Решение № 31 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 665/2024 г.
Районен съд - Разлог23.02.2026 г.докладчик Галена Николаева Манова-Узунова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА НП №*/04.11.2024 г. на Дир-ра на РДГ-Б., с което на „П.И.Г..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.Р., у.“Х.С.“*, о.Р., представлявана от Г.Г.А., с ЕГН*, е наложена „Имуществена санкция” от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, както и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 6,9 куб. м. иглолистни дървета. ОСЪЖДА, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, “П.И.Г..“ЕООД, с ЕИК*, да заплати на РДГ- Б., разноски по а.н.д. №665/2024 г. на Рг.РС за юрк. възнаграждение от 100,00 лв. (51,13 €). Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Бл.АС. Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „П.И.Г..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.Р., у.“Х.С.“*, о.Р., представлявана от Г.Г.А., с ЕГН*, против НП №*/04.11.2024 г., издадено от Дир-ра на РДГ-Б., с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, и на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон, му е наложена „Имуществена санкция” от 2`000.00 лева, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, вещите, предмет на нарушението – 6,9 куб. м. иглолистни дървета, са отнети в полза на държавата. В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, съставено в нарушение на ЗАНН и ЗГ, като се прави искане за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че не е извършил никакво нарушение на ЗГ, нито пък описаното в НП.
В проведеното ОСЗ не се явява законен представител на жалбоподателя. Представлява се от упълномощен процесуален представител - адв. П.С., който поддържа депозираната жалба, в хода по същество излага подробни съображения в тази посока, като сочи, че НП е незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в СЗ се представлява от юрк. Н.В., която оспорва жалбата изцяло жалбата, като твърди, че процесното НП е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова моли съда да го потвърди изцяло.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не се явява представител и не изразява становище. Съдът след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така също вр. с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
На 25.04.2023 г. при извършена съвместна проверка от РДГ-Б. и РУ-Р., на склад за дървесина на фирма "П.И.Г..“ЕООД-Р., о.Р., обект по чл.206 от ЗГ, с производствена марка Серия О №* в присъствието на А.Г.А. - упълномощено лице на фирмата е установено, че в обекта се съхранява 6.9 куб. м. едра технологична дървесина от бял бор, без за същата да е представен превозен билет.
По случая било образувано нак. производство с оглед провеждане на разследване за извършено престъпление по чл.235, ал.2, пр.V от НК. В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, извършен е оглед на местопроизшествието, оглед на веществени док-ства, изготвена е комплексна ЛтОЕ, приложен е писмен доказателствен материал. Посредством изготвена по ДП ЛтОЕ се установило, че съхраняваните дървени материали са обли, суха маса от бял бор, в количество 6,9 пр. куб. м., едра технологична дървесина, с дължина на отделните секции от 1,10 до 1,13 м., като давността на отсичане не може да се определи, но повечето секции са с опадала кора, а някои с увредена дървесина. ВЛ е посочило, че ст-стта на 6,90 пространствени куб. м. иголистна дървесина от бял бор е 303,74 лева. В експертизата са анализирани приложените превозни билети, като е посочено, че със същите са извозени сурови дървени материали, както следва: с превозен билет №* от 17.07.2021 г. е извозена едра строителна дървесина от бял бор с дължина 1,2 м. с обща кубатура 5 пр.куб.м, а с превозен билет №* от 23.09.2021 г. е извозена строителна дървесина от бял бор с дължина 1,2 м/1 бр. с обща кубатура 5 пр.куб.м., но към 25.04.2023 г. е невъзможно да са изсъхнали до такава степен и кората им да е паднала.
След анализа на събраните док-ства, прокурорът е приел, че са налице основанията на чл.24, ал.1, т.1, пр.II от НПК, за прекратяване на нак. производство, тъй като липсвал обективен признак от състава на престъплението по чл.235, ал.2, пр.V от НК, а именно представител на дружеството да съхранява дървен материал незаконно добит от другиго. Отделно от това, представителят на държавното обвинение е намерил, че има док-ства за извършено адм. нарушение по ЗГ, от представителя на „П.И.Г..“ЕООД, доколкото за съхраняваната дървесина не е представен превозен билет за установяване произхода й. Предвид това с постановление на РП-Б., ТО-Р. от 27.06.2024 г. нак. производство по случая е било прекратено, като с оглед преценка за вземане на отношение по адм. нак. ред, препис от материалите по делото са изпратени на компетентния орган – дир. на РДГ-Б.. АНО след запознаване на материалите е приел, че дружеството „П.И.Г..“ЕООД, е допуснал нарушение на ЗГ, – съхраняване на дървесина - обли, суха маса от бял бор, в количество 6,9 пр. куб. м., едра технологична дървесина, с дължина на отделните секции от 1,10 до 1,13 м., без превозен билет, в експлоатирания от дружеството обект по чл.206 от ЗГ, като посоченото е възприел като нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.
Въз основа на Постановление за прекратяване на нак. производство от 27.06.2024 г. на с вх. №* от 02.07.2024 г. на ТО-Р. към РП-Б. и представените док-ства в хода на адм. производство: материали в Досъдебно производство №*/2023 г., по описа на РУ-Р., състоящо се от един том - 177 листа, е издадено НП №*/04.11.2024 г. от Дир-ра на РДГ-Б., с което на “П.И.Г..“ЕООД е наложена „Имуществена санкция” от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, и на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон. На основание чл.273, ал.1 от ЗГ, вещите – предмет на нарушението – 6,9 куб. м. иглолистни дървета са отнети в полза на държавата.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите М.Д.Т. и М.А.М., отчасти от показанията на свидетелите М.Л.Д. и И.С.Л., както и от писмените док-ства, приложени към адм. нак.та преписка, надлежно приобщени по делото.
Свидетелите М.Д.Т. и М.А.М., са присъствали по време на проверката и лично и непосредствено са възприели факти от обективната действителност, имащи отношение към съставомерността на нарушението и неговият извършител, които възпроизведоха пред съда. Свидетелите разказват подробно за случая и за установеното от тях нарушение при извършване на проверката. Същите са категорични, че по време на проверката на 25.04.2023 г. за процесната дървесина, съхранявана в обекта по чл.206 стопанисван от жалбоподателя, не е бил представен превозен билет.
Свидетелят Т. заявява, че тези дърва не са били маркирани, били са суха маса и кората им е била паднала, като си личало, че са били прясно рязани. Според свидетеля тези дърва на мястото където са били разтоварени си личало, че не са стояли там дълго. Превозен билет имало, но не защитавал тези дърва.
Свидетелят М. заявява, че фигурата от бял бор е била от суха маса и е нямала никаква марка. Превозните билети, които са били представени са били от 2021 г. с обща кубатура двата билета са били по пет пространствени, което не съответства на тази суха маса, защото дървесината е била без кора и ако е стояла дълго време там , най-вероятно ще бъде нападната от дървояди и кората ще бъде там на място.
Показанията на тези свидетели са последователни, логични, еднопосочни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
Не се установява свидетелите Т. и М. да се намират с дружеството или свързани с него лица в отношения, които да им дават повод да ги уличат в извършване на нарушение или да извличат ползи от твърденията си. Поради това съдът намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на делото и кредитира показанията им като достоверни и правдиви.
Показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на свид. Л., който сочи, че е присъствал при извършване на проверката от служителите на РДГ-Б., при която е установено, че в склада стопанисван от дружеството-жалбоподател е имало дървесина с обща кубатура около 6.9 кубика от бял бор, на която не били поставени контролни горски марки. Същият заявява, че упълномощения представител на фирмата - А. е представил някакви документи на служителите на РДГ, като е казал, че това са превозни билети за дървесината, но не може да каже дали са изрядни или не, тъй като не е запознат с нормативната им уредба.
Показанията на този свидетел съдът възприема като непредубедени, като в същите няма стремеж да оневинят жалбоподателя. Тези показания по никакъв начин не оборват фактическата обстановка, нито пък опровергават останалия доказателствен материал. Също така не внасят и съмнения в установеното нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, от дружеството-жалбоподател, тъй като свидетелят сочи, че не може да каже дали са изрядни или не представените превозни билети за дървесината. Кредитират се от съда досежно лично възприетото от свидетеля, което е възпроизведено добросъвестно.
Свидетелят М.Д. заявява, че си спомня че е бил изпратен, но не знае каква е била причината, за проверка на г-н А. в склада, за някакви материали. Не си спомня какво е установено там и заявява, че би трябвало горските да вземат отношение. Спомня си, че е имало двама служители от РДГ-Б., но кои са поименно не ги знае. От криминална полиция е бил И.Л.. Спомня си, че е имало част от някакъв материал който е нямал контр. марка. Друго не си спомня по случая, тъй като от тогава е ходил на 100 такива проверки и не може да си спомни за всички какво е установено. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време и поради множеството проверки извършвани от свидетеля в качеството му на полицейски инспектор в РУ-Р. е нормално да не си спомня всички детайли от извършената проверка. Въпреки това от показанията на този свидетел се установява, че е извършена проверка в процесния обект, съвместно със служители от РДГ и РУ-Р., поради което съдът ги кредитира, тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по делото гласни док-ства. Съдът не кредитира показанията на свидeтеля М.К., че много пъти е издавал от общинския частен фонд превозни билети за експедиция на дървен материал на фирма “П.И.Г..“ЕООД, тъй като не посочи кога, за какво количество и какъв вид дървесина е издавал тези билети и предвид това, че същият не е присъствал на проверката, извършена на 25.04.2023 г. в склада стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Писмените документи, като относими към предмета на делото, съд. състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
В експертното заключение по назначената в ДП Комплексна ЛтОЕ е посочено, че съхраняваните дървени материали в склада стопанисван от дружеството-жалбоподател са обли, суха маса от бял бор, в количество 6,9 пр. куб. м., едра технологична дървесина, с дължина на отделните секции от 1,10 до 1,13 м., като давността на отсичане не може да се определи, но повечето секции са с опадала кора, а някои с увредена дървесина. ВЛ е посочило, че ст-стта на 6,90 пространствени куб. м. иглолистна дървесина от бял бор е 303,74 лева. В експертизата са анализирани приложените превозни билети, като е посочено, че със същите са извозени сурови дървени материали, както следва: с превозен билет №* от 17.07.2021 г. е извозена едра строителна дървесина от бял бор с дължина 1,2 м. с обща кубатура 5 пр.куб.м, а с превозен билет №* от 23.09.2021 г. е извозена строителна дървесина от бял бор с дължина 1,2 м/1 бр. с обща кубатура 5 пр.куб.м., но към 25.04.2023 г. е невъзможно да са изсъхнали до такава степен и кората им да е паднала. ВЛ е категорично, че превозните билети, представени при проверката като документи за произход на инкриминираните материали не са издадени за тяхното превозване. Установените материали са без контр. марка и без документи за произход и превозване. Заключението не е оспорено от жалбоподателя. За съда не съществува съмнение в предубедеността на ВЛ или в неговата обективност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима.
НП №*/04.11.2024 е издадено от компетентен орган, съгласно чл.199 от ЗГ, във вр. с чл.197, т.13 от ЗГ, и Заповед №*/23.05.2024 г. на Министъра на ЗХ, във вр. с чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, в предвидените в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, давностни срокове.
В хода на адм. нак. производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Описанието на обективните признаци от състава на нарушението е в необходимата и достатъчна степен, която позволява на дееца да разбере обвинението и да организира защитата си.
По идентичен начин са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, индивидуализиран е и нарушителят. Съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
Според чл.15, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на Министъра на ЗХ и министъра на ВР /ДВ бр. 11от 07.02.2012 г./, превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години. От събраните по делото писмени и гласни док-ства безспорно се установява, че към момента на проверката 25.04.2023 г. в склада за дървесина на фирма "П.И.Г..“ЕООД-Р., о.Р., е установено, че в обекта се съхранява 6.9 куб. м. едра технологична дървесина от бял бор, без за същата да е представен превозен билет.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото док-ства се извежда категоричния извод, че дружеството жалбоподател е съхранявало посочената дървесина в стопанисвания от него обект в г.Р., непридружена с превозен билет, с което е осъществило състава на адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.
Правилно е определен субектът на извършеното адм. нарушение – дружествотожалбоподател „П.И.Г..“ЕООД. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се налага за неизпълнение на задълженията им при осъществяване на тяхната дейност.
Съдът намира, че наложената на санкционираното дружество имуществена санкция е правилно определена в предвидения от законодателя минимален размер от 2000.00 лв. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500.00 до 5000.00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Ал.2 гласи, че когато нарушението по ал.1 е извършено от ЮЛ или ЕТ, се налага имуществена санкция от 2000.00 до 20000.00 лв. Размерът на наложената на жалбоподателя имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение, предвид липсата на данни за други установени нарушения, количеството съхраняван дървен материал и оказаното съдействие при проверката.
Не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, защитава обществените отношения, регламентиращи проследяване на процеса на добиване, транспортиране и съхраняване дървесина, който цели да гарантира опазването на горите като ценен природен ресурс не само с икономическо значение, но като място за отдих и почивка за хората и фактор, влияещ в/у околната среда и климата. Като се има предвид все по-често извършващите се при този процес нарушения, които почти винаги имат негативни последици за природата, населението и икономиката на страната, съдът намира, че извършеното нарушение се отличава с присъщата степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.
На следващо място съдът счита, че правилно АНО е приел, че са налице и предпоставките по чл.273, ал.1 от ЗГ, за отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 6,9 куб. м. иглолистни дървета. В случая жалбоподателят е подведен под адм. нак. отговорност за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Съгласно нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Въпросната дървесина безспорно се явява дървесината, предмет на нарушението по смисъла на чл.273, ал.1 от ЗГ.
Действително разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, сочи, че отнемане не се допуска, когато ст-стта на вещите явно не съответства на хар-ра и тежестта на адм. нарушение, освен, ако в съответния закон или указ е предвидено друго, а чл.273, ал.1 от ЗГ, не предвижда безусловното отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, поради което при прилагане на тази мярка следва да се извърши преценката по чл.20, ал.4 ЗАНН. В случая, с оглед хар-ра и тежестта на нарушението - съхраняване на 6,9 куб. м. иглолистни дървета, без превозен билет, установяващ законният им произход, постановеното отнемане в полза на държавата, на осн. чл.273, ал.1 от ЗГ, на съхраняваната дървесина е законосъобразно.
Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в хода на съдебните прения, че настоящото производство следва да бъде прекратено, поради основанията които е посочил прокурора за прекратяването на ДП, тъй като в случая деянието не представлява престъпление, а същото е идентично на състава на ЗГ, и защитава едни и същи обекти. Видно от приложеното към делото Постановление от 27.06.2024 г. за прекратяване на ДП №166/2023 г. по описа на РУ-Р. е, че същото е прекратено, тъй не са събрани достатъчно и безспорни док-ства за наличието на обективен признат от състава на престъплението по чл.235, ал.2, пр.5 от НК, а именно А.А. или Г.А. като представители на дружеството да съхраняват в склада на “П.И.Г..“ЕООД дървен материал, който е незаконно придобит от другиго. Установеното деяние обаче представлява адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, изразяващо се в съхраняване на дървесина в посочения обект без изискуемите документи – превозен билет, което води до ангажиране на адм. наказателна отговорност на дружеството.
При този изход на правния спор, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, право на разноски има въззиваемата страна.
Искането за заплащане на разноски е заявено своевременно, с писмено становище от 29.05.2025 г. и в хода на съдебните прения.
Съдът като съобрази, че по делото са проведени три открити съд. заседания, фактическата и правна сложност на делото и извършените от юрк. процесуални действия, счита че следва да се присъди възнаграждение от 100,00 лв. (51,13 €)
Така мотивиран, настоящият състав на Рг.РС
Цитирани разпоредби
23- чл. 20, ал. 4 ЗАНН
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 197, т. 13 ЗГ
- чл. 199 ЗГ
- чл. 206 ЗГ
- чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ
- чл. 266, ал. 1 ЗГ
- чл. 273, ал. 1 ЗГ
- чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ
- чл. 37 ЗПП
- чл. 235, ал. 2 НК
- чл. 15, ал. 3
- чл. 206
- чл. 235, ал. 2
- чл. 24, ал. 1, т. 1
- чл. 27
- чл. 275, ал. 1, т. 2
- чл. 34, ал. 1
- чл. 42
- чл. 58