Решение № 1093 от 8.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1888/2023 г.

Производството е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас против Наредба за издаване на карти за паркиране на моторни превозни средства, обслужващи хора с увреждания на Община Царево, приета с решение № 375 по т.13 от Протокол № 24/07.08.2013 г. на Общински съвет - Царево. В протеста се излагат доводи за нищожност на наредбата, тъй като е приета от Общински съвет - Царево при наличие на законова регламентация на същите обществени отношения, при липса на компетентност и законова делегация. От друга страна се сочи, че същата е незаконосъобразна, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответстваща с целта на закона и се иска отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се разноски. В съдебно заседание, за контролиращата страна - Окръжна прокуратура - Бургас се явява представител, който счита протеста за основателен и сочи, че Общинският съвет - Царево не е имал правна основа, нито законова делегация, която да му дава възможността да приеме въпросната Наредба, като считам, че се касае за нищожен подзаконов нормативен акт и като такъв моли съда да прогласи неговата нищожност. Претендира присъждане на направените разноските. Ответникът - Общински съвет - Царево представя административната преписка по приемане на наредбата. В съдебно заседание, редовно уведомен, не изпраща представител. В изпълнение на разпоредбите на чл.188 вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът е съобщил оспорването чрез обявление, обнародвано в ДВ бр. 96 от 17.11.2023 год. (л.60), като копие от това обявление е поставено и на определеното за това място в съда и е публикувано на Интернет страницата на ВАС. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал. 2 от АПК. Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, приема за установено от фактическа страна следното: С докладна записка вх.№ 604 от 16.07.2013 г., кметът на община Царево е внесъл предложение до общински съвет - Царево за приемане на Наредба за издаване на карти за паркиране на моторни превозни средства, обслужващи хора с увреждания на територията на община Царево /л.24 от делото/. Докладната записка е обсъдена на съвместно заседание на четири постоянни комисии - ПК към общински съвет Царево и подкрепена от ПК по „Правни въпроси, обществен ред, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ и ПК по „Здравеопазване, образование, култура, развитие на младежта и спорта, вероизповедание и социални дейности“ /л.20-23 от делото/. С решение № 375 по точка 13 от дневния ред на заседание, проведено на 07.08.2013г. (протокол № 24/07.08.2013 г.) на общински съвет Царево, взето единодушно с 12 гласа „за“, е приета Наредба за издаване на карти за паркиране на моторни превозни средства, обслужващи хора с увреждания на територията на община Царево. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.186, ал.2, вр. с чл.185 и чл.187, ал.1 от АПК прокурорът може да оспори пред съда издадените от административни органи подзаконови нормативни актове изцяло или в отделни техни разпоредби без ограничение във времето, предвид което подаденият протестът се явява процесуално ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество. Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН, при следните съображения: Съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.75, ал.2 и чл.76, ал.3 АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл.76, ал.1 АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове на чл.2, ал.1 ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл.18, ал.1 ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл.21, ал.1 ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал.2 на чл.21 ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си по ал.1, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. От анализ на цитираните норми се налага извода, че нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, неуредени от нормативни актове от по-висока степен. В случая, в протестираната Наредба не се откриват норми, които да водят на извод, че обществените отношения свързани с престоя и паркирането на превозни средства на хора с увреждания или превозващите такива имат някаква специфика, която да налага отделна местна регламентация. Следователно, е приложима общата регламентация на правоотношенията във връзка с движението по пътищата по Закона за движението по пътищата и Закона за хората с увреждания. Издаването на карти за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, е регламентирано в разпоредбите на чл.99а от Закона за движението по пътищата, посочен в наредбата като правно основание за нейното приемане. Съгласно чл.99а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна. В чл.99а, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че картата за паркиране по ал.1 трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания. Съгласно чл.99а, ал.3 от ЗДвП, картата за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улесненията при паркиране, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз, е валидна на територията на Република България, ако е издадена в съответствие с изискванията на препоръката по ал. 2. Правоотношенията, свързани с осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания са от компетентността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно чл.58, т.3 ЗХУ. Нито в посочените по-горе разпоредби, нито в други на Закона за движението по пътищата или Закона за хората с увреждания е предоставена компетентност на общинските съвети да регламентират отново или по различен начин обществени отношения в областта на престоя и паркирането на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания. В този смисъл са и решение № 7657 от 9.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2022 г. и Решение № 6228 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8523/2015 г., в което е прието, че „Нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира, предполага или прехвърля. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация - чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК. С. К. и законът са тези, които създават правната възможност за компетентността на съответния орган да издава, изменя и допълва нормативен административен акт, с който да регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят е този, който преценява необходимостта от правна регламентация с нормативен административен акт, т. е. преценява степента на правна абстракция на нормите. Той е този, който определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това.“ Липсата на законова делегация за издаването на даден административен акт (или отделни негови разпоредби) води до липса на материална компетентност на органа, което опорочава приетия подзаконов нормативен акт до степен на нищожност. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че оспорената наредба следва да бъде обявена за нищожна като издадена при липса на материална компетентност. По заявеното в Протеста искане за отмяна на наредбата като незаконосъобразна, съдът намира следното: Действително, въпреки дадените указания от съда с изрично разпореждане, от ответника не бяха представени доказателства за изпълнение на вменените с нормата на чл.26 ЗНА в приложимата редакция (ДВ, бр. 46 от 2007 г.) задължения за публикуване на проекта на наредбата, ведно с мотивите за приемането й на страницата на община Царево, съответно за предоставяне на възможност на заинтересованите лица за депозиране на становище в 14-дневен срок. Този пропуск представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което, обаче е по-лек порок от нищожността, за която съдът е длъжен да се произнесе служебно, на основание чл.163, ал.2 от АПК във вр.чл.196 от АПК. С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, разноските по делото следва да се възложат на Общински съвет – Царево, който да заплати на Окръжна прокуратура – Бургас разноски в размер на 20 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд – Бургас