Решение № 420 от 14.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 313/2025 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу Решение № 1 149/15.08.2024г. по т.д.№ 363/23 по описа на СГС, VI-24 състав, в частта, в която е отхвърлен иска на „Юробанк България“ АД срещу Х. Т. Т. за солидарното й осъждане с „Телекомуникационна компания“ ЕООД, ЕИК 130547001, и П. П. И. да заплати на основание чл. 430, ал. 1, ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: 54 674.53 лв.– главница; 1 940.81 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.02.2022 г. до 19.10.2022 г.; 3 349.01 лв. – мораторна лихва за периода 10.02.2022 г. – 20.02.2023 г.; 150.81 лв.– такси за периода 10.05.2022 г. – 20.02.2023 г.; 93.35 лв.– застраховки за периода 27.05.2022 г. – 20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като неправилно било прието от съда, че наследодателя на ответницата Х. Т. Т. е имал качеството на поръчител, а не на съдлъжник. Твърди, че последното се установява безпротиворечиво от клаузата на чл. 6 от Анекс А3-757/2010 от 17.06.2010г. към договора, в която се уговаря солидарна отговорност по чл. 121-123 от ЗЗД, като Т. Т. приема да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя наред с него. Счита, че съдът не е тълкувал волята на страните по договора, съобразно действително уговорената такава. Извод за вида на поетото задължение прави от факта, че до момента вече е имало уговорено поръчителство от страна на Т., а с анекса е уговорено нов вид задължение – встъпване в дълга на главния длъжник. Счита за неправилен извода на СГС, че за да е налице фигурата на съдлъжник, следва това лице да е получило нещо по договора. Твърди, че дори да се приеме, че Т. Ф. е бил поръчител по договора, то същият не може да се освободи от отговорността си като такъв, тъй като е дал съгласие за продължаването на срока за изпълнение на задължението по договора. Моли да бъде отменено решението и делото да бъде постановено ново, с което бъде уважен иска и срещу този ответник. Не са заявени доказателствени искания. В срок е постъпил отговор от ответницата по жалбата, в който се оспорва същата. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност в обжалваната част намира следното: От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Договор за кредит № 757/2007 г., e сключен на 14.06.2007 г. между „Банка Пиреос България“ АД, праводател на ищеца „Юробанк България“ АД, от една страна, и „Телекомуникационна компания“ ООД, ЕИК 130547001, от друга страна, като кредитополучател, и от трета страна – Т. Ф. Т., ЕГН ••••••••••, и С. З. Я., ЕГН ••••••••••, като поръчители, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 145 000 лв. за оборотни средства, с краен срок за изплащане на задълженията на съответното в пълен размер - не по-късно от 30.06.2008 г. В чл. 6, ал. 3 на Раздел II „Условия за ползване, обслужване, олихвяване, издължаване на кредита“, кредитополучателят се е задължил на датата на падежа да осигури по разплащателната си сметка необходимите парични средства за плащане на начислените лихви и вноски по главницата, като съгласно чл. 8, ал. 1 от договора кредитът се издължава безкасово от кредитополучателя. В чл. 4 е уговорено, че при подписването на договора кредитополучателят заплаща по сметка на банката административна такса за разходи по обслужването на кредита в размер на 1.5 % върху размера на одобрения кредит. В чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от едномесечния СОФИБОР плюс надбавка от 5%, която лихва ще се променя седмично, всеки първи работен ден на седмицата. В случаите на забава, в чл. 7, ал. 1 от договора, страните договорили, че просрочената главница ще се олихвява с неустойка в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10%. В чл. 19 на Раздел VI от договора страните са уговорили условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Вземането на банката е обезпечено с договор за поръчителство, сключен между банката и физическите лица Т. Ф. Т. и С. З. Я., инкорпориран в представения договор за банков кредит в раздел IV „Обезпечения по кредита“, по силата на който поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя. В Раздел V от договора за банков кредит се посочва, че поръчителите отговарят за задълженията на длъжника, без да е необходимо допълнително съгласие от тяхна страна, след писмено уведомление относно промяната на лихвения процент, други промени по кредита, обявяването му за предсрочно изискуем. В чл. 18 е уговорено, че поръчителите остават задължени по договора до пълното и окончателно погасяване на задълженията на кредитополучателя. Посочва се още, че продължаването на срока на договора има действие и спрямо поръчителите, като с подписването на договора за поръчителство те изрично дават съгласието си за това. С анекси А01-757/2008 г. и А2-757/2009 г. страните постигнали съгласие за удължаване на срока на договора за кредит (ползването и погасяването му) с една година. Тези анекси са подписани от банката, кредитополучателя и поръчителите Т. и Я.. С Анекс А3 - 757/2010 от 17.06.2010 г. страните по договор за кредит 757/2007 г. уговорили, че Т. Ф. Т. и С. З. Я. се задължават спрямо банката като солидарни длъжници във връзка с изпълнението на задълженията по договора за банков кредит и всички анекси към него. В чл. 7 на анекса е уговорено, че банката не освобождава от отговорност дружеството – кредитополучател, като последният заедно със солидарните длъжници продължават да отговарят по договора за банков кредит, както и анексите към него. Анексът е подписан от банката, кредитополучателя и лицата, посочени като съдлъжници. Наследодателят на ищцата – Т. Ф. Т. е бил съдружник и управител на „Телекомуникационна компания“ ООД. С договор от 12.11.2011г. той е продал дружествените си дялове от капитала на дружеството на П. П. И. и е бил освободен като съдружник и управител на дружеството. С анекс А05-757/2012 от 14.06.2012 г. отново е удължен крайният срок на договора с една година. В чл. 3 на анекса се посочва, че П. П. И. се задължава като солидарен длъжник спрямо банката по смисъла на чл. 121- 123 от ЗЗД. В анекса се посочва, че дружеството-кредитополучател не се освобождава от задълженията си, поети с подписването на договора за кредит и анексите към него. С този анекс страните отново постигат съгласие за удължаване на срока на договора за кредит (ползването и погасяването му) с една година. Анексът е подписан от банката, кредитополучателя, солидарните длъжници П. П. И. и С. З. Я. и не е бил подписан от наследодателя на ищцата Т.. С последващи два анекса е удължаван срока на договора с по една година. И двата не са подписани от Т.. С Анекс А9-757/2014 от 27.08.2014г., неподписан от Т., крайният срок на договора е удължен до 30.06.2015г. На ••••••••г. Т. Ф. Т. е починал. С анекс А10-757/2015 от 29.06.2015 г. е постигнато съгласие за изменение на чл. 6, а именно 30.06.2016 г., като е предвиден план за погасяване на главницата с уговорката, че погасената главница не може да бъде усвоявана отново. В изменението на чл. 6 е посочено, че с вноската с краен срок до 30.05.2016 г. следва да бъдат погасени всички усвоени суми по кредита над 123 000 лв., а до 30.06.2016 г. – всички усвоени от кредитополучателя суми. С анекс А14-757/2018 от 27.06.2018 г. страните уговарят, че размерът на кредита се определя в размер на 95 000 лв. В чл. 6, ал. 1 от договора са предвижда да се погаси с поетапно намаляване на главницата, както предходните анекси, като до 30.01.2019 г. следва да са погасени всички усвоявания над 90 110.40 лв., а до 30.06.2019 г. – всички усвоени от кредитополучателя суми. В чл. 7 на анекса е посочено, че банката освобождава от отговорност солидарния длъжник С. Я. за задълженията по договора за кредити че неговото освобождаване не засяга задълженията на кредитополучателя и П. П. И.. Съставяни са и последващи анекси за изменение на срока на договора, лихвения процент, освобождаване на солидарни длъжници и промяна на други условия по договора. На Т. Т. и или на ответницата Х. Т., в качеството на наследник по закон на починалия, не се твърди от ищеца да са изпращани уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Наследодателят на ищцата Т. Т. към момента на сключването на договора за кредит между „Телекомуникационна компания“ ООД и „Банка Пиреос България“ АД е имал качеството на поръчител. Със сключването на Анекс А3 - 757/2010 от 17.06.2010 г., последният е встъпил в дълга на дружеството и е придобил качеството на солидарен длъжник. Този извод следва от тълкуването на уговорката в посочения анекс, а именно, че Т. се е задължил да отговоря наред с длъжника за задължението по първоначалния договор, посочено е че придобива качеството на съдлъжник по смисъла на чл. 121- 123 от ЗЗД. Вярно е изложеното от СГС, че самото цитиране на правната норма не определя качеството на лицето, но от съвкупната преценка на договорките в посочения анекс е видно, че е налице съгласие на страните той да придобие качеството на съдлъжник. Уговорено е, в това си качество той да даде съгласие за директен дебит по своя сметка, от която за бъде погасяван кредита. Т. е дал съгласие за директно събиране на задължението от неговото сметка в банката, без да е посочен ред, в който да се търси задължението – първо от дружеството, а после от него. В този смисъл липсва поръчителство при което, тъй като същото има само гаранционно- обезпчителна функция, се търси първо изпълнение от длъжника и едва при липса на изпълнение от негова страна се ангажира и отговорността на поръчителите. По принцип разсъжденията на първоинстанционния съд относно разликите между фигурите на солидарния длъжник, встъпването в дълг и поръчителя са верни. Вярно е и изложеното, че при договорите следва да се търси действителното качество на солидарния длъжник, независимо от формулировката в договора. Практическите критерии за разграничаването между трите коментирани правни фигури са: първият критерий е дали солидарността е възникнала от уговорки, инкорпорирани в общ договор - при положителен отговор може да се касае до всяка от трите правни фигури, а при отрицателен отговор може да се касае само до две от тях /поръчителство или встъпване в дълг/; вторият критерий е каква е каузата на волеизявлението за обвързване на съответния солидарен длъжник - ако тя съвпада с каузата на главна страна по договора за общия дълг е налице солидарно съдлъжничество, а ако целта е да се отговаря за дълга без да се става страна по основния договор е налице или встъпване в дълг или поръчителство и допълнителен критерий за разграничаване на поръчителството от встъпването в дълг е дали волята е била за задължаване за чужд дълг или като за свой - в първия случай е налице поръчителство, а във втория - встъпване в дълг. От тълкуването на уговорките между страните следва извода, че Т. е встъпил в дълга на дружеството при условията на чл. 101 от ЗЗД на 17.06.2010г. Този извод се подкрепя и от факта, че след като пъвоначално е било учредено поръчителство, с анекса от 17.06.2010г. страните изрично са заявили волята си Т. да придобие качеството на съдлъжник, което би било излишно, ако са целели да запазят поръчителството в първоначалния вид. Въпреки, че основанието, на което той е поел задължението – неговото качество на съдружник в дружеството е отпаднало, между страните не е било изрично уговорено неговото освобождаване като съдлъжник (както това е било извършено за друг съдлъжник) и тъй като договорът е сключен в писмена форма, която е форма за валидност, не може да се приеме, че страните мълчаливо са се съгласили да отпадне това му качество. Фактът, че след освобождаването му като съдружник в дружеството, той не е подписвал анексите на договора, следва да се тълкува в смисъл, че той не се е съгласил с извършените изменения на съществените условия по договора. Дори да се приеме, че същият е дал предварително своето съгласие за изменение на срока на договора и други съществени уговорки от него и че дори без да го е подписвал се е задължил при условията на последващите анекси, то с факта на неговата смърт следва да се приеме, че договорът не е могъл да бъде вече изменян по отношение на него т.е. същият е останал във вида по анекс № 9 т.е. със срок на изпълнение – 30.06.2015г. Към този момент задължението на Т. е станало изискуемо. Искът е предявен на 21.02.2023г. В писмения си отговор, ответницата Т. е навела възражение за погасяване на исковата претенция по отношение на нея по давност. Възражението е основателно и доказано от събраните доказателства и искат следва да бъде отхвърлен на това основание, тъй като задължението е погасено по давност на 30.06.2020г. Липсва пречка вземането да се погасява с различна давност по отношение на солидарните длъжници (арг. чл. 125 от ЗЗД). За пълнота следва да се отбележи и че е основателно възражението на ответницата за погасяване на задължението на нейния наследодател на основание чл. 124 ал.2 от ЗЗД. С анекс А14-757/2018 от 27.06.2018 г. страните уговарят, банката освобождава от отговорност солидарния длъжник С. Я. за задълженията по договора за кредити че неговото освобождаване не засяга задълженията на кредитополучателя и П. П. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ЗЗД, опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В конкретния случай, след като е опростено задължението на солидарния длъжник Я., изрично кредиторът е посочил, че запазва правата си срещу „Телекомуникационна компания“ ООД и П. И., което означава, че не е избрал да запази правата си срещу Т. (в случая срещу неговата наследница по закон). Основателно е и възражението, че задължението е новирано с анекса от 29.06.2015г. и след като наследодателят на ответницата не е бил страна по него, по отношение на него то се е погасило на основание чл. 124 ал.1 от ЗЗД. Тъй като, като краен резултат решението в обжалваната част, съвпада с това на настоящата инстанция, макар и по други мотиви, следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна е претендирала присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. с ДДС, което следва да бъде уважено, с оглед изхода на производството. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът