Решение № 491 от 4.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 16258/2023 г.

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК. Ищците В. М., Д. Т. и М. М. (последните две – след отделяне на молбите им за „конституиране като ищци“, подадени едва след насрочването на делото в открито заседание, в друго дело и след съединяването му по реда на чл. 213 от ГПК с настоящото с определение № 9446/02.08.2024 г. по съединеното гр. дело № 13384/2024 г. по описа на ПдРС, XIII гр. състав) са предявили срещу ответницата Л. М. иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 30 от ЗН, за унищожаване, а евентуално – намаляване на завещателно разпореждане – нотариално завещание от .............. оформено в нотариален акт № ..............., извършено от Й..... М............, починал на .........в полза на ........... Л. М., до размера на запазените части на всеки от ищците и за тяхното възстановяване. Ищците твърдят, че на .........Й.... М...... починал. Те били наследници по закон на починалия – М. М. била негова преживяла........... а В. М. и Д. Т. били негови ................. Ответницата Л. била .............. на покойния. В полза на ответницата Й.... М............съставил нотариално завещание, с което й завещал ½ ид. част от дворно място, находящо се в гр. С......... на ул. „Р.... Д.........., представляващо УПИ........... по регулационния план на града, одобрен през..............., заедно с цялата построена в западната му част полумасивна жилищна сграда със ЗРП 46 кв. м. и с правото на реално ползване на западната половина от дворното место при вертикално делене, което наследодателят придобил по силата на доброволна делба, обективирана в нотариален акт № .................. Завещанието било унищожаемо, защото поради това че завещателят страдал от деменция, приемал медикаменти и пролежал в ........., неговата п.......... и при съставянето му той не бил способен да действа разумно. Ако не се установяло това, то тогава следвало да се приеме, че с това завещание, покойният Й............ е накърнил запазените части на своите ..... и ........ от наследството. Иска се от съда да унищожи завещанието, евентуално – да намали завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на запазените части на ищците от наследството на починалия, и да ги възстанови. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответницата Л. М., в които взема становище за неоснователност на предявените искове. Тъй като тя била лице извън кръга на призованите към наследяване, то следвало ищците да са приели наследството на Й.... М...........по опис, което не било сторено. Поради това искът по чл. 30 от ЗН следвало да се отхвърли. Отделно от това, до края на живота си завещателят бил с ясно съзнание и завещателният акт бил безпорочен. Претендират се разноски. Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение за наследници на Й...... Д. М........... се установява, че той е починал на ............ и е оставил за наследници по закон преживялата ............ М. М. и двете си ............ – В. М. и Д. Т.. Ответницата Л. М. е ............ на покойния. По изложените факти страните не спорят. Видно от приетия по делото договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт №............., наследодателят Й..... М........... е придобил ½ ид. част от дворното място в гр. С.............., описано по-горе, ведно с построената в западната му част полумасивна жилищна сграда и правото на реално ползване на западната му половина при вертикално делене. По делото е представено нотариално завещание от............... оформящо последната воля на Й.... М...........да остави след смъртта си на ответницата М. правото на собственост върху гореописаното недвижимо имущество. Спорен между страните е въпросът за валидността на волеизявлението на завещателя. По иска за унищожаемоста на завещанието: Тезата на ищцовата страна е, че към датата на съставяне на завещанието покойният е бил ........ да завещава, защото поради ............... не е могъл да действа разумно. По делото са представени писмени доказателства за.......... на завещателя – справка от ............за това, че Й....... М......... е бил преглеждан амбулаторно веднъж през ..........., а на ...........е бил хоспитализиран с диагноза „..............“, като е изписан на следващия ден – .........; както и преписи от рецепта и рецептурна книжка за приеманите от завещателя лекарствени средства. Разпитани са на страните за установяване на психическото състояние на завещателя двама свидетели – по един на всяка от тях. Свидетелката К..........Д................ доведена от страната на ищеца, изнася данни, че Й............приживе имал .......... поведение към домашните си, както и че страдал от множество заболявания – .............., имал поставени ............., бил болен от „.............“. Отделно от това, когато лекари от „...........“ посещавали дома на Й........., той им казвал, че е „............“ и че е болен „от ...........“, като се хващал за главата. Свидетелката Л........К........ В........Д............., доведена от ответната страна, дава показания, че според преките й лични впечатления Й........ М....... имал заболяване на ..............., което му пречело да се движи нормално, но психическото му състояние било добро в петгодишния период преди настъпване на смъртта му. Представените по делото писмени доказателства и свидетелските показания са взети предвид от вещото лице ................., заключението на която съдът кредитира като пълно и компетентно завършено. Психиатърът е категоричен, включително и при изслушването си в открито съдебно заседание на 12.01.2026 г., че макар да са налице данни за враждебно отношение между покойния и д............. В., към датата на съставяне на процесното завещание – ..........., Й..... М....... не страдал от ...................., което да нарушава ............ му годност да разбира свойството и значението на действията си и да осъзнава последиците от тях, както и че липсват каквито и да са данни за когнитивно нарушение, независимо от приеманата от покойния в предишни периоди медикаментозна терапия. От писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебнопсихиатрична експертиза, преценени в тяхната съвкупност, се установява безспорно, че към ............. Й.... М..........., въпреки влошените отношения с д........... В., описани от св. Д.......... като ........... е бил способен да действа разумно. За да бъде уважен искът по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН следва да бъде установено по делото, че завещателят към датата на съставяне на завещанието не е бил способен да завещава. Константна е практиката на ВКС в смисъл, че неспособно да завещава е това лице, което макар да е не е поставено под запрещение, не може да разбира и ръководи постъпките си, респ. да действа със здрав разум. В този смисъл е напр. решение № 236 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6447/2007 г., I г. о., ГК, докладчик ............... Като взе предвид горните констатации за фактите, съдът приема за установено, че към датата на съставяне на процесното завещание – ......................., покойният Й..... М.......... е бил способен да завещава. Този извод не се разколебава от данните за неговото пролежаване в ........... в рамките на един ден, тъй като от една страна, то се е състояло след съставяне на завещанието, а от друга – се е наложило поради настъпило състояние на ..................., за което експертът категорично сочи, че е кратковременно и не е задължително психогенно. Не се разколебава този извод и от данните за влошеното физиологично състояние на покойния – вещото лице сочи, че не са налице никакви данни което и да е от заболяванията на г-н М........... да е довело до помрачаване на неговото съзнание към релевантния момент. Искът, следователно, е неоснователен и като такъв, ще се отхвърли. По исковете за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на завещателя: Както се посочи по-горе, страните не спорят по обстоятелството, че към момента на смъртта си Й......... М...............е имал трима законни наследници – ищците М. М., В. М. и Д. Т.. Завещанието от .............. се намира да е универсално по своя характер. Действително, в него се сочи, че покойният......... завещава на своята с....Л. М. конкретно имущество – дворно място с жилищна сграда и разпределено право на ползване в гр. С................ По делото обаче, въпреки дадената от съда и на двете страни възможност, не са представени доказателства завещателят да е притежавал друго имущество, освен завещаното (ищецът е заявил, че наследодателят не е притежавал друго имущество, а ответникът е заявил, че не намира този въпрос за релевантен към спора и не е представил никакви доказателства), поради което при тълкуване на волята на завещателя следва да се приеме, че завещанието е универсално. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 268 от 29.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., I г. о., ГК, в което е прието изрично следното: „Законът не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, съобразно употребените в чл. 16, ал. 1 ЗН изрази. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита, че формират съвкупността. Поради това при спор относно характера на завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имуществото, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.“ Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН: „Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.“ Чл. 28, ал. 1 от ЗН определя лицата с право на запазена част от наследство – .............. Ищцата М. М. е преживяла с............ на завещателя, а ищците В. М. и Д. Т. – негови д........явно е, че всички те са наследници със запазена част. Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл. 29 от ЗН. В конкретния случай са приложими нормите на ал. 3, изр. 2 и 3 от цитираната разпоредба – наследодателят е оставил съпруг и две деца. Ето защо, запазената част на всеки от ищците от наследството на Й.... М......... е ¼. Когато завещателното разпореждане е универсално (чл. 16, ал. 1 от ЗН), какъвто е настоящият случай, облагодетелстваният придобива не само всички права на наследодателя, но и става отговорен за всички негови задължения. Поради това, при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на наследник по закон, намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон по чл. 29 от ЗН. При такива завещания не се формира наследствена маса – това е нужно само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане (частно завещание, завет – чл. 16, ал. 2 от ЗН), за да може да се определи чистият актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците (в този смисъл е напр. решение № 25/12.02.2016 г. по гр. дело № 4119/2015 г., I г. о.). Що се касае до направеното от ответницата Л. М. възражение за неспазване на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, същото се намира да е неоснователно. Смисълът на приемането на наследството по опис като материална предпоставка за възникване на потестативното право на възстановяване на запазената част от наследство, когато то се упражнява то спрямо лица, които не са призовани към наследяване, е да се внесе яснота в имуществата, от които се състои наследствената маса, за да не бъде заблудено лице от подалечен родствен кръг относно нейното съдържание. Този смисъл се разкрива само в хипотезата на твърдяно накърнение на запазената част чрез частно завещателно разпореждане – единствено в тези случаи конкретното съдържание на наследствената маса има значение за правата на наследника. Когато се касае за универсално завещателно разпореждане, каквото е процесното, приемането на наследството по опис е без значение – каквото и да е съдържала наследствената маса, дори и някакво имущество да е било укрито, постановява се възстановяване на накърнението в дробна част и правата на облагодетелствания и наследниците по закон са балансирани. В изложения смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 82/16.03.2011 г. по гр. дело № 221/2010 г. на ВКС, II г. о., и решение № 324/16.10.2012 г. по гр. дело № 654/2011 г. на ВКС, I г.о. Като се съобразят горните констатации, следва да се приеме за установено, че с универсално завещателно разпореждане от 19.01.2022 г., наследодателят Й.... М..............е завещал на своята ..........– ответницата Л. М., цялото свое имущество към момента на смъртта си. Той е имал право да се разпореди с дарение или завещание само с 1/4 ид. част от това имущество (чл. 28, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 3, изр. последно от ЗН) и като се е разпоредил чрез завещание с цялото, е накърнил запазените части на своите преживяла съпруга и две деца. Поради това, следва да се уважат предявените искове като се възстанови в дробна част накърнението на запазените части на М. М., Д. Т. и В. М. до размерите на по ¼ ид. част, чрез намаляване на завещателното разпореждане на Й.... М..........., оформено в процесното нотариално завещание, с общо 3/4 ид. части. По разноските: При този изход от делото, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в размер на 961,47 евро, включващи държавни такси, възнаграждение за вещо лице и хонорар на един адвокат. Така мотивиран, съдът