Решение № 384 от 25.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 420/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК. Образувано е по жалба на „Крамекс“ АД, чрез адв. С.Г., срещу Отказ № 20251209150810/13.02.2026 г., постановен от длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, по заявление с вх. № 20251209150810/09.12.2025 г. за обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2023 г. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания отказ. В този смисъл жалбоподателят оспорва изложеното в мотивите на отказа, че има постановен предходен отказ за обявяване на същия финансов отчет и доклад, който отказ е обжалван и производството по жалбата не е приключило. Излага твърдения, че с новото заявление са представени допълнителни доказателства, които длъжностното лице не е съобразило при предходния отказ. По делото е постъпил писмен отговор по жалбата от насрещната страна по нея - Агенция по вписвания, в който се оспорва нейната основателност, като се излагат съображения, че допустимостта на новото заявление след отказ за вписване на същото обстоятелство, изключва подаването на ново заявление за вписване на същото обстоятелство в хипотеза, когато регистърното производство по предходното заявление не е приключило. Посочва се, че съдът е единственият компетентен орган, който да се произнесе по отношение на това дали представените актове подлежат на обявяване и тъй като това производство не е приключило, заявителят неправилно приел, че не е налице пречка да подаде ново заявление със същото искане. Тъй като посоченото не може да бъде преодоляно чрез даване на указания за представяне на доказателства по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, е следвало да бъде постановен отказ. Видно от представения по делото Отказ № 20251209150810/13.02.2026 г., на длъжностното лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, същият е бил постановен с мотиви, че към момента на подаване на заявлението, с което се иска обявяване на ГФО за 2023 г., е налице предходно заявление за обявяване на същия финансов отчет за 2023 г., по което е постановен отказ и е налице неприключило съдебно производство във връзка с подадена жалба срещу този отказ. Посочено е, че съгласно чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване, заявителят може да подаде или ново заявление със същото искане, или да обжалва отказа, като възможностите са алтернативни. В случая, заявителят бил подал и жалба, и ново заявление за обявяване на същия ГФО за 2023 г., поради което последното се явява недопустимо, с което мотивира постановения отказ. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: На 09.12.2025 г. в Търговския регистър по партидата на дружествотожалбоподател е постъпило заявление вх. № 20251209150810, с което се иска обявяване на годишния финансов отчет на „Крамекс“ АД за 2023 г. Към заявлението са приложени следните документи - пълномощно за предоставена представителна власт от прокуриста на „Крамекс“ АД в полза на адв. Г.; Счетоводен баланс на „Крамекс“ АД към 31.12.2023 г.; отчет за приходите и разходите към 31.12.2023 г.; отчет за паричните потоци към 31.12.2023 г.; отчет за собствения капитал към 31.12.2023 г.; доклад на независимия одитор, в който е изложено мнение, че приложеният финансов отчет представя достоверно финансовото състояние на дружеството към 31.12.2023 г. в съответствие с Националните счетоводни стандарти, който доклад е подписан от А.С. - регистриран одитор, Протокол от общо събрание на акционерите на „Крамекс“ АД, проведено на 05.11.2025 г.; пълномощно от акционера Ж.Г. в полза на адв. П. Г.а за представителство на общото събрание от 05.11.2025 г.; списък на акционерите, присъствали на общото събрание, проведено на 05.11.2025 г., обяснителна записка и пълномощно от акционера „А. и Сие“ ООД, чрез управителя П.А., в полза на адв. В.Р. за представителство на общото събрание на дружеството от 05.11.2025 г. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗТРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията извършва в съответния срок по чл. 19 вписване, заличаване на вписването или обявяване на представения акт, когато са налице предвидените в чл. 21 изисквания. Вписването и заличаването се извършват чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а обявяването се извършва чрез пренасяне на съдържанието на представения акт в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във формат, подлежащ на автоматизирана обработка. Съгласно чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания. Той се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на ГПК, а ако е посочено желание за уведомяване по електронен път, то той се изпраща на посочения електронен адрес. В чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е предвидена възможността за обжалване на постановените откази пред окръжния съд по седалището на търговеца и за обжалване на решенията на окръжните съдилища при потвърждаване на същите пред съответните апелативни съдилища. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗТРЮЛНЦ, при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Обхватът на извършваната от длъжностното лице по регистрацията проверка може да се раздели на два етапа – проверка по допустимостта на исканото вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър и проверка по законосъобразността му. Последицата от осъществяването и на двата вида проверка обаче е една и съща – извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване при наличие на допустимост и законосъобразност за извършването му или съответно постановяване на отказ, ако се установи обратното. В конкретния случай и видно от постановения отказ, длъжностното лице по регистрацията не е разгледало по същество подаденото заявление за съответствието му със закона, тъй като при проверка за допустимостта на заявеното обявяване на ГФО, е констатирало, че е налице предходно заявление със същия предмет, по което е налице неприключило съдебно производство. При служебна справка, извършена от настоящия съдебен състав по партидата на дружеството-жалбоподател в Търговския регистър и в информационната система ЕИСС се установява, че в Агенцията по вписванията – Търговски регистър, на 30.09.2025 г. е подадено заявление Г2, вх. № 20240930161633, имащо идентичен предмет с процесното заявление Г2 вх. № 20251209150810, а именно – обявяване на ГФО на дружеството за 2023 г. Постановеният отказ по по-рано подаденото заявление e обжалван и е образувано т.д. 1985/2025 г. по описа на Софийски градски съд, който оставя без уважение подадената жалба с решение от 08.01.2026 г., срещу което от своя страна е подадена жалба и е образувано т.д. № 146/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд. По образуваното дело пред апелативния съд липсва произнасяне към настоящия момент. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ допуска подаване на ново заявление за обявяване на същия акт, в случай на постановен отказ за извършване на исканото обявяване, като новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. Посочената разпоредба е съобразена и с правилото на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, с което е установен принцип за хронологична последователност при разглеждане на постъпилите в регистъра заявления. Следователно, когато са подадени идентични заявления, както в разглеждания случай, с които две отделени заявления е поискано обявяването на един и същ акт, съдът може да се произнесе по второто заявление, ако е изпълнено условието на чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и постановеният отказ е стабилизиран. При това положение, въпросът дали едно обстоятелство подлежи на вписване или обявяване може да се пререшава, т.е. отказите формално не са задължителни. Възможността за повторно заявяване обаче не следва да се абсолютизира, т.е. не следва да се приема, че още в момента на постановяване на отказа за заявителя, наред с правото на обжалване, възниква автоматично и правото по чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ. Това е така, тъй като би се създала ситуация, при която заявителят, упражнявайки едновременно правата си по чл. 25 и по чл. 26 ЗТРРЮЛЦ, може да доведе до постановяване на два отделни и самостоятелни акта по чл. 22 ЗТРЮЛНЦ. Настоящият състав намира, че правата по чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ (подаване на ново заявление със същото искане) възникват в патримониума на заявителя при влязъл в сила акт по чл. 24 ЗТРЮЛНЦ. Следователно, в случаите, при които има едно първоначално заявление и отказ по същото, който не е влязъл в сила, е недопустимо за обявяване на същия акт (макар и придружен с нови доказателства) подаване на ново заявление по чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ. Заявителят няма интерес за вписване на заявените с второто заявление обстоятелства при условие, че това е възможно да стане в рамките на едно предходно неприключило охранително производство. Съдът намира, че при липсата на възможност за прекратяване на производството по по-късно подаденото заявление поради недопустимост, то длъжностното лице по регистрацията е постановило законосъобразен отказ, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него - оставена без уважение. Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ има охранителен, а не исков характер, т. е. то е едностранно такова и чрез него се засяга единствено правната сфера на лицето, по чиято партида се вписват промените. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, като по-конкретно в чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Възможността на Агенцията да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и тя няма право на разноски. Така мотивиран, съдът