Чл. 141 ЗОВСРБ
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
Глава седмаРаздел Iв сила9 решения го цитират
На военна служба се приемат пълнолетни български граждани, които отговарят на следните изисквания:
имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите);
не са по-възрастни от 40 години;
годни са за военна служба;
не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
срещу тях няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
нямат друго гражданство;
не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение";
покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;
са психологично пригодни.
Годността за военна служба по ал. 1, т. 3 се определя от военномедицински органи при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
Психологичната пригодност за военна служба се определя от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.
Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията наЗакона за защита на класифицираната информация.
На военна служба могат да се приемат и лица, изпълнявали военна служба (кадрова военна служба), отговарящи на изискванията на ал. 1, с изключение на т. 2, ако:
не са били освободени по дисциплинарен ред;
към датата на приемане на военна служба им остават не по-малко от 5 години до навършване на пределната възраст почл. 160за военното звание, изискващо се за заемане на длъжността;
кандидатстват за заемане на длъжността не по-късно от 10 години след освобождаването от военна служба (кадрова военна служба).
Обстоятелството по ал. 1, т. 4 се установява служебно от назначаващия орган.