Решение № 1112 от 28.11.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 181/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 94, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

Постъпила е жалба вх.№ 775 от 27.06.2025г. от А. Ф. Н. от [населено място], обл. Р., против Решение № РС-588-24-043 от 12.05.2025г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), в ЧАСТТА, с която по отношение на жалбоподателката, в качеството й на общински съветник в Общински съвет - Кубрат и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (Отм.), респ. публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, е установен конфликт на интереси за извършени нарушения на чл. 56 от ЗПКОНПИ (отм.) и на чл. 74 от ЗПК, като на основание чл. 171, ал. 1 ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 113, ал. 1 ЗПК са й наложени „Глоби“ в размер от по 5 000 лева за всяко от тях, поотделно и на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 99, ал. 1 ЗПК са отнети в полза на държавата сумите, получени от деянията, породили конфликта на интереси. Оспорването е на всички основания по чл. 146 от АПК, като в жалбата и по същество се поддържат доводи за нищожност на решението, като постановено от некомпетентен орган, както и незаконосъобразност на същото поради неспазване на предвидената форма, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. От съда се иска да отмени решението в обжалвана част, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се присъждане на деловодните разноски.

Ответната страна - Комисия за противодействие на корупцията (КПК) чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. По същество развива доводи, че обжалваното решение, в оспорената му част, се явява валиден и законосъобразен административен акт, издаден при спазване на процесуалния и материалния закон. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че жалбоподателката А. Ф. Н. е била и все още е общински съветник в Общински съвет – Кубрат в два поредни мандата 2019 – 2023г. и 2023 – 2027г., като е встъпила в длъжност с полагане на клетва по представени клетвени листове, съответно от 06.11.2019г. и от 08.11.2023г.

Същата е в законен граждански брак с лицето Л. З. Н. – съставен Акт за граждански брак № 0031 от 28.09.1997г. на Община – Кубрат. Съпругът е регистриран земеделски производител от 2004г. и понастоящем.

С Решение № КИ-290 от 12.08.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК, Комисията) е образувано административно производство срещу А. Ф. Н., в качеството й на общински съветник и във връзка със сигнал, рег.№ С-588 от 30.07.2024г., съдържащ данни, че съпругът й Л. Н. има сключени договори за наем на земя от общински поземлен фонд на Община - Кубрат, като Н. е участвала в гласуването за приемане на Програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост на Община Кубрат за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на заседания на Общински съвет - Кубрат.

За изясняване на твърденията по сигнала Комисията, по реда на чл. 90, ал. 5 от ЗПК, изискала относими документи, както и с покана изх.№ КПК-9197-10 от 18.03.2025 г. на КПК, жалбоподателакта А. Ф. Н. била поканена, респ. изслушана пред Комисията на заседание, проведено на 24.03.2025 г. (съставен Протокол № 90 от същата дата, т. 2). След изслушването Н. подала и писмени възражения/Становище вх.№ КПК-9197-12 от 01.04.2025г., като по същество поддържала съображения, че Решенията на Общинския съвет относно Годишните програми за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2022, 2023 г. и 2024г. се взети съобразно изискванията на чл. 11 от ЗОбС в интерес на населението на общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, като по отношение на включените в програмата полски пътища за предоставяне по реда на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ се съдържа само обща информация по землища, но не и за участниците в разпореждането с имотите. Възразила, че със съпруга й са във фактическа раздяла от м. август 2021г., като живеят на различни места, в различни населени места и не поддържат контакти по никакъв начин, респ. не се е облагодетелствала финансово от него. Относно средното рентно плащане по Договора със съпруга й, възразила, че се определя от Директора на ОД „Земеделие“, като е различно за отделните населените места на територията на общината, но е еднакво за всички ползватели от едно и също населено място.

Така, въз основа на анализ на събраните доказателства КПК установила, че жалбоподателката като общински съветник е участвала в проведени заседания на Общински съвет - Кубрат, на които са приети решения относно предоставяне под наем на имоти - полски пътища, попадащи в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно влезли в сила Заповеди по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Разград, подробно описани в Приложение № 2, неразделна част от приетите решения от Общинския съвет, за всяко населено място на територията на общината, с поименно посочени ползвателите на имотите и съответната площ полски пътища за предоставяне, за всяка стопанска година, в т.ч. и по отношение на ползвателя Л. Н. (съпруг на жалбаподателката), на когото са разпределени имоти в землищата на с. Севар и с. Савин, както следва:

Въз основа на искане вх.№ УД-02-17-667 от 04.11.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Разград, е прието Решение № 306 по Протокол № 26 от 30.11.2021 г. на Общински – съвет – Кубрат за стопанската 2021/2022 г., като на проведеното заседание общинският съветник А. Н. е гласувала „за“ приемане на решението, прието с поименно гласуване с 14 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 0 „въздържал се“, при отсъстващи двама общински съветника - П. и А.. Въз основа на искане вх.№ УД-02-17-677 от 09.11.2022г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Разград, е прието Решение № 436 по Протокол № 38 от 30.11.2022 г. на Общински съвет - Кубрат за стопанската 2022/2023 г., като на проведеното заседание общинският съветник А. Н. е гласувала „за“ приемане на решението, прието с поименно гласуване с 15 гласа „за“, 5 гласа „въздържал се“ и 0 „против“, при отсъстващ един общински съветник-П.. Въз основа на искане вх.№ 24-01-1 от 04.01.2024г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Разград, е прието Решение № 32 по Протокол № 4 от 31.01.2024 г. на Общински съвет - Кубрат за стопанската 2023/2024 г., като на проведеното заседание общинският съветник А. Н. е гласувала „за“ приемане на решението, прието с отразено поименно гласуване - 20 гласа „за“, при отсъстващ 1 общински съветник - Ш.. Посочените решения са приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 5, т. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, като с тях е определена годишна наемна цена на декар за ползване на имотите – полски пътища, в размер на средното годишно рентно плащане за съответните землища на територията на община Кубрат, публикувани в сайта на ОД „Земеделие“ – Разград, като е възложено на Кмета на Общината, в 7-дневен срок от влизане в сила на съответните решения на Общинския съвет, да издаде заповед, която да публикува на интернет-страницата на Общината и след заплащане от ползвателите на дължимите суми по тази заповед да сключи с тях едногодишни договори за съответната стопанска година за отдаване под наем на полските пътища от Общинския поземлен фонд (ОПФ). Със същите решения Общинският съвет е определил 30 на сто от постъпленията от отдаване под наем на тези имоти да се използват за изпълнение на дейности от местно значение в съответното кметство по местонахождение на имотите.

Относими към обсъжданите решения са представените пред КПК (виж класьор 2 от административната преписка) Заповеди на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-Разград, издадени на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, съответно №№ ПО-09-259-2/15.09.2021г., № ПО-09-280- 2/21.09.2022 г, № ПО-09-409-2/10.10.2023 г. - за землището на с. Савин и Заповеди №№ ПО-09-258-2/15.09.2021 г., № ПО-09-281-2/23.09.2022 г. и № ПО-09-488-2/08.11.2023 г. - за землището на с. Севар, за разпределение на масивите в двете землища по сключени споразумения между ползвателите, като в Приложение № 2 към тези заповеди, представляващи и неразделна част към Решенията на Общински съвет – Кубрат, обсъдено по-горе, са описани полските пътища, попадащи в масивите за ползване, за които има подадени заявления от ползвателите на съответните масиви, в т.ч. и Л. Н. и съответната площ за ползване за съответните 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 стопански години.

В изпълнение на горепосочените решения на Общински съвет – Кубрат, на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ били сключени следните договори за отдаване под наем на полски пътища от общински поземлен фонд (ОПФ) между кмета на Община - Кубрат и земеделския ползвател Л. Н.:

• във връзка с Решение № 306 от 30.11.2021 г. е сключен Договор № 74 от 23.02.2022г. с общ размер на площта на отдадените под наем полски пътища, съответно 0, 873 дка са с. Савин и 30, 833 дка за с. Севар.

• във връзка с Решение № 436 от 30.11.2022 г. е сключен Договор № 84 от 16.03.2023г. с обш размер на площта на отдадените под наем полски пътища, съответно 3, 164 дка за с. Савин и 28, 833 дка за с. Севар и - във връзка с Решение № 32 от 31.01.2024 г. е сключен Договор № 86 от 26.03.2024 г. с общ размер на площта на отдадените под наем полски пътища, съответно 3, 192 дка за с. Савин и 28, 402 дка за с. Севар.

В резултат на извършени справки на електронната страница на Държавен фонд „Земеделие“, Раздел „Електронни услуги“, Публични справки - Справка за заявени кадастрални имоти, която генерира данни, налични в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), КПК установила, че по зададени номера на кадастрални имоти, съгласно посочените такива в договорите за отдаване под наем на полски пътища, попадащи в масивите за ползване, разпределени на Л. Н., същият е подавал през 2021, 2022, 2023 и 2024 години заявления за подпомагане към ДФЗ.

При горните факти е издадено оспореното в настоящото производство Решение № РС-588-24-043 от 12.05.2025г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което по отношение на жалбоподателката А. Ф. Н., в качеството й на общински съветник в Общински съвет - Кубрат и лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, е установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОМПИ (Отм.), респ. по чл. 70 от ЗПК:

• за това, че е гласувала за приемане на Решение № 306 от 30.11.2021 г. и Решение № 436 от 30.11.2022 г. на Общински съвет - Кубрат, в частен интерес на свързаното с нея лице - неин съпруг Л. З. Н., в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ (отм.), за което й е наложена глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) и е отнета в полза на Община – Кубрат, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), сумата от 519, 78 (петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) лева, получена от деянието, породило конфликта на интереси и представляваща нетното дневно възнаграждение на жалбоподателката за 30.11.2021 г. и за 30.11.2022 г., и - за това, че е гласувала за приемане на Решение № 32 от 31.01.2024 г. на Общински съвет - Кубрат, в частен интерес на свързаното с нея лице - неин съпруг Л. З. Н., в нарушение на разпоредбата на чл. 74 от ЗПК, за което й е наложена глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК и е отнета в полза на Община - Кубрат, на основание чл. 99, ал. 1 от ЗПК, сумата от 964, 44 (деветстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) лева, получена от деянието, породило конфликта на интереси и представляваща полученото от жалбоподателката нетно дневно възнаграждение за 31.01.2024 г. В обсъжданата част Решението на КПК е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

В мотивите към решението си КПК не е кредитирала твърденията на Н., че към момента на вземане на съответните решения на Общински съвет – Кубрат, съответно на 30.11.2021г., на 30.11.2022г. и 31.01.2024г., същата е била във фактическа раздяла със съпруга си, считано от м. август 2021 г. Приела за установено от справка в НБД „Население“ обстоятелството, че А. Ф. Н. и Л. З. Н. от 1997 г. са вписани като съпрузи и нямат регистриран развод към настоящия момент, поради което е възприела наличие на свързаност между тях по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (Отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК. По този начин е направен и извод за наличието на частен интерес за свързаното с нея лице Л. Н. при упражняване на правомощията й по служба по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА като общински съветник в Общински съвет – Кубрат, поради което не е имала право да гласува при вземането на тези решения с оглед забраната по чл. 56 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 74 от ЗПК, регламентирана именно за избягване и преодоляване на потенциалната възможност лицето, заемащо висша/публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес. Според административния орган наличието на частен интерес се обосновава от обстоятелството, че приетите решения касаят предоставяне под наем на имоти - полски пътища на поименно посочени ползватели на имоти, видно от Приложение № 2, неразделна част от всяко едно от тези решения на Общински съвет - Кубрат, включително и на съпруга на жалбоподателката и ползвател Л. Н. - свързаното с нея лице, във връзка с които решения между него и Община - Кубрат са сключени обсъдените горе Договори за отдаване под наем на тези полски пътища от ОПФ за съответната стопанска година. По този начин ползвателят Л. Н. е имал възможността за увеличаване на площта, която може да бъде заявена за подпомагане от ДФЗ, съгласно нормата на чл. 75б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като обективно е установено въз основа на извършените служебни справки, че за кампании 2021, 2022, 2023 и 2024 година, ползвателят Л. Н. е подавал такива заявления за подпомагане. Обсъдено е, при описаните обстоятелства, че още преди Общинският съвет да вземе решение за разпределение на полските пътища на съответните ползватели на масиви, общинските съветници, в това число и Н., са били наясно, дори поименно кои са ползвателите, поради което е било правилно и законосъобразно да си направи самоотвод с цел предотвратяване на конфликт на интереси и съобразно изискванията на чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗПК, като уведоми органа по избора или назначаване за наличие на частен интерес на свързано с нея лице и да не гласува за приемането на посочените решения на заседанията на Общински съвет Кубрат, което в случая не е сторено.

