Решение № 168 от 9.7.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 301/2026 г.

Производство по реда на чл.463 от ГПК. Постъпила е жалба вх. № 22248/27.10.2025 г. /п.кл. 24.10.2025 г./ подадена от „Предел” ООД гр. Бургас, представлявано от управителя Е.Н. против разпределение, извършено с разпределителен протокол от 21.10.2025 г., по изп. дело № 20239310400413 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. ... на Камарата на ЧСИ, с район на действие района на ОС гр. Шумен. Жалбоподателят счита разпределението за незаконосъобразно, недопустимо и нищожно, поради нищожност на всички изпълнителни действия. Изп. дело № 20239310400413 било образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД за продължаване на изп. действия по изп.д. № 20207750400324 по описа на ЧСИ Я.Б. рег...... на КЧСИ. Последното било образувано по молба на „ОББ“ АД с пр. осн. чл. 35, ал.1 ЗОЗ за предаване на заложени движими вещи по реда на чл.521 ГПК на банката, като заложен кредитор, с приложени към молбата доказателства за вписано пристъпване към изпълнение. Към молбата било приложено съобщение само до „Амарант-О“ ЕООД - залогодател по реда на чл.33 и 34 от 303. Заложният кредитор не предявявал изпълнителен титул по чл.426,ал.1 ГПК, нито срещу „Амарант-О“ ЕООД, нито срещу първоначалния залогодател „Предел“ ООД, а приложил извлечение от регистъра за вписан залог по Заявление № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление № 2020052701852. С протокол от 25.06.2020г. вещите били предадени на Банката. По своята същност тези действия съставлявали оказване на съдействие в рамките на изпълнението по ЗОЗ, като общите правомощия на ЧСИ извън тези по чл.521 ГПК, към които препращал чл.35, ал.1 ЗОЗ, били неприложими. Съдебният изпълнител по изключение бил оправомощен да съдейства за изпълнение по ЗОЗ, при наличие на предпоставките на чл.35, ал.1 ЗОЗ , а именно неоказване от страна на залогодателя на необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество, вписани особен залог и пристъпване към изпълнение, както и сезиране с искане от заложния кредитор за предаване на заложените движими вещи по реда на чл. 521 ГПК. Заложният кредитор нямал качеството на взискател по смисъла на ГПК, нито длъжникът придобивал качеството на страна в това изпълнение. В производството по предаване на заложените вещи не било налице принудително изпълнение по ГПК. Правомощията на СИ се свеждали до опис на заложените вещи, изземването им, за което се съставял протокол, предаване на кредитора на иззетите заложени движими вещи, за което също се съставял протокол и приключване на производството с постановление на ЧСИ. Т.е. предмет на този изпълнителен акт било непарично вземане и съдействието на ЧСИ имало извънсъдебен характер. След предаване на заложеното имущество владението и правата да се разпорежда с него преминавали към Банката. Частното производство можело да се трансформира в принудително изпълнение по ГПК, но единствено в случай, че съдебният изпълнител не намери заложените движими вещи при описа и изготви протокол за определяне на тяхната равностойност. С Молба с вх.№02829/18.09.2020г. на „ОББ“ АД, с пр. осн. чл.10, ал.2 от 303, банката молила СИ да продаде заложеното имущество въз основа на вписаното пристъпване към изпълнение, въз основа на приложени към молбата им от 19.06.2020г., документи - Договор за особен залог на движими вещи от 24.10.2014г.; Заявление № 2020052701770 по чл.10,ал.5 о т ЗОЗ ; Заявление рег. №20200527019 за пристъпване към изпълнение. Вписаното пристъпване към изпълнение не носело права дори за образуване на изп.дело, а се използвало като друг акт подлежащ на изпълнение. Молбата била за продължаване на действия в изп.дело №324/2020г., което вече било приключило. Поисканата продажба с правно основание чл. 10, ал.2 от ЗОЗ не била свързана с чл.426, ал.1 от ГПК. Счита, че производството е приключило с предаването на вещите и в него не може да се извършва продажба и не може да се трансформира в производство по принудително изпълнение на парично вземане. Изпълнителната сила на извлечението за валидно вписано пристъпване към изпълнение върху заложени движими вещи се разпростирала само върху производството по изземването им. След като вещите бъдат иззети и предадени на заложния кредитор, документът губел качеството си на изпълнително основание. Сочи, че според ТР № 2 о т 4.07.2024 г . на ВКС по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК „Разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОЗ дава възможност на заложния кредитор да се удовлетвори по реда на ЗОЗ, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК. В чл.10, ал.2 ЗОЗ е предвидено пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно производство за принудително изпълнение по ГПК, а именно извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. Удостоверението от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането на обезпечения с особен залог кредитор по чл.10. ал.3 303 е основание за присъединяване на заложния кредитор при насочено изпълнение върху заложеното имущество. То не е пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно изпълнително производство по реда на ГПК“. Сочи съдебна практика. Всички действия извършени в изп.