Решение № 6812 от 28.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1946/2025 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от П. И. И. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Заповед № 3286з-3238/08.08.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемането на извършена на жалбоподателя полицейска регистрация № •••/••.••.•••• г. по описа на І районно управление при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, и заличаване на свързаните с нея лични данни. В жалбата се твърди, че отказът за снемане на полицейска регистрация е незаконосъобразен, доколкото ответникът пренебрегва настъпилата реабилитация, която премахва всички правни последици от осъждането. Според жалбоподателя по този начин са нарушени разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните, ОРЗД), тъй като целта на обработването на данните е свързана с наказателното производство и е отпаднала вследствие от реабилитацията. По-конкретно жалбоподателят твърди, че са нарушени принципите на ограничаване на съхранението и правото на изтриване (правото да бъдеш забравен), а приложената Инструкция № 8121з-748/2014 г. е в противоречие с Наказателния кодекс и ОРЗД. Иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъде задължен ответникът да заличи всички данни на жалбоподателя, съхранявани във връзка с полицейска регистрация № 73575/29.07.2025 г. и по ДП № 307/2015 г. по описа на І РУ при ОД на МВР – Варна. Ответникът в производството, Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че полицейската регистрация е вид обработка на лични данни на лицата само за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред съгласно чл. 27 от ЗМВР. С оглед тежестта на извършеното от жалбоподателя престъпление счита, че то има значително въздействие върху обществото, а изминалият период от извършването му не е толкова продължителен, че да прави ненужно запазването на данните, още повече предвид явното незачитане на установения правов ред, което се констатира от останалите данни по преписката. Изтъква, че според мотивите на Съда на ЕС в решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/22, срокът на съхранение на данните трябва да е подходящ, а настъпилата реабилитация се отчита като елемент от преценката за абсолютната необходимост от запазване на данните, наред с естеството и тежестта на престъплението и конкретния контекст, в който е извършено. Твърди, че срокът не е необходимо да е точно определен, а е достатъчно да е определяем и в правната уредба са предвидени критерии за това, както и механизъм за проверка на необходимостта от съхранение на данните. Тези данни се съхраняват и обработват само за целите по чл. 27 от ЗМВР, поради което изводът, че полицейската регистрация не следва да се снема, е правилен. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване в производството е Заповед № 3286з-3238/08.08.2025 г., издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредбата, и предвид съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година и решение на Съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 е отказано снемането на полицейска регистрация № •••••/••.••.•••• г. по описа на І РУ при ОД на МВР – Варна, извършена на П. И. И.. Производството по издаване на обжалваната заповед е образувано въз основа на Заявление № 365005-11/13.03.2025 г., подадено от П. И. И. до Директора на ОД на МВР – Варна, с което е поискал да бъдат заличени личните му данни, обработвани в системата на МВР във връзка с деяние, извършено през 2015 г., по ДП на І РУ при ОД на МВР – Варна, и да бъде снета полицейската регистрация за същото деяние, направена от І РУ при ОД на МВР - Варна. В заявлението е посочено още, че заявителят е реабилитиран от 04.04.2024 г. и искането му е свързано с теглене на банкови кредити. Въз основа на искането от Окръжна прокуратура – Варна е изискана информация относно крайния акт по ДП № 307/2015 г. по описа на ОД на МВР – Варна, образувано за престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК. Допълнително са изискани и съответните документи. В отговор е получено копие от споразумение по чл. 381 от НПК между прокуратурата и подсъдимия И., с което последният се признава за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. второ от НК и приема да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 18000 лева. Представено е и протоколно определение по Протокол № 59/09.11.2015 г. по н.о.х.д. № 1466/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е одобрено внесеното от Окръжна прокуратура – Варна споразумение. Според писмо изх. № 60297/21.03.2025 г. споразумението е влязло в сила на 09.11.2025 г. по отношение на обвиняемия. В преписката са събрани справка за протичането на наказателно производство от ЕИСПП, електронна справка за съдимост, справка от автоматизираните информационни фондове на МВР за жалбоподателя, от която се установява, че в тях се обработват данни за лицето и по други производства на МВР, както и че срещу него са издадени 33 акта за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата, 29 наказателни постановления по тях, 56 фиша и една заповед за прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП. Представено е предложение рег. № 365р-27693/16.05.2025 г. от Директора на ОД на МВР – Варна до Директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР на П. И. И.. На 08.08.2025 г. е издадена обжалваната заповед. В нея са описани констатираните при проверката по заявлението обстоятелства, а именно, че полицейската регистрация е извършена за деяние по чл. 354а, ал. 2 от НК по ДП № 307/2015 по описа на ОД на МВР – Варна, по което е образувано н.о.х.д. № 146//2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, завършило с описаното по-горе споразумение, влязло в законна сила на 09.11.2015 г. Описани са обстоятелствата от справката за съдимост, според която с определение по ч.н.д. № 478/2017 г. на Окръжен съд – Варна И. е освободен от изтърпяването на останалата част от наложеното му наказание с налагане на пробационна мярка, глобата е приета за погасена по давност на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК на 19.11.2017 г., а впоследствие И. е реабилитиран съдебно с определение по ч.н.д. № 334/2024 г. Административният орган е приел, че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително след реабилитация. Според органа извършеното от И. престъпление е по чл. 354а, ал. 2, изр. второ от НК, което е с висока степен на обществена опасност, свързано с разпространение на рискови наркотични вещества в големи размери и с много голяма обща парична равностойност, извършено е виновно при форма на вината пряк умисъл. Констатирано е, че И. е бил установен и като извършител на престъпление против транспорта и на множество административни нарушения по ЗДвП, показващи незачитането на правовия ред от негова страна. Административният орган е посочил още, че при това положение е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни на лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на оперативно-издирвателна дейност, като тези данни са необходими за установяване на връзки между различни престъпления и извършване на превенция на опасни за обществото деяния. С тези мотиви на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредбата, и предвид съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година и решение на Съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22, Директорът на ДПСН е отказал снемането на полицейска регистрация № 73575/29.07.2015 г. по описа на І РУ при ОД на МВР – Варна, извършена на П. И. И.. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.08.2025 г. Жалбата е подадена в съда на 21.08.2025 г. Като доказателства в съдебното производство са приети протоколно определение по протокол № 387/12.04.2024 г. по ч.н.д. 334/2024 г., с което Окръжен съд – Варна е постановил съдебна реабилитация по отношение на П. И. И. за осъжданията му с присъда по н.о.х.д. № 1466/2015 г. на Окръжен съд – Варна. Не се установява това определение да е обжалвано и в него е отразено, че е влязло в сила на 20.04.2024 г. Представено е свидетелство за съдимост, издадено на 09.07.2025 г., в което е отразено, че П. И. И. не е осъждан. По искане на жалбоподателя е разпитана като свидетел А. Г. Й.. Й. обяснява, че като счетоводна фирма се занимава със счетоводството на фирмите на И. и го подпомага при подаване на данъчни декларации в лично качество. Известно й е, че е осъждан през 2014-2015 г., когато вече е бил неин клиент. Твърди, че има проблеми с банките, които закриват сметките на фирмите на И. и негови лични сметки едностранно, без официално обяснение. Конкретно това се случило с Банка ДСК. Други банки са му отказвали разкриване на сметки, но не знае защо. От разговорите си с И. разбрала, че неофициално му било обяснено, че е заради миналото му. Това затруднявало разплащанията на фирмите на И. с контрагенти и служители. Като работодател и данъкоплатец И. бил изряден. Прието е писмо рег. № 328600-84117/19.12.2025 г. от Директора на ГДНП, с.д. № 21831/29.12.2025 г. полицейската регистрация, чието заличаване е отказано, е извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР и чл. 3, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, и във връзка с нея се съхраняват и обработват лични данни на П. И. И. от категориите идентификационни данни – имена, ЕГН, място на раждане, гражданство, пол, данни за документ за самоличност, постоянен адрес и адрес за призоваване, снимка в три пози по правилата на сигналистическата фотография, съхранявана само електронно, както и специални лични данни – биометрични данни (цвят на очите, ръст, дактилоскопни отпечатъци от пръстите на дясна и лява ръка) и генетични данни (иззети образци за ДНК профил). По искане на жалбоподателя са приети удостоверения за актуално състояние и за платени данъци и осигуровки на „Вип билдинг революшън“ ЕООД, данни за регистрирани трудови договори, ГФО за 2023 г. и 2024 г. на това дружество и на „Мавродилиеви“ ООД, за липса на задължения на физическото лице П. И. И., ГДД на жалбоподателя по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г. и 2024 г. Представена е и екранна снимка от съобщение на Банка ДСК чрез приложението ДСК Директ, с което П. И. И. е уведомен, че Банка ДСК прекратява едностранно сключените договори за три разплащателни сметки, считано от 30.05.2025 г., и че ще закрие четвърта сметка след погасяване на потребителски и ипотечен кредит със съответните номера. При така установените факти, след като съобрази становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Обжалваната заповед е издадена във връзка със събирането и обработването на лични данни от органите на МВР, като съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. В случая със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. Министърът на вътрешните работи е оправомощил издалия обжалваната заповед Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ да издава заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Предвид това обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Заповедта отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол. Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта. Съгласно чл. 68, ал. 7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет, а именно Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като при служебната проверка се установява, че в производството са извършени действията, предвидени в чл. 18 и следващите от наредбата. Актът е издаден въз основа на заявление от жалбоподателя и след проверка на информацията за относимите факти и обстоятелства, въз основа на мотивирано предложение на ръководителя на структурата на МВР, извършила регистрацията. Твърденията за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед са неоснователни. С обжалваната заповед е отказано снемането на полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР. Според чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер и тази регистрация представлява вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно предвидени в чл. 68, ал. 6 от Закона за МВР, според който регистрацията се снема, когато 1) регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2) наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3) наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4) лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5) лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност при наличието на някоя от установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална и има приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни. В настоящия случай не се твърди настъпване на някоя от предпоставките по чл. 68, ал. 6, т. 1, 3, 4 или 5 от ЗМВР, а прекратяването на наказателното производство след одобряване на споразумение е изрично изключено като предпоставка за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР. Не е изтекъл предвиден в правна норма срок за съхранение на личните данни, събрани в рамките на извършената полицейска регистрация на жалбоподателя. Такъв срок в ЗМВР или в ЗЗЛД липсва. Чл. 46 от ЗЗЛД предвижда, че когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са нормативно установени, те се определят от администратора. Инструкция № 8121з-748/от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер е неприложима с оглед чл. 7 от нея, според който сроковете по чл. 3 от нея не се отнасят до снемането на полицейска регистрация, което се извършва при условията на ЗМВР. Редакцията на чл. 7, ал. 1 от Инструкция №8121з-1280 от 7.10.2021 за реда за обработване на лични данни в Министерство на вътрешните работи, действала към датата на издаване на обжалваната заповед, делегира правомощието за определяне на срок за изтриване на лични данни когато такъв не е определен в нормативен акт, на Министъра на вътрешните работи. На съда не е известно наличието на такава заповед, действаща към датата на обжалваната заповед. Въпреки това, в настоящата редакция на разпоредбата, която има процесуален характер, е предвиден срок за съхранение 50 години от започването на обработването. Този срок не е изтекъл и не може да е основание за снемане на полицейската регистрация. Твърденията за приложимост на Общия регламент за защита на данните, както и че събраните данни са единствено за целите на приключилото наказателно производство, са неоснователни. По силата на чл. 2, ал. 2, буква г) от него той не се прилага, когато личните данни се събират и се обработват от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания. Съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация по чл. 68 от ЗМВР се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания е регламентирано на равнището на Европейския съюз от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. В чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 е възложено на държавите членки да определят подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. Тази директива обаче не съдържа изрично предписание за определяне на конкретни срокове за съхранение на лични данни, след изтичането на които тези данни трябва автоматично да се изтриват. В случая определеният срок не е конкретен, а е обвързан с настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Тъй като реабилитацията не е предвидена като обстоятелство, водещо до снемане на полицейската регистрация, предвид разпоредбите на директивата се налага преценка дали обработването на данните след реабилитацията не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Във връзка с това съдът намира, че полицейската регистрация е свързана с дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, и целите по чл. 27 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето, а на извършването на деянието. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската регистрация. Според Съда на Европейския съюз реабилитация на такова лице, в резултат от която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост (т. 61 на решението по дело С-118/22). В случая административният орган е извършил проверка дали съхранението на данните продължава да е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като е обсъдил характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето, обществената му опасност, формата на вината, при която е извършено, настъпилата реабилитация със съдебен акт, а не по право, и останалите данни за личността на жалбоподателя, и по-специално проявеното незачитане на правовия ред. Така административният орган е извършил съпоставка на обществения интерес от съхраняването на специфичните данни по регистрацията и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни и е достигнал до правилния извод, че засягането на правата на жалбоподателя към момента е оправдано от гледна точка на обществения интерес и липсва основание за снемане на полицейската регистрация, тъй като не са отпаднали целите на обработване на личните данни. Изводът, че е необходимо правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни на лицето, събрани чрез полицейска регистрация, включително при извършване на оперативно-издирвателна дейност, за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на общественоопасни деяния, напълно се споделя от настоящия състав. Доводите, че снемането на полицейската регистрация е необходимо, тъй като с тези данни разполагат банкови институции и това е довело до прекратяване на договори за банкови услуги, са неотносими и недоказани. Те биха имали значение в случай, че се оспорват действия по обработване на лични данни в нарушение на приложимите норми или за други цели, различни от предвидените в чл. 27 от ЗМВР, а не отказ да бъде снета полицейска регистрация. Освен това свидетелката Й. не заявява, че прекратяването на договорните правоотношения с банката е настъпило вследствие от узнаване на лични данни от полицейската регистрация (които с изключение на обработваните и от банката лични идентификационни данни, са снимка, биометрични данни и генетични данни), а че според жалбоподателя, това е станало „заради миналото му“. В същото време посочва, че на нея са известни обстоятелства относно съдебното минало и проблемите с правосъдието на И. от „пресата“, което не изключва възможността тези обстоятелства да са станали известни на банките също от пресата. Съдът не намира житейска и правна логика действията на банката да са обосновани от тези данни в полицейската регистрация, а не от данните относно предходната съдимост, които не са предмет на тази обработка. Ето защо съдът намира, че не са налице твърдените пороци на обжалваната заповед и тя е обоснована и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. При този изход от производството, предвид направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се присъди в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 102,26 евро (200 лева), предвид предоставената правна защита от юрисконсулт без явяване в съдебните заседания.