Решение № 1323 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 20/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „Крепс 77“ ЕООД, ЕИК: •••••••••••, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. •, ет. • срещу Решение № 1338/ 15.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110204169 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2400398/ 17.10.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 302, ал. 2 КТ, основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Крепс 77“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за неправилно приложение и тълкуване на материалния закон. Поддържа се и становище за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отказ за събиране на относими към спора доказателства, обусловили невъзможност за касатора да организира защитата си. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него постанови друго, с което да се отмени НП. В условия на евентуалност, се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, депозира писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че не са налице изложените в жалбата основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение. Претендират се и разноски. Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Крепс 77“ ЕООД, срещу Наказателно постановление /НП/ № 03-2400398/ 17.10.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 302, ал. 2 КТ, основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Възприета е от въззивния съд следната фактическа обстановка: На 20.08.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, извършват проверка на търговски обект – щанд за продажба на сладолед, находящ се в [населено място], кк. “••••••“, срещу хотел „••••••“, стопанисван от „Крепс 77“ ЕООД. В обекта свидетеля Г. възприема лице, което извършвало дейност по продажба на сладолед на клиенти, като отмерва грамаж, приема плащания и издава касови бележки. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна се легитимират и пристъпват към извършване на проверката, като лицето е поканено да се свърже с управител на дружеството. След като лицето се свързало с управителя, свидетеля Г. обяснява начина на провеждане на проверките, както и че на лицето ще бъде предоставена за попълване декларация. Лицето попълва декларация, в която посочва, че имената му са И. М. Ц. и изпълнява длъжността «продавач- консултант» в търговския обект, при работно време от 14 часа до 22 часа, при договорено трудово възнаграждение от 933 лева месечно, два почивни дни седмично и един час почивка в работния ден. При проверка на изнесените с декларацията факти, на 21.08.2024 г., свидетеля Г. установява несъответствия в декларираните данни. при Служители на ДИТ- Варна, в това число и свидетеля Г., отново посещават обекта. В обекта свидетеля Г. възприема отново същото лице, което извършва трудова дейност. Отново е осъществена връзка с управителя на дружеството, обяснено е че ще се извърши проверка отново. Лицето попълва повторно декларация, в която посочило истинските си имена – В. И. Б., както и че изпълнява длъжността «продавач- консултант» в търговския обект, при работно време от 14 часа до 22 часа, при договорено трудово възнаграждение от 933 лева месечно, два почивни дена седмично и един час почивка в работния ден. Лицето предоставя на проверяващите и личната си карта. При проверката управителят на дружеството посочва, че има сключен договор с лицето И. М. Ц., а В. Б. го замества поради болест, без знанието на управителя. В хода на проверката не е представено разрешение от Инспекцията по труда за допускане до работа на В. Б. – лице, ненавършило 16 години. На 13.09.2024 год. свидетеля съставя акт за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че дружеството, като работодател е допуснало до работа В. И. Б. – лице, ненавършило 16 години, без разрешение от Инспекцията по труда. Приета е правна квалификация на нарушението по чл.302 ал.2 от КТ. АУАН е надлежно предявен и връчен на представляващия „Крепс 77“ ЕООД. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е депозирано писмено възражение, но същото е прието за неоснователно. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-2400398/17.10.2024г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.302 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция към минималния предвиден размер. Така описаната фактическа обстановка е установена въз основа приложените писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка и показанията на свидетеля Г., кредитирани от решаващия състав като обективни, последователни и логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира. Съобразно изнесените от свидетеля данни, лицето Б. полага труд в обекта, разполага с телефон на управителя на дружеството, като същото се е свързало двукратно с него и е предоставило възможност на Г. да разговаря с този управител по телефона – факти, които са възприети двукратно, лично от Г.. Предвид проведената многократна коресподненция по телефон с управител на дружеството, За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че от административнонаказващия орган правилно е приложен материалния закон, като установените фактически констатации са съотнесени към хипотезата на правната норма. От показанията на разпитания свидетел и от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение. При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Мотивите, изложените от въззивния съд, относно основанията за потвръжданате на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от КТ, лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Безспорно по делото е доказано, че лицето В. И. Б., установено на обекта на 20.08.2024 г., е извършвало трудова дейност. Към датата на проверката лицето няма навършени 16 години, но е прието на работа без разрешение от Инспекцията по труда. Ето защо, правилно въззивния съд приема, че извършеното от фактическа страна е с правна квалификация по чл. 302, ал. 2 от КТ. Правилно е прието също, че извършеното нарушение на чл. 302, ал. 2 КТ се явява доказано. В конкретния случай, определеното и наложено от административнонаказващия орган наказание е при съобразяване на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, и е в размер на 2000 лева, което незначително надвишава установения минимален размер. При разглеждане на размера на имуществената санкция, от въззивния състав са изложени подробни аргументи за причините, поради които санкцията не следва да се определи по-нисък размер, които настоящата инстанция изцяло споделя. Правилен е извода на въззивния състав за липса на допуснати нарушения от административнонаказващия орган. С оглед коментираната нормативна регламентация, извън обхвата на съдебната проверка при преценката за наличие на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя, остава въпроса за конкретната причина, поради която ненавършило 16 – годишна възраст лице е прието на работа в обекта. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направеното искането от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда" Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, Х- ти тричленен състав на Административен съд – Варна