Решение № 931 от 13.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 584/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 430 от ТЗ. Ищецът Юробанк България АД е предявил иск двамата ответници А. С. и И. С., в качеството си на неизпълнили задълженията си кредитополучатели по договор за кредит HL 31222 от 5.03.2008г. да бъдат осъдени да му заплатят неиздължената главница по договора в размер на 212 633.86 евро, такса за администриране просрочията по кредита за периода 12.12.2014г. до 08.02.22г. от 97.15 евро, годишна такса за управление на кредита за периода 19.03.2015г. – 08.02.2018г. от 1843.28 евро, заплатени вноски по имуществена застраховка от 780.07 евро за периода 20.04.2015г. до 08.02.2018г. и нот.такса от 138 лв. Изложени са съображения за промените в съдържанието на договора с осем допълнителни споразумения. Ответниците оспорват материално правната легитимация на банката ищец. Излагат съображения, че тя е прехвърлила вземанията по договора на третото лице помагач ЛК Моторс ЕООД със цесия от 2015г. и те са изпълнили към цесионера, тъй като им е връчено уведомление по чл.99, ал.3 ГПК, макар и за някои въпроси все още да се водят преговори. Оспорват и кредита да е станал предсрочно изискуем, тъй като поканата за това не е им е била връчена редовно. Твърдят, че не са напускали адреса, посочен по договора и уведомлението по чл.47 ГПК връчено от нотариус не е оформено редовно. СГС с обжалваното решение е приел, че банката ищец е надлежен кредитор на ответниците, тъй като цесията от 2015г. е сключена под отлагателно условие, което не се е осъществило и договора за прехвърляне на вземането не е породил действие. Приел е, че няма данни уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД да се изпратено от банката цедент до длъжниците. Предвид на това е приел, че претендираните от банката суми са дължими от ответниците и са присъдени на банката изцяло. САС намира, че въззивната жалба е неоснователна. По делото не се спори за сключения договор за банков кредит и за предоставените от банката суми на ответниците. Кредитът е общо за сумата от 198 000 евро, които са изплатени на ответниците за покупка на жилище - 58200 евро и 138 800 евро за други нужди, като върху закупувания имот е учредена ипотека, за което по делото е представен нотариален акт. Към договора страните са подписали общо 8 допълнителни споразумения, с които са променяли лихвения процент във времето и са подписвали нови погасителни планове. Видно от съдържа нието на допълнителните споразумения, с тях неиздължените лихви са били капитализирани и са станали част от главницата. Това се установява от приетата по делото първа единична експертиза, която сочи общо задължение по главница по банковия кредит в размер на 212 633.86 евро при 198 000 евро получени. Същото се установява от представената с исковата молба подробна справка по банковия кредит изготвена от банката, където изрично капитализациите са дадени по размер и по момент на извършване и от съдържанието на допълнителните споразумения. Самата банка не оспорва, че е извършила две цесии на вземанията по кредита, но първата от 09.04.2008г. макар и произвела действие е отпаднала, предвид, че вземанията са били обратно прехвърлени на банката с нова цесия от 26.11. 2009г. от първия цесионер България ритейл сървисиз АД. Втората цесия е от 13.10.2015г., с който договор банката прехвърля на третото лице помагач по спора ЛК Моторс ЕООД вземанията по процесния договор за банков кредит срещу задължение да заплати 240 000 евро в 7 дневен срок след подписване на договора. Изрично е прието, че ако сумата не бъде заплатена от цесионера цесията не поражда действие – чл.3 вр.чл.2 от договора за прехвърляне на вземане. САС намира, че правилно СГС приема, че договора за прехвърляне на вземанията по кредита не породил действие, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие под което е бил сключен. Нито ответниците, нито третото лице помагач доказват по делото изплащане от цесионера към банката на уговорената сума. Не са представени никакви доказателства за извършено плащане. От приетата по делото допълнителна ССЕ вещото лице не е установило осчетоводяване на договора за цесия, придобитите с него вземания, нито на извършено плащане във връзка с него. За относимите периоди е подаван от фирмата цесионер ГФО с нулеви показатели. Факта на неизпълнение на условията по сключената цесия от 2015г. се установява и от представената по делото кореспонденция по емайл между банката и цесионера, която установява продължаващи преговори в периода от 2015г. до 2017г. за нови условия за нова цесия на същия договор за кредит. Възможността цесията да бъде сключена под условия – прекратителни или отлагателни е приета от съдебната практика, като в този смисъл Решение № 242 от 21.03.2029 г. по т.д.3097 от 2017г. ВКС, 1 т.о., Решение № 89 от 30.09.2020г. по гр.д.3827 от 2019г., ВКС, 4 г.о.. След като в конкретния случай цесията е сключена под отлагателно условия – пълно заплащане на договорената цена, в уговорения срок от 7 дни и то не се е осъществило, то съответно цесията следва да се приеме, че не е породила действие. Втория спорен момент е налице ли е изпълнение на задълженията от страна на ответниците към цесионера въз основа на извършено уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД. Същите явяват ли се добросъвестни при това изпълнение за да се приеме приложението на чл.75 от ЗЗД. Както ответниците, така и третото лице помагач застъпват становището, че ответниците са редовно и пълно изпълнили задълженията си към цесионера. С писмения си отговор ответниците представляват уведомленията до чл.99, ал.3 ЗЗД до тях във връзка с цесията. Правилно СГС е констатирал, че тези уведомления не може да се приеме, че изхождат от банката. Независимо, от констатацията в о.с.з. с наличните оригинали, и еднаквостта с оригиналите, то тези уведомления не са с лого на банката, нямат изходящ номер от нея и са подписани от посочените като нейни законни представители Д.А. и Т.К., но за и от името на банката по пълномощие. Законните представители не представляват по пълномощие. От разменената кореспонденция по е-мейл, видно от писмото на пощенска банка от 24.09.2015г. чрез неин експерт Д. Д. на адв.Б. са изпратени уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД до кредитополучателите и е приложен списък с нотариуси, което може да се направи извод, че е във връзка с нотариалното заверяване на цесията и нотариалното прехвърляне на ипотеката. Във връзка с нотариалното изповядване има и следващ имейл от 19.10.2015. Към този момент банката цедент и третото лице помагач цесионер вече са положили подписите си под писмения договор. Тази кореспонденция е в подкрепа на извода на СГС, че не банката е връчила уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД на ответниците. Независимо от горното уведомленията са достигнали до кредитополучателите и същите са влезли в преговори с цесионера. Следва ли да приеме, че е налице редовно изпълнение на цесионера? От третото лице помагач са представени спогодба от 8.01.2016г. на осн.чл.108 ЗЗД и Протокол към него от 29.11.2017г., а с отговора си ответниците са представили предварителен договор от 29.11.2017г.. Спогодбата предвижда условията при, които имаме уговорка да се извърши пълното изпълнение към цесионера – осигуряване подписване на предварителен договор с Еврострой 7 ООД за покупка на 6 броя апартаменти за сумата от 260 000 евро, а новия кредитор опрощава сумата от 320 000 евро. С протокола от 29.11.2017г. изрично е посочено, че длъжника –А. и И. С.и са изпълнили задълженията си към ЛК Моторс ЕООД по договора за спогодба от 08.01.2016г. и е доплатил 10 000 лв., както и че кредитора счита на осн.чл.108 от ЗЗД задълженията по договора за изцяло погасени. От представения предварителен договор с отговора на ответниците, който е сключен на 29.11.2017г., която е и датата на протокола по чл.108 ЗЗД, е видно, че действително фирмата ЕВРОСТРОЙ 7 ООД се задължава да сключи окончателен договор с третото лице помагач за продажбата на 6 броя подробно описани апартаменти в изграждана сграда в местност Люлин 2 МР, УПИ 2-1514, кв.32 по плана на гр. София. Единия от управляващите тази фирма продавач е сина на ответниците, видно от съдържанието на предварителния договор и удостоверението за раждане на Н. С.. В чл.2 от предварителния договор, видно от ръкописния текст подписан от двете страни договорената цена от 280 000 евро следва да се заплати до 15.12.2017г., като при неплащане договора става невалиден, т.е. се счита развален. По делото не е доказано, че сумата от 280 000 евро е платена. С оглед на така изложеното съдът намира възражението на ищеца, че тези договори са създадени във връзка с исковия процес е неоснователно. Договорите съответстват като съдържание и дати и предхождат исковата молба с повече от година. САС намира обаче, че те не установяват пълно изпълнение на задълженията на ответниците към третото лице помагач. Ответниците следва да установят при пълно и главно доказване добросъвестното изпълнение на задълженията към третото лице ЛК Моторс ООД. В конкретния случай не са представени доказателства за това, че третото лице помагач е изпълнило своето задължение за плащане на договорената цена по предварителния договор, нито пък че на същото в последствие е прехвърлена собствеността на договорените апартаменти. Явно водейки преговори с банката до началото на 2018г. за повторна цесия, видно от кореспонденцията по е-мейл, третото лице помагач е било наясно, че не е придобило кредита по цесията от 2015г., поради което същото не би могло да опрости задължения на кредитополучателите. Наред с това, след като това трето лице не е изпълнило задълженията си за плащане по предварителния договор, и не е придобило собствеността върху договорените апартаменти в новостроящата се сграда, и не би могъл да я придобие чрез иск по чл.19 ЗЗД, съответно отпада основното условие за което цесионер и длъжници са се договорили – изпълнение на задълженията им чрез даване вместо изпълнение на 6 апартамента от трето лице - строител. Съдът служебно е констатирал от регистъра за недвижимите имоти, че синът на ответниците е заличен като съдружник във тази фирма строител. Предвид на това САС приема, че по делото не е установено по безспорен начин изпълнение на задълженията на длъжника към третото лице- цесионер, поради което и не може да се приеме, че сме пред хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД. При така изложените по-горе изводи, които съвпадат с изводите на СГС, САС приема, че ответниците продължават да дължат към банката ищец претендираната главница и същата се явява материално правно легитимирана да предяви иска. Последното направено възражение от въззивните жалбоподатели е за нередовно връчване на поканата, с която договора за кредит е направен предсрочно изискуем. Видно от представената с исковата молба покана от 21.07.2017г. същата е връчена чрез нотариална покана, чрез нотариус на адреса, за който страните са се уговорили с договора. Нотариуса е удостоверил връчване по реда на чл.47 ГПК чрез 08.09.2017г. Видно от приложената към поканата разписка № 167 подписана от връчителя, същия е посетил адреса три пъти в рамките на месец и не е намерил никой от ответниците. Това е адреса приет за връчване на книжа по договора за кредит. Спазени са изискванията на чл.47 ГПК и САС споделя извода на СГС за редовно връчване на уведомлението, с което кредита е направен предсрочно изискуем. Дори и този извод да не се сподели, кредита е станал предсрочно изискуем с подаване на исковата молба, което обстоятелство следва да се съобрази на осн.чл.235, ал.3 ГПК. По отношение на размера на задължението. Ответниците не оспорват размера на задълженията изрично. Същите твърдят, че не ги дължат към банката изцяло. Няма никакво оспорване на така претендираните суми по размер, като задължения за главница, такси и имуществена застраховка. Същите са установен по размер и от приетата първа единична ССЕ пред първата инстанция. Предвид на това и доколкото по отношение преценка на правилността на решението на СГС, САС е обвързан от изложеното в жалбата, то САС намира, че исковите претенции се явяват изцяло основателни и правилно са уважени от СГС. С оглед на изложеното решението на СГС се явява правилно досежно присъдените суми за главница, такси и имуществена застраховка, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. По отношение на разноските такива не се следват на въззивните жалбоподатели, а от ответника не се претендират за настоящото съдебно производство. Водим от горното съдът