Решение № 2626 от 29.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5860/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 2206/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 438/22 г. по описа на СРС, 145 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Е. М. Б., извършено със заповед № РД 12 - 836/01.11.2021 г. на министъра на културата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; Е. М. Б. е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ при ответника Министерство на културата; осъдено е Министерство на културата да заплати на Е. М. Б. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 4876, 35 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 20.12.2021 г. до 30.04.2022 г., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4876, 35 лв. до пълния предявен размер от 5316 лв и за периода от 01.11.2021 г. до 19.12.2021 г. С решението са отхвърлени предявените от Е. М. Б. срещу Министерство на културата искове по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат искове за заплащане на сумата от 10 130, 40 евро, представляваща командировъчни средства за периода от 16.09.2021 г. до 19.12.2021 г., и на сумата от 7600 евро, представляваща сума за наем на жилище в гр. Брюксел за периода от м. 09.2021 г. до м. 12.2021 г. С решението Министерство на културата е осъдено да заплати на Е. М. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1759, 38 лв., представляваща разноски за производството; Е. М. Б. е осъдена да заплати на Министерство на културата на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 365, 51 лв., представляваща разноски за производството; Министерство на културата е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 355, 05 лв., представляваща държавна такса за производството. Освен това е допуснато на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която в полза на ищцата Е. М. Б. е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Подадена е въззивна жалба от Министерство на културата срещу решение № 2206/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 438/22 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че трансформацията на длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“, дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в „Държавен експерт“, считано от 01.11.2021 г., извършено със заповед № РД10 – 84/01.11.2021 г. на министъра на културата, е законосъобразно. Посочва, че промяната в длъжностното разписание е извършена въз основа на мотивирана докладна записка с рег. № 24 – 09 – 118/30.09.2021 г. на началника на отдел „Международни дейности“ в Министерство на културата с оглед необходимостта от укрепване на експертния капацитет в отдела за изготвяне на експертен анализ и оценки, становища, проекти на нормативни актове, методологии, методики и други, което изисква трансформиране на длъжността „Главен експерт“ в „Държавен експерт“, поради което е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Поддържа, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че в случаите, при които се касае за прекратяване на съществуването на трудовата функция за съответната длъжност или в които при работодателя продължава да съществува длъжност със същите функции, заемана въз основа на трудово правоотношение, се касае за съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не – за уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Твърди, че единствената предпоставка за законосъобразно упражняване на правото на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в случая не може да се приеме, че длъжността, определена за заемане от държавен служител, продължава да съществува с основните си функции, макар към нея да се прибавени нови. Поддържа, че е налице само добавяне на нови функции към длъжността, а промяната на йерахическата подчиненост е породена от необходимостта длъжността да бъде определена за заемане от държавен служител. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Претендира разноски. Въззиваемата страна – ищец Е. М. Б. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че на база на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че прекратяването на трудовото й правоотношение на посоченото основание е било незаконсъобразно, тъй като не е осъществен фактическия състав на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. За да е налице уволнителното основание по чл. 325, а л. 1, т. 12 КТ, следва длъжността, заемана досега по трудово правоотношение, и за която е предвидена да бъде заета по служебно правоотношение, да запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции, а от съпоставката на функциите на двете длъжности, посочени в длъжностните им характеристики, се установява, че същите се различават съществено. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Подадена е и въззивна жалба от Е. М. Б. срещу решение № 2206/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 438/22 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че ищцата не е доказала извършването на трудовата си функция през процесния период, като превратно е ценил събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът неправилно е приел, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищцата е упражнявала трудовите си функции след издаване на заповедта за прекратяване на командировката, както и че ако такова оспорване е било налице, то ищцата е щяла да ангажира и други доказателства за установяване на обстоятелството, че същата е работила в ПП на МК в гр. Брюксел до приключване на мандата й на 19.12.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Въззиваемата страна – ответник Министерство на културата не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат. Ищцата Е. М. Б. твърди, че на 16.01.2017 г. е сключила трудов договор с ответника Министерство на културата, по силата на който е била назначена на длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“, дирекция „Международни и регионални дейности“. Посочва, че съгласно заповед № РД 13 – 308/19.12.2017 г. на министъра на културата, издадена въз основа на РМС № 627/20.10.2017 г. и одобрена докладна записка № 24 – 10 – 241/03.11.2017 г., е била командирована в гр. Брюксел за периода от 19.12.2017 г. до 19.12.2021 г., където е следвало да заеме позиция в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в гр. Брюксел, Белгия, и да осъществява следната задача: обща координация и ръководство на служителите на Министерство на културата в Постоянното представителство на Република България в Брюксел; координация на участието на министерството в процеса на вземане на решения в ЕС в областта на културата и аудиовизуалната политика; подготовка, координиране и провеждане на културната програма в Българското представителство на Съвета на ЕС през 2018 г. Твърди, че със заповед № РД – 13 – 36 от 18.08.2021 г. на министъра на културата е била предсрочно прекратена командировката й. Посочва, че е продължила да изпълнява задълженията си към Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в гр. Брюксел, Кралство Белгия, тъй като е счела, че командировката й не е прекратена поради това, че е подала жалба срещу заповедта пред АССГ. Твърди, че в края на м. ноември 2021 г. е подала писмено искане до ответника по имейл във връзка с ползването на платен годишен отпуск по повод на приближаващите Коледни и Новогодишни празници, като в отговор от 06.12.2021 г. ответникът я уведомил по имейл, че със заповед № РД12 – 836/01.11.2021 г. е прекратено трудовото й правоотношение. Твърди, че от датата на издаване на процесната заповед от ответника до датата, на която разбрала за тази заповед, бил изминал повече от един месец, през който е изпълнявала трудовите си задължения, като въобще не била уведомена, че е налице издадена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди, че едва на 20.12.2021 г. е получила чрез своя представител адв. Й. копие от заповедта. Твърди, че до тази дата е продължила да изпълнява трудовите си задължения. Правното основание, посочено в заповедта, било чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, а именно – че длъжността, заемана от служителя до този момент, се определя вече за заемане от държавен служител, като счита, че това основание е използвано от работодателя единствено с цел прекратяване на трудовото й правоотношение веднага, без да се отправя предизвестие. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата, извършено с процесната заповед, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5316 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. Освен това претендира от ответника и неизплатените командировъчни средства за периода, през който е изпълнявала задълженията си в Брюксел, дължими на основание Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат, а именно – сумата от 10 130, 40 евро, представляваща командировъчни средства за периода от 16.09.2021 г. до 19.12.2021 г., както и сумата от 7600 евро, представляваща сума за наем на жилище в гр. Брюксел за периода от м. 09.2021 г. до м. 12.2021 г. Претендира разноски. Ответникът – Министерство на културата е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че исковете по чл. 344 КТ са погасени по давност, тъй като ищцата е била уведомена за процесната за заповед за уволнение с известие за доставяне, което е върнато като непотърсено, както и чрез министъра на външните работи и Постоянното представителство на Република България в Брюксел, Белгия. Оспорва уволнението да е извършено привидно или при заобикаляне на закона, като твърди, че за да е налице валидно извършено прекратяване на трудовото правоотношение, е достатъчно да е издаден и влязъл в сила валиден административен акт, с който длъжността се определя за заемане от държавен служител, като не е необходимо съответната длъжност реално да е заета по служебно правоотношение, за да се прекрати трудовият договор. Посочва, че трансформацията на длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в „Държавен експерт“ е станала, считано от 01.11.2021 г., съгласно заповед № РД10 – 84/01.11.2021 г. на министъра на културата, а промяната в длъжностното разписание е извършена въз основа на мотивирана докладна записка с рег. № 24 – 09 – 118/30.09.2021 г. на началника на отдел „Международни дейности“. Оспорва ищцата да е продължила да изпълнява трудовите си задължения, както и че командировката й в Брюксел да не е била прекратена. Поддържа, че със заповед № РД13 – 36/18.08.2021 г. на министъра на културата командировката на ищцата е била предсрочно прекратена. Твърди, че с определение от 05.10.2021 г. по адм. дело № 8732/21 г. на АССГ, 27 състав, е оставена без разглеждане жалбата от Е. М. Б. срещу заповед № РД13 – 36/18.08.2021 г. на министъра на културата. В тази връзка оспорва като неоснователни исковете за заплащане на командировъчни пари и за наем на жилище, тъй като командировката на ищцата е била предсрочно прекратена. Оспорва за процесния период ищцата да е представила, респ. да е одобрен счетоводен отчет за изразходвани средства съгласно приложението към Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина. Претендира разноски. Не се спори между страните, че между ищцата и ответника е бил сключен трудов договор № РД – 55/16.01.2017 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжността „Главен специалист‘ в отдел „Международни дейности“, дирекция „Международни и регионални дейности“ на Министерство на културата, считано от 16.01.2017 г., за неопределено време. Със заповед № РД 13 – 308/19.12.2017 г., издадена от министъра на културата, на основание РМС № 627/20.10.2017 г., ищцата Е. М. Б. е била командирована в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз, Кралство Белгия, считано от 19.12.2017 г. до 19.12.2021 г., със задача: обща координация и ръководство на служителите на Министерство на културата в Постоянното представителство на Република България в Брюксел; координация на участието на министерството в процеса на вземане на решения в ЕС в областта на културата и аудиовизуалната политика; подготовка, координиране и провеждане на културната програма в Българското представителство на Съвета на ЕС през 2018 г. Не се спори между страните, че за времето на командировката на ищцата в Брюксел с нея е била и непълнолетната й дъщеря Д.Б., която се е обучавала в приемащата държава. Със заповед № РД 13 – 36/18.08.2021 г., издадена от министъра на културата, на основание чл. 68, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба и във връзка с констатирано нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за дипломатическата служба, задграничната командировка на ищцата в гр. Брюксел е предсрочно прекратена, като й е наредено в 14 – дневен срок да предаде имуществените и финансови активи на Министерство на културата, за което да се състави приемо – предавателен протокол, подписан от лицето и от представител на Министерство на културата в Постоянното представителство на Република България към ЕС, към датата на предаване на имуществените активи да се състави окончателен финансов отчет с всички изискващи се приложения към него, както и да се прекрати с 3 – месечно предизвестие сключения между г – н К.Ф. – наемодател и ищцата – наемополучател договор за наем на апартамент, немебелиран, предназначен за основно жилище на наемателя. Заповедта е връчена на ищцата при отказ на 18.08.2021 г., което е удостоверено с подписи на служители на ответника. Не се спори между страните по делото, че заповедта за предсрочно прекратяване на задграничната командировка от 18.08.2021 г. е обжалвана от ищцата пред АССГ, като е образувано адм. дело № 8732/21 г., 27 състав. С влязло в сила на 12.04.2022 г. определение от 05.10.2021 г. по адм. дело № 8732/21 г., 27 състав, жалбата е оставена без разглеждане поради неотстраняване в срок на нередовности на жалбата. С влязло в сила на 07.12.2021 г. определение от 23.09.2021 г. по адм. дело № 8732/21 г., 27 състав, е оставено без уважение искането на министъра на културата за допускане на предварително изпълнение на заповед № РД 13 – 36/18.08.2021 г. С писмо с изх. № 94 – 00 – 2267/02.09.2021 г. от министъра на културата, изпратено по електронната поща на ищцата и прочетено на 02.09.2021 г., същата е поканена в срок до края на работния ден на 03.09.2021 г. да върне издадения й на нея лично и на членовете на семейството й служебни задгранични паспорти. От писмо с рег. № А – 28273/10.11.2021 г. на МВР на 09.11.2021 г. на летище „Шарлероа“ дипломатическият паспорт, с който е пътувала Е. Б., е бил отнет от белгийските власти, тъй като е бил включен в регистъра на невалидните документи след изтичане на 30 дни, считано от датата на отпадане на основанието, на което е издаден съгласно § 1, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти на МВнР. От приемо – предавателен протокол от 14.10.2021 г. се установява, че Е. Б. е предала на Ж.Х. – главен експерт в Министерство на културата подробно избореното в протокола имущество на Министерство на културата в Постоянното представителство на Република България към ЕС в Брюксел и финансовите активи за издръжката на офиса на МК в ППРБЕС. Със заповед № РД 01 – 84/01.11.2021 г. на министъра на културата във връзка с докладна записка от 30.09.2021 г. на началника на отдел „Международни дейности“ на МК е трансформирана 1 щ. бр. за длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в длъжност „държавен експерт“ в същия отдел, считано от 01.11.2021 г. На 01.11.2021 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на Администрацията на Министерство на културата, съгласно което е определено длъжността „Държавен експерт“ в отдел „Международни дейности“ да се заема по служебно правоотношение. На 01.11.2021 г. е утвърдена и нова длъжностна характеристика за длъжността „Държавен експерт“, длъжностно ниво КДА 6, Експертно ниво 1Б. При съпоставка на длъжностната характеристика за длъжността „Държавен експерт“ с длъжностната характеристика за длъжността „Главен специалист“, длъжностно ниво КДА 11, ниво специалист 1, се установяват следните различия: дейността на „Главния специалист“ е свързана основно с техническа обработка на преписки, систематизирането на информация и изготвянето на справки, практическо прилагане на законодателството в областта на регионалната дейност и др., докато служебните функции на „Държавния експерт“ са с подчертана по - голяма аналитичност и самостоятелност – да подпомага директора на дирекцията и началника на отдела като анализира, разработва и предлага анализи, прогнози и становища в областта на международното културно сътрудничество; да участва в изготвянето на проекти на нормативни актове от национално значение и в подготовката на международни актове и програми в сферата на културата и други аналитични, административни, координационни и информационни дейности. Установява се и различие в йерархическото място на двете длъжности в структурата на работодателя – докато длъжността „Главен специалист“ е пряко подчинена на длъжността „Главен експерт“, който от своя страна е подчинен на началника на отдел „Международни дейности“, то длъжността „Държавен експерт“ е пряко подчинена на началника на отдел „Международни дейности“. Със заповед № РД 12 - 836/01.11.2021 г., издадена от министъра на културата, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Заповедта е връчена по имейл на пълномощника на ищцата адв. И.Й. на 20.12.2021 г. От представения по делото болничен лист № Е20212677374 се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 11.11.2021 г. до 24.11.2021 г. с предписан режим на лечение „домашно – амбулаторен“. От представения от ответника в превод на български език договор за наем на апартамент, немебелиран, предназначен за основно жилище на наемателя, от 17.03.2017 г., сключен между г – н К.Ф., като наемодател, и г – жа Е. Б., като наемател, се установява, че на ищцата е бил отдаден под наем апартамент, намиращ се на площад „Маргарет“ № 1 – 4 етаж вляво – 1000 Брюксел, който се счита за сключен за срок от 9 години, при липса на отправено предизвестие за прекратяване в първоначално уговорения срок от 20.03.2017 г. до 19.03.2018 г. Уговорената наемна цена е в размер на 1900 евро. От представения от ищцата втори договор за наем на апартамент, немебелиран, предназначен за основно жилище на наемателя, от 20.03.2017 г., сключен между Индивизион Ванхолебеке, като наемодател, и г-жа Е. Б., като наемател, се установява, че на ищцата е бил отдаден под наем апартамент, находящ се на площад „Маргюрит“ № 1 – етаж 3 – 1000 Брюксел, който се счита за сключен за срок от 9 години, при липса на отправено предизвестие за прекратяване в първоначално уговорения срок от 20.03.2017 г. до 19.03.2018 г. По делото е представен и анекс от 26.05.2021 г., без превод на български език, към договора за наем от 20.03.2017 г., касаещ апартамент на етаж 3, на площад „Маргюрит“ № 1 в гр. Брюксел. От представената като доказателство по делото електронна кореспонденция от 04.11.2021 г. в електронна платформа, използвана от МК, се установява, че е изпратено от Z.H. /Ж.Х./ с имейл: Zhivka.Haskiya@bg – permrep.eu съобщение – покана за участие в официална церемония по връчване на Наградата за литература на ЕС в Културния център Flagey в Брюксел, като ищцата също е била адресат на поканата. Представена е и електронна кореспонденция от 30.11.2021 г. между Ж.Х. и Е. Б., в която ищцата заявява, че е на разположение и се интересува от протичането на среща с участието на Ж.Х., на която ищцата не е била допусната. Според утвърдените със заповед № РД 09 – 76/12.02.2014 г. на министъра на културата Правила за реда и начина на отчитане и контрол на изплащаните командировъчни пари на дългосрочно командированите служители в Българските културни институти в чужбина за времето на командировката служителят получава командировъчни в съответната чужда валута, конкретният размер на които се определя при спазване на чл. 15 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, като всеки дългосрочно командирован попълва декларация дали членовете на семейството му ще пребивават с него в приемащата държава. Сумата на дължимите командировки се изчислява на базата на определения със заповедта за командировка дневен размер, умножен по броя на отработените календарни дни за съответния месец, в които се включва и броят на дните в командировка по чл. 20 от Наредбата. Броят на дните се установява със Справка за отработени дни от дългосрочно командированите служители - Приложение № 1, което се изготвя от счетоводителя и се утвърждава от директора на културния институт /чл. 7/. Справката се регистрира в деловодната система на Българския културен институт, а копие от нея се изпраща до 1-во число от следващия месец в Министерство на културата. Във връзка с чл. 15, ал. 2 от Наредбата служителят, който има право на увеличение на командировъчните пари за придружаващи членове на семейството, попълва ежемесечно декларация по образец, съгласно Приложение № 2 от Правилата /чл. 8/. Тези суми се изчисляват на базата на календарните дни, в които съпругът/съпругата и децата са пребивавали в приемащата държава през съответния месец. През време на ползване на отпуск командировъчни пари по чл. 15 от Наредбата не се изплащат, независимо къде се намира служителят и членовете на семейството му, с изключение на случаите по чл. 17 от Наредбата /състояние на временна неработоспособност поради заболяване/. За полагащите се и изплатени командировъчни по чл. 15, ал. 1 и 2 от Наредбата, счетоводителят на културния институт попълва всеки месец Справка – Приложение № 3, която се утвърждава от директора на културния институт и тя се изпраща на Министерство на културата в сроковете за представяне на ежемесечния отчет за касовото изпълнение на бюджета. Съгласно утвърдените със заповед № РД 09 – 194/08.04.2017 г., издадена от министъра на културата, Правила за реда на финансовата и материалната отчетност на представителите на Министерство на културата в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел представителят на МК в ППРБЕС в Брюксел е материалноотговорно лице и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разходване на утвърдените и отпуснати средства и опазване и целесъобразно използване на повереното му имущество /чл. 4/. Финансирането се осъществява от МК с банков превод по служебна валутна сметка, открита на името на представителя за съответната дейност /чл. 6/. Съгласно чл. 9 от Правилата до последния работен ден на месеца представителят изпраща в дирекция „Бюджет и финансово - счетоводни дейности“ по електронна поща на отговорния счетоводител отчет за изразходваните през текущия месец средства във вид на Опис приложение № 1 към правилата с приложени сканирани разходно-оправдателни документи. Описът се изготвя в два екземпляра – за отдел „Счетоводство“ на МК и за представителя. Според чл. 10 от Правилата след проверка и изразяване на становище /одобряване/ от финансовия контрольор на министерството относно законосъобразността на извършените разходи и съответствието им с посочените в правилата и други, регламентиращи счетоводната отчетност вътрешни и нормативни актове, отчетът се включва в общия отчет на програма „Администрация“, дейност 107 „Изпълнителни и законодателни органи“ и се извършва валутния превод за месеца. Представителят се уведомява с писмо или на електронна поща за неодобрени от финансовия контрольор разходи. Сумите се възстановяват, като се внасят от представителя в служебната банкова сметка /чл. 11/. Съгласно чл. 16 от Правилата всички договори, свързани с извършване на услуги или доставки, се сключват от представителя след одобрена от министерството докладна записка. По делото са приети като доказателства план - сметки за необходимите финансови средства за издръжка на представителя на МК в ППРБЕС в Брюксел за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2021 г., съставени в изпълнение на заповед съгласно Закона за дипломатическата служба и Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат, за които няма спор, че касаят издръжката на ищцата за конкретния период. Във всички план - сметки фигурират разходи за командировъчни пари за служителя по чл. 6, ал. 1 НКСЗМ в размер на 99, 9 евро на ден и командировъчни пари за член от семейството му по чл. 6, ал. 2, т. 1 НКСЗМ в размер на 8, 86 еври на ден, както и разходи за външни услуги /наем на жилище/ в размер на 1900 евро месечно с бележка, че се касае за едномесечен наем на жилище съгласно сключен договор. По делото не са представени от ответника докладни записки за одобряване на разходите, тъй като същият твърди, че такива не са съставяни. Видно от контролен лист № X – 348/31.05.2021 г. – 55 за извършване на предварителен контрол от финансовия контрольор преди извършване на разход /издръжка за м. 04. ПППБЕК – Брюксел/, от контрольора е изразено становище за законосъобразност на разходите на Е. Б. за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. за командировъчни – 30 дни при ставка от 99, 90 евро на ден, общо 2996 евро, командировъчни за дете на Е. Б. на база декларация за м. 04.2021 г. за 30 дни – за 265, 80 евро, т. е. по 8, 86 евро на ден. Не е признат разход за платена сума за наем на жилище за м.04. за Е. Б. в размер на 1900 евро поради това, че сумата е преведена на лице, което не е наемодателя по сключения договор за наем през 2017 г. Посочено е още, че в имейл от 05.05.2021 г., с който е изпратила отчета, Е. Б. е уведомила началник отдел „Счетоводство“, че наемът се превежда на друга банкова сметка, тъй като е получен имейл за смяна на собствениците на имота, като апартаментът е купен с цел да се дава под наем. Отбелязано е, че съгласно чл. 23 от Вътрешните правила договорът за наемане на жилище се сключва след съгласуване на предложението и получено одобрение от министерството и съгласно изискванията на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат – за норматив за наем и жилищна площ, като копие от него се изпраща в Министерство на културата с първия месечен финансов отчет от датата на сключването му, а оригиналът – след изтичане на срока на договора. Дадено е предписание, че трябва да се сключи нов договор с новите собственици и съобразно промените в норматива за наем по НКСЗМ. От представената по делото електронна кореспонденция от 22.06.2021 г. и 12.08.2021 г., разменена между В.В. /служител на Министерство на културата/ и Е. Б., е видно, че ищцата е уведомена, че не са спазени Вътрешните правила, както и че не й се признава наема за четири месеца, тъй като не е спазена процедурата и ищцата следва да докладва за одобряване на промяната. Видно от докладна записка от В.В. – началник на отдел „Счетоводство“, до директора на дирекция „ПНДПП“ на МК, за периода от 16.09.2021 г. до 19.12.2021 г. на ищцата не са изплащани командировъчни средства и суми за наем на жилище. Посочено е, че не са й признати наемните вноски за периода от м. април до м. август 2021 г., тъй като е представено допълнително споразумение за промяна на наемодателя – български гражданин, което е в незаверено копие, а не – в оригинал, както и че няма одобрена докладна за сключване на такова споразумение съгласно Вътрешните правила. По отношение на стария договор за наем в отдел „Счетоводство“ имало два договора за наем за трети и четвърти етаж, но само един бил с превод на български език, поради което за отдел „Счетоводство“ този бил истинският договор. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваните части. Решението в обжалваните части е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба от Министерство на културата срещу правилността на първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, настоящият съдебен състав намира следното: Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че между ищцата и ответника е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, считано от 16.01.2017 г.; че със заповед № РД 01 – 84/01.11.2021 г. на министъра на културата във връзка с докладна записка от 30.09.2021 г. на началник на отдел „Международни дейности“ в Министерство на културата е трансформирана една щатна бройка от длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в длъжността „Държавен експерт“ в същия отдел, считано от 01.11.2021 г.; че на 01.11.2021 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на Администрацията на Министерство на културата, съгласно което в отдел „Международни дейности“ вече няма длъжност „Главен специалист“, а има една щатна бройка за длъжността „Държавен експерт“, която се заема по служебно правоотношение; че със заповед № РД 12 – 836 от 01.11.2021 г. на министъра на културата трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ във връзка с утвърдено длъжностно разписание на Министерство на културата, в сила от 01.11.2021 г. За да е налице законосъобразно извършено уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, следва има валидно взето решение от компетентен орган длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във въззивното производство не е спорно обстоятелство между страните, че е налице валидно взето решение от компетентния орган /министър на културата/ 1 щ. бр. за длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“, заемана по трудово правоотношение, да бъде трансформирана в 1 щ. бр. „Държавен експерт“ в същия отдел, заемана по служебно правоотношение, считано от 01.11.2021 г., както и че въз основа на този акт на министъра на културата е утвърдено ново длъжностно разписание на Администрацията на Министерство на културата, считано от 01.11.2021 г., в което не съществува длъжността „Главен специалист“, а има само 1 щ. бр. за длъжността „Държавен експерт“ в отдел „Международни дейности“, заемана по служебно правоотношение. Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/13 г. на ВКС, IV г. о., уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно правоотношение, запазва основните си характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Ето защо, спорът за законността на уволнението следва да се реши въз основа на преценката дали новата длъжност запазва същностните характеристики на старата или функциите им се различават съществено. За да се извърши преценка дали основните функции на длъжността „Главен специалист“ в отдел „Международни дейности“ в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, която се заема по трудово правоотношение, са запазени при длъжността „Държавен експерт“ в отдел „Международни дейности“, която се заема по служебно правоотношение, следва да извърши съпоставка между основните задължения, които са възложени на двете длъжности, съгласно утвърдените длъжностни характеристики за тях. Видно от утвърдената длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист“ дейността му е основно свързана с техническа обработка на преписки, систематизиране на информация и изготвяне на справки, практическо прилагане на законодателството в областта на регионалната дейност и други. Същевременно от утвърдената длъжностна характеристика за длъжността „Държавен експерт“ е видно, че функциите, които са възложени на тази длъжност, са свързани с по – голяма аналитичност и самостоятелност, а именно – да подпомага директора на дирекцията и началника на отдела, като анализира, разработва и предлага анализи, прогнози и становища в областта на международното културно сътрудничество, да участва в изготвянето на проекти на нормативни актове от национално значение и в подготовката на международни актове и програми в сферата на културата и други аналитични, административни, координационни и информационни дейности. Установява се и различие по отношение на йерархичното място на двете длъжности в структурата на Министерство на културата – длъжността „Главен специалист“ е подчинена на длъжността „Главен експерт“, който от своя страна е подчинен на началника на отдел „Международни дейности“, докато длъжността „Държавен експерт“ е пряко подчинена на началника на отдел „Международни дейности“. Изложеното по – горе води до извода, че длъжността „Главен специалист“, заемана от ищцата, и длъжността „Държавен експерт“, се различават съществено по своите функции – първата длъжност е експертна длъжност със спомагателни функции, докато втората длъжност е с аналитично – контролни функции. Ето защо, в случая не може да се приеме, че длъжността, определена да се заема от държавен служител, продължава да съществува с основните си функции, макар към нея да са добавени и нови. Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради което уволнението на ищцата следва да се признае за незаконно и да бъде отменено. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с оглед безсрочния характер на трудовото правоотношение между страните, следва да се уважи като основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищцата следва да бъде възстановена на длъжността, заемана от нея до уволнението й. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба от Е. М. Б. срещу правилността на първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат, настоящият съдебен състав намира следното: С доклада на делото, изготвен от първоинстанционния съд, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, е указано, че по исковете с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат в тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период в изпълнение на трудовата функция и по предвидения за това ред е била командирована за изпълнение на трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява длъжността, като фактически е извършвала работа в населеното място, определено от работодателя, както и размера на дължимите командировъчни дневни пари и наем за жилище за ищцата и дъщеря й, и спазване на процедурата за получаване на дневни командировъчни пари, както и наеми за жилище в гр. Брюксел. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерски съвет. Размерът и начинът на определяне на командировъчните средства за времето на задграничния мандат на служителите в задграничните представителства на Република България, дългосрочно командировани при условията и по реда, определени със Закона за дипломатическата служба, се определя с Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат, приета с ПМС № 188/01.08.2008 г., обн., ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г., в сила от 01.08.2008 г. Съгласно чл. 2 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/ за времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни средства в чужда валута. Началната и крайната дата на задграничния мандат се определят в заповедта за дългосрочно командироване. Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че ищцата Е. М. Б. е била командирована със заповед № РД 13 – 308/19.12.2017 г. на министъра на културата, издадена на основание РМС № 627/20.10.2017 г., в Постоянното представителство на Република България в гр. Брюксел, считано от 19.12.2017 г. до 19.12.2021 г. с посочената в заповедта за командироване задача; че за времето на командировката с ищцата в гр. Брюксел е пребивавала и непълнолетната й дъщеря Д.Б., която се е обучавала в приемащата държава; че със заповед № РД 13 – 36/18.08.2021 г. на министъра на културата, издадена на основание чл. 68, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба във връзка с докладна записка от 13.08.2021 г. и във връзка с констатирано нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за дипломатическата служба, задграничната командировка в гр. Брюксел на ищцата е била предсрочно прекратена, като й било наредено в 14 -дневен срок да предаде имуществото и финансовите активи на Министерство на културата, за което да се състави приемо – предавателен протокол, подписан от лицето и от представител на МК в ППРБЕС, към датата на предаване на имуществото, като се състави окончателен финансов отчет с всички изискващи се приложения към него, както и да се прекрати с 3 - месечно предизвестие сключения договор за наем на апартамент в гр. Брюксел; че заповедта е връчена на ищцата при отказ на 18.08.2021 г., удостоверен с подписи на служители на ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период /м. 09.2021 г. – 19.12.2021 г./ е бил налице висящ пред съда спор относно законосъобразността на заповедта за предсрочното прекратяване на задграничната командировка на ищцата, като спорът е приключил с влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата на ищцата е оставена без разглеждане, след изтичането на срока на задграничната командировка – 12.04.2022 г. Предвид изложеното по – горе и по арг. от чл. 358, ал. 3 КТ настоящият съдебен състав приема, че през процесния период задграничната командировка на ищцата не е била прекратена. Спорен въпрос във въззивното производство е дали през процесния период въззивницата – ищца фактически е извършвала работа в населеното място, определено от работодателя – гр. Брюксел. Неоснователни са доводите на въззивницата, че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищцата е упражнявала трудовите си функции след издаване на заповедта за прекратяване на командировката, както и че съдът превратно е ценил ангажираните в тази връзка доказателства. С отговора на исковата молба е оспорено от ответника обстоятелството, че през процесния период задграничната командировка на ищцата не е била предсрочно прекратена, което имплицитно включва и оспорване на обстоятелството, че ищцата е извършвала фактически работа в населеното място, определено от работодателя. Ето защо, с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК първоинстанционният съд е указал, че в тежест на ищцата е да докаже това обстоятелство. Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период ищцата фактически е изпълнявала работата, за която е била командирована в ППРБЕС, поради което искът с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 2 от Наредбата за командировъчни средства при задграничен мандат е неоснователен. По делото се установява, че в изпълнение на заповедта за предсрочно прекратяване на задграничната командировка с приемо – предавателен протокол от 14.10.2021 г. ищцата е предала на представител на Министерство на културата имуществото на Министерството на културата в ППРБЕС в гр. Брюксел описано в протокола, както и финансовите активи за издръжка на офиса на Министерство на културата в ППРБЕС. От писмо с рег. № А – 28273/10.11.2021 г. на МВР се установява, че на 09.11.2021 г. на летище „Шарлероа“ дипломатическият паспорт, с който е пътувала ищцата, е бил отнет от белгийските власти, тъй като е бил включен в регистъра на невалидните документи след изтичане на 30 дни, считано от датата на отпадане на основанието, на което е издаден съгласно § 1, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти от МВнР. На следващо място, по делото се установява, че липсват подадени месечни план – сметки /Приложение № 1/, предвидени за отчитане на отработените дни, съгласно чл. 7 от Правилата за реда и начина на отчитане и контрол на изплащаните командировъчни пари на дългосрочно командированите служители в Българските културни институти в чужбина, за периода от м. 10.2021 г. до м. 12.2021 г., а за подадената такава за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. не е одобрена от Министерство на културата. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 161 ГПК, съгласно която съдът може да приемане за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, тъй като по делото липсват данни тези документи да са били в държане на ответника. Обстоятелството, че през процесния период ищцата е разменяла електронна кореспонденция със служители на ответника /писма по имейл от 04.11.2021 г. и 30.11.2021 г./, не води до извод, че ищцата фактически е изпълнявала работата, за която е била командирована, тъй като тя е имала достъп до служебната си поща. Неоснователен се явява и искът по чл. 215 КТ, вр. чл. 13, ал. 1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат за запалщане на средства за наем за процесния период. Това е така, тъй като правото на такива средства е обусловено от изпълнение на работата, за която лицето е командировано, а по делото не се установява ищцата да е изпълнявала задължения във връзка с командировката й през процесния период, поради което средства за наетото жилище не й се дължат. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд решение № 2206/07.02.2024 г. по гр. д. № 438/22 г. по описа на СРС, 145 състав, следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваните части. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. Предвид изхода на спора нито една от страните няма право на разноски за въззивното производство. Воден от горното, съдът