Решение № 1341 от 7.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8386/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 20081233 от 28.02.2023г. по гр.дело № 34248/2019г. на Софийски районен съд, 127 състав, е признато за установено по предявен от С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц. (лично и в качеството си на конституиран с протоколно определение от 05.04.2022г. правоприемник на почИ.лия в хода на делото първоначален ищец И.Й. Ц.), И. Ц. Ц. и Д. С. Ц., срещу И. Д. Л., иск, че ищците притежават право на собственост, придобито по силата не реституция и наследствено правоприемство, върху поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69, находящ се в гр. София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ. (Изток)”, целият с площ от 3822 кв.м., при следните квоти: по 3/12 идеални части, притежавани от С. Ц. и Д. Ц.; 4/12 идеални части, притежавани от Ф. Ц. и по 1/12 идеална част, притежавани от И. Ц. и Д. Ц.. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответницата И. Д. Л., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че по делото не се е установила идентичност между възстановения имот с Решение № 168/19.05.2004г. на ОСЗ и имота, който тя е придобила на публична продан, като между тях имало голяма разлика в площта. Освен това, решението на общинската служба за възстановяване правото на собственост по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ страдало от пороци, доколкото не съдържало в себе си необходимите реквизити. В тази връзка се твърди, че решението задължително следва да съдържа имената на лицата, които са правоимащи към момента на влизане на плана за земеразделяне, но в настоящия случай липсвали данни за наследниците на С.Ц.В.. Тази липса водела до нищожност на решението. Не били посочени и границите на възстановения имот, като нямало и приложена скица към решението за възстановяване на собствеността, което също съставлявало задължително изискване по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ. От това следвало, че решението не се ползва със силата на констативен нотариален акт. Не било съобразено от съда, че представената скица е издадена въз основа на описан в нея нотариален акт от 1994г., а не въз основа на решение на поземлена комисия, а този нотариален акт не бил вписан по партидата на имота. При липса на такова вписване както по отношение на нотариалния акт, така и на възстановителното решение, ответницата нямало как да се информира за наличието на вещни права или тежести върху имота, поради което решението на поземлената комисия не можело да й бъде противопоставено на основание чл.113 ЗС. Допълва, че при оспорване валидността и законосъобразността на решението за възстановяване правото на собственост, съдът следва да извърши косвен съдебен контрол по отношение на него. Постановлението за възлагане, въз основа на което ответницата придобила правото на собственост върху процесния имот, било вписано в Имотния регистър на 13.04.2009г. и било отразено по нейната персонална партида, като това постановление съставлявало придобивен способ с вещноправно действие. Жалбоподателката излага съображения и във връзка с упражняваното от нея владение върху процесния имот, осъществявано в продължение на 10 години от датата на възлагането й на имота от съдебния изпълнител. В тази връзка е посочила, че посещаването на имота, снабдяването със скица, вписването в кадастъра, засаждането на дървета и друга растителност и недопускането на други лица, доказват, че върху имота е упражнявана фактическа власт с намерение за своене. Владението било спокойно, явно, непрекъсното и несъмнено, като било достатъчно владелецът да може да реализира фактическата си власт във всеки момент, когато пожелае. Упражняването на фактическа власт в определения от закона срок било достатъчно, за да се придобие правото на собственост, без да е нужно владелецът да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да противопостави на действителния собственик. Според жалбоподателката съдът мотивирал решението си въз основа на притиворечиви свидетелски показания. Не следвало да се кредитират свидетелските показания на Г.Т. и Т.Т., тъй като събраната чрез тях информация, че имотът е бил единствено посещаван от наследниците на С.В. противоречала на показанията на свидетелите Д.Д. и К.Й., които заявили, че са посещавали имота във връзка с изготвянето на проект за скица. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде поставено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Страната претендира и разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищците в първоинстанционното производство не са подали отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2015643/13.06.2019г. на ищците С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц., И.Й. Ц., И. Ц. Ц. и Д. С. Ц., с която са предявили срещу ответница И. Д. Л. установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, основан на земеделска реституция и наследствено правоприемство, по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69, находящ се в гр. София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ. (Изток)”, целият с площ от 3822 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градИ., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 033069, при съседни имоти с идентификатори: 68134.6722.118, 68134.6722.85, 68134.6722.103, 68134.6722.68, 68134.6722.70. Ищците твърдят, че са наследници на С.Ц.В., като с решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево” било възстановено правото на собственост на наследниците на С.Ц.В. върху процесния имот. С писмо от 31.07.2017г. на СГКК ищците били уведомени за извършено вписване на ответницата И. Д. Л. като собственик на имота, която се легитимирала с постановление за възлагане на съдебен изпълнител. Ищците обжалвали вписването на ответницата като собственик в кадастралния регистър, но жалбата била отхвърлена с влязло в сила решение по адм.дело № 2578/2017г. по описа на АССГ, тъй като в случая ставало въпрос за спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия ред. В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Д. Л. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения срещу нея иск. Моли да бъде извършен косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на решението за възстановяване правото на собственост. В тази връзка поддържа, че представеното по делото решение № 168 от 19.05.2004г. на ОЗСГ „Панчарево” е издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, поради което в него следвало задължително да се съдържат имената на лицата, които са правоимащи към момента на влизане на плана за земеразделяне, като липсата им водела до нищожност на решението. В настоящия случай липсвали данни за наследниците на С.Ц.В.. Нямало и приложена скица към решението за възстановяване на собствеността, което също съставлявало задължително изискване по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ. От това следвало, че не са настъпили последиците на чл.27, ал.3 ППЗСПЗЗ и решението не се ползва със силата на констативен нотариален акт. Допълва, че представената от ищците скица е издадена въз основа на описан в нея нотариален акт от 1994г., а не въз основа на решение на поземлена комисия, а този нотариален акт не бил вписан по партидата на имота. Освен това, две от лицата, посочени в скицата като собственици на имота, били почИ.ли преди нейното издаване. Самото решение на поземлената комисия било издадено месец и половИ. след скицата. Възстановителното решение не било надлежно вписвано в Имотния регистър и това водело до непротивопоставимост на решението на поземлената комисия спрямо ответницата на основание чл.113 ЗС. Освен това, в кадастралната скица като носител на правото на собственост била посочена самата ответница. Нямало и идентичност между претендирания от ищците имот и този, който е собственост на ответната страна. Ответницата твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на деривативно придобивно основание - постановление за възлагане от 20.03.2009г. на ЧСИ М.М., рег. № 786. Това постановление било вписано в Имотния регистър на 13.04.2009г. и било отразено по нейната персонална партида, като това постановление съставлявало придобивен способ с вещноправно действие. Ответницата се позовава и на изтекла в нейна полза петгодишна придобивна давност. Счита, че е добросъвестен владелец, който владее имота от вписването на постановлението за възлагане на 13.04.2009г. несмущавано, като освен това била изтекла и 10 годишната давност. С оглед настъпилата в хода на делото смърт на ищеца И.Й. Ц., с протоколно определение от 05.04.2022г. на негово място е конституирана на основание чл.227 ГПК като единствен законен наследник неговата майка и ищца Ф. С. Ц.. Последната е продължила участието си по делото в лично качество и като конституиран правоприемник на почИ.лото лице. Установява се от приобщеното по делото удостоверение за наследници от 14.01.2019г., че С.Ц.В. е почИ.л на дата 08.01.1968г. и е оставил като наследници по закон ищците С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц., И.Й. Ц., И. Ц. Ц. и Д. С. Ц.. Лицата Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц., съответно съпруга и двама синове, също са негови наследници по закон, но са почИ.ли към момента на предявяване на иска. По делото е прието Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, съгласно което се възстановява правото на собственост на наследниците на С.Ц.В., бивш жител на гр.София по удостоверение за наследници № 649/1992г., съгласно плана за земеразделяне в землището на село Горубляне върху Овощна градИ. от 3, 822 дка, пета категория, местност „ГрадИ. /изток/”, представляваща имот № 033069 по плана за земеразделяне, при граници: № 033071 – овощна градИ. насл. на К.Ц.М., № 033070 – овощна градИ. насл. на С.С. Д.а, № 033068 – овощна градИ. насл. на П.И.П., № 000101 – дере на общИ. и № 033085 – полски път на общИ.. Посочено е, че решението се издава на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и протокол № 54 от 01.02.1993г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 364/27.02.1992г. От приетото удостоверение, издадено на 01.04.2019г. от Министерство на земеделието, храните и горите, ОД „Земеделие” – София град, се установява, че за поземлен имот с идентификатор № 68134.6722.69 по КККР на гр.София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ. /изток/”, с площ от 3822 кв.метра, който е идентичен с имот № 033069 по КВС на землище Горубляне, няма данни за реституционни претенции по ЗСПЗЗ освен от наследниците на С.Ц.В.. Представена е скица № Ф01254/02.04.2004г. на имот с номер 033069 в землището на село Горубляне, местността „ГрадИ. /изток/, с площ от 3, 822 дка, като отразените в нея граници на имота са същите като тези, посочени в решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”. Отбелязано е, че имотът е собственост на Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. въз основа на нотариален акт № 38 от 07.02.1994г., том II, дело 293. Препис от този нотариален акт също е представен, като се установява от него, че е съставен съгласно влязло в сила решение № 58/93г. на Поземлената комисия – общИ. Младост и съгласно чл.27 ППЗСПЗЗ, като наследниците на С.Ц.В. – Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. са признати за собственици на празно място /овощна градИ./ с площ от 3770 квадратни метра по решение на поземлена комисия и 3786 квадратни метра по скица, съставляващо имот с пл. № 72 от кадастрален лист № Г-9-5-Б от неодобрения кадастрален план на село Горубляне, Софийска област, при съседи: П.И.П., К.Ц.М., път и С.С. Д.а. В скица № 15-481773-31.05.2019г. от СГКК – гр.София е отбелязано, че поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69, находящ се в гр.София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ. /изток/”, с площ от 3822 кв.метра, е бил с предходен номер по план 033069. Като собственици на имота са отразени ответницата И. Д. Л. /въз основа на постановление за възлагане от съдебен изпълнител № 173, том XXXVI, рег. 13514 от 13.04.2009г./ и наследниците на С.Ц.В. /въз основа на решение на ПК № 168 от 19.05.2004г./. Ответницата е представила постановление за възлагане на недвижим имот от 20.03.2009г., издадено от ЧСИ М.М., вписано в книгите за вписване на 13.04.2009г. под вх.рег. № 13514, том XXXVI, № 137, от което се установява, че след проведена публична продан по и.д. № 20077860400064 И. Д. Л. е обявена за купувач и в нейна полза е възложено празно място /овощна градИ./ с площ от 3770 квадратни метра по решение на поземлена комисия и 3786 квадратни метра по скица, съставляващо имот с пл. № 72 от кадастрален лист № Г-9-5-Б от неодобрения кадастрален план на село Горубляне, Софийска област, при съседи: П.И.П., К.Ц.М., път и С.С. Д.а. В постановлението е посочено, че бивш собственик на имота е Г.Х.Ж.. В удостоверение, издадено от „Перник Кадастър” ООД, е отразено, че току що посочения имот, предмет на постановлението за възлагане от 20.03.2009г., е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.6772.69. В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно- техническа експертиза, както и допълнителна такава, които съдът цени като обективно и компетентно изготвени от лице, разполагащо с нужните специални знания. В заключението си по основната експертиза вещото е посочило, че старият кадастрален план за процесната територия е от 1948г., като в разписния лист към плана в имот с пл. № 427 е записан С.Ц.В.. Следващият кадастрален план, действал до одобряването на КККР, е от 1980 г. и в него по молба с вх. № 94-00-74/10.01.1994г. на наследниците на С.Ц.В. е попълнен имот с пл. № 72. Този имот е записан на наследниците на С.Ц.В. на основание Решение № 58 от 10.05.1993 г. на ПК – „Младост”. Преди да бъдат попълнени имот с пл. № 72 и съседните имоти от картата на възстановената собственост в кадастралния план от 1980г., не е имало планоснимачни номера. Вещото лице е допълнило, че към момента на изработването на картата на възстановената собственост на село Горубляне процесната територия от двете страни на „С.ско шосе” е била засадена с черешови градини, което изисквало при възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ да бъдат изработени планове за земеразделяне. При изработването на плана за земеразделяне на село Горубляне е бил ползван стария кадастрален план от 1948 г., като местоположението на новопроектираните парцели е съобразено с това на бившите имоти. Планът за земеразделяне е изработен, приет и влязъл в сила след обявление в ДВ бр.36/30.04.1993г., издадено е решение № 58 от 10.05.1993г. и имотът е попълнен в действащия кадастрален план от 1980г. с планоснимачен номер 72. Експертът е посочил, че процесният имот е с № 33069 (масив 33, имот 69) с графична площ от 3822 квадратни метра и е записан на наследниците на С.Ц.В., като след изработване и влизане в сила на плана за земеразделяне са издадени скици и решения от регистъра на плана. Установява се от заключението, че КККР на район „Панчарево” е одобрена със заповед № РД-18-21/10.02.2012г., като процесният имот е нанесен с идентификатор 68134.6722.69 с графична площ от 3822 кв.м. и е записан в съсобственост на Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц.. Бившите земеделски земи в землището на село Горубляне са заявени за възстановяване със заявление с вх. № 364/27.02.1992г., като процесното решение за възстановяване правото на собственост № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево” е преиздадено. След извършена справка в ОСЗ „Източна” вещото лице е посочило, че в землището на село Горубляне по отношение на Г.Х.Ж., който е посочен като собственик в постановлението за възлагане на недвижим имот от 20.03.2009г., няма преписка, в която той да е посочен като собственик или заявител, няма и наследници с такива имена. Вещото лице е отговорило, че имот № 33069 от картата на възстановената собственост на село Горубляне е напълно идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69 по КККР. По допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото лице е посочило, че в постановлението за възлагане на недвижим имот от 20.03.2009г. като бивш собственик е отразен Г.Х.Ж., но по отношение на него няма преписка нито в качеството му на заявител, нито в качеството му на собственик или наследник. Картата на възстановената собственост за землището на село Горубляне е влязла в сила след обявление в ДВ бр.36/30.04.1993г., а процесният поземлен имот № 69 се намира в масив 33, като е възстановен на наследниците на С.Ц.В.. Възстановяването е станало с план за земеразделяне. По стария кадастрален план от 1948 г. имот с пл. № 427, к.л. 4 и 5 е записан на С.Ц.В., като същият този имот представлява имот № 69 в масив № 33 по картата на възстановената собственост, при съседи: К.Ц.М., С.С. Д.а, П.И.П., дере и полски път. Слез влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на село Горубляне, собствениците на земеделски земи са попълнили възстановените им имоти в действащия кадастрален план, като процесният имот е попълнен по молба с вх. № 94-00-74/19.01.1994г. и е получил пл. № 72 в к.л. Г-9-5-Б, записан в разписния лист на наследниците на С.Ц.В.. Изготвена е комбинирана скица, като при съвместяване на графиките на трите имота се установява идентичност между поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69 от одобрената КККР, имот № 33069 от картата на възстановената собственост на землището на село Горубляне и имот с пл. № 72 в к.л. Г-9-5-Б по цифри 1-2-3-4-5-1. Към доказателствената съвкупност е приобщен препис от изпълнително дело № 20077860400064 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786. Същото е образувано по молба на взискателя Ц.М.Д. от 13.03.2007г. въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2007г, издаден по гр.дело № 1022/2005г. по описа на СРС, 12 състав, за събиране на вземания от длъжника Г.Х.Ж.. По делото е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на възбрана върху недвижим имот с площ от 3770 кв.метра, представляващ имот с планоснимачен номер № 72 по кадастралния план на гр. София, кв. „Горубляне” по нотариален акт № 38, том II, нотариално дело № 293 от 1994г. по описа на СРС, като във връзка с това искане е представена и компютърна справка от службата по вписванията за придобити от длъжника недвижими имоти. Видно е от представената „компютърна справка”, че в същата на ръка са изписани различни актове, в т.ч. „акт обезщ. т.2 от 38/94г. възст. право на собственост в-у зем.земя 3770 кв.м., пл. № 72 в село Горубляне”. Изготвена е и справка от Службата по вписванията – гр. София, от която е видно, че по партидата на длъжника Г.Х.Ж. са вписани следните актове: 1) Акт.Обезщ. – том.2, № 38, нот.дело № 238/1994; 2) Продажба – том 126, № 1, нот.дело № 25268/1994 и 3) Възбрана – вх. рег. № 15401, том 002, № 42, нот.дело № 656/08.04.2005. С постановление, вписано на 28.06.2007г. в СВ-гр.София с вх. рег. № 44432, том 4, № 212, е наложена възбрана върху имот, представляващ празно дворно място /овощна градИ./ с площ от 3770 квадратни метра по решение на поземлена комисия и 3786 квадратни метра по скица, съставляващо имот с пл. № 72 от кадастрален лист № Г-9-5-Б от неодобрения кадастрален план на село Горубляне, Софийска област, при съседи: П.И.П., К.Ц.М., път и С.С. Д.а. Така възбраненият имот е изнесен на публична продан, провела се в периода от 18.02.2009г. до 18.03.2009г. С постановление за възлагане от 20.03.2009г., влязло в сила на 02.04.2009г., имотът е възложен на ответницата И. Д. Л.. По делото са представени и актовете, които са били вписани по партидата на длъжника Г.Х.Ж., съгласно справката, изготвена по изпълнителното дело. Приет е Акт за обезщетение на основание чл.134, ал.4 ЗТСУ и чл.289 ППЗТСУ от 09.11.1994г., вписан под акт № 38, том II, дело 238/1994г., видно от който Г.Х.Ж. е придобил правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се в блок 29, вх.А, на трети етаж, като обезщетение срещу отчужден имот в гр. София, местност „Дианабад”, ул. „Полигон” № 29а, квартал 11, парцел 8. Приет е и нотариален акт за покупко-продажба на имот № 1, том 126, дело 25268/94г., видно от който на дата 15.11.1994г. Г.Х.Ж. е продал на П.А.К. предоставения му като обезщетение недвижим имот, посочен по-горе. Приети са и преписи от Решение № 617 от 05.02.2018г. по адм.дело № 2578/2017г. по описа на Административен съд – София-град, 36 състав и от Решение № 15392 от 11.12.2018г. по адм.дело № 4670/2018г. по описа на ВАС, от които се установява, че производството е било образувано по жалба на С. Н. Ц., Д. А. Ц. и Ф. С. Ц. срещу писмо с изх. № 24-1835 от 31.01.2017г. на началника на СГКК, с което страните са били уведомени, че във връзка със заявление от 17.11.2016г. на И. Д. Л. е извършено изменение на данните в КРНИ за поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69, изразяващо се в записването на И. Д. Л. като собственик. Разпитани са и свидетелите Д.А.Д. (баща на ответницата), Т.М.Т., Г.М.Т. и К.М.Й.. Свидетелят Д.А.Д. е заявил, че през 2009г. дъщеря му е закупила имота на публична продан и веднага след това наели геодезисти, които маркирали мястото. Семейството на ответницата имало намерение да строи в имота, поради което не била поставена ограда. Мястото било посетено и втори път с геодезисти през 2018г., за да се потвърдят границите. Свидетелят е посочил, че имотът се намира по пътя за село Панчарево. Намирал се между пътя и друг съседен имот. В периода от 2009г. до 2018г. свидетелят не е виждал други лица в имота. Площта на имота е около 3 декара, като в едната негова част се намират черешови дървета, а в средата има буйна растителност. Около имота също има черешови градини. Имотът е в състоянието, в което е бил и към момента на закупуването му. Свидетелят Г.М.Т. е дал сведения, че е собственик на съседен имот, намиращ се диагонално на процесния и познава двамата почИ.ли синове (С.И Д.) на наследодателя, който е бил собственик на имота. Според свидетеля мястото е неоградено и е с площ от около 4 декара. В него е имало черешови дървета, като след реституцията двамата почИ.ли братя С.И Д. беряли череши заедно с майка им, правили пикници и палили огньове и приживе всяко лято посещавали имота. Свидетелят е посочил, че е помагал за обработването и коситбата на имота. Самият имот граничел с река и път, като между него и „Самоковско шосе“ имало друг имот. Процесното място разграничавали по колчетата, които били побити от поземлената комисия. Не е виждал други хора в имота, като последно допреди 2-3 години там ходел синът на Ф. Ц., за да бере череши. Последно свидетелят ходил в имота една седмица преди разпита му, като мястото било окосено, но неоградено. Преди имало много череши, но към настоящия момент били останали само няколко дървета. Свидетелят Т.М.Т. е заявил, че майка му има имот в близост до процесния, като свидетелят го посещавал около един път месечно. Познава ищците, както и братята Д. и С. /почИ.ли преди 12-13 години/ и се е виждал с тях, когато са ходили да берат череши още откакто приключила реституционната процедура по имота. Около имота имало черен път и река, а в него се намирали черешови дървета. Свидетелят последно ходил до имота преди 2 години и тогава той не бил ограден. След реституцията съседите маркирали имотите с боя, за да се ориентират относно границите им. След смъртта на Д. и С. свидетелят е виждал в имота само Ф. и С., но не и други хора. През пролетта ходели в имота, за да го обработват. Свидетелят К.М.Й. е служител в ТД „Перник Кадастър“ ООД, като през 2018г. ответницата И. Л. се свързала с дружеството във връзка с изготвянето на скица на имота и удостоверение за идентичност. Свидетелят посетил мястото заедно с ответницата и нейния баща, които сами посочили къде се намират неговите граници. Същото било незастроено и неоградено, като съставлявало овощна черешова градИ.. При посещението си свидетелят не видял други хора, които да са в имота. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно. Предявен е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, основан на земеделска реституция и наследствено правоприемство. В тежест на ищците е да установят, че са собственици на процесния недвижим имот въз основа на заявеното от тях основание – проведена и приключила реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ, както и че са наследници на С.Ц.В.. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се извършва с актове на специализирания административен орган по поземлената собственост - поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие. Правото на собственост се възстановява в полза на правоимащите, доколкото те са го заявили - чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган. Поради това то не се възстановява по силата на закона. До произнасянето на поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде възстановено; по кой от двата уредени в закона начини: в стари, съществуващи или възстановими, реални граници или в нови, определени с план за земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви граници и площ - т.е. точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ /каквото е процесното решение на органа по поземлената собственост/. Както решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, така и тези по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Решенията са необходимите правни актове за определяне на реалните граници и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие – така Решение № 36 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Решението на органа по поземлената собственост действа за в бъдеще и то е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността – т.е. то е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС. В случая наличието на правото на собственост към патримониума на ищците съдът счита, че се установява от приетото по делото Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влязло в сила на 02.06.2004г., с което е възстановено съгласно плана за земеразделяне в землището на село Горубляне правото на собственост на наследниците на С.