/или направление, по съображения, с които въззивният съд е съгласен.

Обобщени, правните изводи за съставомерност на деянието като

опит за престъпление по чл. 242, ал.1, б.“б“ и б.”д” във вр. чл.18, ал.1 от НК са правилни.

Наложеното на подсъдимия с обжалваната присъда наказание е

комплексната санкция от 4 години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 20 000 лева.

При определянето на срока на лишаването от свобода правилно

като смекчаващо отговорността на плоскостта на преценката за занижената обществена опасност на дееца е отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия. С основание е прието, че подсъдимият към датата на извършаване на престъплението, което се наказва, не е осъждан, защото основано на данните, кога е изтърпял последното наказание – това по н.о.х.д. № 7919/85 г. на Софийски районен съд, наложено му с присъда в сила от 20.01.1986 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 4 от НК - лишаване от свобода за срок от 2 години - на 18.12.1986 г., то това осъждане, като и свързаните с него последици са заличени по силата на закона на основание чл.88а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК преди почти 20 години. За първото от двете му осъждания е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал.1, т.2 от НК, защото той е изтърпял първото си лишаване от свобода за 7 месеца на 02.07.1982 год., а е извършил престъплението по второто осъждане след изтичането на 3 години – на 05.07.1985 г.

Правилно като смекчаващо отговорността на плоскостта на преценката за занижената обществена опасност на дееца са отчетни и положителните характеристични данни в длъжностната му атестация от месторабота, както и това, че все пак с обясненията си е оказал съдействие.

С основание, макар, че са касае за престъпление в процес на неговото изпълнение първият съд не е използвал законовата възможност, която позволява да приложи разпоредбите на чл. 55 от НК, като се определи наказание под предвидения предел, дори и да не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, защото само недовършеността на престъплението не е достатъчна за това. За да се приложи чл. 58, б.”а” от НК е необходимо да се съобразят и обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК. В случая не може да се отрече, че степента на осъществяване на намерението е разкрИ.ето на цигарите и поради съмнителното изчакване за преминаването през граничния пункт на товарния автомобил, и поради това

неосъществяването на резултата се корени не само в поведението на подсъдимия. Въпреки това обаче и според въззивният съд не е оправдано слизането под минимума от 3 години на лишаването от свобода. Изрично предвидената възможност не е оправдана, защото видът и размерът на минималното предвидено наказание не е несъразмерно тежък с оглед на завишената обществена опасност на деянието. А тя е такава поради вредоносния му резултат. Стойността на стоките, предмет на контрабандата, извън тази, формираща квалифициращия признак големи размери, е много висока.

При съгласие за неприложение на чл. 58, б. "а" от НК за извършеното от Я., при определянето на размера на наказанието и решаване на въпроса в каква степен същият следва да се определи над минимума, въззивният съд приема, че наличието на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като и тяхната относителна тежест, надделяват значително над отегчаващото такова, и налагат намаляване на определеното наказание, включващо комплексната санкция лишаване от свобода и глоба, в минимално предвидените им размери – 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева.

Намаляването на размера на лишаването от свобода на 3 години

обосновава възможността за отлагането на изпълнението му, тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Целите на наказанието в конкретния случай с оглед личността на подс. Я., могат да се постигнати и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, именно и поради зрялата възраст на дееца, освен добрите му характеристични данни като цяло и недовършеността на престъплението, защото това е обстоятелство, влияещо на преценката за начина на изтърпяване на лишаването от свобода, а не както е приел първия съд – като смекчаващо отговорността.

Отлагането на изпълнението обаче следва да е за максималния

срок от 5 години, поради стойността на предмета на опита за контрабанда.

Първият съд следва да бъде коригиран освен за наказанието

лишаване от свобода и начина му на изтърпяване, и за зачитането на основание чл.59, ал.1 от НК на предварително задържане. То следва да се отмени, защото е приспаднат неопределен срок, а и няма данни за такова.

Осъдителните изводи налагат осъждане на подсъдимия и за разноските, направени в хода на въззивното производство за възнаграждения на вещи лица.

Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.1 и ал.4 от НПК,

Софийският апелативен съд