Решение № 2631 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 204/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационната жалба на полицейски орган при Второ РУ ОД МВР Стара Загора, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт при същата ОД на МВР, против Решение № 513/23.12.2025г., постановено по АНД № 2251/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменена издадената от касатора Заповед за задържане на лице №8245зз-353/04.08.2025г. спрямо ответника по касация А. Д. Д.. С касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Изразява несъгласие с констатацията на съда, че заповедта не отговаря на съдържанието по чл.74 ал.2 т.1-6 от ЗМВР - необоснованост, а като нарушение на материалния закон е посочено правното заключение на въззивният съд, обусловено от доводите за отсъствие на мотиви към заповедта за задържане, че установената по делото фактическа обстановка няма своята правна [жк], ал.1 от НК, а евентуално има признаците на престъпление по чл.182, ал.2 от НК. По подробно изложени доводи, включително с позоваване на съдебна практика относно неободимото и достатъчно съдържание на заповедта по чл.72 от ЗМВР, както и за фактическия състав, от който зависи законосъобразността на административния акт, издадена в приложение на правомощията на полицейските органи да задържат лице за срок до 24 часа, от съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата на А. Д. Д. против Заповед №8245зз-353/04.08.2025 г., издадена от полицейски орган при Второ РУ Стара Загора, ОД МВР Стара Загора. Не претендира възнаграждение за юрисконсулт или за осъждане на ответника да заплати държавната такса по делото. Ответникът по касация А. Д. Д., представляван от редовно упълномощен адвокат, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и поддържа, че решението е обосновано, а с отмяната на заповедта за задържането му е постигнато правилно приложение на материалния закон, тъй като са отсъствали основанията за упражняване на полицейски правомощия по чл.72 ал.1 от ЗМВР като се позовава главно на елементите от състава на чл.184 ал.1 от НК и умисъл за извършване на това престъпно деяние. Не е направено искане за присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция. Административен съд - Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, намира за установено следното: Решението е валидно - постановено е от законен съдебен състав, допустимо - по подадената в срок жалба срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и от лицето, за което той е неблагоприятен, но с отмяната на законосъобразната заповед за задържане неправилно е приложен чл.72 от ЗМВР. Жалбата до Районен съд - Стара Загора е подадена на 11.08.2025г. срещу Заповед №8245зз-353/04.08.2025г., издадена от младши полицейски инспектор К. К. при Второ РУ, ОД МВР Стара Загора, за задържане на А. Д. Д. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. с чл. 184 ал.1 от НК въз основа на следните данни - който умишлено скрие малко дете, подадени от майката на детето с жалба до РП Стара Загора данни относно неизпълнение на съдебно решение за определяне мястото му на живеене в [населено място] при нея и конкретно за случая - задържаното лице е извело детето от [населено място], заедно с багаж без нейно съгласие, и след като не е успяла да се свърже с бившия си съпруг, но е получила отговор на телефонно обаждане от дядото от бащина линия, че детето й е с баща си, но не може да говори повече. Задържането е при връчване на Заповед за защита с рег. №32/31.07.2025г., издадена от Районен съд - Стара Загора на основание Решение №760/31.07.2025г. по гр.д.№2769/2025 г. по описа на същия съд. Въз основа на тези факти съдът е приел,че в заповедта липсват фактите, които имат признаците от състава на чл.184, ал.1 от НК, което означава нарушение на изискването за излагане на фактически мотиви, а от установеното по делото, че задържаният е съзнавал задълженията по постановените съдебни решения, онова, което е извършил, може евентуално да осъществява състава на чл.182, ал.2 от НК, но не и посоченото в заповедта престъпление по чл.184, ал.1 от НК. Несъответна на целта на закона е заповедта, според въззивният съд, тъй като задържаният не бил установен случайно от органите на реда, за да бъде принудително отвеждан до сградата на Второ РУ ОД МВР Стара Загора, а полицейските служители са знаели къде се намира и точно поради това знание са отишли в сградата на Община Стара Загора за връчване на съдебната Заповед за защита. Нямало е пречка тази заповед, както и протоколът за предупреждение от 04.08.2025г. да му бъдат връчени на мястото, където е установен и нищо не е налагало принудителното му отвеждане до Второ РУ Стара Загора. Изложените към съдебното решение мотиви обективират посоченото в касационната жалба основание за неговата отмяна, а именно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи имат правомощието да упражнят административна принуда - задържане на лице за срок от 24 часа, когато за същото има данни, че е извършило престъпление. Тези данни не са нищо повече от съобщение за извършено престъпление от конкретно лице - това, което е субект на административната принуда. Целта на задържането е тези данни да бъдат подложени на проверка и да се осигури риска за защитените от НК обекти. Следователно единственото, но достатъчно и императивно условие за издаване на заповед за задържане е да има данни - в сигнал, жалба или известие да се сочи деяние и конкретно лице, което го извършва или го е извършило, което може да бъде престъпление. Данните са само и единствено съдържанието на отправено до правоохранителните органи съобщение, като не се изисква те да бъдат доказани след това, нито е необходимо лицето да се укрива, да бъде издирвано само и единствено по този конкретен повод и да не е законосъобразно да бъде задържано на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР на място, което е известно на полицейските служители, включително проверено с цел други законни действия спрямо него. Сигналът подаден от майката, както се установява от всички събрани по делото офицални писмени документи се оказва и верен, но точно с тази цел се задържа и лицето, срещу което е подаден. Данните по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР са същите тези, които се съдържат в съобщението по чл.208 вр чл. 209 ал.1 от НК с тази разлика, че трябва да касаят конкретно лице. Не е необходимо да са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да сочат на престъпление, без да се изисква от полицейските органи перфектна правна квалификация. Принудата по задържане на лице е обоснована, когато съобщението съдържа данни за извършено престъпление. В случая данните са цитирани като според обекта на засягане и защита е посочен един състав на НК, който е в съответния раздел на особената част на НК и това е напълно достатъчно. Незаконосъобразно задържане е онова, което се основава на данни събрани след задържане на лицето, или на такива, в които няма достатъчно конкретно описание на автора на деянието, съответно е посочено деяние, което очевидно, без съмнение не е обявено за престъпление. Заповедта по чл.72 от ЗМВР се издава при оперативна самостоятелност по аргумент от израза "може", което означава, че съдебния контрол за законосъобразност не обхваща целесъобразността - дали органът е следвало да издаде заповедта или да избере друг подход за постигане целта на закона, а дали избраният е пропорционален на засегнатия интерес / чл.6 от АПК/. Отговорът на този въпрос в настоящия казус е положителен с оглед преследваната от заповедта цел за охрана живота, здравето и интересите на детето, както и с оглед личността на задържаното лице, което е субект на съдебна заповед за защита по ЗЗДН. Като е изследвал коя е точната правна квалификация на деянието и дали то е извършено, или не, съответно при съзнаване на кои съставомерни факти, съдът е прекрачил границите на служебния контрол за законосъобразност на административния акт, установени на принципа за разделение на властите - върху целесъобразността на мярката контрол е недопустим. При оперативна самостоятелност се претегля съотношението между охранения с административния акт интерес и засегнатия индивидуален на адресата. Заповедта съдържа данните по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, които са подадени преди нейното издаване, а спрямо лицето е упражнена принуда, която не е несъразмерна на преследваната с акта цел на закона - да се охрани живота, здравето и най-висшия интерес на детето. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора