Решение № 123 от 4.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4855/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП – КД – 10/ 14.07.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на „Про Тревъл 2“ ЕООД на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Закона за социалните услуги. Жалбоподателят с жалбата си, с допълнителна писмена молба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Х., моли да се отмени наказателното постановление, като навежда конкретни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Алтернативно се поддържа становище за маловажност на случая, както и е релевирано искане за намаляване размера на наложената санкция до минимума. Претендира разноски. Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните: В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение: На 13.05.2025 г. комисия, определена със Заповед № РД-18-323/ 08.05.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), извършила периодична комплексна проверка за спазването на стандартите за качество на социалните услуги, съответствието с изискванията на Закона за социалните услуги и нормативните актове по неговото прилагане, спазването на правата на потребителите в социалните услуги, както и за начина, по който общините и частните доставчици разходват средства от държавния бюджет в социалната услуга „Резидентна грижа“, с целева група „Пълнолетни лица с деменция“, предоставяна от „Про Тревъл 2“ ЕООД, ЕИК 206024323, на адрес, гр. Пловдив, ул. „Митрополит Панарет“ № 7, и установила, че: На 13.05.2025 г., частния доставчик „Про Тревъл 2“ ЕООД, ЕИК 206024323, на адрес: гр. Пловдив, район Централен ул. „Митрополит Панарет“ № 7, община Пловдив, представлявано от Р.Я.Я. при предоставяне на социалната услуга „Резидентна грижа“ по реда на чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги за целева група „Пълнолетни лица с деменция“ по чл. 14, ал. 2, т. 6 от същия е нарушил правото на свободно придвижване на Т.Ю.Ф. - ЕГН ••••••••••, М.И.Ч. - ЕГН ••••••••••, Е.И.Ч. - ЕГН ••••••••••, Я.Г.Х. - ЕГН ••••••••••, Н.А.К. - ЕГН ••••••••••, Д.Н.Ш. - ЕГН ••••••••••, Н.М.А. - ЕГН •••••••••• и М.Д.З. - ЕГН •••••••••• чрез заключването им в спалните помещения в социалната услуга на адрес: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Митрополит Панарет“ №7. Въз основа на така констатираното администрацията приела, че дружеството – жалбоподател е нарушило чл. 9, ал. 1 от Закона за социалните услуги, поради което бил издаден АУАН № АКД - 28/ 19.06.2025 г. Същият бил съставен в присъствието на свид. М. – пълномощник на дружеството – жалбоподател, която подписала акта, отбелязвайки, че няма възражения. Впоследствие въз основа на него било съставено и обжалваното НП, с което на основание чл. 170 ЗСУ на дружеството – жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСУ. Така изложената фактическа обстановка се установява еднопосочно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свид. В. и свид. М., както и приложените към АНП писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира събраните по делото доказателствени източници, като намира, че в същите не се установяват съществени противоречия поради което не се явява необходимо тяхното подробно обсъждане и базира фактическите си изводи въз основа на тях. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН . В изпълнение на това си правомощие съдът извърши дължимата проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗСУ нарушенията по този закон и неизпълнението на задължителните предписания се установяват с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител от Агенцията за качеството на социалните услуги, каквото качество видно от представената заповед № РД-01-19/30.01.2025 г. актосъставителят В. има /същата е назначена на длъжност главен инспектор/. Компетентността на изпълнителния директор на АКСУ да издава НП следва от изричната разпоредба на чл. 171, ал. 2 ЗСУ . Основният спорен въпрос в конкретния казус е дали санкционираното дружество е само доставчик на социална услуга „Резидентна грижа“ или следва да се счита освен за доставчик и за орган на управление на така предоставяната социална услуга. Съгласно параграф 1 т.15 от ДРЗСУ, „резидентна грижа“ по чл. 15. т. 8 е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25- годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в нетрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности - за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Съгласно текста на санкционната разпоредба на чл. 170 от ЗСУ / в актуалната му към датата на вмененото административно нарушение редакция/ „на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба или имуществена санкция“. Видно е, че съгласно този законов текст субект на отговорност е орган на управление на социална услуга. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието орган на управление на социална услуга. Всъщност на нито едно друго място в закона не се среща това понятие, поради което за съда е неясно кои точно лица /физически и юридически – видно от предвидените административни наказания/ имат качеството орган на управление на социална услуга и биха могли да носят отговорност за неизпълнение на задълженията си по закон. В процесния случай дружеството- жалбоподател има качеството частен доставчик на социална услуга по смисъла на чл. 28 вр. чл. 30, т. 1 ЗСУ. Приложената санкционна норма обаче не предвижда административно наказание за доставчик на социална услуга, а за орган на управление на социална услуга. Очевидно е, че двете понятия не са еднозначни, а съгласно Указа по прилагане на ЗНА – чл. 37, ал. 1 "думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове", а на още по-голямо основание – в един и същи акт. Съгласно ал. 2 "Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт". В случая, ДР на ЗСУ не съдържа дефиниране на понятието "орган на управление на социална услуга", нито пък съдържанието на това понятие може да се извлече от други разпоредби на този закон. Волята на законодателя не се изяснява и при запознаване с мотивите към проекта на ЗСУ, в които няма пояснение кой е органът на управление на социалната услуга, нито какви са неговите функции, а по отношение административнонаказателната отговорност се сочи единствено, че компетентният орган е Агенция за качеството на социалните услуги и че са въведени минимални и максимални размери на глобите и имуществените санкции при първо и повторно нарушение, но не са изложени пояснения във връзка със субектите на отговорността и по-конкретно тези по чл. 170 от закона. Основен принцип в административно-наказателното производство е законоустановеността на наказанието. Съдът намира, че за целите на административно- наказателното преследване, субектът на отговорността не може да се определя посредством тълкуване по аналогия на съдържанието на правни норми и извеждане дефиниции на понятия, които не са дадени в закона. Законодателят е определил лицата, предоставящи социалната услуга „Резидентна грижа“ за доставчици. Органите на управление на такива услуги имат властнически правомощия, каквито доставчикът не притежава. От закона ясно се установява, че правомощия по контрол и мониторинг са предоставени само на кметовете на общини /чл.113 от ЗСУ/ и Агенцията за качеството на социалните услуги /АКСУ/ /чл.114 от ЗСУ/. Ето защо, настоящата инстанция намира, че не е налице идентичност между двете понятия. Отделно от това, дори и да се приеме, че е налице непълнота, несъвършенство на терминологията или неприцизност на законодателя, то е недопустимо подобни пропуски да се отстраняват по пътя на тълкуването, още по-малко в строго формален процес, какъвто е административно-наказателният. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП страда от съществен недастатък, който налага неговата отмяна, тъй като при издаването му е приложена санкционна норма, която не предвижда отговорност за доставчик на социална услуга, за друг субект – орган на управление на социалната услуга, чието съдържание е неясно и не се установи дружеството да има това качество. Предвид горното безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя. В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип з а автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност. По разноските: При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. Х., видно от който определеното и заплатено възнаграждение на адвокат Х. за процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 600,00 лева, с еврова равностойност 306,78 евро. Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващият орган, а именно Агенция за качеството на социалните услуги. Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,