Решение № 4820 от 23.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8153/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 10.01.2024г., постановено по гр.д. № 28852/2021г. на СРС, ГО, 71 състав, са отхвърлени предявените от “Л. – ЦМ” ЕООД срещу “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл.70, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 5 283 евро, представляваща стойност на извършена неразрешена платежна операция от 21.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 145 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2021г. до 24.05.2021г. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Л. – ЦМ” ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и е възприел неправилно фактическата обстановка по делото. Излага, че погрешно първоинстанционният съд е приел липса на спор между страните, че издаденото от ищцовото дружество платежно нареждане е изпълнено точно от банката. Твърди, че определената в платежното нареждане дата за изпълнение е различна от датата, на която ответната банка фактически е изпълнила същото. Излага, че уговорената дата за изпълнение е 21.10.2020г., поради което аргументира становище, че преводът не е следвало да се излъчва на предходния ден. Освен това, банката е била уведомена още на 20.10.2020г., че платежното нареждане е оттеглено, като в ЗПУПС е посочено, че това оттегляне може да бъде направено до края на работния дени, но това понятие не следва да се тълкува в смисъл – до края на работното време. Поддържа, че подаването на писменото искане за оттегляне на платежното нареждане, макар и формално подадено на 21.10.2020г., следва да бъде преценено като такова подадено на 20.10.2020г., доколкото банката е била надлежно уведомена от ищцовото дружество за извършеното оттегляне още на 20.10.2020г. Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционният съд не е съобразил непредставянето на отговор от “Уникредит Булбанк Аустрия” до ответното дружество, поради което е формирал неправилен извод, че банката е предприела всички необходими действия за сторниране на платежната операция. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълния претендиран размер. Въззиваемата страна “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Оспорва твърдението на ищеца, че платежното нареждане е оттеглено своевременно. Напротив, сочи, че сигналът за съмнение за измама е излъчен едва на 20.10.2020г. в 20, 48 часа, т.е. след края на работното време на банката. Ответникът е предприел действия на 21.10.2020г. в 09, 19 часа българско време с изпращане на уведомление до кореспондентската банка в Австрия и до банката на получателя в Испания. Счита, че липсата на отговор от кореспондентската банка в случая е без значение, тъй като е представен отговор от банката на получателя. Поддържа, че от значение за възможността да се възстанови преведената сума е момента на получаването й в банката на получателя на сумата. В този момент платежната операция може да бъде отменена само със съгласието на получателя – чл. 70 от ЗПУПС. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, вр. чл. 70, ал. 4 от ЗПУПС за ангажиране на имуществената отговорност на ответната банка при заявени фактически твърдения, че банката е изпълнила наредена от ищеца платежна операция, която не е следвало да изпълнява, тъй като е била оттеглена, както и че ответникът не е положил дължимата грижа да спре плащането. На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: че ищцовото дружество “Л. – ЦМ” ЕООД е титуляр на банкова сметка при ответника, както и е ползвател на услугата онлайн банкиране; ча на 20.10.2020г. ищецът посредством платформата за интернет банкиране е наредил междубанков валутен превод към чуждестранно юридическо лице - TRUCK CENTER DICKE GmbH&Co.KG, титуляр на банкова сметка с IBAN ••••, открита в испанската банка BANCO BILBAO VIZCAYAARGENTARIA S.A за сумата от 5 283 евро; че на 20.10.2020г. в 20: 48 ч. от страна на ищеца е изпратен имейл до ответната банка, с който е поискано сторниране на валутния превод, направен на 20.10.2020г. поради съмнение за измама; че на 21.10.2020г. сутринта ищецът е подал писмено искане /по образец/ за връщане на изходящ превод, извършен в резултат на измама/съмнение за измама/неразрешена платежна операция; че на 21.10.2020г., 22.10.2020г., 27.10.2020г., 30.10.2020г., 05.11.2020г. и 21.11.2020г. служители на банката са уведомили банката кореспондент UNICREDIT BULBANK AUSTRIA AG и испанската банка BANCO BILBAO VIZCAYAARGENTARIA S.A, при която е сметката на получателя, че по искане на платеца излъченото платежно нареждане следва да се счита за невалидно и да се възстановят преведените парични средства; че на 04.11.2020г. “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е подал сигнал до ГДБОП; че на 01.12.2020г. испанската банка информира ответника, че техният отдел по измамите е информиран за случая и не могат да върнат сумата, тъй като не са получили отговор от бенефициента /получателя на превода/. От представеното по делото нареждане за валутен превод е видно, че управителят на ищцовото дружество чрез платформа за интернет банкиране е наредил с изходящ междубанков валутен превод на 20.10.2020г. в 09 часа, 58 минути и 35 секунди извършването на превод в полза на чуждестранно юридическо лице TRUCK CENTER DICKE GmbH&Co.KG, титуляр на банкова сметка с IBAN ••••, открита в испанската банка BANCO BILBAO VIZCAYAARGENTARIA S.A В същото е посочено, че е създадено на 20.10.2020г., с дата на изпълнение – 20.10.2020г., с вальор за получателя – 21.10.2020г. Не е спорно, че сметката на наредителя е била задължена и съответно сумата е била излъчена от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД към кореспондентската банка UNICREDIT BULBANK AUSTRIA AG на 20.10.2020г. в 10 часа, 25 минути и 38 секунди. С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на твърдението на ищцовото дружество, че в платежното нареждане е посочен вальор за изпълнение на платежната операция, т.е. вальор за задължаването на неговата сметка, на 21.10.2020г. Както бе посочено, това е датата, на която доставчикът на платежни услуги на платеца е длъжен да осигури заверяването на платежната сметка на доставчика на платежни услуги на получателя със сумата на платежната операция - в случая това е датата, на която е следвало да се завери платежната сметка на банка BANCO BILBAO VIZCAYAARGENTARIA S.A. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПУПС "вальор" е референтна дата, използвана от доставчик на платежни услуги за изчисляване на лихвите по средствата, с които е задължена или заверена платежната сметка. Когато не е договорено олихвяване на платежната сметка, вальор е датата, на която доставчикът на платежни услуги е длъжен да задължи или завери платежната сметка. Следователно и с оглед въведените данни в процесното платежно нареждане се налага извод, че датата, на която доставчикът на платежни услуги /ответната банка/ е бил длъжен да изпълни превода е 20.10.2020г. Доколкото в случая е извършена платежна операция в евро, то приложение намира нормата на чл. 87, ал. 2 от ЗПУПС, която урежда срока за изпълнение на платежните операции във валута. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗПУПС е посочено, че доставчикът на платежни услуги на платеца е длъжен да осигури заверяването на платежната сметка на доставчика на платежни услуги на получателя със сумата на платежната операция до края на следващия работен ден след момента на получаване на платежното нареждане. Този срок може да се удължава с още един работен ден при иницииране на платежни операции на хартиен носител. С оглед изложеното съдът приема, че случая не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 4 от ЗПУПС, уреждаща правилото за задължаване на сметката на платеца в ден, различен от деня на подаване на платежното нареждане. Според цитираната норма, когато ползвателят на платежни услуги, който подава платежно нареждане, и неговият доставчик се уговорят платежното нареждане да бъде изпълнено на определен ден или в деня, следващ изтичането на определен срок, или в деня, в който платецът предостави на своя доставчик на платежни услуги необходимите средства за изпълнение на нареждането, за момент на получаване на платежното нареждане се смята уговореният ден, а когато този ден не е работен за доставчика на платежни услуги - следващият работен ден. Съгласно чл. 70, ал. 4 ЗПУПС, нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не пo-късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85 ЗПУПС. Нормата на чл. 85, ал. 1 ЗПУПС предвижда, че ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. Съдържанието на употребеното от законодателя понятие "получаване на платежното нареждане от доставчика на платежни услуги на платеца", обаче, е изяснено с нормата на чл. 83, ал. 1 ЗПУПС, според която моментът на получаване на платежното нареждане е моментът, в който доставчикът на платежни услуги на платеца получава платежното нареждане по договорените между страните ред и начин за получаване на платежното нареждане. Сметката на платеца не се задължава преди получаването на платежното нареждане. В чл. 83, ал. 2 ЗПУПС е уредено, че когато моментът на получаване не е работен ден за доставчика на платежни услуги на платеца, платежното нареждане се смята за получено на следващия работен ден. Според чл. 83, ал. 3 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги може да определи краен срок в рамките на работния ден, след който всяко платежно нареждане се смята за получено на следващия работен ден. Следователно разпоредбите на чл. 83, ал. 2 и ал. 3 ЗПУПС въвеждат правна фикция, която обвързва момента на получаване на платежното нареждане от банката с нейното работното време. По силата на тази фикция моментът на фактическото подписване и изпращане на платежното нареждане /физически или по електронен път/, респективно на неговото постъпване в електронната система на банката, бива игнориран от закона, само, когато този момент не съвпада с работното време на банката - доставчик на платежни услуги, и вместо това законът фингира, че платежното нареждане е получено от нея в първия следващ работен ден в рамките на работното време. Въвеждането на тази правна фикция е породено от задължението на банката да обработи и изпълни платежното нареждане в деня на неговото получаване, ако друго не е уговорено, както и от обстоятелството, че извършването на преводи може да бъде наредено по всяко време, включително и в момент, в който не е възможно те да бъдат изпълнени от банката. В случая, обаче, по делото е установено, че платежното нареждане е получено от банката на 20.10.2020г. в работно време – в 09 часа, 59 минути и 35 секунди и изпълнено – сметката на ищеца е била задължена /дебитирана/ в 10 часа, 25 минути и 35 секунди на същата дата, поради което отменянето на същото с изявлението за сторниране на превода от 20.10.2020г., изпратено чрез електронната поща в 20, 48 часа, не поражда правни последици. Платежното нареждане е било неотменимо съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗПУПС. По делото не е установено “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД да е изпълнила платежна операция, която е била отменена от платеца преди получаване на платежното нареждане, респективно – да е изпълнил нареждането преди посочената от ползвателя на платежни услуги дата на задължаване на неговата сметка, т.е. да е извършил действия в нарушение на правилото по чл. 83, ал. 4 от ЗПУПС. Безспорно при зададен от ползвателя на платежните услуги вальор за получателя 21.10.2020г., банката е била длъжна да излъчи превода най-късно на 20.10.2020г. до 17, 00 часа /края на работния ден/. Налага се извод, че платежното нареждане е изпълнено в съответствие с волеизявлението на платеца и в изпълнение на задължението по чл. 87, ал. 2 от ЗПУПС. Неоснователни са наведените от ищеца твърдения, че ответната банка не е положила необходимата грижа да спре /анулира/ плащането след изявлението на платеца за отмяна на платежното нареждане. От представените по делото доказателства се установява, че непосредствено след получаване на искането за връщане на изходящ превод, са предприети действия по уведомяване на кореспондентската банка в Австрия и на банката на получателя в Испания, че преводът е невалиден. Първото електронно изявление на служител на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е изпратено в началото на работния ден на 20.10.2020г. в 09 часа, 19 минути и 50 секунди – българско време /до кореспондентската банка/ и съответно – на 20.10.2020г. в 09 часа, 40 минути и 34 секунди /българско време/ - до банката в Испания. На 22.10.2020г. в 15 часа, 49 минути и 21 секунди българско време ответникът е уводомил банката в Испания, че е изпратил изисканите от нея допълнителни документи – полицейски доклад, и е поискал да бъде уведомен относно статута на искането. Електрони изявление в същия смисъл са изпратени на 27.10., на 30.10., на 05.11., на 12.11. Едва на 01.12.2020г. испанската банка на получателя е отговорила, че не могат да върнат сумата, тъй като не е получен отговор от бенефициента /получателя на превода/. При това положение следва да се приеме, че “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД са положили грижата на добрия търговец и са съдействали активно на ищцовото дружество във връзка със заявеното искане за сторниране на превода. С оглед изложеното се налага извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество. Предявените искове – както за главното парично вземане, така и за обусловено акцесорно вземане за обезщетение за забава, са неоснователни. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се адвокатски хонорар в общ размер на 848 лева, за което са представени доказателства за плащане и два договора за правна защита и съдействие, сключени с всеки един от двамата процесуални представители на страната, като във всеки от договорите е уговорено възнаграждение от 424 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът /въззиваемата страна/ има право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска. Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските за втори адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила. С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за обжалване по търговски дела, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд