Решение № 1313 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1421/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Н. Г. Г., представляван от адвокат Н. Д. от АК Бургас, срещу решение № 1352/09.06.2025г., постановено по гражданско дело № 4124/2024г. на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на Областен управител на Областна администрация Бургас, с която са одобрени плана на новообразуваните имоти (ПНИ) и регистър към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас, относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 63015.504.239, неотразен в плана и попадащ в [имот номер] по ПНИ. Решението се оспорва с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК Областен управител на Областна администрация Бургас е подал чрез старши юрисконсулт Д. Я. отговор срещу касационната жалба, в който се развиват подробни съображения за неоснователността й. Заявена е претенция за присъждане на разноските в касационното производство. Отговор е подаден и от Община Созопол, чрез адвокат Л. А., в който касационната жалба се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на разноските в касационното производство. Останалите ответници по касационната жалба, които са били конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство – Х. С. Т., Т. С. Т., З. Л. Т., Н. К. Н., Г. К. Н., В. Х. Н., В. Т. Н., Н. В. К., Н. Н. И., В. Е. А., Н. Ф. Ф., Т. Х. П., Н. В. П., Х. В. П., Н. Л. Н. и Н. Л. К., не са подали отговор срещу касационната жалба. Подадена е от Община Созопол, представлявана от адвокат Л. А., частна касационна жалба срещу определение № 4918/09.09.2025г., постановено по гражданско дело № 4124/2024г. на РС Бургас, с което е оставено без уважение искането й за изменението на постановеното по делото решение в частта му относно разноските и в полза на О. С. да бъдат присъдени разноски в размер на 360.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. В срока по чл.232 от АПК ответникът по частната касационна жалба Н. Г. не е подал отговор срещу частната касационната жалба. В съдебно заседание касаторът Н. Г. не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация Областен управител на Областна администрация Бургас се представлява по пълномощие от старши юрисконсулт Д. Я., която поддържа отговора срещу касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Поддържа претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация О. С. не изпраща представител в съдебно заседание. Отговорът срещу касационната жалба, както и частната касационна жалба се поддържат чрез писмено становище, подадено от адвокат Л. А., вкл. и претенцията за разноски в касационното производство. Ответниците по касация Т. Х. П., Н. В. П. и Х. В. П. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание. Оспорват касационната жалба чрез общо писмено становище, подадено от пълномощника им адвокат А. Ж. от САК, с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Ответниците Х. С. Т., Т. С. Т., З. Л. Т., Н. К. Н., Г. К. Н., В. Х. Н., В. Т. Н., Н. В. К., Н. Н. И., В. Е. А., Н. Ф. Ф., Н. Л. Н. и Н. Л. К. не се явяват и не изпращат свои представители. Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Пред районния съд е била оспорена Заповед РД-09-20/29.05.2024г. на Областен управител на Областна администрация Бургас с искане за нейната отмяна поради незаконосъобразност, изразяваща се в това, че в одобрения със заповедта ПНИ не е отразен [ПИ], на който касаторът се легитимирал като собственик с нотариален акт, и не е включен в регистъра към плана като собственик. С оспорената заповед е одобрен на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и протоколи на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ ПНИ и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местност "Ново селище", [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата, като се е мотивирал, че с обявление на О. С. е съобщено по реда на чл.28б, ал.4 от ППЗСПЗЗ на всички заинтересовани лица, че с протокол от 13.04.2022г. на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед от 04.04.2021г. на Областния управител, са изработени проекти за ПНИ и помощен план към него, ведно със списъци и регистри за зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ня територията на Община Созопол, местност „Новото селище“, като е указана възможността за подаване на възражения в едномесечен срок. Приложеният към жалбата нотариален акт за собственост, на който касаторът основава правата си, е издаден на 02.05.2024 г. по обстоятелствена проверка. Следователно, към момента на издаване на нотариалният акт, на който се позовава касаторът, ПНИ вече е бил изготвен. Според съдебнотехническата експертиза, [ПИ] с площ 479 кв.м., на който касаторът се легитимира като собственик, попада върху поземлен [имот номер], съществувал преди образуване на ТКЗС, записан на името на В. Н. М., който по ПНИ е новообразуван [имот номер] в зоната по §4. [ПИ] не е отразен в ПНИ, нито в помощния план към него. Прието е още, че касаторът не е представил своите възражения в хода на изработването на този план, съобразно предоставената по чл.28, ал.5 от ЗСПЗЗ възможност, като не е направил искания или възражения, които да бъдат разгледани от комисията по чл.28б, ал.2 от ЗСПЗЗ, за да може при преценка на основателността им да бъдат уважени с указания за преработване на плана в тази му част, поради което касаторът не може да се позовава на нотариален акт за придобиване по давност в хода на съдебно производство по оспорване на заповедта за одобряване на ПНИ. Колизията на права върху имота между касатора и други лица обосновава наличие на материалноправен спор за собственост, който е предмет на разглеждане от граждански съд по общия исков ред. Разрешаването на спора и съдебното установяване на правото на собственост в полза на касатора върху имота би било основание за бъдещо изменение на влезлия в сила ПНИ по реда на §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е направил и всеобхватна проверка за законосъобразност, съобразно чл.146 от АПК, и след като установил, че заповедта е издадена от лице с материална и териториална компетентност, спазени са изискванията за форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен правило, е потвърдил обжалваната заповед. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност. Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти. Същевременно не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Тъй като съдът изцяло възприема мотивите в обжалваното решение, препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и ги приема за свои. Основният поддържан от касатора довод е за правната интерпретация на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 от ППЗСПЗЗ и дали той, като собственик на [ПИ], попада сред лицата, правата на които следва да се отразят в ПНИ. Отговорът на този въпрос е отрицателен и районният съд е изложил убедителни, прецизни и правноаргументирни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Последователно в практиката на ВАС (напр. решение № 12967 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 2498/2013 г., ІV отд., и други) се приема, че в плана се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Целта на ПНИ е да индивидуализира имотите по смисъла на чл.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета. Жалбоподателят претендира да е придобила на оригинерно основание – давностно владение, право на собственост върху [ПИ]. Част от площта в размер на 456кв.м. попада в [имот номер] по ПНИ, а останалите 23 кв.м. попадат върху път. Тъй като правото на собственост е удостоверено с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, следователно дължима е преценката дали легитимиращият документ е такъв, че титулярът му да се впише в третата група лица. И по този въпрос последователно се приема в практиката на ВАС (напр. решение № 12967 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 2498/2013 г., IV отд., решение № 12967 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 2498/2013 г., ІV отд., решение № 15428 от 23.11.2011 г., постановено по административно дело № 13316/2010 г., IV отд. и други), че при колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т. н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт. Разпоредбата на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези, при наличието на които влязъл в сила ПНИ може да бъде изменян впоследствие, вкл. и при спор за материално право, който се разрешава по съдебен ред. Съдебният ред е този, предвиден в ГПК и спорът е подсъден на общ съд. Избраният от жалбоподателя процесуален ред, по който да реализира правото си на защита не е съответен на твърдяното в жалбата засегнато материално право. В обобщение, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. По разноските : Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски, както следва : 1/ на Областна администрация Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро (200.00 лева); 2/на О. С. 360.78 евро, представляващи платено на адвокат А. адвокатско възнаграждение. Частната касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна, чието искане за изменение на решението в частта му относно разноските не е уважено и е подадена в 7-дневния срок. Разгледана по същество, е основателна. Неправилни са изложените в обжалваното определение съображения, че оспореният акт не е благоприятен за О. С.. ПНИ е бил оспорен в частта му, съответстваща на териториалния обхват на [ПИ] по КККР на [населено място], в който обхват попадат и 23кв.м. път, записан на Община Созопол. Ако актът не беше благоприятен за Община Созопол, то не би имало основание последната да бъде конституирана като заинтересована по делото страна. След като съдът е отхвърлил оспорването срещу благоприятен за заинтересованата страна Община Созопол административен акт, то претенцията за разноски се явява основателна на основание чл.143, ал.4 от АПК. Като краен извод, обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови друго, с което касаторът бъде осъден да заплати на Община Созопол разноски в размер на 360.00 лева, които, според представения договор за правна помощ (лист 130 от делото), са платени. Сумата следва да се превалутира по официалния курс на лева към еврото по реда на чл.5, чл.12, ал.1 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, и да се присъди 184.07 евро. Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,