Решение № 432 от 8.12.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 571/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 ГПК и сл. Обжалвано е решение № 282 от 28.06.2023г., постановено по т.д. № 21 по описа за 2023г. на Окръжен съд П., с което е осъдено „Е.Ю.“ ЕИК.... със седалище и адрес на управление гр. П., район Ц., ул. „Х.Г.Д.“ № 37 да заплати на „И.“ ООД ЕИК..... със седалище и адрес на управление гр. С., п.к......, район „П.“, ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“ № 47, ет.5, съдебен адрес гр. П., ул. „П.“ № 2, Б.ц., офис 302 адв. Х.М. сумата от 110 150.24лв., представляваща получена без основание цена за достъп и пренос на електроенергия през разпределителна мрежа за периода 01.01.2021г. - 30.11.2022г., платена от ищеца по издадени от ответника фактури за този период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 16.01.2023г. до изплащането й и сумата от 15 186.01 лв., представляваща разноски по делото. Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „Е.Ю.“ ЕИК.... със седалище и адрес на управление гр. П., район Ц., ул. „Х.Г.Д.“ № 37 с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а искането отправено до въззивния съд е да бъде отменено решението и постановено друго, с което иска бъде отхвърлен и като последица да бъде отменено и решението в частта за разноските. Претендира разноски. Ответникът – „И.“ ООД ЕИК..... със седалище и адрес на управление гр. С., п.к......, район „П.“, ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“ № 47, ет.5, чрез адв. Е. Б. и адв. Х.М. счита жалбата за неоснователна и настоява оспореното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск на „И.“ ООД ЕИК..... със седалище и адрес на управление гр. С., п.к......, район „П.“, ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“ № 47, ет.5 против „Е.Ю.“ ЕИК.... със седалище и адрес на управление гр. П., район Ц., ул. „Х.Г.Д.“ № 37 с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с вр. чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: „И.“ ООД ЕИК..... е собственик на енергоемко предприятие, чийто основни производствени мощности са разположени в ПИ с идентификатор...... и ПИ с идентификатор.... и двата поземлени имота, собствени на дружеството ищец. Сочи, че снабдяваното на предприятието с електроенергия се осъществява чрез собствен на дружеството електропоровод – 20 кV, който е директно свързан с подстанция 110/20 кV „К. – 1“, собственост на „Н.“ ЕАД. Електропороводът е въведен в експлоатация, за което е издадено удостоверение № 65 от 15.08.2011г. от Гл. архитект на Община К., в което като възложител на строежа е посочено дружеството ищец. Твърди, че електропороводът е заведен и в счетоводните книги на ищеца като собствен на дружеството дълготраен материален актив, както и че същия снабдява предприятието му чрез четири трансформатора, негова собственост. Като сочи, че дружеството ответник няма права, върху който и да е от елементите на електроразпределителната мрежа, чрез която се снадбява ищцовото дружество с електроенергия, поради което и не дължи след въвеждане на собствения им електропровод в експлоатация цена за достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос през същата тази мрежа и въпреки успешно проведените производства за възстановяване на недължимо платени суми за периода от 2013г. до 2019г. на посоченото основание, ответника продължава да издава фактури, в които начислява посочените такси, а ищеца е заплатил същите за периода от м.12.2013г. до м.11.2022г., с което плащане ответника се е обогатил без основание, настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 110 150 лв., формирана от сбора на сума в размер на 73 777.61 лв., платена цена за пренос през разпределителната мрежа и сума в размер на 36 372.64 лв., платена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2022г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира разноски. Ответникът – „Е.Ю.“ ЕИК.... със седалище и адрес на управление гр. П., район Ц., ул. „Х.Г.Д.“ № 37 е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като твърди, че отношенията между страните са уредени с договор от 12.11.2013г., сключен на основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на електрическа енергия на „Е.Ю.“ ЕАД, Правила за управление на електрически мрежи, Правила за управление на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството електрическа енергия. Не оспорва факта, че ищецът е собственик на електропровод 20 кV и трафопост, но твърди, че след като този електропровод и трафопост снабдяват повече от един потребители на ел. енергия, то същия е част от електроразпределителната мрежа на „Е.Ю.“ ЕАД и подлежи на изкупуване по реда на §4 от ПЗР на ЗЕ, а ищецът необосновано отказва да преговаря за изкупуване на съоръженията, поради което и дължи цена за достъп до изкупуването му. В срока за представяне на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва твърдението на ответника, че процесния електропровод 20 кV е част от електроразпределителната мрежа на ответника. Оспорва и твърдението, че обектите на „И.“ ООД са присъединени към електроразпределителната мрежа, обосновано с факта, че присъединяването и функционирането на съоръженията се извършва на ниво средно напрежение, както и че ищеца ползва услугите пренос и достъп, като сочи, че това твърдение е в пряко противоречие с чл. 88, ал.1 ЗЕ. Оспорва и твърдението, че сключения на 12.11.2013г. договор обосновава дължимост на процесните суми, като заявява, че същия е подписан от ищеца, за да изпълни задължението си за избор на доставчик на свободния пазар, като клиент, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение и под угрозата, че при неподписването му ще бъде прекратено подаването на електроенергия. Това според него обосновава, че договора е подписан без основание и затова е нищожен, евентуално същия е нищожен като сключен в противоречие със закона – чл.88, ал.1 ЗЕ. Оспорва и твърдението, че цената на достъп до електроразпределителната мрежа отразява всички разходи, които ответника извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като заявява, че последната не е негова собственост. Ирелевантни счита твърденията на ответника, че след като електропроводът и трафопостът снабдяват повече от един потребител, то същите са част от електроразпределителната мрежа. В срока за допълнителен отговор не е постъпил такъв от ответника. Няма спор между страните, а това е установимо и от приложените по делото писмени доказателства – л. 13-35, че дружеството ищец е легитимиран собственик на ПИ с идентификатор...... и ПИ с идентификатор...., както и че за целите на осъществяваната от него търговска дейност - енергоемко предпиятие, в тези имоти е въведен в експлоатация строеж „Външно електрозахранване на УПИ....“, съгласно удостоверение № 65 от 15.08.2011г. на Гл. архитект на Община К., възложител на който „И.“ ООД. От Протокол № 1 от 19.07.1999г. е видно, че ищецът е закупил силов трансформатор 2 500 кУа и силов трансформатор 1000 кУа. Съответно, с фактура № 526 от 04.08.2008г. дружеството ищец е закупил комплексен трансформаторен пост „И.“, който е осчетоводил с инвентарен номер 4401 като 630 кУа, а с с фактура № 886 от 01.12.2004г. е закупил комплексен трансформаторен пост и к-ли НН, и е получил услугата демонтаж на мачтов трафопост и замяната му с новия, който е осчетоводил с инвентарен № 4285 като 400 кУа. От приетата пред първоинстанционния съд и без възражения от страните СТЕ на в.л. инж. К. се установява, че „И.“ ООД се електрозахранва от електрическа подстанция 110/20 кV „К. 1“, като сред захранващите елементи няма такива собствени на „Е.“ ЕАДиЕВН „Б.Е.“ ЕАД. Експертът е констатирал, че пред периода м.01.2021г. – м.11.2022г. дружеството е потребявало електрическа енергия в ИТН № 1113922 общо 6689328 кWh, като обектът е присъединен на ниво средно напрежение. Вещото лице е посочило, че закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ в п/ст. „К.1“, към която е присъединен електропровод 20 кV „И.“ по своите функции е електрорапределителна мрежа, собственост на „Е.“ ЕАД. Според инж. Л. К. електропровод 20 кV „И.“ е присъединен към килия № 24 на ЗРУ 20 кV в п/ст. „К. 1“, изходът на която представлява елемент от мрежа средно напрежение, а оператор на точката на присъединяване на процесния обект към ЗРУ 20 кV по отношение на дейността по диспечиране е специализираното диспечерско звено на Е.. ЕАД. Няма спор между страните, а това се потвърждава от изводите на приетата ССчЕ, която като неоспорена съдът кредитира, че за периода от 01.01.2021г. – 30.11.2022г. са издадени от ответника 23 бр. фактури, по които дружеството ищец е заплатило 73 777.61 лв. цена за пренос до разпределителната мрежа и 36 372.64 лв. цена за достъп до разпределителната мрежа или общо 110 150.25 лв. без ДДС. Спорът е концентриран досежно това налице ли е основание за извършеното плащане по издадените от дружеството ответник 23 бр. фактури т.е. предоставена ли е услугите по пренос и достъп до разпределителната мрежа, за която са издадени и същите тези фактури. Съгласно чл. 88 от ЗЕ разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществява от оператори – собственици на електроразпределителни мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Легалната дефиниция на „електроразпределителна мрежа“ е дадена в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ и съгласно нея това е съвкупността от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. Съответно дефиниция се съдържа и за „електропреносна мрежа“ - § 1, т. 20 от ЗЕ и според същата съставлява съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. След като не се установи ответното дружество да има собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа, захранваща с електроенергия предприятието на ищеца, който извод пряко следва от данните съдържащи се в СТЕ, то същото няма как и да предоставя услугите по пренос и достъп, за които е начислило такси и издало процесните 23 бр. фактури. Според ответника основание за начисляване на таксите пренос и достъп до електроразпределителната мрежа се съдържа в сключения между страните договор от 12.11.2013г., на което твърдение ищеца е противопоставил възражения за нищожност на същия договор. По тези възражения въззивният съд счита, че е формирана сила на пресъдено нещо с постановените и влезли в сила решения по т.д. № 28/ 2015г. на ПОС; т.д. № 27/2015г. на ПОС; т.д. № 313/2016г. на ПОС; т.д. № 349/2017г. на ПОС и т.д. № 312/2019г.. По тези приключили спорове между същите страните за предходни периоди е прието, че дружеството ищец не дължи платените от него и начислени от ответника такси пренос и достъп до електроразпределителната мрежа, като по част от тях е разгледано и възражението за нищожност на сключения на 12.11.2013г. договор, като същото е прието за основателно, а договора за нищожен на основанията, идентични със заявените в настоящото производство. Затова и същото това правозключващо възражение, заявено и подържано в настоящото производство е преклудирано от формиралата се сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена, като договора се приеме за нищожен като сключен в противоречие със закона – чл. 88, ал.1 ЗЕ. Изводът е, че облигационно отношение, с параметри, очертани от сключения на 12.11.2013г. договор между страните по спора не съществува, а несъществуващо правоотношение не може да бъде основание за начисляване на спорните такси за предоставени услуги. Всъщност, дори и в аванс за ответника да се приеме, че сключения договор е действителен, то, за да съществува вземане за ответника по него следва да се установи, че е налице изпълнение, изразяващо се в реално предоставяне на услугите, за които се претендира плащане на цена. Предвид установеният факт, в т.ч. и от приетата СТЕ, че дружеството ищец е директно присъединено към „Е.“ ЕАД чрез подстанция на „Н.“ ЕАД чрез собствени съоръжения, а не с такива на ответника, т.е. услугата „достъп“ се предоставя от „Е.“ ЕАД, а услугата „пренос“ чрез собствени на „Е.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД съоръжения до подстанция 110/20 кV „К.-1“, от където чрез собствения на дружеството електропровод до предприятието му, то изпълнение на твърдяните да са възложени за предоставяне услуги на ответника, липсва. Изложеното до тук налага да се приеме, че извършеното от ищеца плащане по процесните 23 бр. фактури е било без основание, в който смисъл е и решаващият извод направен от първоинстанционния съд, поради което и оспорения негов съдебен акт следва да бъде потвърден, със съответното и на основание чл. 272 ГПК препращане към мотивите. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – ответник за това, че след като дружеството ищец продължава да полза мрежови услуги на ниво средно напрежение договора за достъп и пренос по разпределителната мрежа, сключен с „Е.Ю.“ ЕАД не може да бъде прекратен. Всъщност, установеното по – горе преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо досежно недействителността на този договор, прави довода за неговото прекратяване ирелевантен. Без никакво значение за спора е обстоятелството, че към съоръженията на ищеца са присъединени и други потребители при липса на данни това присъединяване да е извършено от ищеца. Изводът е, че постановеното решение, като съобразен с материалния и процесуален закон съдебен акт, следва да се потвърди. При този изход на спора на въззиваемия се дължат разноски за въззивната инстанция, които съгласно приложения списък на разноските по чл.80 ГПК съдът констатира да са в размер на 9780 лв. с вкл. ДДС и представляваща платено адвокатско възнаграждение, за заплащане на които следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Мотивиран от изложеното, съдът