д. 324/2020г. на ЧСИ Я.Б. и по изп.дело 413/2023г. на ЧСИ Р.Р.били нищожни и не пораждали материалноправни последствия, поради тяхната недопустимост. Продажбата на заложени движими вещи от ЧСИ се извършва след като заложният кредитор я е възложил. Възлагането се извършвало чрез сключване на договор за поръчка, в който задължително трябвало да е указано, че съдебният изпълнител извършва продажбата по реда на ЗОЗ или ГПК. Такъв договор за поръчка липсвал, както в изп.д. 324/2020г. на ЧСИ Я.Б. и в изп.дело 413/2023г. на ЧСИ Р.Р. В хипотезата на заявен избор продажбата да се извърши по ГПК следвало да са изпълнени и извършени всички действия по извършване на продажбата и то така, както се прави при индивидуално принудително изпълнение по ГПК. В случая производството не се трансформирало в принудително изпълнение. Избирането на реда за продажба по ГПК не следвало да се тълкува като основание за действия по принудително изпълнение, като изборът на правилата по ГПК представлявал само конкретизиране на същността на предприетите действия относно процесуалния ред, по който следва да бъде извършена продажбата. Изборът за извършване на продажба по ЗОЗ, който не предвиждал специална процедура, предоставял на съдебния изпълнител възможност да организира и осъществи продажбата по своя преценка, като нямало пречка при този избор възлагащият изпълнението кредитор да посочи конкретен ред за извършване на продажбата. И в двете хипотези на избор (по ГПК и по ЗОЗ) обаче, не се извършвало принудително изпълнение, не възниквало процесуално правоотношение между взискателя, длъжника и съдебен изпълнител, а действията се развивали аналогично на извънсъдебното изпълнение, осъществявано от самия заложен кредитор. Доколкото в настоящия случай било заявено обявление за продажба по ГПК, следвало да бъдат изпълнени и извършени всички действия по извършване на продажбата на заложеното имущество, но така, както това се прави в индивидуално принудително изпълнение по ГПК. В случая не било предвидено обявяване на обявление за продажба в регистър ЦРОЗ./ В изп.дело 3435/2017г. на ЧСИ Д.З. бил наложен запор на същото имущество на основание чл.4 от 303 с вписване №2017121302379, преди датата на вписване на залог по Заявление №2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление №2020052701852. Сочи, че съгласно чл32.ал.7 от ЗОЗ не можел да впише пристъпване към изпълнение кредитор, чийто залог е вписан след вписан запор по реда на този закон върху същото имущество. Чл. 32, ал.7 ЗОЗ забранявал на заложния кредитор да впише пристъпване към изпълнение, ако е налице вписан запор от съдебен изпълнител по реда на ЗОЗ. В този случай заложното право следвало да бъде реализирано в изпълнителния процес като бъде съобразяван чл.10, ал.3 ЗОЗ. Извършената от ЧСИ по възлагане от Банката продажба била нищожна, непротивопоставима на взискателите по изпълнението в изп.д.3435/2017г. на ЧСИ Д.З.. В настоящия случай заложното право на Банката следвало да бъде реализирано в изп.д.3435/2017г. като бъде съобразяван чл.10, ал.3 ЗОЗ. ЧСИ не се снабдил с удостоверение от ЦРОЗ за наличие или липса на права върху заложеното имущество и образувал изп.дело без да има право на това, което водело до нищожност на всички изпълнителни действия. При обжалване на разпределението по реда на чл. 463 ГПК съдът следвало да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт, а изложеното до тук категорично доказва, че Протокол за разпределение от 21.10.2025 г. по изп. дело № 20239310400413 на ЧСИ Р.Р.бил невалиден и недопустим. На следващо място сочи, че в така извършено разпределение били допуснати редица неточности, които довели и до незаконосъобразност на изготвеното от ЧСИ разпределение. Незаконосъобразността произтичала от определянето на вземанията на взискателите от СИ. Изразената в разпределението воля на СИ била неясна, липсвала достатъчна конкретизация на отделните вземания, техният размер бил очевидно грешно посочен, което възпрепятствало индивидуализацията им, която не можела да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото. Не били включени в протокола присъединени взискатели, както присъединени по право взискатели. Това водело до невъзможност съда да извърши сам ново разпределение. В раздел „Неудовлетворени вземания към взискатели“ СИ определил вземанията по дълга към един взискател, като не само липсвала конкретизация на вземанията, но и въобще те били грешно изчислени. Сочи, че т.2.1 било определено вземане в полза на ОББ АД за главница, без лихва в размер на 550 000 лв. Посочено било, че вземането е с произход Извлечения от ЦРОЗ, като били изброени 4 вписвания на Договор за особен залог. Не ставало ясно от кое вписване СИ е достигнал до извод за размера на това вземане и защо то е неолихвяемо. Нямало документ, от който да е видно, че вземането има сила на съдебно признато нещо, както било посочено в чл.426, ал.1 ГПК. СИ нарушил императивната законова норма, като пристъпил към изпълнение, като сам си присвоил правомощия на съд и определил, че вписването на пристъпване към изпълнение, едностранен акт на търговски субект, бил акт, подлежащ на изпълнение. Нямало изпълнителен лист, заповед за изпълнение, а вписване в регистър, което било едностранно изразена воля на едната страна в каузалното отношение. Според практиката на ВКС вписването на пристъпване към изпълнение не било пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно изпълнително производство по реда на ГПК, а още по-малко имало СПН, от което да се определят размера на вземания по облигационни сделки. В случая освен недопустимостта на определяне на размера на вземането в т.2.1 от протокола, то било и невярно. От приложеното Уведомително писмопокана от 26.04.2017г. от кредитора „Сибанк“ ЕАД било видно, че вземането към тази дата било 220498,94 лв. по Договор за банков кредит №MS14- 00033/24.10.2014г. обезпечено с този залог. Не било ясно как СИ определил размера на 550000 лв. В т.2.2, 2.3 и 2.4 от протокола СИ включил вземания на взискателя по договори, а в т.2.5 вземане определено с Удостоверение от друго изп.дело. Присъединяването на кредитори при продажба на заложено имущество се определяло с чл.40, ал.1 от ЗОЗ „Присъединени кредитори по право са всички лица, които имат право върху заложеното имущество, удостоверено в регистъра по реда на този закон. Удостоверението в т.2.5 от протокола било за вземания обезпечени с ипотеки, а не с продаваното заложено имущество. Ако се приемело обратното, че в изп.дело № 5/2021 г. на ЧСИ Я.Б. взискателят е обезпечен и със заложеното имущество, то следвало да се присъедини първо не цялото вземане, а само частта, обезпечена с него, което не било сторено, и второ, като се вземе предвид, че изп.дело № 5/2021 г. на ЧСИ Я.Б. било продължение на изп.дело № 3435/2017г. на ЧСИ Д.З., а там бил наложен запор на същото имущество на основание чл.4 от ЗОЗ с вписване №2017121302379 преди датата на вписване на залог по Заявление №2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление №2020052701852, то чл.32 ал.7 ЗОЗ не можел да впише пристъпване към изпълнение кредитор, чийто залог е писан след вписан запор върху същото имущество. В този случай заложното право следвало да бъде реализирано в изп.дело № 5/2021 г. на ЧСИ Я.Б. Сочи, че съгласно чл.32, ал.1 ЗОЗ заложеното имущество върху което е насочено изпълнение по реда на ГПК или ДОПК преди вписване на пристъпване към изпълнение по реда на този закон, се продава от съдебния или публичния изпълнител. Извършената от ЧСИ Р.Р.по възлагане от Банката продажба при положение, че пристъпването към изпълнение е вписано след наложен запор, съответно вписана възбрана, е нищожна, непротивопоставима на взискателите по изпълнението в изп.д. № 3435/2017г. на ЧСИ Д.З.. Присъединените вземания по т.2.2, 2.3 и 2.4 от протокола били с произход договори, което не било нито удостоверение нито друг акт със силата на пресъдено нещо. В протокола не били включени вземанията на присъединени взискатели, например „Предел Ойл“ ЕООД- присъединен видно от Съобщение с изх. №4716/27.03.2025г. В протокола не били включени присъединени по право взискатели съгласно чл. 458 ГПК, а именно държавата, която е винаги присъединен по право взискател и следвало да се приложи удостоверение по чл. 191 от ДОПК. В протокола има дълго описание на такси и разноски, които според СИ са свързани с изпълнението. Сочи, че съгласно чл.37, ал.8 от ЗОЗ извършената продажба от заложния кредитор погасява само залозите, учредени по реда на този закон, а не такси и разноски, нито таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на СИ. Абсурдно било включването в протокола на разходи свързани с охрана на имуществото. С протокол от 25.06.2020г. вещите били предадени на Банката, след което владението и разпореждането с него преминавало към Банката и за управлението и запазването му залогодателаят не отговарял за разноски. С цел процесуална икономия счита, че следва да се приемат като преюдуциални за настоящия спор съдебните решения по т.д. № 1317/2025 на СГС и гр.д. № 7457/2024 г. на PC Бургас, в които „Предел“ ООД искал да бъде признато за установено несъществуване правото на кредитора ОББ АД по Договор за особен залог от 27.10.2014 г. да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество, поради настъпили правоизключващи и правопогасяващи предпоставки, отричащи правото на кредитора да пристъпи към изпълнение на заложното му право, а в хипотезата на съществувало право за пристъпване към изпълнение, за преклудирано правото на изпълнение върху имущество, обезпечаващо погасено по давност вземане и да се отложи произнасянето по настоящата жалба след влизане в сила на решения по тези дела. Предвид изложеното моли съдът изцяло да отмени извършеното разпределение от 21.10.2025 г. по изп. дело № 20239310400413. В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение по жалбата от взискателя „ОББ” АД /правоприемник на „Сибанк”, с вписано преобразуване чрез вливане на „СиБанк” ЕАД в „ОББ” АД/. Не е постъпило писмено възражение и от залогодателя „Амарант – О“ ООД. Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище, че жалбата е частично недопустима, а по същество неоснователна. Счита атакуваното разпределение за правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена в срока по чл.462 ал.2 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима. По същество на жалбата съдът установи следното: Изп. дело № 20239310400413 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. ... на КЧСИ, с район на действие ОС - Шумен, е образувано, след изпращането му, по молба на взискателя, за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Я.Б. където е било образувано под № 20207750400324, въз основа на молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД, срещу длъжника „Предел“ ООД и „Амарант – О“ ООД, в качеството му на заложен длъжник въз основа на Извлечение от ЦРОЗ по Договор за особен залог на движими вещи, сключен към Договор за /револвиращ/ банков кредит /кредитна линия/ „Малки и средни предприятия“ №МS14-00033/24.10.2014г. с първоначално вписване в ЦРОЗ под № 2014102701897, подновено с вписване под № 2019102802737, с допълнително вписване № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение с рег. № 2020052701952. В молбата е посочено, че на осн. чл.10 ал.5 ЗОЗ /смяна на залогодателя с нов – „Амарант - О“ ЕООД по същия залог/, банката е вписала пристъпване към изпълнение с рег. № 2020052701952 на ЦРОЗ върху заложените движими вещи, а именно: 1. Технологично оборудване за почистване, калибриране, белене, цветосортиране и опаковане в чували на слънчогледови семена, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ № 225 от 09.09.2013г.; 2. Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г. и 3. Пакетираща машина и прилежащо оборудване, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ от 28.05.2012г. С молба вх. № 02829/18.09.2020 г., „ОББ“ АД е поискало, на основание чл.10, ал.2 от ЗОЗ, ЧСИ да продаде заложеното в тяхна полза имущество, въз основа на приложените към молбата им от 19.06.2020 г. документи: Договор за особен залог на движими вещи от 24.10.2014 г.; Заявление № 2020052701770 по чл.10, ал.5 ЗОЗ; Заявление рег. № 20200527019 за пристъпване към изпълнение; Извлечение от ЦРОЗ изх.№ 50-60-00012/29.05.2002 г. - оригинал; връчено съобщение по чл.33 и чл.34 ЗОЗ на „Предел“ ООД и на „Амарант – О“ ЕООД, а именно 1/ Технологично оборудване за почистване, калибриране, белене, цветосортиране и опаковане в чували на слънчогледови семена, съгласно спецификация към оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ № 0225/09.09.2013 г.; 2/ Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012 г. и 3/ Пакетираща линия и прилежащо оборудване, съгласно спецификация към оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ от 28.05.2012 г. всички собственост на залогодателя „Амарант – О“ ЕООД. Насрочени са продажби, обявени за нестанали, като с молби взискателят е искал извършването на нови публични продажби на движимите вещи и актуализиране на оценките при нова първа продан. По изп.д. № 20207750400324 е постъпила молба от взискателя да се присъединят негови вземания срещу първоначалните и против други негови длъжници, по която не е било налице произнасяне от ЧСИ Я.Б. поради което с постановлението по изп.д. № 20239310400413, ЧСИ Р.Р.се е произнесъл и приел молбата за частично основателна, срещу длъжника „Предел“ ООД и „Амарант – О“ ООД по отношение на Извлечение от ЦРОЗ по Договор за особен залог на движими вещи, първоначално вписване под № 2014031801122, вписан отново под № 2019051001896, вписан отново под № 2020052701952, по отношение на който е пристъпено към изпълнение с рег. № 2020052902634 по отношение на длъжника „Предел“ ООД и заложнен длъжник „Амарант - О“ ООД. В хода на принудителното изпълнение, по молба на взискателя от 01.02.2024г., е била насрочена и обявена втора публична продан за периода от 08.04.2024г. до 08.05.2024г. на движими вещи, а именно: 1. Технологично оборудване за почистване, калибриране, белене, цветосортиране и опаковане в чували на слънчогледови семена, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ № 225 от 09.09.2013г.; 2. Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г. и 3. Пакетираща машина и прилежащо оборудване, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ от 28.05.2012г.. С протокол от 09.05.2024 г. ЧСИ е обявил за купувач „ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ“ ООД досежно Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г., състояща се от описаните 8 съставни части, при цена 160317,60 лева. В срока по чл.492, ал.3 от ГПК купувачът е довнесъл предложената цена и ЧСИ е издал Постановление за възлагане от 21.05.2024г. С протокол от 21.10.2025 г. ЧСИ е изготвил разпределение на сумата 160317,60 лв.с ДДС реализирана от продажбата на движимите вещи. Купувачът, освен предложената цена, е заплатил и дължимия върху нея ДДС, поради което данъкът от 26719.60 лв., който е изплатен на НАП, е изключен от предмета на разпределението. В протокола е посочено, че предишният собственик „АМАРАНТ-О“ ООД, е данъчно регистриран по ЗДДС лице, считано от 28.08.2018г., поради което общата подлежаща на разпределяне сума възлиза на 133 598 лв. и същата е предмет на атакуваното разпределение. В т.2 на протокола ЧСИ е посочил взискателите, участващи в разпределението, както следва: 2.1. „Обединена Българска Банка“ АД въз основа на Извлечение от ЦРОЗ - Номер по Договор за особен залог на движими вещи, първоначално вписване под № 2014102701897, подновен с вписване под № 2019102802737, с допълнително вписване № 220052701770, пристъпване към изпълнение с рег. № 2020052701952, вземане за главница без лихва – 550 000лв. 2.2 вземане на „ОББ“ АД по договор № MSI4-00006/13.03.2014г Главница – 46460,58лв., присъдена лихва 5055,99лв.; законна лихва – 15977,26лв. неолихвяемо вземане за разноски – 4316,71лв. законна лихва върху главницата от 19.02.2021 г. – 21.10.2025 г. – 25794,22лв.; 2.3 – вземане на „ОББ“ АД въз основа на договор № MS14-00007/13.03.2014г. Главница – 30274,85лв., законна лихва върху главницата от 19.02.2021 г. до 21.10.2025 г. – 16808,15лв., неолихвяемо вземане за присъдена лихва – 3296,73 лв., неолихвяемо вземане за законна лихва – 10411,18лв., неолхивяемо вземане за направени разноски 2517,91лв.; 2.4 вземане на „ОББ“ АД въз основа на Договор MS14-00008/13.03.2014г. Главница – 75586,90лв., неолихвяемо вземане за присъдена лихва – 6395,50лв., неолихвяемо вземане за законна лихва – 25993,49лв., неолихвяемо вземане за направени разноски – 75519,25лв., законна лихва върху главницата от 19.02.2021 г. до 21.10.2025 г. – 41964,73лв.; 2.5 Вземане на „ОББ“ АД въз основа на удостоверение от ЧСИ Я.Б. по изп.д. № 20217750400005. В т.3 са посочени таксите по ТТРЗЧСИ подробно описани в таблица по основание, размери и дата на която са начислени. По т.3.1. е приета допълнително такса за изготвяне и предявяване на разпределение по т.13 от тарифата, начислена на 24.06.2025г. – 36лв.; По т. 3.2. В съответствие с Молба с вх. № 16640/19.10.2023г. от „ОББ“ АД с приложени доказателства за издадени фактури за охрана и за извършени плащания, ЧСИ е приел като дължими солидарно от длъжниците по изпълнителното дело сторените от взискателя разноски за охрана на вещта, в общ размер на 196556,54лв., подробно описани по фактури, дата, размер и издател, в табличен вид; По т. 3.3. В съответствие с молба вх. № 3900/24.02.2025 г. от „ОББ“ АД с приложени доказателства, ЧСИ е приел като дължими солидарно от длъжниците по изпълнителното дело сторени от взискателя разноски за охрана на вещта, в общ размер на 23 373,94 лв. посочени в 4 фактури; По т.3.4. По молба вх. № 6525/01.04.2025 г. от „ОББ“ АД с приложени доказателства за поискано присъединяване за събиране на направи разноски за застрахователни премии, по повод вписване на особените залози, извънсъдебна експертна оценка и съдебни разноски извън изпълнителните титули, в общ размер на 11394,28 лв., от които: По т.3.4.1. разноски за застраховка – 9819,88лв. посочени в таблица по период, полица и стойност; По т.3.4.2. разноски по повод вписване на особените залози общо 769,40лв. посочени в таблица по основание, дата, размер и референция; По т.3.4.3. разноски в размер на 720лв. за експертна оценка, извършена от „Импакт оценител“ ООД; По т.3.4.4. съдебни такси – 85лв., посочени в таблица. По отношение посочените в тази точка такси ЧСИ е приел, че същите не попадат сред изрично изброените в т.31 от ТТР към ЗЧСИ такси, поради което е отказал да ги приеме за събиране и да ги погаси; По т.3.5. В съответствие с молба вх.№ 13399/03.07.2025 г. от „ОББ“ АД с приложени доказателства за издадени фактури за охрана и за извършени плащания, ЧСИ е приел като дължими солидарно от длъжниците по изпълнителното дело сторени от взискателя разноски за охрана на вещта в общ размер на 53575,50лв.; В т.4 В тази точка на разпределението ЧСИ е посочил как се извършва разпределението /погасяването на разноски/ със сумата за разпределение в размер на 133598 лв., както следва: По т.4.1. на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се погасяват на първо място дължимите такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ предплатени и дължими на взискателя „ОББ“ АД, както следва: Т.4 от Тарифата – с-я, разпределение ОББ и ЧСИ, начислена на 09.09.2025 г. – 24 лв.; Т.5 с-я разпределение, начислена на 09.09.2025 г. – 48лв.; Т.31 пощенски разпределение, начислена на 09.09.2025 . – 5лв.; Т.31 присъединени разноски, начислени на 24.06.2025 г. – 90 685,81лв., представляващи част от сума общо 273 505,98лв., която е сбор от сумите по т.3.2, т.3.3 и т.3.5 от разпределението /196556,54лв. + 23373,94лв. + 53575,50лв./, представляващи разноски за охрана на вещта; Т.5 разгласа І ПП, начислени на 12.05.2025 г. – 120лв.; Т.31 хонорар ВЛ, начислени на 12.05.2025 г. – 130лв.; Т.31 транспорт, разгласа І ПП, начислени на 12.05.2025 г. – 30лв.; Т.31 поща разгласа І ПП, начислени на 12.05.2025 г. -2,50лв.; Т.5 разгласа ІІ ПП, начислени на 20.12.2024 г. 120лв. Т.31 транспорт и пощенски разгласа ІІ ПП, начислени на 20.12.2024 г. – 32,50лв.; Т.4 изх. №№ 9678, 9679, 9682, 9683, начислени на 23.07.2024 г. -48лв.; Т.5 изх. №№ 9680, 9681/05.07.2023 г., начислени на 23.07.2024 г. -48лв.; Т.31 пощенски, начислени на 23.07.2024 г. – 4,50лв.; Т.31 транспорт, смяна на пазач, начислени на 23.07.2024 г. - 30лв.; Т.5 изх.№№ 5500, 5501/16.04.2024 г. начислени на 21.06.2024 г- 48лв. Т.5 изх. №№ 7032, 7033/16.05.2024 г. начислени на 21.06.2024 г. – 48лв.; Т.5 изх. №№ 7442, 7443, 7444/21.05.2024 г., 7545/22.05.2024 г. начислени на 21.06.2024 г. – 96 лв. Т.5 – изх. № 8685, 8686/17.06.2024 г. начислени на 21.06.2024 г. – 48лв.; Т.31 транспортни разноски, констативни протоколи от 26.09.2025 г.; 08.12.2023 г.; 12.12.2023 г.; 20.12.2023 г.; начислени на 21.06.2024 г. – 120лв.; Т.31 транспортни разноски, смяна на пазач 03.01.2024 г. начислени на 21.06.2024 г. - 30лв.; Т.31 транспортни разноски, смяна на пазач 19.06.2024 г., начислени на 21.06.2024г.- 30лв. Т.5 разгласа ІПП, начислени на 21.05.2024 г. -120лв.; Т.31 разгласа ІІ ПП, ВЛ, транспорт и пощенски, начислени на 21.05.2024 г. – 162,50лв.; Т.5 връчване чрез др.ЧСИ, начислени на 06.02.2024 г. -48лв.; Т.5 разгласа ІІ ПП, начислени на 01.02.2024 г. – 120лв. Т.31 поща, разгласа ІІ ПП, начислени на 01.02.2024 г. – 2,20лв. Т.31 транспорт, разгласа ІІ ПП, начислени на 01.02.2024 г. – 30лв; Т.5 разгласа ПП, начислени на 08.11.2023 г. – 120лв. Т.31 транспортни, разгласа ПП, начислени на 08.11.2023 г. -30лв. Т.31 поща разгласа ПП начислени 08.11.2023 г. – 2,20лв.; Т.31 ВЛ актуализация на оценка начислени на 31.07.2023 г. -150лв. Т.4 съобщения до страните начислени на 19.06.2023 г. – 48лв. Т.5 съобщения до страните 19.06.2023 г. – 120лв. Т.31 начислени на 19.06.2023 г. – 50лв. Т.4 съобщения до страните, начислени на 28.02.2023 г. – 48лв. Т.5 съобщения до страните начислени на 28.02.2023 г. – 120лв. Т.31 начислена на 28.02.2023 г. 100лв. Т.31 начислена на 28.02.2023 г. – 50лв.; Т.4 съобщения до страните, начислени на 30.11.2022 г. – 48лв. Т.5 съобщения до страните, начислени на 30.11.2022 г. – 120лв. Т.4 съобщения до страните начислени на 30.09.2022 г. – 48лв.; Т.5 съобщения до страните начислени на 30.09.2022 г. – 120лв. Т.31 ВЛ начислени на 30.09.2022 г. 100лв. Т.4 съобщения до страните начислени на 28.06.2022 г. – 48лв. Т.5 съобщения до страните начислени на 28.06.2022 г. 120лв. Т.4 съобщения до страните начислени на 28.04.2022 г. – 24лв. Т.5 съобщения до страните начислени на 28.04.2022 г. – 168лв. Т.4 съобщения до страните начислени на 13.04.2022 г. – 24лв. Т.5 съобщения до страните начислени на 13.04.2022 т. – 72лв. Т.31 транспорт начислени на 13.03.2022 г. – 30лв. Т.31 начислени на 31.03.2022 г. -96лв. Т.31 ВЛ начислени на 17.03.2022 г. 100лв. Т.5 разгласа начислени на 09.11.2021 г. – 144лв. Т.31 ВЛ начислени на 09.11.2021 г. – 100лв. Т.5 разгласа начислени на 09.09.2021 г. – 144лв. Т.5 разгласа начислени на 24.08.2021 г. – 144лв. Т.4 уведомление начислени на 23.06.2021 г. -48лв. Т.31 ВЛ начислени на 15.06.2021 г. -200лв. Т.4 уведомление начислени на 25.05.2021 г. -24лв. Т.20 начислени на 25.05.2021 г. -60лв. Т.31 ВЛ начислени на 25.05.2021 г-. – 100лв. Т.31 транспорт начислени на 25.05.2021 г. – 30лв. Т.5 разгласа начислени на 19.03.2021 г. – 144лв. Т.5 разгласа начислени на 02.11.2020 г. – 144лв. Т.5 разгласа начислени на 23.09.2020 г. -48лв. Т.19 разгласа начислени на 23.09.2020 г. -96лв. Т.21 принудително предаване на имущество начислени на 30.07.2020 г. 36806,09лв. Т.1 образуване начислени на 24.06.2020 г. – 24лв. Т.5 ПДИ и съобщение начислени на 25.06.2020 г. - 48лв. Т.9 запори начислени на 24.06.2020 г. – 54лв. Т.31 ВЛ начислени на 24.06.2020 г. – 800лв. В полза на ЧСИ разноски по ТТР към ЗЧСИ, както следва: Т.13 разпределение начислени на 24.06.2025 г. – 36лв Т.31 преводна ДДС начислени на 24.06.2025 г. 1лв. Т.4 становище ОББ, Техномаш, начислени на 18.06.2025 г. 24лв. Т.5 становище Предел Ойл и Амарант начислени на 18.06.2025 г. -48лв. Т.8 копие на дело начислени на 18.06.2025 г. 24лв. Т.31 поща, връчване на разпореждане и становища начислени на 18.06.2025 г. 2,50лв. Т.31 протокол пазене начислени на 03.01.2024 г. – 30лв. Т.1 образуване начислени на 02.11.2023 г. – 24лв. Т.31 транспорт оглед , начислени на 02.11.2023 г. -30лв. Т.31 поща др.ЧСИ начислени на 02.11.2023 г. – 2,20лв. т.31 преводна, начислени на 02.11.2023 г. – 1лв. т.31 протокол пазене, начислени на 26.09.2023 г. - 30лв. Сума за изплащане след разпределението: Към ЧСИ – 252,70лв. /която е сбор на сумите за разноски към ЧСИ посочени по-горе/ Към взискателя „ОББ“ АД – 133 345,30лв. /което е сбор на сумите от разноски, посочени по-горе по т.4.1./ . Т.е. сумата за разпределение в размер на 133 598 лв. се изчерпва само за частично погасяване на разноските за взискателя „ОББ“ АД и тези на ЧСИ /133 345,30лв. +252,70лв. = 133 598лв./. Липсва остатък от сума за удовлетворяване на останалите разноски, както и вземанията на взискателя „ОББ“ АД. С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно приетото по т.1 ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени всички взискатели. Досежно правомощията на съда при обжалване на разпределението в цитираното ТР е разяснено още, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл.463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. Правилото на чл.26, ал.2 ГПК е в Част първа на ГПК „Общи положения“ и намира приложение и за изпълнителния процес при обжалване на разпределението. Само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. При обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Липсва законово изискване изпълнителният орган при извършване на разпределението или по-късно – при обжалването му, да изложи мотиви към акта. По това обжалването на разпределението се различава от обжалването на изпълнителните действия на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК, при което, съгласно изричното правило на чл.436, ал.3 ГПК, той е задължен да изложи мотиви по обжалваните действия. Ето защо, при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл.460 ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма. Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. С оглед възраженията на жалбоподателя за нищожност на разпределението, поради нищожност на всички изпълнителни действия, следва да се посочи, че съгласно чл.10, ал.2 ЗОЗ заложеният кредитор може да се удовлетвори по реда на ЗОЗ като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК. Образуването на изпълнително производство по ГПК по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. С оглед на това, в случая заложният кредитор е упражнил правото си на избор по чл.10, ал.2 ЗОЗ като е депозирал нарочна молба /вх.№ 02829/18.09.2020г./, с посоченото правно основание. Образуването на изпълнително производство по реда на ГПК по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество, като за същото намират приложение установените в ГПК правила за изпълнителното производство, включително тези за обжалване действията на съдебния изпълнител и влизането в сила на постановените по тези обжалвания актове. /В този см. опр. №479/04.02.2025 г. по гр.д.№ 2366/2024 г. ІV г.о. ГК на ВКС/ . В съобразителната част на т.2 от ТР № 204.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОЗ дава възможност на заложния кредитор да се удовлетвори по реда на ЗОЗ, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК. В чл.10, ал.2 ЗОЗ е предвидено пряко изпълнително основание за образуване на самостоятелно производство за принудително изпълнение по ГПК, а именно извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. Както се посочи по-горе в случая е налице молба по чл.10, ал.2 ЗОЗ от взискателя „ОББ“ АД до ЧСИ, да продаде заложеното имущество, по отношение на което е вписано пристъпване към изпълнение. Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за неясно и незаконосъобразно разпределение. Когато събраната по изпълнението сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, при спазване на чл.136 ЗЗД относно реда на предпочтително удовлетворяване на вземанията /чл.460 ГПК/. В чл.136, ал.1, т.1 до т.4 ЗЗД са посочени специалните привилегии, а общите привилегии са посочени в чл.136, ал.1, т.5- т.6 ЗЗД. Вземанията от специалните привилегии се удовлетворяват от стойността на вещта, а вземанията с общи привилегии се удовлетворяват от цялото секвестируемо имущество. Предпочтително се удовлетворяват и лихвите за вземане от датата на присъждането им до датата на изплащане на задължението. Най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията по специалните привилегии /от.1 -4/, след това тези по общите привилегии /т.5-6/. Всеки ред на привилегированото вземане изключва следващия, поради което, ако няма сума за удовлетворяване на вземането от следващия ред, за последното вземане не се отделя сума. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно – чл.136, ал.3 ЗЗД. От приложения протокол за извършено разпределение се установява, че същото е конкретно, подробно и ясно. Правилно е посочен взискателят по делото – „ОББ“ АД, както и вземанията на взискателя. Същите са посочи ясно и конкретно, както по основание, така и по размер. Разноските по изпълнението също са посочени ясно, описани подробно по основание, дата на която са начислени и по размер, поради което съдът приема, че оплакването в жалбата за неясно и незаконосъобразно разпределение са неоснователни. По отношение на материалните интерес на вземането на ОББ, посочен в т.4.1 в размер от 550 000 лв. Видно от доказателствата по изпълнителното дело, размерът на вземането е посочен ясно и коректно от ЧСИ, така както е посочен от самия взискател, съгласно молбата му и Договора за особен залог на движим вещи към Договор за револвиращ банков кредит „Малки и средни предприятия“ № М – 514- 00033/14.10.2014 г. сключен между „Сибанк“ и „Предел“ ООД, както и в съобщение до „Амарант – О“ ЕООД по чл.33 ЗОЗ. За това вземане взискателят не е посочил дължима лихва. Независимо от това следва да се посочи, че доколкото по това вземане не се извършва плащане /погасяване/ с атакуваното разпределение, от отразената сума не рефлектира върху разпределението. Същото касае и сумите посочени в т.2.2, т.2.3 и т.2.4. Тези суми са посочени в молбата на взискателя „ОББ“ АД вх.№ 01466/21.04.2021 г. по три договора за кредит, обезпечени със залог на движимите вещи, предмет на продажбата, сумата от която се разпределя. Общата стойност на вземанията по трите договора е посочен от банката в размер на 301806,35лв., за което прилагат и нотариално заверена декларация по чл.10, ал.3 ЗОЗ. Независимо от изложеното и само за пълнота следва да се отбележи, че поради изчерпване на събраната сума само за погасяване на разноските, суми за погасяване на тези вземания на банката също не се разпределят. По отношение вземането, посочено в т.2.5 от разпределението, същото се установява от молба на банката за присъединяване на вземане, присъдено с изпълнителен лист от 08.08.2017 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. 5277/2017 г. на РС гр. Бургас за вземане към длъжника „Предел“ ООД и др. солидарни длъжници, съгласно удостоверение от ЧСИ Я.Б. по изп.д. № 20217750400005, в общ размер на 1031970,92лв. Съдът констатира, допусната техническа грешка при посоченото в молбата и разпределението на неолихвяемо вземане за договорна лихва, а именно посоченият размер в молбата е 41 958,22лв., а в разпределението – 42 958,22лв. Доколкото обаче отново това вземане не се погасява със сума по разпределението, допуснатата техническа грешката не рефлектира върху правилността на разпределението. Относно възражението на жалбоподателя за неприсъединяване на държавата, съдът намира същото за неоснователно. По делото е приложена справка от НАП за наличие/липса на задължения към дата 02.01.2025 г., видно от която лицето „Амарант – О“ няма задължения към НАП. Ето защо държавата не е присъединена като взискател по делото. Освен това, следва да се посочи още, че жалбоподателят не може да защитава чужди права пред съда. По възражението за неприсъединен взискател – „Предел Ойл“ ЕООД. От данните по изп. дело е видно, че на 19.03.2025 г. е постъпила молба от „Предел Ойл“ ЕООД, представлявано от Е.Д.Н. с която на основание чл.456 ГПК иска да бъде присъединен като взискател по делото, въз основа на издадено удостоверение по изп. дело № 20239310400412, водено при същия ЧСИ. Към молбата липсва соченото удостоверение. Със съобщение изх. № 4716/27.03.2025 г. ЧСИ е указал на „Предел Ойл“ ЕООД да преведе дължимите разноски по ТТР към ЗЧСИ за присъединяване, изпращане на уведомления и пощенски разноски. Липсват доказателства за заплащане на разноските, поради което и по нередовната молба липсва произнасяне на ЧСИ. Ето защо посоченото възражение се явява неоснователно. От извършената проверка по изпълнителното делото не се установи да има неприсъединени взискатели. Що се отнася до твърдението, че преди вписване на особения залог вписан по настоящото дело има вписан запор по изп.д. № 20217750400005 – през 2017 г., следва да се посочи, че особения залог по настоящото изп. дело е с първоначално вписване през 2014 г. Освен това видно от обясненията на ЧСИ, а и на съда служебно е известно, че взискател по изп.д. № 20217750400005 е също взискателят по настоящото дело – „ОББ“ АД. В жалбата си жалбоподателят възразява, че не се дължат разноски за пазач на вещите и въобще по ЗОЗ не се погасяват разноски по изпълнението. Както се посочи по-горе в случая изпълнението е по ГПК и по общото правило на чл.79 ГПК длъжникът отговаря за разноските по изпълнението. Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД с право на предпочитателно удовлетворение се ползват вземанията за разноски по принудителното изпълнение - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Съгласно разясненото в т.6 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтитено удовлетворяване по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред могат да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело за възнаграждение на един адвокат. В мотивите към т.6, макар и неизчерпателно изрично са посочени сред тези разноски на взискателя, внесените от него такси за налагането на запора върху вещта или вземането, или за възбраната по изпълнителното дело, за извършване на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин, или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските по събиране на възложеното за събиране вземане и др. Следователно разноските за охрана са такива за запазване на вещта, направени са от взискателя и длъжникът отговаря за тези разноски, поради което следва да се удовлетворят по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и правилно са включени в разпределението. Неоснователно съдът намира и искането на жалбоподателя за отлагане на произнасянето по настоящото дело до приключване на т.д. № 1317/2025 на СГС и гр.д. № 7457/2024 г. на PC Бургас. Липсват доказателства за връзка на преюдициалност на посочените дела по отношение на настоящото производство, имащо за предмет разпределение на сума, получена при продажба на движими вещи, предмет на особен залог в полза на взискателя „ОББ“ АД. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че атакуваното разпределението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложеното, съдът