Ц.В. върху овощна градИ. от 3, 822 дка, пета категория, местност „ГрадИ. /изток/”, представляваща имот № 033069 по плана за земеразделяне, при граници: № 033071 – овощна градИ. насл. на К.Ц.М., № 033070 – овощна градИ. насл. на С.С. Д.а, № 033068 – овощна градИ. насл. на П.И.П., № 000101 – дере на общИ. и № 033085 – полски път на общИ.. Това решение се ползва с конститутивно действие и легитимира наследниците на С.Ц.В. като собственици на възстановения имот. Установява се също от представеното удостоверение за наследници, че ищците са наследници на С.Ц.В., като това обстоятелство не е и спорно пред настоящата инстанция. От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69 по действащите КККР на район „Панчарево“, по отношение на който е заявена исковата претенция за установяване правото на собственост, е напълно идентичен с възстановения имот № 33069 (масив 33, имот 69). Освен това, от заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че е налице и Протоколно решение № 58 от 10.05.1993г. на ПК – „Младост“, с което на наследниците на С.Ц.В. е възстановена същата овощна градИ., представляваща имот № 69 по плана за земеразделяне на село Горубляне. Именно въз основа на това решение на органа по възстановяване е издаден и нотариален акт за собственост № 38 от 07.02.1994г., том II, дело № 283/1994г., с който наследниците на С.Ц.В. – Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. са признати за собственици на възстановената овощна градИ., съставляваща имот с планоснимачен номер 72 по неодобрената кадастрална карта на село Горубляне. Възстановеният имот е бил нанесен под този планоснимачен номер по заявление именно на наследниците на С.Ц.В. въз основа на решението на поземлената комисия. Това обяснява и обстоятелството защо в представената по делото скица № Ф01254/02.04.2004г. е отбелязано, че собственици имот № 69 от масив № 33 в землището на село Горубляне са посочените по – горе наследници на С.Ц.В. – Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц., както и защо в основанието за придобиването на собствеността е посочен нотариалният акт за собственост № 38 от 07.02.1994г. Във връзка с доводите на жалбоподателя срещу валидността и законосъобразността на административния акт, въз основа на който е възстановено правото на собственост на ищците – наследници на С.Ц.В., следва да се посочи следното: Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 9/2012 год. на ВКС по т.д. № 9/2012 г., ОСГК, страната, срещу която се противопоставят права, основани на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална законосъобразност на решението на Общинска служба по земеделие, от което черпи права насрещната страна, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота, и съобразно това не може да възразява, че лицето на което е възстановена собствеността, респективно неговия наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуването на ТКЗС. В настояшия случай ответницата не е заявила свои права върху процесния имот към мИ.л момент – колективизацията на земеделските земи, т.е. между страните не се развива спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Доколкото ответницата И. Д. Л. се явява трето лице, което не е участвало в производството по възстановяване на собствеността върху процесния имот, то следва да й бъде признато правото да оспори наличието на предпоставките за издаване на решението на ОСЗ, с което се възстановява правото на собственост, т.е. съдът следва да упражни косвен съдебен контрол както за валидност, така и за законосъобразност на решението на ОСЗ, като индивидуален административен акт. Този контрол обаче следва да се осъществи единствено в рамките на направеното по делото оспорване от страна на ответницата в качеството й неучаствало в административното производство лице. При направено оспорване от насрещната страна в предмета на доказване се включват единствено предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, чиято липса се оспорва - така Решение № 244 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 60/2009г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Недопустимо е съдът да извърши проверка за правилност на решението за възстановяване в аспект, за който не е бил сезиран - Решение № 338 от 06.11.2012 г. по гр. д. № 963/2011 г., г. к., І г. о. на ВКС. Следва да бъдат съобразени и правила, уреждащи правомощията на въззивния съд по чл.269, изр.2 ГПК, съгласно която разпоредба по въпросите, касаещи правилността на първоинстанционното решение въззивният съд се произнася само при наличие на конкретно оплакване във въззивната жалба. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК е от процесуално-правен, а не материално-правен характер, поради което от разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК не произтича задължение за служебното обезпечаване на нейното приложение – Решение № 509 от 30.07.2024 г. по гр. д. № 2549/2023 г., г. к., І г. о. на ВКС. В случая с въззивната жалба са наведени оплаквания срещу правилността на изводите на районният съд при осъществения от негова страна косвен контрол по чл.17, ал.2 ГПК, обосновани с липсата на задължителни реквизити на Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, които съдът намира за неоснователни. Твърди се, че в това решение не са посочени имената на наследниците, на които се възстановява правото на собственост, не са посочени границите на имота, както и че към решението няма приложена скица. Имената на наследниците не съставляват задължителен реквизит на решението за възстановяване на собствеността и липсата на такова посочване не е порок, който да оказва влияние върху административния акт. Във всяка една от действалите редакции на чл.29 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че когато се възстановява право на собственост на земеделска земя на почИ.л собственик, решението се издава общо за всички наследници. Видно е също така от съдържанието на решението, че имотът е надлежно индивидуализиран чрез посочването на неговите пет граници от всяка страна. Що се отнася до оплакването, касаещо липсата на скица, следва да се посочи, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на влизането му в сила. По отношение на Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, спрямо което жалбоподателят твърди, че не е издадено скица, редакцията на чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ изм. и доп. ДВ. бр.31 от 4 Април 2003г. е изисквала към него да се прилага скица, заверена от поземлената комисия. Сама по себе си обаче липсата на скица към решението на службата по земеделие не води до неговата нищожност като административен акт, а лишава решението от неговия конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. В случай, че не е издадена скица към решението на ОСЗ, административната процедура по възстановяването на правото на собственост на земеделската земя не е завършена и титулярите по решението на ОСЗ все още не са си възстановили правото на собственост върху тази земя. Следва да се има предвид, че скицата има предвидената в закона доказателствена сила в случаите, когато лице, позоваващо се на реституция по ЗСПЗЗ, трябва да удостовери правата си в хипотеза, когато не е възникнал спор за материално право. Когато спорът е внесен за разглеждане в съда по общия исков ред, правата на страните се преценяват на общо основание с оглед на всички събрани по делото доказателства. В този случай достатъчно за легитимацията на ищеца е представянето на решение на поземлената комисия за възстановяване на имота, както и доказателства за точната индивидуализация на възстановения имот. Не може само поради формалната липса на скица да се отричат правата, придобити с решението за възстановяване, ако по делото има достатъчно данни за индивидуализация на имота - така Решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 559/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС. Скицата според ВКС не и абсолютно необходима, когато от съдържанието на решението на общинската служба по земеделие, може да се определи кой е възстановеният имот – Решение № 206 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 2103/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС. В настоящия случай следва да се приеме, че от начИ. на описване на имота във възстановителното решение имотът е достатъчно индивидуализиран, като се съобразят и останалите събрани доказателства по делото, в т.ч и заключението на съдебно-техническата експертиза, с което се потвърждава конкретната възстановена площ на ищците. Освен това изрично е записано в Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, че такава скица е била издадена, т.е. не е налице неосъществяване на елемент от процедурата по възстановяване на собствеността. Наличието или не към решенията на ОСЗ на скица няма за последица, твърдяната от жалбоподателя нищожност на Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, нито липса на приключила в полза на ищците реституционна процедура по ЗСПЗЗ. За пълнота следва да се посочи, че към момента на влизане в сила на Протоколно решение № 58 от 10.05.1993г. на ПК – „Младост“, с което на наследниците на С.Ц.В. е възстановена процесната овощна градИ., все още не е имало изискване в ЗСПЗЗ за издаване на скица. Такова условие е предвидено с изменението на ЗПСЗЗ с ДВ бр.45 от 1995 г. Освен това по делото е представена и скица № Ф01254/02.04.2004г. за имот № 033069 в землището на село Горубляне, като отразените в нея съседи са идентични с тези, отбелязани както в Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, така и в Протоколно решение № 58 от 10.05.1993г. на ПК – „Младост“. При това положение, настоящата инстанция приема за правилен извода на районния съд, че на основание проведена земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от С.Ц.В. ищците като наследници са придобили правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69, който е идентичен с възстановената с решението на поземлената комисия овощна градИ., представляваща имот № 033069 по плана за земеразделяне на село Горубляне. Възраженията на жалбоподателката, касаещи липсата на вписване на Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево” в Службата по вписванията, са неоснователни. Правилно районният съд е посочил, че вписването на решението за възстановяване правото на собственост не е елемент от фактическия състав на реституционното производство, поради което, невписването на решението не го опорочава. Доводите на И. Д. Л., че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.03.2009г., издадено от ЧСИ М.М., вписано в книгите за вписване на 13.04.2009г. под вх.рег. № 13514, том XXXVI, № 137, е неоснователно. Постановлението за възлагане по чл.496, ал.1 ГПК е деривативен способ за придобиване на право на собственост, поради което продавачът по публичната продан ще стане собственик само и доколкото длъжникът по изпълнителното дело е бил собственик на имота, като това изрично следва от разпоредбата на чл.496, ал.2, изр.1 ГПК, която предвижда, че от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - в този смисъл е и Решение № 170 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 1530/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС, както и приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Не следва да се бърка производният характер на придобиването на имот по публична продан с проданта на запорирана вещ, което е оригинерно основание за придобиване на собствеността – 482, ал.2 ГПК. Ако е бил възложен на публичната продан чужд недвижим имот, постановлението за възлагане няма да произведе своя вещен ефект и купувачът няма да придобие правото на собственост, а нейният действителен собственик няма да бъде лишен от собственост. Поради това, за да придобие ответницата И. Д. Л. правото на собственост върху продадения на публична продан имот, следва длъжникът по изпълнително дело № 20077860400064 по описа на ЧСИ М.М. - Г.Х.Ж. да е бил негов собственик към момента на налагане на възбраната. Това обаче не се установява от събраните по делото доказателства. Посочи се по-горе, че в представената от взискателя по изпълнителното дело компютърна справка от Службата по вписванията е записано на ръка, че в полза на Г.Х.Ж. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя с площ от 3770 квадратни метра с пл. № 72 в село Горубляне, като е отбелязано, че това е станало на 07.02.1994г. с „акт обезщ. т.2 от 38/94г.“. Независимо че съдебният изпълнител е извършил собствена справка по партидата на длъжника Г.Х.Ж., по която под № 1 е вписан именно и току-що посочения акт за обезщетение, препис от същия не е бил изискан от органа по принудителното изпълнение. Същият този акт обаче е приобщен към доказателствения материал по делото и се установява, че касае съвсем различен недвижим имот. Така по делото е приет препис от Акт за обезщетение на основание чл.134, ал.4 ЗТСУ и чл.289 ППЗТСУ от 09.11.1994г., който е вписан под акт № 38, том II, 238/1994г., като е видно от неговото съдържание, че длъжникът Г.Х.Ж. е придобил правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се в квартал „•••••••, на трети етаж, като впоследствие този имот е бил продаден от лицето с договор за продажба от 15.11.1994г., обективиран в също приетия по делото нотариален акт № 1, том 126, дело 25268/94г. Още повече, че по делото е приет и нотариалния акт № 38, том II, дело 283/1994г. от 07.02.1994г., като прави впечатление, че номерът на нотариалното дело е 283/1994г., а не 238/1994г. както е отразено в извършената от съдебния изпълнител справка, нито 38/1994г. по справката, представена от взискателя. Видно е от този нотариален акт, че длъжникът Г.Х.Ж. не се легитимира като собственик, доколкото с него е признато правото на собственост на наследниците на С.Ц.В. върху празно място /овощна градИ./ с площ от 3770 кв.м. по решение на поземлената комисия и 3786 кв.м. по скица, съставляващо имот с пл. № 72 от неодобрения кадастрален план на село Горубляне, като пред нотариуса е било представено и протоколно решение № 58 от 1993г., ведно със скица. Този имот е бил възбранен от съдебния изпълнител с вписано в Службата по вписвания на 28.06.2007г. постановление, продаден на публична продан и възложен на ответницата И. Д. Л., независимо че не е бил собственост на длъжника Г.Х.Ж.. Извод за прИ.длежността на правото на собственост на процесния имот към патримониума на длъжника по изпълнителното дело не може да бъде направен и от представената по делото Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на Г.Х.Ж., доколкото в нея липсват такива данни. Следва да се отбележи също, че е експертът по техническата експертиза и в двете свои заключения след справка в ОСЗ „Източна“ е посочил, че имотът е възстановен на наследниците на С.Ц.В., като в землището на село Горубляне няма реституционна преписка по ЗСПЗЗ по отношение на Г.Х.Ж. нито в качеството му на заявител, нито в качеството му на собственик или наследник, т.е. не се установява длъжникът по принудителното изпълнение, от чиято правна сфера се твърди да произтичат правата на ответницата, да е придобил правото на собственост чрез възстановяването му от поземлена комисия. При това положение, щом длъжникът Г.Х.Ж. не е бил собственик на възложения по публичната продан недвижим имот, то и купувачът по проданта и ответник в настоящото производство – И. Д. Л. не е придобила това право. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че решението на поземлената комисия й е непротивопоставимо на основание чл.113 ЗС, тъй като не е било вписано в Службата по вписванията. Разпоредбата на чл.113 ЗС предвижда, че актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Съдът счита, че посочената разпоредба е неприложима в настоящия случай. Това е така, тъй като в нея се визират единствено случаите на конкуренция между приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател. В случаите, при които спорещите страни са придобили вещни права върху един и същ имот, но от различни праводатели, за решаването на спора за собственост от значение е чий праводател е бил действителен собственик на имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за придобиване на собствеността, с който се легитимира. В този случай вписването не дава защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици на спорния имот – така Решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 719/2011 г., г. к., І г. о. на ВКС. В настоящия казус тази хипотеза не е налице, защото страните по делото не са придобили собствеността от един и същ праводател. Ответницата твърди, че е придобила процесния имот от длъжника по изпълнителното дело Г.Х.Ж. след проведена публична продан и влязло в сила възлагателно постановление. Ищците от своя страна се легитимират като собственици на имота въз основа на реституция и наследствено правоприемство от С.Ц.В.. Тоест не е налице общ праводател на спорното право. Не се установи и Г.Х.Ж. да е придобил правото на собственост върху процесния имот нито въз основа на прехвърлителна сделка, нито въз основа на проведено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ. При това положение вписването на постановление за възлагане на от 20.03.2009г., издадено от ЧСИ М.М., няма как да даде защита на ответницата И. Д. Л., която е придобила имота от праводател, който не е общ за спорещите страни и не е бил собственик на имота. Неоснователно е и наведеното в условията на евентуалност възражение на ответницата И. Д. Л., че е придобила процесния имот въз основа на давностно владение. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Установяването на този способ за придобиване на право на собственост предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: владение върху имота по смисъла на чл.68 ЗС и изтичане на определен от закона срок – 10 годишен или 5 годишен, ако владението е добросъвестно. От своя страна владението, дефинирано от законодателя като упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго, се характеризира с два основни признака – обективен и субективен. Обективният признак се изразява в самото упражняване на фактическа власт спрямо конкретна вещ, като въздействията върху вещта могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право. При пълно владение владелецът упражнява всички правомощия на собственика. Субективният признак се изразява в намерението на владелеца да държи вещта като своя със съзнанието, че той е собственик, като законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се установи че я държи за другиго. Освен тези общи признаци, владението следва да отговаря и на следните допълнителни: владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. При наличието на спор следва да се установи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като следва да бъде отчетено и предназначението на имота – така Решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Кога владението е явно е уточнено в Решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 4321/2021г., г. к., ІІ г. о. на ВКС; Решение № 50068 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 3238/2022 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и Решение № 50114 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 5019/2021 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Приема се, че владението е явно, когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт. За да се квалифицира като явно, владението следва да се осъществява чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с предвидените в закона способи - предявяване на иск за собственост от собственика на имота или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Следователно, за да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота. В случая ответницата И. Д. Л. твърди, че постановлението за възлагане от 20.03.2009г., издадено от ЧСИ М.М. по и.д. № 20077860400064, е вписано на 13.04.2009г. и оттогава владее имота несмущавано, като е изтекъл както 5 годишният, така и 10 годишният срок, т.е. позовава се на давност, започнала да тече след приключване на реституционното производство. За да проведе доказването на наведения от нея оригинерен придобивен способ ответницата е ангажирала по делото гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели – Д.Д. и К.Й.. Анализа на показанията на разпитаните свидетели обаче не може да формира извод в посока на реализиране фактическия състав на придобивната давност, като правилно районният съд е посочил, че не се установява ответницата да е осъществила явно владение върху процесния имот. На първо място следва да се посочи, че противно на твърденията във въззивната жалба от свидетелските показания по никакъв начин не се установява ответницата да е засадила дървета или каквато и да било друга растителност в имота, различна от вече съществуващите на място черешови дървета. Абсолютно недоказано е твърдението, че външни лица не са били допускани до имота, доколкото не само свидетелите, разпитани по инициатива на ответницата в подкрепа на твърденията й за упражнявана фактическа власт, но и свидетелите на ищците еднозначно и безпротиворечиво заявяват, че имотът не е ограден и няма изградена на място ограда. Същото се установява и от заключението на вещото лице по техническата експертиза. Самият свидетел Д.Д. /баща на ответницата/ е посочил, че имотът е в същото състояние, в което е бил закупен. Всъщност единствените фактически действия, които се установява да са били извършени спрямо имота от страна на ответницата от ангажираните от нея доказателства, се изразяват в двукратното негово посещение с геодезист за заснемане и снабдяване със скица - един път през 2009г. веднага след закупуване на имота на публична продан и един път през 2018г. За първото посещение на имота с геодезист обаче конкретна информация не е събрана, доколкото разпитът на свидетеля К.Й. касае второто посещение през 2018г. Тоест посещението на имота през 2009г. се потвърждава единствено от показанията на бащата на ответницата Д.Д. и от нито едно друго доказателство. С оглед предназначението на имота /овощна градИ./, съдът счита, че неговото посещение с геодезист за снабдяване със скица по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като явно действие, което да може да стане достояние за трети лица или за собствениците. Не се установява при тези посещения върху имота да е било въздействано по такъв начин, че да останат белези, които да могат да бъдат възприети от третите лица – не за засаждани или премахвани дървета или друга растителност, овощната градИ. не е обработвана или напоявана, не е изградена ограда, която да свидетелства за намерението на ответницата да държи вещта за себе си и да не допуска чужди въздействия. Брането на череши, както твърди свидетеля Д.Д., също не е действие, което да свидетелства за явно владение върху процесния имот, доколкото това отново е останало факт, обективно невъзприет от третите лица и ищците, като следва да се съобрази, че бащата на ищцата е заявил, че това се е случвало през годИ.та около 24-ти май, а свидетелят Т.Т. е дал показания, че е ходил в имота да бере череши също през пролетта, т.е. приблизително по едно и също време. Свидетелят Г.Т. е заявил, че е помагал в обработването на имота. Въпреки това, нито един от двамата не е възприел действията на ответницата и нейния баща, поради което няма как да се приеме, че действията на И. Д. Л. са разкривали ясно нейните намеренията да държи вещта като своя. Не се констатира противоречие между показанията на свидетелите, както твърди въззивницата, тъй като Г.Т. и Т.Т. са заявили, че не са виждали други хора в имота, а не че имотът е бил посещаван единствено от наследниците на С.В.. Вписването на ответницата в кадастралния регистър като собственик на имота отново не представлява действие, установяващо упражняването на фактическа власт върху земята, тъй като същото е насочено към държавни органи и не цели пряко противопоставяне на владелеца спрямо собственика. Дори и да се приеме, че посочените по-горе действия са били осъществявани по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, което да ги направи годни да породят последиците на придобивната давност, то следва да вземе предвид обстоятелството, че ищците като собственици на имота са узнали кое конкретно лице е извършвало действията в имота им едва с писмо изх. № 24- 1835/31.01.2017г. на Началника на СГКК София, с което са били уведомени, че е извършено изменение на данните в КРНИ за процесния имот, състоящо се в записването на И. Д. Л. за собственик. Следователно едва през 2017 г. владението на ответницата е станало явно, тъй като едва тогава ищците са разбрали кое лице евентуално владее имота им и са били във възможност да защитят правата си. Заради това и давностният би започнал да тече през 2017 г., когато владението на И. Д. Л. вече е било явно, като към момента на предявяване на иска на 13.06.2019г. не е бил изтекъл нито 5 годишният, нито 10 годишният такъв. Въз основа на изложеното, съдът счита, че подадена въззивна жалба е неоснователна. Предявеният от ищците установителен иск за собственост е основателен, а обжалваното съдебно решение на Софийски районен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивницата И. Д. Л.. Въззиваемите са заявили претенция за разноски в открито съдебно заседание, като по делото е представен договор за правна защита от 14.04.2024г., съгласно който е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева общо от всички въззиваеми, като е отбелязано, че сумата е заплатена в брой при подписването. Насрещната по делото страна не е навела възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, поради което жалбоподателката И. Д. Л. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК общо на въззиваемите сумата от 4000 лева за разноски в производството пред СГС. Водим от горното, съдът