Решение № 1280 от 13.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10449/2024 г.

Производството е по реда на глава дванайсета, чл. 208-228 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Образувано е по две касационни жалби – на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, ЕИК: 160138163, чрез управителя Й. П., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез юрк. С. Д. и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, ЕИК: 177350904, с адрес [населено място], [улица], представлявано от юрк. Л. П., и двете срещу Решение № 3973/30.08.2024 г. по НАХД № 7138/2024 г. на СРС, НО, 11 състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № НП-15/10.04.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН, в частта, с която на основание чл. 116к, ал. 3 ЗЛЗ, на УМБАЛ „Софиямед“ ООД са наложени 2 бр. имуществени санкции в размер 1500 лв. всяка за две нарушения по чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ по пункт 1 и пункт 2 от постановлението, и същото е потвърдено в останалата му част – пункт 3 и пункт 4. От УМБАЛ „Софиямед“ ООД, касатор и ответник в настоящото производство, е постъпила касационна жалба, в която дружеството обжалва съдебното решение по пункт 3 и 4 от НП като неправилно. Развива съображения, че при постановяването му не е взето предвид, че болничното заведение разполага с едно единствено отделение по анестезиология и интензивно лечение и двете рапортни тетрадки, предмет на проверката, касаят едно и също отделение. Твърди се предходно разполагане на отделението на два различни етажа преди преустройството му в сегашния му вид и наличието на две рапортни тетрадки единствено с цел по-голяма яснота относно състоянието на пациентите. Моли се оспореното решение да бъде отменено в неблагоприятната за дружеството част и потвърдено в останалата част. Претендира разноски. От ИАМН, касатор и ответник в настоящото производство, постъпила касационна жалба, в която дружеството обжалва съдебното решение по пункт 1 и 2 от НП като постановено при неправилно приложение на закона и поради съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва извода на въззивния състав, че денонощно изпълнение на медицински грижи се осъществява с лекари на разположение, ангажирани по граждански договор и работещи и в други лечебни заведения, които не пребивават на територията на лечебното заведение. Счита за процесуално недопустимо разпит на свидетели с цел оборване съдържанието на процесните рапортни тетрадки, чиято автентичност счита за безспорна. Моли за отмяна на обжалваното решение в частта му относно пункт 1 и 2 от НП, както и за потвърждаване на НП в цялост. Претендира разноски. В съдебно заседание УМБАЛ „Софиямед“ ООД не се представлява. В съдебно заседание ИАМН се представлява от юрк. П., който поддържа жалбата и моли НП да бъде потвърдено в цялост. Софийска градска прокуратура в съдебно заседание се представлява от прокурор В., който изразява становище за неоснователност на КЖ на УМБАЛ „Софиямед“ ООД и основателност на КЖ на ИАМН. Административен съд София-град, ХІ-ти касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение и обсъди, както наведените с касационната жалба основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими, подадени в преклузивния срок по чл. 63 от ЗАНН от надлежни страни и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни. От фактическа страна е установено, че в периода 16.10.2023 – 20.10.2023 г. екип на ИАМН е извършил проверка на място в УМБАЛ „Софиямед“ ООД, извършващо лечебна дейност въз основа на издадено от Министъра на здравеопазването Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-378/08.06.2023 г. На екипа са предоставени отработени графици форма 76 на персонала от ОАИЛ. За дневно дежурство на 12.08.2023 г. в графика липсвал лекар със специалност по анестезиология и активно лечение и не фигурирал такъв на разположение. По време на цитираната смяна на работа в отделението бил д-р В. Г. – лекар със специалност, ангажиран за деня по силата на сключен граждански договор. За нощно дежурство на 13.08.2023 г. в графика липсвал лекар със специалност по анестезиология и активно лечение и не фигурирал такъв на разположение. По време на цитираната смяна на работа в отделението бил д-р К. М. – лекар със специалност, ангажиран за деня по силата на сключен граждански договор. За дневно дежурство на 18.08.2023 г. в представена „Рапортна книга на медицински сестри ОАИЛ“ липсвало отразено присъствие на медицинска сестра в екипа. Такава реално липсвала. За нощно дежурство на 18-19.08.2023 г. в представена „Рапортна книга на медицински сестри ОАИЛ“ липсвало отразено присъствие на медицинска сестра в екипа. Такава реално липсвала. При така установеното проверяващият орган приел, че в УМБАЛ „Софиямед“ ООД не се осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението по чл. 47 ЗЛЗ, в ОАИЛ, съгласно изискванията на действащата нормативна база, с което е нарушило разпоредбата на чл. 19, ал 3 от Глава четвърта "Болнична медицинска помощ" от Закона за лечебните заведения. Съгласно последния текст на ЗЛЗ: "Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението по чл. 47, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Приел, че нарушенията са извършени на 12.08, 13.08, 18.08 и 19.08. 2023 г., когато в лечебното заведение не е осигурено 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинската специалност "Анестезия и интензивно лечение". При така установеното на 12.01.2024 г. проверяващият орган. съставил срещу болничното заведение акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 19, ал. 3 от ЗЛЗ. Актът бил съставен в присъствие на представите на болничното заведение С. Д.. Препис от същия му бил връчен. Въз основа на АУАН на 10.04.2024 г. било издадено атакуваното НП. Съдът е разпитал свидетеля А. А. – актосъставител и участник в самата проверка. Разпитани като свидетели са и началникът на ОАИЛ към УМБАЛ „Софиямед“ ООД, както и старша сестра в отделението. Приети и приобщени са и писмените доказателства по административната преписка, а именно: заповеди на Изпълнителния директор на ИАМО; Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Софиямед“ ООД; Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на ОАИЛ; График на медицинските специалисти, длъжностни характеристики, рапортни книги и др. В решението на районния съд е посочено, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна. От материалноправна гледна точка е прието, че НП е законосъобразно в частта относно пункт 3 и пункт 4, като е прието за доказано, че действително съгласно рапортните книги медицинските сестри са били на смяна в дневното дежурство на 18.08.2023 г. и нощното дежурство на 18.08 срещу 19.08.2023 г., но не в ОАИЛ, а в друго структурно звено – в Интензивен сектор – тромболиза, с което е осъществено нарушението по чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ. Относно пункт 1 и 2 на НП СРС е приел, че дружеството УМБАЛ „Софиямед“ ООД не е допуснало нарушение на чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ за дневно дежурство на 12.08.2023 г. и нощно дежурство на 13.08.2023 г. и е осигурило лекар със специалност по анестезиология и активно лечение на разположение, по силата на сключен граждански договор. Тълкуването на посочената разпоредба чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ налага извода, че осигуряването на 24-часово изпълнение на медицинската дейност не се осъществява задължително с физическо присъствие на дежурен лекар в здравното заведение. Достатъчно е да има лекар на разположение, за да бъде изпълнено нормативно установеното изискване за осигуряване на 24-часово изпълнение на медицинската дейност. Според представеното становище от началника на ОАИЛ към УМБАЛ „Софиямед“ ООД няма момент в работата на отделението, в който да няма дежурен лекар и лекар на разположение. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че лечебното заведение не е извършило посоченото нарушение и е осигурило 24-часово изпълнение на медицинската дейност, каквото е законовото изискване. Съдът намира, че посочените като нарушени разпоредби имат принципен характер, съдържат бланкетна уредба и подвеждането на конкретните обстоятелства под нормата на тези именно разпоредби не води до директен извод за нарушение на изискването за "непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, включително и на медицинска помощ при спешни състояния". Това е така, защото в лечебното заведение съответна организация все пак е създадена – определени са лекари на разположение, а от НП не е ясно защо се приема, че така създадената организация не съответства на нормата на чл. 19, ал.3. Както се каза посоченото изискване на чл. 19, ал.3 има принципен характер, но за да е налице основание за санкциониране по смисъла на общата разпоредба на чл. 116, ал.1 от ЗЛЗ е необходимо да е налице конкретно нарушение на конкретно нормативно установено задължение. Разпоредби с бланкетен характер не съдържат конкретика на задълженията. Затова и съдът намира, че в случая установената фактическа обстановка не може да се оцени като конкретно нарушение на чл. 19, ал.3 от ЗЛЗ, тъй като фактически в провереното лечебно заведение са взети съответни мерки за осигуряване на лекар, който да е на разположение. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства; в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият състав споделя. При субсидиарното действие на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, Административен съд София – град намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Административен Съд С. – град, ХІ-ти касационен състав,