Решение № 5740 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 790/2026 г.

Касационно производство по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. К. от [населено място] срещу решение № 142 от 09.02.2026 г., постановено по АНД № 6471 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0333-000640 от 22.05.2025 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Г. А. К., [ЕГН], от [населено място], община Родопи, [улица], са наложени административни наказания глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 са отнети 12 контролни точки. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба. Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна поради следните съображения: За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установена от събраните писмени и гласни доказателства фактическата обстановка, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя, АУАН и НП съдържат законово определените реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са спазени предвидените в закона срокове, нарушението е описано изчерпателно и са посочени обстоятелствата, при които то е извършено, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и са съобразени с целта на закона. Районният съд е приел за безспорно установено извършването на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП от страна на жалбоподателя, което нарушение самият жалбоподател не отрича и което нарушение се доказва от всички събрани писмени и гласни доказателства. Според районния съд концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е определена правилно по реда на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – въз основа на показанията на техническото средство при неявяване в определения срок на посоченото място за медицинско и химическо лабораторно изследване, тъй като изследването не е извършено по вина на самия жалбоподател макар да му е бил даден максималния срок от 120 минути, като той се е намирал само на 20 км от УМБАЛ „Св. Г.“, където е следвало да му бъде взета кръвна проба, т.е., на жалбоподателя е било гарантирано правото да се защити по фактите, сочещи на административно нарушение. Като неоснователно е преценено възражението за липса на яснота относно мястото на нарушението, тъй като в АУАН мястото на извършване на нарушение е точно, конкретно и изчерпателно посочено като път първи клас, № 8, с посока на движение от запад на изток, километър, на който жалбоподателят е бил спрян, съответно същият текст е възпроизведен в наказателното постановление, поради което районният съд е преценил, че липсва такова съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление, съответно според районния съд по-подробна индивидуализация на мястото на нарушението не е нужна. Районният съд е посочил, че кумулативно предвидените в нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказания са във фиксиран размер и в случая наложените наказания са съответни на извършеното нарушение и биха способствали за постигане на целите на наказването. Районният съд е определил наложената глоба в евро съгласно чл. 52, ал. 1 ЗВЕРБ, вр. чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. Според районния съд не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, защото се касае за умишлено нарушение с висока степен на обществена опасност, към която е налице изключително висока обществена чувствителност и нетърпимост поради многото нарушения и фатални случаи, предизвикани от шофьори в нетрезво състояние, като в процесния случай съдът е отчел също високата концентрация на алкохол в кръвта, поради което целите на ЗАНН биха могли да се изпълнят единствено с потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Доколкото в касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, настоящата инстанция намира, че в съдебното производство пред районния съд са спазени съдопроизводствените правила, страните са редовно призовани, на касатора е осигурено право на защита, събрани са всички относими и допустими доказателства и е извършена обстойна преценка на тези доказателства, обжалваното решение е постановено от законен състав и е обосновано с ясни и конкретни мотиви след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което касационната инстанция намира, че от страна на районния съд не е допуснато такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на решението само на това основание. Правилно е приложен от районния съд материалният закон. Събраните доказателства сочат по недвусмислен начин на извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като нито пред наказващия орган, нито пред районния съд са събрани доказателства, опровергаващи изложените в АУАН и НП факти. Правилна е преценка на районния съд относно доказаността на нарушението и нарушителя и относно наложените административни наказания, както и за липсата на основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,