Решение № 2081 от 5.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 189/2024 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.171, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на Н. З. Ж.. Предмет на разглеждане е Заповед № ЛС-01-3/08.01.2024г. на Командира на Военно формирование (ВФ) 22480-Бургас, с която е прекратен договора на жалбоподателя Ж. за военна служба и е освободен от длъжността „палубен моряк“ в палубна команда в „Щурманска секция“ в сектор „Оперативен“ на кораб ІІ във ВФ 22480-Бургас, както и от военна служба на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3, чл.162, ал.1, т.3 вр. чл.162, ал.2 от ЗОВСРБ, поради настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи – Експертно решение по годността за военна служба № ВС-2316/06.12.2023г. с вх. № 3821/08.12.2023г. (Експертно решение). Заповедта се оспорва с твърдения за нищожност поради липса на компетентност у издателя й, нарушения на изискванията за форма - неизлагане на достатъчно фактически обстоятелства, несъобразяване с материалния закон - оспорва да е негоден за военна служба на посоченото основание, както и при несъответствие с целта на закона. Заявено е искане за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски. Oтветникът по оспорването – Командир на ВФ 22480 Бургас, чрез представител по пълномощие, е подал отговор, в който жалбата се оспорва и се иска отхвърлянето й. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат П. К. от АК Бургас, който поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания. Поддържа се и искането за присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по оспорването се представлява от юрисконсулт А. С., която оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощникът на ответника е представил писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: С договор № 03.100-8-I-194/01.12.2022г. за военна служба, сключен между Командира на ВФ 22480-Бургас и жалбоподателя Н. Ж., последният е назначен на длъжност „палубен моряк“ в палубна команда в щурманска секция сектор „Оперативен“ на фрегата във ВФ 22480 Бургас, изискваща военно звание „матрос 3-ти клас“ (листове 130-132). Договорът за военна служба е сключен за срок от три години, считано от 01.12.2022г. Според чл.13, договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба при условията и реда на ЗОСВРБ и ППЗОСВРБ. Със Заповед № РД-13-152/11.08.2023г. на Командира на ВФ 22480 Бургас на жалбоподателя Ж. е наредено да изпълнява 24-часово дежурство на 12.08.2023г. извън пункта за базиране (лист 30). По време на дежурството на жалбоподателя му прилошало и изгубил съзнание. Извикана била по спешност медицинска помощ и жалбоподателят бил отведен до МБАЛ „Сърце и мозък“ Бургас за допълнителен преглед. На следващия ден колегите му забелязали неадекватно поведение и несвързан говор. По заявка на командира на ВФ 22480 Бургас, на 15.08.2023 г. била проведена психологическа консултация на матрос Ж. с психолога на ВФ, за която бил съставен Протокол рег. № 4942/17.08.2023 г. (листове 8-9), в който са обективирани резулатите от консултацията: изразена тревожно-депресивна симптоматика със заявени суицидни мисли; нереалистична самооценка, емоционална незрялост, неефективни стратегии за преработване и справяне с негативните емоции; притежава външен локус на контрол, т.е. липса на самокритичност и търси вината извън себе си; мнителен, подозрителен, лесно създава, но не умее да поддържа дълготрайни емоционални връзки; съмнения за системна употреба на алкохол и медикаменти – успокоителни и сънотворни. Дадена е препоръка за преглед и евентуално лечение и прогноза от психиатър и клиничен психолог в Клиника „Психиатрия“ към Военномедицинска академия (ВМА) София. В тази връзка от ВИД Командир на ВФ 22480-Бургас била изготвена Здравно-производствена характеристика на матрос 1 клас Ж., рег. № 4955/18.08.2023г., в която е възпроизведено заключението на психолога на ВФ и жалбоподателят бил изпратен в Клиника „Психиатрия“ към ВМА София за планова хоспитализация, диагностично уточняване и лечение (л.10). Според данните в епикриза, издадена от Клиника „Психиатрия“ при ВМА София, жалбоподателят е постъпил на 22.08.2023г. в психиатричното лечебно заведение по повод загуба на съзнание на 12.08.2023г. по време на дежурство, когато колегите му забелязали неадекватно поведение и несвързан говор. На Ж. бил направен преглед и психологична консултация, според която са налице данни за тревожно-депресивна симптоматика и суицидни мисли. Посочено е, че пациентът споделя за дългогодишна алкохолна злоупотреба, поява на абстинентна симптоматика в сутрешните часове и лечение с диазепам при нужда. Последно консумирал алкохол вечерта преди приемането му в лечебното заведение (около 200 мл уиски, по негови думи). В последния месец се чувствал потиснат, след раздяла с негова колежка, която бил обвързан. Чувствал, че няма смисъл да живее и увеличил алкохолната употреба до всекидневна консумация на поне два литра бира. По данни на командира на формированието, преди три месеца колегите на жалбоподателя усетили, че мирише на алкохол, а преди седмица го хванали да пие. Четири пъти имал припадъци с прехапване на езика и изпъване на крайниците. Според данните в епикризата, в началото на болничния престой абстинентната симптоматика вследствие на алкохолна употреба била овладяна в пълна степен, като в хода на лечението са се нормализирали параклиничните му показатели. Жалбоподателят бил изписан на 13.09.2023г. в ясно съзнание, с предписана медикаментозна терапия за дома. Отразено е, че СЛКК изписва Ж. по рубрика F10.2 „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост“; лицето следва да се яви за контролен преглед на 04.10.2023г. (листове 12-13). След проведени изследвания от Функционална военномедицинска комисия към МБАЛ – Варна, на жалбоподателя е поставена диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост“. С оглед на поставената диагноза било издадено Експертно решение на годността за военна служба/служба в доброволния резерв № П-631 от 09.10.2023г., в което е прието, че освидетелстваният е негоден за плавателна длъжност, с препоръка годността за военна служба да се определи от Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) по надлежния ред (лист 37). С писмо Командирът на ВФ 22480 Бургас уведомил председателя на ЦВМК към ВМА София за установеното заболяване на жалбоподателя, като към писмото била приложена здравно-производствена характеристика с peг. № 7359/04.12.2023 г. (лист 17). С Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-2316/06.12.2023г., постановено от ЦВМА, е поставена диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Акцентуация на личностови черти“, и на основание медицински стандарти, Приложение № 1 от Наредбата за военномедицинска експертиза №Н-6/2018 г., е дадено заключение, че матрос Н. Ж. е негоден за военна служба по p.F 10.2, p Z73.1 гр.4, част 1 МС/2018г. (лист 19). Експертното решение било обжалвано от настоящия жалбоподател и въз основа на жалбата е образувано административно дело № 2484/2023г. на АдмС Бургас, по което е постановеното решение № 8075/23.10.2024г., в сила от 15.11.2024г., с което жалбата е отхвърлена. Със Заповед № ЛС-01-3/08.01.2024г. на Командира на ВФ 22480 Бургас е прекратен договорът на Ж. за военна служба и е освободен от длъжността „палубен моряк“ в палубна команда в „Щурманска секция“ в сектор „Оперативен“ на кораб ІІ във ВФ 22480 Бургас, както и от военна служба на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3, чл.162, ал.1, т.3 вр. чл.162, ал.2 от ЗОВСРБ, поради настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи – Експертно решение по годността за военна служба № ВС-2316/06.12.2023г. с вх. № 3821/08.12.2023г. (лист 60). Със Заповед № ЛС-01-4/08.01.2024г. на Командира на ВФ 22480 Бургас Ж. е отчислен от списъчния състав на ВФ 22480 Бургас на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ (лист 62). С определение № 9831/02.12.2024г. производството по настоящото дело е разделено и е разпоредено жалбата срещу тази заповед да се образува и разгледа в отделно производство. Върху заповедта са налични следните отбелязвания – че на 08.01.2024г. жалбоподателят се запознал със заповедта, а на 11.01.2024г. получил препис от нея. Съдът приема, че срокът за оспорване е започнал да тече на 11.01.2024г., когато заповедта е била връчена на жалбоподателя, поради което подадената на 24.01.2024г. жалба е в срока по чл.149 от АПК. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който според чл.171 от ЗОВСРБ, подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Обжалваната заповед е валиден писмен акт, издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити. Заповедта е подписана от лицето, персонализиращо административния орган – Капитан ІІ ранг С. Х., който е назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир на ВФ 22480 Бургас“ до назначаване на титуляр на длъжността за срок не по – дълъг от една година, със Заповед № КВ-404/28.06.2023г. на Министъра на отбраната (лист 44). Заповедта е издадена при делегирана компетентност, поради което са изцяло неоснователни доводите за нищожност. Според чл.161, т.3 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба на войниците (матросите) се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Със Заповед № ОХ-672/15.08.2023г. на Министъра на отбраната, т.8.2, командирите на самостоятелни батальони и приравнените на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ („капитан ІІ ранг“), са оправомощени да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците (матросите) в подчинените им ВФ (листове 45-49). Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване, като така са спазени минималните изисквания за съдържание, очертани в чл.59, ал.2 от АПК. Описани са фактите, на които се е позовал издателят й, като е приел, че жалбоподателят е негоден за военна служба, която негодност е установена с Експертното решение на ЦВМК. Посочено е и кореспондиращото правно основание. Посочване на експертното решение с неговия номер, дата и издател е достатъчно да удовлетвори изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тълкувани във връзка с чл.162, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ. Разяснено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Затова са несподели доводите в жалбата за допуснати нарушения на формата на акта, от които са изводими и доводите за съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При служебната проверка съдът не установи да са допуснати други, непосочени в жалбата, процесуални нарушения. Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. Според чл.162, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие, при настъпила негодност за военна служба или психологическа непригодност, установена от военномедицинските органи, съответно от органите по чл.141, ал.3 от ЗОВСРБ. Според чл.141, ал.2 от ЗОВСРБ, годността за военна служба по ал.1, т.3 се определя от военномедицинските органи при условия и ред, определени с акт на министъра на отбраната. Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № Н-6 от 13 февруари 2018 г. за военномедицинска експертиза, в чл. 2, ал. 1 от която е посочено, че един от органите на военномедицинската експертиза е ЦВМК към ВМА, която в настоящия случай е издала Експертното решение, послужило като фактическо основание за прекратяване на договора за военна служба. Съдът не дължи обсъждане на доводите срещу законосъобразността на Експертното решение, които е недопустимо да се релевират срещу заповедта за прекратяване на военна служба. Тези доводи са обсъдени и отхвърлени в производството по жалба срещу Експертното решение. Неоснователен е доводът, че обжалваната заповед е незаконосъобразна затова защото е издадена преди влизане в сила на Експертното решение. Според чл.162, ал.2 от ЗОВСРБ (в сила от 5.01.2024 г.), актовете по ал. 1, т. 3 на военномедицинските органи, съответно на органите по чл. 141, ал. 3, могат да бъдат обжалвани по реда на АПК, като жалбата не спира изпълнението. Следователно по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на експертното решение, което е основание за прекратяване на договора за военна служба. Действително нормата на чл. 77, ал. 1 от ППЗОВСРБ в относимата й редакция (ДВ, бр. 51 от 2019 г.), регламентира, че прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се извършва въз основа на влязло в сила експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 ЗОВСРБ, като в сега действащата редакция на чл.77, ал.1 отпада изразът „влязло в сила“. Но действащата към момента на издаване на оспорената заповед редакция на чл.77, ал.1 от ППЗОВСРБ е в противоречие с чл.162, ал.2 от ЗОВСРБ, в сила към момента на постановяване на административния акт, като последната норма регламентира, че обжалването на експертните решения не спира изпълнението им, т.е. влизането им в сила не е условие за прекратяване на договора за военна служба на посоченото основание чл.162, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ. Доколкото ЗОВСРБ е нормативен акт от по-висока степен, то правилно при издаване на оспорената заповед е съобразена неговата разпоредба. Отделно от изложеното и както вече беше споменато по – горе, с влязло на 15.11.2024г. в сила решение № 8075/23.10.2024г., постановено по административно дело № 2484/2023 г. на АдмС Бургас, жалбата на Н. Ж. против Експертното решение е отхвърлена. По силата на чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тъй като съдът прие, че изходът на настоящото дело зависи от изхода на делото, образувано по жалба срещу Експертното решение, с определение № 1291/14.02.2024г., в сила от 02.03.2024г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК производството по делото беше спряно до приключване на административно дело № 2484/2023г. на АдмС Бургас с влязъл в сила съдебен акт. Че жалбоподателят е непригоден за военна служба е установено с Експертното решение, жалбата срещу което е отхвърлена, поради което решението се ползва със сила на пресъдено нещо, намираща израз в неговото установително действие и непререшаемост на спора в друго производство, съобразно чл.177, ал.1 от АПК. При условията на обвързана компетентност, след издаване на Експертното решение, обосноваващо негодността на жалбоподателя за военна служба, ответникът законосъобразно е издал обжалваната заповед за прекратяване на договора с жалбоподателя и освобождаването му от длъжност и военна служба. Негодността за военна служба е установена по надлежния ред от военномедицинските органи. При наличието на експертно решение, с което тази негодност е установена, административният орган (в случая Командирът на военно формирование 22480-Бургас) действа в условията на обвързана компетентност и няма правото да извършва каквато и да било преценка дали и доколко наличното заболяване пречи на военнослужещия да изпълнява задълженията си. Именно затова неоснователен се явява доводът на жалбоподателя, че оспорената заповед не съответства на целта на закона. В чл.141, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ годността за военна служба е регламентирана като изискване (условие) за приемане на военна служба. Съответно, настъпилата след назначаването негодност за военна служба представлява нововъзникнало обстоятелство, което в чл. 162, т.3 от ЗОВСРБ във вр. с чл. 77, ал.1 от ППЗОВСРБ е определено като абсолютно основание за прекратяване на договора за военна служба без предизвестие. Следователно именно въз основа на закона при установена по надлежния ред и от компетентните военномедицински органи негодност на военнослужещия за военна служба се презюмира наличието на обективна пречка за изпълнение на военната служба. Описаната законова регламентация изключва преценката по чл.146, т.5 от АПК за съответствие на акт с целта на закона. Останалите релевирани в жалбата доводи са неотносими към обхвата на проверката по чл.146 от АПК и по тях съдът не дължи обсъждане. Предвид изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. По разноските: Предвид неоснователността на жалбата, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В отговора на жалбата, процесуалният представител на ответника е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поддържано и в съдебно заседание. Според разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението за административни дела за една инстанция е от 100 до 240 лв. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния от 100.00 лева. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,