КПК е приела в оспореното решение, че по отношение на установения конфликт на интереси, като административно нарушение, е относим общия правен принцип за приложимост на нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. Респ., при наличие на основания за реализиране на предвидените санкционни последици, е наложил такива при преценка характера и тежестта на нарушението, личността на нарушителя и общественото въздействие на нарушението, съобразно отменените разпоредби на ЗПКОНПИ за нарушенията, извършени на 30.11.2021г. и 30.11.2022г., респ. действащия ЗПК за нарушението от 31.01.2024г.

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел С. К. Г. от [населено място] относно обстоятелствата, свързани с фактическата раздяла на жалбоподателката и нейния съпруг. Свидетелката твърди, че познава г-жа Н. от 2006г., когато заедно са започнали работа в Община – Кубрат, като познава и съпруга й, и трите им дъщери. Дава показания, че през 2021г. отношенията между съпрузите сериозно се влошили, което е станало повод да се разделят трайно, считано от м. август 2021г. Тази фактическа раздяла продължава и понастоящем. Съпругът на жалбоподателката напуснал семейното им жилище в гр. Кубрат, като тя останала да живее там, а той заживял при родителите си в [населено място], където живее и понастоящем. А. Н. многократно настоявала да се разведат, но не постигнали съгласие за това, комуникацията им била силно влошена, не поддържали връзка по никакъв начин, дори и по отношение на децата.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. чл. 94, ал. 1 от ЗПК срок за обжалване, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от надлежна страна - адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на атакувания административен акт в обжалваната му част на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 1 ЗПК. Производството по настоящето дело е започнало и се е развило изцяло при действието на ЗПК. Принципно за КПК не съществува нормативна пречка да установява конфликт на интереси и по отношение на факти, осъществили се преди влизането в сила на ЗПК, при действието на отменените разпоредби на ЗПКОНПИ. Тази компетентност се извлича от разпоредбата на § 6, ал. 10, изр. 1 от ПЗР на ЗПК, според която активите, информационният ресурс, пасивите, архивът, правата и задълженията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се прехвърлят на Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество съответно на осъществяваните от тях функции. Следователно КПК е компетентна да установява наличието на конфликт на интереси и за периодите преди влизане в сила на ЗПК, но само по отношение на лицата, заемали висши публични длъжности по чл. 6, ал. 1 (отм.) от ЗПКОНПИ, които е можело да бъдат проверявани от КПКОНПИ съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 (отм.) от ЗПКОНПИ. Това е така, тъй като правоприемникът КПК не може да има повече права от праводателя си КПКОНПИ при липсата на законодателно решение в такъв смисъл, а освен това лицата могат да съобразяват поведението си единствено с действалите към съответния момент правни норми и е недопустимо със задна дата да се разширява персоналния обхват на закона.

Към разглежданите в оспорения акт периоди жалбоподателката А. Ф. Н., в качеството си на общински съветник в Общински съвет – Кубрат, е лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 (отм.) от ЗПКОНПИ, респ. лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от действащия ЗПК, поради което КПК се явява компетентен орган, който може да прецени наличието на конфликт на интереси по отношение на нея, включително и за актове, действия или бездействия, извършени преди приемането на ЗПК. Противното би означавало, че на тези лица не може да се търси административна отговорност за нарушения, извършени преди 06.10.2023 г. (влизането в сила на ЗПК), което противоречи на волята на законодателя. Компетентността на административния орган следва да се преценява съобразно нормативната уредба, действаща към датата на постановяване на неговия акт, за разлика от съставомерността на нарушенията, която следва да се преценява съобразно действалата нормативна уредба към датата, на която са извършени деянията. С оглед на това, съдът приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателката в тази насока.

Оспореното решение е постановено в предвидената от закона писмена форма, подписано е от всеки от приелите го членове на Комисията, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, и съдържа всички реквизити, изброени в чл. 92, ал. 2 от ЗПК, което го прави мотивирано по смисъла на ал. 1 от същата разпоредба. В съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в него са посочени както правните основания за упражнените административни правомощия, така и съответните факти и обстоятелства, които обосновават установеното от органа наличие на конфликт на интереси.

По отношение на административнопроизводствените правила, съдът констатира, че производството пред КПК е образувано при спазване на предвидения в чл. 91 от ЗПК срок – до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушенията, разглеждани в настоящото производство, съответно от 30.11.2021г., 30.11.2022г. и 31.01.2024г. Срокът по чл. 92, ал. 1 от ЗПК за произнасяне на процесното решение е инструктивен, поради което неспазването му не обосновава основание за отмяна на оспорения акт.

Спазени са и изискванията на чл. 90, ал. 5 и ал. 6 от КПК за уведомяване и изслушване на лицето, срещу което е образувано производството, предоставяне на възможност за запознаване с всички събрани доказателства, както и да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето им.

В съответствие с изискванията на същата разпоредба (чл. 90 от ЗПК), в производството по установяване на конфликт на интереси Комисията е изискала и получила необходимата информация и документи от съответните органи и лица, извършила е и служебни справки в различни регистри, но съдът прецени, че при събирането на доказателства е нарушен предвиденият в АПК ред. Така при издаването на акта не са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, като административният орган не е изпълнил задължението си, установено в чл. 7 от АПК, да изследва пълно и задълбочено фактическите аспекти на конкретния случай, обуславящи проявлението на принципа на истинност по цитираната разпоредба.

Така направеното в срок възражение на жалбоподателката, в което се съдържа твърдение за трайна фактическа раздяла със съпруга й Л. Н., считано от м. август 2021г., не е било подложено на обективно изследване и анализ. Извършеното от решаващия орган обсъждане се свежда единствено до отбелязването, че по справка в НБД „Население“ няма регистриран развод между съпрузите А. Ф. Н. и Л. З. Н. и само на това основание е възприела наличие на свързаност между тях по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (Отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, обуславящо и преценката за наличието на частен интерес за свързаното с нея лице при упражняване на правомощията й по служба като общински съветник.

При обсъждането този факт от значение за случая – фактическата раздяла, КПК е следвало да изхожда от легалната дефиниция на § 1, т. 17 от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, които са еднозначни и регламентират, че "фактическа раздяла" е състояние, при което съпрузите не живеят заедно и нямат общо домакинство. Т.е. само и единствено факта, че липсва регистриран развод не дава основание да се приеме, че съпрузите не са фактически разделени, вкл. към момента, когато жалбоподателката е участвала при гласуването на съответните решения на Общински съвет – Кубрат. Значимите факти, свързани с местоживеенето и поддържането на общо домакинство от съпрузите, не са били изследвани от решаващия орган. Допуснатото нарушение е съществено. Принципът за истинност на фактите, от значение за случая, макар и процесуален, е в силна връзка и с материалната законосъобразност на издадения административен акт. От особено значение в тази насока е разпоредбата на чл. 35 АПК, изискваща актът да се издава, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, и чл. 36 АПК, който възлага като правило доказателствената тежест върху административния орган. Следователно, последният трябва да стигне до обективната истина чрез своите активни действия, като за целта трябва да събере цялата релевантна информация, независимо в чий интерес е. Събирането на необходимите доказателства в хода на съдебното производство не може да поправи констатирания процесуален пропуск. Съдебната практика е категорична, че съществено е всяко нарушение на административнопроизводствените правила, което създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за разпореденото с акта задължение, дадено или отказано право. В конкретния случай преценката за свързаност между съпрузите по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (Отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, се основава единствено и само на факта, че са в законен граждански брак, без да са установени действителните фактически отношения между тях, още повече при своевременно наведени от жалбоподателката твърдения в тази насока, което сериозно разколебава и материалната законосъобразност на акта. Подвеждането на фактите от обективната действителност към съответната правна норма се явява елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да бъде надлежно извършено, за да може и при последващото съдебно оспорване да бъде осъществен адекватен и пълен контрол за законосъобразност.

При преценката за съответствие на обжалваното решение в оспорената му част с материалноправните разпоредби, съдът счита, че то е постановено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.

Фактическият състав на конфликта на интереси по чл. 52 (отм.) от КПКОНПИ, респ. чл. 70 от ЗПК, предполага кумулативно наличие на три предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 (отм.) от ЗПКОНПИ, респ. лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК; 2. частен интерес на това лице и на свързани с него лица и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо съответната висша/публична длъжност.

От анализа на този състав следва извода, че частният интерес и признатата му способност за въздействие върху конкретно лице превръщат нормативно установени правомощия, респ. права и задължения на това заемащо публична длъжност лице, в недопустим от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и задължения, тъй като трансформират предоставената от държавата власт от средство за постигане на публично признати цели и интереси в инструмент за постигане на частен интерес.

В контекста на горното, съдът прецени, че първата предпоставка е безспорна. Между страните не се оспорва факта, че към датата на констатираните нарушения жалбоподателката е общински съветник в Общински съвет – Кубрат, т.е. попада в изброените от закона лица, заемащи висша/публична длъжност.

Според дефинициите на чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно чл. 71 и чл. 72 от ЗПК, „частен интерес“ е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша/публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а под „облага“ следва да се разбира всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за да възникне конфликт на интереси трябва кумулативно да са изпълнени трите предпоставки, обсъдени горе, поради което проверката, дължима както от КПК, така и от съда, изисква преценка в тази насока. При това за съставомерността на деянието не е достатъчно да е налице свързаност между лицата и съответно частен интерес, а е необходимо да се установи, че конкретният акт и/или действие по служба на уличеното лице, са повлияни или е било възможно да се повлияят от този частен интерес. Конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо съответната висша/публична длъжност или на свързаното с него лице е във връзка с упражняването на властническите правомощия.

В тази връзка съдът прима, че в хода на оспорваното административно производство не са доказани нито втората, нито третата предпоставка.

По отношение на частния интерес, доколкото в оспорената част на решението на КПК такъв е обоснован с оглед наличието на свързаност между жалбоподателката и нейния съпруг Л. З. Н., то по съображенията, изложени по-горе, съдът приема, че такава свързаност по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (Отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, респ. и частен интерес не са доказани. Налице са данни, че към момента на вземане на процесните решения на Общински съвет – К. А. Н. е била във фактическа раздяла със съпруга си и тези данни не са били обективно изследвани и проверени в производството по установяване на конфликт на интереси.

Между страните няма спор, че жалбоподателката е гласувала при приемането на процесните Решения № № 306 от 30.11.2021 г., № 436 от 30.11.2022 г. и № 32 от 31.01.2024 г. на Общински съвет – Кубрат за отдаване под наем на имоти – полски пътища, попадащи в масивите за ползване на земеделски земи. За да се прецени дали нейното участие при това гласуване е извършено при наличието на частен интерес, който е повлиял или е можело да повлияе при упражняване на правомощията й по служба, следва да се анализират всички актове и действия, свързани с приемането на тези Решения на Общинския съвет.

Предоставянето на ползването на проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, се осъществява по специална процедура, в която намират приложение правилата на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСПЗЗ. С чл. 37в от ЗСПЗЗ е нормиран редът, по който се създават масиви за ползване на земеделски земи - по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и съдържа данни за участниците, разпределените им имоти или части от имоти, както и дължимото за тях рентно плащане. Това споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година и влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от две трети от ползвателите, участващи в процедурата, и при условие че обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, комисията по ал. 1 изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи в съответното землище, разпределението на масивите за ползване и дължимото рентно плащане, въз основа на който, директорът на ОДЗ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. В масивите за ползване могат да се включат и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища. Съобразно чл. 75б от ППЗСПЗЗ, след влизане в сила на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ползвателят на съответния масив може да подаде до председателя на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ заявление за предоставяне на посочените полски пътища. Въз основа на така подадените заявления Директорът на Областната дирекция "Земеделие" подава искане до Общинския съвет за предоставяне на имотите – полски пътища, попадащи в масивите за ползване на съответните ползватели, по цена в размер на средното годишно рентно плащане за землището, по реда на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ. Общинският съвет приема решение в едномесечен срок от подаване на искането..

При тази нормативна уредба се налага извода, че при произнасянето си по направеното искане Общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност и решението му е предпоставено от преценка за наличието единствено на направено валидно мотивирано искане от Директора на ОД „Земеделие“. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ определя по императивен начин реда за отдаване под наем на обсъжданите полски пътища, както по отношение на потенциалните наематели – ползвателите на съответните масиви, в които попадат конкретните имоти (полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите), така и по отношение на наемната цена, която следва да се заплаща за включените в масивите за ползване имоти от обсъждания вид. Обсъжданата нормативна уредба гарантира предвидимост в действията на административните органи при създаване и уреждане на правоотношенията, свързани с обработване на проектираните полски пътища, включени в масивите за ползване от земеделските стопани, съгласно влезлите в сила заповеди по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ. Затова и неразделна част към процесните Решения на Общински съвет – Кубрат са именно Приложенията № 2 към съответните Заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ – Разград, в която са поименно посочени и ползвателите на съответните масиви, в които попадат полските пътища.

Предвид горното не могат да бъдат възприети изводите в оспореното Решение на КПК, че като е участвала в гласуването и приемането на въпросните Решение на Общински съвет – Кубрат, жалбоподателката – общински съветник е гласувала в частен интерес. Обективно тя не е разполагала с възможността сама да определи и да влияе върху условията за отдаване под наем на конкретните полски пътища, а е била длъжна да се съобрази с мотивираното искане на Директора на ОД „Земеделие“ – Разград, при което отделните ползватели по конкретни землища са обвързани от едни и същи (равни) условия за бъдещото ползване, без да се създават привилегии и по-благоприятно положение за едни спрямо други, в т.ч. и за съпруга на жалбоподателката. При конкретните обстоятелства следва да си приеме, че като е упражнила правото си на глас при вземане на съответните решения, А. Ф. Н. като общински съветник е упражнила правомощията си по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА - да участва в обсъждането и решаването на въпросите от компетентността на съвета с оглед постигане на публично признати цели и интереси, а не в частен интерес.

Според чл. 138 от Конституцията на РБългария, Общинският съвет е орган на местното самоуправление в общината. Няма съмнение, че именно в неговите правомощия е да управлява и да се разпорежда с общинската собственост, вкл. в случаите по ЗСПЗЗ. Компетентността на всеки орган на власт е законоустановена, като според чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, т. е. да упражнява правата на едноличния собственик. В изпълнение на това си правомощие като колективен орган Общински съвет – Кубрат е приел процесните три решения при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно мотивираното искане на Директора на ОД „Земеделие“ - Разград. Същите са валидно приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, при поименно гласуване (арг. чл. 27, ал. 5 от същия закон). Във връзка с горното следва да се отбележи и факта, че сам по себе си гласът на жалбоподателката при конкретно установените по казуса обстоятелства, не е бил решаващ за формиране на необходимото мнозинство, така, че дори и при евентуален самоотвод от нейна страна, за какъвто КПК счита че е имало предпоставки при гласуването на процесните решения на Общински съвет – Кубрат, то същите отново са щели да бъдат приети.

Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че дори Общински съвет – Кубрат да не се беше произнесъл изобщо по искането на Директора на ОД „Земеделие“ – Разград, то нормотворецът е уредил алтернативна хипотеза на темпорална компетентност на административните органи, участващи в процедури от вида на процесната. Съгласно чл. 37в, ал. 16, изр. 5 от ЗСПЗЗ, след изтичане на едномесечния срок за приемане на решение от общинския съвет, ако такова не е взето, компетентността за произнасяне преминава върху друг орган - Директорът на Областна дирекция "Земеделие", който със заповед определя цена на имотите - полски пътища, в размер на средното годишно рентно плащане за конкретното землището. Целта на закона при тази нормативна уредба е свързана с пълноценното обработване на всички земеделски имоти, вкл. полските пътища, за което собствениците (когато са различни от обработващите земите) да бъдат поставени при еднакви условия за еквивалентна и пропорционална престация срещу ползването, а именно в размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище, което е в съгласие и с конституционния принцип за равнопоставеност на различните видове собственост (арг. чл. 17 Конституцията на РБ ългария), респ. и земеделските производители, при нормативна яснота да подадат съответните искания до Областните дирекции „Земеделие“ за обработване на полските пътища, включени в разпределените им масиви за ползване - при конкретни, равнопоставени условия на бъдещите договори за ползване и при съблюдаване на базовите принципи по чл. 12 и чл. 13 АПК за прозрачност и предвидимост на действията на органите на местната власт, без да се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на собственика, респ. за облагодетелстване или по-благоприятно третиране на едни ползватели спрямо други.

Изложеното дава основание да се приеме, че Решенията на Общински съвет – Кубрат не са били определящи за сключените със съпруга на жалбоподателката Договори за отдаване под наем на полски пътища в землищата на с. Савин и с. Севар, както и възможността той да кандидатства с тези площи за подпомагане от ДФЗ, съгласно условията на чл. 75б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, не произтича пряко и не е предпоставена от тези решения на Общинския съвет.

Въз основа на всичко гореизложено съдът счита, че като е упражнила правото си глас при вземане на процесните три Решения № № 306 от 30.11.2021 г., № 436 от 30.11.2022 г. и № 32 от 31.01.2024 г. на Общински съвет – Кубрат, жалбоподателката А. Ф. Н. не е извършила вменените й нарушения на чл. 56 (отм.) от ЗПКОНПИ, респ. на чл. 74 от ЗПК и не е налице конфликт на интереси по отношение на нея, в качеството й на общински съветник на Общински съвет – Кубрат, т.е. лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, тъй като не е установено и доказано, че при приемането на тези решения, тя е действала в частен интерес на свързано с нея лице – законен съпруг Л. З. Н.. В тази оспорена част решението на КПК се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, ведно с разпоредените от него санкционни последици.

По отношение на реда за определяне и налагане на наказанията, съдът счита, че също е нарушен законът, макар този извод да не е определящ за изхода на делото. КПК не е обосновала решението си, като е преценила че за приемането на първите две Решения № № 306 от 30.11.2021 г. и № 436 от 30.11.2022 г. на Общински съвет – Кубрат и участието на жалбоподателката при гласуването им, същата следва да понесе една санкция – глоба от 5000 лева и отделно за приемането на третото Решение № 32 от 31.01.2024 г. на Общински съвет – Кубрат – отделно наказание – глоба от 5000 лева, при което не е съобразен принципът, регламентиран в чл. 18 от ЗАНН.

Решение на КПК, като незаконосъобразно в оспорената част, следва да бъде отменено, а при този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на възстановяване на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 1 810 лева, от които: 10.00 лева - внесена държавна такса при образуване на делото и 1 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита от 06.10.2025г. Същото е около минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответно на фактическата и правна сложност на делото и реално осъществената правна помощ по него. С оглед на това съдът намира, че възражението за прекомерност на това адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Мотивиран така, Административен съд - Разград