Решение № 289 от 12.8.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 33/2025 г.

Предявени са искове с правно основание по чл. 405 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение по застрахователен договор за имуществена застраховка и по чл. 409 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение. В исковата молба се твърди, че между ••• в качеството на застраховател и ••• в качеството на застраховащ/застрахован, на основание Общите условия на застраховка „Пожар и природни бедствия“ /Общите условия или ОУ/ е сключен застрахователен договор и застрахователна полица № 9801239104648. Застрахован е недвижим имот, промишлен комплекс - цехове, склад, столова, битови помещения, портиерна, администрация, котелно, представляващ терен с площ от 21 290 кв.м., съставляващ УПИ I - 42 по плана на село •••, Община •••, подробно описан в Нотариален акт № •••, дело ••• г. по описа на Нотариус ••• с район на действие Районен съд •••. Началото на периода на застрахователното покритие е 00.00 ч. на 01.07.2023 и край - до 24.00 ч. на 30.06.2024 г., застрахователната сума в размер на 449130.00 лв. Ищците твърдят, че на 18.10.2023 г. е възникнал пожар в застрахования обект, като застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 11.1 и чл. 11.2 от Общите условия и е уведомил в срок органите на противопожарна охрана и полиция, както и Застрахователя. Посочват, че е образувано досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г. на РУ гр. •••, пр.пр. № 10768/2023г. на РП •••, ТО •••. В хода на производството е установено, че пожарът е умишлено предизвикан. Посочват, че извършителят е установен - •••, който страда от психично заболяване, поради което с Постановление от 16.05.2024 г. Досъдебното производство е прекратено. В рамките на производството е назначена строително - техническа експертиза, с която са оценени щетите в следствие на пожара в размер на 96 328,00 лв. Посочват, че застрахователното събитие е настъпило в период на прехвърляне на собствеността на застрахования имот от ••• на •••. - видно от Нотариален акт № ••• г. на нотариус ••• с район на действие PC - •••. Имотът е станал семейна имуществена общност между •••. и съпругата му •••.. Считат, че съгласно чл. 413 от Кодекса за застраховането и чл. 14.1. от Общите условия, приобретателите •••. и •••. са встъпили в правата и задълженията на Застрахования но застрахователния Договор. Твърдят, че още с възникване на застрахователното събитие Застрахователят ••• е уведомен за наличие на предварителен договор за покупко - продажба на имота, както и че в този момент тече процедура по банково финансиране на сделката. Застрахователят е уведомен и за окончателното прехвърляне на собствеността на застрахованото имущество. Видно от разпечатките на кореспонденцията между застрахователя и приобретателите още на 25.10.2023г., т.е. седем дни след настъпване на застрахователното събитие и преди окончателното прехвърляне на собствеността върху имота, застрахователят е изискал от бъдещият приобретател •••. документи, необходими за доказване на щетата. Ответното дружество разполага с целият пакет от документи, удостоверяващи както прехвърлянето на собствеността, така и с издаденото Постановление от 16.05.2024г. за прекратяване на Досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г. на РУ гр. •••, в което е посочен размера на щетите, изчислени от вещото лице, назначено в рамките на досъдебното производство Посочват, че между ищците и ответното дружество са проведени множество разговори относно изплащането на дължимото застрахователно обезщетение, като в тези разговори застрахователят не е отказвал и не е отричал задължението си да плати, но и не извършил плащане. В последствие през октомври 2024 г. •••. отправя към •••" покана, с която на основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.12.10 от Общите условия, в срок от 15 работни дни от получаването й, кани застрахователя да извърши плащане на застрахователно обезщетение произтичащо от настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № 9801239104648, като за размер на обезщетението да се приеме стойността на щетите, изчислени от вещо лице назначено по Досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г на РУ гр. •••, пр.пр.10768/2023 г. на РП •••, ТО •••. Съгласно писмо от 01.11.2024 г. ответното дружество отговаря, че застрахователят не бил уведомен за извършеното прехвърляне на собствеността върху имота, поради което не били налице основания за плащане на обезщетение. Поискани са доказателства за извършената промяна на собствеността и е изразена готовност от страна на ответното дружество да преразгледа становището си. В отговор на това писмо, •••. за пореден път е изпратил доказателства за прехвърляне на собствеността и е отправил искане за преразглеждане на становището на ответното дружество. Съгласно писмо с изх. № 12493/06.12.2024 г. •••" уведомява ищеца за обстоятелство, което никога не е споменавано в разговорите, а именно, че на 10.10.2024 г. застрахователят бил платил на ••• сумата от 17 990.35 лв., представляваща застрахователно обезщетение, определено на база експертна оценка. Ответното дружество посочва, че липсвали доказателства застрахователят да е уведомен за настъпилата промяна на собствеността, поради което бил разбрал за това едва с предявяване на претенциите от страна на приобретателя, като отправя покана приобретателят да насочи претенциите си към прехвърлителя на собствеността. Твърдят, че съгласно чл. 415, ал.2 от КЗ, застрахователят не може да се позовава на липса на уведомяване, когато към момента на настъпване на застрахователното събитие е знаел за прехвърлянето на правото на собственост или е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 за отправяне на предизвестие за прекратяване на застрахователния договор от страна на застрахователя и той не го е прекратил. Посочват, че към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахователят е знаел за предстоящото прехвърляне на правото на собственост, защото още на 25.10.2023 г. /седем дни след пожара/ и два месеца преди окончателното прехвърляне на имота, застрахователят е изискал от •••. документи, необходими за доказване на щетата. След изслушването на нотариалният акт /19.12.2023 г/, на 20.06.2024 г, застрахователят отново е изпратил писмо до •••. с искане за представяне на документи относно щетата. Следователно застрахователят не може да се позовава на липса на уведомяване, което да бъде основание за отказ за плащане на обезщетение. Застрахователят не може да се позове и на прекратяване на застрахователният договор, тъй като такова прекратяване не е налице. Считат, че с прехвърлянето на недвижимият имот на 19.12.2023 г. за прехвърлителя ЕТ е отпаднал застрахователният интерес. Договорът за продажба на имот е договор за продажба на индивидуално определена вещ и с оглед на чл. 183 във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗЗД собствеността и риска от погиване на вещта преминават върху приобретателя със сключването на договора, доколкото друго не е уговорено между страните, а в конкретния случай не е уговорено друго. Следователно, за прехвърлителя - ЕТ застрахователният интерес от застрахователния договор е отпаднал на датата на сключване на договора за покупко-продажба на недвижимият имот, а именно на 19.12.2023 г. Твърдят, че е налице хипотезата на чл. 413, ал. 1 КЗ. Приобретателят на застрахованото имущество е придобил всички права и задължения, които прехвърлителят е имал по договора, в т.ч. и право да получи определеното застрахователно обезщетение. Считат, че след като застрахователят е бил уведомен и е знаел за извършеното прехвърляне на собствеността върху имота още към момента на настъпване на застрахователното събитие /на 18.10.2023 г/, както и за окончателното му прехвърляне на 19.12.2023 г. и следователно при липса на застрахователен интерес, една година по - късно /на 10.10.2024 г./ е изплатил застрахователното обезщетение на праводателя ЕТ, а не на приобретателите на застрахованаият имот, ответникът е нарушил разпоредбите на КЗ. Налице е действие на застрахователя, което е в нарушение на правна норма, която установява задължително за него правило за поведение - законова субституция и следващите се от нея правни последици. С това действие застрахователят уврежда интересите на застрахованото лице, защото го лишава от полагащото му се застрахователно обезщетение. За нарушение на тази разпоредба на закона надзорният орган, на основание чл. 644, ал. 1 от КЗ, би могъл да наложи и административно наказание, което е извън предмета на настоящият иск, но има пряко значение за интереса на ищците. В последствие, дори и да се приеме, че е липсвало уведомление за промяната в собствеността на застрахованото имущество, то ищецът е встъпил по право като страна по застрахователния договор въз основа на чл. 413, ал. 1 КЗ. Твърдят, че не е налице нито една от хипотезите за отказ за плащане на застрахователно обезщетение посочени в т. 12.13 от Общите Условия. Ако се приеме, че Застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване /което би противоречило на писмените документи/, то следва да се вземе предвид текста на 12.13.1.3. според който ••• може да откаже плащане: При неизпълнение на задължение по застрахователният договор от страна на Застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователният договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.“ Считат, че в конкретния случай дори и да е налице неизпълнение на задължение на застрахования за уведомяване, то същото не е съществено за интереса на застрахователя, тъй като прехвърлянето на собствеността нито е увеличило риска, нито е довело до сбъдване на застрахователното събитие. Следователно липсват основания за отказа на ЗК ••• да плати на приобретателите и ищци по делото застрахователно обезщетение по действителна стойност. Твърдят, че разликата между експертната оценка на застрахователя в размер на 17 990.35 лв. и експертната оценка на вещото лице, назначено по Досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г на РУ гр. ••• в размер на 96 328 лв., е огромна. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ и т. 12.5 от Общите условия, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), както и следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В застрахователната полица е посочено, че база на застрахователната сума е „действителната стойност“. Текста на т. 8.2.2.2. от Общите условия дава дефиниция на „Действителна стойност“, като посочва, че това е стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същият вид и качество. Съгласно раздел XVII „Характеристика на покритите рискове“, т. 17.2.1 При пожар застрахователят покрива нанесените вреди на застрахования: -Пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, замърсяване от действия на вода. пяна при гасенето на пожара; -Стопяване, пушене, тлеене на имущества от изкуствени и синтетични материали, при които не се образува пламък, жарава или огнище, но при условие, че са предизвикани от пожар. Твърдят, че в Застрахователният сертификат също се посочва, че застраховката се сключва с уговорката срещу „първи риск“ като се обезщетява пълния размер на вредата, доколкото тя не надвишава застрахователната сума. Посочват, че в случая „действителната стойност“ /застрахователната сума е 449 130.00 лв., а размера на действителните вреди е 96 328 лв. Следователно изчислените вреди не надвишават застрахователната сума, респективно не е налице хипотезата на чл. 386, ал.1 от КЗ, но е налице хипотезата на чл. 386, ал. 2 КЗ - задължение за заплащане на действително претърпените вреди, които техническата експертиза е изчислила на 96 328,00 лв. Съгласно изчисленото от застрахователя обезщетение в размер на 17 990.35 лв. не само, че не е платено на правоимащите ищци, но и не кореспондира с действително нанесените вреди, тъй като с посочената сума не е възможно да се покрие пълният размер на щетата и да се изпълни разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ и т. 17.2.1 във връзка с т. 8.2.2.2. от Общите условия. В последствие при евентуални спорове на кого следва да се плати застрахователното обезщетение в пълният му размер - дали на прехвърлителя или на приобретателите, на 25.01.2025г. прехвърлителят на застрахованият имот ••• от една страна и •••. и •••. от друга страна са сключили договор за прехвърляне на вземането /цесия/, представляващо разликата между платеното на ЕТ обезщетение и дължимото такова от ••• за обезвреда на пълният размер на вредата. Цесията е съобщена на ответното дружество и същото отново е приканено да плати обезщетение до пълният размер на вредата. Твърдят, че до момента на изготвяне на исковата молба ответното дружество не е предприело действия по плащане на дължимото обезщетение. Това формира правният интерес на ищците от завеждане на настоящия иск. На основание експертиза изготвена от вещо лице назначено в хода на Досъдебното производство, ищците претендират сумата от 50 000.00 лв., представляващи част от общо дължимите 96 328,00 лв., представляващи пълния размер на вредата. На основание чл. 127, ал.4 от ГПК, чл. 380 от Кодекса за застраховането и чл. 12.10 от Общите условия, •••. и •••. представят банкова сметка с титуляр •••. за плащане на сумата от 50 000.00 лв., като част от общо дължимата сума в размер на 96 328,00 лв., представляваща застрахователното обезщетение по сключен застрахователен договор и застрахователна полица № 9801239104648. Считат, че на основание чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от датата на отказа да плати - 01.11.2024 г до датата на завеждане на исковата молба 29.01.2025 г. Молят, съдът да постанови решение, с което да осъди Застрахователна компания ••• да плати на ищците •••., ЕГН •••••••••• и Ж. •••., ЕГН ••••••••••, сумата от 50 000 лева, представляващи част от общо дължимата сума от 96 328,00 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор и застрахователна полица № 9801239104648; лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 01.11.2024г. датата на отказа да се плати застрахователно обезщетение до датата на завеждане на исковата молба - 29.01.2025 г.; лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Молят в полза на •••. и •••. да бъдат присъдени направените по делото разноски. След оставяне на исковата молба без движение с молба вх. № 10749/20.08.2025г. ищците посочват, че цената на иска за претендираната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 50 000 лева, считано от 01.11.2024г. датата на отказа да се плати застрахователно обезщетение до датата на завеждане на исковата молба - 29.01.2025 г., е в размер на 1703.75 лева. В този смисъл уточняват петитума на исковата молба. В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответната страна заявява, че предявените искове са недопустими, тъй като ищците не са страна по застрахователния договор, съответно не са притежатели на материални права, засегнати от правния спор и като следствие не са активно легитимирани. Твърди, че с предявените искове се претендира застрахователно обезщетение за нанесени от пожара щети на застраховано имущество, тези искове са недопустими и тъй като ищците към датата на събитието - 18.10.2023 г. не са били собственици на застрахованото имущество, не се явяват процесуални субституенти и съответно не са активно легитимирани да предявят същите. Посочва, че ищците не са активно легитимирани да предявят настоящите искове и тъй като към датата на застрахователното събитие собствеността върху застрахованото имущество не им е била прехвърлена в предвидената от закона форма. Счита, че ако съдът приеме предявените искове са допустими, оспорва предявените с тях претенции за изплащане на обезщетение по основание и размер. Твърди, че по образуваната доброволна претенция от страна на ••• е изплатена сума на правоимащия по сключената полица ••• в размер на 17 990,35 лв. Определеното и изплатено обезщетение е въз основа на Доклад за установени щети № 041901191023, издаден от “••• Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците заявяват, че предявените искове от •••. и Ж. •••. са допустими. Съгласно чл. 413, ал.1 от КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Посочват, че в конкретния случай, видно от Застрахователна полица № 9801239104648, действието на застрахователния договор е от 01.07.2023г. до 30.06.2024г. В периода на действие на застрахователния договор, а именно на 19.12.2023 г.. застрахованото имущество е прехвърлено от •••, който е сключил застрахователния договор на •••., който е придобил същото в СИО с •••. - ищци по делото. Съгласно т. 14.1. от Общите условия на застраховката, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Следователно възражението на ответника, че ищците не са легитимирани да предявят настоящите искове е неоснователно. Считат, че следва да се има предвид и сключения между ищците и ••• договор за прехвърляне на вземане /цесия/, представляващо разликата между платеното на ЕТ обезщетение и дължимото такова от ••• за обезвреда на пълният размер на вредата. Цесията е съобщена на ответното дружество и същото отново е приканено да плати обезщетение до пълният размер на вредата. Посочват, че с прехвърлянето на собствеността върху недвижимият имот на 19.12.2023г., за прехвърлителя ЕТ е отпаднал застрахователният интерес. Ответното дружество не само, че е било уведомено за прехвърлянето на собствеността, но и разполага с нотариалния акт, удостоверяващ сключената сделка. Въпреки това ответникът е решил да плати част от дължимите за обезщетение суми на лице с отпаднал застрахователен интерес. Считат, че съгласно настоящия случай единствено активните легитимирани лица, които могат да претендират обезщетение са ищците. Всяко друго плащане на друг претендент е лошо плащане по смисъла на закона. С оглед на изложеното по - горе, считат възраженията на ответното дружество относно недопустимост на иска за неоснователни, както и възраженията относно размера на иска. В застрахователната полица изрично е посочено, че базата за определяне на застрахователната сума е по „Действителна стойност“ , като покрива рискове А, Б1, Б2, В1, В2, В4,3, C1, С2. Посочват, че разпоредбите на чл. 400, ал.1 от КЗ и т. 8.2.2.2. от Общите условия на ••• дават дефиниция на „Действителна стойност“ - това е стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същият вид и качество. Съгласно раздел XVII „Характеристика на покритите рискове“, т. 17.2.1 При пожар застрахователят покрива нанесените вреди на застрахования: -Пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, замърсяване от действия на вода, пяна при гасенето на пожара; -Стопяване, пушене, тлеене на имущества от изкуствени и синтетични материали, при които не се образува пламък, жарава или огнище, но при условие, че са предизвикани от пожар. Следователно, застрахователното дружество дължи обезщетение, което покрива всички нанесени вреди, настъпили в следствие на пожара в имота. Видно от приложения към отговора на исковата молба „Доклад за установени щети“, експертът е установил, че „Действителна стойност“ на засегната сграда е 118 595,66 лв., като е посочил, че същата е изчислена по „Метода на Възстановителната стойност“. Посочват, че възстановителната стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други - чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно приложения от ответника Доклад, разходите за възстановяване на застрахования имот са в размер на 174 455,47 лв. с ДДС, от които без ДДС: 16062,81 лв. за почистване на под и стени; 97 940,00 лв. за подмяна на ел. инсталация; 3481,00 лв. за покривно отводняване; 38280,00 лв. за ремонт на двупластова битумна мушама. Експертът е посочил: „на база действителното състояние на сградния фонд към датата на събитието, предлага корекция на разходите за възстановяване както следва: 17 990,35 лв. за почистване и 0.00 лв. за подмяна на ел. инсталации, 0,00 лв. за покривно отводняване, 0,00 лв. за ремонт на двупластова битумна мушама. Посочват, че приложената от експерта „корекция на разходите за възстановяване“ предвижда само и единствено покриване на разходи за почистване. Според Доклада, разходите за всички останали щети не следва да бъдат покрити, „поради състоянието на сградния фонд“. Твърдят че възприетата от ответното дружество оценка на вредите е в пълно противоречие на чл. 400, ал.2 от КЗ, според който при определяне на възстановителната стойност не се прилага обезценка, тъй като овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. Имотът е бил предмет на оценка при сключване на застрахователния договор, т.е. към 01.07.2023г. „Действителна стойност" на засегната сграда е в размер на 118595,66 лв. Според приложения Доклад, за периода от 01.07.2023г. когато е определена „Действителната стойност на сградата“ до 19.12.2023 г - когато е настъпило застрахователното събитие, състоянието на сградния фонд за тези пет месеца толкова се е влошило, че Застрахователят не следва да се покрива договорените разходи за възстановяване на щетите, като вместо това прилага „корекция“ от 118 595.66 лв. на „0“ лева. Този подход не само противоречи на закона, но и на нормалната житейска логика. Считат, че при изготвяне на Доклада не са включени всички вреди от пожара, респективно не са оценени разходите за възстановяване на засегнатото имущество в цялост. В приложения към исковата молба Застрахователен сертификат е посочено, че застраховката се сключва срещу „първи риск“, като се обезщетява пълният размер на вредата, доколкото тя не надвишава застрахователната сума. В раздел „Покрити рискове“ се посочва също така, че се включват „разходи за почистване и за привеждане в ред и за подреждане на спасеното имущество след застрахователното събитие; аварии включва ремонт и подмяна на самите инсталации; злоумишлени действия на трети лица, щети от злоумишлено използване на взривни устройства и материали, както и умишлен палеж…“. Считат, че застрахователното дружество дължи обезщетение за настъпилите от пожара вреди, което включва всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, включително и разходите за ремонт и подмяна на ел. инсталации и инсталацията за покривно отводняване, както и разходите за ремонт на двупластова битумна мушама, както и разходи за възстановяване на нанесените вреди върху имущество, което не е включено Доклада. В законовия срок не е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: По делото не е спорно, че между ••• в качеството на застраховател и ••• в качеството на застраховащ/застрахован, на основание Общите условия на застраховка „Пожар и природни бедствия“ /Общите условия или ОУ/ е сключен застрахователен договор и застрахователна полица № 9801239104648. Предмет на договора е недвижим имот, промишлен комплекс - цехове, склад, столова, битови помещения, портиерна, администрация, котелно, представляващ терен с площ от 21 290 кв.м., съставляващ УПИ I - 42 по плана на село •••, Община •••, подробно описан в Нотариален акт № •••, дело ••• г. по описа на Нотариус ••• с район на действие Районен съд - •••. Началото на периода на застрахователното покритие е 00.00 ч. на 01.07.2023 и край - до 24.00 ч. на 30.06.2024 г., застрахователната сума в размер на 449 130.00 лв. Не е спорно, че на 18.10.2023 г. е възникнал пожар в застрахования обект, като застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 11.1 и чл. 11.2 от Общите условия и е уведомил в срок органите на противопожарна охрана и полиция, както и Застрахователя. Образувано е досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г. на РУ гр. •••, пр.пр. № 10768/2023г. на РП •••, ТО •••. В хода на производството е установено, че пожарът е умишлено предизвикан, като извършителят е установен - •••, който страда от психично заболяване, поради което с Постановление от 16.05.2024 г., досъдебното производство е прекратено. Не е спорно, че застрахователното събитие е настъпило в период на прехвърляне на собствеността на застрахования имот от ••• на •••.. Видно от Нотариален акт № ••• г. на нотариус ••• с район на действие PC – •••, ••• е прехвърлил имота, предмет на застрахователния договор на •••., като имотът е станал семейна имуществена общност между •••. и съпругата му Ж. •••.. На 23.10.2023 г. •••. и Ж. •••. отправят към ЗК ••• покана, с която на основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.12.10 от Общите условия, в срок от 15 работни дни от получаването й, кани застрахователя да извърши плащане на застрахователно обезщетение произтичащо от настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № 9801239104648, като за размер на обезщетението да се приеме стойността на щетите, изчислени от вещо лице назначено по Досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г на РУ гр. •••, пр.пр.10768/2023 г. на РП •••, ТО •••. С писмо от 01.11.2024 г. ответното дружество - застраховател посочва, че тъй като не е уведомен за извършеното прехвърляне на собствеността върху имота, не са налице основания за плащане на обезщетение. Поискани са доказателства за извършената промяна на собствеността и е изразена готовност от страна на ответното дружество да преразгледа становището си. В отговор на това писмо, на 25.11.2024 г., ищците изпратили отново доказателства за прехвърляне на собствеността и са отправили искане за преразглеждане на становището на ответното дружество. Видно от представеното писмо с изх. № 12493/06.12.2024 г., ЗК ••• посочва, че на 10.10.2024 г. е заплатил на ••• сумата от 17 990.35 лв., представляваща застрахователно обезщетение, определено на база експертна оценка. По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 25.01.2025 г. между ••• и •••. и Ж. •••., с който е прехвърлено вземането на ••• от ••• в размер на 78 277, 65 лв., възникнало на основание настъпило застрахователно събитие по застраховка „Пожар и природни бедствие“ по сключен застрахователен договор и застрахователна полица № 9801239104648. От заключението на съдебно – оценителната експертиза се установява следното: На база предоставените по делото документи, засегната от пожара е била Сграда - Цех 1 с площ от 1180 кв.м., находящ се в с. •••, УПИ I - 42. В сградата са установени следните поражения : опушени стени, тавани; счупени стъкла; паднала мазилка; изгоряло главно ел.табло и 2 ел. табла, изгоряла ел. инсталация с луминисцентни осветители - 50 бр. тела с по 3 осветителя в тялото 120 см; повредена метална входна врата; разтопена хидроизолация на покрива - 580 кв.м.; изгорели вътрешни водоотвеждащи тръби ф 120 - 9 бр. и сифони; Ел. инсталацията на сградата, ел. таблата, осветителите, хидроизолацията на покрива, счупените стъкла, металната врата, водосточните тръби, падналата мазилка са напълно унищожени. Сградата е строена 1978 год., няма данни и информация да са правени ремонти или да са подменяни инсталации. ЕЛ инсталацията, макар и стара е била действаща. Сградата се е ползвала, няма данни за счупени стъкла, паднала мазилка; може и да е имало течове, но водосточните тръби макар и амортизирани са били налични. Единствената информация за състоянието на сградата, към момента на пожара е направена в пазарната оценка за нуждите на Пощенска Банка, от 30.03.2023 год., където е констатирано, че всички сгради в имота се нуждаят от ремонт. Стойността на разходите за възстановяване на щетите от пожара, с отчитане на овехтяването с включена печалба и ДДС е в размер на 92 646 лв., представляваща 47 369, 15 евро. Пазарната стойност на Сграда - Цех 1 с площ от 1180 кв.м., находящ се в с. ••• по метода на амортизираната възстановителна стойност към месец Октомври 2023 год. е в размер на: 135 063 лв. Стойността на СМР за възстановяване без овехтяване на цени към месец Октомври 2023 год., определени на база средните цени в строителство, публикувани в „Справочник за цените в строителството „Издателство на Стройексперт„ СЕК е в размер на 156 665, 80 лв. без печалба и ДДС и в размер на 210 558, 84 лв. с включена печалба и ДДС. Общият размер на щетите в лева с ДДС без отчитане на овехтяването е в размер на 210 558,84 лв. Общия размер на щетите в лева с ДДС с отчитане на овехтяването е в размер на 92 645,89 лв. Определената стойност с овехтяването представлява - 20,63 % от застрахованата сума. Определената стойност без овехтяването представлява - 46,88 % от застрахователната сума. В представения по делото доклад за щети е извършена оценка на разходите за възстановяване на щетите - представена в Таблица № 1 от изложението, като изчислената стойност на щетите е без овехтяване и е в размер на 174 455, 47 лв. без ДДС, а с ДДС, сумата ще бъде в размер на 209 346.56 лв. Оценителят извършил оценката на щетата, стъпвайки на оценителски доклад на имота от 30.03.2023 год., в който е установено, че ел.инсталацията е за подмяна и че сградата се нуждае от ремонт, без обаче да се уточнява какъв точно ремонт. В резултат на тези изводи, оценителят коригира щетата на база прието от него действително състояние на сградния фонд, като приема за необходими разходи за възстановяване, само разходите по т. 1 от описаните в таблица № 1, представляващи разходи за почистване на под, стени и таван в размер на 17 990, 35 лв. с включена печалба (12 % ). Експертът приема пазарна стойност на сградата в размер на 118 595,66 лева. Останалите разходи са определени на база изискванията на чл. 400, ал. 1 от КЗ, т. е. определени са по пазарни цени към месец октомври 2023 год., но не са приети за необходими за извършване. Според вещото лице, ако се приеме, че щетите по чл. 400, ал. 1 от КЗ са в размер на 210 558, 84 лв. с печалба и ДДС, след като застрахователят е изплатил 17 990, 35 лв. по същата щета, то 192 568, 49 лв. от обезщетението остават непокрити. Всички увреждания констатирани в обекта, вследствие на пожара изискват пълна подмяна, тъй като са напълно унищожени и не биха могли да се използват. Ел. инсталацията, заедно с осветителите и ел. таблата е била напълно унищожена и трябва да бъде подменена. Тя не би могла да се изпълни частично. Хидроизолацията на покрива в частта, в която е била повредена е необходимо да бъде напълно възстановена. Същото се отнася за падналата мазилка, счупените стъкла, водосточните тръби, сифоните, металната врата - деформирана от температурата. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят ••• посочва, че процесният имот е бил негова собственост и бил в много добро състояние преди да се случи пожара. Имотът, представлявал голямо хале в дворно място в с.••• и отделно други по-малки помещения. Петнадесет години стопанисвал този имот. Преди около година и половина продал имота на ищците. В имота всичко функционирало - ел. табла, осветление, остъкление, фасади, тавани, покривни конструкции. Този имот го отдал на ползвател и той си съхранявал техника, бали, зърно. Подът бил циментов, ел.таблата били в изправност, осветлението работело, имало отводнителни съоръжения от тавана се спускали пластмасови тръби, които влизали в канализация и отвеждали водата. След пожара, отводнителните тръби били разтопени, таблата - изгорели, стъклата от високата температура се счупили, покрива, който бил с битумни покрития, които от високата температура се разтопили и започнало да капе вътре в самото помещение. Познавал Г., с който имали предварително сключен договор за покупкопродажба и преди да извършат самата сделка станал този пожар. След пожара ходили с Г. при застраховател, около два - три дни след пожара. Ходили в ••• в офис на ••• и там подал писмено уведомление. Дошли представители на ••• направили оглед и след това, каквото са изисквали като документация било представено. Имало заведено дело срещу лицето, което е извършило палежа и се изисквали документи. Свидетелят посочва, че няма спомен дали е уведомил застрахователя, че е продал имота. Ходили с Г., защото имали предварителен договор с него, представили го на застрахователя след пожара. Ходили и представили всички документи, които били поискани от застрахователното дружество. Свидетелят посочва, че е получил за пожара около 18 000 лв., но не си спомня кога ги е получил. Свидетелят ••• посочва, че процесният имот преди 10 години бил собственост на •••, който го продал на фирма „••• и служел за обезпечение на кредит, който бил на •••. Свидетелят знае за инцидента, който е станал, посещавал имота минимум два пъти годишно, единият път с оценител на банката, защото имотът служел за обезпечение и още веднъж през годината. Последният път, когато ходил в имота, било месец и половина преди този инцидент, състоянието му било добро, от дясната страна на халето било пълно с машини, от лявата страна имало доста бали и зърно и пред халето отвън имало 7 - 8 човека, които правели някаква метална конструкция, заварки. Според свидетеля, халето било в добро състояние, имало стъкла, имало ток. Не е виждал течове, тъй като това хале било едно от най-хубавите в този имот. В имота имало текстилни машини, когато имотът бил негова собственост. Знае, че ищецът е купил имота, знае, че е имало сключен предварителен договор за покупко-продажба и преди да се направи окончателния договор е станал инцидента. Знае, че извършителят на пожара, бил хванат, но не го познава. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, размер на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя и компетентните органи за настъпилото застрахователно събитие в предвидения срок. В настоящия случай безспорно е установено, настъпването на застрахователното събитие – пожар на недвижимия имот, предмет на сключения между ••• и ••• застрахователен договор. Така настъпилото събитие, представлява покрит риск, съгласно раздел IV, т. 4.1.1., клауза „А“ – Пожар от Комбинираните общи условия за застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“ на юридически лица. По делото е установено, че вследствие на пожара върху процесния недвижим имот са причинени значителни материални щети. Следователно по делото се установява настъпването на всички предпоставки по чл. 405 от КЗ, при които възниква задължението на застрахователя да заплати обезщетение на застрахованото по процесния договор лице. Спорен между страните е въпросът дали неуведомяването на ответното дружество за извършеното прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот представлява основание за застрахователя да откаже да изплати застрахователно обезщетение, като по делото е установено и не се спори относно факта на настъпване на пожара. Съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Съгласно чл. 415, ал. 1 КЗ прехвърлителят или приобретателят уведомяват писмено застрахователя за прехвърлянето в 7- дневен срок от прехвърляне правото на собственост В настоящия случай няма категорични доказателства, че ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на правото на собственост върху процесния недвижим имот в седемдневен срок от прехвърлянето. По въпроса дали неизпълнението на задължението за уведомяване за смяната на собствеността значително засяга интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) е налице задължителна съдебна практика, постановена при тълкуване на отменения КЗ, но приложима и понастоящем, обективирана в решение № 102 от 02.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 615/2011 г., I т. о., ТК, решение № 168 от 11.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2284/2014 г., II т. о., ТК, решение № 15 от 12.04.2012 г. по гр. д. № 454/2011 г. на ВКС, II т. о., ТК. В така цитираните решения е прието, че неуведомяването за смяната на собственика на застрахованата вещ, само по себе си, не е неизпълнение на задължение, свързано с такъв интерес. Видно от изрично уредените в КЗ основания - чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.); , чл. 189, ал. 4 вр. ал. 1 и 3 КЗ (отм.); , чл. 190, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ (отм.); и чл. 191, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ (отм.); отказът за заплащане на застрахователно обезщетение винаги се свързва с наличието на обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите или са относими към тяхното доказване. Прието е, че промяната на собственика на имуществото не може да се определи като "застрахователен риск" по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР на КЗ (отм.) в аспект на уговарянето му като изключен риск в общите условия, както и че между неуведомяването за смяната в собствеността и настъпването на щета за застрахованото имущество не съществува възможна причинност. Неизпълнението следва да е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или да е довело до неговото реализиране, като в тежест на застрахователя е да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай от страна на ответното дружество, не е установено, че промяната на собственика на процесния имот, би увеличило застрахователния риск, поради което застрахователят не би сключил процесния договор за имуществена застраховка с него. Поради това съдът намира, че неизпълнението в срок на задължението за уведомяване по чл. 415, ал. 1 КЗ, не може да обуслови отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, е средната пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др./. Видно от заключението на съдебно – оценителната експертиза, стойността на щетите по процесния имот са в размер на 210 558, 84 лв. с печалба и ДДС, като след като застрахователят е изплатил сумата от 17 990, 35 лв. по същата щета, остава непокрита сумата в размер на 192 568, 49 лв. от обезщетението. Ищците са предявили иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., поради което с оглед диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен в този размер. По предявения иск по чл. 409 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение. Ищците претендират лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 50 000 лв., считано от 01.11.2024 г. датата на отказа да се плати застрахователно обезщетение до датата на завеждане на исковата молба - 29.01.2025 г., в размер на 1 703, 75 лв. Съдът след служебно изчисление установи, че лихвата за забава за периода от 01.11.2024 г. до 29.01.2025 г. е в размер на 1 676, 36 лв. Предвид гореизложеното, съдът намира, че ••• следва да заплати на •••. и Ж. •••. сумата от 50 000 лв. / 25 564, 59 евро/, представляваща част от общо дължимата сума от 96 328, 00 лв. /49 251,72 евро/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор и застрахователна полица № 9801239104648, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2025 г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 1 676, 36 лв. /857,11 евро/ върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 01.11.2024г. датата на отказа да се плати застрахователно обезщетение до датата на завеждане на исковата молба - 29.01.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 1 676, 36 лв. /857,11 евро/ до предявения размер от 1 703, 75 лв. / 871,11 евро/ като неоснователен. По отговорността за разноски. Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищците, адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания. В настоящото производство са проведени шест заседания, изслушани са показанията на двама свидетели и заключение на съдебно – оценителна експертиза, като адв. О. е присъствала на всички заседания и е задавала въпроси на свидетелите и на вещото лице, представила е и подробни писмени бележки. С оглед изложеното и предвид фактическата и правна сложност, съдът намира, че заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено. Ищците са направили в настоящото производство следните разноски: държавна такса в размер на 2 068, 15 лв. /1 057, 43 евро/, адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. /2 556, 46 евро/ и възнаграждение за изготвяне на съдебно – оценителна експертиза в общ размер на 1 000 евро или така общият размер на разноските е 4 613,89 евро. С оглед изхода на делото ••• следва да заплати на •••. и Ж. •••. направени в настоящото производство разноски в размер на 4 611, 44 евро съразмерно с уважената част от исковете. Ответното дружество не е претендирало разноски в настоящото производство. Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените сума следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г. Водим от горните мотиви, съдът