Решение № 3814 от 26.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3809/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответниците Н. Г. К. и Б. Н. К., чрез адв. Х., срещу решение № 307/06.01.2023г. постановено по гр.д. № 22678/2022г. по описа на СРС, 140-и състав, с което по предявения частичен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, са осъдени да заплатят солидарно на ищеца Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ Т.-Х.П.“, сумата 21 000 лева (от общо 100 165 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени през периода от м.07.2020г. до м.12.2020г., от стадо на ответниците от около 60-70 телета, крави и биволи, на собствени на ищеца насаждения от царевица в масиви №№ 13, 35, 40, 41, 52, 57, 81, 84, 86 с площ от 796.548 дка, в землището на гр. София, описани в заповед № ПО-09- 12056/26.09.2017г. Жалбоподателите намират обжалваното решение за неправилно и необосновано. Не кореспондирали със събраните по делото доказателства изводите на СРС, че посочените вреди в посочения размер настъпили върху процесните площи, както и че били причинени именно от собствени на ответниците животни. СРС изобщо не коментирал възражението на ответниците, че вредите настъпили от болест по царевицата, каквито данни се установявали от заключението на вещото лице З. Г.а. Установено било, че царевицата била насята в заплевени полета, което съчетано с природните условия намалявало добива с около 45%. Неправилно първоинстанционният съд ангажирал солидарната отговорност на ответниците, вместо разделно, не била доказана конкретната вина на всеки от тях. Относими към казуза били разпоредбите на ЗОСИ – чл. 8, ал. 1 и ал. 2, чл. 18, ал. 1. При наличието на такава вреда издирването на нарушителя било задължение на кмета на общината, пострадалата не заявила по реда на закона каквато и да е увреда, причинена й през процесния период. Съществен порок на обжалвания акт било безкритичното приемане на ответниците за нарушители, както и приемането на стойността 36 093.90 лева като стойност на вредата, която била хипотетична. Ищецът не установила и състоянието на селскостопанската си продукция, за да може да се установи предполагаемият добив от нея, липсвали доказателства за засегнатата площ, размера на погиналия добив и съответно – неговата стойност. Имало съществени противоречия в заключенията на двете изслушани експертизи, които не били коментирани от съда. Съобразно заключението на в.л. Г.а средният добив следвало да се изчисли след изсушаване на зърното до определено съдържание на влага, което в случая не било сторено, нямало данни и за поливни съоръжения. Не бил обоснован изводът на вещото лице П., че пропуснатият добив бил 299 тона, че площите били поливани, за точната засегната площ, предвид неизвършени от експерта геодезически измервания, несъобразяване на гъстотата на посевите. Отделно съобразно статистическите данни стопанската 2019/2020г. се характеризирала със засушаване в цялата страна, предвид на което добивите на всички земеделски култури били по-ниски в сравнение с предходната. По делото не било установено, че вредите били нанесени от животни, собственост на ответниците, а ако собствениците били повече от един следвало да се установи собствеността върху всяко животно и размерът на вредите, които то нанесло. Предпоставки за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците не били налице. От гласните доказателства не се установило безспорно идентифицирани животни на ответниците да били влизали в посевите на ищеца, не се твърдяло и не се установявало колко от тях били крави, колко телета и/или биволи, номерата на ушните марки, не се установявало ответниците да притежавали крави и телета. Обстоятелството, че ответниците гледали животни в съседство не можело да обоснове само по себе си доказаност на твърдението на ищеца, че именно техните животни изпотъпкали насажденията. Излагат собствен анализ на показанията, позовават се на справки от регистър на БАБХ, както и на обстоятелството, че частни стопани можело да гледат до 5 броя едри преживни животни без регистрация в БАБХ. Пълно и главно доказване не било проведено, СРС не приложил правилно неблагоприятните последици на недоказването, а разместил доказателствената тежест и прехвърлил на ответниците отговорността да доказват имало ли други животни в района, собственост на трети лица. Солидарната отговорност на ответниците не можела да бъда ангажирана – животните им се отглеждали отделно и пасли в отделни пасища, не си били възложили един на друг да си гледат и надзирават животните, не било разграничено чии били животните. По заявените подробни съображения молят за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ищецът Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ Т.-Х.П.“ депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който заявява становище за нейната неоснователност. Липсвала императивна разпоредба, която да задължавала ищеца да предприеме действия по реда на ЗОСИ, позовава се на чл. 5, ал. 3 от този закон. Твърденията, че не бил установен характерът и видът на вредите не кореспондирали с доказателствата по делото. Не били налице основания за кредитиране изводите на в.л. Г.а, тъй като предметът на изследването й към момента на изготвянето на заключението отдавна бил погинал, вещото лице използвало само снимки, без посещение и оглед, не бил приложен експертен подход, а субективизъм е тенденциозност, а и съдът допуснал процесуално нарушение с назначаването на повторна експертиза по същите въпроси, на които вече отговорило вещо лице П. в производството по чл. 207 ГПК. По делото несъмнено бил доказан характерът и произходът на вредите и това категорично не било заболяване по царевицата. Излага подробен собствен анализ на заключенията. Позовава се и на писмени доказателства от преписки по извършени проверки, съставен АУАН и НП, както и на гласните доказателства, от които релевантните за спора факти, в т.ч. собствеността на едрите преживни животни, нанесли щетите по посевите й намира, че били установени. Правилно СРС ангажирал солидарната отговорност на ответниците предвид установената съпричастност на животните на ответниците към резултата във вр. чл. 53 ЗЗД, а обстоятелството кое животно каква част от вредата е причинило било без значение по отношение на пострадалия. По изложените подробни съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното: Със сезиралата съда искова молба ищецът Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ Т.-Х.П.“ излага, че била земеделски производител. За стопанската 2019/2020г. й били разпределени за ползване масиви №№ 13, 35, 40, 41, 52, 57, 81, 84, 86 с площ от 796.548 дка, в землището на гр. София, описани в заповед № ПО-09- 12056/26.09.2017г. на Директора на ОД – Земеделие, в които ищецът засяла царевица сортове „Пионер-Р9175“ и „Декалб-DKС3939“. От края на м.07.2020г. до средата на м.12.2020г., стадо от 60-70 животни – крави, телета и биволи, собственост на ответниците, системно навлизало в посевите на ищеца, непридружавано от пастир. Животните били в заграждение с електропастир в непосредствена близост до посевите, а срещу входа на заграждението имало пътека, която водела директно до царевицата. Входът системно бил оставян отворен, за да могат животните безпрепятствено да стигат до посевите на ищеца. В резултат на това 207 дка от царевицата били унищожени, предвид на което ищецът не реализирала реколта от тях. Ищецът инициирала производство по чл. 207 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 51971/2020г. по описа на СРС, 154-и състав, в което съдът изслушал експертиза, съобразно която вредите били оценени в размер на сумата 100 165 лева. Предявява срещу ответниците частичен иск за солидарното им осъждане да й заплатят сумата 21 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на реколтата й от царевица в периода от м.07.2020г. - м.12.2020г., от животни на ответниците. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Г. К. и Б. Н. К. депозират писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не били налице предпоставки за ангажиране на солидарната им отговорност, не се установявало кои точно животни причинили вредите и че животните били собствени именно на ответниците, животните се отглеждали отделно, в отделни животновъдни обекти. Ищецът следвало да застрахова посевите. Признават, че ищецът била земеделски производител и обработвала земеделски земи, а ответниците отглеждали животни. Оспорват останалите изложени факти – че ищецът имала правно основание да използва и извлича добиви от конкретно упоменатите имоти през процесния период и изцяло, не било ясно в кои точно имоти настъпили вреди, стопанската година приключила на 30.09.2020г., след която дата договорът за наем, на който ищецът се позовала, нямал действие. Оспорват твърдението на ищеца, че посевите от царевица били прегазени и изядени от животни и че това били техните животни. От снимковия материал към експертизата от производството по чл. 207 ГПК се виждала болест по царевицата, оспорват размера на унищожените съгласно заключението площи. Изцяло оспорват заключението на вещото лице П. – заключението било изслушано в нарушение на правото им да задават въпроси, измерванията били извършени без технически средства, снимките от експертизата нямали координати, използваните методи не били обективни. Оспорват твърденията, че оставяли отворена врата – имотите им били изцяло заградени от електропастир именно, за да не се допуска това. Ползваните от ищеца имоти на юг граничели с паркинга на ТЦ „Джъмбо“ и Пътен възел – Яна, от където животни не можело да влизат, от запад били ползваните от отв. К. блокове, имало електропастир и животни не можело и не били влизали, от изток имало водни басейни, от където също не можело да влязат животни, а единствено влизане можело да се осъществи откъм сметището от север при малко пълноводие на р. Лесновска. Там били масивите на ищеца № 237, БЗС № 68134.2176.1 по таблицата, с площ 36 дка и част от масив № 239, БЗС 68134.3013.2 по таблицата, с площ от 81.1 дка. Представените към исковата молба жалби били клеветнически – представят решение на съда, от което се установявало, че ответникът К. не бил извършил твърдяното нарушение. По подробно изложените съображения молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски. Предявен е иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебни агротехнически експертизи, а и като безспорно между страните, съдът приема за установено, че през процесния период от м.07.2020г. до м.12.2020г. ищецът Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Х.П.“ обработвала земеделски земи с площ от 796.548 дка в землището на Челопечене, Столична община, обл. София-град, а именно масиви №№ 13, 35, 40, 41, 52, 57, 81, 84, 86, които през пролетта на 2020г. засадила с царевица за зърно. Не е спорно и от доказателствата по делото, в т.ч. Заповед № ПО-09- 12056/26.09.2016г. и заповед № ПО-09-11887/30.09.2020г. на Директора на ОД – Земеделие София-град се установява, че през същия период ответниците Н. Х. К. и Б. Н. К. ползвали масиви в същото землище, подробно описани по номера в горните документи. С отговора на исковата молба ответниците изрично признават, че отглеждали животни, вкл. и с въззивната си жалба признават, че ответникът К. през периода от 01.05.2020г. – 30.11.2020г. притежавал 78-89 говеда, а ответникът К. през същия период притежавала 72-97 бивола и 28-21 говеда. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че ответниците не притежавали крави и телета, а единствено говеда. В Уикипедия говедата са дефинирани като едри преживни животни, а като категории на понятието са описани крави (ж), бикове (м), юници-незаплодени (ж), бичета (м) и телета - новородени, бозаещи и подрастващи. Разпитана свидетелят Л.Л. – гл.специалист „ЕЗДР“ в СО, район Кремиковци, излага, че познавала землището на Челопечене и знаела за кравите и биволите на ответниците, които през 2020г. се движили безнадзорно в землището, излизали и по „Челопешко шосе“ и на магистралата. Принципно имало утвърден маршрут, по който животните следвали да се движат до пасището си. Знаела и за снимков материал във „Фейсбук“, на който се виждало животните да се движат по пътен възел „Яна“ и към „Джъмбо“. Често имало проблеми с тях. В администрацията на района през 2020г. постъпил сигнал от ищеца П. за нанасените й щети върху посевите от царевица. Свидетелят и колегата й М.Ц. отишли на място. Това било през м.08.2020г. Имало стъпкани и изядени кочани, следи от едри животни и изпражнения. Свидетелят видяла един бик и едно теле и се чувало, че имало животни и навътре. Не отишла да види, защото я било страх, затова и не гледала за ушни марки. Царевицата била висока колкото човешки ръст и навътре била висока. Свидетелят знае, че животните били на ответниците. Никой друг в района, освен ответникът К., не отглеждал биволи. Това били единствените крави и биволи в землището и ответниците ги отглеждали заедно. Свидетелят и колегата й съставили констативен протокол. Изискали и преписката от 05 РУ на МВР, София, защото в жалбата пишело, че те извършили посещение, при което животните били там. На ответника К. бил съставен АУАН и наказателно постановление. Засегнатите масиви според свидетеля били два. Не може да посочи конкретна площ, но било доста голямо. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира показанията на св. Л.. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. заповед № ПО- 09-12056/26.09.2019г., заповед № ПО-09-11887/30.09.2020г., заповед № РКР20-РД09- 109/15.06.2020г. за определяне на места за паша и маршрут, жалба, преписка на 05 РУ на МВР, АУАН, НП и др. Показанията й, че ответниците отглеждали животните си заедно кореспондират и с тези на свидетеля С.С. в частта им, в която същият излага, че базата била една, но разделена на две постройки. При разпита си свидетелят С.С. излага, че през 2020г. помагал на ответниците. Б. имала биволи, а Н. отглеждал крави. Базата била една, но разделена на две постройки. Лично им направил електропастирите. Входът го направил откъм реката. До пастирите си откарал един бус и непрекъснато бил там. Поотделно изкарвал животните на паша – водел ги сам, по маршрут. През 2020г. имал непрекъснат надзор върху тях, не навлизали в съседни масиви. Лятото свидетелят В.П. му звънял „на пожар“, че кравите били в царевицата. Дошла и полиция, обиколили целия масив и полицаите казали, че няма нито едно животно. Нямало и отъпкана царевица. Твърди, че когато отидел до селото за храна и цигари, свидетелят В.П. (син на ищеца) идвал с джипа си и умишлено отварял пастира и пускал кравите навън. В. „работел“ тази царевица и нарочно пускал кравите да му ядат царевицата, защото имал вражда с Н. и искал да го изкара виновен. Свидетелят С. знаел, че Н. (ответникът К.) подавал жалби и мисли, че и той самият (свидетелят С.) подавал. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на свидетеля С. са напълно лишени от логика в частта им, в която твърди, че свидетелят П. лично отварял на кравите, за да унищожават посевите на семейството му. Освен това по делото не е събрано нито едно доказателство в подкрепа на изложеното от свидетеля, че ответникът К., както и самият свидетел С., пускали жалби поради поведение на свидетеля П.. Отделно при положение, че свидетелят С. твърди, че упражнявал непрекъснат надзор, логично би било да насочи полицаите да видят, че животните са вътре в заграждението. Същевременно показанията на свидетеля С., че в посевите нямало животни и царевицата не била стъпкана са в пълен разрез с констатациите по преписката на 05 РУ на МВР от въпросната проверка, както и с установеното от показанията на другите двама разпитани по делото свидетели. Показанията на свидетеля С. съдът намира за недостоверни – нелогични и некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, вкл. показанията на св. Л. и св. П., предвид на което при преценката си по реда на чл. 172 ГПК не ги кредитира. Разпитан свидетелят В.П. – син на ищеца Х. П. излага, че се занимавали със земеделие, отглеждали царевица в землището на Челопечене, район Кремиковци. Нивите им били зад „Джъмбо“, пред езерото. Царевицата поливали с напоителна система – макара, помпа и агрегат. Агрегатът бил трактор, който движил помпата, а водата взимали от близкия гьол. През лятото на 2020г. – от 20 юли до края на прибирането на царевицата, огромни проблеми им създало стадо от едър рогат добитък – говеда, крави, бикове, биволи, които се разхождали безпрепятствено, бутали, газели, мачкали. Виждал животните на около 60-100 метра от границата, почти навсякъде в царевицата. Тя била гъста и не се виждало добре в дълбочина. Като площ в декари смята, че засегнати били около 200-250 дка. Свидетелят пускал жалби в полиция, община, на тел. 112. Когато дошли по сигнала му полицаите установили животните на място. Пастирът С. (св. С.), по прякор Д., нищо не обяснил на полицията. На пет метра непосредствено от кравефермата бил електропастирът – показва го на картата на л. 88 от преписката на СРС, на границата на насажденията с царевица. Посочва мястото, от което влизали животните – повече от североизток и по-малко от долната страна. Свидетелят П. тогава имал добри отношения с ответника Н. К.. Последният обещал да вземе мерки, после изградил пастира, говорили и за някакво обезщетение, но до такова не се стигнало. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира показанията на св. П.. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебна агротехническа експертиза, изслушана в производството по чл. 207 ГПК. По делото е приобщена съдебна агротехническа експертиза, изслушана в производството по чл. 207 ГПК, изготвена от в.л. П. след извършен на 31.10.2020г. оглед на място в царевичните масиви, обход на насажденията, изследване на доказателствата по делото и справки в упоменатите в заключението ОД „Земеделие“, София-град, МЗГХ, ДФЗ и др. Съобразно заключението ищецът засяла процесните площи с царевица от сортовете „Пионер-Р9175“ и „Декалб-DKС3939“. Това били хибриди с висок потенциал на продуктивност и дълъг вегетационен период. Площите били поливни, което било предпоставка за висок добив, тъй като културата била топлолюбива и влаголюбива. На място експертът установила, че площите били добре обработвани. Царевичните стъбла били високи, дебели и здрави, с добре развита листна маса. На всяко царевично стъбло имало по един кочан. Плевелите били малко – резултат от проведените изискуеми агротехнически мероприятия. По време на растежа била предприемана борба с плевелите, подхранване при поливни условия, напояване, борба с болести и неприятели. Установена била повишена гъстота на посева – 16.5-17 см. Във всички парцели царевицата била в отлично състояние, с изключение на унищожената от животните част от продукцията. В момента на огледа царевицата била в пълна зрялост с високи прогнозни добиви, а в частите, в които животните влизали, тъпкали и пасли, тя била почти напълно унищожена. При огледа си вещото лице установило, че във всички парцели, в дълбочина 40-50 метра навътре имало бутнати, нагризани, потъпкани царевични стръкове и наядени кочани. Ясно личали следи от копита и изпражнения на едър рогат добитък. Имало големи участъци с различна големина повалена и на много места наядена царевица. На отделни места ширината на ивицата достигала 100-130 метра, а в парцели № 68134-2176-1 и 68134-2179-1, дори и до средата. Унищожените растения в тази дълбочина на масивите била около 90-100% от засятата площ. Парцелите били оформени в два масива – първият с № 68134-3012-1 с площ 20.53 ха, с обиколка 1 800 метра, а вторият – сборен от всички останали 8 парцела с площ от 52.18 ха, с обиколка 2 800 метра. Общата площ била 72.71 ха, с обща обиколка 4 600 метра. Съобразно специалните си знания вещото лице приело 100% унищожени царевични насаждения за средно 45 метра, при което приело щета върху 207 дка (4 600•45) – напълно повалени, сгазени на земята и изядени кочани. При извършения оглед вещото лице установило, че в съседство с един от парцелите имало поставена телена ограда с бодлива тел – електропастир, но там при огледа нямало нито животни, нито пастир, който да се грижи за тях и да следи за изправността на електропастира. В два от парцелите на ищеца вещото лице видяло пръснати крави, непридружавани от пастир, които утъпквали и пасли насажденията. Изготвило снимки- приложение към експертизата. Вещото лице, съобразно специалните си знания, определило гъстота на посева 8 403 растения на декар, среден добив 1 445 кг/дка, от където извело извод за неполучен, поради унищожаването добив от 299 тона (207 дка•1445кг). При цена на тон царевица 335 лева за килограм, щетата се определя на 100 165 лева. При разпита си вещото лице П. излага, че имала познания да определи засетите сортове царевица. При огледа й царевицата не била обрана, а била налична, видима и висока около два метра. В края на посевите имало заплевяване, тъй като хербицидът не стигал до там при поливката. Направила измервания на междуредовото и вътрередовото разстояние, вътре в масивите пътища нямало. Нямала задача да определя болести по насажденията. Не била определяла процентно съотношение на влагата в кочаните. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответниците. Оспорва, че вещото лице не проверило засетите сортове, а се доверило на посочените от св. П. такива, не определило процентът на болната царевица, процентът на пътищата, на плевелите. Видно било и на снимките, че височината на кравите при холката била 80 см, а зад тях се виждало цялото поле. Ето защо никъде в полето царевицата не била по-висока от височината на кравите. Добивът бил определен хипотетично. При разглеждането на делото СРС допуснал експертиза по въпроси на ответниците и такава била изготвена от вещото лице З. Г.а. Намира, че заключението на вещото лице П. било изготвено без измерване на влажност на зърното, което било неправилно при определянето на средния добив. Стандартната влажност била 13% за нуждите на промишлеността и за фураж. Ако било по-висока зърното се изсушавало допълнително в сушилни. Снимките в заключението на вещото лице П. показвали 100% унищожена реколта от царевица, като нямало точни координати за местоположение. Виждало се наличие на главня по царевичните кочани и царевичното стъбло, което оказвало влияние върху добивите. Вещото лице П. използвало правилна методика за изчисляване на гъстотата на посева, ако тя била приложена върху конкретен парцел. В случая обаче квадратурата на увредения посев не била определена посредством GPS и липсвали лабораторни данни за влажност. Вещото лице Г.а намира, че поливката вероятно не била равномерна, на картата не били видни напоителни канали или други хидромелиоративни съоръжения. Определя цена на неполучената вследствие на увреждането от животни продукция от 36 093.90 лева. Съдът намира, че не са налице основания да не бъде кредитирано заключението на вещото лице П., изготвено след посещение на място и оглед. Вещото лице изследвало именно процесните масиви на ищеца с насаждения от царевица. Неизползването на GPS устройство с точни координати на местоположение не е основание да не се кредитира изводът на вещото лице П., че увредите били именно в масивите на ищеца, както и относно количеството напълно повалени, сгазени на земята и изядени кочани, а от тук и цена на неполучената от ищеца продукция, доколкото това вещо лице ясно описало методологията на извършеното изчисление. Дори и да не била измерена влажността на зърното, както излага вещото лице Г.а, при влажност над 13% се предприемало допълнително изсушаване. Болестите, плевелите, засушаването и др. негативни фактори, водещи до по-ниски добиви, били съобразени от заключението на вещото лице Г.а. Изводът за засятите сортове, установени от вещото лице П., е подкрепен от приетата като писмено доказателство по делото фактура за закупуване на семената за посев. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на двете агротехнически експертизи, настоящият съдебен състав приема, че нанесените вреди на ищеца от неполучена продукция били в минимален размер от 36 093.90 лева съобразно заключението на вещото лице Г.а, предвид на което изводите на първоинстанционния съд досежно размера на вредата от неполучена продукция са правилни и обосновани. Настоящият въззивен състав намира, че по делото се установява несъмнено, че същите вреди били причинени през процесния заявен по делото период от животните на ответниците Н. К. и Б. К.. Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че и говедата на ответника К., и биволите и говедата на ответника К., били поверени от тях за грижи и надзор на свидетеля С. и че в района не били отглеждани други стада от едри животни. В края на м.07.2020г., стадото, непридружено от пастира С., навлязло, газило и унищожавало насаждения на ищеца, които факти се установяват от писмените доказателства по делото и гласните такива, събрани посредством разпита на свидетелите Л. и П.. Животни в масивите на ищеца били установени и при посещението на св. Л. в началото на м.08.2020г., както и към момента на огледа на вещото лице П. в края на м.10.2020г. Изводът на съда за собственост на навлизалите в посевите на ищеца животни на ответниците не е разколебан от никое от доказателствата по делото. Този извод не се разколебава включително и от решението на СРС по НАХД № 6184/2021г., с което издаденото срещу ответника К. НП било отменено на формално основание, а не както се твърди в жалбата, поради неизвършване на деянието. Ето защо настоящият въззивен състав намира дължимото от ищеца пълно и главно доказване за проведено, а възраженията в противен смисъл за неоснователни. Противно на доводите в жалбата неизпълнението на тази процедурата по ЗОСИ не е пречка за пострадалото лице да води производство по общия гражданскоправен ред - чл. 5, ал. 3 ЗОСИ. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, безвиновна отговорност за причиняване на щети от вещ - в случая от животни. Безспорно по делото е установена собствеността върху животните – на двамата ответници, спрямо които в случая е насочена претенцията (независимо от възможността на чл. 50, изр. 1 ЗЗД). Предвид установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице в пълния размер, а не съобразно приноса си, предвид на което възраженията на въззивниците, че не следвало да бъде ангажирана солидарната им отговорност са напълно неоснователни. Безспорно се установи и вредоносното въздействие на животните на ответниците върху посевите на ищеца, както се установява и размера на щетите, като частичният иск е основателен в пълния предявен размер. Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено. По разноските: Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски има ищецът. Същата претендира и доказва сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 5 496 лева с ДДС, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да й бъдат присъдени. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд