Решение № 92 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 142/2026 г.

Въззивното производство е образувано по жалба и протест срещу справедливостта на присъда рег. № 4/17.04.2026 година, постановена от състав на Окръжен съд – Търговище по НОХД № 46/2026 година. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият С. В. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 от НК, осъден е на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 15000 евро, определен е първоначален строг режим, приложени са чл. 59 и чл. 354а, ал. 6 от НК, разрешени са въпроси относно веществени доказателства и разноски. С протест и въззивна жалба, държавното обвинение и защитникът се оплакват от явна несправедливост на наложеното наказание. Страните излагат диаметрално противоположни аргументи в подкрепа на заявеното въззивно основание за неправилност на присъдата – становището на първоинстанционен прокурор е, че наказанието на подсъдимия е занижено вследствие на непълна оценка от страна на окръжния съд на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, с искане за намеса на апелативния съд по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, докато упълномощеният адвокат, в качеството си и на въззивен жалбоподател, поддържа теза за подценяване на редица смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства, за допуснато нарушение на чл.56 от НК, отправяйки апел за изменение на присъдата в условието на чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК - намаляване на наказанието лишаване от свобода към минималния размер по чл. 354а, ал. 2 от НК, с последващо приложение на законовата редукция по чл. 58а от НК. По съществото на делото в настоящия съдебен стадий протестът и жалбата се поддържат. Прокурорът пледира в съгласие с мотивите на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон, по отношение на справедливостта на присъдата се солидаризира с протеста, припомняйки наличието на множество предходни осъждания на дееца, пренебрегнати от окръжния съд, конспиративността в поведението му, установена през ползването на предплатено приложение за непроследимост на разговорите, високият риск от разпространение на фентанил, както и количеството на инкриминираното наркотично вещество – все доводи в подкрепа на искането на прокуратурата наказанието на подс. В. да се увеличи на десет години лишаване от свобода и после да се проведе редукция по чл. 58а от НК. От своя страна адв. В. пледира за изменение на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, позовавайки се на количеството държан от дееца фентанил – около 14 грама, което говори за предназначението на наркотика за лична употреба. Друг защитен довод, пак по материалната законосъобразност на контролираната присъда, е свързан с оценката на инкриминираното количество фентанил, която по мнение на упълномощения адвокат, следва да се проведе само на наркотичното вещество, а не на цялата му смес с други макроелементи. В условията на кумулативност, защитната функция обхваща и позоваване на явна несправедливост на наказанието, което е наложено при неправилна оценка на обществената опасност на деянието – към тази оценка не се отнася забраната по чл. 30 от ЗКНВП, подценено е малкото количество фентанил в инкриминираната смес, а то пък занижава обществената опасност на деянието, предвид нереалистичността да се достигне до застрашаване живота на употребяващите я наркозависими лица, неправилно е оценена стойността на инкриминирания наркотик, т.к. тя има отношение към обективната съставомерност на престъплението. Мотивира се и неправилна оценка на обществената опасност на личността на дееца, в която защитата настоява да се внесе инстанционна корекция, като се отчетат в реално значима степен данните за влошеното състояние на детето и майката на подсъдимия, да не се надценява предходната съдимост, както и точно да се обмисли фактът на ползване от страна на подс. В. на мобилни приложения, предвид общодостъпността на тези канали за комуникация. В правото си на лична защита подсъдимият се съгласява с речта на своя адвокат, в последната дума изразява съжаление и желае намаляване на наказанието, за да може да се грижи за дъщеря си. Настоящият въззивен съдебен състав, след като провери атакувания съдебен акт по заявеното с протеста и жалбата основание за неправилност, както и при изпълнение на изискването по чл. 314, ал. 1 от НПК, приема следното: Протестът и въззивната жалба са допустими, преценени по същество те се считат за неоснователни. В производството пред Окръжен съд – Търговище е проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. До този процесуален ред се достига след самопризнание на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което самопризнание, при данните за изпълнени задължения по чл. 247в, ал. 1 и по чл. 372, ал. 1 от НПК, не оставя съмнение в доброволния му характер и при пълна информираност на С. В. за последицата - лишаването му от възможността да се позовава на обстоятелства, с които да оспорва фактическото обвинение срещу него и да прави доказателствени искания в тази насока. Настоящият съдебен състав счита за законосъобразна оценката на първата инстанция за обоснованост на самопризнанието на подсъдимия от събраните в досъдебното производство доказателства, и по-конкретно от фактическите данни, установени при проведеното претърсване и изземване от л.а. “Пежо 3008“ с рег. №••••••••, данни в показанията на свидетелите С., И., М., Д., М., А., заключения на съдебни експертизи – физико-химическа, оценителна, химическа, техническа, в областта на съдебната психиатрия и психология. Доколкото в настоящата част на решението се засяга законосъобразността на дадената оценка от страна на контролираната инстанция по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, тук е мястото въззивният състав да мотивира извода си на основание собствена дейност по чл. 107, ал. 5 от НПК на надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателства по делото. Показанията на свидетелите И., М. и Д. (ДПр, т. 1, л. 79, 122, 123), както и данните от протокол за претърсване и изземване (ДПр, т. 1, л. 5), пряко свързват подсъдимото лице с укритото в двигателния отсек на управлявания от него л. а. „Пежо 3008“ наркотично вещество, пакетирано в два отделни обекта, и с общо тегло от 792.15 грама (по протокол за претегляне - ДПр, т. 1, л. 17). Както при еднопосочните данни в показанията на посочените трима свидетели, така и при кореспондиращите с тях данни в показанията на св. С. (ДПр, т.1, л.78), в предмета на доказване не се поражда спор и по фактическото положение, че на инкриминираната дата единствено подсъдимият е бил водач на л.а. „Пежо 3008“ с рег. №••••••••, с който пътувал по маршрут Варна-София-Варна. С оглед заключенията на ФХЕ и СХЕ е несъмнено, че намерените в автомобила два отделни пакета съставляват смес от фентанил и макроелементите парацетамол и кофеин. От гледна точка на оценката по чл.152, ал.1 от НПК и въззивният състав се доверява на двете съдебни експертизи, които подробно са верифицирали ползваните научни методи за решаване на въпросите от предмета на възложеното им от органа на досъдебното производство изследване на веществени доказателства, обосновавайки подробно и по логически проследим начин своите заключения. С извод за обоснованост и правилност се ползват и заключенията на останалите съдебни експертизи – оценителна, техническа и в областта на съдебната психиатрия и психология. Съображенията на защитата по отношение на стойността на инкриминираното наркотично вещество не съставляват доводи от кръга не относимите към чл.153 от НПК, поради което и настоящият състав не е ангажиран с необходимостта от по-подробна оценка на обосноваността и правилността на оценителната експертиза. Законосъобразно към доказателствената съвкупност са били приобщени два мобилни телефона, иззети при претърсването на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Тяхното съдържание е изследвано чрез СТЕ, като е извлечена информация за контактите на дееца, за негови снимки и видеа, приложени към заключението във вид на електронни данни. Сред тях (сред електронните данни) се съдържа и видеофайл, на който подсъдимият е заснет да нагрява върху фолио твърдо светлокафяво вещество, което при термичната реакция променя цвета и консистенцията си. Изводът за идентичността на дееца и лицето във файла се основава на специфичните татуировки по ръцете на В., във връзка с чиято идентификация органите на досъдебното производство са извършили законосъобразно освидетелстване на подсъдимото лице в условията на чл.158, ал.3 от НПК. Предвид изложеното, въззивният състав се съгласява с извода на окръжния съд за наличие на изискуемата от чл. 372, ал. 4 от НПК подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия, т.к. приобщените и проверени доказателства по делото убедително потвърждават признатите от факти от обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед горните съображения и в съответствие с чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите на контролираната присъда законосъобразно са приети за установени следните обстоятелства: Подсъдимият С. В. е осъждан. Той живеел на семейни начала със св. М. С., от което съжителство на 19.11.2021 година била родена дъщеря им М. В.а. В края на месец юни 2025 година подсъдимият и семейството му били на почивка в гр. Варна. На 24.06.2025 година В. отпътувал от това населено място към гр. София с л.а. “Пежо 3008“ с рег.№••••••••, закупен при условията на лизинг от св. С.. Около 19.00 часа на посочената дата деецът, като водач на посоченото МПС, бил спрян за проверка от екип на ППД към РУ-Търговище на път І-4, км223+769 в посока София-Варна. При проверката на автомобила - над акумулатора, била установена черна полиетиленова торба, в която имало друга полиетиленова торба и вътре в нея – два пресовани пакета, увити в найлон и с тиксо, съдържащи кафяво вещество. При тези констатации и в условията на неотложност, на автомобила било проведено претърсване, при което били иззети: 1)два пресовани прозрачни найлонови пакета, обвити с прозрачно тиксо, съдържащи кафяво вещество, 2)две найлонови торбички – едната черна, другата зелена, в които били намерени двата пакета с кафяво вещество, 3)мобилен телефон „Самсунг“ с IMEI 355928/81/112932/2 със СИМ карта на „Виваком“ с №893590323000173386525 и 4)мобилен телефон „Хуауей“ със СИМ карта на „Виваком“ с №893590323000176323509. Според заключението на физико-химическа експертиза, в кафявото прахообразно вещество, с общо нетно тегло 792.15 грама, имало наличие на фентанил, парацетамол и кофеин. Количественият анализ на веществата бил проведен чрез съдебно- химическа експертиза, достигнала до заключение, че в сместа в двата изследвани обекта процентното съдържание на фентанил е съответно 1.86% и 1.80%, на кофеин – 15.95% и 16.75%, и на парацетамол – 41.45% и 42.78%. 41.45%. Стойността на наркотичното вещество е оценена общо на сумата от 54596.68 евро (1067812.72 лева). Иззетите два мобилни телефона били подложени на техническа експертиза, установила в тях наличието на множество снимки на обекти, наподобяващи наркотични вещества в различни разфасовки с лого и с поставен до тях лист с изписани данни. В апарат „Хуауей“ бил открит видеофайл с кадри на мъж, нагряващ върху фолио твърдо светлокафяво вещество, преминаващо след термичния процес в течно състояние с промяна на цвета, и поставен лист с изписан текст „Marco Tropea 20.V.2025г. 18:23 hrs“. Заснетият мъж имал татуировка на лявата ръка – в областта на китката, представляваща образ на баща и дете, с надпис под нея „Matea“. От външната страна на лявата предмишница била фиксирана друга татуировка във вид на две молещи се ръце и над тях ликът на Исус Христос с трънен венец на главата, от външната страна на дясната ръка също имало татуировка. По реда на чл.158, ал.3 от НПК в досъдебното производство било извършено освидетелстване на подсъдимия, при което по двете му ръце се установили различни татуировки, които след съпоставяне с татуировките на мъжа от видеофайла, установен в мобилен апарат „Хуауей“, сочили на пълна идентичност на графичните изображения и името Matea. В хода на разследването били събрани трафични данни за използваните от подсъдимия комуникатори, на база на които станало ясно, че В. експлоатирал предимно интернет данни за различни мобилни приложения, сред които и предплатено приложение Signal Private Messenger. Подсъдимият, според заключение на КСПП, е психично здрав. При така очертаните фактически положения, окръжният съд правилно е приложил материалния закон по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 от НК. Изложените съображения на страници пета и шеста от мотивите към контролираната присъда са юридически издържани и представляват изчерпателен отговор на проведената в първата инстанция допустима защита, оспорваща обективния признак от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 от НК. И пред настоящия въззивен състав упълномощеният адвокат атакува оценката на инкриминираното наркотично вещество. В общи линии, защитникът се опитва да разколебае обвинението по квалифицирания състав с аргументи, че след като несъмнено е установено чрез способа по чл.144 от НПК процентното съдържание на фентанила в държаната от дееца смес, е незаконосъобразно приравняването на цялата тази смес към чист наркотик и оценяването й само като фентанил. Съвсем правилно първоинстанционният съд е отхвърлил основателността на подобно разбиране, защото то е в разрез с §1, т.12 от ЗКНВП, при чието точно прилагане, първата инстанция убедително е приела, че иззетото на инкриминираната дата количество наркотично вещество представлява препарат, за който ЗКНВП се прилага с нормираните мерки за контрол. По аргумент от чл. 4, ал. 3 от ЗКНВП, процесният препарат се подчинява на мерките за контролираното наркотично вещество фентанил – включен в Списък ІІ „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Действието на фентанила е изяснено от заключението на назначените по делото експертизи – касае се за вещество от групата на опиоидните аналгетици, насочено към опиоидните рецептори със сходен на опиатите ефект, което приложено венозно, води до потискане на дишането с последица бърза смърт. Следователно, фентанилът не може да се разпространява самостоятелно към наркотично зависимите лица, защото употребен от тях по кръвен път, би довел до незабавен летален край, с което се обяснява и смесването му с други макроелементи. По аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗКНВП изводът на окръжния съд, че инкриминираното количество препарат във вид на смес от фентанил, кофеин и парацетамол се подчинява на мерките за контрол на фентанила е верен, затова стойността на наркотичното вещество съвсем правилно е била изчислена от вещо лице по реда на Наредба № Н-9 за реда и начина за прилагане на методите на пазарни цени, издадена от Министерство на финансите. Въззивният състав има основание да се съгласи с доводите на защитата за непрецизност на абзац втори от страница пета на мотивите, която обаче по съществото си е резултат от механично привнесен текст в съдебния акт, приравним на техническа грешка, без да се поражда спор по това, че фентанилът е включен в списъка на наркотични вещества по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗКНВП и че чл.30 от същия нормативен акт е неприложим към фактическите обстоятелства на деянието. Преминавайки към обобщение въззивният състав счита, че при законосъобразно приложената процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, правилно окръжният съд е приел, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажира по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал.1 от НК. Установеното количество наркотично вещество несъмнено е било държано от подсъдимия с цел разпространение, за което сочат начинът на пакетиране – в два самостоятелни обекта и укриването му в двигателния отсек на МПС (относно специалната цел Р 353-2015-3н.о., Р 128-2018-3 н.о., Р 189-2021-3н.о. и др.). Квалифициращият признак "големи размери" се обвързва с указанията на ТР 1-1998-ОСНК и в случая той е налице предвид стойността на минималната работна заплата към момента на деянието. Категорично от обективното поведение на дееца се извлича субективната страна на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 от НК – в мисловните представи на подсъдимия са били обхванати: 1) знанието за наличието на фентанил в сместа, за което свидетелства отделното опаковане и специфичното укриване на предмета на престъплението, 2)стойността на наркотичната субстанция от гледна точка на нейното нетно тегло и 3)специалната цел за разпространение, изводима както вече бе казано от разделянето на наркотичното вещество на два обекта и конспиративното му транспортиране в рамките на един ден, в който деецът е изминал значително количество километри, за да се върне с наркотичното вещество по българското Черноморие и то в условията на активен летен сезон. При решаване на въпроса за наказанието, първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 58а, ал. 1 от НК и е изключил каквото и да е основание за развитие на индивидуализацията по чл. 55 от НК. И по мнение на настоящия съдебен състав, обществената опасност на деянието е висока - тя произтича от вида на държаното с цел разпространение наркотичното вещество, което вещите лица по част от експертизите по делото са класифицирали като крайно опасно с оглед риска от внезапна смърт при употреба. Макар фентанилът да не е водещата по количество субстанция в сместа с кофеин и парацетамол, неговата висока токсичност е несъмнено установена, тя е крайно опасна, а и в случая, предвид количеството на процесното наркотично вещество, съвсем реалистично може да се посочи, че рискът за здравето би бил за голям брой наркозависими. Степента на обществена опасност на деянието се определя и от близо 30% надвишаване на размера на инкриминираното наркотично вещество спрямо големите размери на по-тежко наказуемия състав по чл.354а, ал. 2, изр. 1 от НК, което положение прецизно е било отчетено от окръжния съд. При оценката на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, първата инстанция не е била изчерпателна. С писмени доказателства е установено бащинството на подсъдимия на детето М. (НОХД, л.69), доказан е наличният по рождение кардиологичен проблем на момиченцето, който обаче е под съответен медицински контрол (НОХД, л.71-л.73), доказана е пълна инвалидност на майката на дееца (НОХД, л.70), но с епикризата, представена в настоящата инстанция е установено също така, че състоянието на С.П. не се е влошило (ВНОХД, л.31). Въззивният състав установява, че окръжният съд е пренебрегнал показанията на тримата полицейски служители, че по време на проверката подсъдимият е имал законосъобразно поведение, което обстоятелство следва да се обхване от смекчаващите отговорността на дееца положения. Този съдебен състав се солидаризира с извода на окръжния съд, че не е налице самопризнание в досъдебното производство, с което подсъдимият съществено да е подпомогна разследването, напротив – с обясненията си относно мобилен телефон Хуауей и нежеланието да предостави код за достъп, той е станал причина да се удължи разследването, с оглед фиксиране, събиране и проверка на доказателства, за което е използван и способ по чл.144 от НПК. По отношение на отегчаващите отговорността и вината на дееца обстоятелства въззивният състав също има основание да допълни и в известна степен да преосмисли някои от доводите на първоинстанционния съд. Правилен е изводът, че личността на дееца се отличава с трайно установени престъпни нагласи, които еволюират във времето, за сметка на неефективността на упражнената наказателна репресия. Подсъдимият е осъждан многократно, за различни престъпления – против собствеността (НОХД № 79/2002 година и НОХД № 683/201 година), против личността (НОХД №400/2008 година), против правосъдието (НОХД №1106/2010 година), против здравето и против реда и общественото спокойствие (НОХД № 2355/2019 година). При проследяване на данните в справката за съдимост на В. се установява, че спрямо него е била приложена една немалка част от наказанията по чл.37 от НК, но нито едно от тях не е изпълнило индивидуалната превенция, напротив – всяко следващо престъпление е дообогатявало престъпния инструментариум с нови умения до момента на ефективна изолация на дееца до 19.08.2020 година за идентично на настоящето престъпление. С оглед разгръщането и задълбочаването на престъпния стереотип, въззивният състав счита, че личността на подсъдимия се отличава с висока степен на обществена опасност. Този извод се потвърждава от настойчивостта в поведението на подсъдимия да пропътува за един ден значително разстояние, за да се сдобие със субективната цел по чл. 354а, ал. 1 от НК с инкриминираното количество наркотично вещество. И това не е изолирано поведение, защото: 1)в ползваните от дееца телефонни апарати са налице електронни данни за връзката му и с друга разпространителска деятелност, включително и спрямо друг вид наркотично вещество, заснето във видеофайл, 2)показанията на св.св. М. и А., заедно със снимката, касаеща наказателното производство срещу М. в телефона на подсъдимия, го свързват с осъдени за ОПГ във връзка с разпространение на наркотични вещества, което положение заедно с електронните данни от двата телефона сочи на значим криминален мащаб в поведението на В.. Въззивният състав не се съгласява с довода на протеста, придаващ съществено значение в комуникациите на подсъдимия в приложението Silent Phone, доколкото то е напълно достъпен комуникационен канал за неограничен брой потребители, но предвид извлечените със СТЕ данни за снимки и видеа от телефоните на дееца и сериозният интернет трафик по мобилните планове, може да се направи извод, че В. ползвал с противоправна цел различни канали за дигитална комуникация, което съответства на високата обществена опасност на личността му. Видно от приведените съображения, наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира при висока обществена опасност на деянието, висока лична опасност на дееца и трайно утвърден престъпен мотив в обичайния начин на живот. Значителният превес на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства над смекчаващите изисква индивидуализация на основното наказание над средния размер в посока към максималния на санкцията по чл. 354а , ал. 2 от НК. Според този състав окръжният съд, налагайки наказание от девет години лишаване от свобода е постигнал необходимия баланс, като наказание от десет години лишаване от свобода, претендирано от държавното обвинение, вече би се явило необосновано завишено. Сериозен аргумент за този извод е фактът на бащинство на подсъдимия на близо петгодишната към днешна дата М., като без да надценява факта, въззивният състав счита, че той има сериозна тежест в комплекса на смекчаващите обстоятелства, защото колкото по-продължителна е изолацията на дееца, толкова повече в риск се поставя родителската връзка – от една страна това би било демотивиращ фактор в процеса на поправяне на В., от друга и детето ще израсне само с единия родител, което ноторно е известно, че има опасност да доведе до неблагополучия във възпитанието. Тежестта на наказанието се определя и от кумулативната санкция глоба в размер на 15 000 евро – размерът е в средата на законово предвиденото наказание и той съответства както на смекчаващите и отгечаващите отговорността и вината на дееца обстоятелства, и на данните за материалното му състояние, определено от статуса на безработен. В своята единност наложеното кумулативно наказание се приема за справедливо и съответно на извършеното, поради което протестът и жалбата се считат за неоснователни. Редукцията по чл.58а от НК е правилно проведена, наложено е наказание от шест години лишаване от свобода, което ще се изпълни при строг режим. По продължителност лишаването от свобода ще даде възможност за целенасочено и интензивно социално-възпитателно третиране на осъдения в пенитенциарна среда в срок, достатъчен за разграждане на противоправния модел на поведение и преизграждане на ценностната система на дееца в съзвучие с принципите на обществото и постулатите на закона. Пенитенциарно третиране за шест години е и балансирано от гледна точка на родителската връзка, за чието значение вече стана дума по-напред в решението. С контролираната присъда правилно е приложен чл. 59 и чл. 354а, ал. 6 от НК, произнасянето по веществените доказателства и разноските също е законосъобразно. Или в обобщение, проверяваната присъда е правилна, поради което и на основание чл.338 от НПК настоящият въззивен състав