Решение № 593 от 28.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5155/2024 г.

гражданско дело № 20241100505155 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Г. И. Ч., чрез адв. П. С., срещу решение № 20110979/15.12.2023 г. по гр. д. № 19607/2020 г. на СРС, 28 състав, с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу „Глобус Комерс“ ЕООД с правно основани чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 944,50 лв. – цена на закупени амортисьори по развален договор за покупко-продажба, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 72 лв. – цена на доставка на амортосьори, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 211,50 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 944,50 лв. за периода 09.05.2018 г. - 26.05.2020 г. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се поддържа, че поради неправилно установяване на фактическата обстановка съдът е достигнал до неправилни крайни изводи. Акцентира се на обстоятелството, че през декември 2017 г. ответникът е приел процесните амортисьори за рекламация и ги е изпратил на производителя, като впоследствие бил уведомен, че рекламацията е отхвърлена, тъй като не са установени никакви отклонения от нормите, но при проведените тестове амортисьорите били увредени, вследствие на което не са годни за употреба. Поддържа се, че търговецът не е предупредил потребителя, че след тестовете процесната стока ще бъде негодна за употреба. Счита се, че спорът по делото не е свързан с това дали амортисьорите са породили дефект към датата на предаването им за рекламация, доколкото търговецът е нарушил задължението си да не уврежда стоката, която му е предоставена в рамките на рекламационното производство, както и да я върне във вида, в който я е приел. С оглед на факта, че ищецът не е бил предупреден за риска стоката да бъде напълно неизползваема след тестовете, то се счита, че той е имал право да развали договора, поради което претенцията му за връщане на заплатена цена на стоката е доказана по основание и по размер. По отношение на претендираната сума от 72 лв. за получаване на стоката след рекламационното производство се счита, че същата следва да бъде възстановена на ищеца, доколкото чл. 113, ал. 4 ЗЗП предвижда, че привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Глобус Комерс“ ЕООД не е взело становище по жалбата. Постъпила е писмена защита от въззиваемия, в която излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли за потвърджаване на първоинстанционното решение. Въззивната жалба е редовна и допустима. За да отхвърли исковете, районният съд, на база на приобщените по делото доказателства, приема, че по делото не е доказано, че са били налице отклонения по отношение на качеството на процесните амортисьори и същите се дължат на обичайната им употреба, поради което не се установява да е отпаднало основанието за получване на цената по договора за продажба от ответника. По отноешние на иска за сумата от 72 лв., представляващи транспортни разходи за изпращане на амортисьорите, е прието, че същите са били заплатени за тестване на стоката, което действително е било извършено, поради което основанието и за заплащането на тази сума не е отпаднало. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от правна и фактическа страна: В исковата молба на Г. Ч. са изложени твърдения, че на 02.12.2016 г. е закупил от ответното дружество амортисьори „KONI FSD 2100-4044“ за автомобил „Audi A6 C5 Avant Quattro 2002“, при уговорена 2-годишна гаранция. Същите били монтирани на личния автомобил на ищеца в началото на 2017 г. в избран от него сервиз, след което изпратил на продавача положителна обратна връзка за продукта. През лятото на 2017 г. ищецът сочи, че усетил промяна в поведението на автомобила си, като не преминавал плавно през неравности, а при влизане в завои ставал нестабилен. Поради това той се свързал с търговеца и поискал да върне амортисьорите, с оглед действието на уговорената гаранция, за да бъдат ремонтирани или заменени с нови. Ответникът се свързал с производителя, за да открият рекламационно производство, след което уведомил ищеца, че следва да се направи тест на амортисьорите, при който да се установи кой точно от тях е дал отклонение от нормалните технически показатели, за да бъде приет за рекламация. На 20.09.2017 г. автомобилът бил тестван в сервиз на „Хюндай“, който тест, според ищеца, бил формален и не открил отклонения. Поради това ищецът посетил друг сервиз, според който амортисьорите не работят добре и поведението им е аналогично с това на износени амортисьори. С оглед на тези данни ищецът отново се свързал с ответното дружество, което го уведомило, че е била изпратена рекламация на производителя, който изискал да му бъде изпратен един преден и един заден амотрисьор за изследване. Излагат се твърдения, че ищецът имал необходимост от време за демонтирането им и снабдяването с нови амортисьори, за което уведомил продавача на 06.10.2017 г. Впоследствие на 28.11.2017 г. ищецът бил уведомен, че искането му за рекламация е отхвърлено от производителя, тъй като той искал незабавно изпращане на стоката за изследване. В тази връзка ищецът възразил, че не е бил уведомен за конкретен срок, в който следва да предостави стоката за тестване, като след допълнителна кореспонденция между страните, ответното дружество поискало от производителя откриване на ново рекламационнот производство, като амортисьорите били предадени на „Глобус Комерс“ в началото на м. 12.2017 г. На 02.04.2018 г. ответното дружество уведомило ищеца, че при извършените тестове не са открити отклонения в силите на амортисьорите и искането за рекламация е отказано, като тестваните амортисьори ще се съхраняват за период от 7 седмици преди да бъдат бракувани и могат да бъдат изпратени на клиента за негова сметка. Изрично е указано, че амортисьорите повече не могат да се използват поради проведените тестове. Тъй като не получил допълнителна информация как стоката е била унищожена, ищецът отправил уведомление до продавача, че счита договора за развален и иска възстановяване на платената цена на амортисьорите. Ищецът излага подробни съображения, че в случая става въпрос за потребителски договор, при който той е обвързан с договорни отношения с продавача, а не с производсителя на стоката, като обстоятелството, че същата е унищожена при тестването й от производителя не освобождава продавача от отговорността, която носи по реда на ЗЗП. Поради това потребителят е упражнил правата си по чл. 114, ал. 1 ЗЗП, считано от 09.05.2018 г. – датата на уведомлението за разваляне на догвора. Сочи се, че впоследствие ответникът е предложил да заплати на ищеца обезщетение в размер на 300 лв., с което е признал отговорността си. Поради това ищецът претендира от ответника да му възстанови заплатената цена на амортисьорите в размер на 944,50 лв., законна лихва върху тази сума от 09.05.2018 г. до 26.05.2020 г. в размер на 211,50 лв., както и сумата от 72 лв., заплатена за доставка на същите от Нидерландия до България. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Глобус Комерс“ ЕООД не оспорва, че ищецът е закупил от него процесните амортисьори. Заявява обаче, че при предаването на стоказа ищецът е бил уведомен, че продавачът препоръчва монтажът да се извърши в сервиз на „Хюндай“, който поддържа продуктите на „KONI“, но тази препоръка не била спазена, както заявява и самият Ч.. Сочи се, че първоначалните отзиви на ищеца за амортисьорите били положителни. Излагат се твърдения, че в един от имейлите си ищецът е посочил, че сам е изпълнил монтажа на амортисьорите, поради което е напълно възможно да са били повредени при самия монтаж. Впоследствие, на 11.09.2017 г. служителите на ответника били уведомени за възникванл проблем с амортисьорите, но при извършените тестове в сервиза на „Хюндай“ на 20.09.2017 г. не се открили отклонения. Сочи се, че ответникът е спазил едномесечния срок при първата рекламация. Впоследствие Ч. се свързал със служители на дружеството, сочейки, че е направил „собствени“ тестове, които са показали разлики, но без данни дали са направени от квалифицирани лица. Съобразно исканията на клиента продължила комуникацията с производителя, който изисквал при рекламация амортисьорите да бъдат предоставени на дистрибутора (ответника) за оценка. Тъй като още на 11.09.2017 г. ищецът заявил, че няма да ползва повече тези амортисьори, с имейл от 05.10.2017 г. ответното дружество поискало да им предостави по един преден и един заден амотрисьор за тестове. На 27.11.2017 г. производителят отказал рекламацията поради забавяне при изпращане на стоката за тестване. По молба на ищеца бил договорен допълнителен срок за изпращане на амотрисьорите, като Ч. ги предоставил в началото на м. 12.2017 г., на 13.12.2017 г. производителят организирал транспорта за своя сметка за тестването им в негов сервиз, а на 30.03.2018 г. уведомил ответното дружество, че при тестовете не са открити отклонения при амортисьорите и те отговарят напълно на спецификациите, поради което искането за рекламация било отказано. Производителят уведомил още, че в резултат на тестовете амортисьорите не могат да бъдат ползвани, но могат да бъдат върнати за сметка на клиента, за което Ч. бил уведомен на 02.04.2018 г. С оглед на тази хронология на събитията ответникът счита, че не са били налице предпоставките за разваляне на договора по реда на ЗЗП, тъй като амортисьорите са отговаряли на техническите характеристики съобразно договора за продажба. Въпреки това на ищеца била предложена парична компенсация за доброволно уреждане на отношенията и избягване на последващи спорове. Излага съображения, че рекламационното производство се е развило в рамките на един месец още през сепрември 2017 г., като допълнителната проверка при производителя били само за убеждаване на купувача в качествата на продукта, като самият купувач не правил искане за замяна на стоката или за разваляне на договора. С оглед на това се счита, че изпращането на стоката на производителя не е било част от рекламационнто производство, поради което не се дължат разходи за експедиране на стоката. С оглед на гореизложените твърдения, единствено за прецизност следва да се посочи, че правилна правна квалификация на иска за за заплащане на сумата от 944, 50 лв. е по чл. 114, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (отм.), вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, а на иска за сумата от 72 лв. – по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Независимо от това, решението е валидно и допустимо. По делото не е спорно, че ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с оглед на което към процесното правоотношение приложение намират нормите на специалния закон ЗЗП (в редакцията ДВ - бр. 59 от 29.07.2016 г.). Правата на потребителя при недостатъци /несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл. 104 – 142 ЗЗП. Според чл. 106 ЗЗП (отм.), за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. Законът за защита на потребителите, чиято цел е да осигури по-висока степен на защита на потребителя, регламентира в чл. 108 ЗЗП (отм.) презумпцията, че всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. В действащата към възникване на спорното притезание разпоредба на чл. 113, ал. 1 ЗЗП (отм.) е посочено, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, като след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 ЗЗП (отм.), в случаите на несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП. Законоустановеният срок за рекламация на потребителска стока съгласно чл. 115 ЗЗП (отм.) е две години, считано от датата на нейната доставка, като срокът спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието /при разваляне на договора поради неизпълнение/ по общата норма на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е имал с ответника валидно правоотношение, по което е заплатил определена цена, а ответникът следва да установи, че е налице валидно основание да получи/задържи цената на стоката. Освен това и с оглед спецификата на процесното правоотношение, ищецът следва да установи още несъответствието на стоката с договореното; че е предявил рекламация в срок пред търговеца и е предал стоката за ремонт, както и че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, поради негово виновно неизпълнение, а ответникът следва да установи, че е изпълнил в срок задълженията си по договора и е налице основание да задържи сумата по договора за продажба. В тежест на ответника е да докаже и възражението си, че повредата се дължи на неправилен монтаж на стоката от страна на потребителя. В конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че 02.12.2016 г. страните са сключили договор за покупко-продажба на амортисьори „KONI FSD 2100-4044“, като ищецът-купувач е заплатил цената от 944,50 лв., видно от представеното от него копие на платежно нареждане от същата дата. Видно от приложената от ответника имейл кореспонденция, която не е оспорена от ищцовата страна, на 15.12.2016 г. служител на ответното дружество е уведомил Г. Ч., че поръчаните от него амортисьори „KONI FSD 2100-4044“ са пристигнали и могат да бъдат получени в офиса на дружеството. От съдържанието на изпратения имейл се установява, че е отправена препоръка монтажът да се извърши в конкретно посочен сервиз на „Хюндай“. На 22.12.2016 г. представител на ответника е потърсил обратна връзка от клиента. Установява се, че на 03.02.2017 г. ищецът е изпратил имейл на ответното дружество, с който посочва, че след дълго забавяне амортисьорите са монтирани, като дава отзиви след 2-3 седмици каране. Първо посочва, че липсвали инструкции във връзка с монтажа, както и че в комплекта имало само 2 броя черни гумени подложки за пружините, поради което му се наложило да „го измисля на момента“ и да използва 2 броя гумени подложки от старите амортисьори, но в крайна сметка всичко си „дошло на мястото“. Относно поведението на автомобила му след монтажа на амортисьорите ищецът е посочил, че е „изключително доволен“, като е изложил подробни съображения. Видно от приложената кореспонденция, на 11.09.2017 г. ищецът е уведомил ответника по имейл, че първоначално бил много доволен от работата на амортисьорите, но впоследствие се появил проблем, който постепенно прогресирал и понастоящем не работят както трябва, поради което иска да се възползва от правата си по гаранцията. Сочи, че обмисля да закупи други амортисьори, които да монтира, след което да предаде закупените на производителя за инспекция. След това, във връзка с изискана имформация е посочил, че амортисьорите са били монтирани в севиз „Rias- M”. Следователно, с оглед на данните, че ищецът е монтирал закупените от него амортисьори през януари 2017 г., а и на факта, че е уведомил продавача за несъответствие през септември 2017 г., не може да се приеме, че в случая е приложима презумпцията по чл. 108 ЗЗП (отм.) На следващо място, видно от приложената кореспонденция, която в тази част напълно кореспондира на твърденията на страните, на 14.09.2017 г. продавачът, след осъщестяване на връзка с производителя, е предложил колата да бъде тествана на стенд, за да се определи кой от амортисьорите е за рекламация, като тестът бъде извършен в доверения сервиз на „Хюндай“. Установява се, че такъв тест е извършен на 20.09.2017 г. и при същия не са открити несъответствия. Видно от приложената от ищеца имейл кореспонденция, на 28.11.2017 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че е налице отказ от производителя във връзка с направената рекламация. Посочено е, че съгласно рекламационната процедура на „KONI“ дистрибуторът трябва да получи от клиента амортисьорите, след което да изпрати попълнена рекламационна форма на производителя, който по преценка може да ги изиска за инспекция. Поради неизпълнение на тези изисквания за получаване на амортисьорите при рекламация и невръщането им при поискване на 05.10.2017 г., на 27.11.2017 г. ответното дружество било уведомено, че рекламацията е отхвърлена. Тъй като ищецът е посочил, че по независещи от него причини е налице забавяне при сваляне на амортисьорите, на 29.10.2017 г. той е уведомен, че е отправено искане до производителя за удължаване на срока за предоставяне на амортисьорите. Видно от приложение от ищеца предавателно-приемателен протокол, ищецът е предал на 08.12.2017 г. 4 броя амортисьори за оценка по повод рекламация от 11.09.2017 г., които са били доставени на 16.12.2017 г. На 02.04.2018 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че при извършените тестове не са открити отклонения в силите на амортисьорите и същите съответстват на спецификациите, поради което искането за рекламация е отказано. При тези данни, съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на несъответствие на потребителска стока – обстоятелство, което е било в негова доказателствена тежест. Такъв извод не може да се направи въз основа на приобщените по делото разпечатки от проведени тестове. В същото време от ответната страна е проведено насрещно доказване, с което се внася съмнение в истинността на твърденията на ищеца, че процесните амортисьори са били мотирани в сервиз в съответствие с указанията на производителя, доколкото му е било препоръчано монтажът да се извърши в доверен сервиз, а според неоспорения имейл на Ч. от 03.02.2017 г., той сам е извършил това, изпозлвайки елементи от старите си амортисьори, които, по негови думи, са били износени. С оглед на това, следва да се сподели изводът на първата инстанция, че не се установява наличието на изискуемите от закона предпоставки за едностранно разваляне на договора от страна на потребителя по чл. 114, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (отм.), на което ищецът основава претенцията си в настоящото производство за възстановяване на заплатената от него сума. Единствено за пълнота следва да се посочи, че изложените от въззивника-ищец доводи сочат на наличие на предпоставки за ангажиране на договорната отговорност за вреди на продавача по общия ред на ЗЗД, както и на деликтната отговорност на производителя, който не е страна по договора за покупко-продажба, каквито претенции не са предявени в настоящото производство. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Не могат да се споделят обаче изводите на районния съд за неоснователност на претенцията за сумата от 72 лв., заплатена на ответника на 04.05.2018 г., видно от приложения по делото фискален бон, издаден от „Глобус комерс“ ЕООД. От приложената по делото кореспонденция се установява, че сумата е заплатена като транспортен разход за връщане на амортисьорите след тестването им от производителя. Доколкото обаче тези разходи са извършени във връзка с рекламационната процедура на производителя, която е описана в имейл кореспонденция от 28.11.2017 г., то този разход не следва да се възлага в тежест на потребителя. По изложените съображения първоинстанционното решение в частта по този иск следва да бъде отменено, а искът – уважен, като в останалата му част обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени следните суми: 166,67 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и 41,04 лв. – разноски за въззивното производство (11,73 лв. за държавна такса и 29,31 лв. за адвокатско възнаграждение). Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 538,05 лв. до 650 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство. В случая въззиваемият ответник претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., от които по всеки от отхвърлените искове се претендират по 400 лв. От страна на ищеца своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно в частта му за защита по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото защитата е била съсредоточена върху главните искове, а по отношение на акцесорната претенция не са изложени самостоятелни съображения, поради което възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 50 лв. Следователно в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,