Решение № 105 от 10.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 209/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Н. А. Н. против решение №38/24.03.2026г., постановено по гр.д.№351/23г. по описа на СОС, с което е отхвърлен предявеният от Н. А. Н. против РС - Варна иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 12 833, 43 евро, равняващо се на претендираните 25 100лв., за понесени в периода от 14.08.2020г. до 09.10.2020г. от ищеца вреди, причинени от неправомерни действия/бездействия при администриране на изп.д. №5066/20г. на ДСИ към PC - Варна.В жалбата и уточняващата молба към нея от 31.03.2026г. се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Въззиваемата страна Районен съд - Варна, представляван от и.ф. административен ръководител-председател М.Д.-Я., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: В исковата си молба/по която първоначално е било образувано гр.д. №1017/22г. по описа на РС-Варна/ и уточняващите такава към нея, депозирани след оставяне на производството без движение за отстраняване на нередовностите й, съответно от 19.10.2022г., 16.11.2022г./л.5 и л.31 от гр.д. №1026/22г. по описа на РС-Девня/, 09.03.2023г., 15.03.2023г., 06.04.2023г., 06.04.2023г. /л.47 и л.55, л.100, л.201 и л.202 от гр.д.№310/23г. по описа на РС- Добрич/, и 14.10.2025г./л.145 от гр.д.№351/23г. по описа на ОС-Силистра/, последната депозирана, чрез назначения на ищеца процесуален представител адв.Р.Д. след предоставена му негово искане от съда/определение №676/21.10.2022г. по гр.д.№1026/22г. по описа на РС-Девня/ правна помощ по чл.21, т.2 от ЗПП, ищецът Н. А. Н. излага, че съгласно издаден изпълнителен лист са му присъдени парични суми по гр.д.№5760/19г. по описа на ВРС, по което дело той е бил ищец, а ответник бившият му работодател „Трейдхо“ЕООД, гр.Варна, представляващи неполучено трудово възнаграждение.По изпълнителния лист е било образувано по негова молба изп.д.№5066/20г. по описа на СИС при ВРС при ДСИ П. Р..На 12.08.2020г. длъжникът „Трейдхо“ЕООД/преди да получи ПДИ, научавайки за изп.дело от наложените му запори и възбрана/ е заплатил по сметка на ВРС сумите по изпълнителния лист от общо 2 094лв.На ищеца, обаче, взискател по изп.дело, на 14.08.2020г. е била преведена само сумата от 1 727, 21лв.Останалата му дължима сума от 366, 57лв. е била преведена едва на 09.10.2020г.От посоченото забавяне му е била причинена имуществена вреда от вида пропусната полза в размер на законната лихва върху сумата от 366, 57лв. за периода 14.08.2020г.-09.10.2020г. в размер на 5, 80лв.Вземането му по изпълнителното дело е привилегировано - трудово възнаграждение и сумата е следвало да му бъде изплатена още на 14.08.2020г., но поради допусната грешка плащането е било забавено.Грешката е била допусната лично от служител на ответника Районен съд-Варна - Б., работеща в счетоводството на съда/според подписана разписка/, допуснала с действието и бездействието си забавяне изплащането на сумата от 366, 57лв. на ищеца, защото на 14.08.2020г. е наредила по банковата му сметка само сумата от 1 727, 21лв. от общо внесените от длъжника 2 094лв., а остатъкът е бил нареден едва на 09.10.2020г.Виновен за така допусната от служителката Б. в счетоводството на РС-Варна грешка е и председателят на съда към 2020г. Е. Я., която не е осъществила законово вмененото й задължение за контрол по чл.80, ал.1 от ЗСВ върху служителите в отделните служби на ръководения от нея съд, както и съдебните изпълнители, вкл. дали се спазват разпоредбите на чл.136 от ЗЗД.Вина за допусната грешка няма съдебният изпълнител по делото П. Б., грешката е изцяло на служителя от счетоводството на съда Б., назначена от председателя Е. Я., която, ако е гледала ПДИ, си е позволила сама да разпределя суми без сметка за разпределение.По изп.дело няма разпределение от П.Б., а само превод от служителката на РС-Варна Б., като няма никаква виновност на П. Р..Предвид изложеното, претендира ответникът Районен съд- Варна да бъде осъден да му заплати сумата от 5, 80лв., представляваща обезщетение за така претърпените от ищеца имуществени вреди от забавеното изплащане на сумата от 366, 57лв. за периода 14.08.2020г.-09.10.2020г., поради виновните действия и бездействия на служител от счетоводството на Районен съд-Варна/Б./ и бездействието на председателя на Районен съд- Варна/Е.Я./ да осъществи дължимия контрол по чл.80, ал.1 от ЗСВ. С молба вх.№5990/19.10.2022г./л.5 от гр.д.№1026/22г. по описа на РС- Девня/ ищецът е посочил, че изменя размера на претенцията си от 5, 80лв. на 5 001лв., представляваща законна лихва върху главницата от 366, 57лв. за горепосочения период/14.08.2020г.-09.10.2020г./.С молба вх. №6298/06.04.2023г./л.202 от гр.д.№310/23г. по описа на РС-Добрич/ ищецът е изменил размера на претенцията си от 5 001лв. на 25 100лв./допуснато изменение с определение №854/07.04.2023г., постановено по гр.д.№310/23г. по описа на РС-Добрич/. Ответникът Районен съд-Варна в депозирания на 22.01.2026г. отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по претенция за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител, в който случай легитимиран ответник е Министерство на правосъдието, с което ДСИ е в служебни правоотношения, съгласно чл.265 от ЗСВ.Евентуално, ако бъде прието, че е легитимиран да отговаря по претенцията, поддържа, че ищецът не е претърпял вреди, т.к. цялата дължима по изп.дело сума му е била преведена и същото е приключило с постановление по чл.433, ал.2 от ГПК, влязло в сила. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД. По допустимостта на иска. Видно от множеството депозирани от ищеца уточняващи молби, вкл. такива след представяне от него на копие от изп.дело №5066/20г. по описа на СИС при ВРС, понастоящем унищожено, съгласно писмо от СИС при ВРС изх.№13215/06.04.2026г./л.196 от гр.д.№351/23г. по описа на СОС/ и такива от назначения му от съда процесуален представител адв.Р.Д. по предоставена му правна помощ, същият не твърди, че процесните имуществени вреди са резултат от незаконосъобразни действия на държавния съдебен изпълнител при осъществяване на принудително изпълнение по посоченото изп.дело.Напротив, твърди, че вредите не са причинени от действия на съдебния изпълнител, а единствено от действията на служител в счетоводството на РС-Варна Б., която е допуснала грешка и е извършила превод по сметката на ищеца, взискател по изп.дело, на по-малка сума от тази, преведена от длъжника, защото, както се сочи в молба вх.№3933/02.06.2026г., депозирана пред настоящата инстанция „е имало някой алчен да остави малко пари в РС-Варна“ и „няма никаква виновност на П. Р.“.Виновна е служителката Б., а отговорен за поведението й е председателят на съда, който я е назначил.При така изложените и многократно уточнявани от ищеца фактически обстоятелства, т.е. фактите от които се твърди, че произтича спорното материално право, и петитум, съдът приема, че искът с пр.осн. чл.49 от ЗЗД е насочен към процесуално легитимирания ответник, а именно РС- Варна, т.к. се претендира обезщетение за вреди от противоправно поведение на негови служители.Същевременно и липсват твърдени хипотези от нормите, уреждащи специалните искове по ЗОДОВ.Тъй като не се твърди от ищеца, че претърпените от него вреди са следствие от провеждано от държавния съдебен изпълнител П. Р. незаконосъобразно принудително изпълнение, напротив, твърди се, че същата няма никаква вина, то и Министерство на правосъдието не се явява процесуално легитимиран да отговаря по така заявената от ищеца претенция.В тази връзка предявеният иск против ответника РС-Варна е допустим, като насочен против процесуално легитимиран ответник.Не е налице недопустимост на обжалваното решение/в каквато насока е уточняващата въззивната жалба молба на ищеца от 31.03.2026г./, защото РС- Добрич, след изменение размера на иска от ищеца до 25 100лв., е изпратил делото по подсъдност на ОС-Варна, а не на ОС-Добрич/определение №854/07.04.2023г. по гр.д.№310/23г. по описа на ДРС/, доколкото актът/необжалван от ищеца/ не е нищожен, породил е правното си действие, а от своя страна ОС-Силистра е разглеждал спора едва след изпращането му по реда на чл.23 от ГПК поради отвод на ОС-Варна. По основателността на иска. По издаден по гр.д.№5760/19г. по описа на ВРС изп.лист №2676/22.06.2020г., с който „Трейдхо“ЕООД гр.Варна е осъдено да заплати на Н. А. Н. следните суми: 276, 32лв. за м.септември 2016г.; 368, 43лв. за м.ноември 2016г.; 368, 43 лв. за м.декември 2016г.; 296, 46лв. за м.януари 2017г. и 51лв. за три дни болнични; 366, 57лв. м.февруари 2017г.; 366, 57лв. за м.март 2017г., представляващи неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор №37/08.09.2016г., и по молба на Н.Н. от 23.06.2020г., с посочени в същата способи за принудително изпълнение, е образувано с разпореждане от 25.06.2020г. на ДСИ П.Р. изп.д.№5066/20г. по описа на СИС при ВРС.Със същото разпореждане съдебният изпълнител е разпоредил и да се изпрати ПДИ до длъжника за сумите по изпълнителния лист + 32, 50лв. разноски, както и е насрочил опис на движими вещи на адреса на управление на длъжника на 20.07.2020г.След изискани справки за банкови сметки на длъжника е разпоредил на 01.07.2020г. налагането запор върху същите, а след установяване недвижим имот на длъжника, е разпоредил на 20.07.2020г. налагането на възбрана върху същия, вписана на 23.07.2020г. ПДИ до длъжника, изготвена на 25.06.2020г. от ДСИ П. Р., е изпратена по пощата до длъжника на 29.06.2020г., върната в цялост на 06.07.2020г., с отбелязване върху плика, че адресатът е непознат на адреса.В ПДИ дължимата по изп.лист сума е посочена като 1 727, 21лв./неолихвяема сума/ и 32, 50лв. разноски по изп.дело до тази дата, както и таксата чл.53 от ТДТКССГПК в размер на 189, 82лв. Сборът от сумите по цитирания изп.лист, издаден от ВРС, възлиза на 2 093, 78лв., а не на посочената в ПДИ сума от 1 727, 21лв., като последната е сбор от сумите по изп.лист, но без едната от двете последни суми от по 366, 57лв На 11.08.2020г. длъжникът „Трейдхо“ЕООД, чрез представляващия го управител, е депозирал по изп.дело молба, в която е посочил, че на 11.08.2020г. дружеството е заплатило изцяло задължението си по изп.дело в размер на 2 094лв., поради което моли делото да бъде прекратено, както и да се вдигнат наложените запори и възбрана.Към молбата е представено преводно нареждане от 11.08.2020г. за заплащане по сметка на ВРС на сумата от 2 094лв. с посочено основание „по изп.д.№5066/20г.“. На 12.08.2020г. е изготвен, чрез софтуерен продукт, документ, наименуван „извлечение за движение на постъпила парична сума по изп.д. №5066/20г./общо 2 094лв. от длъжника „Трейдхо“ЕООД/“ в табличен вид, с посочени данни за разпределение и изплащане на суми, с описание на сумите, имена и банкова сметка на получателите, на общата сумата от 2 003, 53лв., а именно: 189, 82лв. на ВРС/пропорционалната такса чл.53 от ТДТКССГПК/; 24лв./такса образуване на изп.дело/ + 8, 50лв./такса справка БНБ/ + 36лв./такса за запори по банкови сметки, 2бр./ + 18лв./такса за възбрана/ или общо 86, 50лв. на ВРС, и остатъкът от 1 727, 21лв. за Н.Н. с изброяване на отделните възнаграждения по месеци по изп.лист, в което изброяване не е включено възнаграждението за м.февруари 2017г. от 366, 57лв.Сборът от сумите за взискателя, възлизащ на 1 727, 21лв., е идентичен с този, посочен в ПДИ.Тази сума е и наредена по банковата сметка на взискателя на 12.08.2020г.С Постановление от 18.08.2020г. ДСИ П.Р. е приключила изп.дело на осн. чл.433, ал.2 от ГПК-изцяло заплатено задължение по изп.дело/дълг и разноски/, като постановлението е влязло в сила на 03.09.2020г.Върху гърба на изп.лист е посочена първоначално изплатената на 12.08.2020г. на взискателя сума от 1 727, 21лв. и заплатените д.т. по сметка на ВРС от общо 276, 32лв./189, 82лв.+86, 50лв./.След прекратяване на делото, ДСИ е разпоредил вдигане на запорите и възбраната. На 01.10.2020г. Н.Н. е депозирал молба по ел.поща по изп.дело, в която е посочил, че дължимата му се сума по изп.лист възлиза на 2 094лв., от която му е преведена сумата от около 1 730лв., издадено е постановление за прекратяване на делото, при положение, че от табличката е видно, че от ответника е пропуснато възнаграждението за м.02.2017г. в размер на 366лв., поради което претендира да се изпрати съобщение същият да заплати доброволно оставащите 366лв. На 01.10.2020г. ДСИ П.Р. е изпратила съобщение до счетоводната служба на РС-Варна/л.130/гръб/ от гр.д.№310/23г. по описа на ДРС/, с което уведомява, че сумата от 276, 32лв., преведени по сметка на ВРС на 12.08.2020г., следва да се върнат поради допусната грешка.Това съобщение е получено на 02.10.2020г. от служител при ВРС Ж. Б./л.131 от гр.д.№310//23г. по описа на ВРС/.На 06.10.2020г. сумата от 276, 32лв. е върната от сметка на ВРС по друга сметка на ВРС, от която е била изпратена, с посочено основание „върната д.т. по изп.дело №5066/20г.“/л.129 от гр.д.№310/23г. по описа на ДРС/.След връщане на сумата по изп.дело е разпределено на 07.10.2020г., със същия софтуерен продукт, на Н.Н. да се заплати сумата от 276, 32лв./върната от счетоводството на ВРС/ + 90, 25лв/останали неразпределени от първоначалната сума от 2 094лв., изплатена от длъжника на 11.08.2020г./, или общо 366, 57лв. и остатъкът от 0, 22лв. на ВРС за пропорционални такси.Впоследствие и тези три суми са отразени на гърба на изп.лист като платени с дата 07.10.2020г., с отбелязване, че съставляват върната на 06.10.2020г. държавна такса. На 06.10.2020г. ДСИ е разпоредил до длъжника да внесе сумата от 366лв. за м.02.2017г., която е била пропусната в ПДИ. На 12.10.2020г. Н.Н. е депозирал молба по ел.поща по изп.дело, в която е посочил, че е получил останалите 366, 57лв. на 09.10.2020г по банковата му сметка. Видно от гореустановеното, служителят Б. в счетоводната служба при РС- Варна, получила на 02.10.2020г. съобщението на ДСИ от 01.10.2020г. за връщане на сумата от 276, 32лв., като получена поради грешка, е превела в съответствие с дадените й указания обратно тази сума на 06.10.2020г. и впоследствие същата, ведно с останалата неразпределена сума от 90, 25лв., или общо 366, 57лв. са били преведени на Н.Н..Забавянето в заплащането на сумата не е следствие от допусната грешка от служител на Районен съд- Варна, работещ в счетоводството на съда.На 12.08.2020г. по сметка на ищеца е била преведена само сумата от 1 727, 21лв., защото само тази сума е била посочена от ДСИ в ПДИ до длъжника като сума, дължима от него по изп.лист/това е и сумата, посочена като дължима в изпратените запорни съобщения до банки и искането за вписване на възбрана до СВ-Варна/с добавяне на сумата от 86, 50лв. дължими такси и пропорционалната такса от 189, 20лв., общо 2003, 53лв./.Впоследствие и ДСИ е приключил на осн. чл.433, ал.2 от ГПК с постановление от 18.08.2020г. изп.дело, приемайки, че това е цялата сума - 1 727, 21лв., дължима на взискателя по изп.лист, платена му на 12.08.2020г., според отбелязването върху изп.лист, а остатъкът до 2003, 53лв. е за дължими такси, също платени на 12.08.2020г.Поради липса незаконосъобразни действия на служител в счетоводната служба на РС-Варна и бездействия на председателя на съда по упражняване контрол върху действията на служителя, предявеният против РС-Варна иск за присъждане на обезщетение за твърдените, че са претърпени от ищеца имуществени вреди от забавеното изплащане на сумата от 366, 57лв. за периода 14.08.2020г.- 09.10.2020г. в размер на 25 100лв., е неоснователен.Извън горното, следва да бъде посочено, че дори и сумата по ПДИ да беше правилно посочена, взискателят не би получил на 12.08.2020г. същата в цялост, доколкото преведената от длъжника 11.08.2020г. сума от 2 094лв. не включва целия дълг по изп.дело, представляващ сбор от сумата по изп.лист и разноските по изпълнението.Принципно, от нея ще е следвало да се отделят дължимите от длъжника държавни такси по съдебното изпълнение по ТДТКССГПК, които са привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, т.е. дължимата по изп.лист сума, която е с привилегия по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, не се явява заплатена от длъжника в цялост към 12.08.2020г. Предвид неоснователността на исковата претенция, обжалваното решение, с което искът е отхвърлен от първоинстанционния съд, макар и по различни съображения, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът