Решение № 452 от 19.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5040/2025 г.

наказателно дело № 20253110205040 по описа за 2025 година УСТАНОВИ: Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН с оглед постъпила във ВРС жалба от Б. Х. З. против НП № •••, на •••, с което на основание чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 58 ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15 за имунизациите в Република България. С депозираната до съда жалба се прави искане издаденото НП да бъде отменено. Навежда се довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид ненадлежното връчване на процесния АУАН и липсата на посочена дата на реализиран отказ за ваксинация в описанието на нарушението. Излага се становище, че законът не предвижда краен срок, в рамките на който след раждане на детето следва да бъдат поставени имунизации против Хепатит Б и Туберкулоза. Намира, че неправилно в случая е приложена санкционната норма на чл. 209 ал. 3 от Закона за здравето , която предвижда налагане на наказание за родител, който не осигурява провеждането на задължителната имунизация на детето си, като твърди, че отказът за имунизация не се обхваща от посочената хипотеза. В съдебно заседание жалб. З., редовно призована, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира да се отмени наказателното постановление, поради поставяне на ваксините на детето й впоследствие. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Н., който оспорва основателността на жалбата. В заседание по същество пледира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Навежда довод, че от събраните по делото доказателства се установява, че имунизацията на детето на жалбоподателката с посочените в НП ваксини е извършено след датата на нарушението, като в случая няма решение на надлежната комисия за отлагане на имунизация, какъвто е разписания ред в Наредба № 15 за имунизациите в РБ. Адресира до съда искане НП да бъде потвърдено В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел свидетелят по акта – Ж.Г., на длъжост •••. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и справка от ••• с рег. № ••• г., подписана от Директора на •••, оригинал на уведомление с вх. № ••• г., заверено копие на епикриза на Р.Д. З., заверено копие на декларация за отказ от ваксини от Б. З. с вх. № 219/29.04.2024 г., листовка за медикамент „Cimzia“ 200 mg, заверено копие на амбулаторен лист № ••• г., оригинал на становище от Б. З. от 25.02.2026 г., заверено копие на 2 бр. листа от здравния картон на Р. З. и заверено копие на амбулаторен лист № ••• г. Съдът,като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателката Б. З. е майка на детето Р. З., родена на ••• г. в •••. На ••• г. Б. З. подписала декларация за отказ да бъде поставена задължителна имунизация против Хепатит Б и Туберкулоза на дъщеря й, които били задължителни съгласно Имунизационния календар на Република България. В декларацията З. посочила като причина за отказа провеждането на лечение с Цимзия по време на бременността, по повод заболяване – Болест на Бехтеров. За постъпилия отказ, д-р З.П. – •••, изпратила уведомление до РЗИ – Варна, заведено с вх №••• г. При така установените факти, Н.Я., на длъжност „•••“ в отдел „•••, съставила на възз. З. АУАН за нарушение на чл. чл. 58 ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15 за имунизациите в Република България, за това, че на ••• г., , в качеството си на родител на Р.Д. З., родена на ••• г., след раждането в родилното отделение на детето, отказва поставянето на задължителна имунизация против Хепатит Б и Туберкулоза съгласно Имунизационния календар на Република България, което се установява от декларация за отказ от ваксини, подписана лично от Б. З. на ••• г., при престоя й в родилния дом на •••“., като за горецитираното дете не са представени писмени доказателства за противопоказания за временно или трайно отлагане от имунизация по реда на Наредба № 15 за имунизациите в Република България и нарушението крие риск за здравето и безопасността на детето. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за описаното в АУАН нарушение на основание чл. 209 ал. 3 от ЗЗ е ангажирана административнонаказателната отговорност на З. като й е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които бяха кредитирани като логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима,подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна. Наказателното постановление № •••на Директора на РЗИ – Варна е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 235 от ЗЗ. При проверка относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В АУАН и НП липсва описание на времето на извършване на твърдяното нарушение. Съдържанието на двата акта е сведено до посочване единствено на датата на раждане на детето Р. З. и датата на подписване на процесната декларация. Същите обаче са неотносими към времето на извършване на нарушението, което се изразява в отказ да се постави задължителна имунизационна ваксина на съответна дата или в съответен период, съгласно задължителния имунизационен календар. Такава дата респ. период не фигурират в съдържанието на акта и обжалваното НП, като в случая пропускът за посочване на релевантни факти се отнася и до мястото на извършване на нарушението, доколкото конкретно населено място, в което е реализиран отказът не е посочено. Съгласно трайната съдебна практика фактите досежно съставомерни признаци на нарушението следва да бъдат посочени ясно и недвусмислено в съдържанието на съответния акт, като извеждането им по тълкувателен път от това съдържание не санира порока, доколкото се свързва с липса на достатъчно гаранции за ефективното осъществяване на правото на защита на наказаното лице. Датата на извършване на административното нарушение същевременно има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложените доводи, издаденото НП следва да бъде отменено на процесуално основание. С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва са изложи аргументите си за неоснователния характер на направеното с жалбата възражение за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед ненадлежното връчване на акта. В случая процесният акт не е връчен поради реализиран отказ в този смисъл на жалб. З., който е надлежно удостоверен по реда на ЗАНН от двама свидетели – Н.И. и Г.В., положили подпис в това си качество в акта. Независимо от гореизложените доводи за опорочаване на административнонаказателното производство, с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗЗ за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Разпоредбата на чл. ал. 1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България /Наредбата/ разяснява, че задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ), пневмококови инфекции и варицела. Съгласно нормата на чл. 2 ал. 2 от Наредбата, задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции, като в ал. 2 е посочено, че задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1). Съгласно това приложение, задължителните планови имунизации се извършват чрез поставяне на съответната ваксинация, разпределено във времето съобразно с възрастта на пациента, считано от 24 часа от раждането на детето до навършване на 25 годишна възраст. От изложеното следва, че визираните медикаменти срещу съответния тип заболяване следва задължително да бъдат поставени на децата в посочените месеци, с което би се изпълнило задължението на родителя за ваксинация на децата по смисъла на чл. 2 от Наредбата. Неизпълнението му представлява нарушение на това задължение, което е скрепено с административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно която разпоредба родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв. Изпълнителното деяние предвижда неосигуряване провеждането на задължителните имунизации на децата, без да предписва непременно същото да е обективирано чрез отказ. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката е майка на роденото на ••• г. дете Р. З., както и че същата на датата на раждането на детето е подписала гореописаната декларация за отказ да се поставят двете задължителни според имунизационния календар ваксини на дъщеря й. Посочените факти не се оспорват и от възз. З., като последната излага единствено доводи за несъставомерност на осъщественото деяние, като сочи наличието на противопоказания за извършване на имунизацията. Съгласно имунизационен календар на Република България, задължителната ваксина БЦЖ се поставя от 48-ия час след раждането, а задължителната ваксина - Хеппатит Б - през първите 24 часа след раждането. Анализът на предвиденото време за извършване на имунизациите сочи, че задължението на родителя да осигури поставянето им следва датата на раждане на детето. В тази връзка, дори да се приеме, че от съдържанието на АУАН и НП следва като дата на извършване на деянието датата на подписване на декларацията за отказ за извършване на имунизация, доколкото тази дата предхожда датата на възникване на задължение за родителя да изпълни предписанието на нормите на чл. 58 ал. 1 от ЗЗ и чл. 2 ал. 1 и 2 от Наредбата, обвинението в оспорваното НП се явява необосновано досежно времето на извършването му. От друга страна съдът намира, че с оглед установените по делото факти са налице предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като маловажно такова, поради което би била приложима в случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Според нормата на §1 т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Видно от приобщените по делото медицински документи, представени от жалбоподателката, същата към периода на бременността е страдала от заболяване, което е наложило прием на медикамент Цимзия /Сimzia 200mg/. В съдържанието на приобщената по делото листовка с информация за потребителя, досежно цитирания медикамент е посочено следното: „Ако сте използвали по време на бременността, Вашето бебе може да е с по-висок риск от развитие на такава инфекция приблизително пет месеца след последната доза, която сте приели по време на бременността. Важно е да кажете на лекарите на Вашето бебе, както и на другите медицински специалисти, че сте използвали Сimzia, за да могат да решат кога на Вашето бебе трябва да бъде направена някаква ваксина“. Изложеното съдържание в цитираната листовка, сочи, че жалбоподателката е действала със съзнанието, че поставянето на процесните ваксини в кратък период след раждането без да се съобрази провеждането от същата лечение с медикамента, крие риск за живота и здравето на детето й. По делото не са събрани и доказателства за проведена консултация с майката по повод спецификата на случая и обективирана констатация от медицинско лице, че приемът на въпросния медикамент не е свързан с риск от усложнения при извършване на имунизацията в кратък период след раждането, което логично обосновава емоционалния подход на възз. З. при реализирания от същата отказ, действайки със съзнанието, че предпазва живота и здравето на дъщеря си. С оглед на изложеното и предвид доказателствения материал по делото, видно от който процесните ваксини са направени на детето през мес. август 2025 г., съдът намира, че цитираните смекчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства сочат за маловажност на случая. Поради изложените по-горе съображения обаче, съдът намира, че обжалваното НП е необосновано и издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Воден от горното и на основание чл.63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът