Решение № 597 от 7.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 135/2026 г.

Производството е по реда на чл. 68 и следващите от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Производството е образувано по жалба на А. Ц. Г. срещу Заповед № 3286з- 41 от 07.01.2026 г. на директора на ГД „Национална полиция“ при МВР, с която се отказва снемането на полицейски регистрации № 3829/29.06.2005 г.; № 3898/03.03.2006 г.; № 3899/07.03.2006 и № 4582/01.04.2011 г. по описа на РУ Сливница и полицейска регистрация № 8402/03.08.2005 г. по описа на РУ Лом. С жалбата се иска да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 328-В3-41 от 07.01.2026 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“. Ответникът – директора на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован за датата на съдебното заседание не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, в което са изложени основания за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е било образувано по подадено от жалбоподателя искане УРИ 517000-11384/27.06.2025 г. по описа на ОДМВР София за снемане на полицейска регистрация. В хода на административното производство е установено, че на А. Ц. Г. са извършени следните полицейски регистрации: Полицейска регистрация № 38-29 от 29.06.2005г. по описа на РУ - Сливница по ЗМ - 223 от 18.06.2005г., БПП № 59/2005г. за престъпление по чл. 195 от НК. Със споразумение по НОХД № 357/04.07.2005г. по описа на РС - Сливница лицето е признато за виновно и е осъден на осн. чл. 195 от НК. Полицейска регистрация № 8402/03.08.2005 г. по описа на РУ Лом, по внесен обвинителен акт от РП Монтана, ТО Лом по пр. пр. № ТОЛчл. 4126/2005 194, г. срещу А. Ц. Г. за престъпление по чл. 195 от НК, Ломският районен съд одобрява постигнатото споразумение, с което А. Ц. Г. се признава за виновен. Полицейска регистрация №38-98 от 06.03.2006г. по описа на РУ - Сливница по ЗМ - 71 от 2006г., пр. пр. № 187/2006г. за престъпление по чл. 195 от НК. С присъда по НОДХ № 739/2006г. на РС - Сливница влязла в сила от 21.02.2008г, лицето е признат за виновен за престъпление по чл. 195 във вр. с чл. 194 от НК Полицейска регистрация № 38-99 на 07.03.2006г. по описа на РУ - Сливница по ЗМ - 74 от 07.03.2006г. за престъпление по чл. 195 от НК по БПП № 19/2006г. по описа на РУ - Сливница. Със споразумение № 9/09.03.2006г. по НОХД № 130/2006г. на РС - Сливница, лицето е осъдено. Полицейска регистрация № 4582 от 01.04.2011г. по описа на РУ- Сливница по 3М - 593 от 01.10.2010г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и пр. пр. № 1391/25.10.2010г. със Споразумение № 243/04.11.2011г. по НОХД № 361/2011г. по описа на РС - Сливница лицето има присъда. Съгласно справка за съдимост, рег. № 250722005000323009 лицето е осъждано за престъпления по чл. 195 и реабилитирано от 14.03.2024г. Със Заповед № 3286з- 41 от 07.01.2026 г. на директора на ГД „Национална полиция“ при МВР е прието, че по отношение на полицейски регистрации, както следва: № 38-98 от 06.03.2006г. по описа на РУ - Сливница по ЗМ – 71 от 2006г. за престъпление по чл. 195 от НК, № 38-29 от 29.06.2005г. по описа на РУ - Сливница по ЗМ - 223 от 18.06.2005г. за престъпление по чл. 195 от НК, № 38-99 на 07.03.2006г. на РУ - Сливница по ЗМ - 74 от 07.03.2006г. за престъпление по чл. 195 от НК, № 4582 от 01.04.2011г. на РУ- Сливница по ЗМ – 593 от 01.10.2010г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, № 8402/03.08.2005 г. на РУ Лом, за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК не са налице основанията за снемане и обстоятелствата по чл. 68, ал.6 от ЗМВР. В съдебната фаза с писмо с № 328600-11420 от 13.02.2026 г. директор Главна дирекция „Национална сигурност“ е изпратено заверено копие на цялата преписка във връзка с жалба А. Ц. Г. срещу Заповед № 3286з- 41 от 07.01.2026 г. на директора на ГД „Национална полиция“ при МВР. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол и от активно процесуално-правно легитимирана страна, чийто права и законни интереси са накърнение от издаването му. Подадена е в срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, предвид липсата на надлежно връчване на заповедта. Относно компетентността на директора на ГД „Национална полиция“ при МВР да постановява заповеди за снемане на полицейска регистрация е представена /л. 63/заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно заповедта, министърът на вътрешните работи оправомощава директора и заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Заповедта не е отменяна или изменяна към днешна дата. В конкретния случай и в резултат от направения анализ се налага извода, че към настоящия момент данните от полицейската регистрация на жалбоподателя се съхраняват в подходящ и разумен срок, с оглед целите, за които се обработват - противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, а извън този контекст, за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. В настоящата проверка от административния орган не са установени нововъзникнали факти и обстоятелства, които да удостоверяват, че е отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация на жалбоподателя и данните за регистрацията следва да продължат да се обработват от МВР. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация и от структурата, извършила полицейската регистрация е изготвено предложение с изразени мотиви за отказ за снемане на полицейската регистрация и приложени документи от проверката по преписката, следователно при издаване на административния акт са спазени процесуалните правила. Част от административната преписка е становище на комисия с рег. № 517р-20108 от 16.09.2025 г., както и становища на съответните директори на ОДМВР. В тази връзка се установява, че при издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е изискването за изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията. По административната преписка са представени предложения от директорите на ОДМВР София и ОДМВР Монтана са постъпили мотивирани предложения за отказ за снемане на полицейски регистрации. Актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Предпоставките за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Законът за министерството на вътрешните работи, чл. 68, ал. 1 определя, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Следователно, материалноправните предпоставки за полицейска регистрация са тези по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, т. е. такава се извършва по отношение на лице, което е привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. По тези съображения съдът приема, че чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР не може да намери приложение в разглеждания случай. Същото се отнася и до разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР предвиждаща, че полицейската регистрация се снема, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 НПК, а именно при постигнато споразумение. Правилото на чл. 68, ал. 6, т. 3 ЗМВР, че полицейската регистрация се снема, когато наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е неотносимо към случая. Не се касае и за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по смисъла на чл. 68, ал. 6, т. 4 ЗМВР. Хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, бидейки обвързан с установените с чл. 68, ал. 6 ЗМВР материално-правни предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма. Въпреки, че в приложеното свидетелство е отбелязана настъпила реабилитация към 14.03.2024 г. за осъжданията на жалбоподателя, за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че в практиката по приложение на чл. 68, ал. 6 ЗМВР (напр. решение № 6439 от 16.05.2018 г. по адм. дело № 8352/2016 г. на ВАС V отд.; Решение № 4156 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2016 г., V отд., Решение № 15439 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2016 г., V отд.) е възприето разбирането, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Не се установява и допуснато нарушение на правилата относно защита на личните данни. Директива (ЕС)2016/680 е транспонирана в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) (глава Осма), като в чл. 25, ал. 3 от ЗМВР е разписано, че обработването на личните данни се осъществява и по реда на ЗЗЛД. Аналогична е и нормата на чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, според която при липса на нормативно установени сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, те се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Съобразявайки цитираните по-горе норми, както и смисъла вложен в разбирането на Съда на ЕС на понятието "подходящи срокове" (т. 45 и 46 от Решението на Съда на ЕС), се налага извода, че не е необходимо тези срокове да са определени като номинални стойности, а е достатъчно да са определяеми, като се прилагат критерии за това, следователно в националното законодателство е предвиден механизъм за проверка на необходимостта от съхранение на данните. От извършения анализ са направени следните изводи, че и към настоящият момент, данните от полицейската регистрация на жалбоподателя продължават да се обработват за целите по чл. 27 от ЗМВР, за които са събрани т. е. са необходими и полицейската регистрация не следва да се снема. Административният орган е стигнал до обосновано заключение, че А. Ц. Г. има профил на извършител на множество разнородни престъпления от общ характер, които в съвкупност определят профил на лице, трайно незачитащо правовия ред и извършващо деяние с висока степен на обществена опасност. Това разбиране не противоречи на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, където в ал. 2 е предвидено изключение от правилото за ненамеса в личния живот, когато е в интерес на обществената сигурност. Полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние. Реабилитация по право или така наречената абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и Наредбата за реда и снемане на полицейска регистрация (обн. ДВ. бр. 90 от 31 Октомври 2014 г., изм. ДВ. бр. 57 от 28 Ю. 2015 г.) не е основание за снемане на полицейската регистрация, респ. за спиране обработването и съхранението на лични данни. Снемането на полицейската регистрация на някое от основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР съставлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР. По силата на изрично законова разпоредба снемането на полицейска регистрация е изключено от приложното поле на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР. Съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Затова заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя условия. Действащата законова регламентация за заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Затова реабилитацията не е сред предвидените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация. Правото на Европейския съюз не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателно правните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Такава е и непротиворечивата съдебна практика на ВАС - Решение № 13563 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2024 г., V о., Решение № 7223 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2025 г., V о., и други. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 ЗПП, в размер на 51.13 евро (равностойност на 100 лв.) Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, хипотеза последна вр. чл. 143, ал. 3 АПК, съдът