Решение № 3562 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 560/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Община Никопол, БУЛСТАТ 000413885, представлявана от кмета Е. А. Ц., чрез адв. И. Г. срещу решение № 10/05.05.2026 г., постановено по АНД № 188/2025 г. на Районен съд – Никопол. В жалбата се излагат доводи, че решението на Районен съд – Никопол е неправилно, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, като изложените в него фактически изводи са формирани при непълно изясняване на релевантната фактическа обстановка и при необсъждане на съществени възражения и доказателства на жалбоподателя. Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като Решение № ППН-02- 40-59/26.08.2024 г. на КЗЛД не е било обжалвано от О. Н. и е влязло в сила, възраженията на жалбоподателя по същество не следва да бъдат обсъждани в съдебното производство по ЗАНН. В тази връзка се счита, че влязлото в сила разпореждане на КЗЛД може да бъде източник на задължение за адресата, но не освобождава административнонаказващия орган от задължението да докаже неизпълнението му, нито освобождава съда от задължението да провери съставомерността на твърдяното нарушение, доказателствата за него, процесуалната законосъобразност на АУАН и НП, приложимостта на чл. 28 ЗАНН и съразмерността на наложената имуществена санкция. Твърди се, че съдът е заместил пълния съдебен контрол върху наказателното постановление с формална констатация за необжалваност на предходния административен акт на КЗЛД, като това е довело до недопустимо ограничаване на правото на защита на общината. Посочва се, че направените възражения от жалбоподателя не са били насочени единствено към повторно оспорване на Решение № ППН-02-40-59/26.08.2024 г. на КЗЛД, а значителна част от тях са били относими към самото наказателно постановление, както и дали са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН или за различна преценка на пропорционалността. Навеждат се доводи, че по този начин съдебния контрол върху наказателното постановление в чисто формална проверка и практически лишава жалбоподателя от възможността да противопостави доказателства и доводи, които са относими не към валидността на предходното решение, а към наказуемостта, степента на обществена опасност, индивидуализацията на санкцията и пропорционалността. Твърди се, че неправилно съдът е отказал да допусне поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза с въпроси, свързани с наличието и момента на внедряване на сертификат, ефекта на ПИН механизма и реалния технически риск, като отказът да се събере това доказателство е ограничил правото на защита и е довел до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място се посочва, че съдът е кредитирал безкритично показанията на всички свидетели като пълни, последователни и безпротиворечиви, без да съобрази техните ограничения и без да обсъди противоречията и непълнотите в тях, както и че не са обсъдени представените от О. Н. доказателства и възражения относно съществуващия ПИН механизъм и последващото внедряване на SSL сертификат, като се счита, че те имат значение най-малкото за преценката, дали е налице последващо доброволно изпълнение към датата на постановяване на имуществената санкция, за степента на обществена опасност, за наличието на добросъвестно поведение и съдействие, за индивидуализацията на санкцията и за приложението на чл. 28 ЗАНН и съдът е бил длъжен да отговори на тези доводи, а не да ги изключи с общото съображение, че решението на КЗЛД не е било обжалвано. Релевират се основания, че решението е немотивирано и в частта относно отказа да се приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като съдът е приел, че нарушенията на правилата за защита на личните данни засягат значими обществени отношения и поради това се отличават с висока обществена опасност, като е посочил и значителния размер на предвидените санкции, но тези мотиви са общи и абстрактни и не представляват индивидуална преценка на конкретния случай. Посочва се, че първоинстанционният съд е приел, че нарушението е индивидуализирано достатъчно, но този извод е декларативен, тъй като липсва съпоставка между съдържанието на АУАН, съдържанието на НП, възраженията на общината и събраните доказателства. В тази връзка се сочи, че съдът не е анализирал, дали наказателното постановление съдържа достатъчно конкретно фактическо описание на неизпълнението или само преповтаря правните изводи на КЗЛД, като именно тази липса на конкретика е довела и до необходимост от съдебно-техническа експертиза, която неправилно не е допусната. Твърди се, че решението не дава ясен отговор защо представените доказателства за ПИН механизъм са ирелевантни, защо последващото внедряване на сертификат не се отчита като смекчаващо обстоятелство, защо липсата на вреди, пробив или жалби не влияе върху преценката по чл. 28 ЗАНН, защо техническата експертиза е неотносима, след като спорът е за техническо неизпълнение и защо санкцията е пропорционална именно при тези конкретни факти. В заключение се сочи, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, при неправилен отказ да се събере относимо доказателство и при липса на мотивирано обсъждане на основните защитни възражения. Моли решението да бъде отменено, а по същество – да бъде отменено НП. Алтернативно моли, ако съда приеме че е налице формално нарушение, но тежестта му, липсата на вреди, последващото отстраняване на несъответствието и останалите смекчаващи вината обстоятелства обосновават по-ниска степен на обществена опасност, да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН и НП да бъде отменено. В условията на евентуалност моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Никопол с дадени задължителни указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Претендира разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касаторът – Община Никопол, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено становище по съществото на спора, с което се поддържат изложените в касационната жалба основания и искания. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, е подал писмен отговор на касационната жалба чрез гл. юрисконсулт Д. Т., с който моли да бъде оставена касационната жалба без уважение, а решението на Районен съд – Никопол да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че наказателното постановление е издадено при санкциониране на неизпълнение на разпореждане на КЗЛД и в този смисъл не се изисква повторно доказване на първоначалното нарушение, тъй като предмет на производството пред Районен съд - Никопол е самото неизпълнение на даденото разпореждане. Твърди, че в настоящото производство за неизпълнение не може да се оспорва правилността на вече влязлото в сила основно решение на Комисията и че същото е следвало да бъде обжалвано по реда на АПК, както е указано в него. В тази връзка намира за неоснователни доводите и коментарите на жалбоподателя, посочени в касационната жалба, относими към техническите изисквания и спецификации, конкретно посочени в решение № ППН-02-40-59/26.08.2024 г. на КЗЛД. Относно искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН счита, че действия по нарушаването на разпоредби, регулиращи защитата на лични данни, следва да се квалифицират като нарушения с висока обществена опасност, а тяхното нарушаване предполага и санкционирането им като такива. В съдебно заседание, ответникът е редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора. В съдебно заседание представител на Окръжна прокуратура – Плевен, редовно призован, не се явява. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Районен съд – Никопол е потвърдил наказателно постановление № 25-05/22.07.2025 г., издадено от председателя на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл.11, § 4, вр. чл. 84, ал. 1, вр. чл. 85, ал. 5 от ЗЗЛД, вр. чл. 83, § 5, буква „д“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Община Никопол представлявана от кмета Е. Ц., БУЛСТАТ 000413885 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, /представляващи равностойността на 1022.58 евро/, за извършено нарушение на чл. 58, § 2, буква „г“, чл. 32, § 1, букви „а“ и „б“, вр. чл. 5, § 1, б. „е“, чл. 24, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, затова че на 06.03.2025 г. /дата, на която е направена служебна справка на интернет страниците на общините – протокол рег. № ППН-02-40#254/07.03.2025 г./ в гр. София, по безспорен и категоричен начин е установено, че при осъществяване на дейността си Община Никопол, в качеството на администратор на лични данни съгласно чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, не е изпълнила в указания 3-месечен срок Решение № ППН-02-40-59/26.08.2024 г. на КЗЛД, не е съобразила операциите по обработване на данни, като не е приложила подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с риска ниво на сигурност при обработване на лични данни на физически лица чрез предоставената услуга на интернет страницата за проверка на местни данъци и такси, като не е защитила комуникацията между потребителските браузери и сървъри чрез SSL сертификат на страницата. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се споделят мотиви на РС Никопол и нарушението е безспорно доказано. Вмененото в отговорност на касатора нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. От НП ясно се извежда изводът, че АУАН и НП са издадени за неизпълнение в тримесечен срок, на разпорежданията дадени с влязло в сила Решение рег. № ППН-02-40-59/26.08.2024г. на Комисията за защита на личните данни. Безспорно по делото е установено, вмененото на Община Никопол нарушение, по чл. 58, пар. 2, буква "г", обективиращо правомощието на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да разпореди на администратор на личнни данни, какъвто безспорно е касатора, да приведе операциите по обработване в съответствие с Регламента, съгласно който – Наказателното постановление, базирано на тези разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679, се отнася до сериозни пропуски в сигурността на личните данни и неизпълнение на разпореждания на надзорния орган, дадени с влязло в сила Решение № ППН-02-40-59/26.08.2024г., като правилно е реализирана отговорността на община Никопол, като е наложена санкция по чл. 83, пар.5, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 84, ал.1 и чл. 85, ал.5 от ЗЗЛД. РС е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил в мотивите си, като е неоснователно възражението на касатора, че неоснователно не е била допусната съдебно-техническа експертиза, напротив преценката на РС за недопускане на исканата експертиза е правилна и не оказва влияние на валидността на решението на РС и съответствието му на материалния закон. В случая не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, както е приел и РС и възражението на касатора е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява нарушението да се отличава със значително по- малка степен на обществена опасност, да липсват или да са незначителни вредните последици от същото, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като определеното от административно-наказващия орган наказание е към минимума за извършеното нарушение. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Никопол за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна. При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Комисията за защита на личните данни следва да се присъди своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 евро. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът