Решение № 892 от 18.7.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 177/2024 г.

Производството е образувано по жалба от И. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], •••, против Заповед № ЛС-01-3 от 26.04.2024 г. на Началника на Военно формирование 54830 - Варна, с която е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ - при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност и във връзка с Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-982 от 25.05.2023 г., изд. от ЦВМК за Общи заболявания при Военномедицинска академия - София. Заповедта се счита за неправилна и незаконосъобразна по следните съображения: Не се оспорва наличието на Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-982 от 25.05.2023 г., изд. от ЦВМК за Общи заболявания при Военномедицинска академия - София, с което жалбоподателят е освидетелстван като негоден за военна служба поради установени заболявания. Посочва, че експертното решение е оспорил по законоустановения ред, като е било образувано адм. дело № 20237280700295/2023г. по описа на Административен съд - Ямбол, по което с Решение № 468/02.04.2024 г., съдът оставил без уважение жалбата. Това решение е обжалвал пред Върховния административен съд, който не е постановил окончателно решение. Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-982 от 25.05.2023 г. е издадено от ЦВМК - София преди приемането на новата ал. 2 на чл. 162 от ЗОВСРБ, същото не е влязло в законна сила, поради което жалбоподателят счита, че то не може да бъде основание за прекратяване на договора му за военна служба.Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЛС-01-3 от 26.04.2024 г. на Началника на Военно формирование 54830 - Варна, като неправилна и незаконосъобразна и да присъди сторените разноски. По жалбата е постъпил писмен отговор от Началника на Военно формирование 54830 – Варна, чрез юрисконсулт, със становище за следното: Счита се, че административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 146, т.3 от ЗОВСРБ прекратяване на договора за военна служба на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - става със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица по т.7.2. от Заповед на №ОХ-672/15.08.2023г. на Министъра на отбраната. Към датата на издаване на оспорения акт жалбоподателят Д. е заемал длъжността - „Помощник-дежурен по наблюдение, той и дежурен по пост ПВО в Оперативен център за морски суверенитет“ във военно формирование 54830-Варна.С оглед на това и предвид цитираната разпоредба на чл. 146, т.3 от ЗОВСРБ, вр. т.2. от Заповед №ОХ-672/15.08.2023г. на Министъра на отбраната, компетентен да издаде заповед за прекратяване на договора за военна служба на старшина И. Д. е командирът на в.ф.54830-Варна, който е и издател на процесния акт.Заповедта е издадена в писмена форма /каквото е и изискването на ЗОВСРБ/ и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност, означен е органът, който я е издал, посочен е адресатът й, отразени са фактическите и правните основания за издаването й, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датирана и подписана.Със Заповед № ЛС-01-3/26.04.2024г. на командира на в.ф. 54830-Варна, на основание чл.162, ал.1, т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият, се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност, установена от военномедицинските органи и във връзка с Експертно решение по годността за военна служба №ВС-982/25.05.2023г. издадено от Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия - София, съгласно което поставената диагноза е „ ИБС. Д. Б., С. С. П. М. И..СТЕНТИРАНА LAD С DES. А. Х. III СТ. Х. Н.. ХБЗ IV СТ. Х. Х.. Решението е съобразено с Медицинските стандарти, Приложение №1 от Наредбата за военномедицинска експертиза №Н-6/2018г. и гласи „НЕГОДЕН ЗА ВОЕННА СЛУЖБА“. Решението на ЦВМК е обжалвано от Д. пред Административен съд Ямбол, образувано е адм. дело №295/2023г., като с Решение №468/02.04.2024г. съдът е оставил без уважение жалбата му. Решението на Административен съд Ямбол е обжалвано пред Върховния административен съд и до настоящия момент няма произнасяне по жалбата. Твърдението на Д., че Заповед №ЛС-01-3/26.04.2024 г., издадена от Командира на военно формирование 54830-Варна, е постановена в нарушение, преди влизането в сила на Експертното решение по годността за военна служба № ВС-982 от 25.05.2023г. на ЦВМК се счита за неправилно, тъй като съгласно чл.162, ал.2 от ЗОВСРБ актовете на военномедицинските органи, могат да бъдат обжалвани по реда на АПК, като жалбата не спира изпълнението. Счита се, че неприключило производство по обжалване на административен акт, с което е установена здравословна непригодност за военна служба на жалбоподателя, не е пречка за прекратяване на договора за военна служба, поради това, че производствата не са преюдициални едно спрямо друго. Във връзка с горното се счита, че за командира на военното формирование 54830-Варна е съществувала нормативна обвързаност и задължение да прекрати правоотношението със жалбоподателя поради непригодност за военна служба. Това е било единственото възможно законово действие от страна на командира.Иска се жалбата да бъде отхвърлена като се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят И. Г. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. Н. С. от •. Жалбата се поддържа по основното съображение, че няма налице влязло в сила експертно решение. Поради това се счита, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона и в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 141, ал. 3 от ЗОВСРБ и се иска да бъде отменена като се присъдят сторените по делото разноски. Ответната страна Началника на Военно формирование 54830 – Варна, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Р. Ж. С., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските за адвокат, които претендира жалбоподателя, и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното съдът намира за установено следното: Предмет на съдебен контрол е Заповед № ЛС-01-3 от 26.04.2024 г. на Началника на Военно формирование 54830 - Варна, с която е прекратен договора за военна служба на жалбоподателя И. Г. Д., [ЕГН], старшина І степен –на длъжност помощник-дежурен по наблюдение, той и дежурен по пост ПВО в Оперативен център за морски суверенитет във военно формирование 54830-Варна; освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ.Заповедта е връчена на И. Г. Д. на 26.04.2024г.Жалба против нея е постъпила в Административен съд Ямбол с вх.№925/08.05.2025г.(товарителница №5300573668566 от 07.05.2024г. на ЕКОНТ). Предвид това, съдът приема жалбата за допустима като подадена от надлежна страна(адресат на заповедта), неблагоприятно засегната, в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), съгласно препращащата разпоредба на чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ и пред местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя. По съществото на спора съдът взе предвид следното: Писмените доказателства от кадровото досие, постъпили с отговора на Командира на военно формирование 54830-Варна сочат за това, че жалбоподателят е военнослужещ, по силата на Договор за военна служба №255 от 26.05.2010г., към датата на издаване на обжалваната заповед е заемал длъжност помощник-дежурен по наблюдение, той и дежурен по пост ПВО в Оперативен център за морски суверенитет във военно формирование 54830-Варна. Страните не спорят, че Заповед № ЛС-01-3 от 26.04.2024 г. на Началника на Военно формирование 54830 – Варна, е издадена от компетентен орган, оправомощен по реда на чл.146, т.3 от ЗОВСРБ с изрична Заповед №ОХ-672/15, 08.2023г. на министъра на отбраната. Спазени са изискванията на установената от закона писмена форма с разпоредбите на чл.59, ал.1 и ал.2 АПК - актът съдържа: наименование; наименование на органа, който го е издал; адресат, фактически и правни основания; разпоредителна част; дата и подпис на издателя; указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. От фактическа страна заповедта е мотивирана с издадено Експертно решение по годността за военна служба № ВС-982 от 25.05.2023г. на ЦВМК към Военномедицинска академия-София, представено по делото.Видно от същото И. Г. Д. е освидетелстван като негоден за военна служба поради общо заболяване, на основание Медицински стандарти, Приложение № 1 от Наредбата за военномедицинска експертиза №Н-6/2018 г., Р. I 25.2 „Б“, Р. Z 95.5, Р. I 10 „А“, Р. I 12.0 И Р. Z 99.2 от МС/2018 г., Част I. Експертно решение по годността за военна служба № ВС-982 от 25.05.2023г. на ЦВМК към Военномедицинска академия - София е било обжалвано от И. Г. Д., по жалбата е било образувано адм.д.№295/2023г. на Административен съд Ямбол, което към датата на издаване на обжалваната заповед(26.04.2024г.) не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, видно от наличната по делото справка (л.58) и представените към жалбата доказателства за подадена жалба срещу Решение №468/02.04.2024г. по адм.д.№295/2023г. на Административен съд Ямбол.При извършена служебна справка към датата на проведеното открито съдебно заседание на 02.07.2024г. по настоящото дело съдът е установил и наличието на образувано адм.д.№4677/2024г. на Върховния административен съд по жалбата на И. Г. Д. срещу съдебния акт по адм.д.№295/2023г. на Административен съд Ямбол, което е висящо, т.е. не е налице и нов факт, който съдът следва да вземе предвид при преценката за съответствие на акта с материалния закон, която дължи по арг. от чл.142, ал.2 АПК. Предвид горното, основателно е оплакването в жалбата за неправилно приложение на закона, по съображението, че Заповед № ЛС-01-3 от 26.04.2024 г. на Началника на Военно формирование 54830 – Варна е издадена при наличието на невлязло в сила експертно решение, с което жалбоподателят е освидетелстван за негоден за военна служба, т.е. заповедта е преждевременно издадена. Разпоредбата на чл.162, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ визира настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи като основание за прекратяване на договора за военна служба, но според чл.77, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България(ППЗОВСРБ) постановеното експертно решение на военномедицинските органи е основание за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили па Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност), само когато е влязло в сила. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че подадената жалба не спира изпълнението на експертното решение, поради което няма пречка за издаване на заповедта. Нормативното предписание на чл.77, ал.1 от ППЗОВСРБ е за влязло в сила експертно решение, а не за изпълняемо експертно решение по силата на допуснато предварително изпълнение на акта. В подкрепа на този извод е и отмяната на чл. 77, ал. 5 от ППЗОВСРБ (ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., отм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.), който е предвиждал, че заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 30 дни от датата на издаване на експертното решение. Следователно наличието на издадено експертно решение не е достатъчно фактическо основание за издаване на заповед за прекратяване на договора за военна служба, необходима е проверка за това дали този акт е влязъл в сила, тъй като издаваните от ЦВМК актове за освидетелстване и преосвидетелстване на военнослужещи по отношение степента на получените увреждания, работоспособността и годността им за военна служба, освен че съдържат експертиза по здравословното състояние на освидетелстваните лица, носят и белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като засягат непосредствено права и законни интереси на освидетелстваните лица. Експертното решение/заключение относно годността за военна служба рефлектира пряко върху правото на военнослужещия на труд, поради това и целта на закона е именно това да става при безспорна установеност, а не предварителна изпълняемост на акта на органа на медицинската експертиза. На последно място, съдът счита за необходимо да посочи, че правото на труд е основно право, гарантирано в чл.48 от Конституцията на Република България(КРБ).Това право е неотменимо и ненакърнимо(чл. 57, ал.1 и ал.2 от КРБ), поради което дори да се приеме се чл.162, ал.1, т.3 вр. с ал.2 от ЗОВСРБ дават правомощие на органа да прекрати договора за военна служба без да изчака влизането в сила на експертното решение относно годността за военна служба, това правомощие не следва да бъде упражнено, тъй като е непротивопоставимо на сочените по-горе разпоредби от КРБ, които имат пряко приложение. С оглед на изложеното съдът приема, че Заповед № ЛС-01-3 от 26.04.2024 г. на Началника на Военно формирование 54830 – Варна е издадена при наличието на отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК – несъответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията за разноски за жалбоподателя по представения списък за платена държавна такса в размер 10лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер 1000лв.Възражението на ответника за прекомерност на платения адвокатски хонорар от жалбоподателя съдът счита за бланкетно и необосновано, а и съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платеното възнаграждение е в минимално предвидения размер - 1000лв. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът