Решение № 1512 от 29.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 135/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Народно читалище „И. – 1860“, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) № 384-ДА-1 от 24.10.2022 г., издаден от старши инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, в частта му, в която е потвърден с Решение № 1 от 03.02.2023 г. на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, с която на Народно читалище „И. – 1860“ са установени и определени задължения към бюджета на Община Казанлък за периодите на 2017 г. – 2020 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 13349, 41 лв. и лихви за просрочие в размер на 5022, 99 лв., изчислени към 24.10.2022 г., за такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 26442, 38 лв. и лихви за просрочие в размер на 9428, 63 лв., изчислени към 24.10.2022 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД по съображения за издаването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че е нарушена нормата на чл. 103, от ДОПК, като е създадена партида по служебно издадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, без да са налице основания за това и без жалбоподателят да е поканен да отстрани твърдените от органа неточности в подадената от него декларация, както и че по този начин служебно е формирана партида за четири недвижими имота, които жалбоподателят не притежава – сграда за култура и изкуство, гараж и кафе, построено през 2004 г. Поддържа невярно посочване на квадратурата на притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти, неправилно определяне на ДНИ и ТБО – в нарушение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, и формиране на данъчната оценка на имотите в отклонение на императивно зададения алгоритъм в Приложение 2 на ЗМДТ. Твърди се се, че за посочените в АУЗД периоди Община Казанлък фактически не е престирала услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които са установени задължения за ТБО. Отделно от това се заявява, че за процесния период читалището е освободено от заплащане на ТБО съгласно Решение № 8 от 14.12.2011 г. на Общински съвет (ОбС) Казанлък, с което е бил изменен чл. 17, ал. 5 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък (Наредба № 26), в който е предвидено, че се освобождават се от такса сметосъбиране и сметоизвозване народните читалища на територията на община Казанлък. Алтернативно се излагат съображения, че дори ТБО да е дължима, същата е определена неправилно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл.18, ал.1 във връзка с ал.4 от Наредба № 26 на ОбС Казанлък. Направено е възражение за погасяване по давност на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2017 г. С оглед на тези доводи е направено искане за отмяна на оспорения АУЗД и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира в полза на Община Казанлък да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно приложен списък.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ с вх. № 7404006500 от 18.08.2014 г. (л. 767 – 771, т. III от приложеното АД № 336/2021 г.) „Народно читалище „И. – 1860“ е декларирало собствения си недвижим имот за нежилищни нужди – земя и сграда, находящ се в [населено място], [улица], представляващ [УПИ] в кв. 172 по плана на [населено място], с площ от 5981 кв. м., ведно с находящата се в него сграда със застроена площ от 1782 кв. м. Имотът е придобит на основание покупка и давностно владение с [нотариален акт] от 11.09.1995 г., том V, дело 2196/1995 г., нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], том V, рег. № 6604, дело № 736 от 17.08.2004 г. и договор за прекратяване на съсобственост чрез делба (по реда на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост) № Д08-53 от 10.04.2014 г. (л. 39 – 41 от делото; л. 772 - 775, т. III от приложеното АД № 336/2021 г.).

При извършената проверка от орган по приходите при Община Казанлък са били установени несъответствия в декларирани данни с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7404006500 от 18.08.2014 г. за партида № 74047F19348 на Народно читалище „И. – 1860“ [населено място]. Констатирано е неправомерно освобождаване от ДНИ и ТБО, обосновано с Решение № 3961 от 21.03.2013 г. по адм. дело № 449/2013 г. на ВАС. Установени са били и недекларирани обекти в имота, а именно: сграда с предназначение за кафе-бар – бар, , Градини“ с идентификатор 35167.502.3439.5; нежилищен имот, представляващ сграда за култура и изкуство с идентификатор 35167.502.3439.2; нежилищен имот, представляващ гараж с идентификатор 35167.502.3439.4 и мазе под сградата на библиотеката. Несъответствие е установено и между декларираните данни за обект кафе-бар „И.“ в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, в която е посочена застроена площ (ЗП) от 72 кв. м. и данните в Удостоверение № 76 от 17.05.2004 г. (л. 782, т. III от приложеното АД № 336/2021 г.) за въвеждане в експлоатация на строеж – преустройство на част от партерен етаж в търговски обект (кафе-бар), в което застроената площ е 97 кв. м. На основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК на Народно читалище „И. – 1860“ е изпратено съобщение за отстраняване на несъответствията с изх. № 2635 от 20.11.2020 г., връчено на 24.11.2020 г. (л. 766, т. III от приложеното АД № 336/2021 г.). В законоустановения 14-дневен срок не е била подадена нова декларация за отстраняване на констатираните несъответствия, поради което е прието, че същите следва да бъдат отстранени на основание чл. 103, ал. 3 от ДОПК.

В тази връзка на 11.01.2021 г. служителят на длъжност инспектор „Местни приходи“ в дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък е пристъпил към отстраняване на констатираните несъответствия, като е закрил подадената от Народно читалище „И. – 1860“ декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7404006500 от 18.08.2014 г. към дата 31.12.2016 г. Въз основа на получена информация от Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и предходни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО, подавани от читалището за обекти, находящи се в [населено място] на [улица], с идентификатор на поземления имот 35167.502.3439, служителят е създал служебно три декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, както следва:

1. Декларация с вх. № 7404031525 от 11.01.2021 г. (л. 800 – 804, т. от приложеното АД № 336/2021 г.) за недвижим имот, представляващ Читалище „И.“ и Библиотека, за който е образувана партида № 7404F88759, включваща:

• нежилищен имот, представляващ народно читалище и библиотека, построена през 1914 г. с РЗП 3492 кв. м. и мазе 500 кв. м. с конструкция М3 – масивна монолитна, за притежаваната 1/1 идеална част на собственика; идентификатор на сградата – 35167.502.3439.1;

• нежилищен имот, представляващ сграда за култура и изкуство, построена през 1914 г. с РЗП 88 кв. м. и конструкция М3 – масивна монолитна, за притежаваната 1/1 идеална част на собственика; идентификатор на сградата – 35167.502.3439.2;

• нежилищен имот, представляващ гараж, построен през 1978 г. с РЗП 107 кв. м. и конструкция М3 – масивна монолитна, за притежаваната 1/1 идеална част на собственика; идентификатор на сградата – 35167.502.3439.4.

1. Декларация с вх. № 7404031529 от 11.01.2021 г. (л. 777 – 781, т. III от приложеното АД № 336/2021 г.) за недвижим имот, представляващ кафе-бар „И.“ – партерен етаж, за който е образувана партида № 7404F88760, включваща търговски обект, деклариран съгласно Удостоверение № 76 от 17.05.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, а именно преустройство на част от партерен етаж в търговски обект (кафе-бар) със ЗП 97 кв. м. с конструкция М3 – масивна монолитна, за притежаваната 1/1 идеална част на собственика.

1. Декларация с вх. № 7404031531 от 11.01.2021 г. (л. 784 – 789, т. III приложеното АД № 336/2021 г.) за имот кафе-бар „Градини“, за който е образувана партида № 7404F88761, включваща търговски обект (кафе-бар) с РЗП 104 кв. м. с година на построяване 2001 г., конструкция М1 – „масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала)“, за притежаваната 1/1 идеална част на собственика.

Междувременно с писмо изх. № 4 от 28.01.2021 г. (л. 33, т. I от приложеното АД № 336/2021 г.), подадено до Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, жалбоподателят е поискал да му бъде издаден АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК относно посочените задължения в Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № 7404014844 от 24.09.2020 г. След извършената проверка от орган по приходите при Община Казанлък е издаден АУЗД № 35-ДА от 01.03.2021 г., с който по отношение на Народно читалище „И. – 1860“ са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г. – 2020 г. за недвижим имот с партиден № 7404F88759, за недвижим имот с партиден № 7404F88760 и за недвижим имот с партиден № 7404F88761, находящи се в [населено място], ведно с лихвите за забава към 01.03.2021 г. Отделно от това с АУЗД за имот с партиден № 000804229001 са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за 2019 и 2020 г. – главници и лихви. Издаденият АУЗД е обжалван от Народно читалище „И. – 1860“ по административен ред и потвърден изцяло с Решение № 9 от 19.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък (л. 12 – 18, т. I от приложеното АД № 336/2021 г.).

Потвърденият от Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък АУЗД № 35-ДА от 01.03.2021 г. е обжалван по съдебен ред от Народно читалище „И. – 1860“ и с Решение № 144 от 06.04.2022 г., постановено по приложеното АД № 336/2021 г. на Административен съд Стара Загора, е отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на компетентния орган в Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък за издаване на АУЗД, съобразен с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В последните е прието, че констатираните от приходните органи на Община Казанлък несъответствия относно декларираните от Народно читалище „И. – 1860“ данни в декларацията му по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 74040006500 от 18.08.2014 г. са били отстранени чрез служебното създаване през 2021 г. на три нови декларации, съответно три данъчни партиди, без да е била налице хипотезата на чл. 103, ал. 3 от ДОПК (несъответствията не се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1), както и че от представените по делото документи за собственост се установява, че се касае за един недвижим имот, чийто собственик е жалбоподателят, поради което не е ясно как и по какви критерии служителят при Община Казанлък е формирал три отделни имота, при положение че липсват данни такива реално да съществуват, а и не са налице констатации да е установено несъответствие в посочения смисъл. В тази връзка е посочено още, че (ако несъответствията не се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1 от ДОПК) законът предвижда да бъдат отстранени несъответствията в подадената декларация, а не да се създава нова, т.е. несъответствия в декларацията, които не са отстранени в 14-дневния срок по реда на чл. 103 от ДОПК, могат да бъдат отстранени единствено и само с АУЗД, с който се коригира декларацията, но компетентните органи нямат право да изготвят служебно декларация от името на задълженото лице, както в случая е било сторено. По подробно изложени съображения, в т. ч. и горепосочените, е формиран извод, че АУЗД следва да се отмени, като в съответствие с чл. 160, ал. 3 ДОПК се разпореди връщане на преписката на длъжностно лице с функциите на орган по приходите в дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък за издаване на АУЗД за определяне на задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г. – 2020 г. за процесния недвижим имот, собственост на жалбоподателя, като за същия бъде възстановена подадената от Народно читалище „И. – 1860“ декларация, съответно образуваната с нея партида. Данните, които компетентния орган счита, че не съответстват на декларираните, следва да бъдат отразени служебно в тази партида, спазвайки реда, установен в чл. 103 и чл. 107 от ДОПК. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила на 28.04.2022 г. След връщане на преписката на компетентния орган за издаване на нов АУЗД съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № 144 от 06.04.2022 г., постановено по приложеното АД № 336/2021 г. на Административен съд Стара Загора, Д. А. –старши инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, създала служебно коригираща декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 7404040582 от 01.08.2022 г. и съответно партида № 7404F108712 (л. 65 – 68, т. I от делото) за недвижим имот, собственост на Народно читалище „И. – 1860“ и находящ се в [населено място], [улица]земя (с площ 5981 кв. м., в т. ч. застроена площ 1977 кв. м., и с отчетна стойност 95000, 00 лв.) и сграда, включваща няколко нежилищни обекта:

• Народно читалище и библиотека, построени през 1914 г., РЗП 3492 кв. м. и мазе 500 кв. м. с конструкция М3 – масивна монолитна, с идентификатор 35167.502.3439.1 и отчетна стойност 228726, 00 лв.;

• Сграда за култура и изкуство, построена през 1914 г. с РЗП 88 кв. м. и конструкция М3 – масивна монолитна, с идентификатор 35167.502.3439.2 и отчетна стойност 0, 00 лв.;

• Гараж, построен през 1978 г. с РЗП 107 кв. м. и конструкция М3 – масивна монолитна, с идентификатор 35167.502.3439.4 и отчетна стойност 0, 00 лв.;

• Търговски обект – кафе, построен през 2004 г. с РЗП 97 кв. м. и конструкция М3 – масивна монолитна, с отчетна стойност 4702, 81 лв.

С обжалвания Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) № 384-ДА-1 от 24.10.2022 г. (л. 62 – 63 от делото), издаден от Д. А. – старши инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, по отношение на Народно читалище „И. – 1860“ са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г. – 2020 г. за недвижим имот с партиден № 7404F108712, ведно с лихвите за забава към 24.10.2022 г., в общ размер на 67 803, 46 лв., както следва: за 2016 г. – ДНИ в размер на 3 541, 71 лв. главница и лихва в размер на 2 269, 74 лв., ТБО в размер на 4 722, 28 лв. и лихва в размер на 3 026, 32 лв.; за 2017 г. – ДНИ в размер на 3 541, 71 лв. главница и лихва в размер на 1 850, 14 лв., ТБО в размер на 6 047, 34 лв. и лихва в размер на 3 159, 07 лв.; за 2018 г. – ДНИ в размер на 3 541, 02 лв. главница и лихва в размер на 1 489, 79 лв., ТБО в размер на 6 047, 12 лв. и лихва в размер на 2 544, 15 лв.; за 2019 г. – ДНИ в размер на 3 133, 64 лв. главница и лихва в размер на 1 001, 11 лв., ТБО в размер на 5 916, 77 лв. и лихва в размер на 1 890, 24 лв.; за 2020 г. – ДНИ в размер на 3 133, 04 лв. главница и лихва в размер на 681, 95 лв., ТБО в размер на 8 431, 15 лв. и лихва в размер на 1 835, 17 лв.

В АУЗД са цитирани приложимите разпоредби на чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък (Наредба № 31) при определяне размера на установените задължения за ДНИ – 1, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, като е посочено, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 31 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, а за жилищните имоти на предприятията – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ.

По отношение на ТБО в АУЗД са цитирани приложимите разпоредби на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, като е посочено, че на основание чл. 18 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък (Наредба № 26) в относимите редакции за 2016 г. – 2019 г. ТБО за имоти в [населено място] се определя в размер на 2.00 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т. ч. за сметосъбиране и сметоизвозване – 0.88 на хиляда, обезвреждане на битови отпадъци – 0.64 на хиляда и за чистота на териториите за обществено ползване – 0.48 на хиляда. Съгласно същата подзаконова разпоредба в редакцията й, действала за 2020 г., ставката за определяне на ТБО за 2020 г. е 4.00 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т. ч. за сметосъбиране и сметоизвозване – 1.28 на хиляда, обезвреждане на битови отпадъци – 1.76 на хиляда, за чистота на териториите за обществено ползване – 0.96 на хиляда. Посочено е, че за нежилищни имоти, собственост на ФЛ и ЮЛ, находящи се в [населено място] и землището, ТБО се определя в размер на 4, 00 на хиляда върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност по Приложение № 2, при условията на чл. 18, ал. 9 от Наредба № 26, като в ал. 5 е регламентирано, че задължените лица подават до кмета на община Казанлък чрез дирекция „Местни проходи“ декларация по образец с базовите данни на недвижимия имот. Изтъкнато е, че въз основа на така декларираните данни съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 26 длъжностни лица при Община Казанлък определят вида и необходимия брой на съдовете за отпадъци, а съгласно ал. 7 ОбС ежегодно със свое решение определя размера на такса битови отпадъци на един съд за една година при определена честота на сметоизвозване в левове в зависимост от вида и обема на съда, като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депо или други съоръжения на битовите отпадъци, както и че съгласно ал. 8 освен таксата по ал. 7 предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промил на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ на недвижимите нежилищни имоти на предприятията.

В АУЗД изрично е посочено, че ДНИ и ТБО са начислени въз основа на фактическите данни в декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 7404040582 от 01.08.2022 г., отнасящи се за имот партиден № 7404F108712, представляващ:

• Земя с площ 5981 кв. м. и застроена площ 1977 кв. м. с данъчна оценка към 2022 г. 151 961, 20 лв. и отчетна стойност 95 000, 00 лв.;

• Нежилищен обект – народно читалище и библиотека с идентификатор 35167.502.3439.1, година на построяване 1914 г., конструкция М3 – масивна монолитна, РЗП – общо 3992, 00 кв. м., в т. ч. РЗП на обекта 3492 кв. м., РЗП на мазе 500 кв. м. и РЗП на таван 0, 00 кв. м., с данъчна оценка към 2022 г. 1 767 620, 80 лв. и отчетна стойност 228 726, 00 лв.;

• Нежилищен обект – сграда за култура и изкуство с идентификатор 35167.502.3439.2, година на построяване – 1914 г., конструкция МЗ – масивна монолитна, РЗП – общо 88, 00 кв. м., в т. ч. РЗП на обекта 88, 00 кв. м., РЗП на мазе 0, 00 кв. м. и РЗП на таван 0, 00 кв. м., с данъчна оценка към 2022 г. 41 020, 70 лв. и отчетна стойност 0, 00 лв.;

• Гараж с идентификатор 35167.502.3439.4, година на построяване – 1978 г., конструкция МЗ – масивна монолитна, РЗП – общо 107, 00 кв. м., в т. ч. РЗП на обекта 107, 00 кв. м., РЗП на мазе 0, 00 кв. м. и РЗП на таван 0, 00 кв. м. с данъчна оценка към 2022 г. 52 502, 60 лв. и отчетна стойност 0, 00 лв.;

• Търговски обект – кафе (партерен етаж), година на построяване – 2004 г., конструкция МЗ – масивна монолитна, РЗП – общо 97, 00 кв. м., в т. ч. РЗП на обекта 97, 00 кв. м., РЗП на мазе 0, 00 кв. м. и РЗП на таван 0, 00 кв. м., с данъчна оценка към 2022 г. 74 793, 40 лв. и отчетна стойност 4 702, 81 лв.

В случая именно въз основа на така изложената правна регламентация и фактически данни са били определени задълженията за ДНИ и ТБО на Народно читалище „И. – 1860“ [населено място] с обжалвания АУЗД. Последният е връчен на жалбоподателя на 23.11.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 64, т. I от делото). В нормативно установения срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК Народно читалище „И. – 1860“ е обжалвало издадения АУЗД с жалба вх. № 3375 от 06.12.2022 г. (л. 45 – 46, т. I от делото). Наведените оплаквания са идентични с изложените в жалбата против АУЗД, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

АУЗД № 384-ДА-1 от 24.10.2022 г. е потвърден изцяло с Решение № 1 от 03.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък (л. 47 – 50, т. I от делото), в което са изложени мотиви по оплакванията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни, с изключение на направеното възражение за погасяване по давност на начислените задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г., което е прието за основателно. С оглед на това АУЗД е: отменен в частта му, с която за 2016 г. на Народно читалище „И. – 1860“ са установени и определени задължения за: ДНИ в размер на 3 541, 71 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 269, 74 лв., изчислени към 24.10.2022 г.; ТБО в размер на 4 722, 28 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 026, 32 лв., изчислени към 24.10.2022 г.; потвърден в частта му, с която за периодите 2017 г. – 2020 г. на Народно читалище „И. – 1860“ са установени и определени задължения за: ДНИ в размер на 13 349, 41 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 022, 99 лв., изчислени към 24.10.2022 г.; ТБО в размер на 26 442, 38 лв. и лихви за просрочие в размер на 9 428, 63 лв., изчислени към 24.10.2022 г. Решението на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък е получено от жалбоподателя на 15.02.2022 г., видно от известие за доставяне (л. 51, т. I от делото).

Жалбата на Народно читалище „И. – 1860“, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 28.02.2023 г. чрез Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък и заведена от него с вх. № 548 от същата дата (л. 2, т. I от делото).

Към делото е приложено АД № 366/2021 г. на Административен съд Стара Загора, съдържащо документите от административната преписка по издаване на АУЗД № 35-ДА от 01.03.2021 г., в т. ч. постановените на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Казанлък за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването за 2016 г. – 2020 г., декларации по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 26, схема за разполагане на контейнери за съхранение на отпадъци в [населено място], графици за осъществявано сметосъбиране и сметоизвозване, пътни листи и др. Към делото са приложени приетите от ОбС Казанлък Наредба № 26 и Наредба № 31 в относимите им редакции (л. 12 – 38 и 112 – 221, том I) и са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД № 384-ДА-1 от 24.10.2022 г., в т. ч. цитираните по-горе нотариални актове и договор за прекратяване на съсобственост чрез делба, както и договор от 01.01.2014 г. за наем на кафе-аператив, находящо се на партерния етаж на читалище „И. – 1860“ (л. 39 – 44, том I и л. 289 – 292, том II), декларации по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 26 (л. 52 – 59, том I и л. 316 – 319, том II), заповеди относно компетентността на органите за издаване на оспорения АУЗД и потвърждаващото го решение (л. 60 – 61, том I), постановените на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Казанлък за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването за 2017 г. – 2020 г. (л. 84 – 91, том I) и решенията на ОбС Казанлък за приемане на план-сметка за дейностите по чл. 62 от ЗМДТ за 2012 г. и 2017 г. – 2020 г. (л. 92 – 111, том I), както и данъчни оценки на имот с партиден № 7404F108712 за 2017 г. – 2020 г. (л. 271 – 274, том II), декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (л. 275 – 282, том II), скици от СГКК Стара Загора на процесния имот – ПИ и сгради (л. 283 – 288, том II) и справки за начина на изчисляване на размера на ТБО за 2017 г. – 2020 г. (л. 293 – 296, том II).

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето С. А. А., който завява, че работи в Народно читалище „И. – 1860“ от 2008 г. „като поддръжка“. Свидетелят твърди, че читалището има два входа – централен и транспортен, като пред транспортния вход има паркинг, след което има път и от другата страна на пътя има два контейнера за събиране на отпадъци, но тъй като транспортният вход се използвал само за разтоварване на декори при гостуване на театър – от рампата пред него през врата се излизало директно на сцената, чистачката минавала през централния вход, за да изхвърли боклука, а най-близкият контейнер до централния вход бил поставен „до математическата гимназия – на стотина метра“.

За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя е допусната, назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза – основно заключение (л. 231 – 234, т. I) и допълнително заключение (л. 251 – 202, т. I). В изпълнение на поставените въпроси в основното си заключение вещото лице е изчислило размерите на данъчните оценки на имотите и потвърждава установените с оспорения АУЗД размери на задълженията за ДНИ с прилежащите лихви за просрочия за 2017 г. – 2020 г., а по отношение на ТБО е направило изчисления в два варианта: първият вариант е съгласно регламентирания в Наредба № 26 алгоритъм за имоти, които не се използват за стопански цели, и според него дължимата от жалбоподателя ТБО за процесните години е в по-нисък размер от начислената с АУЗД, като са направени разбивки по години; вторият вариант е съгласно използваният от приходните органи на Община Казанлък алгоритъм за имоти със стопанско предназначение и според него дължимата от жалбоподателя ТБО за процесните години е в по-висок размер от начислената с АУЗД, като са направени разбивки по години. В допълнителното заключение вещото лице е изчислило каква е дължимата ТБО по години във всеки един от вариантите на основното заключение, ако се приеме, че включеният в нея компонент за услугите сметосъбиране и сметоизвозване не е дължим, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя, като от заключението и обясненията на вещото лице при изслушването му е видно, че при използваният от приходните органи на Община Казанлък алгоритъм за имоти със стопанско предназначение, регламентиран в Наредба № 26 (вторият вариант), не може да се определи поотделно какъв е размерът на всеки един от компонентите на ТБО съгласно чл. 62 от ЗМДТ, т. е. за всяка едно от посочените в цитираната разпоредба услуги: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране битови отпадъци до съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания.

Както при изслушване на основното заключение, така и при изслушване на допълнителното заключение, вещото лице заяви, че въпреки специалните си знания, не е било в състояние само да се ориентира по каква методика следва да бъде определена ТБО за имоти със стопанско предназначение, поради липсата на единна и стройна регламентация за това в Наредба № 26, в частност – каква е методиката, използвана от приходните органи на Община Казанлък, поради което последната му е била разяснена от тях и то е изготвило заключенията си в тази им част именно съгласно дадените му от тях разяснения.

Предвид частичното изпълнение на указанията за установяване на релевантни факти, дадени на ответника с определение № 785 от 23.11.2023 г. (л. 268 – 269, т. I), с протоколно определение от 01.02.2024 г. на основание чл. 145 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК ответникът беше задължен да отговори на следните въпроси:

1. Има ли изготвени графици за осъществено сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. и за 2019 г., както и схеми на разположението на съдовете за битови отпадъци за периода 2017 г – 2020 г., отнасящи се за района, в който се намира имотът на жалбоподателя – земя и сграда със самостоятелни обекти в нея? Ако има изготвени такива – да ги представи.

1. За определяне на ТБО за процесните години, дължима от жалбоподателя, има ли подавани от последния декларации за съответните години по чл. 18, ал. 5 от НОАМТЦУТОК (Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък – Наредба № 26), в частност – подадени в срок до 30 ноември на предходната година съгласно цитираната разпоредба? Ако има – да ги посочи (входящ номер и дата) и да ги представи, ако не са представени по делото, както и да посочи взети ли са били предвид данните от тях при определяне на ТБО за процесните години, а ако не са били взети предвид – защо? 3. Кои конкретни данни (конкретен брой места, служещи, работници, площ и т. н.) за кой конкретен обект, доколкото според ответника недвижимият имот на жалбоподателя включва няколко самостоятелни обекта, от подадените декларации по чл. 18, ал. 5 от НОАМТЦУТОК, ако такива са подавани от жалбоподателя, са взети предвид при определяне на дължимата за процесните години ТБО? Да се посочат за всяка конкретна година конкретните данни и конкретния обект, за който те се отнасят.

1. Какъв е конкретният размер в лева на всеки един от компонентите по чл. 62, т. 1 – 3 от ЗМДТ, включени в дължимата от жалбоподателя ТБО, за всяка една от процесните години – съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1 от НОАМТЦУТОК и чл. 62 от ЗМДТ? В изпълнение определението на съда от ответника бяха представени единствено вече представената по делото декларация по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 26 с вх. № 1180 от 01.06.2022 г. и становище (л. 313 – 315, т. II), според което в АУЗД изчисленията за ТБО за процесните години са били направени въз основа на декларираните данни в посочената декларация, като самите изчисления са представени в табличен вид за всяка година. Видно от последните ТБО е определена като общ размер, а като самостоятелен компонент е изведена и съответно определена по размер единствено включената в нея цена за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания, т. е. използваната от приходните органи на Община Казанлък методика не позволява да се разграничи стойността на всяка една от останалите две услуги, образуващи ТБО съгласно чл. 62 от ЗМДТ: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, от заплащането на която услуга жалбоподателят твърди, че е освободен по силата на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 26 в относимата й редакция; 2. третиране битови отпадъци до съоръжения и инсталации.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт, приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Задълженията за ДНИ и за ТБО представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за ДНИ и за ТБО. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за ДНИ и за ТБО приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във връзка с чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 на чл. 4 е регламентирано, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган – Д. И. А. на длъжност старши инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, определена да осъществява функции (права и задължения) на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ със Заповед № 1030 от 10.07.2020 г. на Кмета на Община Казанлък (л. 60, т. I от делото). Потвърждаващото АУЗД Решение № 1 от 03.02.2023 г. е издадено от Е. Д. – директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък съгласно Заповед № 6-ДСл. от 25.09.2018 г. на Кмета на Община Казанлък (л. 61, т. I от делото), с функции и правомощия на Териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

Относно спазването на процесуалните правила:

В глава XIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци, респективно за ТБО, са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, какъвто е обжалваният, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.

Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък, респективно на ТБО въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон (чл. 107, ал. 1 от ДОПК). Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.

В алинея 3 на чл. 107 от ДОПК е предвидено, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация – чл. 103, ал. 2 от ДОПК, а в случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието – чл. 103, ал. 3 от ДОПК. Промени в подадената декларация, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, могат да се извършват само от подателя й с нова (коригираща) декларация по реда и в срока по чл. 104 от ДОПК.

В случая процесният имот e деклариран от жалбоподателя през 2014 г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ (л. 761 – 771, т. III от приложеното АД № 366/2021 г.), партидата по която, поради констатирани несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица и администрации (констатирани са били недекларирани обекти в имота и несъответствие относно застроената площ на деклариран обект), през 2021 г. е била закрита служебно в нарушение на чл. 103, ал. 3 от ДОПК (без да е налице хипотезата на цитираната разпоредба, тъй като несъответствията не се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1) с три създадени от инспектор „Местни приходи“ в дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, по всяка една от които е била образувана отделна партида (л. 777 – 781, 784 – 789 и 800 – 804, т. III от приложеното АД № 366/2021 г.), след което е бил издаден АУЗД, отменен с решението по приложеното АД № 366/2021 г., поради неспазване на реда за издаването му – прието е в мотивите на решението, че (при тези данни) законът предвижда да бъдат отстранени несъответствията в подадената (от жалбоподателя) декларация, а не да се създава нова, т. е. несъответствия в декларацията, които не са отстранени в 14-дневния срок по реда на чл. 103 от ДОПК, могат да бъдат отстранени единствено и само с АУЗД, с който се коригира декларацията, но компетентните органи нямат право да изготвят служебно декларация от името на задълженото лице, както в случая е било сторено – АУЗД е бил издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК въз основа на служебно създадените (без основание) три декларации, именно с които е била извършена корекцията на констатираните несъответствия в подадената от жалбоподателя декларация. В тази насока са и указанията, дадени с решението по приложеното АД № 366/2021 г., с което, след отмяната на АУЗД, преписката е върната на компетентния орган за издаване на АУЗД: да бъде възстановена подадената от Народно читалище „И. – 1860“ декларация, съответно образуваната с нея партида, като данните, които компетентния орган счита, че не съответстват на декларираните, да бъдат отразени служебно в тази партида по реда, установен в чл. 103 и чл. 107 от ДОПК. В нарушение на този ред обаче, ако и в оспорения в настоящото производство АУЗД да е посочено, че се издава след изпълнение на указанията, дадени с решението по приложеното АД № 366/2021 г., съответно – в противовес на последните, приходните органи на Община Казанлък отново са процедирали по същия начин. Вместо да възстановят партидата за процесния имот по подадената през 2014 г. от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ (с нов партиден номер, ако възстановяването на стария е невъзможно, поради закриването му със служебно създадените през 2021 г. три декларации по чл. 14 от ЗМДТ), след което да пристъпят към отстраняване на констатираните от тях несъответствия относно декларираните с нея данни – с АУЗД (тъй като за тези несъответствия жалбоподателят вече е бил уведомен и съответно поканен да ги отстрани – л. 766, т. III от приложеното АД № 366/2021 г., но не го е сторил по реда и в срока, предвидени в закона – чл. 103, ал. 1 и 2 от ДОПК), служебно е била създадена нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 65 – 68, т. I от делото), без да е налице хипотезата на чл. 103, ал. 3 от ДОПК (несъответствията не се отнасят до данни, съдържащи се регистъра по чл. 81, ал. 1), а и на чл. 104 от ДОПК (доколкото в служебно създадената декларация е посочено, че тя е коригираща, но такова декларация може да бъде подадена само от задълженото лице за промяна на данни в подадена от него декларация). Ето защо, доколкото корекцията е била извършена със служебно създадената декларация, без да е налице основание за създаването на такава декларация, издаденият въз основа на данните в последната АУЗД (Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК) № 384-ДА-1 от 24.10.2022 г. се явява издаден при некоректно приложена процедура по чл. 103 от ДОПК.

Извън гореизложеното съдът констатира, че оспореният АУЗД е постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че са нарушени. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения административен акт и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък не са изложени мотиви за всички релевантни обстоятелства, въз основа на които е начислен ДНИ и ТБО за всяка една от процесните години.

В АУЗД са цитирани приложимите разпоредби на чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредба № 31 при определяне размера на установените задължения за ДНИ, като е посочено, че за община Казанлък ДНИ е 1, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По аргумент от чл.19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. Изложеното предполага изрично посочване в АУЗД на облагаемата основа – данъчната оценка, за съответната година. Както в АУЗД обаче, така и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък за всеки един от обектите в имота е посочена данъчната му оценка към 2022 г., докато ДНИ е начислен за 2017 г. – 2020 г. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО включва такса за три отделни, самостоятелни услуги, като цитираната разпоредба в приложимата й редакция за 2017 г. и 2018 г. изрично предвижда, че размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение е следвало да намери обективен израз, ако не в АУЗД, то поне в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, тъй като не е самоцелно. От една страна ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане е установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге от лицата по чл. 11 от ЗМДТ, а само когато общината реално извършва съответната дейност – чл. 71 от ЗМДТ. От друга съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9, в т. ч. от заплащането на ТБО или само на някоя от таксите, включени в нея, какъвто е случаят – още в жалбата си против АУЗД до директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък жалбоподателят се е позовал на разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 26, отменена с решение на ОбС през 2020 г., според която се освобождават от такса сметосъбиране и сметоизвозване народните читалище на територията на община Казанлък (основателността на конкретното възражение, съответно изложените от директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък съображения за неговата неоснователност имат отношение към материалната законосъобразност на обжалвания акт). В оспорения АУЗД обаче, ТБО е определена като сума в общ размер за всяка една от процесните календарни години, в т. ч. 2017 г. и 2018 г., без изрично да е посочена ставката за всяка една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които се дължи ТБО, като това не е направено и в потвърждаващото АУЗД решение на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък.

На следващо място: по отношение на ТБО в АУЗД и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък са цитирани приложимите разпоредби от ЗМДТ и Наредба № 26, като е посочено, че съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № 26 че задължените лица подават до кмета на община Казанлък чрез дирекция „Местни проходи“ декларация по образец с базовите данни на недвижимия имот, въз основа на които съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 26 длъжностни лица при Община Казанлък определят вида и необходимия брой на съдовете за отпадъци, а съгласно ал. 7 ОбС ежегодно със свое решение определя размера на ТБО на един съд за една година при определена честота на сметоизвозване в левове в зависимост от вида и обема на съда, като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депо или други съоръжения на битовите отпадъци. Следователно изходните данни, въз основа на които се определя ТБО относно компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депо или други съоръжения на битовите отпадъци, се декларират от задълженото лице, което предполага същите, ако не да бъдат изрично посочени в АУЗД, то поне да е налице позоваване на подадената в тази насока декларация по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 26. Това обаче не е сторено както в АУЗД, така и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, а е направено едва в становището на ответника, депозирано във връзка с поставените му въпроси по чл. 145 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, т. е. след като жалбоподателят вече е упражнил правото си на съдебно обжалване, поради което същото, при съобразяване на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не би могло да санира липсата на мотиви в обжалвания акт в тази насока. Отделен е въпросът, имащ отношение обаче към материалната законосъобразност на акта, че според цитираното становище на ответника (л. 313 – 315, т. II от делото) изчисленията за ТБО за процесните години са били направени въз основа на декларираните от жалбоподателя данни в подадената от него декларация по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 26 с вх. № 1180 от 01.06.2022 г. (л. 316 – 319, т. II от делото), т. е. след процесния период, макар да са налице подавани от него декларации чл. 18, ал. 5 от през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. (л. 52 – 55, т. I от делото) и да не е изключено да е подавал е такава декларация през 2016 г. (ответникът не отговори изрично на втория от поставените му въпроси по чл. 145 от ГПК), а съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № 26 декларацията се подава в срок до 30 ноември на предходната година.

Изложеното до тук обуславя отмяна на обжалвания АУЗД, като издаден при неспазване на установената за това процедура и на изискванията за съдържание на акта, съответно – връщане на преписката на компетентния орган за постановяване на нов АУЗД при съблюдаване на тези изисквания съобразно посочените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая, доколкото обсъдените по-горе процесуални основания за отмяна на оспорения АУЗД не възпрепятстват проверката за материалната му законосъобразност, не могат да бъдат споделени доводите, изложени в решението на решаващия орган относно принципната неприложимост на освобождаването от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, регламентирано в чл. 17, ал. 5 от Наредба № 26 в относимата му редакция. Съгласно цитираната разпоредба „освобождават се от такса сметосъбиране и сметоизвозване, народните читалища на територията на Община Казанлък“. Това правило е прието с решение № 8 от 14.12.2011 г. на ОбС Казанлък и е било действащо право до отмяната му с решение № 78 от 27.02.2020г. Неправилно в случая решаващият орган е приел, че тази разпоредба противоречи на акт от по-висока степен – чл. 24, ал. 2 във връзка с чл. 1, т. 4 от ЗМДТ, позовавайки се в тази насока на Решение № 3961 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. дело № 449/2023 г., VII о. Цитираната правна уредба има отношение към освобождаването от данък, какъвто не е ТБО, а съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. В този случай общинският съвет, като орган на местното самоуправление, упражнява правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) по управление и разпореждане с общинско имущество, каквото е общинският бюджет, където би следвало да постъпи дължимата такса. Именно в изпълнение на предоставените му от закона правомощия ОбС Казанлък с цитираните по-горе решения е освободил народните читалища на територията на община Казанлък от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед на това и тъй като, както бе посочено, разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 26 е била отменена с решение № 78 от 27.02.2020 г. на ОбС Казанлък, регламентираното с нея освобождаване е било в сила от 2012 г. до 2020 г. включително. Това е така предвид изричната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от ЗМДТ, която предвижда, че не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на ТБО в течение на годината. Отделен е въпросът, че методиката, по която е определена ТБО в обжалвания АУЗД, видно от заключението на вещото лице, а и от становището на ответника, депозирано във връзка с поставените му въпроси по реда на чл. 145 от ГПК, не позволява разграничаването на включените в нея такси за всяка една от услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ, ако и доколкото те реално са били предоставени от Общината, в т. ч. определянето на размера на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, от която жалбоподателят е бил освободен за процесните години, а това обстоятелството само по себе си (без да е необходимо изследването на въпроса за реалното престиране на услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ) обуславя отмяна на АУЗД като издаден в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна и обжалвания АУЗД следва да бъде отменен.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. Установява се, че направените от него разноски по делото са в размер 6 700 лв., като включват разноски за държавна такса – 10 лв. (л. 2, т. I от делото), заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 5 940 лв., в т. ч. допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (л. 256 – 258, т. I и л. 321 – 323, т. II от делото), и разноски за съдебно-икономическа експертиза общо в размер на 750 лв. (л. 226, 244 и 246, т. I от делото). В случая размерът на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не надвишава минималният такъв съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от ответника в тази насока възражение за прекомерност е неоснователно.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК