Решение № 39 от 17.3.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 122/2025 г.

Делото е образу.о по искова молба От И. В. Н. с ЕГН: ••••••••••, действащ със съгласието на майка си В. Н. Т., с ЕГН: ••••••••••, двамата живущи на адрес: с. Р., ул. „Г. Д••, представля.и от адвокат Д. Г. Д.- К., с ЕГН: ••••••••••, против :

1.Л. И. В., с ЕГН: ••••••••••, живуща в с. Р., общ. Р., обл. В.

2.Л. И. Л. с ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес: гр. М., ул. •••

3.Г. И. И. с ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес: гр. С., ж.к. ••• с правно осно.ие: чл.69 и чл.72, ал.2 от СК

Поддържа в исковата молба, че ищеца И. В. Н. е биологично дете на И. Л. И. с ЕГН: ••••••••••, починал на 02.03.2025г. в с. Р., обл. В. и на В. Н. Т. с ЕГН: ••••••••••.

Тъй като родителите на ищеца са живеели в съпружеско съжителство без сключен граждански брак, както и поради обстоятелството, че починалият И. Л. И. приживе не е припознал ищеца, независимо че от самото му раждане е знаел, че е негов баща и се е грижил и отнасял към детето като за свое чак до смъртта си, то в акта за раждане на И. В. Н. не е отразен неговият произход по бащина линия.

Въпреки че нямали сключен валиден граждански брак в периода от около 2005 до 2025г., в който е заченат ищеца, отношенията между И. Л. И. и В. Н. Т. били като между истински съпрузи- те се възприемали като съпруг и съпруга, живеели заедно, а за детето И. не е имало никакво съмнение, че произхожда от И. Л. И..

Въпросът за произхода на ищеца от баща не е бил уреден от починалия И. Л. И., поради което за ищеца възниква правен интерес от предявя.е на съдебен иск за установя.е на произхода му с оглед възможността да упражнява правата си като законен наследник на починалия си баща.

Тъй като И. Л. И. е починал , предявяват на осно.ие чл.72, ал.2 от СК иска си срещу неговите наследници по закон, съгласно представеното Удостоверение за наследници изх.№ ККБ25-УГ51-47/ 07.04.2025г. , изд. от Столична община. Район НИ, с. К..

Молят Съда да приеме предявеният от ищец иск с правно осно.ие чл. 69 от СК, навършил пълнолетие в хода на процеса, за допустим съгласно константната съдебна практика, вкл. Определение № 727 от 19.03.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 618/2024 г.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено на осно.ие чл.69 от СК, че И. Л. И. с ЕГН: ••••••••••, починал на 02.03.2025г. в с. Р., обл. В. е баща на детето И. В. Н., с ЕГН: ••••••••••, родено на 27.09.2007г. в гр. В. от майката В. Н. Т. с ЕГН: ••••••••••.

Молят да се разпореди промяна в имената на детето И. В. Н., с ЕГН: ••••••••••. който да носи имената И. И. И..

Молят, след влизане на решението в сила, Съда да изпрати препис от решението на съответната Община за отразя.е на горните обстоятелства в регистрите на гражданско състояние.

Постъпил е писмен отговор от Адв.С. Л. от АК В., със съдебен адрес: гр.В., ул•••, пълномощник на Г. И. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.С.. ж-к Л•••

Поддържа в отговора , че предявените искове по чл. 69 и чл.72 от СК предявени от И. В. Н. подпомаган от своята майка В. Н. Т., са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени .

Становището е , че искът е допустим при приложението на определение № 3133/18.06.2025г. на ВКС 4-то ГО постановено по ч.гр.д № 1857 по описа за 2025 год., а именно, че майката пропуснала три годишния срок по реда на чл.69 от СК има правото, като законен представител да предяви иска на своето дете и да твърди, че произхожда от определен баща.

Твърди се , че исковете са неоснователни по същество.

В конкретния случай е налице имущество останало след смъртта на соченият за баща на детето, като пред РС Белоградчик е висящо дело за делба между същите страни по гр..№ 291/2025г. по описа на Белоградчишки районен съд, по което дело е предявена претенция и за обезщетение за лиша.е от полз.е на имуществото на починалото лице, сочено за баща на непълнолетния ищец. Отделно от това, чрез своята майка ищецът е изкупил наследството с договор за продажба месец след смъртта на соченият за негов баща от един от законните наследници.

Твърди се, че самият факт, че соченият за баща не е припознал детето при неговото раждане е достатъчен да се приеме, че същият не е приемал ищеца за свое дете. Починалият има още три деца. видно от исковата молба, които са вече пълнолетни и съответно законни наследници.

В исковата молба освен твърденията за „живеене на съпружески начала „ не са представени никакви доказателства в тази насока.

По искането за ексхумация на останките на соченият за баща считат за недопустимо, поради това, че същото противоречи на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за хигиенните изиск.ия за изграждане и поддържане на гробищни паркове (гробища) и погреб.е и пренасяне на покойници, издадена от министъра на здравеопаз.ето. Считат, че е процесуално недопустимо в гражданския процес да се иска да бъдат задължа.и трети за делото лица, да съхраняват човешки тъкани и/или биологичен материал, както и че липсват доказателства която и да институция или частно лице да съхраняват човешки тъкани и/или биологичен материал, които да могат да послужат на евентуална ДНК експертиза за произхода от бащата.

По делото е постъпил писмен отговор от Л. И. В. ЕГН •••••••••• от гр .М. ж-к •••, с адрес за призова.е Гр. В. ул. ••• , чрез адвокат К. К. В.ска Адвокатска колегия

Поддържа, че исковете са недопустими и неоснователни.

Счита иска за недопустим, тъй като същия е заведен от лице което не е навършило пълнолетие и съобразно разпоредбите на основния закон допустимоста за завеждане на такъв иск следва да е налице след навърш.е на пълнолетие на Ищеца.

Сочи, че иска е неоснователен , тъй като изложените в същия факти и обстоятелства за евентуална връзка на биологичната майка на Ищеца с предполагаем баща са недоказани , няма фактическа и правна връзка между лицата, предполагаемия баща е живял в същото населено място с предполагаемата майка и в продължение на 18 години считано от датата на заче.е същата биологична майка не е потърсила бащинство и произход на детето си.

От друга страна факта на приятелство или предполагаемо съжителство не е осно.ие за призна.е на бащинство.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Противопоставят се и отказват да се разреши извърш.е на ексхумация на тялото на починалият й баща И. Л. И.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответниците по делото и съобразявайки данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявеният от името на детето И. В. Н. с ЕГН: ••••••••••, действащ със съгласието на майка си В. Н. Т., с ЕГН: ••••••••••, двамата живущи на адрес: с. Р., ул. „Г. Д•• иск с правно осно.ие чл.69 СК, вр. с чл.72, ал.2 СК е допустим.

Искът с правно осно.ие чл.69 СК има за предмет установя.ето, че майката е заченала от претендирания баща. В производството следва да се установи следния факт с правно значение – че майката В. Н. Т. и предполагаемия баща И. Л. И. са имали интимен контакт, вследствие на което ищецът е заченат и биологически произхожда от И. Л. И. .

Според трайната практика на ВКС произходът може да бъде установя. с всякакви доказателствени средства, като иск за произход може да бъде уважен ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на заче.ето и заключенията на експертизите, съдът формира извод за бащинството на детето.

По процесуалната легитимация: Съгласно чл.69 от СК детето има лично право на иск за установя.е на произхода му по бащина линия, при липса на правно признат такъв. Ответниците по такъв иск са соченият баща или наследниците му (ако е починал). Според общото правило на чл.28, ал.2 от ГПК непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на родителите им. В случая исковата молба е със съгласие на законния представител, поради което изиск.ето на закона е спазено. Съгласно приетото в т. 2 от Постановление № 5/78 г. от 21.02.1979г. на Пленума на ВС, искът на детето за търсене на бащата по чл. 39 СК (по действащия тогава СК,1968г., който е идентичен по съдържание на чл. 69 от действащия СК от 2009г.) може да се предяви и преди пълнолетието му. В такъв случай майката действа като законен представител на детето и упражнява неговото право на иск. При искове по чл.69 от СК произходът на детето изобщо не е установен, поради което правната сигурност и държавната закрила на детето обясняват и оправдават личното право на детето да открие и изясни правно произхода му и от двамата родители и преди пълнолетието му.

Ето защо да се твърди, че преди 18-годишна възраст детето няма право на иск за установя.е на бащинство/отговор на ИМ от Л. В. /, е необосно.о, защото именно най-вече преди пълнолетие детето има нуждата от особени грижи и закрила от двамата негови родители или наследниците им, при смърт на някой от тях.

Въпросът , кога интересите на майката са в противоречие с интересите на детето, при иска по чл.69 от СК, е фактически въпрос и се решава от съда съобразно конкретни обстоятелства.

В настоящия случай от материалите по делото не се установява да са налице факти, които да налагат извода за наличието на противоречие в интересите на детето и неговата майка, поради което не е необходимо да се назначава особен представител на детето и двамата могат да имат общ процесуален представител. В горния смисъл е например и Определение №410/21.07.2022г. по в.гр.д. №322/2022г. на ВАпС.

В хода на процеса непълнолетният ищец е навършил пълнолетие и производството е продължено без участието на майката като законен представител.

Съдът, на осно.ие чл.146. ал.1. т.5 ГПК е указал на ищеца, че следва да докаже: факта на раждането на детето с неустановен произход от баща; че исковата молба е подадена в законния срок по чл.69 от СК; в тежест на ищеца също така е да докаже пълно и главно, че детето е заченато от сочения баща (ответника, респ. наследниците му), като в тази връзка докаже също; вероятния период на заче.е; че през този период соченият баща е имал интимна връзка с майката на детето; както и биологичната съвместимост между бащата и детето.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1. т.5 ГПК е указал на ответника, че следва да докаже: всеки от ответниците следва да докаже положителните твърдения, на които основава възраженията си.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки

представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Делото е образу.о по искова молба от по искова молба От И. В. Н. с ЕГН: ••••••••••, действащ със съгласието на майка си В. Н. Т., с ЕГН: ••••••••••, двамата живущи на адрес: с. Р., ул. „Г. Д••, представля.и от адвокат Д. Г. Д.- К., с ЕГН: ••••••••••, против :

1.Л. И. В., с ЕГН: ••••••••••, живуща в с. Р., общ. Р., обл. В. 2.Л. И. Л. с ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес: гр. М., ул. ••• 3.Г. И. И. с ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес: гр. С., ж.к. ••• с правно осно.ие: чл.69 и чл.72, ал.2 от СК

От представеното удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт № 534/02.10.2007 г. се установява, че И. В. Н. с ЕГН: •••••••••• е роден на 02.10.2007г. в гр. В. от майка В. Н. Т., с ЕГН: •••••••••• и бащанеизвестен.

По делото е назначена ДНК ЕКСПЕРТИЗА № PG274/ DNA/ 08.12. 2025 г., със задача да се установи дали ищецът И. В. Н. и ответникът Л. И. Л. (син на починалият И. Л. И.) произхождат от един и същ бащин род като се определят и анализират техните ДНК профили по У-хромозома. за определяне на биологично родство по бащина линия

От изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, както и от дадените в откритото съдебно заседание от разяснения от вещото лице във връзка с представените писмени доказателства, вкл. удостоверението за наследници на И. Л. И. и удостоверението за родствени връзки на Л. И. Виденов, дядо на ищеца, се установява, че: ДНК профилите по Y- хромозома на ищеца И. В. Н. и ответникът Л. И. Л. са идентични, съгласно което е категорично, че двете лица произхождат от един и същ бащин род,

• И. Л. И. няма брат, няма и първи братовчед по бащина линия, поради което възможността майката на ищеца да е заченала от някое от тези лица, както хипотетично предполага вещото лице като вариант в обясненията си, категорично отпада.

• Относно въведените от процесуалния представител на ответника Г. И. внушения за възможността изслед.ите лица да произхождат едно от друго, респ. ищецът да произхожда от Л. И. Л., вещото лице уточнява, че при извършеното изслед.е не може да се установи горепосоченото обстоятелство. Доколкото обаче нито има наведени твърдения в тази насока от някоя от страните, нито по някакъв начин от събраните по делото доказателства може да се изведе какъвто и да е извод за някаква връзка на майката на ищеца с горепосочения ответник, то горното е изцяло несъстоятелно.

Изложените в писмената защита на ответника Г. И. възражения относно метода на изслед.е, чистотата на пробите и т.н., същите са необосно.и, доколкото при всички ДНК изслед.ия по подобен род дела, пробите неизменно са били извърш.и чрез изслед.е на епителни клетки от устната кухина, като надежден и сигурен метод.

С оглед на горното, макар извършеното ДНК изслед.е по У - хромозомата, да съставлява косвено доказателствено средство за установя.е на произхода на ищеца ,то се подкрепя изцяло от събраните по делото гласни доказателствени средства.

По делото са разпитани свидетелите ЕДА, ИТ И. и НАТ

Първият свидетел ЕДА установи пред Съда, че познава страните, знае годината на раждане на ищеца, че починалият предполагаем баща е съжителствал с майката на ищеца И.-В., непрекъснато били заедно през 2006г., преди да се роди детето. И. /починалия предполагаем баща / обявил пред близки, познати и роднини раждането на детето и , че И. е негов син. И. наричал И. син пред хората, представял го като свой син, държал се с него като родител. Живеели в едно домакинство до кончината на И., заедно с майката В..

Свидетелят ИТ И.- заявява, че семейството на И. и В. му били комшии. Познава И. от 2007г. Свидетелят живее на З етаж, а те живели на 2етаж в жилищен блок.Познавал и покойния баща на И. отдавна, защото са съученици и са отраснали заедно. Много често е ходил в тях през годините. Били в добри отношения , оправял му компютри, разни играчки на детето, бил е чест гост в тяхното семейство. Посочва, че В. я познава, тя имала връзка с И. от доста отдавна. Още преди раждането на И.. Имал спомени от нейната бременност. През това време И. я съпътствал, те живеели заедно. В този период на заче.е и раждане на ищеца, И. и В. живеели в едно домакинство. И. представял И. като негов син. И. го наричал „татко“. Когато се родил И. не е имало никога съмнение че това д ете не е негово. И. си казвал, че е негов син.

Заявява, че с И. са не само съученици, но и страшно големи прия тели. Два дни преди да почине му се обадил по телефона и казал, че е много болен .Покъсно след това разбрал,че е починал.

Свидетелят на ответната страна -НАТ заявява, че много назад във времето се запознали с И. и неговата съпруга Б.. С нея имали деца -Т. и Л., като Лю. е призната от И.. Тя е биологична дъщеря на И.. Никога не са се разделяли до смъртта на Б. - може би преди 5 години. Заявява, че не познава другите деца.Знае, че И. е имал някакви забежки с една госпожа, за която знае, че е с етнически произход, създавала му проблеми , като незнае от нея И. да има дете. Свидетелката е живяла във гр.В., до преди 8 години.

В.ският окръжен съд, приема за достоверни, последователни и съобразени с писмените доказателства и експертизата по делото показанията на първата група свидетели.

Същите установяват, че майката на ищеца и И. Л. И. са имали дългогодишна връзка, датираща години преди заче.ето и раждането на И.. Установи се, че именно от тази връзка е заченат и роден ищецът, че починалият И. Л. И. никога не е имал съмнение за бащинството на това дете и не само се е отнасял към него през целия си живот като към свое, но го е представял и по същия начин в обществото.

Съдът не кредитира свидетелските показания на водения от ответниците свидетел НАТ, доколкото същото лице не е живяло в с. Р., възприятията са му частични, а дадените от нея обяснения противоречиви. От една страна същата сочи, че е посещавала Р. няколко пъти месечно, от друга, че с починалия И. били много близки, дори неразделни, а независимо от това нито знае, нито е запозната, че И. има още 3 деца, освен Л., обстоятелство, което се доказва от останалите свидетели и от събраните по делото писмени доказателства. Обстоятелството, че майката В. Н. не е декларирала съжителстващо лице пред ДСП, не опровергава свидетелските показания относно вероятния период на заче.е на детето и биологичната му връзка с бащата , отношението на последния, приемащ детето като собствено, фактическото съжителство с майката В. продължителен период преди заче.ето и след това.

Най-вероятно майката В. Н. не е декларирала съжителстващо лице пред ДСП, с цел да получава социални помощи, което е ирелеватно по делото.

При така установената фактическа обстановка, ВдОС намира предявеният иск за основателен и доказан по следните съображения : Предявеният иск е с правно осно.ие чл. 69 от СК – за установя.е на произхода от бащата.

Въпросите, свързани с произхода, са аспект на правото на личен живот не само на презумптивния баща и на претендиращия да е биологичен баща, но и на детето.

То също има право да знае биологичния си произход по отношение на бащата като част от собствената си идентичност. Това следва от гарантираното от Конституцията и Конвенцията негово право на личен живот.

Водещо за балансирането трябва да е зачитането на най-добрите интереси на детето, защото именно детето и семейството са основополагащи конституционни ценности.

Закрилата на детето изисква неговите най-добри интереси да бъдат приоритетно защитени.

Най- добрите интереси на детето при установен презумптивен произход са свързани както с правото му да знае биологичния си произход, така и с правото му да бъде отглеждано и възпита.о в среда, която има характеристиките на истински, действителни семейни отношения, независимо дали те са изградени или не на основата на биологичното родство.

Константно в установената практика се приема, че в интерес на детето е то да има правно установен произход, отговарящ на действителната

биологична връзка, който интерес стои над този на родителите му (вж. - ППВС № 5/1978 г., мотиви към ТР № 2/05.02.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК).

В настоящия случай , посредством събраните по делото доказателства ищецът доказа твърдените обстоятелства в исковата молба, обосноваващи правния извод, че наследодателя на ответниците е баща на детето И. В. Н..

Установи се в настоящето производство, че ищеца И. В. Н. е биологично дете на И. Л. И. с ЕГН: ••••••••••, починал на 02.03.2025г. в с. Р., обл. В. и на В. Н. Т. с ЕГН: ••••••••••. Родителите на ищеца са живеели в съпружеско съжителство без сключен граждански брак, в периода от около 2005 до 2025г., в който е заченат ищеца, отношенията между И. Л. И. и В. Н. Т. били като между истински съпрузи- те се възприемали като съпруг и съпруга, живеели заедно, а за детето И. не е имало никакво съмнение, че произхожда от И. Л. И..

Въпросът за произхода на ищеца от баща не е бил уреден от починалия И. Л. И., поради което за ищеца възниква правен интерес от предявя.е на съдебен иск за установя.е на произхода му с оглед възможността да упражнява правата си като законен наследник на починалия си баща.

Тъй като И. Л. И. е починал , предявяват на осно.ие чл.72, ал.2 от СК иска си срещу неговите наследници по закон, съгласно представеното Удостоверение за наследници изх.№ ККБ25-УГ51-47/ 07.04.2025г. , изд. от Столична община. Район НИ, с. К..

Установя.ето на произхода на дете е конституционно признато право, произтичащо от отношенията между лицата, от които детето произхожда. Същото е свързано с отговорност- морална, емоционална.

В настоящето производство се установи наличието на интимни отношения между страните в периода на вероятния период на заче.е на детето. В решение № 103 по гр.д. № 1371/2016 г., IV г.о., и определение № 363 по гр.д. № 3510/2016 г., IV г.о., ВКС тълкува въпроса за значението на ДНК експертизата като доказателство в производството по установя.е на произход. Счетено е, че произходът може да бъде установя. с всякакви доказателствени средства.

Искът може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на заче.ето и заключенията на експертизите съдът формира извод за бащинството на детето. Поради това съществено значение на медицинските експертизи по делата за произход, съдът е длъжен да положи усилия за изясня.е на делото от фактическа страна, като осигури възможност на страните и им съдейства за изслуш.ето на такива (чл.12 ГПК).

В процесния случай съдът не отрича особеното значение на ДНК експертизите в производството по чл. 69 СК, а напротив – макар извършеното ДНК изслед.е по У - хромозомата, да съставлява косвено доказателствено средство за установя.е на произхода на ищеца ,то се подкрепя изцяло от събраните по делото гласни доказателствени средства.

Събраните по делото доказателства за съществуваща в периода на заче.е интимна връзка между страните, които, поради липсата на възможност заче.ето да бъде възприето непосредствено, дават косвени данни за твърдения факт, и заедно с експертното заключение на в.л , както и писмените доказателства, еднопосочно сочат осъществя.ето му, без да съществува база за друга вероятност. Изводът на съда е осно. на всички събрани по делото доказателства.

С оглед на това В.ски окръжен съд, следва да постанови решение, с което да признае за установено на осно.ие чл.69 от СК, че И. Л. И. с ЕГН: ••••••••••, починал на 02.03.2025г. в с. Р., обл. В. е баща на детето И. В. Н., с ЕГН: ••••••••••, родено на 27.09.2007г. в гр. В. от майката В. Н. Т. с ЕГН: ••••••••••.

Ще следва да се извърши промяна в имената на детето И. В. Н., с ЕГН: ••••••••••. който да носи имената И. И. И..

След влизане в сила на решението ,Препис следва да се изпрати на Община- В. за извърш.е на необходимите отбеляз.ия , в акт за раждане №534 от 02.10.2007г., като И. Л. И. с ЕГН: ••••••••••, да бъде вписан като баща, а детето бъде записано е имената И. И. И..

С оглед изхода на делото, и на осно.ие чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят разноските по делото, в размер на 250 /двеста и петдесет / евро адв. Възнаграждение, 40 /четиридесет /евро д.т , 851,30/ осемстотин петдесет и едно евро и тридесет евро цента / евро за ДНК експертиза.

Водим от горното и на осно.ие чл.69 и чл.72, ал.2 от СК, Съдът :