Решение № 3349 от 14.8.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 239/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба с вх. № 1538/ 05.03.2026 г., подадена от „Синофууд Кооперейшън“ ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, чрез управителя В. А., срещу мълчалив отказ на директора на Териториална дирекция „Митница - Русе“ по искане вх. № 32-25376/ 26.01.2026 г. на дирекцията, подадено от жалбоподателя. С посоченото искане „Синофууд Кооперейшън“ ООД е поискало да бъде разпоредено освобождаването и възстановяването на внесени през 2021 г. и 2022 г. депозити в размер общо на 31 223,27 евро /равностойност на 61 067,40 лв./ по 10 броя митнически декларации, подадени през същия период, а именно: MRN 21BG004303026193R8/ 20.12.2021 г., MRN 21BG004303026225Rl/ 21.12.2021 г., MRN 22BG004303026582R5/ 13.01.2022 г., MRN 22BG004303026621R6/ 14.01.2022 г., MRN 22BG004303026630Rl/ 17.01.2022 г., MRN 22BG004303026938R6/ 02.02.2022 г., MRN 22BG004303026967R0/ 03.02.2022 г., MRN 22BG004303027001R7/ 04.02.2022 г., MRN 22BG004303027122R2/ 09.02.2022 г. и MRN 22BG004303027741R6/10.03.2022 година. В жалбата се сочи, че въз основа на Решение № 32-445634/ 20.12.2022 г. на директора на ТД Митница Русе, са заплатени дължими държавни вземания, определени за доплащане по цитираните митнически декларации, в размер общо на 567,91 лева. След приспадане на това плащане и дадените обезпечения, дружеството има внесени депозити в посочения по-горе размер, които въпреки извършената корекция по митническите декларации, не са върнати. Твърди се, че със заявление от 25.07.2023 г. е поискано освобождаване на тези депозити, но с писмо от 10.11.2023 г. е уведомено, че поради останали съмнения за занижена митническа стойност са ипратени приложените към МД договори за транспорт за проверка по линия на взаимната административна помощ с Китайската народна република. Въпреки подадено искане през м. 08.2024 г., не е информирано за наличието на отговор от китайската администрация, като продължителността на проверката не се дължи на негово поведение. Сочи се и че административният орган не се е произнесъл по третото поред искане за възстановяване на депозитите, като не е ясно и кога ще приключи посочената административна процедура, която не е обвързана с конкретен срок. Оспорващото дружество счита, че описаните обстоятелства, представляват нарушение на изискването на ЕКПЧОС за разглеждане на административнонаказателно производство в разумен срок, като вътрешната нормативна рамка на този принцип е уредена в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, а с изтичането на сроковете по последните текстове без да е приключила процедурата, администрацията се обогатява незаконно за негова сметка, поставяйки производството в зависимост от бъдещо несигурно събитие. Жалбоподателят намира и че предвид чл. 92, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в случая приложение следва да намери уредбата, дадена в чл. 186 и чл. 98 от Закона за митниците и по-конкретно – че обезпечението следва да бъде освободено незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не мое да възникне отново. С тези доводи се иска оспореният мълчалив отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната за произнасяне на административния орган, с указания за освобождаване и възстановяване на внесените депозити, в пълния им размер. В хода на делото жалбоподателят, чрез пълномощник адв. К. П. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни такива, развити в хода на устните състезания и в писмени становища. Претендира за присъждане на направените разноски за производството, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата, директорът на Териториална дирекция „Митница - Русе“, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Я., намира жалбата за недопустима, алтернативно я оспорва като неоснователна, по съображения развити писмен отговор и в хода на устните състезания. Становището си за недопустимост на жалбата мотивира с липсата на мълчалив отказ, тъй като по аналогично искане на „Синофууд Кооперейшън“ ООД е налице изричен предходен отказ, постановен с писмо от 30.08.2024 година. Като аргумент за неоснователност на жалбата сочи, че разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН са нериложими в административните производства от вида на процесното. Изтъква, че е налице инициирана проверка на основание чл. 11 от Споразумението между Европейската общност и правителството на Китайската народна република за сътрудничество и взаимна административна помощ в митническата област, с цел установяване на факти и обстоятелства, касаещи елементите на облагане, произход, съответствие на информацията, включена в документите, представени при митническото оформяне на стоките с тези, изготвени в страната на износа. Сочи, че именно в рамките на извършвания последващ контрол на дакларирането е учредено обезпечението, чието възстановяване се иска, което обуславя приложимост на сроковете по чл. 103, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Развива подробни доводи в тази насока, с позоваване на практика на СЕС и националните съдилища. В тази връзка изтъква, че с писмо peг. № 32-519191/ 17.08.2023 г., Централно митническо управление е отправило обосновано запитване до митническата администрация на КНР за предоставяне на документи и информация, на което все още не е получен отговор, а в споразумението между ЕО и правителството на КНР не е предвиден конкретен, в който запитаната страна е длъжна да предостави отговор на отправено искане. Поради наличието на висящо административно производство по установяване на факти и събиране на доказателства, от значение за установяването на публични държавни вземания, счита обжалвания мълчалив отказ за законосъобразен по същество. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение размер на 230,00 евро. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Между страните не е спорно и от Доклад № [рег. номер]/1/6 от 25.10.2022 г. на инспектори в Териториална дирекция Митница Русе /том II, л. 631 и сл./ се установява, че в периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2022 г., „Синофууд Кооперейшън“ ООД е въвело на митническата територия на ЕС стоки, поставени под митнически режим „Едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление“, по 172 бр. митнически декларации. Със Заповед за възлагане № ЗТД-4000-150/32-195691 от 14.04.2022 г. на директора на ТД „Митница Русе“ /том II, л. 658-659/, е възложена проверка на дружеството за посочения период в рамките на последващ контрол на декларирането на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците. За резултатите от проверката е изготвен посочения по-горе доклад, въз основа на който с Решение № 32-445634/ 20.12.2022 г. на директора на ТД Митница Русе, са променени митническата стойност на стоките и данъчните основи по посочени в решението митнически декларации, измежду които MRN 21BG004303026193R8/ 20.12.2021 г., MRN 21BG004303026225Rl/ 21.12.2021 г., MRN 22BG004303026582R5/ 13.01.2022 г., MRN 22BG004303026621R6/ 14.01.2022 г., MRN 22BG004303026630Rl/ 17.01.2022 г., поради наличие на данни и фактури за допълнителни разходи след въвеждането на митническата територия на ЕС /от № 1 до № 5 от процесните МД/ и MRN 22BG004303027001R7/ 04.02.2022 г. - поради претарифиране на стоките /№ 8 в жалбата/. Във връзка с това са начислени допълнително мито в размер общо на 2 103,96 лв. и ДДС в размер общо на 3 614,84 лева. Не е спорно и по делото се доказва, че както декларираните, така и тези допълнителни задължения са внесени в бюджета от „Синофууд Кооперейшън“ ООД /том II, л. 618-622/. Не се установява по отношение на стоките декларирани с MRN 22BG004303026938R6/ 02.02.2022 г., MRN 22BG004303026967R0/ 03.02.2022 г., MRN 22BG004303027122R2/ 09.02.2022 г. и MRN 22BG004303027741R6/ 10.03.2022 г. да са костатирани някави нередности. За гарантиране на евентуални допълнителни митни сборове по процесните декларации, на основание чл. 195а, ал. 1 от ЗМ, в периода 21.12.20121 г. – 11.03.2022 г. с 10 броя платежни нареждания, дружеството е внесло като обезпечения парични депозити, в общ размер 61 067,40 лв. /л. 10 – л. 19/, като между страните не е спорно, че въпросните парични суми не са му възстановени към датата на подаване на жалбата и към тази на приключване на устните състезания. С писмо рег. № 32-444879/ 20.12.2022 г. от директора на ТД „Митница Русе“ до дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ е поискано да се отправи искане до Китайската народна република за предоставяне на допълнителни документи и информация, касаещи стоките по всички изброени по-горе митнически декларации, поради останали съмнения за занижена митническа стойност /том I, л. 569 и следващите/. По делото е представено Писмо рег. № 32-519191/ 17.08.2023 г. от заместник-директор ва Агенция „Митници“ китайската митническа администрация, за извършване на проверка и предоставяне на информация дали изброени в писмото фактури с получател „Синофууд Кооперейшън“ ООД, съответстват по описание на стоката, стойност и количество на фактурите, издадени при износ, каква е последната стойност на тези стоки, както заверени копия на съответните износни митнически декларации, представените към тях фактури и износни документи. При съпоставка се установява, че става въпрос за фактурите придружаващи процесни митнически декларации /едната със сгрешена дата/. Междувременно „Синофууд Кооперейшън“ ООД е подало искане с вх. № 32-214818/ 08.06.2023 г. за освобождаване на внесените депозити, в отговор на което с писмо изх. № 32-626538/ 10.11.2023 г. е било уведомено за предприетите и описани по-горе действия, както и че след отговора на китайската страна и отпасане на съмненията, паричните депозити ще бъдат незабавно освободени. Впоследствие дружеството е отправило второ искане с вх. № 32-971725/ 15.08.2024 г., във връзка с което от ТД Митница Русе е изратено запитване peг. 32-987303/ 29.08.2024 г. до дирекция „МРР“ в ЦМУ за наличие на резултати от инициираната проверка. Въпросната кореспонденция е била доведена до знанието на управителя на „Синофууд Кооперейшън“ ООД с писмо изх. № 32-989574/ 30.08.2024 г. /л. 36/. С писмо peг. № 32-1013548/ 20.09.2024 г. на ЦМУ е отговорено, че към него момент няма отговор от запитаната страна и че след получаване на такъв своевременно териториалната дирекция ще бъде своевременно уведомена /л. 575/. С входящ № 32-25376/ 26.01.2026 г. на ТД Митница Русе, дружеството е отправило трето поредно искане за освобождаване на внесените депозити, като е изтъкнало изминаването на значителен период от време и обезпечителната мярка се явява непропорционална. На 05.03.2026 г. е подало срещу мълчалив отказ на директора на Териториална дирекция „Митница - Русе“ по последно посоченото искане. В съдебната фаза на производството от страните са представени доказателствата, установяващи изложените по-горе обстоятелства, вкл. административната преписка, 10-те митнически декларации от 2021 и 2022 г., платежните нареждания за заплащане на задълженията по тях и за внасяне на депозитите и развилата се между тях кореспонденция. Извън тях от ответника е представено негово запитване с peг. № 32-1013548/ 20.09.2024 г. до Дирекция „МРР“ в ЦМУ относно етапа до който е стигнала проверката, като няма данни за отговор на въпросното запитване. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно установената в чл. 58, ал. 1 от АПК фикция, непроизнасянето в срок на компетентния административен орган се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. Сроковете за провеждане и приключване на административното производство са разписани в чл. 57 от АПК, но по отношение на определени производства, свързани с прилагането на митническото законодателство, са въведини различни срокове за произнасяне на компетентния орган, регламентирани в чл. 19б, ал. 1, изр. първо от Закона за митниците /ЗМ/ и в чл. 22, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /по-нататък в решението Регламент (ЕС) № 952 от 2013 или Митническия кодекс/, вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗМ. Съгласно първата от посочените разпоредби, решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Съгласно чл. 22, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при решения взети въз основа на заявление, компетентните митнически органи вземат решението, посочено в параграф 1, и уведомяват заявителя своевременно, но не по-късно от 120 дни от датата на приемане на заявлението, освен когато е предвидено друго. Когато митническите органи не са в състояние да спазят срока за вземане на решение, те уведомяват заявителя за това преди изтичането на този срок, като посочват причините и отбелязват необходимия им допълнителен срок за вземане на решение. Освен когато е предвидено друго, този допълнителен срок не надвишава 30 дни. Същевременно, съгласно чл. 22, § 2 от регламента, в хипотезите на решение взето въз основа на заявление, своевременно и не по-късно от 30 дни от получаване на заявлението за издаване на решение, митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление. Когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея. Произнасянето на компетентния митнически орган по искането за освобождаване/възстановяване на внесен дипозит по чл. 195а от ЗМ, подадено от „Синофууд Кооперейшън“ ООД, не попада в нито една от хипотезите на чл. 19, ал. 2 и чл. 19б, ал. 1 от ЗМ. Съобразно това, приложим относно произнасянето му би следвало да е срокът по чл. 57, ал. 1 от АПК, който съобразно датата на подаване на искането е изтекъл на 09.02.2026 г. – понеделник, присъствен ден. Ако пък се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, срокът за произнасяне е изтекъл на 25.02.2026 г. – сряда, присъствен ден. И в двата случая към датата на подаване на жалбата пред съда /05.03.2026 г./, липсва произнасяне по искането на „Синофууд Кооперейшън“ ООД, при изтичането на нормативно определения за това срок. Както се каза, разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите на чл. 19, ал. 2 от ЗМ, при което са неприложими сроковете за произнасяне по чл. 22, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В подкрепа на този извод е и липсата на постановено решение по чл. 22, § 2 от регламента – за приемане на заявлението от 26.01.2026 г., което представлява индикация, че самият митнически орган не намира основание да прилага тази процедура, вкл. да съобразява сроковете по параграф три от същата норма. Извън другото, липсата на решение по чл. 22, § 2 от МК би препятствало самото изчисляване на 120-дневният /евентуално удължен с още 30 дни/ срок, който започва да тече именно от датата на приемане на заявлението /т.е. датата на решението по посочения параграф/. На последно място, дори да се приеме, че въпросният срок е започнал да тече от датата на подаване на заявлението 26.01.2026 г., той е изтекъл в хода на съдебното производство /27.05.2026 г./ и преди съдебното заседание, в което е даден ход по същество. В хода на делото обаче ответникът, чрез процесуалния си представител, не е навел твърдения за постановяването на решение по заявлението, независимо дали в позитивен или в негативен за подателя на искането смисъл. Настоящият състав намира, че искането е било подадено пред компетентния да се произнесе орган, съобразно чл. 19, ал. 1 и ал. 4, т. 2, и чл. 186, ал. 7 от ЗМ – директорът на ТД Митница Русе, където са възникнали и биха могли да възникнат допълнителни публични задължения. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на жалбата, поради липсата на мълчалив отказ, тъй като по аналогично искане на „Синофууд Кооперейшън“ ООД е налице изричен предходен отказ, постановен с писмо от 30.08.2024 г., т.е самото искане от 26.01.2026 г. е недопустимо за разглеждане. в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. , при което самото искане от 26.01.2026 г. е недопустимо за разглеждане. Безспорно, нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК определя като основание за допустимост на административното производство липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Предвид специалната уредба на производствата по ЗМ обаче, при тях тази забрана не е абсолютна - напр. при наличието на влязлото в сила Решение № 32-445634/ 20.12.2022 г., самият ответник сочи като основание за задържането на направените от жалбоподателя обезпечения, възможността за установяване на допълнителни задължения по същите митнически декларации. На второ място, но не по значение, соченото писмо изх. № 32-989574/ 30.08.2024 г. /л. 36/, не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, вкл. на отказ по същество по искането с вх. № 32-971725/ 15.08.2024 година. Видно от съдържанието му, същото има изцяло информативен характер, като подателят е уведомен за неприключило административно производство и уверен, че при получаване на отговор от китайската митническата администрация. На последно място няма данни митническият орган да е прекратил производството по подаденото искане от 26.01.2026 г. по реда на чл. 56 от АПК. Крайният извод от вдсичко излложено по-горе е, че при подадено искане до компетентния административен орга, е налице непроизнасяне на същия в определения от закона срок, т.е. налице е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Същият подлежи на обжалване по силата на чл. 149, ал. 2 от АПК и независимо дали се приема приложимост на чл. 57, ал. 1 от АПК или на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Жалбата е подадена пред компетентния да я разгледа съд, от лице с правен интерес и предвид всичко изложено по-горе се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. При мълчаливия отказ волеизявлението на административния орган се предполага, като се приема, че непроизнасянето представлява отказ да се издаде акт с исканото от заявителя съдържание. Поради това, при мълчаливия отказ съдебния контрол не обхваща спазването на изискванията за форма на ИАА и на административнопроизводствените правила при издаването му, само материалната законосъобразност, като се изследва наличието на фактическите и правни предпоставки, които биха мотивирали отказа. Съгласно чл. 89 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обезпечение се изисква както за възникнали задължения, така и за такива, които биха могли да възникнат. Когато се изисква такова обезпечение, за потенциално или съществуващо митническо задължение, то покрива размера на вносното мито и на другите вземания. Съгласно приложимия към разглеждания случай чл. 98 от регламента, на който се позовават и страните, митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново, съответно моментът в който обезпечението следва да се освободи настъпва с изтичането на посочения срок. В разпоредбите на чл. 103 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са регламентирани крайните срокове, с изтичането на които се приема, че митническите или други вземания за погасени и не могат да възникнат отново. Според общата разпоредба на чл. 103, § 1 от регламента, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. Изключението от това правило е въведено в параграф 2 на същата норма и касае случаите, когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване. В тези случаи три годишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. Именно на тази разпоредба се позовава ответникът, изграждайки тезата си за законосъобразност на мълчаливия отказ. В случая това са изброените по-горе дати на митническите декларации, подадени в периода 21.12.2021 г. - 10.03.2022 г., като към дата 26.01.2026 г. срокът по чл. 103, § 1 от регламента безспорно е изтекъл за задълженията по всяка една от декларациите. Настоящият състав счита, че в случая не са доказани и основания за прилагане на удължения срок по чл. 103, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чиято приложимост се претендира от ответника. Както се посочи, в Доклад № [рег. номер]/1/6 от 25.10.2022 г. на инспектори в ТД Митница Русе са констатирани конкретни несъответствия между част от процесните МД и придружаващи ги документи или погрешно тарифиране на стоки, в резултат на което с Решение № 32-445634/ 20.12.2022 г. на директора на териториалната дирекция са начислени допълнително мито и ДДС. В доклада и решението не са упоменати други нарушения на митническото законодателство, а единствено в писмо рег. № 32-444879/ 20.12.2022 г. на директора на ТД Митница Русе е изразено съмнение за занижена митническа стойност на стоките, т.е. за евентуално избягване заплащането на публични задължения - деяние, което може да съставлява административно нарушение по 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ или престъпление по чл. 255 от НК. Действително, съгласно отразеното в писмото, въпросните съмнения са възникнали при съпоставка на декларираните стойности с такива, извлечени от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИСЗА/, като са направени запитвания и до дружества – представители на компании, които извършват превоза на декларираните стоки от Китай. Именно затова е поискана и допълнителна относима информация от китайската митническа администрация. Факт е обаче, че по делото няма данни да е образувано административнонаказателно или наказателно производство за извършени деяния във връзка с вноса по процесните митнически декларации, липсват и твърдения за наличието на такива производства, като от жалбоподателя основателно се сочи изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН за евентуално образуване на административнонаказателно производство по 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Не са представени и някакви доказателства за действия, предхождащи или последващи изпращането на Писмо рег. № 32-519191/ 17.08.2023 г. от Агенция „Митници“ до китайската митническа администрация /осем месеца след искането на ответника/, нито отговорите на третите лица, до които в това искане се твърди да са отправени запитвания. Не се установява и след издаването на Решение № 32-445634/ 20.12.2022 г. на директора на ТД Митница – Русе да са предприемани някакви действия по последващ митнически контрол по смисъла на ЗМ. Същевременно, извън отправянето на цитираното по-горе запитване до митническата администрация на КНР, липсват каквито и да било други предприети действия към установяване на административно нарушение или престъпление, осъществени чрез или във връзка с въвеждането на митническата територия на ЕС, на стоките по процесните декларации. Или при абстрахиране от изразените в писмо рег. № 32-444879/ 20.12.2022 г. съмнения, в административната преписка липсват както преки доказателства, така и индикации за действителното обективно наличие на деяния, обосноваващи наказателно или административнонаказателно преследване и свързано с обсъжданите МД. Едновременно с това е видно, че в продължителен период от време липсва активно поведение на съответните компетентни органи, насочено към евентуалното установяване и санкциониране на такива деяния, вкл. не са образувани административни/наказателни производства, нито са предприети някакви последващи постъпки за взаимодействие с китайската митническа администрация. Вярно е соченото от ответника, че в Споразумението между ЕО и правителството на КНР за сътрудничество и взаимна административна помощ в митническата област, липсват разписани конкретни срокове за провеждане и приключване на отделните процедури, вкл тази по чл. 11 от споразумението. При положение обаче, че запитването за съдействие е отправено през месец август 2023 г., липсата на отговор до месец януари 2026 г. не може да представлява основание за непомерно продължаване на това административното производство по освобождаване на обезпеченията и неприлагане разпоредбата на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Налице е дълъг период от време на бездействие на митническите органи по установяване основателността на съмненията им за занижена митническа стойност на стоките, респ. установяване на допълнителни митнически задължения по процесните 10 митнически декларации. Същевременно общият размер на депозитните суми е значителен и предполага реално негативно засягане на икономическата сфера на „Синофууд Кооперейшън“ ООД от коментираното бездействие, вкл. постановеният мълчалив отказ по заявлението от 26.01.2026 година. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно т. 29 и т. 30 от Решение от 30 април 2025 г. по дело C-330/24 на СЕС, съдът е приел, че що се отнася до принципа на правна сигурност, възможността първоначалното митническо задължение да стане отново изискуемо е подчинена на условието това задължение да не е погасено по давност по силата на чл. 103 от МКС. От практиката на Съда следва, че налагането на разумен давностен срок е в интерес на правната сигурност, която ползва както частноправния субект, така и съответната администрация, без при това да е пречка частноправният субект да упражни правата, предоставени му от правния ред на Съюза. Следователно по време на давностния срок митническите органи трябва да могат да изменят митническото задължение. Дължим е извод, че уреденият в чл. 103 от МКС краен давностен срок за установяване на митнически задължения е проявление на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, установени в полза както на частноправните субекти, така и на митническата администрация. При така изложеното настоящият състав намира, че по делото не се установяват основания за приложение на изключението при определяне на крайния срок за установяване на митнически задължения по чл. 103, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, нито такива за спиране на този срок по чл. 103, § 3 от регламента /последното не се и твърди/. Липсва надлежно проведено от директора на ТД Митница Русе до изтичане на срока по чл.103, § 1 от МКС, установяване на задължения по спорните 10 броя митнически декларации, подадени в периода 21.12.2021 г. - 10.03.2022 г., извън тези вече установени с Решение № 32-445634/ 20.12.2022 г. на същия митнически орган. Съответно налице е основанието по чл. 98, § 1 от МКС за освобождаване на предоставените по извършения с тези декларации внос обезпечение /парични депозити/. Митническият орган е дължал произнасяне в този смисъл по подаденото до него искане вх. № 32-25376/ 26.01.2026 г. от „Синофууд Кооперейшън“ ООД, с освобождаване на обезпеченията поради изтичане на крайния срок за установяване на митническите задължения. Налице е незаконосъобразен мълчалив отказ, поради противоречие с матриалноправните разпоредби на закона, който следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за постановяване на решение за освобождаване на обезпеченията, предоставени по митнически декларации MRN 21BG004303026193R8/ 20.12.2021 г., MRN 21BG004303026225Rl/ 21.12.2021 г., MRN 22BG004303026582R5/ 13.01.2022 г., MRN 22BG004303026621R6/ 14.01.2022 г., MRN 22BG004303026630Rl/ 17.01.2022 г., MRN 22BG004303026938R6/ 02.02.2022 г., MRN 22BG004303026967R0/ 03.02.2022 г., MRN 22BG004303027001R7/ 04.02.2022 г., MRN 22BG004303027122R2/ 09.02.2022 г. и MRN 22BG004303027741R6/10.03.2022 година. При този изход на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. С оглед направеното в последното съдебно заседание искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващото дружество следва да следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съобразно наличните доказателства същите са в общ размер на 1 825,56 евро, от които: държавна такса 25,56 евро и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1 800,00 евро /договор за правна помощ на л. 614 от делото, том II, имащ характера и на разписка за получаване на договорената сума/. Неоснователно е направеното от ответника в писмените му бележки, възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съобразно материалния интерес по делото, същото на практика е значително под минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Същевременно размерът на заплатеното възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът го намира за справедлив и обоснован, отговарящ на обема и качеството на положения труд, изразяващо се във времето нужно за подготовка на два броя писмени становища от пълномощника на оспорващото дружество, както и на извършените процесуални действия /участие в две открити съдебни заседания, с ангажиране на доказателства и становища по възраженията и исканията на другата страна/. Допълнителното редуциране на същото не би съответствало и на целта на закона за понасяне на финансовата тежест от неоснователното бездействие на администрацията, породило необходимост от завеждане на съдебно дело. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът