Решение № 6124 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2309/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и член 44, ал.1 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза.

Жалбоподателят „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Дебелт, община Средец, обл. Бургас, представлявано от изпълнителния директор Д. З., чрез представител по пълномощие адв. В. В., е оспорил решение №32-285941/19.09.2025г. на директора на ТД Митница - Бургас, с което е определена нова митническа стойност на стоката, допусната за свободно обращение с опростена митническа декларация (ОМД) с MRN 22BG001007049364R2/допълнителна митническа декларация (ДМД) 22BG001007049586R4, в размер на 9 689 295,43 лева, като спрямо нея са определени нова данъчна основа в размер на 9 845 220,90 лева и ДДС при внос за вземане под отчет и досъбиране в общ размер общо на 6 804,74 лева, ведно със задължението за лихви, считано от датата на възникване на задължението за ДДС при внос до датата на уведомяване на длъжника, както и лихви за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок за плащане, считано от датата на връчване на решението.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, включително противоречие със задължителната практика на Съда на Европейския съюз. Според него определянето от митническите органи на допълнително задължение за ДДС би довело до двойно начисление на същия данък, който вече е бил начислен, отразен и деклариран от жалбоподателя пред органите по приходите. Твърди противоречие между изводите в обжалваното решение и практиката на СЕС предвид липсата на яснота за това дали начисляването и декларирането на ДДС пред органите по приходите изключва възможността данъкът да бъде начислен и от митническите органи. В този смисъл се сочи, че двукратното начисляване на ДДС с неяснота относно начина на неговото възстановяване би довело до директно противоречие с принципа на правната сигурност. Иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, ангажира доказателства и иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски по списък (л.555-556), към който прилага фактура (л.557) и платежно нареждане (л.580). Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки (л.594-598). Възразява против искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи разходите за извършен превод на документите от административната преписка.

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д., оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по списък (л.581), в които включва юрисконсултско възнаграждение и разходи за превод на документи на чужд език, за което прилага фактура за извършен превод (л.582-583) и приемо-предавателен протокол за извършена преводаческа услуга от 20.01.2026г. (л.584-585). Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.588-592).

ФАКТИ:

На 26.10.2022г., с опростена митническа декларация (ОМД) с MRN 22BG001007049364R2 „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание „Стоманени заготовки с квадратно сечение (от нелегирана стомана), съдържащи тегловно под 0,25% въглерод; Р-Р:150x150x12000 мм; 3SP,25G2S,35GS,4SP MOD–543 бр. 4359449 кг.; Р-Р:160x160x12000 мм 3SP MOD - 392 бр.; 3780822 кг. (л.71-74).

Към опростената декларация е подадена допълнителна декларация (ДМД) с MRN 22BG001007049586R4 (л.39-42).

В ел.д.№18 01 000 000 „нетна маса“ за стоката е декларирано количество в размер на 8 140 271,00 кг. В ел.д. №18 04 000 000 „брутна маса“ за стоката е декларирано количество в размер на 8 159 100,00 кг.

За стоката, допусната за свободно обращение с опростена митническа декларация с MRN 22BG001007049364R2 /допълнителна митническа декларация 22BG001007049586R4, е деклариран код по КН/код по ТАРИК 7207 11 16/7207 11 16 00, на който съответства следното описание: „Чугун, желязо и стомана/ II. Желязо и нелегирани стомани/ Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани/ Съдържащи тегловно по-малко от 0,25 % въглерод/ С квадратно или правоъгълно напречно сечение, чиято широчина е по-малка от два пъти дебелината/Други/ С дебелина, превишаваща 130 тт“. Относно стоките е деклариран произход – Украйна.

В процесната опростена митническа декларация с MRN 22BG001007049364R2/ДМД 22BG001007049586R4 е посочена митническа стойност на стоките, която е определена въз основа на договорната стойност, на основание чл.70, §1 и чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) №952/2013г.

Митническата стойност на стоките е определена на въз основа на цената на стоките съгласно приложените към декларациите фактури, издадени от PJSC KAMET-STEEL, Украйна (частно акционерно дружество „Камет Сталь“) – търговска фактура (Commercial Invoice) № 94644473/28.08.2022г. (л.481-483); търговска фактура (Commercial Invoice) №94544474/28.08.2022г. (л.472-473); търговска фактура (Commercial Invoice) №94591470/25.06.2022г. (л.476-478); търговска фактура (Commercial Invoice) №94587257/20.06.2022г. (л.474-475); търговска фактура (Commercial Invoice) №94671798/06.10.2022г. (л.486-488); търговска фактура (Commercial Invoice) №94631947/13.08.2022г. (л.479-480); търговска фактура (Commercial Invoice) №94666332/21.09.2022г. (л.483-485); търговска фактура (Commercial Invoice) №94660801/25.09.2022г. (л.456-457); търговска фактура (Commercial Invoice)№94672943/03.10.2022г. (л.489-491) и търговска фактура (Commercial Invoice) № 94675704/06.10.2022г. (л.492-493). Цената на стоките е преизчислена в лева по курса за митнически цели към датата на приемане на опростената митническа декларация съгласно член 167, пар. 4 от Регламент (ЕС) №952/2013г. – 4 555 128,57 евро.

Към тази цена на стоката са прибавени и разходите за международен транспорт (777 621,71 лева) съгласно следните фактури, приложени към митническите декларации: фактура № 6100005193/24.10.2022г. (л.507-509); фактура (Commercial Invoice) №25102022-043/25.10.2022г. (л.466-467); фактура (Commercial Invoice) №15082022-039/29.08.2022 (л.470-471); фактура (Commercial Invoice) №29082022-051/29.08.2022г. (л.59); фактура (Commercial Invoice) №30062022-045/30.06.2022г. (л.60); фактура (Commercial Invoice) №26092022-034/26.09.2022г. (л.458-459); фактура (Commercial Invoice) №19102022-026/19.10.2022г. (л.462-463); фактура (Commercial Invoice) №24102022-037/24.10.2022г. (л.464-465); фактура (Commercial Invoice) №26092022-035/26.09.2022г. (л.468-469).

Митническата стойност на внесената стока е декларирана от „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД в размер на 9 686 678,82 лева. В тази сума са включени декларираната цена на стоката (4 555 128,57 евро х 1,95583 валутен курс = 8 909 057,13 лева) и разходите за транспорт до мястото на въвеждане (777 621,71 лева). За така определената митническа стойност не е начислено мито, тъй като е деклариран код за преференция 100 „Тарифна уредба на общо основание“.

С митническата декларация са декларирани и разходи до първото местоназначение на стоките в размер на 72 456,46 лева, извършени по фактура №0000044938/28.10.2022г., издадена от „БМФ Порт Бургас“ АД, с предмет „Претоварни операции м/к HAVVA KARABEKIR“ (л.68). От Р. П. - представител на вносителя при декларирането е представена и декларация от 03.11.2022г., с която е заявено, че цената на транспорта на 8 159.100 мт стоманени заготовки внесени с „MV HAVVA KARABEKIR“ е на стойност 52 061,93 лева (л.67).

Въз основа на декларираната митническа стойност (9 686 678,82 лева) и декларираните разходи до първото местоназначение (124 518,39 лева), както са вписани в митническата декларация, е декларирана данъчна основа при вноса в размер на 9 811 197,21 лева, съответно е изчислен дължим ДДС в размер на 1 962 239,44 лева, който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките.

Със заповед № ЗТД-1000-811/32-1024289 от 01.10.2024г. (л.75-76), изменена с последваща заповед №ЗТД-1000-943/04.11.2024г. (л.84-85), заповед №ЗТД-1000-1019/27.11.2024г. (л.90-91), заповед №ЗТД-1000-143/32-46284/12.02.2025 г. (л.95-96) и заповед № ЗТД-1000-193/32-64909 от 28.02.2025г. (л.102-103), всички издадени от директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.84, ал.1, т.2 от Закона за митниците, е извършен последващ контрол на декларираното от „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД, проверяван период от 01.01.2022 г. до 30.09.2024 г., удължен до 31.03.2025г. вкл. С горепосочените заповеди са определени служителите, отговорни за извършване на проверката, срокът за нейното извършване, както и нейният предмет. Всички заповеди са връчени на представител на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД, съгласно разписките за връчване към тях (л.78, л.86, л.92, л.97 и л.104).

По повод извършването на последващия контрол на декларирането, митническите органи са изискали от „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД да представи допълнителни доказателства, в това число и счетоводни документи, сключени договори, договори за доставки на услуги, данни за извършени разплащания, приложени разходни норми и др., включително и по процесните митнически декларации (л.124-127). В изпълнение на указанията на митническите органи, дружеството-жалбоподател е представило доказателства във връзка с декларирания внос, за което са били съставени приемно-предавателни протоколи от 11.10.2024г. (л.129) и от 23.10.2024г. (л.137-138).

В хода на извършената проверка на счетоводната отчетност на дружеството митническите органи установили, че доставката на стоката е отразена по следния начин: за отразяване покупката на стоката е дебитирана счетоводна сметка 301000 „Доставки на материали“, а е кредитирана счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, номенклатурен номер 4010100028 „ЧАО КАМЕТ-СТАЛЬ“. Установено е, че стойността по тази стопанска операция съответства на декларираната цена на стоката, преизчислена по валутен курс 1,95583 BGN/EUR. Установено е също дебитиране по счетоводна сметка 302010 „Заготовки“ и кредитиране по счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“. Според констатациите на проверяващите стоката е заприходена с количество, което съответства на това по приложените към МД фактури за покупка на стоките.

По отношение на приложените към митническите декларации фактури, издадени от „FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS“ LTD, „COMVEX“ S.A. и от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД, е установено, че разходите по тях са отчетени от жалбоподателя, като е дебитирана счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“, а е кредитирана счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на съответния доставчик.

В хода на проверката на счетоводната отчетност дружеството представило и дебитно известие №6720399/355004*331/14.11.2022г., издадено от „AON RISK SOLUTION, ведно с приложените към него документи (л.150-155) и справки за извършени транспортни услуги. След извършен анализ на представените документи проверяващите преценили, че сборът от стойността от застрахователния сертификат и справката за извършени транспортни услуги съответстват на декларацията, подадена от Р. П., представител на „Промет Стиил“ ЕАД (л.67).

На основание чл. 71, пар.1, буква „д)“ от Регламент (ЕС) №952/2013г. (според която норма разходите за застраховка следва да се добавят към митническата стойност на внасяните стоки), проверяващите приели, че митническата стойност на стоките следва да се увеличи със стойността на застрахователната премия, относима към съответната митническа декларация. В хода на проверката е установено, че към процесната опростена митническа декларация с MRN 22BG001007049364R2/ допълнителна митническа декларация 22BG001007049586R4 е относим застрахователен сертификат (AON Insurance cetificate) № 904 (л.429-430), в който е посочена сума на застрахователната премия - 1337,84 EUR. Сертификатът е идентифициран посредством транспортното средство и теглото на стоката, като освен това номерът на застрахователния сертификат е вписан като основание в дебитно известие № 6720399/355004*331 от 14.11.2022 г., издадено от AON RISK SOLUTIONS (л.152). Дебитното известие е отразено в счетоводната отчетност на дружеството по дебита на счетоводна сметка 499011 „Други кредит.свърз. лица в лева“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на „AON RISK SOLUTIONS“.

От представените справки за извършени транспортни услуги са установени първичните счетоводни документи, относими към доставката на стоката, допусната за свободно обращение с процесните опростена и допълнителна митнически декларации. Фактурите са на обща стойност 49 929,31 лева и тази стойност е по-висока от тази по предоставената справка за извършени транспортни услуги и декларирана с процесните МД, а именно 49 445,34 лева. С установената стойност на фактурите за извършени транспортни услуги следва да се коригира данъчната основа на процесната стока.

В хода на последващия контрол са събрани и документи, касаещи разходи за транспорт при вноса, които не са били декларирани при приемане на разглежданата митническа декларация:

• фактура № 17102022-018/17.10.2022 г., издадена от „Fayette International Holdings“ LTD (л.161-164 и л.460-461) – с предмет „Такса за забавяне в Констанца“, на стойност 2 412,65 евро;

• фактура № 6100005192/24.10.2022г. (л.165-166 и л.496-498), издадена от „COMVEX S.A.“, с предмет „Такса за съхранение, съгл. приложение – правоъгълни заготовки Украйна, транзит България“, на стойност 4 801, 80 евро;

• фактура № 6100005004/27.09.2022г. (л.167-172 и л.499-501), издадена от „COMVEX S.A.“, с предмет „Такса за разтоварване на баржа – терен пръвоъгълни заготовки Украйна, транзит България“, на стойност 8 295, 88 евро;

• фактура № 6100005026/30.09.2022г. (л.174-180 и л.502-504), издадена от „COMVEX S.A.“, с предмет „Такса за съхранение 15-30.09.2022, правоъгълни заготовки Украйна транзит България“, на стойност 1 638, 25 евро.

Предвид декларираното условие на доставката – FOB (Free on Board) PORT IZMAIL, според митническите органи, разходите вписани в тези фактури (в общ размер 17 148,58 евро), следва да бъдат включени в данъчната основа на стоките, допуснати за свободно обращение с опростена МД с MRN 22BG001007049364R2/допълнителна МД 22BG001007049586R4.

На 27.03.2025 г. на представител на „Промет Стиил“ ЕАД е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ (л.105-107). Съгласно съставения протокол с рег.№32-102042/01.04.2025 г. (л.108-121) обсъждането е проведено на 01.04.2025г. в сградата на ТД Митница Бургас в присъствието на представители на дружеството, които са уведомени за установените в хода на проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях. На същите е указана възможността в седмодневен срок от заключителното обсъждане, да представят писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства.

Във връзка с проведеното заключително обсъждане, с протокол № рег.№32-109921/08.04.2025г. (л.122-123) от страна на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД са представени документи и информация на хартиен и електронен носител, които вече са били известни по време на проверката.

За резултатите от извършения последващ контрол, на основание чл. 84л от Закона за митниците е изготвен констативен доклад № BG001000/1/12/14.04.2025 г. от служители на отдел „Последващ контрол“ в ТД Митница Бургас (л.195-425). Констативният доклад е връчен на представляващия дружеството на 22.04.2025г. Съгласно констатациите, изложени в т.ІІІ.1.9.9 от доклада (л.274-277), е необходимо определянето на нова митническа стойност, нова данъчна основа и нов размер на публичните вземания, които подлежат на вземане под отчет и досъбиране за стоката по опростена митническа декларация с MRN 22BG001007049364R2/допълнителна митническа декларация 22BG001007049586R4.

Със съобщение по член 22, §6, във вр. с член 29 от Регламент (ЕС) №952/2013, обективирано в писмо изх.№ 32-210978/10.07.2025г. (л.30-37), жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нова митническа стойност за стоката, допусната до свободно обращение с процесните декларации.

В съобщението са описани резултатите от констативния доклад, както и основанията и размера на определените допълнителни задължения за ДДС. С оглед констатациите в доклада е формиран извод, че митническата стойност на стоката от МД е некоректна и е определена в нарушение на правилата на член 70 и член 71, §1, буква „д)“ от Регламент (ЕС)№952/2013г. Прието е, че на основание член 77, §1, буква „а)“ от същия Регламент възниква митническо задължение при внос на стоката, което на основание член 167, §4, във вр. с член 77, §2 от Регламента възниква на датата на приемане на опростената митническа декларация – 26.10.2022г.

В мотивите на съобщението е посочено, че за стоките, допуснати до свободно обращение с процесните митнически декларации, е определена нова митническа стойност по следната формула: 8 909 057,13 лева (цена на стоката) + 777 621,71 лева (декларирани разходи за транспорт до мястото на въвеждане) + 2 616,59 лева (стойност на застрахователната премия в лева) = 9 689 295,43 лева (определена нова митническа стойност).

На основание чл.54, ал.1 от ЗДДС, във вр. с член 77, §1, буква „а)“ и член 167, §4, във вр. с член 77, §2 от Регламент (ЕС)№952/2013г., на датата на възникване на митническото задължение – 26.10.2022г., възниква и задължение за ДДС.

Предвид определената нова митническа стойност, на основание чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС на стоката е определена нова данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС. Предвид данъчната ставка от 20%, в хода на последващия контрол са изчислени данъчна основа и задължение за ДДС при внос, съгласно данните в таблица №7 от съобщението:

• определена нова данъчна основа: 9 689 295,43 лева (определена нова митническа стойност) + 0,00 лева (мито) + 72 456,46 лева (декларирани разходи до първо местоназначение) + 49 929, 31 лева (установени разходи за извършени транспортни услуги до първо местоназначение) + 33 539,70 лева (установени разходи по фактури, издадени от FAYETTE INTERNAT. HOLDINGS LTD и COMVEX S.A., при валутен курс 1,95583 EUR/BGN) = 9 845 220,90 лева (определена нова данъчна основа);

• определен ДДС – 1 969 044,18 лева.

При сравняване на данните в таблица №4 (в която са посочени декларираната данъчна основа на стоката и взетия под отчет и платен ДДС) и на данните в таблица №7, митническите органи са установили, че взетият под отчет и платен ДДС при вноса на стоките, допуснати до обращение с митническите декларации, в размер на 1 962 239,44 лева, посочен в таблица №4, е по-нисък от установеното задължение за ДДС при внос в размер на 1 969 044,18 лева (според данните в таблица №7). Разликата между двете суми е определена като вземане за ДДС, което подлежи на вземане под отчет и заплащане в размер на 6 804,74 лева.

Предвид посочените новоустановени факти, жалбоподателят е уведомен, че с решението на директора на ТД Митница Бургас ще се начисли и лихва за забава върху и над размера на дължимото ДДС, на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.114, пар.2 от Регламент (ЕС)№952/2013г. На дружеството-жалбоподател е предоставен 30-дневен срок да изрази на становище.

Съобщението по член 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е получено на 28.07.2025г., съгласно представеното известие за доставяне (л.38). В предоставения му срок жалбоподателят не е изразил становище.

С оспореното решение с рег.№32-285941/19.09.2025г. (л.18-27) на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, на основание член 70 и член 71, §1, буква „д)“ от Регламент (ЕС) №952/2013г. за стоката, допусната за свободно обращение с опростена митническа декларация с MRN 22BG001007049364R2/допълнителна митническа декларация 22BG001007049586R4, е определена нова митническа стойност в размер на 9 689 295,43 лв.; на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос в размер на 9 845 220,90 лева; определено е и задължение при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС, предвид данъчната ставка от 20% съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 от с.з., в размер на 1 969 044,18 лева; на основание чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоката, допусната за свободно обращение с процесните МД, е определено ДДС при внос за вземане под отчет и досъбиране в размер общо на 6 804,74 лева.

С решението, на жалбоподателя е даден срок за доброволно плащане от датата на връчване на решението, за която е прието и че представлява дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Като дата за възникване на задължението за ДДС е приета датата на приемане на опростената митническа декларация – 26.10.2022г. Прието е, че дружеството дължи лихва за забавено плащане от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване на длъжника, както и лихва за забава за размера на неплатените задължения от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до тяхното изплащане.

Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025 г., което се установява от приложеното по делото известие за доставяне (л.28).

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза (л.543-545).

От заключението на вещото лице се установява, че относно цитираните в таблица №5 на стр.6 от решението фактури от вносителя „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД са били издадени протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС, както следва:

• към фактура № 17102022-018/17.10.2022г., издадена от доставчика „FAYETTE INTERNATIONAL HOLLDINGS“ LTD е бил издаден протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС от 01.11.2022г., с който е начислен ДДС в размер 943,75 лева върху данъчна основа в размер на 4 718,73 лева;

• към фактура № 610005192/24.10.2022г., издадена от доставчика „COMVEX S.A.“ , е издаден протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС от 24.10.2022г. с нулева ставка на ДДС и данъчна основа в размер на 9 391,50 лева;

• към фактура № 6100005004/27.09.2022г., издадена от доставчика „COMVEX S.A.“ – издаден протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС от 27.09.2022г. с нулева ставка на ДДС и данъчна основа в размер на 16 225,33 лева;

• към фактура № 6100005026/30.09.2022г., издадена от доставчика „COMVEX S.A.“ – издаден протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС от 30.09.2022г. с нулева ставка на ДДС и данъчна основа в размер на 3 204,14 лева.

Вещото лице отбелязва, че извършените услуги по тези фактури са относими към стоките, допуснати за свободно обращение с опростена MД 22BG001007049364R2/допълнителна МД с MPH 22BG001007049586R4, но не са били представени пред митническите органи и разходите по тях не са прибавени към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки.

В заключението е посочено, че издадените протоколи по чл.117, ал.1 ЗДДС от дружеството - жалбоподател са включени в отчетните регистри по ЗДДС (в дневниците за покупки и за продажби), както и в справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период. Отбелязано е, че протоколите по чл.117, ал.1 ЗДДС с нулева ставка на ДДС към фактурите, издадени от румънското дружество „COMVEX SA“, са включени в дневника за покупки с данъчната си стойност в колона „ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС, вноса, както и данъчната основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.69, ал. 2 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит“. В дневника за продажби са включени също с размера на данъчната основа в колона „ДО на доставките на услуги по чл. 21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка“.

Според вещото лице начисляването на ДДС по фактурата, издадена от „FAYETTE INTERNATIONAL HOLLDINGS“ LTD, е извършено от дружеството-жалбоподател, чрез издаването на протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС. Данъкът се самоначислява чрез включване на протокола по чл.117, ал.1 ЗДДС в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит и в дневника за продажби, което означава самоначисляване с нулев ефект. В този случай, ДДС задължението се изравнява с данъчния кредит и самоначисляването не води до никаква нетна промяна на ДДС-задължението или вземането на дружеството.

По отношение на останалите фактури - с издател румънското дружество „COMVEX S.A.“, няма начислен ДДС. В отчетните регистри по ЗДДС е включена само данъчната основа на получените услуги. Не е начислен ДДС и не е ползван данъчен кредит. Съобразно общото правило по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, когато получателят на услугата е данъчно задължено лице, се счита, че услугата се предоставя в мястото, където той е установил своята икономическа дейност. Тоест когато мястото на изпълнение на доставката с получател българско дружество е в България, ДДС е дължим от българското дружество.

При разпита в съдебно заседание вещото уточнява, че след като ДДС е дължим от българското дружество, то ще има право и на приспадане на този данък. Пояснява, че в случая няма реално заплащане на ДДС при самоначисляването му, тъй като с това действие се постига данъчен неутралитет, т.е. в дневника за покупки и дневника за продажби резултатът е нулев.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по смисъла на чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на член 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Съгласно член 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директор на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно член 101, §1 и член 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. член 5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

Оспореният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяна на оспореното решение.

При осъществяване на последващия контрол е спазен предвиденият в Закона за митниците процесуален ред по чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ. Производството е проведено по правилата на чл.84а и сл. от ЗМ, съгласно препращащата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗМ. Последващият контрол е възложен със заповед на директора на компетентната териториална дирекция. Както първоначалната заповед, така и последващите заповеди за нейното изменение, съдържат всички задължителни реквизити по чл.84в, ал.3 от ЗМ и са били връчени на проверяваното лице. Предвид събраните в хода на проверката доказателства е проведено заключително обсъждане, за което е съставен протокол, в съответствие с изискванията на чл.84к от ЗМ. На дружеството е предоставена възможност да представи допълнителни доказателства и възражения след провеждането на това обсъждане. Проверката в рамките на последващия контрол е приключила с изготвянето на констативен доклад по реда на чл.84л от ЗМ, който е бил надлежно връчен на представител на дружеството. Спазено е и изискването на член 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД е било предварително уведомено за съображенията, въз основа на които митническият орган възнамерява да постанови решение за определяне на допълнителни задължения по процесната митническа декларация. На дружеството е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, от който то не се е възползвало.

Съдът намира за неоснователно изложеното в писмените бележки на жалбоподателя възражение за липса на мотиви в оспорения административен акт.

Вярно е, че в изложението на процесното решение липсва подробно обсъждане относно характера на включените транспортни разходи, както и на конкретните услуги, за които същите са били заплатени на съответните доставчици. Съгласно трайно установената съдебна практика мотивите на административния акт могат да бъдат извлечени не само от самия акт, но и от документите, съдържащи се в административната преписка. В случая съображенията на административния орган за извършената корекция на митническата стойност, респ. на данъчната основа, могат да бъдат изведени от приложените по преписката и приети по делото фактури, отнасящи се до транспортните разходи при вноса на стоката. От съдържанието на тези документи се установява конкретно какви разходи са били отчетени от органа и на какво основание е прието, че същите следва да бъдат включени при формирането на митническата стойност и/или на данъчната основа. В този смисъл, макар мотивите на решението в тази част да не съдържат необходимата пълнота, този недостатък не може да бъде квалифициран като съществено процесуално нарушение, което да е от такова естество, че да обоснове отмяна единствено на това основание.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон.

Според констатациите на митническите органи дружеството-жалбоподател е извършило разходи, свързани с транспортирането на стоките по процесните митнически декларации, а именно разходите по дебитно известие № 6720399/355004*331/14.11.2022 г., издадено от „AON RISK SOLUTION“ (л.150–155), които не са били включени при формирането на митническата стойност и поради това от органа е прието, че следва да бъдат добавени към нея. Установено е също наличието на фактура № 17102022-018/17.10.2022г., издадена от „FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS“ LTD (л. 161–164 и л. 460–461), както и на още три фактури, издадени от „COMVEX S.A.“. По отношение и на четирите фактури е прието, че не са били отчетени при определяне на данъчната основа и затова тя следва да бъде коригирана с тяхната стойност. Въз основа на горните констатации митническите органи са определили нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, което е довело до установяване на допълнителни задължения за ДДС над първоначално декларираните, взети под отчет с процесното решение.

Определянето на стойността на стоките за митнически цели е уредено в Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013.

Основният способ за определяне на митническата стойност, приложен и при декларирането на процесния внос, е методът на договорната стойност. Съгласно член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническата стойност се основава на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, при необходимост коригирана в съответствие с приложимите разпоредби.

Съгласно член 70, пар. 2 от Регламента действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Елементите на договорната стойност са регламентирани в член 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в член 72 от същия регламент са посочени компонентите, които не се включват при определянето на митническата стойност.

Съгласно член 71, §1, буква „д)“ от Регламент (ЕС) №952/2013 при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: подбуква „i)“ - разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и подбуква „ii)“ - разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

Съгласно член 72, буква „а“ от Регламента при определянето на митническата стойност не се включват разходите за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им в митническата територия на Съюза.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са направени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза, следва да бъдат включени в митническата стойност на вноса.

Според разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос по чл.16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея: 1) данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната; 2) свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Следователно, за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, е необходимо кумулативно да са налице три предпоставки: 1)да са свързани с вноса, 2)да не са вече включени в митническата стойност и 3)да са извършени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Посочената нормативна регламентация предвижда, че за целите на определяне на митническите задължения, включително дължимите мито и ДДС, значение имат разходите за транспорт и застраховка на внасяните стоки, като тези, извършени до въвеждането им на територията на Съюза, се включват в митническата стойност, а разходите, направени след този момент и до първото местоназначение, се отразяват при формиране на данъчната основа за облагане с ДДС при внос.

Съгласно член 137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2015/2447 „мястото на въвеждане на стоките в Съюза“, относимо за целите на член 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо превоз по море, какъвто е настоящият случай, е пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза. „Първо местоназначение“ на територията на страната, съгласно §1, т.72 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.

Предвид горните норми и с оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза по процесната митническа декларация е пристанище Констанца, където те за първи път са навлезли на митническата територия на Съюза. Първото местоназначение на стоките е пристанище Бургас, доколкото именно то е посочено като крайна дестинация в придружаващите документи (л.451 и л. 494). Следователно всички разходи, направени преди първото пристигане на стоките на митническата територия на Съюза, следва на основание член 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, да бъдат включени в митническата стойност, а разходите, извършени след този момент – в данъчната основа.

Именно по този начин е процедирано с обжалваното решение.

По отношение на дебитното известие, издадено от „AON RISK SOLUTION“, се установява, че то удостоверява разходи за застрахователна премия по открит морски превоз на стоките, предмет на процесния внос. Тези разходи представляват застраховка, пряко свързана с транспортирането на стоките от момента на натоварването им до пристигането им в приемащото пристанище, т.е. до въвеждането им на митническата територия на Съюза. Същевременно не се касае за разходи, отнасящи се до първото местоназначение на територията на страната, тъй като застрахователното покритие е ограничено до рисковете при морския превоз, а не обхваща цялостното движение на стоките до получаването им от купувача. Поради това следва да се приеме, че тези разходи попадат в приложното поле на член 71, §1, б. „д“, подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и правилно с обжалваното решение са били включени в митническата стойност на вноса.

По отношение на фактура № 17102022-018/17.10.2022 г., издадена от „FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS“ LTD (л.161–164 и л.460-461), съдът приема, че разходите по нея попадат в приложното поле на чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС. Това е така, защото те са пряко свързани с осъществения внос, не са били включени нито в митническата стойност, нито в данъчната основа при декларирането му, и са извършени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Предмет на разходите по фактура №17102022-018/17.10.2022г., издадена от „FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS“ LTD, е „демюрейдж в Констанца“, представляващ такса за забавяне в пристанище Констанца, Румъния. Съгласно §1а, т.8 от ДР от Кодекса на търговското корабоплаване „демюрейдж“ е парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море. Тоест фактурата касае допълнителни неуговорени предварително разходи за престой на кораба. От съдържанието на фактурата и представения корабен график (л.529) се установява, че демюрейджът е реализиран в пристанище Констанца за период от 5,3614 дни. От същия график се установява още, че престоят е осъществен преди отплаването на кораба от пристанище Констанца, което е мястото, където стоките за първи път са пристигнали на митническата територия на Съюза.

Що се касае до останалите три фактури, издадени от „COMVEX S.A.“ (л. 496, л. 499 и л. 502), доколкото техен предмет са „такси за съхранение“ или „разтоварване“ на заготовките, то несъмнено се касае за извършени разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортирането на внасяните стоки.

В обобщение съдът намира, че разходите по коментираните четири фактури представляват разходи за товаро-разтоварни операции, свързани с транспорта на внасяните стоки и са относими към претоварването на стоките, извършено след въвеждането им на митническата територия на Съюза и преди достигането им до първото местоназначение на територията на страната. Поради това те представляват разходи по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗДДС и правилно са включени от митническите органи в данъчната основа при вноса.

По делото не е спорно, че при декларирането на вноса четирите фактури не са били представени пред митническите органи и стойността им не е била отчетена при определяне на данъчната основа. Това не е сторено нито при подаването на опростената декларация, нито при подаването на допълнителната декларация, нито впоследствие чрез корекция на декларираните данни по реда на чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, изложено в писмената му защита, че към момента на издаване на оспореното решение все още е съществувала възможност за подаване на заявление за корекция по реда на член 173, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като митническите органи неправомерно са изменили митническата стойност и данъчната основа.

Възможността дружеството-вносител да поиска корекция на митническата декларация чрез включване на процесните разходи към декларираната митническа стойност е отпаднала в момента, в който дружеството е било уведомено от административния орган за констатираната неточност в декларираните данни, като това е настъпило най-късно с връчването на констативния доклад – арг. от член 173, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Разпоредбата на член 173 от Регламент (ЕС) №952/2013 поставя възможността за коригиране на митническата декларация в зависимост от наличието на определени предпоставки, една от които е декларацията да не е била предмет на проверка или последващ контрол, при който да са установени неверни или непълни данни. Следователно извършването на контролното производство и констатирането на неправилно деклариране преклудира правото на декларатора сам да инициира поправка на декларацията, независимо че не е изтекъл предвиденият тригодишен срок.

По делото е доказано, че вследствие определянето на нова митническа стойност административният орган е формирал и нова данъчна основа, съобразена с изискванията на чл.55 от ЗДДС. В нея са включени новата митническа стойност, декларираните още при вноса разходи до първото местоназначение съгласно фактурата на „БМФ Порт Бургас“ АД (л.68) и декларацията за транспортни разходи, изготвена от представител на вносителя (л.67), както и стойностите по четирите разгледани по-горе фактури, за които се установи, че също попадат в приложното поле на чл. 55 от ЗДДС. Така формираната данъчна основа е обложена с данъчна ставка от 20 %, съобразно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, като правилно е определен размерът на дължимия ДДС върху нея – 1 969 044,18 лева. Въз основа на така изчисления данък и след приспадане на вече заплатения при приемането на митническата декларация ДДС, законосъобразно и на основание чл.56 от ЗДДС във връзка с член 105 §4, вр. §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за вземане под отчет и досъбиране е определен ДДС в размер на 6 804,74 лева.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неправилно определяне на лихвите. С оспореното решение правилно са определени както основанието, така и периодът на дължимите лихви. Съгласно чл.59, ал. 2 от ЗДДС, когато по силата на митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносни мита, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата при митнически задължения е уредена в член 114 от Регламент (ЕС) №952/2013. Съгласно §1 върху неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава от датата на изтичане на определения срок до датата на плащането, а съгласно §2, когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82 или уведомлението за митническото задължение е резултат от последващ контрол, лихва се начислява и за периода от възникването на задължението до уведомяването на длъжника. Тези разпоредби обосновават извода, че при установено в резултат на последващ контрол задължение за ДДС, се дължат лихви, както за периода от възникването на задължението до уведомяването, така и за периода след изтичането на срока за доброволно плащане до окончателното му погасяване. Поради това следва да се приеме, че лихвите са правилно определени по основание и период.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя за това, че с издаването на процесното решение е нарушен принципът на правна сигурност, тъй като е допуснато двойно данъчно облагане.

Съгласно член 77 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническите задължения при внос възникват при поставянето на несъюзни стоки под митнически режим към момента на приемане на митническата декларация. Според член 201 от същия регламент събирането на митата и другите публични задължения, възникващи във връзка с вноса, е част от условията за допускане на стоките за свободно обращение.

В член 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено, че размерът на вносните мита се определя от митническите органи веднага след като разполагат с необходимата информация, като съгласно §2, без да се засяга член 48, органите могат да приемат и размера на задължението, определен от декларатора. Същевременно член 48 от Регламент (ЕС) №952/2013 предоставя правомощие на митническите органи да извършват последващ контрол на приетите декларации и да коригират декларираните стойности и задължения съобразно установените факти.

Вносът на стоки представлява облагаема доставка по смисъла на чл.2, чл.16 и чл.24 от ЗДДС. Съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът му се взема под отчет по реда, приложим за митническото задължение. Следователно митническите органи са компетентни да определят и вземат под отчет както митническите задължения, така и дължимия ДДС при внос. Това се осъществява както при приемането на митническата декларация, така и впоследствие при извършване на последващ контрол. В рамките на това правомощие митническите органи са длъжни да следят за правилното деклариране на вноса и при установяване на непълноти или неточности да извършват необходимите корекции, включително чрез определяне на нова митническа стойност, нова данъчна основа и съответните допълнителни публични задължения.

Изложеното предпоставя извод, че единствено митническите органи разполагат с правомощието да определят и вземат под отчет митническите задължения и свързания с тях ДДС при внос. Изключение от това правило представлява разпоредбата на чл.57 от ЗДДС, която допуска самоначисляване на ДДС при внос от регистрирано лице при наличие на разрешение по чл.166 от закона или при приложим режим на отложено плащане по чл.167а и чл.167б от ЗДДС. Настоящият случай не попада в нито една от тези хипотези, доколкото по делото няма данни, че „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД притежава разрешение за самоначисляване на данъка и/или е декларирало отложено плащане.

Наред с това разходите за „демюрейдж“ представляват част от международния транспорт при внос и попадат в приложното поле на чл.31, т.9, във връзка с чл.30 от ЗДДС. Поради това ДДС върху тях не се дължи самостоятелно въз основа на фактурите за извършените услуги, а следва да бъде отчетен като част от митническата стойност или съответно от данъчната основа за конкретния внос. Включването им в тези елементи при декларирането на вноса пред митническите органи поражда и правото на приспадане на данъчен кредит по чл.69, ал.1, т.2 от ЗДДС.

Обстоятелството, че съответните суми са били заплатени по друг ред пред органите на НАП (при самоначисляване на ДДС по процесните разходи), не освобождава митническите органи от задължението да установят дължимите публични вземания по реда на митническия контрол. Подобно плащане би имало значение при изпълнение на акта, но не и относно неговата законосъобразност.

Не променят горните изводи констатациите на вещото лице относно начина на отчитане на фактурата, издадена от „FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS“ LTD. От заключението се установява, че дружеството-жалбоподател е самоначислило ДДС чрез издаване на протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС, който е включен едновременно в дневника за продажби и в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит. Както вещото лице поясни в съдебно заседание, при този механизъм не е налице реално заплащане на данък към бюджета, доколкото начисленият данък се приспада изцяло и резултатът е нулев. Това обаче не означава, че дължимият ДДС при вноса е бил правилно определен и заплатен по предвидения в закона ред. Самостоятелното счетоводно и данъчно отчитане на процесната фактура от жалбоподателя не може да замести задължението за включване на съответните разходи при формирането на митническата стойност и данъчната основа при вноса, нито да изключи правомощието на митническите органи при последващ контрол да определят дължимите публични вземания, в случая за дължимите суми по ЗДДС. Поради това с процесното решение не е нарушен принципът на правна сигурност и не е налице двойно данъчно облагане, независимо от обстоятелството, че по фактурата, издадена от „FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS“ LTD, е бил съставен протокол по чл.117 от ЗДДС (В този смисъл - решение № 7829 от 28.06.2016 г. по адм. д. № 13807/2015 г. на ВАС, решение № 8534 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 12001/2015 г. на ВАС, решение № 9774 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 3600/2018 г. на ВАС, решение № 7601 от 23.06.2016 г. по адм. д. № 13991/2015 г. на ВАС, решение № 3912 от 26.03.2021 г. по адм. д. № 8849/2020 г. на ВАС).

По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 102.26 евро (200 лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски за извършен превод на документи на чужд език. Представените документи са част от административната преписка и са използвани от административния орган при издаване на оспорения акт. Съгласно чл.14 АПК производството се води на български език, поради което представянето на документите във вид годен за ползване от съда е задължение на страната, която се позовава на тях. Разходите за превод в този случай не представляват разноски за събиране на доказателства в съдебното производство, а разходи по изпълнение на задължението на административния орган да представи административната преписка в съответствие със законовите изисквания. Поради това същите остават за негова сметка и не подлежат на присъждане по реда на чл.143 АПК. В този смисъл са определение №3630/18.03.2021г. по адм. д. №2437/2021г. по описа на ВАС, определение № 10478/29.07.2020г. по адм. д. № 6505/2020г. на ВАС, решение № 422 от 16.01.2023г. по адм. д. № 6580/2022г. на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,