Решение № 371 от 18.3.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3246/2025 г.

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ••••••••••, чрез адв. Т. И., против решение № 3851 от 04.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 5082/2024 г. по описа на ПдРС, ІХ гр. състав, в частта му, с която е осъдено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД •••••••• да заплати на „•••••••••, следните суми: 1. сумата от 119.25 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН ••••••••• и сумата от 17.95 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 2. сумата от 119.17 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••, в •••••••, и сумата от 17.93 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 3. сумата от 119.21 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН ••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 4. сумата от 119.22 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 5. сумата от 119.19 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 6. сумата от 119.23 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН ••••••• в ••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 7. сумата от 119.21 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН ••••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 8. сумата от 119.22 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН ••••••• в ••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 9. сумата от 119.24 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 10. сумата от 119.21 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН ••••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 11. сумата от 119.21 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 12. сумата от 119.20 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 13. сумата от 119.24 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••, в •••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 14. сумата от 119.22 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••, в •••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 15. сумата от 119.17 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за 21 обект с ••••••••, и сумата от 17.93 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 16. сумата от 119.22 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••• и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 17. сумата от 119.17 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••, •••••, и сумата от 17.93 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 18. сумата от 119.21 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 19. сумата от 119.26 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 20. сумата от 119.17 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••, и сумата от 19.44 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 21. сумата от 119.17 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН •••••••••, и сумата от 19.44 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 22. сумата от 119.45 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 23. сумата от 119.21 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 24. сумата от 101.52 лв., представляваща предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••, и сумата от 10.74 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 25. сумата от 119.18 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 26. сумата от 17.93 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••, и сумата от 2.70 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 27. сумата от 119.22 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 28. сумата от 51.44 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••• и сумата от 7.74 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 29. сумата от 57.15 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••••, и сумата от 8.60 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 30. сумата от 57.16 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••••, и сумата от 8.60 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 31. сумата от 57.15 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••••, и сумата от 8.60 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 32. сумата от 119.22 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 33. сумата от 119.18 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 34. сумата от 96.57 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••, и сумата от 14.53 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 35. сумата от 198.68 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ••••••••, и сумата от 29.88 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 36. сумата от 119.25 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••••, и сумата от 17.95 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 37. сумата от 119.22 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с •••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 38. сумата от 119.24 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г. 39. сумата от 119.24 лв. – предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“ за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. за обект с ИТН ••••••••, и сумата от 17.94 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.01.2022 г. до 18.03.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024 г., до окончателното заплащане на задължението; осъдено е „••••••да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „••••••••сумата от 815.99 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 5082/2024 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав, както и е осъдено ••••••••да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ••••••• сумата от 16.74 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 5082/2024 г. на ПдРС, IX гр. състав. С въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковете, като се излагат подробни съображения. Оспорва се изводът на съда, че жалбоподателят не е имал качеството небитов клиент. Съдът е постановил решението си при невъведени в процеса твърдения и възражения от ищеца. Част от обектите не съществуват и не могат да се идентифицират, а друга част от тях са прехвърлени на трети лица много преди процесния период. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на собствеността върху изградения в имота трафопост от средно към ниско напрежение. Твърди се, че средството за техническо измерване следва да е в точката на присъединяване на трафопоста, а не в общите части на сградата. Считат, че е неправилно позоваването от съда на решението по гр. дело № 783/2022 г. на ПдРС и в.гр.дело № 1699/2024 г. на ПдОС. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното: Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени 79 бр. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от •••••••••• против •••••••• за заплащане на посочените в решението суми, като допълнително за обекта, описан под №••, се претендира и сума, представляваща консумирана електрическа енергия от 45.62 лв. за обект с ИТН •••••••, който иск не е предмет на въззивното производство. Ищецът твърди, че притежава лицензия за доставчик от последна инстанция, която се добавя към вече притежаваната лицензия за краен снабдител, поради което на основание чл. 95а ЗЕ и пар. 196 ЗЕ има задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение на лицензионната територия на •••••••• – в случаите, когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избраният от тях търговец не извършва доставка на електроенергия по независещи от клиента причини. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.94а, ал.1 ЗЕ клиентите, присъединени към разпределителната мрежа на ниво средно напрежение, губят правото си да бъдат снабдявани с електроенергия на регулирания пазар по чл.94а, ал.1 ЗЕ и трябва да бъдат снабдявани с електрическа енергия на свободно договорени цени по чл. 100, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че на основание §196 ЗЕ клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, ще бъдат снабдявани както и преди това от •••••••••, но по цени, определени по методиката на КЕВР. Поддържа, че ответникът не е избрал друг търговец на електроенергия и следователно съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката негов снабдител е ищецът в качеството му на доставчик от последна инстанция. Сочи, че обектите на ответника са присъединени към електроразпределителната мрежа на •••••••, на чиято лицензионна територия се намират. Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, както и цената за достъп на крайния снабдител. Твърди, че мрежовите услуги са достъп до електропреносната мрежа, пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други, като цените се определят и заплащат на основание решение на КЕВР и не подлежат на свободно договаряне. Сочи, че за ответника е открит клиентски номер •••••••, като за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г. е предоставил електрическа енергия и мрежови услуги на обща стойност от 4383.34 лв., които са останали незаплатени. Претендира и присъждане на обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника •••••••••, в който се излагат съображения за нередовност на исковата молба, тъй като не са изложени достатъчно твърдения за основанието, на което се претендира сумата, вида на предоставените услуги, начина на определяне на обезщетението за забава, като счита, че имотите не са надлежно индивидуализирани с посочване на идентификатор по КККР на гр. Н., което е необходимо за изясняване на правото на собственост. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба, като твърди, че между страните не са възникнали договорни правоотношения, ответникът не е клиент или потребител по смисъла на Закона за енергетиката. Твърди, че за процесния период не е бил собственик на нито един от посочените в исковата молба самостоятелни обекти, поради което не дължи заплащане на цена на доставена електрическа енергия и мрежови услуги. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжникът на цената е новият собственик, независимо дали е битов или небитов клиент. Счита, че независимо на чие име се води партидата в електроснабдителното предприятие, новият собственик дължи заплащане на начислената електрическа енергия за периода, следващ датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността. Твърди, че правото му на защита е нарушено, доколкото обектите не са посочени с идентификатори и ответникът е възпрепятстван да ангажира доказателства за прехвърляне на собствеността. Оспорва обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника електрическа енергия и мрежови услуги до процесните обекти, като твърди, че ищецът не е отчитал периодично средствата за техническо измерване, поради което счита, че количествата електрическа енергия и мрежови услуги не са верни и не са доставяни. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, тъй като последният не разполага с право да търси заплащане на мрежови услуги, те се заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа. Твърди, че не дължи такса за мрежови услуги, тъй като измерването на доставената на ответното дружество електроенергия не е извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ, като поддържа, че присъединителните съоръжения не са собственост на оператора на електропреносната мрежа и електроразпределителната мрежа. Поддържа, че тъй като ищецът не е изпълнил задължението си за правилно определяне на местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие е допуснало нарушение на закона, и е налице неточност на данните от тези уреди, което води до недоказаност на искането за присъждане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Сочи, че в поземлен имот с идентификатор ••••••••, в който е изграден комплекс „••••••“, ответникът е изградил и е собственик на собствен трафопост, който преобразува електроенергията от средно към ниско напрежение. Твърди, че е собственик на трафопост и електропроводи, които се намират в имота, захранващ с електричество цялата сграда със самостоятелни обекти, следователно местонахождението на измервателните уреди следва по закон да се намира на границата на собственост – в трафопоста, а не в общите части на сградата. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 14 ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съотв. електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната на по-високото напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съотв. електроразпределителната мрежа. Твърди, че количеството електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените между страните или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и пренос, като тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича тяхната недължимост. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение за погасяване чрез заплащане на вземанията за периода от 01.12.2021 г. до 30.09.2022 г., за което обстоятелство счита, че в издадените от ищеца фактури е обективирано извънсъдебно признание. Моли за отхвърляне на предявените искове. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищецът е представил дубликати на фактури, издадени от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 01.12.2021 г. до 28.11.2023 г., като е прието, че се касае за частни свидетелстващи документи. По делото е представен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „••••••••от 17.09.2009 г. с предмет „Многофункционална сграда“ с 223 бр. бъдещи потребители, от който се установява, че е бил с временно захранване за извършване на строителството. На 25.05.2017 г. са подадени заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата от „•••••••• за нов обект за електроразпределителна мрежа, с адрес: •••••••• – по списък. Установява се от разрешение за ползване № ДК-07-473/12.11.2009 г., че възложителят е придобил собствеността, включително и на нововъзникналите многофункционални сгради, находящи се в ••••••••••. Няма спор по делото, че въззиваемото дружество има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №Л- 141-11 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. По делото не е спорно и, че съгласно приети промени в Закона за енергетиката, считано от 01.10.2020 г., всички небитови клиенти следва да закупуват електрическа енергия на свободен пазар, което води до отпадане на регулираните цени за тях. Именно в тази насока са изложените обстоятелства в исковата молба, като доводите, че съдът се е произнесъл по невъведени обстоятелства и неправилно е приел, че жалбоподателят е небитов клиент не се възприемат от настоящата инстанция. Не се твърди и не се сочат доказателства за процесните периоди ответното дружество да е избрал друг доставчик на електрическа енергия за процесните обекти, поради което приложение намира §196 от ПРЗ на ЗЕ. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е придобил собствеността по отношение на имота, в който е изградена жилищната сграда, присъединена към електроразпределителната система по силата на сключения между страните договор, като същият е сключен във връзка с изграждане на многофункционална сграда със задължение за поставяне на самостоятелни електромери по отношение на всеки изграден обект – съгласно списък, неразделна част от сключения между страните договор, като всеки обект е записан със самостоятелен номер - ИТН. Прието е, че с изграждане на сградата – ответникът – строител или инвеститор - е придобил и собствеността по отношение на нововъзникналите самостоятелни обекти на правото на собственост. По силата на сключения между страните договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „•••••••• АД от 17.09.2009 г., е постигнато съгласие за присъединяване на бъдещите обекти към електроразпределителната система, като в разпоредбата на чл.24 от договора е прието, че съоръженията за присъединяване се поставят под напрежение след изпълнение на задълженията на потребителя и представяне на доказателства, че последният е сключил сделка за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това електроенергийно предприятие и сделка за пренос на потребена електрическа енергия от съответната мрежа, за ползване на мрежата и за достъп до нея съгласно чл. 104 ЗЕ или договор за пренос на потребена електрическа енергия по разпределителната мрежа съгласно чл. 98б ЗЕ. От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза се установява, че за исковия период процесните електромери са електрозахранвани и за обектите са предоставени мрежови услуги, като електропотребление е отчетено и регистрирано само за един обект с ИТН 4••••••••••– през м. юни 2022 г. Експертизата е установила, че монтираните електромери на обектите са преминали изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и имат необходимите стикери, пломби и знаци за това. Установено е, че процесните електромери са отчитани със система за дистанционен отчет, като за тези, за които не е отчетено електропотребление, е начислена цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която е на база на предоставената мощност на всеки самостоятелен обект в комплекса и е определена по ценови периоди с решения на КЕВР. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесните съоръжения са поставени под напрежение и са включени в електроразпределителната мрежа, т.е. следва да се приеме, че ответникът е изпълнил задълженията си по чл. 24 от договора, с което е изчерпан неговият предмет, доколкото последният урежда правоотношенията между страните във връзка с присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „••••••••••• АД. Прието е, че между страните е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за доставка на електрическа енергия на основание депозирано от представител на ответника заявление – декларация за продажба на електрическа енергия от 25.05.2017 г. на обекти •••••••••••, по списък, представен по делото. Ответникът не оспорва обстоятелството, че процесните обекти съответстват на тези по представения по делото списък от договора от 2009 г., като въвежда твърдения, че собствеността по отношение на обектите е прехвърлена по отношение на трети за правния спор лица. С оглед депозираните заявления, в които е отбелязано, че ответникът желае да ползва електрическа енергия за стопански нужди, следва да се приеме, че последният към момента на сключване на договора е имал качеството на небитов клиент по смисъла на §1, т. 33в от ДР на ЗЕ, съгласно която разпоредба „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. В случая между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия в писмена форма съгласно представеното по делото заявление от 25.05.2017 г., поради което следва да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия на ответника за стопански нужди при постоянно захранване на ниско напрежение съгласно депозираното от ответника заявление в този смисъл. Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по невъведени от ищеца обстоятелства. Съгласно Закона за енергетиката, считано от 01.10.2020 г. всички небитови клиенти следва да закупуват електрическа енергия на свободен пазар, което води до отпадане на регулираните цени за тях. Именно в тази насока са изложените обстоятелства в исковата молба, за което се и изложиха съображения. Неоснователно е и възражението, че неправилно Районен съд - Пловдив е приел, че ответното дружество е имало качеството на клиент по смисъла на Закона за енергетиката. С въззивната жалба се твърди, че част от обектите не съществуват, а останалите не са собственост на жалбоподателя. Действително, според приложените по делото справки от Служба по вписвания – гр. Н., ответникът е прехвърлил собствеността по отношение на част от процесните обекти, а именно: 1. обект с ИТН •••••••• (№19 от исковата молба и решението на първоинстанционния съд), в к.к. ••••••••••– с договор за покупко-продажба, вписан на 18.09.2008 г.; 2. обект с ИТН ••••••••• - с договор за покупкопродажба, вписан на 06.08.2008 г.; 3. обект с ИТН •••••••••• - с договор за покупко-продажба, вписан на 20.08.2008 г.; 4. обект с ИТН ••••••••• - с договор за покупко-продажба, вписан на 11.07.2008 г.; 5. обект с ИТН •••••••••• с договор за покупко-продажба, вписан на 04.08.2008 г.; 6. обект с ИТН ••••••••••••• - с договор за покупко-продажба, вписан на 23.09.2008 г.; 7. обект с ИТН ••••••••••• - с договор за покупко-продажба, вписан на 25.07.2008 г.; 8. обект с ИТН •••••••••••• - с договор за покупко-продажба, вписан на 11.07.2008 г. и 9. обект с ИТН ••••••••••• - с договор за покупкопродажба, вписан на 03.09.2008 г. Според писмо от АГКК (л.232 и сл. от първоинстанционното дело) част от обектите не могат да се идентифицират, липсват или са с друга номерация, респективно – с различни идентификатори. Независимо от това, че още към 2008 г. жалбоподателят не е бил собственик на описаните имоти, именно той е сключил договор за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на ••••••••на 17.09.2009 г., като е приложен и списък на подобектите, включително и описаните. Пак жалбоподателят е депозирал заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата на 25.05.2017 г., включително и за посочените девет обекта, които са отчуждени в много по – ранен момент и на които не е бил собственик още към момента на сключване на договора за присъединяване на обектите към електроразпределителната мрежа, а и на тези, които не могат да се идентифицират от АГКК. Именно жалбоподателят е този, които е посочил обектите на собственост, респективно – за които е осъществено присъединяване. Информацията, с която разполага въззиваемото дружество, е предоставена именно от жалбоподателя, който обаче се позовава на неточности на тази информация. Общ принцип на правото е, че никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Жалбоподателят е предоставил информацията, гарантирал е верността на всички посочени от него данни и се е задължил да информира въззиваемото дружество в срок до 30 дни от настъпване на промяна на декларираните обстоятелства (заявление декларация, стр.1 – л.8 от първоинстанционното дело). И до момента обектите се водят с един клиентски номер – на жалбоподателя. Именно за него по силата на сключения договор е възникнало задължението за заплащане на дължимите суми, като отношенията му със собствениците/ползвателите на имотите са ирелевантни за настоящето производство. От състава на първостепенния съд в тази насока – за задължението за заплащане, възникнало в полза на жалбоподателя - са изложени подробни съображения, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Със сключения договор е уговорено и къде е границата на собственост на съоръженията – изходящите клеми на средствата за измерване на ел. енергията, монтирани в електромерното табло съгласно чл.28, ал.1 от действащата към момента на сключване на договора Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните мрежи. Договорите имат силата на закон за сключилите ги. От първостепенния съд са изложени подробни и обосновани съображения относно границата на собственост на съоръженията, които напълно се споделят. Само за пълнота следва да се отбележи, че посочената в договора наредба е отменена и сега действащата е Наредба №6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. В същата изрично в чл.34 е посочено, че границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на обекта се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. В чл.35, ал.1 от Наредбата е посочено, че когато електрическата енергия се доставя на обект за потребление от съоръжения на оператор на електроразпределителна /затворена електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Според ал.2, в този случай средствата за търговско измерване и другите спомагателни устройства се монтират в самостоятелни табла или шкафове, а според ал.6 съответният мрежови оператор може да монтира електромерните табла и захранващите им електропроводни линии в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него място в общите части на сградата. Т.е. и към момента на сключване на договора, и към процесния период, а и понастоящем мястото е идентично. В този смисъл са неоснователни доводите, касаещи мястото на монтиране на СТИ. Именно жалбоподателят се е съгласил къде точно следва да се монтират електромерите, като доводите в жалбата са неоснователни. Относно трафопоста – видно от същия договор, жалбоподателят е поел задължението да достави и монтира нов нестандартен трафопост, както и оборудване, описано в чл.3, ал.1, т.2 от договора, а според чл.21, ал.1 е поел задължението да изгради и прехвърли по нотариален ред възмездно в собственост на •••• АД описаните съоръжения. По делото е представено разрешение за ползване, но същото не установява правото на собственост. Освен това, според заключението на техническата експертиза, през процесния период в границите на поземления имот, в който се намира комплекс •••••••••, е съществувал трафопост, с предназначение преобразуване на електрическата енергия от ниво средно напрежение на ниво ниско напрежение. Няма друг преобразувател на напрежението в процесния комплекс, чрез който да се захранват неговите самостоятелни обекти. Трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа 20 kV на „••••••••“ ЕАД с два броя кабели посредством разкъсване и муфиране на фазовите жила на съществуващ кабел 20 kV, свързващ ТП „Меркурий“ с ТП „Запад 1“. Експертизата е установила, че в сградата са налични 3 ел. секции с разпределителни табла, като схемата на електрозахранване на обекта с 5 броя силови кабели до електроразпределителните табла съответства на договора за присъединяване на обекти от 17.09.2009 г. Вещото лице е установило, че средствата за търговско измерване за всеки самостоятелен обект са монтирани и работят в заключващи се електромерни табла от типа ТЕМО, които се намират в общите части на ниво партер на жилищната сграда по входове. Неоснователно е и възражението за неправилно позоваване от състава на районния съд на влязлото в сила решение №543/05.02.2024 г. по гр.д. №784/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение №1322/14.11.2024 г. по в.гр.д. №1669/2024 г. Същото е влязло в сила между същите страни, като е задължително за тях. Ето защо настоящият състав прие, че за жалбоподателя е възникнало задължението за заплащане на мрежови услуги. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за извършено плащане или настъпване на друг правопогасяващ или правопрекратяващ факт, поради което предявените искови претенции за заплащане на стойността на таксата за достъп до разпределителната мрежа са основателни. Тъй като същият не е изпълнил своевременно задължението си, е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ установения падеж и крайна дата – 18.03.2024 г. – датата преди подаване на исковата молба, според заключението на съдебно-счетоводната експертиза общият размер на обезщетението е 661.93 лв., която е и присъдена, като сумите са посочени за всеки от обектите. Следва да се присъди и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане. Въз основа на гореизложеното предявените искове (в обжалваната част) са основателни и доказани и правилно са уважени, ведно с акцесорните искове за лихва. Жалбата е неоснователна, а решението на РС Пловдив – правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди. Разноски са поискани от двете страни, но, с оглед изхода на делото, не се присъждат на жалбоподателя. На въззиваемата страна следва да се присъдят направените за производството пред въззивната инстанция в размер на 100 евро за юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,