Решение № 504 от 12.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 69526/2024 г.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. вр. чл. 25, ал. 1 ЗАдв. Предявен е от В. Д. З., ЕГН •••••••••• срещу М. Й. Н., ЕГН •••••••••• по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1 ЗАдв. за признаване на установено, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за сума в размер 4 256 лева, представляваща възнаграждение за положения от адвоката труд при липса на договор между адвоката и клиента, определено с Решение № 2649 от 17.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет за посочените в това решение, осъществени от него адвокатски услуги във връзка с наследствени права на ответницата, възникнали след смъртта на майка й - Г.М.В., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2024 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4914 по описа за 2024 г. на СРС, 119 състав. След постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4 256 лв., определено на основание чл. 36 ал. 3 ЗАдв. с Решение № 2649/17.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет за посочените в това решение осъществени от него правни и фактически действия за оказана правна помощ и съдействие на ответницата във връзка с наследствените й права, възникнали след смъртта на майка й – Г.М.В., при липса на договор между страните. Излага, че на 24.09.2020 г., с изготвено от него пълномощно с рег. № 10044 на нотариус с рег. № 065 на НК, бил упълномощен от ответника Н. да предприеме от нейно име всички необходими правни, административни и други действия във връзка с наследствените й права от майка й – Г.М.В.. Сочи, че първоначално предприел действия по установяването на имоти, находящи се на територията на община А. и евентуалния кръг на лицата съсобственици, поради това, че ответникът Н. му предоставила оскъдна устна информация, че нейната майка е наследник по майчина линия на Й.Д.Т., преместил се да живее в този град, където и сключил брак с втора съпруга. Излага, че на 14.05.2021 г. се снабдил с удостоверение за наследници от район „О.К. на името на бабата на ответницата – В.Й.В., по бащина фамилия „Т.”. От допълнителната информация в картона й за гражданско състояние било установено, че нейният баща е Й.Д.Т. и същият е починал в гр. С.. Поради това, че неговият картон за гражданско състояние се намирал в гр. А., където бил живял продължително време, от Район „•••” му било указано, че удостоверение за неговите наследници следва да се издаде оттам. След проведени многократни телефонни разговори със служители в отдел „Гражданско състояние” в Община А., на 12.10.2021 г. получил изпратени до него с препоръчана пратка на неговия адрес с писмо с изх. № 94-В- 458/1//19.10.21 г., по попълнено чрез него искане от името на М. Н. с вх.№ 20- 00-5526/13.09.2021 г., заедно със заплатена от него такса, два броя удостоверения за наследници освен на името на Й.Д.Т., така и на неговата втора съпруга – Р.Й. Т., в които удостоверения фигурирали като наследници, както ответника Н., така и нейната майка – Г.М.В.. Излага, че осъществил контакт с адвокат Ч.Х., член на Пловдивската адвокатска колегия, който с оглед пестене на време, след проведени многократни телефонни разговори, по поръчка и указания на ищеца и след като му предоставил вече получената информация и документи, поел ангажимент да му съдейства и да изпълни поставената му поръчка. Същият направил съответните поименни справки в Службата по вписвания при PC А., като пътувал на два пъти с личния си автомобил до гр. А.. Вследствие на получената нова информация ищецът се снабдил с преписи от 2 бр. констативни нотариални актове, издадени на 02.05.1995 г. и 08.05.1995 г. за възстановени имоти по ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Х. Т. и Й.Д.Т., както и с 2 бр. Решения на ПК, послужили като основания за издаването на нотариалните актове. По негово заявление с вх. № РД-12-05- 285/26.10.2021 г. до ОСЗ - А., изпратено с препоръчана пратка, поискал да му бъдат издадени заверени преписи от всички решения на ПК-А. с отбелязване, че същите са влезли в законна сила. С изпратено на 01.11.2021 г. електронно писмо бил уведомен от ОСЗ-А., че за да стане това следва да им изпрати документ за заплатена такса по сметка на Областна дирекция „Земеделие” гр. Пловдив в размер на 5,50 лв. След изпращане отново с препоръчано писмо на разписката със заплатената от него такса, на 18.11.2021 г. с препоръчано писмо получил 3 бр. решения, заверени като преписи на 08.11.2021 г. От тях се установило, че в издадения констативен нотариален акт на името на Р. Т. фигурира само един имот, а с решението на ПК били възстановени общо 2 имота- вторият по параграф 4 с площ от 1.500 дка. Също така в констативния нотариален акт на името на Й.Т. бил посочен само един имот от 700 кв.м., а в изпратеното решение на ПК фигурирал вече друг имот с площ 0.024 дка. Поради пълното разминаване на посоченото в тези решения на ПК и информацията, съдържаща се в цитираното по-горе електронно писмо и найвече, че на Й.Т. са възстановени с план за земеразделяне още общо 4 бр. имоти съгл. същото това Решение №00702/15.01.1999 г., поискал от началника на службата да му бъде изпратено първоначалното решение на ПК с четирите имота. В телефонен разговор това му било отказано, тъй като имотите били регистрирани като собственост на трети лица, с последващи датата на издаването на решението документи. Поради този изричен отказ подал до Министъра на земеделието, храните и горите „Жалба” с вх. рег. индекс-94- 2596/22.11.2021 г., като поискал в качеството му на висшестоящ административен орган да провери изнесените факти и да разпореди ОСЗ - гр. А. да му издаде исканото решение. С писмо № 94-2596/14.01.2022 г. бил уведомен за резултата от извършената проверка, като му било указано, че може да получи поисканото от него решение от ОСЗ-А.. След заплатена от него такса, изпратена с препоръчано писмо до тази служба, с тяхна препоръчана пратка от 28.01.2022 г. получил заверен препис от исканото решение, с отбелязване, че е влязло в сила към 09.12.1999 г. На 18.02.2022 г. се снабдил с 6 бр. скици на тези имоти от АГКК- КАИС и 2 бр. справки по електронната партида на два от имотите, в които били посочени както имената на „новите” собственици , така и нотариалните им актове за „собственост”. В първите дни на м. март 2022 г. на свои разноски с личния си л.а. отишъл до Служба по вписванията, гр. А., откъдето се снабдил с копия от 5 бр. нотариални актове, описани в цитираните кадастрални скици. Последната седмица на м. септември 2022 г. на свои разноски отишъл с личния си л.а. до гр. А. и след извършените на място справки в Служба по вписванията, гр. А. и подадена от него молба в края на м. ноември 2022 г. се снабдил с 1 бр. искова молба и 2 бр. нот. актове. От тях било установено, че С.Т. е притежавала апартамент, но го е продала на трето лице на 14.11.1996 г., като е живяла в него до 12.12.2002 г. съгл. запазено пожизнено право на ползване. Изложеното налагало да се заведат съответните съдебни производства срещу настоящите нови „собственици” за обявяване недействителността на извършените разпоредителни сделки, така и за оборване на основанието, че два от земеделските имоти са придобити „по давност”. Тъй като това било свързано с допълнителни разходи и време, информирал ответника за всичко установено от него и какви по нататъшни правни действия следва да се предприемат. По нейно настояване тези въпроси били оставени за разрешаване на по-късен етап, вкл. и поради липса на средства от нейна страна, които да отдели за това. Излага, че към този момент цялото им внимание било ангажирано с водените две съдебни производства за делба с други роднини на ответника, вкл. и напредналите преговори за сключване на споразумение по едното - гр. д. № 40897/2021г. по описа на 145 с-в на СPC. По това дело на 26.01.2023 г. с Нотариален акт била извършена замяна на съответните на всяка от страните идеални части на два, от общо трите процесии имота по това дело. Във връзка с реализираното споразумение, на ответника била преведена за уравнение на дела й значителна сума в брой. Излага, че при наличие вече и на материални възможности, изрично поставил въпроса на ответника да му заплати адвокатско възнаграждение за положения до този момент адвокатски труд във връзка с наследството на майка й, установено на територията на Община А.. Ответникът Н. отказала да заплати каквито и да е други адвокатски възнаграждения, с изключение на заплатеното от нея вече на 30.01.2023 г. и 07.02.2023 г. възнаграждение по гр. д. № 40897/2021 г. на 145 с-в на СРС. На 16.03.2023 г. в присъствие на ищеца подписала декларация, че оттегля пълномощието си по каквито и да е дела и правни въпроси, административни дейности и други задачи. Поддържа, че ответницата не изпълнила задължението за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 36 ал. 1 и ал. 3 ЗАдв. Навежда твърдения, че е предприел всички необходими правни, административни и други действия във връзка с наследствените права на ответника. Поддържа, че размерът на възнаграждението му за конкретните извършени от него правни и фактически действия следва да бъде над минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Й. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Излага, че между страните не е налице облигационно отношение. Твърди, че не е ангажирала адвокат В. Д. З. от САК да извършва следните фактически и правни действия: да извърши правна консултация на 24.09.2020 г. и да проучи оставено наследство от клиент срещу сумата от 200 лева; да се снабди с два броя удостоверения за наследници от град А. срещу сумата от 200 лева; да подаде сигнал до областна служба земеделие – град Пловдив - срещу сумата от 200 лева; да обжалва пред Министерството на земеделието отказ на ПК А. срещу сумата от 1250 лева; да се снабди с шест броя скици от КАИС (на 18.02.2022 г.) и два броя писмени справки по електронна партида срещу сумата от 1200 лева плюс 400 лева; да извърши проучване и консултация за оставено наследство от С.Й. Т. срещу сумата от 200 лева; да извърши консултация за предприемане на бъдещи правни действия във връзка с оставено наследство срещу сумата от 450 лева; да извърши разходи за два броя отИ.е и връщане с лек автомобил по маршрута С. – А. – С. срещу сумата от 156 лева. Излага, че с упълномощаването не възникват задължения за упълномощителя да плати, нито възниква задължение за упълномощеното лице да извърши фактическите и правни действия, посочени в пълномощното. Излага, че между страните не е сключен договор за правна защита и съдействие. Излага, че САК не е извършила каквато и да е проверка по фактите (а не е и била длъжна да го прави), поради което счита, че нейното решение няма правнообвързващо установително действие по отношение на облигационната връзка между страните по делото, а определеното възнаграждение по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. се дължало, само ако адвокатът е бил ангажиран от своя клиент да извърши определени правни действия и услуги. Поддържа, че предоставеното пълномощно не съдържа уговорка за възнаграждение, а свидетелства единствено за предоставянето на права на ищеца, но не и за задължение на ответника към него. Счита, че възнаграждение може да бъде определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., ако адвокатът е бил ангажиран от клиента да извърши определени правни действия и услуги, а такъв договор не бил сключен. Излага, че представеното по делото пълномощно е във връзка с дело за делба, заведено срещу съсобственици по наследство на ответницата във връзка с наследствени права на Г.М.В., като ищецът казал на ответницата да му плати 10 000 евро за всичката работа, която е свършил, като посочи в основанието „сделка, хонорар“ и тя платила. Излага, че част от работата по твърдения на самия ищец била извършена от друг адвокат, а не от ищеца. Счита определеното възнаграждение за прекомерно, в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Счита, че трудът на адвоката за тази вторична дейност е заплатен с плащането на възнаграждения за процесуално представителство в съдебните производства. Поддържа, че е извършила плащане по сметка на ищеца на следните суми: 1/. Плащане на 27.09.2020 г. в размер на 500 лева, основание „адвокатски хонорар“; 2/. Плащане на 08.03.2021 г. в размер на 2000 лева, основание „юридически и административни такси“; 3/. Плащане на 24.06.2021 г. в размер на 500 лева, основание „юридически и административни такси“; 4/. Плащане на 02.10.2021 г. в размер на 500 лева, основание „юридически и административни такси“; 5/. Плащане на 13.12.2021 г. в размер на 500 лева, основание „бонус“; 6/. Плащане на 22.05.2022 г. в размер на 1000 лева, основание „такса за дело - градски съд“; 7/. Плащане на 07.11.2022 г. в размер на 100 лева, основание „данъчни оценки“; 8/. Плащане на 30.01.2023 г. в размер на 19490 лева /10 000 евро/, основание „сделка, хонорар“; 9/. Плащане на 07.02.2023 г. в размер на 977 лева, основание „доплащане на хонорар 510 лв., 250 лева съдебно заседание; 237 лева данъчни оценки и скици“, като общата сума, заплатена от ответницата на ищеца за извършените от него действия била в размер на 25 567 лв. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. вр. чл. 25, ал. 1 ЗАдв. В тежест на ищеца е да докаже, че е извършил посочените в Решение № 2649 от 17.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет адвокатски услуги във връзка с наследствени права на ответницата, възникнали след смъртта на майка й - Г.М.В., по силата на упълномощаване и при липса на договор между адвоката и клиента, за които е определено възнаграждение с посоченото решение. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга в това число, че с плащането на посочените от нея суми е заплатила възнаграждение именно за претендирания от адвоката труд. Ищецът основава съдебно предявените си права на пълномощното от 24.09.2020 г., в което липсва уговорено възнаграждение, както и на Решение № 2649 от 17.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет, постановено в производство по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, с което за посочените в това решение, осъществени от ищеца адвокатски услуги във връзка с наследствени права на ответницата, възникнали след смъртта на майка й – Г.М.В., е определено възнаграждение за положения от адвоката труд, при липса на договор между адвоката и клиента, в размер 4 256 лева. Не е спорно между страните, а и се установява от приетото по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на ответника от 24.09.2020 г. (л. 16 от делото), че ответникът – Н., е упълномощила ищеца – адв. З., във връзка с наследствените й права и като наследник на Г.М.В., като действа от нейно име и за нейна сметка, със следните права: да я представлява навсякъде, където е необходимо, пред всички компетентни органи и институции, пред всички държавни, административни и общински органи, пред всички физически и юридически лица, вкл. пред съответните Служби по вписванията в гр. С. и в страната към Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, пред Министерство на правосъдието и неговите звена и служби, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Общински служби по земеделие, всички звена на съответната Общинска и районна администрация (вкл.отдел „Кадастър и регулация”, отдел „МДТ”, служба по гражданско състояние, служба „ЕСГРАОН” и др.), Дирекции “ПАМДТ” в С. и страната, Национална агенция по приходите, пред всички дружества, предоставящи комунални услуги – електроразпределителни, топлофикационни, водоснабдителни и др. дружества, органите на МВР, вкл. и съответните паспортни служби, пред съда, пред съответните посолства в РБългария, пред Нотариус и навсякъде, където се окаже необходимо с право да подписва, подава и получава всякакви документи, да декларира обстоятелства, да получава индивидуални административни актове, да подава жалби и възражения, да заявява и дава съгласие за вписване на промени във водени регистри и карти, да я ангажира по всякакъв начин във връзка с управлението на оставените й в наследство от нейната майка имоти, както и да предприеме всички необходими действия за снабдяването с всякакви документи, удостоверяващи правото й на собственост като наследник и изпълнението на особените изисквания на закона, в това число да получава, но не само, удостоверения за наследници, преписи от актове за гражданско състояние, удостоверения за данъчни оценки, схеми и скици, удостоверения по чл. 87 от ДОПК, преписи от нотариални актове, преписи от съдебни решения, решения на ПК и др.; да подава, подписва и изпраща от нейно име и за нейна сметка съответните нотариални покани до останалите лица, с които майка й е била съсобственик или с които тя лично, след нейната смърт, е съсобственик; да получава от нейно име и за нейна сметка колетни пратки, препоръчани писма и др. пратки, изпратени по пощата или с куриер от физически лица или официални институции, както от страната така и от чужбина. От приетите по делото Решение № 2649 от 17.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет (л. 12-15 от делото), молба с вх. № 6841/16.11.2023 г. (л. 151- 154), уточнена с молба от 05.12.2023 г. (л. 155) на адвокат З., се установява, че по искане на последния за определяне по реда на чл. 36 ал. 3 ЗА на адвокатско възнаграждение, са взети предвид следните конкретни размери на възнагражденията по всяко от приетите за извършени от него правни и фактически действия, изразяващи се в предоставяне на правна помощ, както следва: на 24.09.2020 г. извършва правна консултация и проучване на оставеното наследство от клиент – 200 лева; снабдяване с два броя удостоверение за наследници от гр. А. – 200 лева; сигнал до Областна служба земеделие-гр.Пловдив – 200 лева; обжалване пред Министерство на земеделието като по-висшестоящ орган отказ на ПК-А. да издаде поисканото решение – 1250 лева; снабдяване с шест бр. скици от КАИС (на 18.02.22 г.) и два бр. писмени справки от ел. партида – 1 200 лева + 400 лева; проучване и консултация за оставено наследство от С.Й. Т. – 200 лева; консултация за предприемане на бъдещи правни действия във връзка с оставеното наследство – 450 лева; разходи при два бр. отИ.е и връщане с л.а. по маршрута С.- А. и обратно – 156 лева (648 км. при разход на гориво 10 л. на 100 км.и тогавашна средна цена на А-95 от 2.40 лева), като е определено възнаграждение на адв. З. в общ размер на 4 256 лева, за извършени от него правни услуги на лицето М. Й. Н., ЕГН ••••••••••. От приетите по делото писмо от община А. с изх. № 94-В- 458(1)/19.10.2021 г. до адв. В. З. (л. 20 от делото) и разписка от „И.“ АД от 12.10.2021 г. (л. 21 от делото) се установява, че по искане на ищеца са били издадени от община А. и получени от него удостоверения за наследници на Р.Й. Т. (л. 24-25 от делото) и Й.Д.Т. (л. 22-23 от делото), видно от които посочените лица са наследодатели (баба и дядо по майчина линия) на майката на ответника по делото. От приетите по делото ел. писмо с изх. № РД-12-05-285-1/01.10.2021 г., подписано на 01.11.2021 г. от ОСЗ А. до М. Н. чрез пълномощник адв. В. З. (л. 34-35 от делото), разписка от „И.“ АД от 04.11.2021 г. (л. 40 от делото) и квитанция от 08.11.2021 г. (л. 39 от делото), се установява, че по заявление с вх. № РД-12-05-285/26.10.2021 г. на адв. З. са били издадени от ОСЗ - А. заверени преписи от три решения на ПК А. от 15.01.1999 г. и от 09.09.1993 г. (л. 36-38 от делото), видно от които със същите е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. Т. и Й.Т. на ниви и овощна градина в гр. А.. От приетите по делото жалба с вх. № 94-2596 от 22.11.2021 г. от адв. З. като пълномощник на М. Н. до МЗХГ (л. 41-42 от делото), писмо от 14.01.2022 г. на МЗ, дирекция ПОК до ищеца като пълномощник на ответника (л. 43-45 от делото), решение № 00702 от 15.01.1999 г. на ПК А. (л. 47 от делото), разписка от „И.“ АД от 24.01.2022 г. (л. 49 от делото) и квитанция от 28.01.2022 г. (л. 48 от делото), се установява, че по „жалба“ на ищеца е извършена проверка във връзка с възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Р. Т. и Й.Т., за резултатите, от която е уведомен с посоченото писмо и се е снабдил с посоченото решение на ПК в цялост, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.Т. на ниви в гр. А.. По делото са приети и преписи от: договор за продажба от 28.12.1992 г. на •••, находящ се в гр. С. (л. 9), схема от 16.06.2021 г. на •••, находящ се в гр. С. (л. 10), УН от 22.04.2021 г. на Г.В. (л. 11), УН от 14.05.2021 г. на В.В. (л. 18- 19), НА от 08.05.1995 г. за имот пл. № 352, находящ се в гр. А. (л. 26-27), решение № 2309 от 09.09.1993 г. на ПК А. (л. 28-29), НА от 02.05.1995 г. за имот пл. № 351, находящ се в гр. А. (л. 30-31), решение № 2309В от 09.09.1993 г. на ПК А. (л. 32-33), искова молба (л. 50-52), НА от 11.09.1992 г. за •••, находящ се в гр. А. (л. 53-54), НА от 14.11.1996 г. за •••, находящ се в гр. А. (л. 55-57), НА от 09.12.2016 г. за ПИ в гр. А. (л.58-59), НА от 21.12.2016 г. за ПИ в гр. А. (л. 60-61), НА от 11.09.2020 г. за ПИ в гр. А. (л. 62-66), НА от 09.07.2009 г.за ПИ в гр. А. (л. 67), НА от 18.10.2016 г. за ПИ в гр. А. (л. 68-69), електронни справки за 4 имота в гр. А., направени чрез портала за ел. услуги на АГКК- КАИС (л. 70-77). От приетите по делото искови молби с вх. № 16938/22.06.2021 г. (л. 157- 159 и л. 184-186), по която е образувано гр. дело № 35633/2021 г. по описа на СРС и с вх. № 26243/13.07.2021 г. (л. 160-162), по която е образувано гр. дело № 40897/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, и от приложеното за послужване гр. дело № 40897/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, се установява, че ищецът е представлявал ответника по посочените дела, с предмет делба на недвижими имоти, находящи се в гр. С. по силата на представени пълномощни за процесуално представителство. От документ, находящ се на л. 17 от делото, се установява, че на 16.03.2023 г. ответникът Н. е оттеглила пълномощията на адв. З. да я представлява по дела, правни въпроси, административни дейности и други задачи. Изискана е фактура за платен адвокатски хонорар от 20 000 лева. Не е спорно, че между страните по делото не е бил сключен договор, с който да са уговорили възнаграждение за претендираните в настоящото производство твърдени за извършени от адвоката по силата на упълномощаване адвокатски услуги, за които с решение на САК е определено адвокатско възнаграждение, предмет на настоящото производство. Съдебната практика (Определение № 207/14.09.2022 г. по ч. гр. д. № 387/2022 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 234/17.05.2011 г. по гр. д. № 1599/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 233/17.05.2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 206/07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 4912/2021 г. на ВКС, I г. о.; Определение № 70/08.02.2017 г. по ч. т. д. № 2445/2016 г. на ІІ т. о., Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на І т. о., Определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на І г. о., Определение № 60255/05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на І т. о.) приема, че възникването на задължението за плащане на адвокатско възнаграждение не зависи от това дали между адвоката и клиента е сключен писмен договор. Отношенията между адвокат и клиент по повод на оказване на правна защита и съдействие и/или адвокатски услуги се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата (ЗАдв./ЗА). Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 ЗА), но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 ЗА). За разлика от пълномощното, по силата на което адвокатът представлява своя клиент, което трябва да е в писмена форма – чл. 25, ал. 1 ЗА (а устно само по изключение – чл. 25, ал. 2 ЗА), за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма (Решение № 233/17.05.2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г. на ВКС, IV г. о.). Възникването на задължението за плащане на адвокатско възнаграждение не зависи от това дали между адвоката и клиента е сключен писмен договор. За този договор писмена форма не е предвидена в закона, поради което съгласието за осъществяване на такава услуга е валидно и ако то не е изразено писмено. Освен това договор за правна помощ/услуга въобще може да няма, но това не лишава адвоката от правото да получи възнаграждение, предвидено в чл. 36, ал. 1 ЗА, което в такъв случай се определя от адвокатския съвет, съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет (Определение № 529/11.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4335/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 17/14.01.2021 г. по ч. т. д. № 2032/2020 г. на ВКС, I т. о.). Следва да бъде съобразена нормативната уредба на договора между адвокат и клиент, регламентирана в Закона за адвокатурата. В чл. 36 ЗА е предвидено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което следва да бъде определен в договора, сключен между него и клиента. Договорът има форма за доказване, като чрез него се установят правата и задълженията на страните, в това число се определя и стойността на оказаната услуга/защита. Няма пречка такъв договор да не бъде сключен в писмена форма, която, както бе посочено, не е форма за валидност на договора. Нещо повече, такъв договор може и да не бъде сключен по арг. от чл. 36, ал. 3 ЗА, който третира хипотеза на липса на договор. Според посочената разпоредба обаче и при липса на договор, възнаграждение за осъществената услуга/защита се дължи (Определение № 234/24.04.2018 г. по ч. т. д. № 2624/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на ВКС, I т. о., Определение № 529/11.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4335/2019 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 183/28.09.2020 г. по т. д. № 2515/2019 г. на ВКС, II т. о., Определение № 306/02.11.2020 г. по гр. д. № 342/2020 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на ВКС, I т. о.). Според съдебната практика (напр. Решение № 212/03.11.2017 г. по гр. д. № 358/2017 г. на ВКС, IV г. о.) договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение. Предмет на договора може да бъде както някаква телесна или нетелесна вещ, така и някаква услуга. За постигането на правния резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат както на физически, така и на интелектуални усилия. Съгласно чл. 280 ЗЗД при договора за мандат довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените от доверителя действия. Предмет на договора за мандат не може да бъде вещ, а само услуга. Действията, чрез които се извършва услугата, няма как да не са резултат на физически и интелектуални усилия, но те винаги придобиват правен характер, тъй като се извършват за сметка на доверителя. Разликата между двата договора не е в полагането на труд (труд се полага и при двата договора), а в естеството на престациите (дължимия правен резултат): при изработката изпълнителят предава изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя, който я приема, докато при мандата след извършването на услугата (от свое или от чуждо име, но винаги за сметка на доверителя, т.е. с правен характер) довереникът уведомява доверителя за изпълнението и му дължи отчет (сметка и предаване на полученото в изпълнение на поръчката). От тази разлика в престациите следват и различията между двата договора: първият е възмезден, ако не е уговорено друго, а вторият – безвъзмезден, ако не е уговорено друго. Какъв е по правната си същност договорът, зависи от естеството на уговорените престации. Страните обаче разполагат с договорна свобода и сключеният между тях договор може да съдържа както елементи на договор за изработка, така и елементи на договор за мандат, а също и елементи на друг уреден в закона или ненаименуван договор. Договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). По договор за изработка задълженията на адвоката са: даване на консултация по въпроси от различни правни отрасли или за правния режим на различни имуществени обекти или дейности, по изработването на договори и други актове с правно значение, както и открИ.е, снабдяване, събиране и изработване на документация, необходима или полезна за извършването на всякакви правни действия. По договор за мандат задълженията на адвоката са да действа от името и за сметка на доверителя при воденето на преговори, сключването на сделки, изпълнението им, да участва в различни правни процедури и др. Независимо от естеството на поетите задължения обаче договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго – по арг. от чл. 38 ЗА (Решение № 212/03.11.2017 г. по гр. д. № 358/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 94/20.04.2021 г. по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV г. о. ). Аргумент в тази насока е и практиката на ВКС (напр. Решение № 132/08.07.2013 г. по гр. д. № 653/2012 г. на ВКС, III г. о.) по въпроса може ли уговорено задължение по договора за правна помощ да бъде заменено с друго, когато няма съгласие между страните, поради това, че клаузата, с която е уговорено адвокатско възнаграждение е нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, в която е прието, че нищожната клауза по договора за правна помощ трябва да се приравни на липса на договор по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗА, а дължимото възнаграждение следва да се определи от адвокатския съвет съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет в справедлив и обоснован размер, като само така ще се постигне целта на закона: адвокатът да получи възнаграждение за положения труд, а – клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа и на постигнатия резултат. С оглед на гореизложеното, установява се по делото, че като адвокат ищецът В. З. е бил пълномощник на ответника М. Н., упълномощен с общо пълномощно от 24.09.2020 г. за извършване на правни и фактически действия във връзка с наследствените й права като наследник на Г.В., нейна майка. Ищецът е бил упълномощен да представлява ответника пред всички органи, физически и юридически лица на територията на България с право да подава подписва, подава и получава всякакви документи във връзка с управлението на оставените й от нейната майка имоти. Упражняването на адвокатската професия съгласно определението в чл. 2 ЗА е дейност за правно съдействие и защита на правата, свободите и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява: чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси; изготвяне на книжа: молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа; представителство на доверителите пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица (чл. 24 ЗА), срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение (чл. 36 ЗА). Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка, уреден в ЗЗД, макар както да беше посочено по-горе договорът да съдържа елементи на договор за изработка и/или друг договор. Поначало Законът за адвокатурата предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 ЗА), но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 ЗА) – то се определя от адвокатския съвет, както беше изяснено по-горе. Посочената повелителна разпоредба на Закона за адвокатурата прогласява принципа за възмездност на адвокатския труд и определя начина на формиране на адвокатското възнаграждение при липса на договореност между страните. При липсата на договореност между страните относима към размера на възнаграждението, той следва да се определи от адвокатския съвет. В тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като например присъди минимално възнаграждение по наредбата. Законът за адвокатурата и Наредба № 1/09.07.2004 г. изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне (Решение № 236/24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о.). Ищецът е направил искане до САК да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА за извършената от него в полза на ответника адвокатска работа. С процесното решение САК е определил адвокатско възнаграждение в общ размер 4 256 лева за следните дейности: на 24.09.2020 г. извършва правна консултация и проучване на оставеното наследство от клиент – 200 лева; снабдяване с два броя удостоверение за наследници от гр. А. – 200 лева; сигнал до Областна служба земеделие-гр.Пловдив – 200 лева; обжалване пред Министерство на земеделието като по-висшестоящ орган отказ на ПК-А. да издаде поисканото решение – 1250 лева; снабдяване с шест бр. скици от КАИС (на 18.02.22 г.) и два бр.писмени справки от ел.партида – 1 200 лева + 400 лева; проучване и консултация за оставено наследство от С.Й. Т. – 200 лева; консултация за предприемане на бъдещи правни действия във връзка с оставеното наследство – 450 лева; разходи при два бр. отИ.е и връщане с л.а. по маршрута С.- А. и обратно – 156 лева (648 км. при разход на гориво 10 л. на 100 км.и тогавашна средна цена на А-95 от 2.40 лева). Ищецът основава претенцията си на пълномощното от 24.09.2020 г., в което липсва уговорено възнаграждение. Тъй като отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, се уреждат при специалната регламентация по ЗА, то в отклонение на общото правило по чл. 286 ЗЗД, възнаграждение за извършената адвокатска работа се дължи винаги. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА, при липса на уговорка между адвокат и клиент, адвокатският съвет определя възнаграждението на адвоката, съобразно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от клиента, възниква тогава, когато са налице възлагане и положен труд. Базата за преценка на дължимия размер на възнаграждението е Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в относимата редакция към момента на правоотношенията между страните, а не към датата на произнасянето на адвокатския съвет, като възнаграждението следва да е в справедлив и обоснован размер според вида и обема на действията, извършени от адвоката, и най-вече с тяхната фактическата и правна сложност (Решение № 289 от 2.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1722/2024 г.). С оглед на гореизложеното, неотносими са доводите на ответника, че между страните не е сключен договор за правна защита и съдействие. Неоснователни са възраженията, че представеното по делото пълномощно е във връзка с дело за делба, както и че трудът на адвоката за претендираната „вторична дейност“ е заплатен с плащането на възнаграждения за процесуално представителство в съдебните производства. Видно от процесното пълномощно същото не е за процесуално представителство, а от приложеното дело за делба, се установява, че адв. З. е упълномощен от ответника Н. с друго, различно пълномощно, като исковите молби касаят имоти в гр. С., а не в гр. А.. Не може да бъде споделено и твърдението, че за претендираното в настоящото производство адвокатско възнаграждение е заплатено с плащането на възнаграждения за процесуално представителство в съдебните производства. Съгласно чл. 76 ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или от двете страни според обстоятелствата. Разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната правна защита има право да бъде присъдено само адвокатско възнаграждение за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите, организационни действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата: изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни, макар и извършени поради образуването на производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Заплащането на разходи за пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски (Определение № 380/16.09.2022 г. по ч. т. д. № 457/2021 г. на ВКС, I т. о.). В задължителната практика на ВКС (Решение № 271 от 19.05.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1107/2024 г.; определение № 38/15.02.2021 г. по гр. д. № 4065/2020 г. на ІV г. о.) е прието, че в производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, образувано след възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, издадена на адвокат за негови вземания, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски съгласно чл. 37 ЗА, ответникът по иска може да направи всички възражения срещу претендираното от адвоката вземане, включително и това, че не е налице задължение, като това важи и в случаите когато се претендира неизплатено възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, като при разглеждането на спора съдът не е обвързан от решението на адвокатския съвет за определяне на възнаграждението, а извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и какъв е неговият размер. По тези въпроси и по-конкретно по въпроса за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва де се съобрази и решението на СЕС по дело C-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.07.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения – те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа, като съдът има право да определи възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. Настоящият съдебен състав споделя тази установена практика. На първо място следва да се посочи, че от ангажираните по делото доказателства не се установява „разходи при два бр. отИ.е и връщане с л.а. по маршрута С. - А. и обратно“ да са извършени, като следва да се посочи, че съгласно чл. 2, ал. 8 от Наредбата № 1/2004 г. във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой, поради което и съдът намира, че определената от САК сума от 156 лв. не следва да се включва в дължимия размер на адвокатското възнаграждение. На следващо място неправилно е определена сумата в размер 1250 лв. за подаване на жалба до МЗ. Видно както от жалбата, така и от изпратеното до ищеца писмо в отговор на същата, не се касае за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър – чл. 8, ал. 2, т. 1 вр. ал. 4 от Наредбата, а за жалба във връзка с неиздаване на препис от решение, поради което съдът намира, че за посоченото следва да бъде определена сума в размер 200 лева по аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредбата, която служи за ориентир. Съдът намира още, че определянето на няколко суми за консултация и проучване на оставеното наследство – 200 лева, 200 лева, 450 лева, е необосновано и не се подкрепя нито от събраните доказателства, нито от твърденията на самия ищец, който не твърди да е извършвал проучване и консултация за оставено наследство от С.Й. Т., поради което съдът счита, че за консултация и проучване на оставеното наследство следва да бъде определена сума в общ размер 400 лева. Не се твърди и не се установява и да е подаван сигнал до Областна служба земеделие-гр.Пловдив, за което е определена сумата от 200 лева, поради което последната не следва да се включва в дължимия размер на адвокатското възнаграждение. За снабдяване с шест бр. скици от КАИС (на 18.02.22 г.) и два бр. писмени справки от ел.партида е определена сума 1 200 лева + 400 лева, която съдът намира за необоснована, доколкото се касае до осъществен чрез портала за ел. услуги на АГКК – КАИС, ел. достъп, а и по делото не се установява посочените справки да са извършени от ищца, поради което същата не следва да се включва в дължимия размер на адвокатското възнаграждение. За снабдяване с два броя удостоверение за наследници от гр. А., следва да бъде определена сумата от 100 лева, която съответства извършената адвокатска работа. Както беше посочено по-горе, ЗА и Наредба № 1/09.07.2004 г. изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, поради което и съдът не следва да обсъжда непосочени в решението на САК дейности, за които в исковата молба се твърди да са извършени, доколкото както ищецът сам сочи в молба от 31.10.2025 г., САК не се е произнесъл и не е определил възнаграждения за следните фактически и правни действия: снабдяване с 4 бр. решения на ПК; снабдяване с 1 бр. УН от район „•••”, С.; справка и снабдяване от СВ А. с 5 бр. НА за придобИ.е и продажби на наследствени земи; извършени 1 бр.справка в СВ А. и снабдяване оттам с 1 бр.искова молба и 2 бр. НА. По изложените съображения и доколкото се установи, че на ищеца се дължи възнаграждение за извършената в интерес на ответника работа, съдът намира, че последният дължи заплащане на възнаграждение в общ размер 700 лева (за консултация и проучване на оставеното наследство – 400 лева; снабдяване с два броя удостоверение за наследници от гр. А. – 100 лева; жалба до Министерство на земеделието – 200 лева). От представените от ответника платежни нареждания (л. 112-120 от делото) не се установява с плащането на посочените в тях суми да е заплатено възнаграждение именно за претендирания в настоящото производство от адвоката труд. Видно от основанията, посочени от ответника в платежните нареждания, с тях са заплатени „административни такси“, „юридически и административни такси“, „бонус“, „такса за дело - градски съд“; „данъчни оценки“; „адвокатски хонорар“, „сделка, хонорар“; „доплащане на хонорар 510 лв., 250 лева съдебно заседание; 237 лева данъчни оценки и скици“, като нито едно от посочените плащания не може да бъде отнесено към претендираното в настоящото производство възнаграждение още повече, като се вземе предвид, че от събрания доказателствен материал се установява, че по същото време между страните по делото са били налице правоотношения във връзка със съдебни производства, по които ищецът е представлявал ответника. С оглед на гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 700 лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 4256 лева. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК, са в размер на 14 лв., представляващи заплатена държавна такса и в размер на 14 лв. за исковото производство, представляващи заплатена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът претендира сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено, видно от договор за правна защита и съдействие от 28.02.2025 г, който служи за разписка за получената сума. Неоснователно е възражението на ищеца, че същото не се дължи, тъй като не е представена фактура и касов бон. Съгласно ТР 6/6.11.2013 г. по ТД 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ, а самият договор е приложен по делото, в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното: Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о.). В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, цената на иска, договореният размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева се явява прекомерен и следва да бъде намален на сумата от 725 лева, която се явява съразмерна, както на цената на иска, така и на действителната сложност на делото. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 605,76 лева. Така мотивиран, съдът