Решение № 245 от 1.8.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 98/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260025/08.08.2024г. на Окръжен съд Пловдив по търг.дело № 785/2017г. е осъдена ЗК“Уника“АД да заплати на „Тер-М“ООД сумата от 1 917 152 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо по силата на сключен помежду им на 09.10.2015 г. договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица № •••••••••••, застрахователно обезщетение за произтекли повреди по застрахованите по договора сгради – Цех за месопреработка, хладилен блок и административно битова сграда със застроена площ от 1313.50 кв.м, съответно разгърната застроена площ РЗП от 1 779.54 кв. м., която сграда се състои от три свързани обема: първи обем, включващ едноетажна производствена част за птицепреработка; втори обем, включващ едноетажна сграда, в която са разположени работни помещения за месопреработка, хладилна част и експедиция; трети обем, представляващ триетажна монолитна административно-битова сграда, а също и сграда – Цех за разфасовка- производствена част и навес, възлизащо в пълен размер на 2 421 084 лв. и съизмерващо се с действителната стойност на застрахованите сгради, вследствие на застрахователно събитие – пожар, настъпило на 16.03.2016г., във връзка с което е образувана преписка Щета № ••••••••••••••.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г., до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 3 005 304.24 лв. – предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение ЗК“Уника“АД е осъдена да заплати на „Тер-М“ООД и сумата от 1 545 054.40 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо по силата на сключен помежду им на 09.10.2015 г. договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица № ••••••••••• застрахователно обезщетение за увищожаването на описаните в диспозитива на решението материални стопански активи, съответстващо на действителната стойност на застрахованите МСО, вследствие на същото застрахователно събитие – пожар, настъпило на 16.03.2016г., като над уважения до пълния предявен размер от 1 552 753 лв., както и за следните машини - автоклав вертикален и напоителна система, отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 208, ал. 1 Кодекс за застраховането /отм./ като неоснователен.

Срещу решението на съда в неговата осъдителна част е постъпила въззивна жалба от ЗК“Уника“АД.Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в обжалваната му осъдителна част, поради това, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, по съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Доводите за неправилност на решението в неговата осъдителна част най-общо и в синтезиран вид се основават на следните съображения:

• за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на застрахования собственик на процесните сгради, който отговаря за действията на проектантите на инвестиционните проекти, на които е възложил изготвянето на същите, поради което допуснатите от страна на същите проектанти нарушения не изключват приноса на собственика за настъпилите вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите нарушение на строителните правилата за пожарна безопасност;

-за непротивопоставимостта на застрахователя на разрешението за строеж и за въвеждане в експлоатация на процесните сгради, което обосновава упражняването от гражданския съд на косвен съдебен контрол по отношение на тези актове;

-за приложимостта спрямо процесните сгради на строителните правила за пожарна безопасност, предвидени в Наредба 1з-1971/29.10.2009г., а не както неправилно се поддържа от ищеца - на тези, предвидени в отменената Наредба № 2/05.05.1987 г. за противопожарни строително - технически норми;

-за наличието на основание по чл. 189, ал. 4, изр. 1 КЗ (отм.) за намаляване на застрахователното обезщетение поради невярно отговаряне от страна на застрахования на поставения от застрахователя въпрос за наличието на пожарозащитни стени, разделящи сградите помежду им, какъвто вид стена е брандмауерът, ; липса на нормативно задължение за застрахователя да събира доказателства за обстоятелствата, за които са дадени отговори от застрахования на поставените въпроси, както и невъзможността за установяването на сочените нарушения при извършване на обикновен оглед на застрахованото имущество;

-за неправилността на изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание за намаляване на застрахователното обезщетение, поради формираният неправилно от съда фактически извод, че дори да бяха изградени брандмауери на границата на цеха за разфасовка (сградата, в която е огнището на пожара) с останалите застраховани при ответника сгради, пожарът би се разпрострял към последните поради невъзможността да бъде ликвидиран в рамките на времето, за което брандмауерите могат да предотвратят прехвърлянето му от цеха за разфасовки към съседните сгради, както и свързаните с това съображения за начина на развитието на пожара в конкретния случай и възможността за неговото ограничаване в случай, че бяха изградени брандмауери на описаните граници;

-за неправилността на изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за некредитирането на основното заключение на комплексната пожаро - техническа експертиза и кредитирането на повторната такава, при което първоинстанционният съд изобщо не е кредитирал обясненията на вещите лица по тази повторна експертиза, с които променят или допълват отговорите в заключението си;

-за липсата на извършена от първоинстанционния съд съвкупна преценка на изслушаните по делото заключения на двете комплексни експертизи и на приетата по делото телефонограма за начина на разпространение на пожара и за заварената площ на съшия в различен период от време след възникването му, при която се установява безпротиворечиво, че бързото разпространение и прехвърлянето му от огнището към съседните сгради се дължи именно на липсата на брандмауери, които ако бяха изградени биха спрели това прехвърляне за период от време, в който пожарът би затихнал в рамките на площта, заключена между брандмауери;

-за неправилността на първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е приел, че уговореният между страните начин на определяне на обезщетението по действителна стойност и момент, към който същото следва да се определи, предвиден в т.7.1., 7.1.1.2, т. 9.1.2.1. и т. 9.1.2.2. от ОУ към процесния застрахователен договор били недействителни;

-за неправилността на обжалваното решение в частта му относно изводите за нанесените върху застрахованите МСО вреди, респ. — дължимия размер на обезщетението за тяхното погиване или увреда, доколкото по делото липсват доказателства хладилен компресор 8050; инжектор Dorit; конвейер; автомивка, принтер LINX да са унищожени от процесния пожар, както и да е унищожено офис оборудване и компютърна техника на стойност над 50 % от признатите от ответника, докато е налице извънсъдебно признание от страна на ищеца за липсата на увреждане на посочените МСО, което не е съобразено от съда;

-за неправилността на обжалваното решение в частта на изводите за нанесените върху застрахованите сгради вреди, респ. - за дължимия размер на обезщетението за тяхното погиване или увреда, като в това отношение се излагат доводи за допуснатите от съда нарушения на съдопризводствените правила, изразяващи се в необсъждане и игнориране изводите и констатациите на основното заключение на съдебно - оценителната експертизи, както и за липсата на кредитиране на заключението на вещото лице Х. по отношение размерите на разходите за ремонт на частично повредените сгради, представляващи административната сграда и хладилен блок, при тяхната частична вреда при положение, че сам съдът в мотивите си е приел, че същите да са само частично засегнати, а неправилно е присъдил обезщетение за като при пълно погиване на тези две сгради. Подробни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част Решение № 260025/08.08.2024г. по търг.дело № 785/2017г. на Окръжен съд Пловдив, в която са уважени частично предявените срещу ЗК“Уника“АД искове, и вместо него да се постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Тер-М“ООД. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Пловдив е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебноделоводни разноски.

Постъпила е в срока по чл. 263, ал.2 и насрещна въззивна жалба от „Тер-М“ООД, подадена от процесуалния представител адв. М. М., с която се обжалва решението на Окръжен съд Пловдив, в частта на същото, с което е отхвърлен предявеният против ЗК“Уника“АД иск за сумата в размер на 284 024, 69 лева, представляваща застрахователно обезщетение за пострадали от процесното застрахователно събитие сгради, представляващи разликата над присъдения размер от 1 917 152 лева до размера от 2 201 176 лева.

Излагат се във въззивната жалба доводи и съображения, че неправилно и необосновано окръжният съд е определил размера на дължимото обезщетение, изхождайки от стойността на сградите, изчислена в основното заключение на в.л. Х., като съображенията за това са подробно развити в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се уважи подадената насрещна въззивна жалба и да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционно решение в обжалваната от „Тер-М“ООД отхвърлителна част като вместо него да се постанови друго, по силата на което ответникът ЗК“Уника“АД да бъде осъден да заплати допълнително обезщетение по отношение на погиналите сгради в размер на още 284 024, 69 лева, представляващо част от остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 2 201 176, 69 лева.Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената насрещна въззивна жалба от ЗК“Уника“АД. Твърди се в отговора, че решението на окръжния съд в обжалваната от „Тер-М“ООД е правилно и законосъобразно по съображенията изложени в отговора. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалванато от ЗК“Уника“АД отхвърлителна част на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че и двете въззивни жалби – на въззивника ответник ЗК“Уника“АД и подадена от ищеца „Тер-М“ООД насрещна въззивна жалба като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния Окръжен съд Пловдив е образувано по искова молба на „ТЕР - М” ООД, в която са изложени твърдения, че на 09.10.2015г. е сключил със „ЗК Уника“ АД договор за застраховка, ползващо се лице по който съгласно Добавък № 1 към него е третото лице „Уникредит Булбанк“ АД в качеството му на кредитор на „ТЕР-М“ ООД по сключен помежду Договор за банков инвестиционен кредит № ••••/••••••••г., до размера на непогасените задължения по последния, на следното свое собствено имущество, находящо се в принадлежащ му недвижим имот с № ••••••, ЕКАТТЕ •••••, находящ се в землището на гр. П., четвърта категория на земята, с предназначение - Птицеферма, целият застроен и незастроен с площ от 12.660 дка., покриващ риска от материални повреди, пряк резултат от настъпване на някой от посочените в Общите условия покрити рискове, един от които е: ПОЖАР - „огън, който се разпространява без чужда намеса и има увреждащо въздействие“, обективиран в Застрахователна полица № •••••••••••, със срок на действие от 00.00 часа на 30.10.2015 година до 24.00 часа на 29.10.2016 г., наименован: „ЗАСТРАХОВКА „ВСИЧКИ РИСКОВЕ - ЩЕТИ НА ИМУЩЕСТВО И ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА“, а именно: Цех за месопреработка, хладилен блок и административно битова сграда със застроена площ от 1313.50 кв.м, съответно разгърната застроена площ РЗП от 1 779.54 кв. м., която сграда се състои от три свързани обема: първи обем, включващ едноетажна производствена част за птицепреработка; втори обем, включващ едноетажна сграда, в която са разположени работни помещения за месопреработка, хладилна част и експедиция; трети обем, представляващ триетажна монолитна административно-битова сграда, а също и сграда – Цех за разфасовка- производствена част и навес; както и на машини и съоръжения, под опис в приложенията към застрахователния договор.

Изложени са твърдения, че в срока на действие на застрахователния договор- на 16.03.2016г., след приключване на нормирания работен ден в Птицекланицата, около 16: 45ч., служители на дружеството забелязали излизащ дим от една от производствените сгради, представляваща Цех за разфасовка, като след спиране на електрическото захранване и извършване на оглед било установено, че димът излиза от помещението, в което се намира пароструйката, за което незабавно уведомили местната служба по Пожарна безопасност и защита на населението, от която били изпратени няколко екипа, като на място дошли и спасителни екипи от съседни населени места. Пламъците били загасени едва на следващия ден, а помещенията, в които били складирани животински продукти, продължили да тлеят още няколко дена.

Твърди се, че на 18.03.2016 г. представители на ответника посетили за първи път мястото на събитието, но не успели да направят оглед поради опасността от извършване на активни действия по установяване на причините и вредите, тъй като част от останките продължавали да тлеят и да излиза гъст летлив дим. Едва на 21.03.2016 г. ситуацията било напълно овладяна, мястото било обезопасено и на представителите на застрахователя била осигурена възможност да извършат всички необходими и неотложни действия, свързани с установяването на действително настъпилите вреди по застрахованото имущество.

Твърди се, че с изключение на пречиствателното съоръжение с инвентарен номер 4002, подробно индивидуализирано в описа към застрахователната полица, в резултат на разразилия се пожар напълно били унищожени останалото застраховано имущество включено в застрахователния договор на позиция „машини и съоръжения“ и всички производствени сгради.

Сочи се и че към датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г., сградите са били напълно възстановени в обема, съответстващ на одобрената строителна документация, за което са вложени 3 326 370.75 лева, представляващ стойност на вложени и изпълнени строително-монтажни работи за възстановяване на производствените помещения по пера, които са подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Възстановени са били и частично и оборудване, машини и съоръжения, които са били закупени от доставчици на цени посочени в исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че по силата на пункт 9.1.2. във връзка с пункт 9.1.2.1 от Общите условия към застрахователния договор и чл. 203, ал. 2 от Кодекса за застраховането /отм./ за ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца обезщетения за застрахованото и напълно унищожено имущество, равняващи се на застрахователната стойност, която в случая е действителната стойност, като за погиналите сгради то възлиза на 3 509 236.24 лева, а за застрахованите машини, съоръжения и оборудване – на 1 900 816.60 лева, като същото е определено от ищеца след като от посочената в полицата действителна тяхна стойност от 1 978 442 лева се приспаднат застрахователната стойност на напълно запазеното пречиствателно съоръжение от 22 756 лева и сумата от 54 869.40 лева, която ищецът е получил при предаването на металните отпадъци за преработка.

Счита също така, че ответникът следва да изплати и пълната стойност от 50 000 лева на разходите за отстраняване на развалини и останки, наложително събаряне и демонтиране, доколкото застрахователната сума по тази част е определена при условията на „първи риск“.

Излагат се твърдения, че предявената пред ответника претенция през месец ноември 2017 г. застрахователят е заплатил по сметката на третото ползващо се по полицата лице „Уникредит Булбанк“АД сумата от 847 125.60 лева, с която съобразно дадените разяснения в писмо изх. № 4530/07.11.2017г. съставлявало плащане на: сумата от 503 932 лева като обезщетение за щетите по сградите; сумата от 348 063 лева като обезщетение за машини, съоръжения и оборудване и сумата от 50 000 лева за разходи за отстраняване на развалини и останки, наложително събаряне и демонтиране съгласно част А, след приспадане от определените обезщетения, възлизащи в общ размер на 901 995 лв., на сумата от 54 869.40 лв. на получена от застрахования стойност предадени след пожара метални отпадъци за вторични суровини.

Излагат се съображения, че така определените и изплатения обезщетения не съответстват на действително дължимите по застрахователния договор, равняващи се съответно на 3 509 236.24 лв. по отношение на погиналите сгради и на 1 900 816.60 лв. по отношение на погиналите машини и съоръжения, с оглед на което и тъй като след датата на подаване на исковата молба в съда цялото кредитно задължение към третото ползващо се по полицата лице „Уникредит Булбанк“ АД по Договор за банков инвестиционен кредит е било изцяло погасено от ищеца, то след оттегляне на част от исковите претенции и прекратяване на производството по тях с определение № 2082/20.11.2018 г., влязло в сила на 14.12.2018 г., и изменение на размерите на главните претенции с определение постановено в открито съдебно заседание на 26.02.2019 г., той е поискал съда да осъди ответника да му заплати: сумата от 3 005 304.24 лв., представляваща незаплатен остатък до пълния размер на дължимото обезщетение за погиналите сгради, възлизащ на 3 509 236.24 лв., след приспадане на извършеното от застрахователя на 20.11.2017 г. частично плащане в размер на 503 932 лв.; сумата от 50 000 лв. - лихва за забавено плащане на главницата от 3 509 236.24 лв. за периода от 09.05.2016 г. /най-късната дата, до която е следвало да бъде изплатено цялото обезетение/ до 20.11.2017 г. /датата на частичното плащане/; сумата от 15 000 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 005 304.24 лв. за периода ог 21.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2017 г.; сумата от 1 552 753.36 лв., представляваща незаплатен остатък до пълния размер на дължимото обезщетение за унищожени машини и съоръжения, възлизащ на 1 900 816.60 лв., след приспадане на извършеното от застрахователя на 20.11.2017 г. частично плащане в размер на 503 932 лв.; сумата от 50 000 лв. – лихва за забава върху главницата от 1 900 816.60 лв. за периода 09.05.2016 г. – 20.11.2017 г.; сумата от 5 000 лв. – обезщетение за забава върху гланицата от 1 552 753.36 лв. за периода 21.11.2017 г. – 20.12.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендирал е и присъждане на направените в производството пред първата инстанция разноски.

Ответникът „ЗК Уника“АД в срока за отговор на исковата молба е възразил срещу предявения от ищеца иск като е оспорил същия като неоснователен.

Не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение между страните, както и настъпилото застрахователно събитие, както и причината за който е от техническо естество- неизправност в електрическа инсталация и електроуреди, като същият е започнал в помещение на сграда „Цех за разфасовка“, разположен свързано между „Цех за месопреработка, хладилен блок и административно-битова сграда“ от източната му част и от западната му -сграда „Хладилни камери“, в близост до границата му с административно- битовата сграда, която е един от трите обема на сградата „Цех за месопреработка, хладилен блок и административно-битова сграда“, но е оспорил предявените искове по следните съображения:

Оспорил е правото на ищеца да претендира и да получи застрахователно обезщетение, тъй като по силата на добавък към застрахователната полица това право е било уговорено да бъде в третото ползващо се лице - „Уникредит Булбанк“ АД, на учредените в негова полза обезпечения- ипотека и особен залог на движими вещи на вземанията му по договор за банков инвестиционен кредит с ищеца „ТЕР - М” ООД. Това иначе основно по характера си правоизключващо възражение срещу иска не се поддържа от „Уника“АД във въззивната му жалба, поради което и съобразно с правилото на чл.269 ГПК, доколкото въззивният съд е ограничен при произнасянето си само до посоченото в жалбата, не дължи произнасяне по този иначе действително основен и съществен за производството въпрос.

Възразил е че цехът за разфасовка- производствена част, в който е възникнал пожарът макар и да е бил въведен в експлоатация с Удостоверение № 8/16.03.2011г., издадено от Главния архитект на Община П. инвестиционният проект за този обект и неговото изграждане не е било съобразено с нормативните изисквания за осигуряване на безопасност при пожари, регламентирани към датата на одобряване на инвестиционния проект - 11.10.2010 г., в Наредба № 1з-1971 за строително-технически правила и норми издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн., ДВ, бр. 96/04.12.2009 г. в сила от 04.06.2010 г. – в нарушение на чл. 494 от Наредба № 1з-1971, разрешаващ пристрояването и встрояването на навеси към производствени и други сгради, при условие, че са отделени от тях чрез брандмауер, между цеха за разфасовка и изградения към него навес, по отношение на който важат изискванията на чл. 494 от Наредба № 1з-1971 с оглед на т. 23 от § 1 на ДР от Наредба № 1з-1971, между цеха за разфасовка и навеса не е бил изграден брандмауер; не е спазено и регламентираното в чл. 405, таблица и чл. 19 от Наредба Із-1971 минимално изискване за разстояние между навеса и административната сграда от 12 м.; в нарушение на чл. 19 от Наредба 1з-1971, постановяващ, че производствените помещения от клас Ф5 се отделят от всички съседни помещения от клас Ф 3.4. чрез брандмауер, който следва да пресича всички горими части на сградата, включително и покритието, като отворите в брандмауера следва да са изпълнение с огнеустойчивост EI 90, производствената сграда не е била отделена от административно- битовата сграда с брандмауер; в разрез с чл. 494 от Наредба 1з-1971, разрешаващ пристрояването и встрояването на хладилници (Ф5.2) и хладилни инсталации до или в сгради от друг клас на функционална пожарна опасност, при условие, че са отделени от тях с брандмауери, такива брандмауери не са били изградени; ако са били изградени брандмауери, пожарът не би излязъл извън рамките на сграда „Цех за разфасовка“ и не би се разпространил нито към навеса към същия цех, нито към сградата „Цех за месопреработка, хладилен блок и административно-битова сграда“, поради което целостта на същите, както и на вещите – машини, съоръжения и оборудване, намиращи се е сградите извън Цеха за разфасоване - производствена част, не биха били засегнати; изложеното била причината ЗК „Уника“ АД да заплати застрахователно обезщетение единствено за погиването на сградата Цеха за разфасоване - производствена част“ и на машините, съоръженията и оборудване, намиращи се в тази сграда;

Поддържа се и че са налице и други нарушения на нормативните изисквания за противопожарнана безопасност: не е извършено огнезащитно боядисване на металната конструкция; не е изпълнено изискване за прекъсване през 100 кв. м. на неносещите фасадни PUR - панели с ивица с минимална широчина 0, 2 м., изпълнена от негорими продукти с клас по реакция на огън не по-ниска от А2, в нарушение на чл. 14, ал. 14 от Наредба № 1з-1971; не са предвидени пожароизветителни и пожароогасителни системи в отделните сгради; не е спазено изискването за минимално разстояние между навеса и административната сграда; не е извършено или некачествено е извършено почистването на строителни конструкции (стени и тавани), на технологично и електрическо оборудване, на отоплителни тела и инсталации от наслоявания с горими материали, вкл. животински мазнини;

Сочи се че тъй като Разрешението и за строеж и Удостоверението за въвеждане в експлоатация са били издадени от главния архитект на Община П. в нарушение на материалния закон предвид несъответствията с нормативните изисквания от гледна точка на правилата за пожарна безопасност и същите се противопоставят на ответника, който не е бил участник в административното производството по издаването и обжалването им, то в отговора е въведено възражение за тяхната материална незаконосъобразност са били налице са и двете хипотези на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), даващи основание за отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение за останалите застраховани обекти извън цеха за разфасовка, а именно: налице е неизпълнение от страна на застрахования, което е предвидено както в закона - Наредба Із-1971, така и в застрахователния договор- в чл. 5 от Общите условия към същия, предвиждащи задължение на застрахования да спазва всички изисквания за безопасност, произтичащи от законодателството, което несъмнено включва и изискванията за противопожарнана безопасност, следващи се от нормативната разпоредба, в това число и от Наредба № 1з-1971, обхващаща задължението за изграждане на брандмауери при свързаното строителство, като неизпълнението на тези задължения е значително от гледна точка на интереса на застрахователя поради обстоятелството, че те са относими към настъпването на събитието и/или към вредите от него – ако бяха изградени брандмауери между Цеха за разфасовка и останалите производствени помещения пожарът не би се разпрострял в останалите сгради и вредите извън цеха за разфасовка не биха настъпили;

Според ответника е било налице и предвиденото в чл. 189, ал. 4, изречение 1 КЗ (отм.) основание за намаляване на застрахователното обезщетение до размера на платеното такова единствено за увредата на Цеха за разфасовка доколкото ищецът - застраховащ не е изпълнил задължението си по същата разпоредба за обявяване на съществени обстоятелства, които са му били известни и са от значение за риска, като съществени са онези обстоятелства, за които застрахователят е поставил въпрос (чл. 188, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.) - при сключване на застрахователния договор ЗК „Уника“ АД е поставило въпрос относно пожарооустойчивостта на конструкцията на сградата, както и дали застрахованите сгради са разделени посредством пожароозащитни стени, каквито са брандмауерите, на който „Тер-М“ ООД е отговорило положително, т. е. че са налице такива стени, независимо от фактическата им липса. Твърди се, че тези въпроси от страна на застрахователя са съществени за този риск обстоятелства, по смисъла на чл. 188 КЗ (отм.), и на същите застрахованото лице е отговорило невярно, което представлявало неточно обявяване по смисъла на чл. 189, ал. 3 КЗ (отм.).

Сочи се че именно поради изложеното, за застрахователят възниквало правото по чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.) частично да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, съответстващо на вредите от унищожаване на сградите извън цеха за разфасовка, с оглед на което и предвид гореизложено не са били налице основания за заплащане на застрахователно обезщетение в размер над вече платеното такова за щетите по сградите, извън сградата за разфасоване- производствена част и за щетите по машините, съоръженията и оборудването, намиращи се извън същия цех.

В случай че бъде прието, че се дължат обезщетения и за вредите, настъпили в останалите сгради и намиращите се в тях материални стопански активи, ответникът е заявил становище, че застрахователната сума е договорена между страните съобразно действителната стойност на застрахованите сгради, като при сключване на застрахователния договор страните са приели, че действителната стойност на описаните сгради е в общ размер на 3 509 236.24 лв., но е изразил становище за неоснователност на предявените искове в пълните претендирани размери по следните съображения: налице е надзастраховане - действителната стойност на процесните сгради към момента на сключване на договора е в общ размер на 2 048 146.90 лв., поради което и по силата на чл. 204. ал. 1 КЗ (отм.) договорът остава в сила за застрахователната сума от 2 048 146.90 лв.; невярно е и твърдението на ищеца, че вследствие застрахователното събитие е настъпила тотална щета на застрахованите сгради по смисъла на т. 9.1.2.1. от ОУ - частта от първия обем сгради, представляваща цех за месопреработка и хладилен блок била увредена на 70 %, частта, представляваща административно-битова сграда, е увредена едва на 18%, а вторият обем сгради, представляващ цех за разфасовка, състоящ се от производствена част и навес, е увреден на 80%, при което съгласно чл. 9.1.2.2. от ОУ застрахователят дължи застрахователно обезщетение за необходимите разходи за ремонт към настъпване на събитието, намалени с пропорцията между действителната стойност на увреденото имущество и неговата възстановителна стойност, но не повече от застрахователната стойност непосредствено преди настъпване на събитието /частичното използване на останките от сградата при възстановяване или с друга търговска цел следва да се приспадне от размера на застрахователното обезщетение/, равняващо се на: действителната стойност на частта от първия обем сгради, представляваща цех за месопреработка и хладилен блок, е в размер на 576 619.37 лева (533.64 лв./кв. м. по 1 080.54 кв. м.), поради което за увредените 70% от този обем сгради максималното обезщетение, което застрахователят дължи, е в размер на 403 633.60 лева; действителната стойност на частта от първия обем сгради, представляваща административно-битова сграда, е в размер на 373 014.36 лева (533.64 лв./кв. м. по 699 кв. м.), поради което за увредените 12% от този обем на сградата максималното обезщетение, което застрахователят дължи, е в размер на 44 761.72 лв.; действителната стойност на вторият обем сгради, представляващ ••• за •••••, състоящ се от производствена част и навес, е в размер на 1 098 513.17 лв. (517.41 лв./кв. м. по 2 123.10 кв. м.), поради което за увредените 80% от този обем сгради максималното обезщетение, което застрахователят дължи, е в размер на 878 810.54 лв. или общо на 1 327 205.86 лв., от която сума следва да се приспадне заплатеното вече застрахователно обезщетение за щетите по сградите в размер на 503 932 лв., при което крайният размер на дължимото застрахователно обезщетение за причинените на застрахованите сгради щети би бил 823 273.86 лв.

Що се отнася до претенциите за заплащане на обезщетения за описаните в исковата молба машини, съоръжения и оборудване (МСО), ответникът е признал, че обект на застраховане са МСО в 26 позиции, описани в исковата молба, както и че застраховката е договорена на действителната стойност на застрахованите МСО, която страните са приели, че е в общ размер на 1 978 442 лв., разбита по размери, посочени в исковата молба за всяка една от 26-те позиции, като с оглед на признанията на ищеца в исковата молба и в разменената между страните писмена кореспонденция, както и на база извършените огледи ответникът е приел, че: позиции 3 (компресор хладилен, заприходен с инвентарен номер 8050, със застрахователна сума 15 025 лева), 7 (автоклав вертикален, заприходен с инвентарен номер 8049, със застрахователна сума 18 704 лева), 8 (инжектор DORIT PSM- 100-4, 5 ZD, заприходен с инвентарен номер 8091, със застрахователна сума 62 274 лева), 10 (конвейер, заприходен с инвентарен номер 8019, със застрахователна сума 6 801 лева), 13 (напоителна система, заприходена с инвентарен номер 8042, със застрахователна сума 9 523 лева), 18 (офис обзавеждане, заприходено с инвентарен номер 7017, със застрахователна сума 10 901 лева), 22 (автомивка, заприходена с инвентарен номер 4009, със застрахователна сума 7 982 лева), 25 (пречиствателното съоръжение, заприходено с инвентарен номер 4002, със застрахователна сума 22 756 лева) и 26 (принтер LINX 7300 2М VITIMA, заприходен с инвентарен номер 6021, със застрахователна сума 9 939 лева) са запазени на 100%; позиции 20 (офис обзавеждане - с-ка 206, без инвентарен номер, със застрахователна сума 97 939 лева) и 21 (компютърна техника - с-ка 208, без инвентарен номер, със застрахователна сума 20 130 лева) са увредени на 50%, а позиция 24 (кланично оборудване, заприходено с инвентарен номер 4014, със застрахователна сума 1 064 466 лева) е увредено на 90%, с оглед на което размерът на щетата, респективно на застрахователното обезщетение възлиза на 1 642 055.90 лв., от което следва да се приспаднат заплатеното вече такова от 348 063 лв. за МСО, находящи се в цеха за разфасовка и сумата 54 869.40 лв., получена от ищеца за предадените метални отпадъци, при което евентуално дължимото застрахователно обезщетение би било в размер на 1 239 123.50 лв.

В подадената в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника относно причината за пожара и точното място на възникването му; не е оспорил, че цехът за разфасоване е въведен в експлоатация през 2011 година, но твърди, че административната процедура по издаването и одобряването на строителните книжа е стартирана още през месец ноември 2009 година с издаването на скица-виза, а производството по одобряване на инвестиционния проект и издаването на разрешението за строеж е започнало преди 05.06.2010 г., поради което оценката за съответствие на цеха за разфасоване с противопожарните правила и норми е следвало да се извърши не на база на сега действащата Наредба Із-1971, а на Наредба № 2/05.05.1987 г., чиито правила са относими и към цеха за месопреработка, хладилния блок и административно битовата сграда, въведени в експлоатация през 2006 г. Оспорил е и верността на твърденията за следните допуснати нарушения на нормативните нзсквания за безопасност - неизвършване на огнезащитно боядисване на металната конструкция; неизпълнение на изискването за прекъсване през 100 кв. м. на носещите фасадни панели с ивица с минимална ширина от 0.2 метра, изпълнена с негорими продукти от клас А2; неспазване на минимално разстояние между навеса и административната сграда; непочистване, съответно некачествено почистване на строителните конструкции, оборудването, отоплителните тела и инсталации от наслоявания с горими материали, включитело животински мазнини;

Изразил е становище, че частично вярно било твърдението на ответника относно приложението на чл. 211, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./, доколкото цитираната разпоредба изисквала освен наличие на формално неизпълнение на договорна клауза, същото да е непосредствена предпоставка за настъпването на застрахователното събитие и последиците от него - дори и условно да се приеме, че не са били изградени брандмауери и че липсата им е способствала за настъпването на събитието, то твърдяното неизпълнение предхождало с години началото на действие на застрахователния договор, като то е било факт към момента на заявяване на искането за сключването му, поради което застрахователят, полагайки и най-минималната грижа е имал възможност да извърши необходимите активни действия с оглед преценка на риска и да вземе решение дали и при какви условия да сключи застрахователния договор, тъй като, обаче, такъв е подписан, то очевидно застрахователят е приел годността на предложеното за застраховане имущество, преценил е риска съобразно състоянието на последното и с подписването на договора се е съгласил да носи риска от погиването на същото това имущество.

Възразил е и срещу довода за наличие на основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение, тъй като при сключване на договора застрахованият е обявил всички известни му обстоятелства от значение за риска съобразно знанието им за същите, а именно – че сградата е законно построена, с всички издадени и съгласувани със службата по пожарна безопасност строителни книжа, съответно е въведена в експлоатация като напълно съответстваща на законовите изисквания; че плътните, непрекъснати до покрива бетонови, както и плътните тухлени стени изпълняват функцията на пожароозащитна стена – обстоятелства, които са му обяснени от ангажираните лица, осъществили проектирането и изготвянето на всички строителни книжа; оспорил е че подлежащите на застраховане обекти не разполагат с пожарооизвестителна инсталация и пожароогасителна система.

Изложил е и съображения, че е несъстоятелно направеното възражение за наличие на надзастраховане – при сключване на застрахователния договор страните са приели действителната стойност като коректив за определяне на застрахователната сума и са одобрили такава за сградите да е в размер на 3 509 236.24 лв. съобразно изготвена експертна оценка от представители на консултантска къща „А.“, при направата на която е използван не предвиденият в пункт 7.1.1.2 от ОУ механизъм, на който ответникът обосновава горното възражение, а този, заложен в чл. 203, ал. 2 КЗ /отм./, на който пункт 7.1.1.2 от ОУ противоречи, с оглед на което е направено възражение за нищожност на тази разпоредба поради противоречието й със закона.

Твърди се и че при пожара било напълно унищожено цялото застраховано имущество с изключение единствено на застрахованото пречиствателно съоръжение, поради което са и неверни твърденията на ответника за частично увреждане на застрахованите сгради и МСО, във връзка с което е наведено и възражение за нищожност на заложения в пункт 9.1.2.1 от ОУ механизъм като противоречащ на чл. 208, ал. 2 КЗ /отм./ Невярно е и твърдението, че от подлежащото на присъждане обезщетение в настоящото производство следва да се приспадне сумата от 54 869.40 лв., получена от ищеца от предаване на метални отпадъци, тъй като това вече е сторено при извършеното на 20.11.2017 г. частично плащане.

От фактическа страна се установява следното:

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства Нотариален акт за констатиране на правото на собственост върху недвижим имот № •• по нот.дело № •••/••г., съставен от съдия в Районен съд П., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• по нот.дело № •/••••г., съставен от съдия в Районен съд П.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• по нот.дело № •••/••••г. на нотариус Н. К.- нотариус с район на действие районен съд П., както и от представеното по делото Разрешение за строеж № •••/••••••••г. и Удостоверение № 8/16.03.2011г., издадено от Главния архитект на община П., че към месец октомври 2015 г. ищецът „ТЕР – М“ ООД се легитимира като собственик на построените в собствения му поземлен имот № ••••••, местност „А. о. п.“, област П.- сгради – „Цех за месопреработка, хладилен блок и административно-битова сграда“ и „Цех за разфасовка- производствена част и навес“, ведно с описаните в исковата молба машини, оборудване, апаратура, съоръжения и офис обзавеждане.

Видно е от представения по делото Договор за банков инвестиционен кредит № •• •••/•••••••• г., страни по който са третото лице „Уникредит Булбанк“ АД, от една страна като кредитор и от друга – ищецът „ТЕР – М“ ООД в качеството му на кредитополучател, имащ за предмет предоставяне от банката на инвестиционен кредит на кредитополучателя срещу поето от последния и от солидарните длъжници задължение да го върнат при условия и в срок предвидени в договора, че като обезпечение на задълженията по него „ТЕР – М“ ООД е учредил в полза на банката залог по реда на Закон за особените залози върху ДМА – машини и съоръжения в Птицекланица П., собственост на „ТЕР - М“ ООД съгласно опис – нерезделна част от Договор за залог от 17.10.2013 г., както и ипотека върху гореописания поземлен имот, собственост на „ТЕР – М“ ООД и построените в него сгради – „Цех за месопреработка, хладилен блок и административно-битова сграда“ и „Цех за разфасовка към съществуваща птицекланица“, като по силата на чл. 13, т. 13.2 от договора за инвестиционен кредит кредитополучателят е поел задължение да осигурява за целия срок на договора застраховка на всички подлежащи на застраховане обезпечения.

Видно е от представената по делото застрахователна полица „Всички рискове – щети на имущество и прекъсване на дейността“ №, Общи условия на застраховка „Всички рискове: Щети на имущество и прекъсване на дейноста“, за споменатото в предходното изложение имущество - изградените в поземлен имот № ••••••, местност „А. о. п.“, област П.- сгради – „Цех за месопреработка, хладилен блок и административно-битова сграда“ и „Цех за разфасовка- производствена част и навес“, ведно с описаните в исковата молба машини, оборудване, апаратура, съоръжения и офис обзавеждане, на 09.10.2015 г. между страните е бил сключен договор за имуществена застраховка във формата на Застрахователна полица „Всички рискове – щети на имущество и прекъсване на дейността“ № •••••••••••, със срок от 00: 00 часа на 30.10.2015 г. до 24: 00 ч. на 20.10.2016 г., покриващ риска от щети на застрахованото имущество в резултат на застрахователни събития, изброени в полицата и дефинирани в приложимите към договора Общи условия на застраховка „Всички рискове: Щети на имущество и прекъсване на дейноста“, в това число и щети от пожар, а също и риска от направата на разходи за отстраняване на развалини и останки, наложително събаряне или демонтиране, застрахователната сума за който риск е 50 000 лв., като според обективираните в полицата договорености като лимит на отговорността на застрахователя е определена действителната стойност на застрахованото имущество, възлизаща за сградите на 3 509 236.24 лв., а за МСО - на 1 978 4442 лв.

Не е спорно между страните, а и се установява, че в изпълнение на задължението си по чл. 13, т. 13.2 от сключения с третото лице „Уникредит Булбанк“ АД Договор за банков инвестиционен кредит ищецът е инициирал сключването на Добавък № 1 към Застрахователна полица „Всички рискове – щети на имущество и прекъсване на дейността“, в който застрахователят и застрахованият са се съгласили, че застрахованото имущество се използва като обезпечение по отпуснат от „Уникредит Булбанк“ АД кредит; ползващо се лице по полицата става „Уникредит Булбанк“ АД и в случай на застрахователно събитие дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение ще се изплаща на „Уникредит Булбанк“ АД до размера на непогасената част от остатъка по кредита, включващ главница и лихви, като застрахователят може да изплати обезщетението директно на застрахованя, само след писмено съгласие от страна на Банката.

Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява, че в срока на действие на застрахователния договор – на 16.03.2016г., е настъпило застрахователно събитие – избухнал е пожар в една от застрахованите сгради- „Цех за разфасоване“, при който е увредено застраховано имущество, за което застрахователят е уведомен, като по предявена от „ТЕР – М“ ООД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение ЗК „УНИКА“ АД е образувало щета № •••••••••••, по която на 20.11.2017 г. е превело по посочена от третото ползващо се лице кредитодателят „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка сумата от 847 125.60 лв., което е видно от представеното по делото платежно нареждане от 20.11.2017г.

Съгласно разясненията съдържащи се в представеното по делото писмо изх. № 4530/07.11.2017 г. на ЗК „УНИКА“ АД става ясно, че общата извъсъдебно заплатена сума от 847 125.60 лева включва „оценка на нанесените щети върху сградата Цех за разфасовка- производствена част в размер на 503 932 лв. и намиращите се в нея машини, съоръжения и оборудване на стойност 348 063 лв.“, към който размер на обезщетение са прибавени разходи за отстраняване на развалини и останки в размер на 50 000 лв. „и са извадени приходи в размер на 54 869.40 лв., отнасящи се до предадени за преработка метални отпадъци.“ По делото е представен и е приет като писмено доказателство заверен препис на Регистрационно-контролна карта от дата 28.09.2010 г., от която е видно, че инвестиционните проекти за строеж /обект/: „Цех за разфасовка към съществуща птицекланица“ в ПИ №••••••, кв.Д., в община П. са постъпили в деловодството на общината в 11: 30 ч. на 28.09.2010 г. и са били заведени с регистрационен индекс 91-02-63 от същата дата.

В производството пред първата инстанция е представено и е прието като писмено доказателство заверен препис на Служебна бележка, издадена от Община П., в която е удостоверено, че след оглед от служители на техническа служба при Общинска администрация – гр. П. на ПИ •••••• в землището на гр. П. с ЕКАТТЕ •••••, с НТП: Птицеферма, сградите отбелязани на скица № К 07665/11.04.2016 г. /заверен препис на която е приет като доказателство по делото в открито съдебно заседание на 14.11.2023 г./ като: масивна сграда № 02 – птицекланица със ЗП 1691 кв. м. и масивна сграда № 04 – птицекланица със ЗП 1221 кв. м. са частично премахнати, като са запазени части от оградните тухлени зидове; навес и МС № 03 – птицекланица със ЗП 926 кв. м. са прехамнати изцяло и теренът е разчистен. 3МсбС № 01 – друга административна сграда със ЗП 225 кв. м. е съществуваща и годна за ползване.

С оглед установяване на твърденията на ответника за допуснати нарушения на нормативните изисквания за осигуряване на безопасността при проектирането и изграждането на Цех за разфасовка към съществуващата птицекланица, а също и в съществуващите към датата на започване на проектирането и строителството му две сгради в ПИ № ••••••, кв. Д., община П., съответно за оборването им в производството пред първата инстанция е било допуснато извършване на комплексна съдебнотехническа и електротехническа експертиза от вещите лица инж. Н. П. и инж. В. С., според заключението на които и при разпита им в съдебно заседание са дадени отговори на следните въпроси:

1.като място на първоначално възникване на пожара /огнището на пожара/ може да се посочи помещението в Цеха за разфасовка, където се е намирала пароструйката; пожарът се е развил приблизително равномерно във всички възможни посоки от огнището към периферията – навеса, хладилния блок, птицекланицатата и административната сграда;

1. застрахованите сгради съставляват свързано строителство по смисъла на Наредба № 1з-1971; „В т. ІІІ. „Съдържание на проекта“, на обяснителната записка е записано следното: Целта на проектираното разширение на действащата птицекланица „ТЕР-М“ ООД... е да се създадат възможности за разделна вторична обработка, транжиране, опаковане, пакетиране и съхранение на охладени и замразени продукти – трупно месо, разфасовки или хранителни субпродукти от сухоземни и водоплаващи птици. Проектът предвижда изграждането на нова промишлена сграда в имота на действаща птицекланица, която ще свързва две съществуващи промишлени сгради. Целта е да се ограничи пресичането на потоци и да се разширят работните помещения.

Новопроектираната промишлена сграда е едноетажна и е ситуирана в централната част на имота, между две съществуващи промишлени сгради на изток и на запад. Източната съществуваща сграда представлява производствените помещения и администрацията на действащата птицекланица, а западната – универсални хладилни камери и офис пласмент. Новопроектираната промишлена сграда е разделена на две части – производствени и санитарно-битови помещения /производствена част/ и навес. Общата застроена площ на промишлената сграда е 2 123.1 кв. м. Производствената част се намира в северната част на сградата и заема площ от 922, 8 кв. м. Свързана е калканно с промишлените сгради на запад и на изток.“; , като съгласно заключението на вещите лица цехът за разфасовка е изпълнен свързано с хладилния блок, без да е отделен от него с брандмауер в несъответствие с изискванията на чл. 466, ал. 4 от Наредба № Із-1971; цехът за разфасовка е изпълнен свързано и с навеса, без да е отделен от него с брандмауер в несъответствие с изискванията на чл. 494 от Наредба № Із-1971; Административната сграда е изпълнена също свързано с производствената, без да е отделена от нея с брандмауер в несъответствие с изискванията на чл. 19 и чл. 405 от Наредба № Із-1971;

1. Степен на огнеустойчивост на всяка една от застрахованите сгради: а. сградата „Цех за месопреработка, хладилен блок и административнобитова сграда, първи обем, включващ едноетажна производствена част за птицепреработка, изградена от сглобяеми стоманобетонни елементи, състояща се от работни помещения и технолози е от ІV-та степен на огнеустойчивост; б. сградата „Цех за месопреработка, хладилен блок и административнобитова сграда, втори обем, включващ едноетажна производствена част за птицепреработка, изградена от сглобяеми стоманобетонни елементи, състояща се от работни помещения и технолози е от ІV-та степен на огнеустойчивост; в. сградата Цех за месопреработка, хладилен блок и административнобитова сграда, трети обем, представляващ триетажна монолитна административно-битова сграда е от V-та степен на огнеустойчивост, като разпределението на етажите е както следва: първи етаж – производствени помещения /съблекални, душове, тоалетни, стая за почивка и столова“, е от V-та степен на огнеустойчивост; втори етаж - три офиса с кухненски бокс, заседателна зала, тоалетни с умивални и битови помещения /съблекални, душове, тоалетни/, е от V-та степен на огнеустойчивост; трети етаж – коридор, четири стаи за гости със самостоятелни санитарни възли и конферентна зала, е от V-та степен на огнеустойчивост; Връзката между трите етажа се осъществява посредством вътрешно стомано-бетонно стълбище, покрито с гранит. Сградата е покрита с дървен покрив с керемиди. г. Цехът за разфасовска - производствена част е със застроена площ от 922.80 кв. м. и РЗП 1200.30 кв. м. Същата се намира от западната част на цеха за месопреработка, в централната част на площадката и представлява едноетажна производствена сграда в един обем, изпълнена с метална носеща конструкция и напречни покривни греди, външно затворена с петополиуретанови, трислойни, топлоизолационни стени и покривни панели. Цехът се състои от помещение за обработка на хранителни субпродукти от сухоземни птици, помещение за транжиране, обезкостяване и фасониране на птичи трупове, помещение за измиване на вътрешен амбалаж и инвентар, помещение за опаковане, вакуумиране, пакетиране и етикиране на птичи продукти, помещение за групиране на готова продукция, склад за етикети, опаковки и опаковъчни материали, помещение за сглобяване на кашони, стая за почивка и хранене, съблекални, санитарни възли, бани и душове, вход за посетители. Същият е от ІV-та степен на огнеустойчивост; д. Навесът е със застроена площ от 1 200.30 кв. м., разположен е в централната част на площадката, от южата страна на цеха за месопреработка.Същият представлява едноетажна метална сграда, изпълнена от метална носеща конструкция, напречни покривни греди и покритие от LT-ламарина. Същият е от ІV-та степен на огнеустойчивост;

Според експертното заключение на вещите лица на обекта са били налице следните несъответствия на строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, които са пряко свързани с развитието и ограничаването на пожара: цехът за разфасовка не е отделен с брандмауер от хладилния блок в наршение на чл. 466, ал. 4 Наредба № Із-1971; цехът за разфасоване не е отделен с брандмауер от навеса в нарушение на чл. 494 от Наредба № Із-1971; Административната сграда не е отделена от производствената с брандмауер в несъответствие с изискванията на чл. 19 и чл. 405 от Наредба № Із-1971; цехът за разфасовка е определен от категория по Ф5Д на опасност Ф5Д, въпреки че площта на помещенията от категория по пожарна опасност Ф5В в него е общо 560 кв. м., което представлява 60%>10% от общата площ на птицекланицата /922.80 кв. м./, с което е нарушен чл. 400, т. 5 от Наредба № Із-1971, като подобно нарушение е допуснато и за навеса; помещенията от различна категория по функционална пожарнана опасност /Ф5.1, Ф5.2, Ф3.4, Ф3.5/, както и тези с различна категория по пожарнана опасност /Ф5В, ФФ5Г, Ф5Д/ не са разделени помежду си с пожарозащитна стена с огнеустойчивост ЕI 60 и врати в нея, пригодени за самозатваряне и изпълнени от продукти с минимален клас по реакция на огън В, със същата огнеустойчивост ЕI 60, в несъответствие с изискванията на чл. 22 от Наредба № Із-1971 за разделяне на помещения от различен клас; не са предвидени по проект и съответно не са изпълнени пожароизвестителна система, пожароогасителна инсталация, система за отвеждане на дим и топлина, водоснабдяване за външно и вътрешно пожарогасене в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1, чл. 113, чл. 165, чл. 170 и чл. 172, чл. 193 и чл. 199, чл. 205 от Наредба № Із-1971; в проекта по част: пожаро- безопасност е определена ІІ степен на огнеустойчивост на строителните конструктивни елементи /СКЕ/, но няма данни в приложените строителни книжа за съставени протоколи, обр. 12 и серитификати на огнезащитните състави за извършени СМР по полагане на предвиденото по проект, част: пожароо-безопасност огнезащитно боядисване на металната конструкция, с което е нарушен чл. 12, ал. 4, т. 3 от Наредба № Із-1971 и предвиденото в проекта /при тази фактология сградата е с фактическа степен ІV-та на огнеусточивост на строителните конструктивни елементи/;

Липсват данни навесът, който се е използвал за съхранение на горими материали, негорими материали в горима опаковка, гараж за товарни моторни превозни средства и др., което го определя от категория по пожарна опасност Ф5В, съгласно чл. 494 от Наредба № Із- 1971, постановяващ, че пристрояване на закрити складове и навеси към производствени и други сгради се разрешава при условие, че са отделени от тях с брандмауери, да е отделян с брандмауер от цеха за разфасоване.

Уточнява се че са извършени и следните нарушения на изискванията на противопожарна безопасност, а именно: неизвършено огнезащитно боядисване на металната конструкция на сградите; неизпълнено изискване за прекъсване през 100 кв. м. на неносещите фасадни PUR - панели с ивица с минимална широчина 0, 2 м., изпълнена от негорими продукти с клас по реакция на огън не по-ниска от А2; непредвиждане на пожароогасителни системи в отделните сгради; неспазено изискването за минимално разстояние между навеса и административната сграда; неизвършено почистване на строителни конструкции (стени и тавани), на технологично и електрическо оборудване, на отоплителни тела и инсталации от наслоявания с горими материали, вкл. животински мазнини, което от своя страна е способствало за бързото разпространение на пожара на голяма площ и съответно за значимия размер на причинените от него щети.

Според вещите лица в случай че са били изпълнени всички изисквания за изграждане на брандмауери за отделяне на цеха за разфасоване от заобикалящите го сгради и съоръжения, както и ако са били спазени останалите изисквания за пожаробезопасност, пожарът би се развил и затихнал /локализирал/ единствено в рамките на заварените граници на този цех, без да се прехвърли и разпространи в съседните сектори и производствени помещения на комплекса.

Наред с горното според вещите лица съществено значение за развитието и разпространението на пожара имал и видът на конструкцията на помещенията и по- конкретно наличието на пенополиуретанови трислойни сандвич панели, от които е била изградена конструкцията на цеха за разфасоване. Вещите лица обясняват, че при запалването им същите горят интензивно, с отделяне на голямо количество топлина, развиване на висока температура в помещенията и съпроводено с обилно топене на пенополиуретана, те са причината за бързото развитие на пожара и разпространението му на значителна площ. Механизмът на горене на този материал е такъв, че под действието на плмъка полиуретаните се възпламеняват и горят, температурата на началото на разлагане на пенополиуретана е 180 градуса по Целзий, а топлината на изгаряна – 24, 4MJ/кг. При горенето му се образуват сажди и смолообразна течност с тъмен цвят, като един кубически метър пенополиуретан изгаря приблизително за около 30 – 540 сек. Това обяснява защо гасенето на пенополиуретан при пожар е изключително затруднено, особено, ако същият е пълнеж на PUR-панела, както е в случая, което затруднява подаването на гасителни вещества към горящия пълнеж.

Поради оспорване от ответника на заключението на основната КПТЕ първоинстанционният съд при условията на чл.201 ГПК е допуснал изслушване на повторна пожаро-техническа експертиза в състав от вещите лица инж. М. М., инж. Й. Й. и от инж. З. М.. Вещите лица потвърждават първия от основните изводи на оспорената първоначална експертиза, че предвид анализа на снимковия материал, анализа на данните от преписката по щетата и на досъдебното призводство, че огнището на пожара е било разположено в обема на санитарния таван, над таванската топлоизолационна панела, която е била монтирана в лявата, предна част на „помещението за измиване и вътрешен амбалаж и инвентар“, намиращо се в сградата на производственото помещение „Цех за разфасовка“.

Вещите лица потвърждават експертното заключение на основната СТЕ вратите и прозорците в стоманенобетонната стена (брандмауер), която отделя цеха за месопреработка от цеха за разфасовка да са в нарушение на чл. 20 от Наредба № 1з-1971 за СТПНОБП. Вратите не притежават стандарт ЕI 90 и нямат апарат за самозатваряне, а прозорците не са неотваряеми.Същото важи и за отворите (врати и прозорци), находящи се в стените за отделянето на сгради и помещения с различни категории на производство по пожарна опасност (пожарозащитни стени), което е нарушение на чл. 22 от Наредба № 1з-1971 за СТПНОБП.

Потвърждават изводите и на вещите лица от оспорената експертиза, че в проектните материали съществуват неточности при определяне степента на огнеустойчивост и категорията по пожарна опасност на сградите. Такива са: цехът за разфасовка, който е определен като II степен на огнеустойчивост, но предвид наличието на термопанелите, същият е от IV степен; цехът за разфасовка е определен от категория по пожарнана опасност - Ф5Д, въпреки че площта на помещенията от категория по пожарнана опасност Ф5В в него е общо 560 м2, което представлява 60% > 10% от общата площ на цеха (922.80 ш2), с което е нарушен чл. 400, т. 5, б от Наредба № 1з-1971 за СТПНОБП, т. е. същият е от категория по пожарнана опасност - Ф5В.

Неносещите фасадни стени и тавани са изпълнени от трудно горими панели, без да е изпълнена негорима ивица с минимална широчина 0, 2 м., което е в несъответствие с изискванията на чл. 14, ал. 14 от Наредба № 1з-1971 за СТПНОБП.

Уточняват само че при построяването на цеха за месопреработка с административно- битовата сграда и хладилния блок, външните СТБ и тухлените стени не са били изграждани с цел да изпълняват ролята на брандмауер, тъй като разстоянието между двете, отделностоящи сгради е било около 30 м., т. е. пожарообезопасно.

Впоследствие при изграждането на новите цех за разфасоване и навес е възникнала необходимостта от брандмауери и пожарозащитни стени. Тухлените стени с дебелина 25 см. и СТБ стени изпълняват ролята на брандмауер, но наличните в тях врати и прозорци, най- вероятно не са отговаряли на нормативните изисквания.

Въз основа на наличните данни по делото – преписка по застрахователна щета, досъдебно производство и ангажираните по настоящото дело гласни и писмени доказателства вещите лица са обяснили най-вероятният механизъм на настъпване на застрахователното събитие: а/. отделящата се топлина в зоната на лошия контакт е започнала да нагрява външната, горна повърхност на топлоизолационния панел; б/. с течение на времето пенополиуретанът е започнал да се нагрява, топи, тлее и при достигане на температурата на самозапалване, същият се е запалил; в/. започнал е процесът на горене и отделяне на димни газове в обема на санитарния таван в цеха за разфасоване; г/. отделящите се димни газове са започнали да се разстилат в горната повърхност на санитарния таван, тъй като са по-леки от въздуха, като впоследствие е започнала плоскостта на равните налягания да пада надолу, т.е. димните газове да запълват цялото пространство на санитарния таван и всички топлоизолационни панели са започнали да се нагряват; д/. процесът, предвид големия обем е продължил дълго и същото се потвърждава от свидетелите, които са усетили дима на разстояние от около 70 м; е/. през неплътности (инфилтрация) димните газове са започнали да навлизат надолу - вътре в помещението на пароструйката и нагоре - над покрива на цеха за разфасоване; ж/. при достигане до температура на самовъзпламеняване на пенополиуретана е възникнало обемно горене на панелите в санитарния таван на цеха за разфасоване, т. е. почти едновременно на голяма площ;

На базата на така описания механизъм на възникването на пожара и споделяйки опита от експертната си практика свързана с други пожари, описани в констативно- съобразителната част от заключението, е че те са се развивали почти идентично. Според вещите лица въпреки, че в посочените от тях производствени обекти са били проектирани и изградени водопроводна инсталация за топла и студена вода, канализация, ел. инсталация, отоплителна и вентилационна инсталации, пожароизвестяване и мълниезащитна инсталация, както и че са били с изготвени и одобрени проекти и са въведени в редовна експлоатация, това не е било предотвратило възникването и разрастването на пожарите до степен, че производствените помещения, ведно с намиращите с в тях стоки и машини и съоръжения вследствие на пожара са били унищожени напълно.

В обобщение вещите лица от повторната СТЕ са дали следните обобщени изводи:

В случай, че са били изпълнени всички изисквания за изграждане на брандмауери за отделяне на цеха за разфасоване от заобикалящите го сгради и съоръжения, пожарът би се развил и затихнал (локализирал) единствено в рамките на заварените граници на това производствено помещение, без да се прехвърли и разпространи в съседните производствени сектори - останалите сгради в комплекса – Цеха за месопреработка, административно-битовата, хладилен блок и към навес, за време до около 2 часа.

Също така допуснатите в обекта нарушения на изискванията за пожарна безопасност, а именно: неизпълнено изискване за прекъсване през 100 кв. м. на неносещите фасадни РUR- панели с ивица с минимална широчина 0, 2 м., изпълнена от негорими продукти с клас по реакция на огън не по-ниска от А2; неизграждане на ПИИ в цеха за разфасоване, незначително се е отразило на разпространението на пожараа и на размера на щетите.

По отношение на бетоновите вертикални зидове, изградени като външна стена на съществуващата птицекланица, откъм цеха за разфасовка, вещите лица са заявили, че те изпълняват функцията на т. н. брандмауер. Вътрешните и външни тухлени зидове, с дебелина от 250 мм. изградени в съществуващата птицекланица и хладилния блок, също изпълняват функцията на брандмауер.

Моментът на пристигане на органите за ПБЗН, съответно момента на започване на гасителните действия и евентуално тяхното забавяне, не се е отразило значително на развитието и разпространението на пожараа. Горното се потвърждава и от посочените в отговора на въпрос № 7 от настоящата експертиза, подобни инциденти възникнали в такива обекти на територията на Р България.

Според повторната експертиза като най-вероятна причина за разрастването на пожара може да бъде определено наличието на пенополиуретанови, трислойни сандвич панели. Обяснено е в експертизата, че пенополиуретанът се втечнява при около 190°С и топлината му на изгаряне е висока - 24, 4 МJ/кg. Почти е невъзможно според вещите лица такива панели да се загасят, предвид материалите, от които са изградени и структурата им, като в такива случаи по-скоро целта е да се ограничи разпространението на пожара до околните обекти.

В производството пред първата инстанция във връзка с спорния въпрос дали цялото застраховано имущество е било унищожено при пожара, съответно дали има запазена от него част са събрани писмени и гласни доказателства.

Представен е и е приет като писмено доказателство доклад на аварийния комисар „Би Ел Ей“ЕООД, необсъден изобщо като доказателство от първоинстанционния съд, в който след оглед три последователни огледа на застрахования обект е обисано състоянието му след пожара, установеното унищожено и налично имущество, съответно тяхната стойност.

Изслушани са и свидетелски показания, според чиито показания се установява следното:

Свидетелят Х. К. на длъжност инженер-технолог в „Тер – М“ свидетелства, че потушаването на пожара след като пожарникарите са си тръгнали състоянието на фабриката било такова, че всичко било опустушено, „стени, тавани всичко беше долу на земята, всичко беше изгоряло, машините бяха стопени“. Единственото което се виждало било тухлени стени и зидове на хладилния блок. В хладилния блок стените били почернени и си стоели, но когато започнали да разчистват самите тухли, те се ронели, зидовете и фундаментите били претопени и затова се принудили да ги издигнат наново.

Според свидетеля от оборудването всичко изгоряло в пожара. Под оборудване свидетелят имал предвид подвижната рампа за разтоварване на птици, кланичния конвейер, зашеметителя, вана за обезкървяване, вана за попарване, двусекционна, трисекционна скубачка, транспортна лента за перушина и нож за отразяване на крака. Това е кланичното оборудване, което се намирало в кланичната зала в Цеха за месопреработка. Имали са и изградена напоителна система, по което минавала вода под високо налягане и във всяко помещение имало извод, с който се включвали пистолети за измиване на помещенията; имало е и съоръжение автоклав, който се е използвал за производството на стерилизирани, пастьоризирани продукти от угоен черен дроб; имало е и инжектор Dorit, който се е намирал в цех за разфасовка, както и принтер, кйто е маркирал пастьоризираните и стерилизирани продукти, който се е намирал в същото помещение. Свидетелят уточнява, че всички тези машини и съоръжения са били напълно унищожени вследствие на пожара.

По отношение на уврежданията по Административната сграда свидетелят заявява, че покривът, основата на който била дървена, и третият етаж били напълно изгорели. Намиращите се в административната сграда – на втория й етаж, маси, столове, заседателна маса имало голяма с хубави столове, всичко било изгоряло и напълно унищожено. На първия етаж от административната сграда се намирала столовата. Заявява че по време на ремонта са били използвани конструктивно старите стени и не са били изгрждани нови стени. Свидетелят не е участвал при разчистването на отпадъците. Наети били хора, които изнесли старото унищожено обзавеждане от административната сграда и го изхвърлилили. Твърди че никаква част от офис оборудването не е останала. От компютърната техника също не е останала никаква друга запазена част.

Свидетелят Енчо Паунов- работещ в „Тер-М“ ООД заявява, че лично участвал в почистването на отпадъците. След като си тръгнали пожарникарите на мястото имало купчина железа, които стърчали, имало ламарина от покривите, обгорени зидове, частично разрушени от огъня. Първата кланица, която беше, тя била с монолитни бетонни панели. Те били обгорени, но си стояли там. Имало запазени външни зидове по кланицата, но имало и вътрешни зидове, които се наложило да бъдат разрушени тъй като било опасно да стоят. В хладилния блок всичките стени били напълно унижощени тъй като там пожарът горял най- продължително. Машини запазени също нямало, каквото останало представлявало купчина желязо. По отношение на административната сграда щетите били най-значими в покрива, там всичко било напълно изгоряло. Там и на третия етаж били най-големите поражения. Вторият етаж бил тотално опушен, а мебелите които се намирали там били толкова увредени, че не ставали повече за употреба. В крайна сметка те ги изхвърлили всичките, тъй като те не ставали за ползване, като свидетелят участвал лично в разчистването на мебелите.

Свидетелят Васил Василев, работещ в дружеството „Би Ел Ей“ЕООД, предоставящо консултантски услуги по комплексна оценка на щети във връзка със застрахователни събития основно, в качеството му на авариен комисар, независимо лице от ЗК „Уника“ АД дава следните свидетелски показания:

В качеството му на авариен комисар е посетил обекта общо три пъти. Първият път бил два или три дни след събитието. При първото му посещение е бил част от комисия със застрахователя, все още имало пожарогасителни действия.Основно разглеждали три обекта, които се състоели от няколко сгради - административна сграда с част, която е за месопреработка, между тях най-ново изградена била сграда - навес с цех за разфасовка и хладилни камери, които бяха също били обособени като отделни.

Видимо най-големите поражения били по средната по разположение сграда, която представлява цех за разфасовка. При оглед се установила локацията, където най-вероятно е възникнал пожарът, която била на границата между първа и втора сграда в цеха за разфасоване. Това производствено помещение заедно с другата част от сградата, която е като навес било от панели, фасадни и покривни панели с метални конструкции, поради което същите били по-увредени от другите масивни сгради. Общо взето покривното покритие, стените и при първия оглед видимо и голяма част от конструкцията била най-сериозно сериозно увредена.

Административната сграда била значително малко засегната в сравнение с другите сгради. Също така помещенията, които се намират между администрацията и силно засегната част на първа сграда били по-запазени. По нея основни вреди е имало по покривната конструкция и може би козметично по последния етаж. В смисъл вредите били доста различни по размер от тези на другите сгради. Тя била относително запазена тази сграда. Имало със сигурност увреждане по покривна конструкция, която била дървена, откъдето е основното увреждане и по фасадната изолация. Това бяха основните вреди, може би и вътре е имало от опушване или от гасителните действия. В първия и втория етаж на административната сграда минали през битови помещения и втория офис на част, които били по-скоро незасегнати, само козметично. На третия етаж не е имало отпаднали стени, но била изключително увредена конструкцията и не могло да се везе вътре. По етажите имало офис обзавеждане, включително бюра, столове, друго прилежащо оборудване, офис обзавеждане, шкафове, които били в експлоатация от хората, които били вътре на работните си места. Уточнява, че тези хора са си били на работните места, даже се опитвали да изискват документи от тях, за да може да се направи по-бързо огледа. Фактически най- запазена според констатациите на свидетеля тази част от сградата, която е администрацията и щетите се увеличавали по продължение на сградата към цеха за разфасоване. След това имало хладилни помещения, част от които били пак може би за козметично почистване, след това имало зона, която била значително по-увредена.

Свидетелят уточнява, че той е изготвил протокола на аварийния комисар, въз основа на това, което той лично е възприел и огледал по отношение на движимите вещи лично, както въз основа на личните му възприятия, така и въз основа на документацията, която му е била предоставена от застрахования. Имало дълъг опис с документи, които били изискани, включително имало и проектна документация, която му била предоставена от собственика на сградата, т.е от ищеца.

От показанията на свидетеля Д. Ц.- главен експерт „Ликвидация при общо застраховане“ при ответното дружество се установява, че първият проведен оглед след пожара бил на 18.03.2016г., когато констатирали, че най-големите поражения били в цеха за разфасоване, от където било установено че тръгнал пожара. Били установени изключително много поражения. Запазени зидове имало там, където е поточната линия, де факто в северната част на кланичното оборудване. Свидетелят уточнява, че под това разбира изправени стени, но по отношение на стабилността на конструкцията не можел да каже нищо.

При така установените факти съдът следва да формира следните правни изводи:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение на правилността му и съобразно предметните предели на чл.269, изр.2 ГПК по отношение доводите за неправилност, както са заявени и в двете въззивни жалби- основна и насрещна въззивна жалба, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие е действал Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая е приложима разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от същия.

Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.), за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на необходимите документи.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 208 от КЗ (отм.), следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които да изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

От събраните доказателства по делото се установява наличието на сключен между страните договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № •••••••••••, със срок на действие от 00.00 часа на 30.10.2015 година до 24.00 часа на 29.10.2016, покриваща рисковете от материални повреди, пряк резултат от настъпване на някой от посочените в Общите условия покрити рискове, един от които е: ПОЖАР - „определен като огън, който се разпространява без чужда намеса и има увреждащо въздействие“, който риск е наименован в полицата като „Застраховка всички рискове – Щети на имущество и прекъсване на дейността.

С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба на ЗК“Уника“АД първият спорен във въззивното производство въпрос е този относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования собственик на процесните сгради, който отговаря за действията на проектантите на инвестиционните проекти, на които е възложил изготвянето на същите, поради допуснатите от страна на същите проектни нарушения на правилата за пожароустойчивост, предвидени в Наредба 1з-1971/29.10.2009г., изразяващи се в това, че не е предвидено наличието на пожарозащитни стени, разделящи сградите помежду им, какъвто вид стена е брандмауерът и което се намира в пряка причинна връзка с настъпването и тежестта на вредоносния резултат. Горното се сочи като основание на застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение, респ. позовавайки се основанието по чл. 189, ал. 4, изр. 1 КЗ (отм.) да намали същото до размера на платената извънсъдебно сума на третото ползващо се лице „Уникредит Булбанк“АД, поради невярното отговаряне от страна на застрахования на поставения от застрахователя въпрос за наличието на пожарозащитни стени, който отговор е имал значение за верния отговор за определяне на степента на риска при сключване на застрахователния договор от страна на застрахователя.

В този ред на мисли, правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото разрешенията за строеж и за въвеждане на процесните сгради в експлоатация представляват индивидуални административни актове по см. на чл.21, ал.1 АПК, на основание чл.17, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като ответникът по делото не е бил страна в административното производство по издаването им, а същите му се противпоставят, на база на приетото в ТР №5/2011г. от 14.01.2013г. на ОСГТК на ВКС и при релевирано възражение от страна на ответника, възраженията за допуснати нарушения на строителните правила при проекитирането и изграждането на застрахованите сгради, подлежат на обсъждане в настоящото гражданско производство. При това положение разрешение за строеж, издадено въз основа на инвестиционни проекти, несъобразени с нормативните изиисквания за безопасност при пожар, правно регламентирани в конкретния случай в Наредба 1з- 1971/29.10.2009г., съответно издадено удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация, който не е изпълнен в съответствие с тези изисквания, ще са материално незаконосъобразни по см. на чл.146, т.4 АПК, поради противоречието им със съществуващите материални разпоредби.

Следва да бъдат споделени и изводите на първия съд, че към датата на завеждане на инвестиционните проекти за процесните сгради, действащият нормативен акт, определящ изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожари при проектиране и изпълнение на строежи, е била Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожари, обр. ДВ, бр. 96 от 4.12.2009 г., в сила от 5.06.2010 г., поради което преценката за съответствие следва да се прави с регламентираните в него постановки, а не с тези на отменената с нея Наредба № 2/5.05.1987 г. за противожарните строително-технически норми.

Видно е от представената по делото Регистрационно-контролна карта от дата 28.09.2010 г. инвестиционните проекти за „Цех за разфасовка към съществуща птицекланица“ са постъпили в деловодството на Община П. на 28.09.2010г. на която дата са заведени с регистрационен индекс. Регистрационната карта съставлява официален свидителстващ документ по см. на чл.179, ал.1 ГПК, който като издаден от длъжностно лице, в кръга на определената му компетентност и в предвидената форма и ред, съставлява доказателство за извършените от издателя му действия, в това число и за датата и часа на завеждане във входящия регистър на община П. на инвестиционните проекти за изграждането на това производствено помещение, чиято доказателствена стойност не е опровергана от ответника в хода на настоящия процес. Показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство като свидетел С. Н.- представител на дружеството осъществяващо строителен надзор, че е внесъл книжата по инвестиционния проект за одобрение в община П. през м. април 2010г. са в противоречие с регистрационния документ, поради което и не следва да бъдат кредитирани.

От изготвените в хода на първоинстанционното производство пожаро-технически експертизи е налице категорично експертно становище, основано на разпоредбите на Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г., че нормативно в процесното помещение представляващо „Цех за разфасовка и навес“ се е изисквало да бъдат поставени пожарозащитни прегради, както и че такива в действителност не са били изградени. И двете експертизи разясняват начина на изграждане на "брандмауерът" и материалите, от които се изгражда, както и неговата цел. Вещите лица по същество и в обобщение са разяснили, че изградените съобразно изискванията на този нормативен акт пожарозащитни прегради не позволяват пожар, възникнал от едната му страна, да премине в другата страна на сградата, като ограничавайки пожара само в едната част на сградата, създава възможност за пожарната служба да го загаси.Разяснено е в двете експертни заключения също така, че брандмауерът се изгражда на определени места, като в случая цехът за разфасовка не е бил отделен с брандмауер от съседните вече съществуващи производствени помещения- хладилен блок, административен блок и цех за месопреработка, което е в пряко нарушение на изискванията на чл. 466, ал. 4, чл. 494; чл. 19 и чл. 405 от Наредба № Із-1971 за осигуряване на безопасност при пожар, които са пряко свързани с развитието и ограничаването на пожара. Посочено е в заключението на вещите лица, че дори и да се приеме, че съществуващите външни тухлени стени на заварените помещения на производствените помещения- хладилен блок, административен блок и цех за месопреработка, които след преустрояването вече да са вътрешни по отношение на цеха за разфасоване, макар и по дебелината на тухлената им конструкция да изпълняват ролята на брандмауер, те пак не отговарят на изискванията на Наредба № Із-1971 тъй като не са били разположени на височина до нивото на покривната конструкция на цеха за разфасоване, както и че в отклонение на нормите на пожарозащитни правила съществуващите врати в стените не са били пригодени за самозатваряне, а прозорците не са били неотваряеми. А това обстоятелството предвид мястото на възникване на пожара- в обема на санитарния таван, над таванската топлоизолационна панела, която е била монтирана в лявата, предна част на „помещението за измиване и вътрешен амбалаж и инвентар“, намиращо се в сградата на производственото помещение „Цех за разфасовка“, представлява аргумент в подкрепа на извода, че съществуващите стари тухлени стени не са могли да изпълняват ролята на бранмауер, по начина по която тя й е придадена в Наредба № Із-1971- да се препятства разпространението на пожара от огнището, намиращо се в цеха за разфасоване към съседните производствени помещения. Според експертните заключения на всички вещи лица са били налице и други несъответствия на инвестиционния проект, като не са били предвидени по проект и съответно не са изпълнени пожароизвестителна система, пожароогасителна инсталация, система за отвеждане на дим и топлина, водоснабдяване за външно и вътрешно пожарогасене в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1, чл. 113, чл. 165, чл. 170 и чл. 172, чл. 193 и чл. 199, чл. 205 от Наредба № Із-1971, както и че в проектите са били грешно посочени категории по пожарна опасност на отделните свързани помежду им производствени помещения, което има пряко отношение към неспазване на строително- техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, които са пряко свързани с развитието и ограничаването на пожара.

Всъщност между заключенията на основната и повторната пожаро-техническа експертиза не съществува съществено разногласие по този въпрос. Противоречията между тях се основават изцяло на степента на която неспазването от застрахования на тези базови противопожарни изисквания и правила, призтичащи от вече приетия за приложим нормативен акт, се е отразило съществено на разпространяването на пожара от огнището му в покривната конструкция на цеха за разфасоване в посока до към съседните производствени помещения, т.е доколко това неизпълнение е имало пряко и непосредствено значение наред с други съществуващи фактори за настъпването на последиците от вредоносния резултат.

Според експертното заключение на вещите лица от оспорената СПТЕ в случай, че са били спазени и изпълнени всички изисквания за изграждане на брандмауери за отделяне на цеха за разфасовка, отговарящи не всички изисквания за дебелина, височина и отстояние от съседните помещения, както и ако са били поставени автоматично затварящи се врати и неотварящи се прозорци, както и ако е имало поставена пожароизвестителна инсталация, т.е ако са били спазени всички абсолютно изисквания за пожарна безпасност по приложимата Наредба № Із-1971, пожарът би се развил и затихнал, респ. локализирал само до пределите на това производствено помещение, без да може така бързо да се разпростани и до съседните сектори и комплекс от сгради в производственото предприятие на ищеца. Макар и да придават съществено значение на ролята за разпространение на пожара в посока на целия комплекс от сгради и на наличието на пенополиуретанови трислойни сандвич панели, от които материали е била изградена строителната конструкция на цеха за разфасоване, вещите лица от основата СПТЕ отдават преимуществено и водещо значение на неизпълнението от страна на ответника на технологичните изисквания на Наредба № Із-1971 за бързото развитие и разпространение на пожара.

Вещите лица от повторната СПТЕ без да отричат изводите на експертите от първата експертиза за ролята от неспазването на изискванията за изграждане на брандмауер и за липсата на поставена пожаро известителна инсталация, придават най-съществено значение за разрастването на пожара и бързото му разпространение на материала пенополиуретан от които е била изградена конструкцията на цеха за разфасоване. Както е обяснено безпротиворечиво и в двете експертни заключения, при запалване този материал същият има спецификата да гори изключително интензивно, с отделяне на голямо количество топлина, с развиване на изключително висока температура в помещенията и това е съпроводено с обилно топене на пенополиуретана. Обяснено е че механизмът на на горене на този материал е такъв, че под действието на пламъка полиуретаните се възпламеняват и горят, температурата на началото на разлагане на пенополиуретана е 180 градуса по Целзий, а топлината на изгаряне – 24, 4MJ/к и това обяснявало според вещите лица защо гасенето на пенополиуретан при пожар е изключително затруднено, особено, ако същият е пълнеж на PUR-панела, както е в случая, което затруднява подаването на гасителни вещества към горящия пълнеж.

На базата на тези констатации тройната ПТЕ и позовавайки се на опита си при гасенето на други пожари в различни производствени предприятия на територията на страната, заключава че на неизпълнението от ответника на технологичните правила и изисквания за пожарна безопасност по Наредба № Із-1971 не можело да бъде придадено водещо значение като причина за бързото разпространение на пожара. С оглед особеностите на материала пенополиуретан вещите лица от повторната експертиза се обяснява бързото разпространение на пожара на голяма площ и съответно значимия размер на причинените вреди.

Излага се поради това извод от вещите лица, че дори и да са били спазени и изпълнени всички изисквания за изграждане на брандмауери за отделяне на цеха за разфасоване от заобикалящите го сгради и съоръжения, пожарът би се развил и затихнал (локализирал) единствено в рамките на заварените граници на това производствено помещение, без да се прехвърли и разпространи в съседните производствени сектори на предприятието на ответника, за време до около 2 часа.

Съдът в настоящия си състав не може по никакъв начин да кредитира този извод тъй като той е обоснован единствено с емпиричния опит на вещите лица при потушаване на други подобни пожари на територията на страната, като според тях независимо от спецификите на случая пожарите са се развивали по един и същи начин. Според вещите лица въпреки че в изследваните от тях производствени предприятия да са били спазени всички технологични изисквания за пожаро безопасност – с проектиране и изграждане на отоплителна и вентилационна инсталации, пожароизвестяване и мълниезащитна инсталация, както и че са били с изготвени и одобрени проекти и са въведени в редовна експлоатация, всичко това не е предотвратило разпространението на пожарите по начин водещ до пълното унищожаване на засегнатите производствени предприятия.

Съдът намира, че така приложения от вещите лица фаталистичен подход, лесно обясним от гледната точка на философската концепция на античния фатализъм, според което разбиране хората „са безсилни пред събитията да правят нещо друго, освен това което всъщност правят“ и с това да оправдават собствените си действия или бездействия, в което разбиране между впрочем макар и да има и някаква собствена философска логика, такъв един подход за обясняване причините за възникване на конкретна житейска ситуация, обаче в никакъв случай не годен да даде по научно обоснован начин да даде обяснение за пряката причинна връзка между настъпването на конкретното застрахователно събитие и за тежестта на вредоносния резултат, довел до почти пълното унищожаване на застрахованото имущество. Такъв един подход по разбиране на съда не може да послужи като начин на обосноваване на експертни изводи на вещо лице, още по-малко изводите му да бъдат кредитирани от съда и на основата на тях той да може да постанови решението си. По логиката на вещите лица от повторната експертиза тогава ще е безпредметно изобщо да се изпълняват каквито и да било противопожарни изисквания и правила след като по непреодолимата сила собствения развой на събитията така или иначе ще се достигне до пълното унищожаване на засегнатото от пожар имущество!

Ето защо и изводите на вещите лица от повторната СПТЕ, че дори и да са били спазени от застрахования всички изисквания на Наредба № Із-1971 пожарът пак би се разпространил лесно в съседните производствени сектори при същия резултат, съдът намира за абсолютно хипотетични. Дори и да се приеме становището на вещите лица, че при наличието на брандмауери само за 2 часа би се забавило развитието и разпространението на пожара, ако в цеха за разфасовка, където безпротиворечиво по делото е установено, че се е намирало огнището на пожара и което продължително време незабелязано е тлеело докато е било забелязано, е била поставена от застрахования пожароизвестителна инсталация, каквото изискване е съществувало според Наредба № Із-1971, то пожарът е могъл своевременно да бъде установен и да се предприемат действия за потушаването му още преди да се е разрастнал до по-голяма площ, така че да не засегне лесно горимите строителни материали от пенополиуретан, от които е била изградена конструкцията на цеха за разфасовка.

От горното следва единствено възможният обоснован извод, че за разрастването и разпространението на пожара от огнището му в цеха за разфасовка в посока на цялото производствено предприятие на ищеца са имали едновременно съществена роля и непосредствено значение две категории причини и обстоятелства: от една страна, това е безспорно установеното по делото неспазване от застрахования на конкретните изисквания и предписания на Наредба № 1з-1971 за строително-технически правила и норми за изграждането на специални защитни брандмауери по дебелина и височина за ограждане на цеха за разфасовка от съседните производствени посещения и на липсваща поставена пожароизвестителна инсталация и от друга страна, това са особеностите на вложения при сторителството на този цех строителен материал пенополиуретан, който е податлив на лесно горене и е трудно гасим.

С оглед противоречията в изводите на двете групи вещи лица – от основната и повторната СТПТЕ съдът не е в състояние да даде категоричен отговор на въпроса коя от двете групи фактори е имала преимуществено и по- съществено значение от другата за разпространението на пожара до степена на унищожаване на почти цялото производствено предприятие на ищеца, поради което и намира, че следва да се даде равно по степен значение и на двата фактора, като именно следвайки този подход да се даде отговор и на въпроса дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат вследствие на противоправното поведение на застрахования, основано на неизпълнението на нормативните изисквания за пожарна устойчивост и безопасност на строежите, което да бъде основание за изключване или поне намаляване отговорността на застрахователя до степента на установеното съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 211 от КЗ (отм.) застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. Следователно, по смисъла на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) правно релевантно за правото да се откаже/изцяло или само частично/ плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, като в КЗ (отм.) изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие на това основание.

Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 от КЗ (отм.), неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани, като в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им.

В настоящия случай, както се установи по-горе, неизпълнението на конкретните задължения на застрахования, произтичащи от задължителните предписания на Наредба № 1з-1971 за осигуряване на пожарна защита и безопасност на строежите с поставяне на специални защитни брандмауери по дебелина и височина на сградата в която е било огнището на пожара, както и за осигуряване на пожаро-известителна инсталация, не е установено да има самостоятелно и единствено водещо значение за значимия характер на причинените от пожара щети, доколкото е безспорно установена и друга непосредствена причина за разрастването на пожара, съответно това неизпълнение да се намира в пряка причинна връзка с възникването на пожара, обема на вредите или доказването на застрахователното събитие, съответно – не може това неизпълнение да бъде определено самостоятелно като значително с оглед интереса на застрахования, което да бъде основание изцяло да се откаже изплащане на обезщетението.

В този случай на основание чл. 207, ал.2 КЗ/отм/ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят може само да намали застрахователното обезщетение, която възможност е в съответствие и с общото правило по чл.51, ал.2 ЗЗД, според което ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на противоправния резултат обезщетението може да се намали до степента на допринасянето.

Намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира стореното от ответника възражение за липса на задължение за плащане на застрахователно обезщетение поради това, че застрахованият не е взел необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, както и да изпълнява указанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди, което намира конкретен израз в неизпълнението на разписаните в Наредба № Із-1971 техническите предписания за пожарна безопасност, и което възражение на застрахователя има своето правно основание в разпоредбата на чл.207, ал.2 КЗ/отм./, намира да е основателно, но само до 50% от настъпилата вреда, тъй като само до този размер по изложените по-горе в мотивите съображения увреденото лице с неправомерното си поведение е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.Доколкото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, дължимото на ищеца обезщетение, което ще бъде определено по-долу, съобразно правилото на чл.208 КЗ/отм/ и Общите условия на застрахователния договор, следва да бъде намалено наполовина от действителния размер на вредите.

Неоснователно е в този ред на мисли е възражението на ищеца, че добросъвестният застраховател дължал извършването на действия по преглед на строителната документация, както и сам да установи какви стени са предвидени за изграждане и по необходимост да е бил извършил оглед на имуществото, което подлежи на застраховане. Това е така, защото законът не поставя такова изискване на застрахователя да събира доказателства за проверка на верността на заявените от застрахованото лице факти, като единствено изисква от него поставянето на въпроси от значение за вярното преценяване на степента на риска, невярното отговаряне на които е обвързано като единствено и достатъчно основание за отказване или намаляване на застрахователното обезщетение. Именно поставянето на такива въпроси законът предвижда като дължимо поведение, което е достатъчно да обоснове полагането му на дължимата грижа и добросъвестност. Следва да бъде добавено също така и обстоятелството, че извършването на физически оглед на сградите не би могло да установи наличието на прозорци и врати и техния вид на границата между цеха за разфасовка и цеха за месопреработка с хладилен блок (единствено на тази граница е имало прозорци и врати), предвид обстоятелството, че както се установява от заключенията на вещите лица- пожаротехнически експертизи, върху стената на цеха за месопреработка на границата с цеха за разфасовка, която е единствената стена, на която са били налични отворите за прозорци и врати, са били положени термопанели, които по същество скриват тези отвори, което прави невъзможно установяването на отворите, които, обаче не са били пожаризащитени.

С оглед изхода на спора по това най-съществено правоизключващо възражение на ответника срещу иска- за изключване изцяло или частично правото на застрахования да получи при настъпване на застрахователно събитие застрахователно обещетение поради това, че с неизпълнение на предписанията на компетентните органи застрахованият сам е допринесъл за причиняване на претърпените вреди, съдът не следва да дължи изрично произнасяне по следващия основен спорен въпрос за делото- за наличието на правоизключващото условие съгласно чл. 189 от КЗ (отм.), за това че при сключването на застрахователния договор съзнателно е обявил неточно ообстоятелство- че сградите обект на застраховане отговарят на изискванията за пожароустойчивост. Още повече че застрахователят е обосновал с това правозащитно възражение частичното плащане на застрахователно обезщетение в полза на третото ползващо се лице в размер на 847 125, 60 лева и до който размер счита, че ако не бъде прието за основателно главното му възражение по чл.207, ал.2 КЗ/отм./ следва да се ограничи отговорността му по иска.

Независимо от горното и за пълнота на изложеното следва да се посочи, че при вече формирания от съда извод, че е налице неизпълнение на съществено задължение на застрахования за опазване на имуществото, обект на договора за застраховка, което неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя, доколкото се установи, че изобщо липсват изградени брандмауери между цеха за разфасовка и останалите застраховани обекти, които ако бяха изградени би се препятствала значително възможността пожарът да се разпространи в останалите сгради и вредите изън цеха за разфасовка вероятно не биха настъпили в този размер.

Този извод от своя страна предопределя и извод за основателността на възражението за намаляване на застрахователното обезщетение по чл.189, ал.4, изр.1 КЗ/отм./, доколкото видно от представения по делото въпросен лист застрахованият изрично е декларирал обстоятелството, че застрахованите сгради и съоръжения отговарят на изискванията за поожарна безопасност, в т.ч и че са налице защитни стени тип бранмауер, независимо от фактическата им липса. Както се посочи по-горе, тези въпроси са били съществени за интереса на застрахователя по см. на чл.188 КЗ/отм./, на тях застрахованото лице невярно е отговорило положително, което представлява неточно обявяване на обстоятелства по см. на чл.189, ал.3 КЗ/отм./ Поради това и следва да се посочи, че неточното обявяване на обстоятелства е или умишлено или при груба небрежност, доколкото застрахованото лице се явява собственик на имота подлежащ на застраховане, изградило е същия и е в негово държане съответната техническа документация, поради което, предполага се, е напълно наясно за наличието или липсата на противопожарни стени. Именно поради изложеното, за застрахователят принципно е възникнало правото да откаже частично изплащане на застрахователно обезщетение, като го е определил до размера само на сумата от 847 125, 60 лева.

Относно размера на застрахователното обезщетение за погиналите сгради, машини и оборудване и как да бъде определено то, въззивният съд намира следното:

Основателни са първо място оплакванията във въззивната жалба на ЗК“Уника“АД за неправилност на първоинстанционното решение и в частта му за определения от съда начин на определяне на обезщетението по действителна стойност и момент, към който същото следва да бъде определено, предвидени в чл.7.1, чл.7.1.2; чл.9.1.2.1 и чл.9.1.2.2 от ОУ на процесния застрахователен договор, били недействителни, като притоворечащи на чл.208, ал.3 и чл.203, ал.2 от КЗ/отм./ Преди всичко уговарянето на начина, по който да се определи размера на вредите (спрямо цена, по която може да се закупи ново от същия вид и качество или като цена за построяването/изработването на ново, като се отчете овехтяването, за да се получи имущество в състоянието на пострадалото) при пълно или частично засягане на застрахованото имущество е въпрос касаещ единствено страните по застрахователния договор и не е от категорията въпроси, охраняващи обществен интерес.

Поради това са и неправилни изводите на първостепенният съд, че законът не допускал отклонение по волята на страните на понятието за действителна стойност, дадено в чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.). и в тази им част изводите на съда са в противоречие с безпротиворечивата практика на ВКС, съгласно която при определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застраховател и застрахован, постигната по конкретното застрахователно правоотношение (така и Определение № 670/26.10.2009 г. по т.д. № 561/2009 г. на II т.о.; Определение № 819/30.12.2009 г. по т.д. № 816/2009 г. на II т.о. и др.), като тази практика не предвижда, че свободата на волята на страните може да се свежда единствено до това дали да изберат възстановителна или действителна стойност като критерии за изчисляване на застрахователното обезщетение.

В разглеждания случай доколкото страните са уговорили изрично в полицата, че застрахователната сума е уговорена по действителната стойност на сградите, като в общите условия към процесния застрахователен договор те са приели изрично, че действителната стойност се определя на база възстановителната стойност, от която се приспада моралното и техническо изхабяване- чл.7.1.1.2 от ОУ, то и предвид това, че постигнатата уговорка е за определяне на действителната стойност на база на възстановителната такава, следва да се съобрази постигната в т. 7.1.1.1. между страните уговорка за начина на определяне на възстановителната стойност, а именно, че последната представлява разходи за построяване на сградата от същия тип и качество като нова, вкл. разходите за проектиране и планиране, по цени, които са обичайни за района. Предвид това, по силата на изричната уговорка между страните, че застрахователното обезщетение при пълна щета следва да бъде определено като разходите за построяване/изработване на сградата/движимите вещи като нови от същия вид, като се приспадне моралното и техническо изхабяване, това ще означава да се приспадне процент овехтяване, за да се възстанови имущество в състоянието на пострадалото от застрахователното събитие.

По изложените по-горе съображения стойността на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определена съобразно констатациите и изводите в основната съдебно-техническа/оценителна/експертиза на вещото лице В. Х.. Определената в това заключение оценка на погиналото застраховано имущество, което подлежи на възстановяване, представляващо производствени сгради и помещения, и която възлиза на сумата от 2 395 310, 59 лева, съответства на приетия от страните способ за обезщетяване по възстановителна стойност, вкл. разходи за построяване на сградата от същия тип и качество като нова, вкл. разходите за проектиране и планиране, по цени, които са обичайни за района с приспадане на моралното и техническо изхабяване, съобразно чл.7.1.1.2 от ОУ. Определеното по този начин от вещото лице Х. застрахователно обезщетение единствено съответства на приетия от страните в общите условия способ на обезщетяване- на база на възстановителната такава, с вземане на предвид каква част от запазеното след пожара имущество е годно за употреба, като се приспаднат запазените части и разходите на проектиране, като приложените в множеството допълнителни съдебно-технически експертизи, както и в повторната такава на в.л. Т., варианти за обезщетяване, не съответстват на приетия от страните способ за оценяване, поради което и не следва да бъдат обсъждани от съда.

Така определената от вещото лице Х. експертна оценка в размер на 2 395 310, 59 лева, която сума не надвишава определената от същото вещо лице действителна стойност на сградите към датата на сключване на застрахователния договор от 09.10.2015г, на 2 474 175 лева, до размера на която в случай на надзастраховане отговаря застрахователят, следва при условията на чл.207, ал.2 КЗ/отм./ да бъде намалена в половин размер на сумата 1 197 655 лева, съобразявайки по този начин приетото за основателно възражение на застрахователя за неспазването на правилата за пожарна безопасност, правно регламентирани в Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. и степента, до която това неправомерно поведение на ищеца е допринесло за тежестта на вредоносния резултат. С оглед на което и като се вземе предвид извършеното преди датата на подаване на исковата молба в съда плащане на застрахователно обезщетение по сметка на третото ползващо се лице „Уникредитбулбанк“АД на сума в размер на 503 932 лева, предявеният иск за заплащане на обезщетение за произтеклите вреди по застрахованите сгради се явява основателен само до размера от 693 723 лева.

Предвид горните мотиви решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в обжалваната от „Уника“АД част с която искът е уважен за разликата над 693 723 лева до уважената част от 1 917 152 лева, като вместо това да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата превишаваща 693 723 лева. В останалата част на решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

По отношение на претенцията на ищеца за застрахованите движими вещи въззивният съд приема следното:

Доколкото в процесния застрахователен договор застрахователната сума е уговорена да е определима по действителната стойност на машините и съоръженията, която е лимита на отговорността на застрахователя и предвид обясненията на вещото лице от оценителната СТЕ, В. Н., дадени от него в съдебното заседание от 22.03.2022г. посочената от него пазарна стойност от 1 891 253 лева, покрива критериите на действителната стойност с приспадане на разходите за овехтяване, покрива най-близо критериите на чл.7.1.1.2 от Общите условия, съдът намира, че за определяне на конкретния размер на застрахователното обезщетение следва да се има предвид именно тази стойност. Тази сума не надвишава определената от вещото лице пазарна стойност на застрахованите дълготрайни материални активи към датата на сключване на договора за застраовка, равняваща се не 1 903 041 лева, която е по-ниска от тази, определена от страните при сключване на договора за застраховка- 1 978 442 лева и до размера на която по силата на чл.204, ал.1 КЗ/отм/ в случай на надзастраховане следва да отговаря ответникът. От тази сума следва да бъдат приспаднати движимите вещи за които липсва спор между страните, че не са били унищожени в резултат на застрахователното събитие- автоклав, напоителна система и пречиствателно съоръжение, които активи видно от изчисленията на вещото лице на л.1210 в колонка 10 възлизат в общ размер на 37 102 лева, като след тяхното приспадане се получава сумата 1 838 248 лева, каквато сума по същество по собствен път на разсъждения е приел да възлиза застрахователното обезщетение и първоинстанционният съд.

Въззивният съд намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че са били запазени и други движими вещи, освен признатите за безспорно между страните, в т.ч. и инжектор Dorit и офисно и компютърно обзавеждане. Представеният по делото т.нар. предварителен доклад изготвен от „Би Ел Ей“ЕООД няма характеристиките на доклад на авариен комиср тъй като за съставянето на такъв и то точно от това лице не е предвидено според общите условия на застрахователния договор, респ. страните още при сключването на договора не са изразили изрично съгласие такъв акт на едно трето посочено от застрахователя лице да е годно да удостовери вида и размера на щетата, за да може да се счита, че констатациите му са противопоставими на застрахования.

Съобразно утвърдената съдебна практика, която и настоящият съдебен състав споделя и зачита, изготвеният не по предвиденият в общите условия ред авариен доклад няма противопоставима на някоя от страните по застрахователния договор сила, като при това положение застрахователят, а не застрахованият както неоснователно се твърди във въззивната жалба, е следвало и то при условията на пълно и главно доказване да установи и да докаже верността на твърденията си, че са запазени движими вещи, които да не подлежат на обезщетение, което той не е успял да стори в настоящия процес. Свидетелските показания на В. В., който фактически е изготвил доклада на „Би Ел Ей“ЕООД не допринасят съществено за изясняването на това какви точно активи са били запазени и в каква степен, като противно на твърденията на жалбоподателя в представената по делото писмена кореспонденция управителят на ищцовото дружество не признава изобщо констатациите на аварийния експерт в тази му част, напротив изрично признава че са запазени и че нямат претенции единствено по отношение на движимите вещи автоклав вертикален, напоителна система и пречиствателни съоръжения, като изрично е заявил че това е единственото останало изцяло запазено застраховано имущество /документ на л. 295 от делото/.

Предвид горното настоящият състав на съда намира, че ответникът не е успял да докаже твърдението си че са запазени и други движими вещи освен тези които са безспорни между страните.

При този фактически извод определената по-горе сума от 1 838 248 лева следва съобразно приетото от съда за основателно възражение на застрахователя по чл.207, ал.2 КЗ/отм./ да бъде намалена в половин размер на сумата от 919 124 лева, съобразявайки по този начин по отношение и на това перо приетото за основателно възражение на застрахователя за неспазването на правилата за пожарна безопасност, правно регламентирани в Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. и степента, която това неправомерно поведение на ищеца е допринесло за тежестта на вредоносния резултат. Съответно и след приспадане на платеното доброволно от застрахователя обезщетение в размер на 293 193, 60 лева и след приспадане на сумата от 54 869, 40 лева за предадени на скраб метални отпадъци, то искът с правно основание чл. 208, ал.1 КЗ/отм/ за заплащане на погиналите дълготрайни материални активи се явява основателен до размера на сумата от 571 061 лева.

Предвид горните мотиви решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в обжалваната от „Уника“АД част с която искът е уважен за разликата над 571 061 лева до уважената част от 1 545 054, 40 лева, като вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата превишаваща 571 061 лева. В останалата част на решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и с оглед изхода на спора по обуславящия иск с правно основание чл. 208, ал.1 КЗ/отм/ следват изводите за основателността на обусловения акцесорен иск. Тъй като между старните няма спор, а се и установява от преписката по застрахователната щета, че ответникът е бил уведомен още в деня на възникване на застрахователното събитие, като на 23.04.2016г. застрахователят е изготвил предварителен доклад по щетата, въззивният съд, също както и първоинстанционният, приема че към тази дата застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 КЗ/отм/ и чл.207, ал.3 КЗ/отм./ и това е моментът, от който е започнал да тече регламентираният в чл.208, ал.1, изр. второ КЗ/отм/ 15 дневен срок за плащане на обезщетение, който е изтекъл на 08.05.2016г. Следователно от следващия ден ответникът съобразно правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за забавеното плащане върху главницата в признатия от съда за основателен размер на дължимото застрахователно обезщетение общо за сгради и движими вещи, която за периода от деня на забавата до предявяването на исковата молба в регистратурата на съда, което е станало на 22.12.2017г. възлиза на сумата от 208 708, 34 лева, изчислена от съда посредством използването на електронен калкулатор. Тъй като обаче тази сума значително надвишава размера на исковата претенция на ищеца по начина по който я е формулирал, съответно превишава размера на уважената част на иска, първоинстанционното решение в частта му с която са присъдени лихви за забавено плащане общо в размер на 120 000 лева следва да бъде потвърдено.

По насрещната въззивна жалба на „Тер-М“ООД, с която се обжалва решението на окръжния съд в частта му с която искът с правно основание чл. 208, ал.1 КЗ/отм/ е бил отхвърлен за сумата в размер на 284 024, 69 лева, въззивният съд намира следното:

Неоснователни са първо място оплакванията в насрещната въззивна жалба че като част от застрахователното обезщетение следва да бъде включен и данъкът добавена стйност върху разходите за построяване, респ. поправяне на пострадалите застраховани сгради.

Публичното задължение не е компонент от размера на обезщетението по смисъла на разпоредбата на чл.203, ал.2 КЗ/отм./, сегашен чл.400 КЗ. Поради механизма на начисляване на ДДС и ползването на данъчен кредит от регистрирано по ДДС лице срещу платения от него ДДС при покупката на услуга/материал за изграждането на погиналата вещ, респ. за покупката на новата вещ срещу заплатения от него ДДС ищецът ще ползва данъчен кредит, поради което и по същество действително изразходваните от него средства се ограничват единствено до заплащането на стоката или услугата/материала за изграждането на новата вещ, но не и на ДДС, който разход впоследствие ще му бъде възстановен или изобщо няма да му бъде начисляван ако доставчикът не е бил регистрирано по ДДС лице. Поради това и платеното от застрахованото лице ДДС не представлява направен от него подлежащ на обезщетяване разход, тъй като същото му се възстановява под формата на данъчен кредит, защото данъкът е косвен и тежестта му не се понася от регистриран по ДДС получател, какъвто безспорно е и ищецът. По тази причина, в случай, че в стойността на застрахователното обезщетение бъде включен и размера на заплатения от застрахования ДДС, то последното ще означава, че при закупуване на заместваща облага, след последващото ползване на данъчен кредит, респ. след приспадане на ДДС от дължимия за внасяне от застрахования по негови доставки, би се стигнало до обогатяване за застрахования именно с размера на ДДС като част от платеното му застрахователно обезщетение, тъй като ДДС няма да се разходи по същество за закупуването на заместваща доставка.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че от застрахователното обезщетение не следва да се приспадат разходите за отстраняване на последиците от пожара.

Видно е от процесната полица, страните са уговорили като самостоятелен обект на застрахователно покритие разходите за отстраняване на последиците от пожара, вкл. разходи за разрушаване на останки, от което логично следва, че тези разходи не следва да се калкулират в разходите за възстановяване на сградата, а оттам и за определяне на действителната стойност на сградите. След като страните са лимитирали отговорността за тези разходи до 50 000 лева и включването им в действителната стойност би означавало ангажиране отговорността на застрахователя за сума над уговорената като крайна цена на неговата отговорност от 50 000 лева. Освен това, посочената сума по признание на самия ищец в исковата молба му е била заплатена още преди започване на делото, поради което и той би получил една и съща сума едновременно на две различни основания.

По отношение на разходите за ремонт на административно-битовата сграда, по отношение на тези сграда вещото лице по основната експертиза В.Х. е приело, че не е налице тотална щета, поради което и разходите за нейното възстановяване няма да бъдат за посторяването й като нова, а само за отстраняване на частичните вреди, като именно поради това обстоятелство въззивният съд по-горе в мотивите си е счел, че следва да се кредитира и да обоснове правните изводи в решението си единствено на базата на експертното заключението на вещото лице Х., в което правилно са били посочени видовете разходи за отстраняване на вредите по административната сграда и тяхната стойност е взета предвид при определяне окончателния размер на обезщетението поо отоншение на това конкретно погинало имущество.

Същото следва да бъбде казано по отношение и на разходите за ремонт на производствената сграда на хладилния блок към цеха за месопреработка, спрямо която в заключението на вещото лице Х. е посочено многократно, че не е налице тотална щета, поради което както и при административно-битовата сграда, разходите за нейното възстановяване няма да са тези за построяването й като нова сграда, а само за отстраняването на частичните вреди.

По отношение на разходите за възстановяване на цеха за разфасовка- производствена част и по отношение на разходите за възстановяване на цеха за разфасовка- навес за които е установено да е налице тотална щета, въззивният съд е възприел точно противоположен подход по отношение на оценяването им, основан на възстановителната стойност, поради това и доводите на въззивника ищец относно неправилността на изводите на първият съд в тази им част, няма да имат пряко отношение към крайния изход на спора.По-горе в мотивите си съдът се е обосновал, че определената в основното заключение на в.л. Х. експертна оценка на погиналото застраховано имущество, което подлежи на възстановяване, съобразно приетия от страните способ за обезщетяване по възстановителна стойност, включващ разходи за построяване на сградата от същия тип и качество като нова, вкл. разходите за проектиране и планиране, по цени, които са обичайни за района с приспадане на моралното и техническо изхабяване, съобразно чл.7.1.1.2 от ОУ, съответства на приетия от страните в общите условия начин за обезщетяване, с вземане на предвид каква част от запазеното след пожара имущество е годно за употреба, като съдът се е мотивирал подробно поради това обстоятелство защо не следва да се кредитират предложените в допълнителните съдебно-технически експертизи начини на оценяване, поради което и не намира за необходимо да преповтаря тези си съображения по повод насрещната въззивна жалба.

По гореизложените съображения насрещната въззивна жалба на „Тер-М“ООД се явява неоснователна, поради което и решението на окръжния съд в обжалваната от този жалбоподател отхвърлителна част като краен резултат се явява правилно.

Воден от горното, Пловдивски апелативен съд