Решение № 1888 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 287/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 215 и следващи от ЗУТ. Образувано е по жалба на М. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу изричен отказ на главния архитект на Община Добрич с изх. № С-178/23.04.2026 г. за издаване на виза за проектиране за възстановяване на погинала сграда с идентификатор №72624.606.289.1 по кадастралната карта на [населено място]. В жалбата се излагат обстоятелства, че през 2024 г. жалбоподателят закупил жилищна сграда, която при извършването на текущ ремонт се срутила и погинала. На 18.03.2026 г. подал заявление за издаване на виза за проектиране на погинала сграда, в отговор на което главният архитект му отказал по съображения, че сградата не съществува на място, че действащият ПУП не предвижда запазването ѝ, както и че при строеж на нова сграда са необходими документи по чл. 183 от ЗУТ. Жалбоподателят оспорва мотивите на органа като противоречащи на материалния закон. Твърди, че в случая се иска виза за възстановяване на погинала сграда, а не за проектиране на нова сграда. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗС с погиването на сградата не се погасява правото на строеж, като собственикът ѝ запазва правото на строеж в обема на събореното и може да възстанови погиналата сграда в съществувалия преди погиването обем и местонахождение. Дали сградата е предвидена за запазване или не е без значение, когато се цели възстановяване на сграда, построена преди приемането на действащия ПУП. Сочи, че за възстановяването на погинала сграда не е необходимо ново учредяване на право на строеж или съгласие на останалите съсобственици на поземления имот съгласно чл. 183 от ЗУТ. С тези аргументи настоява за отмяна на отказа като незаконосъобразен и връщане на преписката на административния орган с указания да издаде исканата виза. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не оспорва обстоятелството, че погиналата сграда не е предвидена за запазване, но счита, че това не е пречка за възстановяването ѝ. Сградата е съществувала преди одобряването на действащия ПУП и дори да не е предвидена за запазване, правото на строеж за нея не се е погасило с погиването ѝ, поради което може да бъде възстановена и без съгласието на другите съсобственици. Твърди, че с отказа се нарушава правото на собственост на жалбоподателя, защото се препятства издаването на разрешение за строеж, а оттам и възможността за възстановяване на сградата. Ответникът – главният архитект на Община Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита отказа за законосъобразен и обоснован, постановен при спазване на материалния закон. Твърди, че по действащия ПУП – ПРЗ в имота е предвидено ново свързано застрояване в повече от два имота, като погиналата сграда не се запазва, поради което е недопустимо издаването на виза по чл. 140 от ЗУТ за нейното възстановяване, защото това би довело до промяна на предвижданията на плана по отношение на основното застрояване. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Добричкият административен съд, след като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том IV, рег. № 5117, дело № 548 от 26.07.2024 г. на нотариус с рег. № 160, жалбоподателят М. Г. Д. е закупил еднофамилна жилищна сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], ведно с идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което тя е построена, съставляващо ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. В тази насока са и приложените по делото скица на поземлен имот № № 15-801625/07.08.2024 г. и скица на сграда №15-801636/07.08.2024 г., и двете издадени от СГКК – Добрич, отразяващи разположението и предназначението на сградата по КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК. В скицата на имота е отразено, че дворното място е съсобствено с Д. П. Т.. С писмо с рег. № 94М-00-586/30.06.2025 г. жалбоподателят е уведомил главния архитект на Община Добрич за предприемане на ремонтни дейности като подмяна на покрив, дограма, саниране и др. на жилищната сграда. С писмо изх. № 94/4-00-587/10.07.2025 г. главния архитект на общината му е отговорил, че за ремонтни дейности, включващи конструктивни промени, е необходимо издаването на скица с виза за проектиране, одобряване на проектна документация и издаване на разрешение за строеж. Със заявление вх. № 94М-00-175/09.03.2026 г. до главния архитект на Община Добрич жалбоподателят М. Г. Д. е поискал да му бъде издадено разрешение за строеж за обект „Възстановяване на еднофамилна жилищна сграда“ в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. В отговор ответникът го е уведомил с писмо изх. № 94М-00-145/13.03.2026 г., че за да бъде издадено разрешение за строеж, е необходимо да представи за съгласуване и одобряване инвестиционен проект, както и останалите документи по чл. 144, ал. 1 от ЗУТ. В писмото е уточнено, че сграда с [идентификатор] попада в УПИ XVII, в кв. 1259 по ПРЗ на [жк] на [населено място], в който не е предвидено нейното запазване. Със заявление вх. № С-178/18.03.2026 г. (л.45-46) жалбоподателят е поискал от главния архитект на Община Добрич да му издаде виза за проектиране за възстановяване на сграда 72624.606.289.1 по КК на [населено място]. В хода на административното производство е изготвено становище от РИОСВ – Варна с изх. № 94-00-2528-3/26.03.2026 г., че за заявеното инвестиционно предложение не е необходимо провеждането на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. В становището е записано, че инвестиционното предложение предвижда възстановяване на жилищна сграда (паднала по време на ремонт) с [идентификатор] по КК на [населено място]. С обжалваното в настоящото производство писмо изх. №С-178/23.04.2026 г. главният архитект на Община Добрич е отказал издаването на скица с виза за проектиране на основание чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. В писмото е прието, че издаването на исканата виза е недопустимо, тъй като след извършена проверка от служители на общината е установено, че сградата не съществува на място, съгласно действащия ПУП-ПРЗ на [жк] на [населено място] сградата не е предвидена за запазване и за проектиране на нова сграда в съсобствен имот е необходимо да се представят документи по чл. 183 от ЗУТ. Липсват данни за съобщаването на отказа. Жалбата срещу него е подадена на 28.04.2026 г. Не се спори между страните, а това се установява и от приложената скица – извадка от действащия ПУП – ПРЗ на [жк] на [населено място], приет с Решение № 24-10 от 28.07.2009 г. на ОбС – Добрич, че процесният [ПИ] по КК на [населено място] е урегулиран в [УПИ], в кв. 1259. За УПИ е предвидено средно жилищно свързано застрояване в повече от два имота (с [УПИ] и [УПИ], кв. 1259), като съществуващите сгради не се запазват, в т.ч. сграда с [идентификатор], която попада извън застроителното петно, определено със задължителна линия на застрояване на страната на свързаното застрояване и с ограничителни линии на застрояване на останалите три страни. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното : Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване е отказ на главния архитект на Община Добрич да издаде виза за проектиране за възстановяване на погинала сграда, отразена в КК на [населено място]. Отказът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, в необходимата писмена форма, с посочване на фактически и правните основания за неговото издаване. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е постановил отказа след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Процесният акт съответства и на материалния закон, макар и не по всички изложени в него съображения. Отказът за издаване на виза за проектиране е мотивиран от главния архитект на общината на три основания – сградата не съществува на място, не е предвидена за запазване по плана и липсват документи по чл. 183 от ЗУТ. Първо, не се споделя изводът на административния орган, че е недопустимо издаването на виза за проектиране, защото сградата не съществува на място. Главният архитект не е съобразил обстоятелството, че с исканата виза се цели възстановяване на погинала сграда, поради което доводът му за нейната липса е без правна и житейска логика. Действително в заявлението не е изрично посочено, че става дума за разрушена (несъществуваща) сграда, но това се извежда от самия характер на искането, което е за издаване на виза за възстановяване, а не за ремонт на сграда. Обратното разбиране би означавало, че искането е недопустимо като лишено от предмет и административният орган не е дължал произнасяне по същество. Второ, неправилно главният архитект се е позовал на чл. 183 от ЗУТ, защото той е приложим към следващия етап на разрешаване на строителството, свързан с одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж – в този смисъл решения на ВАС по адм. дела № № 9985/2018 г.; 7870/2020 г.; 11624/2021 г. Освен това нормата не се отнася за случаите на възстановяване на погинала сграда, по отношение на които действа правилото на чл. 66, ал. 2 от ЗС за запазване на правото на строеж в неговия първоначален обем. Настоящият съдебен състав обаче споделя второто посочено основание за отказ. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 51, чл. 58, чл. 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8 от ЗУТ, както и за обекти - недвижими културни ценности издаването на виза е задължително. Следователно визата за проектиране е или копие – извадка от действащия ПУП – ПРЗ, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план, каквито са хипотезите по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. В случая исканата виза не попада в нито едно от предвидените в закона предложения. По делото е безспорно, че сградата, за възстановяването на която се иска виза за проектиране, не съществува на място (съборена или самосрутена). Действително с погиването на сградата правото на строеж на собственика ѝ не се погасява съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗС, но това не значи, че тя може да бъде възстановена автоматично във вида и обема, в който е била построена, без оглед предвижданията на действащия ПУП, доколкото строителството в поземлените имоти се регулира от нормите на ЗУТ и актовете по приложението му. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗУТ застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. В ал. 2 е предвидено, че застрояването се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП. Няма спор, че сградата е отразена в кадастралната карта, но действащият към момента ПУП – ПРЗ не предвижда запазването ѝ. На нейно място и на мястото на останалите заварени постройки е планирано ново строителство, свързано със съседните два УПИ. С оглед на това допускането на строителство за възстановяване на погиналата сграда не може да се извърши с виза за проектиране, защото не съответства на застроителните предвиждания за имота. Без правно значение е, че сградата е построена преди одобряването на плана, защото това не променя факта, че тя не е включена като елемент на основното застрояване. Вярно е, че по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ главният архитект на общината може да допусне с виза непредвидено по ПУП застрояване, но това правомощие се отнася единствено и само за допълващото застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1, във вр. ал. 2 и чл. 20, ал. 3 от ЗУТ, а в случая се касае за обект на основното застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗУТ, доколкото погиналата сграда е била с жилищно, а не със спомагателно предназначение. В чл. 134, ал. 6, 7 и 8 от ЗУТ също са предвидени възможности да се издаде виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, с която да се променят отделни елементи от режима на застрояване, без да се изменя действащият ПУП, но те са неприложими в хипотезите на свързано застрояване в повече от два УПИ, за строежите в които е задължително изработването на РУП съгласно чл. 113, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 114 от ЗУТ, какъвто е и настоящият казус. За да реализира отново правото си на строеж в обема на съборената сграда, жалбоподателят може да поиска изменение на действащия ПУП – ПЗ по реда на чл. 135 и сл. от ЗУТ, но не и издаване на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ. След като визата по чл. 140 от ЗУТ определя параметрите на допустимото по плана застрояване за конкретния поземлен имот, а заявеното за проектиране строителство на погинала сграда не отговаря на тези параметри, правилно главният архитект е отказал нейното издаване. В това производство административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази с отразяванията в действащия застроителен план, като само в определени от закона случаи може да го допълни или измени – така решения на ВАС по адм. дело № 2495/2020 г. и адм. дело № 11734/2023 г. Неоснователно оспорващият се позовава на приложените към жалбата решения на ВАС, защото във всички тях се касае за възстановяване на съборена сграда по чл. 66, ал. 2 от ЗС, но при спазване на изискванията на ЗУТ и в пълно съответствие с предвижданията на действащия ПУП за конкретния имот. При липсата на условията по чл. 140, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ е законосъобразен изводът на органа, че е недопустимо издаването на исканата виза за проектиране. Несъответствието с предвижданията на ПУП е достатъчно основание за отказ, поради което обжалваният акт е правилен краен правен резултат и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро, определени на основание чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът