Решение № 4563 от 18.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10999/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 18.07.2022г., постановено по гр. д. № 9271/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 42 състав, са уважени активно субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени от С. С. Т. и М. Т. С. срещу “У. БГ” ЕООД, като ответникът е осъден да заплати на всяка една от ищците сумата от по 539, 35 лева, представляваща подлежащ на възстановяване депозит, уговорен в чл. 20 от договор за наем от 01.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените искове до пълните им размери от по 600 лева. Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “У. БГ” ЕООД, в която са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се сочи, че с оглед разпределената доказателствена тежест, ответното дружество е представило писмени доказателства – протоколи, количествено-стойностни сметки, платежни нареждания и фактури, удостоверяващи извършени разходи за отстраняване на вреди върху имота, причинени от ищците по време на действие на договора за наем. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил тези доказателства, което е довело до необосновани изводи за основателност на претенциите. Навежда съображения, че нормата на чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя по време на ползването на вещта. Насрещната страна не е ангажирала доказателства за оборване на презумпцията, но въпреки това първоинстанционният съд е приел, че не е доказано причиняването на вреди в имота. Счита, че изпращането на ключовете от имота по куриер не представлява надлежно предаване на вещта след прекратяване на договора, поради което наемателите са неизправна страна. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че в наетия имот са констатирани вреди, причинени от наемателите по време на ползването на вещта, за отстраняването на които наемодателят е сторил разходи, включително и такива за почистване на жилището. Счита, че са налице предпоставките за задържане на платения депозит. Освен това неправилни били и изводите относно стойността на консумативните разходи, които не са били заплатени от наемателите. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Въззиваемите С. С. Т. и М. Т. С. оспорват въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съоражения. Считат първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържат доводи, че по време на ползването на имота в същия не са причинени твърдените от насрещната страна вреди, различни от обикновеното изхабяване, в резултат на използването. Аргументира становище, че ремонтните дейности в обекта след прекратяване на договора са обичайни такива за придаване на обновен и освежен вид. На следващо място, развити са доводи, че е налице забава на кредитора да приеме вещта след прекратяване на ползването, изразяващо се в отказ да състави и подпише двустранен приемо-предавателен протокол, в който, дори и при несъгласие от страните, да опише твърдените от него вреди. Счита, че едностранно съставеният от наемодателя протокол за състоянието на имота не е противопоставим на ищците. Оспорва твърдението, че разходите за основно почистване следва да останат в тежест на наемателите. По отношение на консумативните разходи са изложени възражения, че част от тях се отнасят за период извън процесния. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Ищците извеждат качеството си на кредитори по спорното вземане въз основа на клаузата на чл. 25, ал. 1 от процесния договор за наем, съгласно която наемодателят се задължава да върне получения гаранционен депозит при прекратяване на договора, както и от твърдението, че наемателят е изправна страна по договора и не са налице предпоставките за задържане на депозита от насрещната страна. Ответникът е релевирал възражение за неоснователност на предявения иск поради наличие на непогасени към датата на прекратяване на договора задължения от страна на наемодателя, по отношение на които е упражнил правото си на приспадане на получената гаранционна сума. По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 01.07.2020г., по силата на който ответното дружество, действащо като пълномощник на собственика на имота – Л. С.Ф. въз основа на сключен между тях мандатен договор за У. на недвижими имоти, е предоставило за временно и възмездно ползване на наемателя Н.П. П. следния недвижим имот: апартамент № 43, находящ се в гр. София, жк “•••••••”, ••••••• Срокът на договора е определен до 31.08.2021г. В преамбюла на договора е посочено, че между "У..БГ" ЕООД и собственика на отдавания под наем имот е сключен мандатен договор за У. на недвижим имот, като изрично е посочено, че ответното дружество има качеството на наемодател. Страните по договора за наем са постигнали съгласие за заплащане на месечна наемна цена в размер на 600 лева, като заплащането е следвало да се извършва чрез сайта на дружеството. В договора е предвидено, че наемодателят се задължава да отстранява за своя сметка всички повреди, които не са причинени от наемателя и не се дължат на обикновеното ползване на наетия имот. В чл. 10 е уреден начинът за предаване на имота, а именно с писмен двустранно подписан приемо-предавателен протокол, който се прилага към договора и е неразделна част от него. Страните са постигнали съгласие, че наемателят се задължава да плаща консумативите за ползване на имота, в това число и таксите за поддръжка на общите части, както и разходите по отстраняване на всички дребни повреди, които се дължат на обикновеното ползване и амортизация на жилището - в чл. 13 и чл. 14 от договора. В чл. 15 е предвидено, че наемателят дължи обезщетение в пълен размер за нанесените вреди, причинени от него или друго лице, с изключение на вредите причинени в резултат на естественото износване. По отношение на прекратяване на договора в чл. 17, ал. 1 е уговорено, че имотът следва да бъде върнат в същото състояние, в което е бил предаден, като се отчете обичайното изхабяване. Страните са се съгласили, че предаването на имота следва да се осъществи чрез подписване на приемо-предавателен протокол, в който да се опишат забележките, като за вреди, надхвърлящи обичайното изхабяване наемодателят има право да прихване необходимата за покриването им суми от гаранционната сума по чл. 20. В договора са описани и случаите, в които ответното дружество може да се удовлетвори от така представената гаранция (арг. чл. 21 от договора), в това число и в хипотеза на неплатени в срок консумативни разходи и такси, свързани с обикновеното ползване на имота, както и в случай, че наемателят откаже да върне държането на имота в уговорения срок и/или предаде същия не в съответното за това състояние и/или заедно с нанесени върху него щети. В случай че не е налице някое от предвидените в договора основания за задържане на гаранцията, ответникът, съгласно чл. 25, ал. 1 от договора, е длъжен да възстанови паричната гаранция след прекратяване на договора в срок от 15 дни. По делото не е спорно, че наемателят е заплатил сума в размер на 1 200 лева, която да служи за обезпечение, в случай на извършване на посочените по-горе хипотези от страна на наемателя, като размерът и функцията на гаранционния депозит са уредени в клаузата на чл. 20 от договора. Представен и приемо-предавателен протокол от 02.07.2020г., подписан от представител на дружеството-наемодател и от наемателката Н.П., от който се установява състоянието на помещенията в жилището – коридор, кухня с трапезария, балкон, хол, две спални, баня/тоалетна, тоалетна, килер и на обзавеждането в тях. Посочено е, че имотът се предава почистен, без забележки и след освежително боядисване Изрично е отбелязано, че наемателят има право в срок от 24 часа, след подписване на приемо- предавателния протокол, да уведоми наемодателя за наличието на скрити недостатъци на посочения в документа адрес на електронна поща. Предвид тази уговорка между страните, на 07.07.2020г. наемателката Н.П. е изпратила до ответника писмо чрез електронна поща, в което са посочени установените недостатъци в имота, както следва: един прозорец не се затваря, отчупени парчета от ролетни щори в хола, пукнатина на тавана в коридора, обелени участъци на вратите. Със споразумение от 19.02.2021г. към договора за наем, сключено между Н.П. П., “У..БГ” ЕООД, М. Т. С. и С. С. Т., страните са постигнали съгласие, че считано от 01.03.2021г. ищците М. С. и С. Т. заместват като страна наемателя Н.П. по сключения договор за наем от 01.07.2020г. В чл. 2 от споразумението е посочено, че М. С. и С. Т. встъпват във всички права и поемат всички задължения на Н.П. по цитирания договор за наем и считано от 01.03.2021г. стават титуляри по наемното правоотношение. Изрично е уточнено, че всички останали разпоредби на договора за наем остават в сила и непроменени. Между страните по договорното правоотношение е налице спор относно момента на прекратяване на правоотношението. Ищците твърдят, че това е станало с изтичане на уговорения срок – 31.08.2021г., а ответникът въвежда възражения, че насрещната страна е неизправна, тъй като не е изпълнила задължението си да върне имота на посочената дата. Твърди, че достъп до имота е получен едва на 03.09.2021г., поради което претендира обезщетение за продължилото ползване. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства за установяване на спорни релевантни факти и обстоятелства по предявената претенция. От показанията на свид. Л.И. се установява, че той е бил упълномощен от ищцата М. С. да я представлява пред ответното дружество във връзка с уреждане на отношенията, произтичащи от процесния договор за наем, включително и да предаде недвижимия имот на наемодателя, заедно с ключовете от него. В това си качество свид. И. и ищцата С. Т. се срещнали с представител на ответното дружество в процесното жилище на 30.08.2021г. за уреждане на отношенията във връзка с изтичане на срока на договора и за предаване на ключовете от жилището. Служителят на наемодателя огледал апартамента и казал, че има дефекти – пръстови отпечатъци по стените, поради което отказал да подпише приемо-предавателен протокол и си тръгнал. След това на 31.08.2021г. свидетелят И. изпратил на ответното дружество ключовете от апартамента чрез куриерска услуга. От показанията на свид. М.Х. – служител на ответното дружество и в това си качество управляващ процесния имот, се установява, че в края на м.08.2021г. негов колега отишъл в жилището и се срещнал с наемателите с цел уреждане на отношенията във връзка с изтичащия срок на договора. Служителят огледал имота и установил, че има забележки, поради което обяснил на наемателите, че трябва да ги отстранят и едва тогава ще могат да върнат апартамента. Не е бил съставен приемо-предавателен протокол. Ключовете от апартамента били изпратени от наемателите на наемодателя чрез куриерска услуга. Същите били получени от ответника на 03.09.2021г. Същият ден свидетелят Х. посетил жилището и видял, че стените в хола, в двете спални и на балкона били изцапани, матраците били мръсни, имало скъсана завеса, счупена ракла в едната стая, както и счупена дръжка на долното чекмедже на скрина, пердето било мръсно, липсвал капак на плафона в банята. За състоянието на жилището са събрани гласни доказателствени средства и чрез показанията на свид. Н.Н. – управител на “Х.” ЕООД – дружеството, извършило ремонтни дейности в процесния апартамент. От неговите показания се установява, че той лично е направил оглед в имота след като е получил заявката за ремонт и установил зацапване на стените, счупен скрин, скъсана завеса, повреден лампион. Извършени били всички възложени ремонтни дейности. Свид. Н.П. изяснява, че след подписване на тристранното споразумение, ищците й възстановили сумата от 1 200 лева, която тя е била заплатила като гаранционен депозит по договора за наем. Свидетелката сочи, че жилището е било предадено на новите наематели в същия вид, в който тя го е получила, включително с установените от нея недостатъци. Дружеството- наемодател отстранило единствено проблема със затварянето на един от прозорците. По делото е представен констативен протокол от 03.09.2021г., изготвен и подписан едностранно от представител на ответното дружество, в който е посочено състоянието на процесното жилище след прекратяване на договора за наем. В документа са посочени следните повреди: на балкона – изцапан латекс, едно мръсно перде и несветеща крушка на аспиратор; в хол – изцапан латекс и несветещи три тела на спот; в спалня № 1 – изцапан латекс; мръсен матрак, счупена ракла, скъсана завеса; в спалня № 2 – изцапан латекс; счупена дръжка на скрин; два мръсни матрака и баня – липса на плафон. Записани са и показанията на водомерите за топла и студена вода. Наемодателят е извършил разходи за своя сметка за еднократно почистване на жилище, както и за пране на пердета и матраци, възлизащи на сумата от общо 330 лева. Представена е фактура за начислена ел. енергия за имота за периода от 16.07.2021г. до 14.08.2021г. в размер на 37, 40 лева, както и фактура за ползвана ел. енергия за периода от 15.08.2021г. до 14.09.2021г. в размер на 16, 98 лева, които суми са били заплатени от ответното дружество. За периода от 21.07.2021г. до 19.08.2021г. е начислена стойност на потребена в имота ВиК услуги в размер на 29, 35 лева, а за периода от 20.08.2021г. до 17.09.2021г. – в размер на 92, 10 лева, които суми са били заплатени от наемодателя. От представената в първоинстанционното производство количествено стойностна сметка от 10.09.2021г. се установява, че след прекратяване на договора, ответното дружество възложило на трето за спора лице да осъществи ремонтни дейности в процесния имот, а именно: боядисване с латекс – 128 кв.м.; облепване и опаковане; закупуване на материали, латекс и грунд; смяна на крушка на аспиратор; смяна на крушка за спот; ремонт на ракла; завеса; дръжка на скрин, плафон, на обща стойност от 1 424 лева, като е представен и платежен документ за извършено плащане на 16.09.2021г. на посочената сума. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият съдебен състав счита, че уговорката на страните п о чл. 20 от договора за заплащане на депозит от страна на наемателя, съдържа белезите на договор за залог - чл. 149 - чл. 161 ЗЗД, тъй като действителната обща воля на страните е била с предаването на паричната сума от страна на наемателя в размер на 1 200 лева /наименована в договора "гаранционна сума"/ да се обезпечи изпълнението на всички негови задължения. Сумата се явява предоставена в качеството на залог, обезпечаващ удовлетворяване на възникнали в хода на изпълнението парични задължения на наемателя, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения, вкл. за обезщетение за вреди върху наетата вещ. Заложното право осигурява на заложния кредитор възможността да упражнява фактическа власт върху документите за заложеното вземане /паричната сума/, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Това право има абсолютен характер и е противопоставимо, както на длъжника, така и на всяко трето лице. Т.е. в частност ищецът има право да задържи процесната сума до момента, в който наемателят изпълни всички задължения по договора, включително и обезщетение за вредите, причинени върху наетата вещ. От постигнатите уговорки в процесния договор е видно, че депозитът служи като гаранция на наемодателя и че едва след изтичане на срока на договора наемодателят може да се разпорежда с него в зависимост от това, дали към момента на прекратяване на договора са останали непогасени парични задължения на наемателя. Вземането за връщане на платения депозит възниква при кумулативно наличие на посочените предпоставки: прекратяване на договорното правоотношение и изпълнение на всички задължения на наемателя, произтичащи от договора за наем - за наемна цена, консумативни разходи, за нанесени вреди при ползването на вещта и др. Основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за връщане на гаранционния депозит е обусловено от установяване на следните обстоятелства: 1/. ищецът да е заплатил депозит по договора за наем; 2/. договорът за наем да е прекратен; 3/. към момента на прекратяването наемателят да не е имал задължения към наемодателя по договора, чието изпълнение да е било обезпечено с предоставения депозит. Първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, в която предявените искове са отхвърлени за сумата от общо 121, 29 лева, представляваща непогасени задължение за консумативни разходи за ел. енергия и ВиК услуги, начислени за срока на действие на договора. Предметът на спора във въззивното производство е ограничен до преценка наличието на предпоставки за удовлетворяване на наемодателя от остатъкът от гаранционния депозит чрез прихващането му с вземане за неплатен наем в размер на 60 лева – за периода от 01. - 03.09.2021г.; за топла вода в размер на 420, 05 лева по изравнителна сметка; за почистване на жилището в размер на 330 лева; за заплатени разходи за закупени крушки за спот /18, 52 лева/, ремонт на ракла /42 лева/; за дейност по облепване и опаковане /153, 60 лева/ и за ремонт в жилището /в общ размер на 1 424 лева/. По делото е установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, като ищците са изпълнили задължението си да заплатят гаранционния депозит в размер на 1 200 лева. При сключване на договор за наем основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойно ползване на наемателя. Той от своя страна има задължение да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да пази наетата вещ и да я върне след прекратяване на наемния договор. При прекратяване на наемното правоотношение доказателствената тежест за изпълнение на задължението по чл. 233 ЗЗД е на наемателя и ако същият продължи ползването на имота, то той дължи обезщетение и следва да изпълнява задължението си, произтичащи от наемния договор - чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Съответно, при съществуваща облигационна връзка между страните, наемателят дължи заплащането на уговорената наемна цена. Вмененото на наемателя задължение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на вещта на наемодателя след прекратяване на наемния договор произтича от задължението на наемодателя по чл. 230 ЗЗД да предаде наетата вещ на наемателя при сключването на договора. При доказан акт на предаване на държането на наетата вещ от наемодателя на наемателя при сключването на договора, фактът на връщането на вещта след прекратяване на наемния договор подлежи на доказване от наемателя. Връщането на вещта по смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗЗД следва да се изразява в предоставяне на държането върху вещта от наемателя на наемодателя, като конкретните обстоятелства относно предаването се определят съобразно с договора, вида на вещта и други факти. Изпълнението на задължението за връщане на вещта е двустранен акт и изисква участието както на наемателя, така и на наемодателя – необходимо е наемателят не само да опразни или да изостави наетата вещ, а така също да я предаде на наемодателя. Настоящият съдебен състав счита, че договорното правоотношение е прекратено с изтичане на уговорения срок – 31.08.2021г. За наемателите е възникнало задължението за връщане на вещта. По делото се установи от събраните гласни доказателствени средства, че между наемателите и представител на наемодателя е проведена среща на 30.08.2021г. с цел връщане на държането на вещта. Установено е още, че не е подписан изискуемия според чл. 17, ал. 1 от договора двустранен приемо-предавателен протокол, като причина за това са констатираните от представителя на ответното дружество повреди върху имота. При това положение се налага извод, че възражението на ищците по чл. 95 от ЗЗД за забава на кредитора е основателно. Както бе посочено връщането на наетата вещ е двустранен акт и изисква съдействие на кредитора – на наемодателя. В случая представител на ответното дружество неоснователно е отказал да приеме предложеното от насрещната страна изпълнение. Наличието на вреди върху наетата вещ, причинени по време на ползването й от страна на наемателите, не е основание за отказ да се приеме държането на вещта. В този смисъл е и клаузата на чл. 17, ал. 1 от договора, в която е посочено, че връщането на имота и евентуалните възражения на наемодателя или на негов представител се удостоверяват с писмен двустранно подписан приемо-предавателен протокол. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че наемателят е изпълнил задължението си да върне вещта, но до реалното й предаване на 31.08.2021г. не се е стигнало поради неоказаното от наемодателя съдействие. Право на наемодателя е било да избере дали да иска от наемателя да отстрани причинените на имота повреди и да възстанови състоянието му във вида, в който е бил приет за ползване, или да ги извърши сам, за сметка на ищците. И в двата случая за периода от време, който е бил необходим за привеждането на имота в съответствие с изискванията на наемодателя, и в който период последният е бил лишен от възможността да го ползва обаче, отговорността на наемателя може да бъде ангажирана за заплащане на обезщетение, но не и за заплащане на наемна цена. Eто защо се налага извод, че ответното дружество не е кредитор за вземане в размер на 60 лева, претендирано като припадащата се част от наемна цена за периода от 01.- 03.09.2021г. Ответникът не установява качеството си на кредитор и по отношение на сумата от 420, 05 лева, представляваща цена на потребена топла вода, предвид липсата на ангажирани доказателства за съществуването на такова задължение. По отношение на предявеното възражение за извършено прихващане с вземането на ответника за сторени разходи за отстраняване на вреди върху имота: При сключване на договор за наем основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойно ползване на наемателя. Той от своя страна има задължение да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да пази наетата вещ и да я върне след прекратяване на наемния договор. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 4 -то /последно/ ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова. В конкретния случай се установи, че страните не са съставили приемо- предавателен протокол относно състоянието на имота при предаването му за ползване /такъв е бил съставен между първоначалния наемател и наемодателя/, поради което и при липсата на ангажирани доказателства от насрещната страна за оборване на презумпцията по чл. 233, ал. 1, изр. 4-то от ЗЗД, се налага извод, че вещта е била приета в добро състояние – конкретно без следи от зацапвания по стените, с работещи крушки, чисти матраци, липса на повреди върху раклата и скрина и с поставен капак на плафона. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /т.е. вината на наемателя се предполага/. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползуването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при връщането на процесния имот в същия са констатирани вреди, описани в констативния протокол от 03.09.2021г., количествено-стойностната сметка и фактурата за извършен ремонт. Този извод се налага и при съобразяване на обстоятелството, че в доказателствена тежест на наемателя е да проведе обратно доказване и да обори презумпцията за вина. Такива доказателства обаче не са ангажирани. Следва да се посочи, че установената по делото кредиторова забава не освобождава наемателя от задължението да пази вещта, респективно – не води до отпадане на отговорността за репариране на причинените вреди. В приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че установените в наетото жилище повреди са причинени от липсата на полагане на грижа на добрия стопанин от страна на наемателя. Безспорно задължение на наемателя е да пази вещта от повреждане и/унищожаване. Наемателят е длъжен да си служи с вещта съобразно уговореното в договора или съобразно обикновеното й предназначение, според нейния вид. Ползването обаче следва да е съпроводено с полагане на грижата на добър стопанин към вещта и нейното връщане следва да бъде в добро състояние, респективно в състоянието, в което е била предадена, като се вземат предвид онези похабявания свързани с нормалното й ползване. Следователно наемателят е длъжен да положи усилия да опазва и поддържа доброто състояние на вещта като носи отговорност ако не стори това. В унисон със задължението за полагане на грижа на добър стопанин, законът предвижда, че върху наемателя тежат и т.н. дребни поправки или това са поправките, които се налагат от обикновеното употребление на вещта и примерно и неизчерпателно ги изброява - разходи за отстраняване замърсяването на стени, поправяне на кранове, брави и т.н /чл. 231, ал. 1 от ЗЗД/. В случая не се установява констатираните повреди в имота да се дължат на обичайно изхабяване при ползването на вещта, поради което следва да бъдат репарирани. Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени на наетия имот до връщането му, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, като по делото не са установени факти и обстоятелства, обуславящи отпадане на неговата отговорност. По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им /в частност към момента на връщането на наетия имот/. Обемът на отговорността при неизпълнение на договорно задължение се определя от закона - той е в размер на действително причинените вреди /чл. 82 ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши. В случая обаче ищците не са оспорили по размер претендираните разходи, поради което същите следва да се признаят съобразно фактурната им стойност от 1 424, 40 лева. Присъщи при извършването на ремонтни дейности са и разходите за облепване и опаковане на мебелите с оглед запазването им от зацапване и повреди. Следователно сумата от 128 лева за тази дейност следва да се включи като част от задължението на наемателите. Присъщи са и разходите за основно почистване след ремонтни дейности, поради което в тежест на наемателите следва да се възложи и сумата от 200 лева по фактура от 27.09.2021г. Разходите за почистване /пране/ на матраците и на пердетата са част от необходимите средства за отстраняване на вредите, причинени при ползването на наетата вещ. Същите възлизат на сумата от общо 120 лева. При това положение и доколкото с клаузата на чл. 17, ал. 1 от процесния договор страните предварително са овластили наемодателя без други условия да приспада от получения от него депозит дължимо от наемателя обезщетение за отстраняване на причинените в имота вреди, то в разглеждания случай депозитът се явява напълно изчерпан и ищците не се легитимират като кредитори на претендираното вземане. Като е достигнал до други изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната му част и вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 790 лева, от които 50 лева за държавна такса и 740 лева адвокатско възнаграждение. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищците съдебни разноски в размер на 89, 90 лева, а в полза на ответното дружество следва да се присъдят допълнително съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от от още 629, 42 лева - адвокатско възнаграждение. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,