Решение № 17578 от 14.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56084/2025 г.

дело № 20251110156084 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Производството е образувано по искова молба на С. П. З., ЕГН ••••••••••, срещу СО БУЛСТАТ •••••••• с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик въз основа на наследствено правоприемство и придобивна давност на поземлен имот с идентификатор № 68134.8553.67 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „К.“, кв. „В.“, ул. •••“, с площ на имота: 139 кв. м., с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; с номер по предходен план: 67, квартал: 38, парцел III; при граници: имоти с идентификатори: 68134.8553.68, 68134.8553.977, 68134.8553.66, 68134.8553.65. Ищцата твърди, че е дъщеря на М.Д.С. (родена през 1936 г. и починала през 2024 г.) и П.С.С. (роден през 1935 г. и починал през 2001 г.), които са били собственици и са владели спокойно и безпрепятствено отпреди 1961 г. процесния недвижим имот до тяхната смърт, като владението продължава от ищцата и до настоящия момент. Сочи, че наследодателите й и тя са третирали имота като собствен, почиствали са го, обработвали са го, засаждали са зеленчуци и други насаждения. Владението им не е отблъсвано или обезпокоявано, до знанието им не е свеждано провеждането на регулационни или отчуждителни процедури. Със Заповед № РД-09-51/14.01.1991 г. на Временен изпълнителен комитет на Общински народен съвет „К.“ относно кадастралните и регулационните граници на кв. „В.“ имотът бил включен в разписен лист - приложение към заповедта, на предпоследна позиция, описан като „нива 67” със собственик П.С. Въпреки това, СОе актувала процесния имот като имот - частна общинска собственост с Акт за общинска собственост № 1072/16.08.2004 г., в който е посочено, че процесният имот попада в УПИ III, отреден за здравна служба, аптека и ПТ. Ищцата сочи, че от издаването на акта до настоящия момент не са провеждани отчуждителни процедури, не са извършвани каквито и да е правни сделки или властнически волеизявления, които да прекратят или изключат правата на ищцата. Счита, че в АЧОС не се посочва валидно правно основание, на което СОе придобила правото на собственост върху имота. СОне е извършвала каквито и да е действия спрямо процесния имот, с които да е прекъсвала, смущавала или отблъсвала владението на ищцата и/или на нейните праводатели. Ищцата твърди, че през 2019 г. е направила опит да се снабди с нотариален акт за собственост, като подала молба - декларация с вх. № РХР-19-ГР94/1879/21.06.2019 г. за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, но от страна на СО - район „К.“ било посочено, че за имота има съставени актове за общинска собственост. Счита, че процесният имот не е публична държавна или общинска собственост, поради което няма пречка ищцата да се позове на изтекла придобивна давност, включително на продължаване на владението на наследодателите си, считано от 16.08.2004 г. до настоящия момент. По тези съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника СО В становище от 13.05.2026 г. ответникът излага съображения за неоснователност на иска с доводи, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно Акт № 1072/16.08.2004 г. за частна общинска собственост. Счита, че актът има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост до доказване, че общината не е собственик на имота. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: По делото като доказателство е приет Aкт № 1072/16.08.2004 г. за частна общинска собственост, съставен на основание чл. 3, ал. 3, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и Заповед № РД-09-043/25.06.2004 г. на кмета на Район „К.“ относно поземлени имоти пл. №№ 50, 51, 52, 56, 57, 58, 64, 65, 66, 67 и 68, попадащи в УПИ III - отреден за здравна служба, аптека и ПТ с обща площ от 2280 кв. м., кв. 38 по плана на кв. „В.“, при граници на имота: изток – УПИ II - за озеленяване, запад – УПИ I и УПИ II - 49а, север и юг – улици, като съставен по - рано акт е посочен АОС № 92/25.02.1997 г. В графа „Забележки“ е посочено, че в УПИ III попадат имоти пл. №№ 59, 60, 61, 62 и 63, които са частна собственост, както и че със Заповед № РД-57-143/19.06.2007 г. на кмета на СОсе отписва от АОС ПИ № 66, попадащ в УПИ III, кв. 38 по плана на кв. „В.“ и се предава на Кирил Кръстанов Стоянов и Мария Донева Стоянова, а съгласно Заповед № РД-57-46/20.05.2010 г. на кмета на СОсе отписва от актовите книги за общинска собственост част от АОС № 1072/16.08.2004 г., с който са актувани ПИ № 64 и ПИ № 65, кв. 38, с обща площ от 510 кв. м., които попадат в УПИ III – за здравна служба, аптека и ПТ по плана на гр. С., кв. В.. По делото е приета скица № 15-35635/13.01.2026 г. на процесния поземлен имот с идентификатор № 68134.8553.67 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „К.“, кв. „В.“, ул. •••“, с площ на имота: 139 кв. м, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; с номер по предходен план: 67, квартал: 38, парцел III; при граници: имоти с идентификатори: 68134.8553.68, 68134.8553.977, 68134.8553.66, 68134.8553.65, в която като собственик на имота е вписан П.С. като по делото не се спори, че процесният поземлен имот попада в УПИ III – отреден за здравна служба, аптека и ПТ съгласно акта за частна общинска собственост от 2004 г. Страните не оспорват така установената идентичност на имотите. Приета е Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г. на председателя на Временен изпълнителен комитет на Общински народен съвет – „К.“, издадена на основание чл. 74, ал. 1 ППЗТСУ във връзка с писмо № 07-07-44/28.05.1987 г. на КТСУ и Протокол № 7/30.05.1989 г. на ИК на СНС, с която е одобрен застроителният и регулационен план на кв. „В.“ - Протокол № 6 на СТСУСА на ОбНС „К.“ от 06.09.1991 г., както и извадка - копие от разписен лист на м. „В.“ към плана, одобрен със Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г., видно от който срещу нива № 67 от кв. 38 като собственик на имота е вписан П.С. Приета е молба – декларация от С. П. З., чрез кмета на район „К.“ до нотариус за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС от 21.06.2019 г. за процесния поземлен имот с идентификатор № 68134.8553.67 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „К.“, кв. „В.“, ул. •••“, с площ на имота: 139 кв. м., с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; с номер по предходен план: 67, квартал: 38, парцел III; при граници: имоти с идентификатори: 68134.8553.68, 68134.8553.977, 68134.8553.66, 68134.8553.65. На гърба на молбата Служба „Общински имоти“ при район „К.“ е удостоверила, че за имота няма съставен акт за държавна собственост преди 01.06.1996 г. и има съставени актове за общинска собственост № 92/25.02.1997 г. и № 1072/16.08.2004 г.; съгласно разписен лист на м. „В.“ към плана, одобрен със Заповед № РД- 09-051/14.02.1991 г. като собственик е посочен П.С. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 010780/06.11.2025 г., издадено от СО район „Подуяне“, П.С.С. е починал на 27.07.2001 г., като е оставил за наследници по закон М.Д.С. – съпруга и С. П. З. – дъщеря. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 01326/07.02.2024 г., издадено от СО район „Подуяне“, М.Д.С. е починала на 03.02.2024 г. и е оставила за свой наследник по закон С. П. З. – дъщеря. За доказване на твърдяното от ищцата давностно владение са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н.С. К. и М.И.А. Свидетелката К. заявява, че познава ищцата С. З. от дете, познава и нейните родители – П. и М. които имали имот в ж. к. „В.“, зад училището, около 120 - 150 кв. м. Първи братовчеди са с бащата на ищцата – П.. Имотът няма лице на улица, ползва се за зеленчукова градина - садили царевица, боб, картофи. Родителите на ищцата започнали да го обработват преди повече от 40 години (през 60-те и 70-те години на миналия век), ищцата била малка. Свидетелката не знае някой да им е оспорвал собствеността върху имота. Пояснява, че последните 1 - 2 години ищцата не е обработвала имота, защото съпругът й починал, но не са й известни отчуждителни процедури от общината, околните имоти също се използвали за обработване, садене на чушки, домати, кой каквото се сети. Пояснява, че след като починал бащата на ищцата, последната продължила да обработва имота заедно със съпруга си М.. От родителите на ищцата К. знае, че имотът е наследствен - от майката на П.. Свидетелката А. споделя, че нейната майка е братовчедка на ищцата, познава ищцата и нейните родители - П. и М. М.починала преди около 2-3 години, а П. – преди повече от 20 години. Заявява, че те имат имот зад училището в кв. „В.“, около 100 - 130 кв. м., без лице на улицата, селски имот, обработвали го със зеленчуци, сеели картофи, царевица и др. Свидетелката си спомня от своето детство, още от 6-7 - годишна, че П. и М.го обработвали, повече от 35 - 40 години, а след като починали започнали да обработват имота С. и съпругът й и да се грижат за него. Не й е известно да са правени процедури за отчуждаване на имотите там, или някой да е оспорвал собствеността на П. и М. Пояснява, че до миналата, по-миналата година виждала С. и съпруга й в имота. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване, че е собственик на процесния поземлен имот на твърдените от нея основания – наследствено правоприемство и давностно владение, осъществено както от нейните праводатели, така и от самата ищца, считано от 16.08.2004 г. до настоящия момент – че наследодателите й, съответно ищцата са упражнявали явна, спокойна, несъмнена, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за период повече от 10 години, считано от 16.08.2004 г., с намерението да го своят. В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу предявения иск, основани на положителните факти, от които черпи благоприятни правни последици, в случая че са налице предпоставките имотът да бъде актуван като общинска собственост, тъй като правото на собственост е било придобито от СОна посоченото в акта за общинска собственост основание, статута на имота през съответния период от време, обуславящ неприлагане на давностното владение и наличието на основание за прекъсване и/или спиране на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В разглеждания случай ищцата обосновава правния си интерес от съдебна защита с притежавано право на собственост върху спорния имот, основано на наследствено правоприемство и придобивна давност, като излага съображения, че по отношение на същия имот са заявени конкуриращи права от ответника въз основа на съставен акт за частна общинска собственост, а ответникът оспорва предявения иск. Съдът намира, че за ищцата е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск, тъй като ответникът е издал акт за частна общинска собственост, удостоверяващ право на собственост върху процесния недвижим имот, с което възпрепятства възможността на ищцата да се снабди с констативен нотариален акт за придобиване на имота по давност. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време (5 години при добросъвестно владение и 10 години при недобросъвестно) и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуално владение на други лица за период по - дълъг от шест месеца), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). Владението като фактическо състояние включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент - намерение за своене на вещта. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. За това, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н . Действията на владелеца следва да сочат, че той счита имота за свой. Не е достатъчно само манифестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопанисването му, като тези действия трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че владелецът счита имота за свой, а не за собственост на трето лице. Според трайно установената практика на ВКС по института на придобивната давност владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението, трябва да бъдат доказани по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, дали е установено и поддържано с насилие и т. н. (решение № 280/24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. по описа на ВКС, II г. о.). Начинът на установяване на фактическата власт има значение също и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно предадено, дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго. Моментът на установяване на фактическата власт е пряко свързан с установената в чл. 79 ЗС продължителност на владението като предпоставка за придобиване правото на собственост върху имота по давност. Владелецът следва да е упражнявал фактическата власт върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10 години след нейното установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ. приложение да намери установената в чл. 69 ЗС презумпция. С разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене. Елементите на фактическия състав по чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване - решение № 836/06.01.2011 г. по гр. д. № 1604/2009 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 8/23.01.2012 г. по гр. д. № 138/2011 г. по описа на ВКС, I г. о. Съгласно т. 3 от ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Съгласно т. 2 от тълкувателното решение, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Ищцата се позовава и на присъединяване на владението на своите праводатели към своето. Съгласно чл. 82 ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. За да е допустимо присъединяване на владението, следва да е налице правоприемство между предишния и настоящия владелец на имота. Това правоприемство може да е универсално (например при наследяване) или частно (например в случаите на продажба, дарение на имота или други деривативни способи за придобиване на собствеността). В аспекта на така направените разяснения настоящият съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството доказателства ищцата е установила, че е собственик на процесния недвижим имот на сочените основания, като съображенията за това са следните: В случая от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като обективни, житейски логични и последователни, израз на преките им впечатления относно имота и неговото ползване, по несъмнен начин се установява, че процесният поземлен имот в кв. „В.“ е владян от 60-те и 70-те години на миналия век само от родителите на ищцата – П. и М. а впоследствие след тяхната смърт от ищцата и нейния съпруг, като във времето имотът се е ползвал за зеленчукова градина. Показанията на свидетелите сочат, че владението върху имота, упражнявано от семейството на ищцата, е било трайно, явно, необезпокоявано, несмущавано и не е било отнемано от владелците към момента на депозиране на показанията, т. е. в период от повече от 40 години, както и че никой не е оспорвал собствеността им. Разказите на свидетелите са еднопосочни и кореспондират с останалите доказателства по делото, като ответникът не ангажира такива, оборващи изложеното от свидетелите. Видно от разписния лист на м. „кв. В.“ към плана, одобрен със Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г. срещу процесната нива пл. № 67 е записан като собственик именно бащата на ищцата П.С. Във връзка с възраженията на ответника в писмената защита следва да се посочи, че действително относно правното значение на вписването в разписния лист е формирана съдебна практика, според която записванията в разписния лист не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост, не са пряко доказателство за собствеността на имотите, но следва да се преценяват във връзка с останалите доказателства. Така с решение № 195/23.02.2009 г. по гр. д. № 4951/2007 г. по описа на ВКС, I г. о. е прието, че вписванията в разписните листове към кадастрални или регулационни планове не са доказателство за собственост, а само индикация, че дадено лице е ползвало съответния имот към датата на изготвяне на съответния кадастрален план. С решение № 131/13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г. по описа на ВКС, I г. о. е прието, че разписният лист или имотната ведомост е приложение към кадастралния план, в което се съдържа информация за собствениците на всеки заснет имот, както и данни за документите за собственост, ако има такива - арг. от чл. 32, ал. 2 ЗПИНМ (отм.). При действието на ЗУТ и ЗКИР аналог на разписания лист е имотният регистър. Записванията в разписния лист и в имотния регистър не представляват пряко доказателство за собствеността на имотите, но в редица случаи съдебната практика отчита тези документи като косвено доказателство за собствеността (така решение № 393/23.06.2009 г. по гр. д. № 1207/2008 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 476/04.06.2009 г. по гр. д. № 774/2009 г. по описа на ВКС, I г. о., и др.). В разглежданата хипотеза записването в разписния лист напълно се подкрепя от събраните свидетелски показания. С оглед на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано, че владението върху недвижимия имот е установено още от родителите на ищцата, най- късно през 70-те години на миналия век, като след 2001 г. (смъртта на П. Стоянчов) е продължило от ищцата (като наследник по закон) и нейната майка М.Стоянчова, а след нейната смърт през 2024 г. – от ищцата, за период от време, надхвърлящ десет години, включително през заявения в исковата молба период от 16.08.2004 г. до датата на подаване на исковата молба (свидетелката А. заявява, че година – две преди разпита си, т. е. около 2023 г. - 2024 г. е виждала лично С. и съпруга й в имота, като обстоятелството, че същият не е бил обработван в последната година не обосновава извод за изгубване на владението). Не се установи по делото ищцата, съответно нейните родители, да са държали вещта за другиго или фактическата им власт да е била смутена, обезпокоявана от някого – от свидетелските показания не се установява да са водени спорове относно собствеността и да са заявявани претенции от трети лица, или фактическата власт върху имота да е отнемана за период, по - дълъг от шест месеца. Налице е и субективният елемент на владението – родителите на ищцата и самата тя са владели имота със съзнанието, че са негови собственици – поддържали са го, садили са царевица, боб, картофи. Както бе посочено и по-горе, правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се наследява от неговите наследници, поради което може да бъде упражнено от тях в евентуален съдебен спор за собственост. По отношение на възражението на ответника, че не ищцата, а СОе собственик на процесния недвижим имот, във връзка с което е съставен Акт за частна общинска собственост № 1072/16.08.2004 г., който акт легитимира ответника като собственик е необходимо да се посочи следното: В акта за частна общинска собственост, на който се позовава ответникът, като основание за собствеността са посочени чл. 3, ал. 3, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и Заповед № РД-09-043/25.06.2004 г. на кмета на район „К.“, като е предвидено отреждането за имота за здравна служба, аптека и ПТ. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗОС (в редакцията на закона към датата на съставяне на акта, ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.) „Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост, са частна собственост на общината“, а съгласно чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС общинска собственост са жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 1 юни 1996 г., с изключение на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен фонд, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с актове за общинска собственост, които представляват официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Актът за общинска собственост обаче не притежава конститутивно, правопораждащо действие (чл. 5, ал. 3 ЗОС), а единствено удостоверява, че общината е носител на право на собственост върху конкретен обект, в случай че са възникнали материалноправните предпоставки за приложение на съответния придобивен способ. Ето защо, съставянето на акт за общинска собственост не обуславя факта дали е породено съответното придобивно основание. При спор актът за общинска собственост може да обоснове правния интерес от предявяване на иск за собственост от недържавни правни субекти – физически или юридически лица, заинтересовани да оборят неговата доказателствена сила като установяват, че са собственици на имота, за който е съставен (какъвто е и настоящият случай). В практиката на ВКС няма отклонения от разбирането, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 ЗС способи. В този смисъл съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на държавата, респ. на общината. С решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. по описа на ВКС, I г. о. е посочено, че основанията за придобиване от държавата и общината на право на собственост следва да бъдат посочени в АДС, респ. в АОС. Когато основанието изисква настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен фактически състав - завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание, освен правното. АДС и АОС се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респ. за общината - чл. 5, ал. 3 ЗОС. В решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. е прието, че актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост. Горните съображения обаче са приложими само в случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Необходимост от посочване не само на правното, но и на фактическото основание за придобиване на правото на собственост, е налице, когато то се свързва с настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен юридически факт – завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на държавата/общината - решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. В случая от съставения през 2004 г. акт за частна общинска собственост съдът приема, че имотът е бил предвиден заедно със съседни поземлени имоти за отреждане за здравна служба, аптека и ПТ (доколкото от ответника, който се позовава на АЧОС, не са посочени никакви конкретни придобивни основания, осъществяването на които да е довело до съставянето на акта). По делото се установи, че съгласно застроителния и регулационен план на кв. „В.“, одобрен със Заповед № РД-09-051/14.01.1991 г. на председателя на Временен изпълнителен комитет на ОбНС „К.“, процесният имот попада в обхвата на УПИ III – за здравна служба, аптека и ПТ, но по делото няма данни за отчуждаване на имотите, които попадат в обхвата на УПИ III. Установи се също така от свидетелските показания, че имотите, попадащи в обхвата на този УПИ, се ползват съобразно имотните им граници, а не по границите на този по-голям урегулиран поземлен имот – свидетелите заявяват, че както процесният, така и съседните му имоти се ползват за обработване и за садене на зеленчуци. Към датата на одобрение на този регулационен план е бил в сила ЗТСУ (отм.), в редакцията му към ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г., попр., бр. 32 от 20.04.1990 г. Съгласно чл. 22 от този закон със застроителен и регулационен план се предвиждат: 1. мероприятия на държавата по архитектурноградоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние - изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването, системи за отдих и спорт, производствени и складови зони и др.; 2. мероприятия на кооперациите и обществените организации, като строителство на сгради и съоръжения и създаване на терени за стопанските и обществените им нужди; 3. терени за обществено жилищно строителство. В чл. 63, ал. 1 ЗТСУ (отм.) е предвидено, че недвижими имоти могат да бъдат отчуждавани по влезли в сила застроителни и регулационни планове за: 1. пробиви и разширения във връзка с прекарване или преустройство на улици и булеварди и преустройство на площади; 2. водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газофикация, създаване на зелени площи, създаване и коригиране на водни басейни, изграждане на комуникационно - транспортни и съобщителни мрежи и съоръжения и други благоустройствени работи - вън и извън строителните граници на населените места; 3. изграждане на подземни трамваи и железници със съоръженията към тях, тунели и транспортни съоръжения на различни нива, подземни помещения за обществено обслужване и други подобни; 4. прекарване на трасета на железопътни линии и пътища със съоръженията към тях и осъществяване на други строежи за нужди на учреждения, стопански и обществени организации в терени извън строителната част на населеното място, но в границите на общия градоустройствен план; 5. болници, училища, кина, театри, супермаркети и други сгради за обществено ползуване; 6. строеж на жилища от държавата за обезщетяване на собственици, чиито имоти подлежат на отчуждаване за държавна нужда по Закона за собствеността и по този член, както и за изграждане на жилища за нуждите на млади семейства и за граждани със заварени жилищно-спестовни влогове към влизането в сила на това изменение на закона. Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) недвижими имоти, необходими за мероприятията по чл. 63, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а за гр. С. - на Столичния народен съвет. В цитирания закон е предвидена специална процедура по отчуждаване на съответните имоти, както и по обезщетяване на собствениците (чл. 94 и сл.) като регулационният план няма пряко отчуждително действие. За регулационните планове по ЗТСУ (отм.), какъвто е регулационният план от 1991 г., предвиждащ създаване на УПИ III – за здравна служба, аптека и ПТ, е характерно, че нямат непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти - решение № 227/28.06.2010 г. по гр. д. № 735/2009 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 132/20.05.2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. по описа на ВКС, I г. о. и др. Включването в парцел за обществено мероприятие само променя режима на засегнатите имоти в градоустройствено отношение. Собствениците на имоти, необходими за мероприятия на държавата и общините, запазват собствеността си върху тях в кадастралните им граници до влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) за отчуждаване (решение № 116/16.10.2017 г. по гр. д. № 5044/2016 г. по описа на ВКС, I г. о.). Плановете, одобрени при действието на ЗУТ, също нямат непосредствено отчуждително действие. С факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл. 16 ЗУТ, в който смисъл е решение № 371/28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о. В хода на производството ответникът не навежда доводи за отчуждително действие на приложен подробен устройствен план (с оглед чл. 21а ЗТСУ (отм.) и аналогичния чл. 16 ЗУТ), нито за приключена процедура по Глава Трета - чл. 21 – чл. 33 ЗОС (в редакцията на закона към датата на съставянето на АЧОС). Тук е мястото да се посочи, че по делото не е представена Заповед № РД-09-043/25.06.2004 г. на кмета на Район „К.“, за да може съдът да извърши преценка за надлежно проведена процедура по отчуждаване на имота – влизане в сила на заповедта и изплащане на обезщетение на правоимащите лица, както и не е представен описаният като предходен Акт за общинска собственост № 92/25.02.1997 г. (нито ответникът се позовава на него), за да бъде извършена преценка на какво основание първоначално имотът е актуван като общински и дали въобще е налице идентичност и основание за това. Освен, че не са представени доказателства за отчуждителна процедура, няма данни, че обектът с обществено значение е бил изграден. Съгласно показанията на разпитаните свидетели имотът е незастроен, в същия до преди година – две ищцата е отглеждала зеленчуци, не се твърди и не установява имотът да е бил предоставен за оперативно управление или включен в капитала на търговско дружество, или да е бил държавна собственост, преминала по силата на закона (ЗМСМА) в полза на общината (преди 2004 г.). Индиция за това, че мероприятието, за което е отреден имотът не е реализирано и имотът не е станал общински е и отбелязването в акта за частна общинска собственост на отписване от същия на съседни на настоящия имот поземлени имоти и предаването им на собствениците – физически лица (част от които вписани и в разписния лист към плана от 1991 г., посочен по-горе). Въз основа на изложеното съдът приема, че актът за частна общинска собственост, с оглед събраните по делото доказателства, не удостоверява надлежно правото на собственост върху имота на общината, тъй като няма данни да е била проведена процедура по отчуждаване на имота, чрез обезщетяване на правоимащите и реализиране на предвиденото обществено мероприятие - изграждане на здравна служба, аптека и ПТ, поради което СОне е придобила правото на собственост върху имота и издаденият АЧОС не легитимира общината като негов собственик. По изложените съображения, доколкото имотът има характер на частна собственост, то и за него не съществува забрана за придобиването му давност – чл. 86 ЗС, включително не се прилага въведеният с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС) (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и с § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ЗР на ЗИЗС) (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) мораториум за придобиване по давност на държавни и общински недвижими имоти, отменен с решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, влязло в сила на 08.03.2022 г., на който се позовава ответникът едва в писмената си защита. В хода на производството безспорно се установи, че през периода от 2004 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2025 г., ищцата и нейната майка М.Д.С., а след нейната смърт през 2024 г. ищцата С. З. са упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот, владян преди това и от бащата на ищцата П.С.С. до смъртта му през 2001 г. явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и че тази фактическа власт е упражнявана с намерение за придобиване на собствеността, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 79 ЗС. Доколкото ответникът не е установил самостоятелни права, противопоставими на ищцата, то предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: С оглед изхода от спора право на разноски има ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъди внесената държавна такса – 25,57 евро и заплатеното в полза на адвоката й възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025 г., от съдържанието на който се установява заплащането на сумата от 1 380,49 евро (2 700 лв.) в брой при подписване на договора. Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът приема за неоснователно, предвид предмета на делото, фактическата и правната му сложност, проведените две открити съдебни заседания, в които се е явил процесуален представител на ищцата и в които са разпитани свидетели. Ето защо и в тежест на ответника следва да се възложи сумата от общо 1 406,06 евро – разноски по делото. Така мотивиран, съдът