Мотиви към Решение № 2231 от 12.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 8648/2022 г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕТО ОТ 12.05.2023 г. ПО АНД № 20221110208648 (8648/2022 г.) ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД Софийският районен съд е сезиран с внесенo от Софийската районна прокуратура (СРП) постановление по чл. 375 от НПК с предложение обв. Д. Н. М. (с посочени и други данни за самоличност) да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК предвид извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. По делото се установява по несъмнен начин следната релевантна фактическа обстановка: На 03.03.2022 г. около 11: 00 часа в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Арсеналски“ и ул. „Богатица“, обвиняемият, без да има надлежно разрешително за това, носел (в раницата си) поставен в пликче амфетамин (в смес с кофеин) без да има в тази връзка надлежно разрешително по ЗКНВП, съзнавайки всичко това, като въпросното вещество било с нето тегло 2, 75 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 8%. Обвиняемият признал пред служители на МВР, осъществяващи в този момент полицейска проверка, за носеното от него наркотично вещество (горепосоченият амфетамин в смес с кофеин), след което предал доброволно въпросното вещество на орган на МВР (остатъкът от веществото след съответните изследвания впоследствие бил предаден с приемателно-предавателен протокол с № 86060 от 27.05.2022 г. за приемане в ЦМУ). Обвиняемият е роден през ••• г. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Спрямо него липсват и данни за осъждания в други страни членки на ЕС. Обв. М. е психично здрав, в това число като е могъл и към 03.03.2022 г. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво и логично (без каквото и да било логически обосновано съмнение досежно автентичност или достоверност касателно съответните материали) от следните доказателствени материали (с уточнението, че съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК съдът ползва събраните по реда на НПК в ДП доказателства без да е необходимо да ги приобщава наново към доказателствената съвкупност с нарочен акт): показанията на разпитаните по ДП свидетели; вещественото доказателство, изследвано посредством назначената по ДП ФХЕ; заключенията на нанзачените по ДП експертизи; приложените по ДП справка за съдимост и приемателно-предавателен протокол за предаване в ЦМУ; приетите в съдебната фаза на процеса като част от доказателствената съвкупност справка за съдимост и други справки от МП. Това са съответно фактическата обстановка и доказателствените материали, които са релевантни в крайна сметка за решаване на делото. Относно правото: При така установената фактическа обстановка и предвид несъмнеността на съответните изводи от фактическа страна (съобрази чл. 303 от НПК!), от правна страна се налага изводът, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в това, че (съобрази още чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, като за нуждите на отговарянето на съответните въпроси по чл. 301 от НПК не е необходимо в диспозитива на съдебния акт по същество да се излагат подробности от фактическа и правна страна, чието място по силата на чл. 305, ал. 3 от НПК е в мотивите!) на 03.03.2022 г. в гр. София без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин (в смес с кофеин), като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК (изискванията съгласно НПК за даване на правна квалификация се отнасят до посочване на само тези подразделения на нормативния текст, които са установени от самия законодател); независимо от това дали настоящият съдебен състав споделя или не извода за маловажност на случая, липсва правна възможност за възприемане от страна на съда на по-тежка правна квалификация на деянието спрямо тази по обвинението, включително като разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК също не предвижда подобна възможност. Касае се за високорисково наркотично вещество по силата на Приложение № 1 (Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като в случая не било налице каквото и да било изключение, предвидено в ЗКНВП или в съответната му подзаконова нормативна уредба, позволяващо процесното държане на инкриминираното наркотично вещество. Описаното по-горе от фактическа страна досежно поведението на обвиняемото лице по отношение на съответното вещество означава именно упражняване на фактическа власт, т. е. държане по смисъла на чл. 354а, ал. 3 от НК. Деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл, а именно – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (съзнавайки какво носи в раницата си – съгласно изложеното по-горе в тази връзка), предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици (изразяващи се в самото упражняване на фактическа власт - без надлежно разрешение - върху наркотичното вещество) – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Само за уточнение е нужно да се посочи, че – доколкото се касае за престъпление, изразяващо се в простото неправомерно държане на наркотично вещество – стойността на наркотика в случая е ирелевантна за търсенето и за индивидуализацията на отговорността (например държането на по-скъпото наркотично вещество кокаин поначало /само по себе си, при равни други условия/ не би било в по-голяма степен общественоопасно от държането на по-евтиното, но ноторно по- вредно за здравето, наркотично вещество хероин), в това число и от гледна точка на въпроса за наличие или липса на хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК; такава хипотеза в случая не е налице, включително и въпреки признанието пред полицейските органи и извършеното доброволно предаване (за което поведение все пак липсва всякаква логика да се счита, че е осъществено по някакви други подбуди освен с цел да не се стигне до по-неблагоприятни за обвиняемия последици), доколкото количеството и вида на наркотичното вещество, както и процентното съдържание на активно действащия наркотичен компонент, не сочат нито на липса на обществена опасност изобщо, нито на явно незначителна обществена опасност на деянието (криминализирането на самото държане на наркотични вещества е свързано с опасността от разпространение в даден момент, независимо от намеренията на държащия наркотичното вещество, което може да бъде разпространено сред други лица дори и против волята на държащия веществото). С оглед горното следва да се постанови решение по чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК. Налице са в случая предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК (без да е налице отрицателна предпоставка по ал. 7 на същия член) за прилагане на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за престъплението (което е умишлено) е предвидено наказание глоба до 1000 лева, като липсват имуществени вреди от същото престъпление. При индивидуализацията на административното наказание глоба по чл. 78а, ал. 1 от НК съдът следва да вземе предвид уредбата по чл. 78а, ал. 5 от НК вр. чл. 354а, ал. 5 от НК, поради която уредба на обвиняемия не може да бъде наложено по- тежко административно наказание от глоба в размер на 1000 лева, а предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК не може да бъде наложено и по-леко такова наказание от глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 354, ал. 6 от НК вещественото доказателство по делото, за което е съставен приемателно-предавателен протокол с № 86060 от 27.05.2022 г. за приемане в ЦМУ, следва да се отнеме в полза на държавата, като на основание чл. 91 и сл. от ЗКНВП същото следва да се унищожи. С оглед признаването на обвиняемия за виновен и съобразявайки чл. 189, ал. 3 от НПК, както и уредбата по чл. 121, ал. 1 от Закона за публините финанси (ЗПФ), г-н М. следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР (това е съответната бюджетна организация /юридическото лице съгласно ЗМВР/ по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗПФ, доколкото конкретният неданъчен приход има компенсаторен характер, в който случай логиката на тълкуваната разпоредба на ЗПФ е приходът да постъпва по бюджета на тази бюджетна организация, в чиято тежест е бил до съответния момент подлежащият на компенсиране разход) сумата от 224, 25 лева – разноски по делото за експертизи по ДП. РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/: