Решение № 3762 от 9.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16717/2024 г.

наказателно дело № 20241110216717 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по Жалба на „•••“ ЕООД с ЕИК ••• срещу Наказателно постановление (НП) № 6583/11.10.2024г на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушаване на разпоредбата на чл.63, т.3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За нарушаването на тази разпоредбата на чл.209 от ЗЗП предвижда относителна по размер на имуществена санкция, която административнонаказващият орган (АНО) може да наложи от 500 до 5 000 лева. В случая наложената от АНО имуществената санкция е в минималния определен от законодателя размер. В Жалбата се твърди незаконосъобразност на поцесното НП – липса на компетентност на актосъставителя, поставил начало на административнонаказантелния процес чрез съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 6583/10.09.2024г. – както по отношение липсата на материална компетентност да съставя АУАН, така и се оспорва надлежното подписване на така съставения АУАН – т.к. актосъставителят се е подписал в графа „съставител“, но не е изписал името си под подписа; НП не посочвало конкретните доказателства, въз основа на които се прави извода за нарушена разпоредба на чл.63, т.3 от ЗЗП – твърди се нарушаване на чл.57 от ЗАНН; АНО не бил разгледал в обжалваното НП възраженията срещу АУАН; отново във връзка със законосъобразността се обръща внимание, че в АУАН не са посочени датите на раждане на свидетелите. Твърди се и неправилност на обжалваното НП – липсата на приложен към обжалваното НП на доказателствен материал, което от своя страна затруднява организирането на защитата; обръща се внимание, че артикулите, предмет на нарушението, са намалени само спрямо лоялните клиенти на фирмата, значително стеснява кръга на лицата, към които е адресирано намалението; обръща се внимание и на това, че както в АУАН, така и в обжалваното НП е налице грешка в числовите стойности на намалението за втория артикул – стойностите на стара и намалена цена са разменени; изтъква се липсата на вредоносен резултат - производството не е инициирано от потребител, а служебно; при условията на евентуалност се настоява за прилагането на чл.28 от ЗАНН. В съдебното заседание Дружеството се представлява от процесуалния представител адв.Д. А., която поддържа жалбата, настоява по изнесените в нея доводи обжалваното НП да бъде отменено, поддържа и искането при евентуалност за приложение на чл.28 от ЗАНН, претендира разноски в размер на 1 280,84 евро без ДДС, за удостоверяването им прилага Списък, фактура, платежно нареждане, извлечение от банкова сметка. Въззиваемата страна не изпрати представител в откритото съдебно заседание. Съдът, след като се запозна с доказателствения материал – съдържащ се в изпратената от АНО административнонаказателна преписка: АУАН № 6583, съставен на 10.09.2024г. от К. О. И. – гл.експерт в Дирекция Защита на потребителите при продажби от разстояние в КЗП (оправомощена с изрична Заповед № 168ЧР/05.11.2018г. на Председателя на КЗП да съставя АУАН – заповедта е приложена към преписката), Констативен протокол КП № 2126/26-08.2024г, съставен от главния експерт в ЗППР-ЗЗП К. О. И. в присъствието на свидетеля С. Т. Т. – също гл.експерт в ДЗППР-ЗЗП с приложени към него разпечатки на прегледаното при съставяне на протокола интернет пространство, администрирано от жалбоподателя, намира за установено следното: при служебно извършена на 26.08.2024г проверка на интернет страницата на Дружеството-жалбоподател www2.hm.com, К. С. И. - на длъжност главен експерт в Дирекция ЗППР при КЗП и в присъствието на свиделетя С. Т. (също служител на КЗП) е установила, че на потребителите е предоставена възможност да сключват договори от разстояние с дружеството, за покупката на стоки, които това дружество предлага за продажба. Установено е, че сред предлаганите стоки са и такива, за които е предложено намаление – блуза с ластична плетка на цена 34,99 лева, намалена на 11,99 лева и боди от рипсено трико, чиято цена е намалена с 76%, като съдът констатира обстоятелството, на което жалбоподателят обръща внимание в жалбата, че при описване на намалението, в Констативния протокол 0К-2126/26.08.2024г. е допусната техническа грешка, като вместо намалената цена 4,99 лева е посочена действалата до момента на намалението цена 20,99 лева. Тази техническа грешка е възпроизведена впоследствие и в АУАН, съставен въз основа на този Констативен протокол; възпроизведена е и в обжалваното НП, базирано на този АУАН. Грешката безспорно е техническа – т.к не е възможно след намаление на една стойност да се получи по-висока по размер стойност. Грешката е лесно установима, самият жалбоподател е възприел констатацията на Протокола в тази му част като посочване на цени с разменена стойност. Тя няма пряко отношение към основното твърдение в Констативния протокол – че двата артикула предлагат намалени стоки (графично посочена чрез указване на двете стойности и зачертаване на по-високата), както и че не се указва периодът от време, в който действа намалението, както изисква разпоредбата на чл.63, т.3 от ЗЗП. Към Констативния протокол е приложена и разпечатка на съответната интернет страница с офертите на Дружеството, от които е видно, че действително, двата артикула се предлагат с намаление, но никъде не е посочен срокът на действие на това намаление. Видно от автоматично генерираната дата на принтиране на разпечатките, те са изготвени на датата на съставяне на самият Констативен протокол. На 10.09.2024г в София, констатиралата нарушението К. О. И., в присъствието на свидетелите С. Т. Т. (свидетел по нарушението, свидетел и в посочения КП) и В. Л. Д. (свидетел на съставянето на акта) – и двамата служители на КЗП, т.е. лица с установима самоличност, е съставила в присъствието на упълномощено от Дружеството лице – Б. П. Д. посочения вече АУАН. Този АУАН е връчен срещу подпис на упълномощеното лице, което е вписало в него, че ще подаде възражение в срок. Такова е подадено на 17.09.2024г. с аргументи, идентични с тези в Жалбата. Във възражението изрично е обърнато вничание на АНО за посочената по-горе техническа грешка; евентуално се иска приемането на случая за маловажен и се иска приложението на чл.28 ЗАНН. АУАН се базира на Констативния протокол – на установените в протокола фактически положения, като възпроизвежда и техническата грешка в него. Съдът приема за безспорно доказано – чрез констативния протокол, приложената към него разпечатка от интернет страницата на нарушителя и АУАН, че процесното нарушение действително е извършено. То не се оспорва по същество и от жалбоподателя. Оспорва се само начинът на образуване и провеждане на административнонаказателното производство, като се иска алтернативното приложение на чл.28 от ЗАНН. На 11.10.2024г. е издадено атакуваното НП, в което АНО не е обърнал внимание на това възражение. За това, че АНО напълно е игнорирал това Възражение сочи обстоятелството, че след като нарушителят коректно е уведомил АНО за техническата грешка, АНО не е предприел действия по коригирането й, а вместо това безкритично е възприел фактическата обстановка – така, както е описана в АУАН, който пък се базира на Констативния протокол, в който грешката е допусната за първи път. Не е обсъдено нито едно от възраженията на нарушителя. Законодателят е дал право на нарушителя да изложи в писмен вид възраженията си срещу АУАН в 7-дневен срок от връчване на този АУАН. Нарушителят се е възползвал от това свое право и е депозирал в срок Възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН. АНО е игнорирал възражението С това Възражение, а впоследствие и с процесната Жалба се иска и прилагането на чл.28 от ЗАНН. Действително, в обжалваното НП се съдържа изложение за това, защо АНО не приема случая за маловажен: след правилното по принцип правно положение, декларирано от АНО (че за да бъде налице маловажен случай, съвкупната преценка на обстоятелствата по нарушението обуславят пониска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид), е посочено защо този АНО не приема настоящия случай за маловажен – защото чрез обявеното чрез интернет сайта намаление на цените е отправено към неограничен кръг потребители и цели изтъкването на ценово предимство, поради което е в състояние да мотивира допълнително адресатите на поканата за покупка при вземане на решение за сделка. Съдът намира сочените като основание за неприемането на случая за маловажен доводи на АНО за нямащи отношение към преценката за маловажност на конкретното нарушение по чл.63, т.3 от ЗЗП по следните възражения: Доводите на АНО са бланкетни. Изтъкнатите основание представляват мотивите на законодателя да въведе задължението по чл.63, т.3 от ЗЗП. АНО не е изпълнил абстрактните изрази с конкретно съдържание, изводимо от фактите и обстоятелствата на конкретиня случай. В случая, като е указал на нарушителя е защо подобно бездействие по принцип е прогласено от законодателя, т.е. да е относимо към всички нарушения на чл.63, т.3 от ЗЗП, АНО е приел, че дава отговор на въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. АНО не е указанл различава ли се обществената опасност на конкретното неизпълнение на тази норма от общия случай на дистанционна продажба чрез посочване на ценово предимство – намаление на цената. Затова съдът не приема мотивацията на АНО за липса на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Съдът отчита, че конкретния случай става въпрос за стоки с относително ниска стойност – обстоятелство, съществено занижаващо степента на обществена опасност – отнесено към степента на обществена опасност на други, по-скъпи стоки; отчита се, че става въпрос само за двата артикула, а не за всички стоки, предлагани от Дружеството – това обстоятелство също занижава степента на обществена опасност, т.к. не се твърди никъде, а и не е събран доказателствен материал в тази насока. Затова съдът приема, че това е първото нарушение на Дружеството по този текст от Закона – второ основание да се приеме занижена степен на обществена опасност на деянието. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока (и това именно е посочил АНО като основание за отказа да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН), тъй като нормативно определените административни наказания за тях са в сравнително висок размер, без за налагането им да се изисква настъпването на определен съставомерен резултат. Затова и липсата на резултат при формалния характер на състава на деянието, извършвано и към датата на проверката на КЗП на 26.08.2024 г., няма отношение при преценката за наличието или значителността (респективно липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по смисъла на § 11, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. ЗЗП е строг рестриктивен закон от публичен характер и същият защитава по императивен начин е едно от най-важните човешки права за потребителя - правото да бъде информиран за предлаганите към него стоки - подробно, последователно, добросъвестно и точно и почтено за всички възможни съществени елементи на стоката и нейната цената. ЗЗП защитава не само потребителя, но и добросъвестните търговци, които предоставят широка информация на потребителите за своите стоки. ЗЗП стимулира търговците да са добросъвестни с активно поведение - колкото повече и по-подробна информация представят на потребителите за своите стоки, толкова повече намаляват или се изключват предпоставките да се въвеждат потребителите в заблуждение и да се извършат административни нарушения по ЗЗП. В конкретния случай административното наказание (така както е индивидуализирано) отговаря на целите на закона - същото има насоченост в достатъчна степен да предизвика дължимият предупредителен ефект към нарушителя да не извършва и да не допуска извършването на административни нарушения по ЗЗП. В случая е наложено административно наказание "имуществена санкция" за неизпълнение на задълженията на търговеца към средния потребител относно гарантирането на правото му на информация за периода на действието на обявените намаления на стоките, регламентирани в ЗЗП. Съдът приема, че не са налице основанията за приемане на случая за маловажен – респ.за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а обстоятелствата за липса на други такива предходни нарушения, както и ниската стойност на двете намалени стоки са взети предвид – не за прилагане на чл.28 от ЗАНН, а за налагане на имуществена санкция в минимален размер. Ето защо, въпреки липсата на индивидуализация на санкцията и лошата мотивация за взетите предвид обстоятелства защо не прилага чл.28 от ЗАНН от страна на АНО, съдът се солидаризира с крайния извод: не са налице основания за приемане на случая за маловажен, ниската стойност на стоките и липсата на предходни нарушения обуславят налагането на санкция в минимален размер. Наложеното административно наказание по чл. 209 от ЗЗП е законосъобразно и обосновано. Имуществената санкция за сумата от 500 лева е съобразена с конкретната обществена опасност на нарушението. Та е в минимален размер и чрез нея може да се постигне основната цел: нарушителят така да представя публичните си оферти, че да съблюдава изцяло задълженията по чл.36 от ЗЗП. Относно повдигнатите в жалбата въпроси по законосъобразността на административнонаказателната процедура, съдът намира, че АНО е провел законосъобразно производство. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за незаконосъобразно развитие на процеса: видно от приложените Заповеди, както актосъставителят, така и АНО са компетентни да издават съответните актове на администрацията – АУАН и НП. Рождените дати на свидетелите по АУАН действително не са вписани в акта, но това изискване на законодателя е въведено с оглед нуждата от пълна индивидуализация на свидетеля на един акт на администрацията – с оглед възможността за призоваване на разпит – при възникнала нужда от това; за преценка на дееспособността му; за индивидуализация на лицето и възможност – при нужда за изследване на свързаността му с други протичащи по делото лица. В конкретния случай, видно от адреса за призоваване, вписан в АУАН, както актосъставителя, така и двамата свидетели, са служители на КЗП – обстоятелство, обуславящо извода за: свидетелска годност и установимост на пълната самоличност на тези лица. Затова съдът не намира липсата на рождена дата на свидетелите и актосъставителя в процесния АУАН за процесуално нарушение, което да е годно да доведе до извъд за абсолютна незаконосъобразност на процеса, изискващ отмяна на обжалвания акт на администрацията – и трите лица са дееспособни, работещи на трудов договор в КЗП; при нужда самоличността им е установима - чрез справки, при това не само от КЗП, но това е възможно и чрез НАП, НОИ, МВР и т.н. Относно твърдян порок на АУАН – непосочване на доказателствата, на които се основават констатациите на актосъставителя – съдът намира, че АУАН коректно препраща към предходно създаден Констативен протокол – акт от проверка, която е извършена от същия актосъставител. Неразделна част от този Констативен протокол е разпечатката на интернет-страницата на жалбоподателя. Освен тази разпечатка, както и на показанията на актосъставителя и на очевидеца Т. – че са възприели съдържанието на тази страница, други доказателства за изпълнителното деяние (бездействие) и неговият автор сред доказателствения материал няма. Затова, в конкретния случай, след като жалбоподателят е администраторът на тази интернет страница и не оспорва съдържанието й, а в АУАН изрично е посочено, че нарушението е установено след преглед на тази страница, съдът не приема твърдението на жалбоподателя за липса на знание относно доказателствения материал, въз основа на който актосъставителят и АНО правят изводите си за извършено нарушение, за порок на тези два акта на администрацията, налагащ отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. Доказателството за извършено нарушение се съдържа в администрирана от жалбоподателя интернет страница и това ясно е посочено както в АУАН, така и в обжалваното НП. След като съдът не намира основание за отмяна, то обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователна. Въззиваемата страна пък не е направила изрично искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр.ал.9 от ЗАНН, съдът