Решение № 373 от 26.3.2019 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 81/2019 г.

Производството е по въззивна жалба от Г.М.И., предявена от пълномощник- адвокат К.М., с която оспорва решение № 4661/ 19.11.2018г. постановено по гр.д.№ 19546/ 2017г. на Варненски районен съд, XLII състав, с което е допуснато изменение на дължимата издръжка в полза на детето М.Г.И., чрез увеличаването й от 300лв. на 400лв., считано от 01.04.2017г., със законната лихва върху увеличения размер от датата на предявения насрещен иск -23.08.2018г., на основание чл.150 СК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Решението, в частта му, с която е отхвърлен иска на Г.И. за намаляване на издръжката от 300лв. на 150лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата са изложени възражения за неправилност на решението в обжалваната част, постановяването му в нарушение на закона, при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, и необосновано. Счита, че не са налице категорични доказателства за изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка по отношение трайно увеличените нужди на детето и финансовото положение на родителя, задължен с издръжката. Неправилно съдът не е определил приблизителния размер на общата издръжка към датата на предявения насрещен иск и съответната част, която всеки родител следва да осигурява, не е изложил мотиви за началната дата от която се дължи. Счита, че не са обсъдени всички обстоятелства, свързани с материалните възможности не родителите, действително получаваните трудови възнаграждения и доходи от други източници. Не са взети предвид грижите, които полага от 2015г. за настоящата му съпруга и нейното дете, погасяваните кредитни задължения към „Банка ДСК „АД, обединени в общ договор на 03.10.2018г. Изложени са конкретни съображения, че по-високият размер на издръжката в споразумението с майката задоволява нуждите на порасналото дете към настоящия момент, тъй като не са доказани увеличени месечни нужди до претендирания размер. Искането по същество е за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Възвиваемата страна- М.Г.И., действаща със съгласието на своята майка С.Н. П., чрез адвокат Н.Ч., оспорва въззивната жалба в срока за отговор. Изложените доводи обобщено се свеждат до нараснали доходи на бащата, отсъствието на задължения към други непълнолетни деца, които позволяват да заплаща издръжка без особени затруднения в посочения с решението размер.

Дирекция социално подпомагане- Варна, не изразява становище.

Съдът, при съобразяване на събраните доказателства и становищата на страните, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, констатира:

Съдебното производство е образувано по иск с правно основание чл. 150 от СК, за изменение на първоначално определената издръжка в полза на детето М. Г.И. със споразумение по гр.д.№ 11089/ 2014г.ВРС, чрез намаляването й по размер от 300лв. на 150лв. В изложението на исковата молба ищецът Г.М.И. се позовава на следните обстоятелства: - размер на получавания брутен доход от 1200лв.., обучението му в РУ „ Ангел Кънчев“, гр.Русе, обслужване на два потребителски кредита, съжителство с друга жена и участие в отглеждането на дете със специфични здравословни нужди.

Ответната страна- М. Г.И., действаща със съгласието на своя законен представител С.Н. П., оспорва иска като неоснователен и недоказан за посочените обстоятелства, конкретно за размера на дохода и кредитните задължения на ищеца. Предявява насрещен иск, за увеличаване на издръжката от 300лв. на 400лв., считано от 01.04.2017г., основан на твърдения за трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена. Посочени са - разходи за обучението на ищцата в МГ“ Д-р „Петър Берон“ – гр.Варна / учебници, помагала, пособия, униформено облекло, обувки и др./, разходи свързани с участие в извънкласни форми- посещения на езиков център „Лингва Виста“ ЕООД с годишна такси 750лв. и 50лв. за учебници, школа по народни танци, с месечна такса 40лв., школа по латино танци, с месечна такса 80лв., разходи за транспорт и за ежедневни нужди Допълнително са посочени еднократно платени суми за дентално лечение през 2016г. и 2017г. -411лв., през 2015г.- 560лв. за брекети, за очила през 2017г.-263лв.

С писмения отговор ответникът по насрещния иск оспорва като неотговарящо на истината твърдението, че получава тринадесета заплата, заплатената от майката сума за апартамента, придобит от него в индивидуална собственост.

Участващата в процеса Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, изразява становище за неоснователност на първоначалния иск, за намаляване размера на издръжката. По претенцията за увеличаване на размера предоставя на съда, съобразно нуждите на детето и доходите на родителите.

По релевантните факти и обстоятелства:

По силата на постигнатото споразумение по чл.51, ал. 1 от СК между С. Н.И. и Г.М.И., утвърдено с решение № 4384/ 26.09.2014г. по гр.д.№ 11089/ 2014г. ВРС, майката следва да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете-М.Г.И., а бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 300лв., считано от 26.09.2014г.

В предмета на разглеждане е насрещния иск за увеличение на дължимата издръжка от 300лв. на 400лв., при наведените твърдения за съществени изменения в обстоятелствата към 01.04.2017г., респективно към датата на предявяването му- 23.03.2018г. Въз основа на всички събрани по делото доказателствата съдът формира собствени изводи за потребностите на нуждаещото се от издръжка лице и материалните възможности на задължените лица.

1. Следва да се приеме, че потребностите на ищцата са присъщите за нейната възраст- навършени 17 години, и образователно ниво- 11 клас на МГ“ Д-р Петър Берон“, гр.Варна, през учебната 2018/ 2019г., съобразно обикновените условия на живот според постановките на Постановление №5 от 16.11.1970г. по гр.д.№ 5/ 70г., ВС, Пленум, за обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка.

Включват обичайните нужди от храна, облекло и обувки, транспорт, обучение, здравеопазване и профилактика, спорт, свободно време, културен отдих и други, които са от значение за конкретния случай. Не се твърдят специфични нужди от здравословен и / или образователен характер, изискващия допълнителни разходи.

По писмени данни М.И. посещава извънкласна форма на обучение по английски език, ниво С 1, подготвителен за университетски изпити и сертификати Cambridge и IELTS, в езикова школа „ ЛИНГВА ВИСТА “ ЕООД, с годишна такса от 750лв. / средно на месец 62.50лв./, установени за периода септември 2017- 2018г. От 2011г. е член на танцова школа „Колеви“, с месечна такси 40лв., от септември 2013г. е член на танцово студио „ Let’s Dance „ с месечни такси 20, 25 и35лв., като общия размер на разходите на месец е около 120лв. От септември 2015г.-член на „Интеракт клуб –Варна“, сфера на дейност „Насърчаване на дарителството/ доброволчеството.

Представени са доказателства за еднократни разходи, както следва:

Разходи в началото на учебната година - за учебници и помагала в размер на 205лв., по касов бон/ 11.09.2017г., за чанта, тетрадки и пособия в размер на 211.60лв., по касов бон/ ….2017г. За очен преглед, очила / рамки/-263лв., за ортодонт, метални брекети -565лв.; за дентално лечение в периода м.09.2015г.-21.03.2017г. -411.62лв.; за паспорт- 40лв.

2/ Съгласно постановките на ПВС № 5/ 1970г. възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. По делото няма данни за придобита квалификация, като предпоставка за получаване на по-високо възнаграждение, и приходи от друга дейност, извън полагания труд по трудово правоотношение.

Получаваното трудово възнаграждение от майката С. П. в периода юни 2017г.- март 2018г., в брутен размер е 5705.54лв./ нетен размер 4441.84лв., средно месечно ТВ- 444лв. За календарната 2018 г. общ брутен доход 8535.49лв., общ нетен доход 6629.93лв., средно месечно ТВ - 552.49лв.

Получавано трудово възнаграждение от бащата Г.И. в периода март – август 2018г., в брутен размер е 9751.81лв./ нетен размер е 7567.20лв., средно месечно ТВ -1261.20лв. За календарната 2018г. общ брутен доход 19662.20лв., общ нетен доход - 15257.46лв., средно месечно ТВ- 1271.45лв.

Не се установяват приходи от наем, аренда или дейност на друго правно основание. Поради това следва да се приеме, че постоянните месечни доходи на родителите се формират основно от трудовото им възнаграждение.

Във връзка с наведените твърдения за придобити средства от продажба на недвижими имоти се установява, че ответникът е извършил разпореждания със собствен имот след прекратяване на брака безвъзмездно, чрез дарение на ½ ид.част в полза на дъщеря му М.И. съгласно нотариален акт №32/2015г. ВН, и чрез продажба на останалата ½ ид.част на С.Н.И., съгласно нотариален акт № 29 / 23.03.2015г., при договорена цена, която купувача покрива с парични средства от отпуснатия ипотечен кредит на 24.03.2015г. с „ОББ „АД. Погасяването на кредитното задължение е при месечни вноски / 315.40, 312.34, 306.76, 304.91, 303.87, 302.09…/, със срок до 10.05.2023 г., по справка за движението на сметката към 31.03.2015г.

Установено е, че С.Н. П. е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот – земя и сграда, оформен с нот.акт № 127/ 2017г., при посочената продажна цена, платима от купувачите по банков път, по сметка на „ОББ“ АД, която се доближава до размера на задължението по нот.акт № 29/ 2015г. По движението на кредитната сметка към датата на иска не се представят доказателства.

По писмено заявление от 11.08.2014г., с нотариална заверка на подписа, С.И. е получила от Г.И. на 12.08.2014г. суми направените с лични средства подобрения в апартамента / предмет на разпоредителните сделки/. Според ответника изплатената сума е 10 000 евро.

Има данни за потребителски кредитни задължения на двамата родители, обсъдени в мотивите на решението, съответно от Г.И. на 04.03.2015г. за сумата 13 000лв./ дългосрочен за 10 години/, и на 25.09.2017г. да сумата 4000лв./ за 4 години/, и от С. П. на 23.10.2016г. за сумата 969лв./ предназначен за закупуване на хладилник/ с кратък погасителен срок.

Представеният във въззивно производство договор за кредит за текущо потребление е сключен от Г.И. на 03.10.2018г. за сумата 22 000лв., със срок на погасяване- 120 месеца., по представеният погасителен план. Предназначението на тези средства не е посочено от въззивника.

Изложеното обосновава по същество следните правни изводи:

В разглежданата хипотеза на чл.150 от СК следва да се съпоставят обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната издръжка през 2014г., и настъпилите след това до предявяване на иска – 23.03.2018г. Предвид постигнатото споразумение между страните в бракоразводния процес липсват данни, насочващи към изводи за конкретните потребности на непълнолетното дете и съответните към този момент възможности на задължените лица. От това следва, че корелативната връзка между условията посочени в чл.142, ал.1 от СК, при които да бъде определен размера на издръжката, ще бъде преценявана в настоящия исков процес за първи път, съобразно всички установени по делото факти и обстоятелства. Също така е важно да се посочи, че издръжката от 300лв. е показател на възможностите на бащата към минал момент, но не доказва потребности на детето и специфични нужди, оправдаващи по -висока издръжка.

По данни на Националния статистически институт, публично оповестени, е налице тенденция към увеличаване на разходите, необходими за задоволяване на ежедневни /базови/ нужди, пропорционално на инфлационния индекс в страната. Това включва както разходи за битови нужди / храна, консумативи/, също за здравна профилактика и лечение, за нормални условия на живот. Промяната рефлектира персонално и към средствата необходими за издръжка на непълнолетно лице, адекватно на неговата възраст.

Обучението на ищцата в гимназиален курс е свързано с влагане на значителни средства за учебници и полагала в началото на всяка учебна година, и текущи в ежедневието. Допълнителният курс по английски език е с цел придобиване на сертификат- ниво С 1, и поради това значим за предстоящия избор след завършване на средно образование. В контекста на необходимите разходи са направените за закупуване на очила, за провеждано лечение и профилактика при дентален специалист- ортодонт, които поради естеството на процедурата- поставяне на брекети, са с временен характер.

Безспорно важно за личностното развитие е участието в други формати, извън училище, социалната ангажираност в благотворителни / дарителски програми, чрез които всеки човек, в частност ищцата, може да усъвършенства своите дарби, да обогати своите познания за света и изгради собствен мироглед за ценности и цели. Средствата, представляващи месечни такси, въпреки своето предназначение не са неотложен разход и затова участват при формирането на по-висока издръжка при доказани материални възможности на задължените лица. Аналогично този извод може да бъде направен и при вложени средства за други по вид дейности /здравни услуги.

По изброените показатели общата издръжка следва да бъде в границите между 500-550 лв., а от нея да се приспадат получаваните месечни добавки за едно дете. Издръжката следва да се понесе от двамата родители, съобразно техните възможности- доказани доходи, имущество и квалификация, като се съобразят полаганите от майката непосредствени грижи.

Обстоятелства от значение за размера на издръжката, са получаваните от родителите трудови възнаграждения. Въззивникът / ответник по насрещния иск/ по писмени доказателства е с по-високо възнаграждение в сравнение с получаваното от майката. Той е положил усилия в усвояването на нова специалност като студент в РУ „ Ангел Кънчев“- гр.Русе, пети курс, с перспектива да придобие образователен ценз и квалификация, която ще му позволи да заеме позиция с по-добро възнаграждение.

Има ново семейство и сключен граждански брак през декември 2018г. Няма задължения към други лица по смисъла на чл.141 от СК, респективно непълнолетни деца. Участва в отглеждането на детето на съпругата му, но това е морален ангажимент, а не финансов по смисъла на чл. 143 от СК и тежестта за неговата издръжка по закон е на други лица.

Задължението към непълнолетно лице е безусловно, съобразно нормата на чл.143, ал. 2 от СК, и следва да се изпълнява независимо дали родителите са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Породи това наличието на нов потребителски кредит, усвоен в хода на разглежданото дело, е непротивопоставим на това правоотношение. Представените по делото договори за кредит, без доказателства за предназначението на сумите / с изключение на ПК за конкретна вещ/, и доказателства за движението по кредитните сметки / остатъчно кредитно задължение/ не пораждат изводи финансова тежест на задължените лица в конкретен размер, който да води до намаляване на престационните им възможности по смисъла на чл.142, ал.1 от СК..

По изложените съображения следва да се приеме, че бащата може да осигурява 350лв., разликата - да се поеме от майката, заедно с грижите по отглеждане и възпитание на детето. Издръжката в посочения размер се дължи от датата на предявяване на иска- 23.03.2018г., със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката. В останалата част предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претенцията е недоказана относно посочения начален момент - 01.04.2017г., и по същество неоснователна. Определената и заплащана от бащата издръжка в по-висок размер, считано от 26.09.2014г., заедно с дължимата от другия родител, е била достатъчна за нуждите на детето към този период, които са обичайните по изложените вече съображения. По всички единични разходи / за дентални услуги, рамки за очила/, е желателно родителите да постигнат общо решение в интерес на детето.

Съобразно направените изводи решението следва да бъде отменено частично, по отношение на определената издръжка над 350лв. до 400лв., съответно предявеният иск за посочената сумата от 50лв.- отхвърлен, и изцяло за периода от 01.04.2017г. до 22.03.2018г. като недоказан и неоснователен.

Такси и разноски в производството:

На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът следва да заплати държавна такса -36лв., върху увеличения размер на издръжката, изчислена върху дължимите месечни вноски за периода от 23.03.2018г. до навършване на пълнолетие- 02.09.2019г.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят съобразно уважената част от иска 224.50лв. - съдебни разноски направени пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и сумата 150лв.- съдебни разноски направени пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за които са представени доказателства.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на въззивната страна следва да се присъдят направени в настоящото производство разноски, съпоставимо с уважената част от жалбата / отхвърлената част от иска/, в размер на 236лв., доказани с писмени доказателства. Доказателства и съответно искане за разноски на това основание не е направено пред ВРС.

Съдът, на основание чл.271 от ГПК