Решение № 845 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 31/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „И-Уест Силистра“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], представлявано от С. В. Т. срещу решение № 10-ДО-724-02/19.01.2026г. на директора на РИОСВ Русе, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО е отнето разрешение № 10-ДО-724-01 от 07.07.2025г. за извършване на дейности с отпадъци на „И-Уест Силистра“ ЕАД, със седалище гр.Силистра. Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено. Изложени са аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му при неспазване на установената от закона форма, обусловена от неизлагането на фактически и правни основания за постановяването му, неприлагане на документите, въз основа на които е издадено; при съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото не е обезпечено участието на дружеството в проведеното административно производство; в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като административният орган е нарушил принципите за съразмерност и ne bis in idem. Навеждат се и доводи за постановяване на административния акт при неспазване целта на закона. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът – Директор на РИОСВ Русе, с административен адрес: гр. Русе, [улица], изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че решението е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на процесуалните правила и при наличие на материалноправни предпоставки за постановяването му, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Административен съд - Силистра, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците / ЗУО/. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото няма спор относно фактите, касаещи обстоятелствата, че на дружеството – жалбоподател е издадено решение № 10-ДО-724-00 / 19. 07. 2017 год., изменено и допълнено с решение № 10-ДО-724-01 от 07.07.2025г., с което е издадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци. С Наказателно постановление № 32/19.12.2024 г. на Директора на РИОСВ - Русе, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. на основание чл. 136, ал. 2, т. 7 от ЗУО (във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗУО) за това, че дружеството не е предприело действия за предаване за оползотворяване на отпадъците, налични на площадката, в законоустановения срок от 3 години. С Наказателно постановление № 33/19.12.2024 г. на Директора на РИОСВ - Русе, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО (във връзка с чл. 120 от ЗУО) за това, че дружеството не е изпълнило дадено задължително предписание в срок до 03.09.2024 г., а именно: да подаде заявление за изменение и допълнение на разрешителния (регистрационен) документ, включително за корекция на кадастралния номер и площта на площадката, както и да се премахнат дейностите по третиране на отпадъци с кодове (посочени в акта като R7, R11 и R12), съгласно изискванията на чл. 73 от ЗУО. Двете наказателни постановления са обжалвани, респективно – потвърдени с и Решение № 1235/06.11.2025 г. по КАНД № 265/2025 г. на Административен съд-Силистра, влязло в сила на 06.11.2025 год. и Решение № 830/08.07.2025 г. по КАНД № 159/2025 г. на Административен съд-Силистра, влязло в сила на 08. 07. 2025 год. На 19.01.2026г. е издадено решение № 10-ДО-724-02 на директора на РИОСВ Русе, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО е отнето разрешение № 10-ДО-724-01 от 07.07.2025г. за извършване на дейности с отпадъци на „И-Уест Силистра“ ЕАД гр.Силистра. Решението е връчено на жалбоподателя на 20. 01. 2026 год. и обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано настоящото производство. При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК, вр. чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Оспореното решение на директора на РИОСВ Русе представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, издаден от компетентен орган по арг. от чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 67 от ЗУО, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото съдържа изложение на фактически обстоятелства, изпълняващи изискването за мотивираност по чл. 59, ал. 2 от АПК, които в съвкупност са отнесени към хипотезата на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Волята на органа е изложена ясно и безпротиворечиво, подкрепена е със събраните в административното производство доказателства, т. е. по отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В хода на производството по издаване на оспореният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде оспорваното решение. Сочените от оспорващото дружество нарушения на чл. 26, ал. 1, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, допуснати от административния орган, доколкото последното не е уведомено за инициирането на административното производство, не му е дадена възможност да представи доказателства в своя защита, които впоследствие да бъдат обсъдени, не съставляват съществени нарушения на административно-производствените правила и не могат да доведат до отмяна на оспорвания акт. Основание за отмяна на административния акт могат да бъдат единствено съществени нарушения на административно-производствените правила, т. е. такива, които са довели до вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, и чието недопускане би променило обективираното в акта властническо волеизявление, с оглед събраните доказателства. От друга страна, по повод съдебното оспорване на акта жалбоподателят разполага с възможността да направи възражения и да сочи нови доказателства, включително и такива, които биха оборили направените констатации, в същия обем и последици, ако са били направени пред административния орган, като от представените от последния доказателства не се установява фактическа обстановка, различна от възприетата от административния орган, нито същите са в състояние да обосноват волеизявление на административния орган, чието съдържание да е различно от обективираното в оспорваното решение такова. В случая неуведомяването на оспорващото дружество за започналото административно производство не е довело до вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, нито в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени доказателства, оборващи констатациите на административния орган. С оглед на това съдът приема, че атакуваното решение не е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не може да се приеме, че с неуведомяване на оспорващото дружество, че е започнало административно производство по издаване на Решение за отнемане на издаденото Разрешение по чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО, са допуснати съществени нарушения на чл. 28 от АПК, регламентиращ принципа на достъпност, публичност и прозрачност, както и на чл. 12, ал. 1 от АПК за осигуряване на откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Такива биха били налице ако в резултат на допуснатите нарушения се е стигнало до вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, т. е. ако те не са били допуснати, би се стигнало до властническо волеизявление с друго съдържание. Подобен извод в настоящия казус не може да се направи, тъй като, дори и да беше уведомено за започналото административно производство, дружеството не би могло да промени факта на извършване на нарушения, санкционирани по Глава шеста, раздел II от ЗУО, с две наказателни постановления. Съдът счита, че и материалният закон е приложен правилно. Дейността с отпадъци се извършва след издадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. В разпоредбата на чл. 75, ал. 1 и 2 от ЗУО са посочени хипотезите, при които решението може да бъде отнето от органа по чл. 67 от ЗУО. В конкретния случай органът се е позовал на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО, изискващ като фактическо основание наличието на две влезли в сила НП, издадени за период от три години, с които дружеството е санкционирано по реда на глава шеста, раздел II от ЗУО. Анализът на доказателствения материал по делото обуславя извод за наличие на предпоставките за отнемане на решението за извършване на дейности с отпадъци на дружеството жалбоподател при хипотезата на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Безспорно се доказва санкциониране на дружеството с две НП, а именно: НП № 32/19.12.2024 г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. на основание чл. 136, ал. 2, т. 7 от ЗУО (във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗУО) за това, че дружеството не е предприело действия за предаване за оползотворяване на отпадъците, налични на площадката, в законоустановения срок от 3 години и НП № 33/19.12.2024 г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО (във връзка с чл. 120 от ЗУО) за това, че дружеството не е изпълнило дадено задължително предписание в срок до 03.09.2024 г., а именно: да подаде заявление за изменение и допълнение на разрешителния (регистрационен) документ, включително за корекция на кадастралния номер и площта на площадката, както и да се премахнат дейностите по третиране на отпадъци с кодове (посочени в акта като R7, R11 и R12), съгласно изискванията на чл. 73 от ЗУО. Преценявайки правното основание за издаване на двете НП съдът счита, че се установява и условието на закона наказването да е с наказателни постановления, издадени по реда на глава шеста, раздел II от ЗУО. И в двата случая е проведено административнонаказателно производство за установяване и наказване на осъществено административно нарушение, покриващо санкционен състав от гл. шеста, раздел ІІ от ЗУО, поради което съдът приема, че фактическото основание за издаване на акта е доказано, поради което и оспореното решение се явява издадено при отсъствие на основанията по чл. 146 от АПК. Неоснователно е и възражението, касаещо нарушение на забраната едно лице да бъде съдено или наказвано повторно за административно нарушение, за което вече има влязло в сила наказателно постановление / ne bis in idem/ , тъй като в случая не е наложено ново наказание, а е възникнало основание за прилагане на последиците от наложените две наказания във визирания от закона срок. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да отнеме разрешението или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за отнемането са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. Административният орган е издал процесното решение, спазвайки целта на закона, тъй като правните му последици по необходимост предполагат именно ограничаване правото на оспорващото дружество да извършва дейности по третиране на отпадъци, след като е допуснато нарушения във връзка с осъществяването на тези дейности. Именно този резултат е постигнат с издаването на процесното решение, което обуславя извода, че същото е съобразено и с целта на закона, а именно предотвратяване и намаляване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда, както и обезпечаване осъществяването му в съответствие с изискванията на нормативните актове. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки. По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед извода за неоснователност на жалбата, жалбоподателят следва да заплати на ответната страна на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер от 200. 00 лева – равностойност на 102.26 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът