Решение № 121 от 17.4.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 75/2024 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на П. Х. С., М. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., всички с местожителство в гр. К., подадена чрез адв. Д. Д. от АК- гр. Д., срещу решение № 255/01.11.2023г., (поправено, по реда на чл. 247 ГПК с необжалвано решение № 305/14.12.2023г.), постановено по т. д. № 48/2023г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявени от въззивниците осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „Дженерали застраховане- гр. София, ЕИК 030269049, за присъждане на сумата от по 60 000лв. на П. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., и на сумата 70 000 лв.- на М. Х. С., претендирани като обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния брат Г. Х. С., настъпила в резултат на ПТП на 31.01.2020г., виновно причинено от Д. Х. Й. при управление на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № Н 1300 ВР, застрахован при ответника за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застр. полица № BG/08/119002139178, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от 02.07.2021г. (датата на отказа на застрахователя за изплащане на застрахователни обезщетения), до окончателно погасяване на задълженията. Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с акцесорните претенции за законна лихва. Оплакванията са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на активна материалноправна легитимация на ищците, респ. за недоказана изключителност в емоционалната връзка между всеки от тях и Г. Х. С.- техен брат, както и за претърпени неимуществени вреди, които с оглед техния вид и интензитет, е справедливо да бъдат обезщетени. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Въззиваемото дружество „Дженерали застраховане“ АД- гр. София, представлявано по пълномощие от юрк. В. Т., представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното: Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с искови молби на П. Х. С., М. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., присъединени, на основание чл. 213 от ГПК, за общо разглеждане и решаване в производството по гр. д. № 48/2023г. по описа на сезирания съд, с които посочените лица са предявили осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Дженерали застраховане“ АД- гр. София, ЕИК 030269049, за присъждане на сумите от по 60 000лв. на П. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., и на сумата 70 000 лв. на М. Х. С., претендирани като обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им Г. Х. С., настъпила в резултат на ПТП на 31.01.2020г. Предявени са и акцесорни претенции за присъждане на законни лихви върху главниците, считано от 02.07.2021г.- датата на отказа на застрахователя за изплащане на застрахователни обезщетения, до окончателното погасяване на задълженията. Твърди се, че ПТП, при което е загинал братът на ищците, е виновно причинено от Д. Х. Й. при управление на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № Н 1300 ВР, застрахован при „Дженерали застраховане“ АД- гр. София за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в застр. полица № BG/08/119002139178, както и че застрахователят е отказал изплащане на застрахователни обезщетения. Първоинстанционното решение № 255/01.11.2023г., с което осъдителните искове са отхвърлени изцяло, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно приложимия за процесните отношения Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., а именно подаване на извънсъдебни претенции, с обща молба, входирана при застрахователя на 21.06.2021г., за опреД.е и изплащане на застрахователни обезщетения, от името на ищците, чрез пълномощник- адв. Д. Д. от АК– гр. Д.. Не се спори, че по извънсъдебните претенции ответникът „Дженерали застраховане“ АД- гр. София е отказал изплащане на застрахователни обезщетения с писмо изх. № 310007089/02.07.2021г. Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказано изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение. В конкретния казус, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила на 07.06.2022 г. присъда № 11 от 23.11.2021 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 314/2021 г. по описа на съда, Д. Х. И.а, ЕГН ••••••••••, е била призната за виновна в това, че на 31.01.2020 г. в гр. К., кв. К., общ. К., обл. Шумен, на ул. „Ю. Г.“ до № •• в посока към с. Мадара, при управление на лек автомобил „BMW X6“с рег. № Н 1300 ВР, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на Г. Х. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че за увреждащия л. а. марка „BMW X6“ с рег. № Н 1300 ВР е сключен с „Дженерали застраховане“ АД- гр. София договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите”, обективиран в застрахователна полица № BG/08/119002139178, валидна от 17.08.2019 г. до 16.08.2020 г., т.е. действаща към датата на застрахователното събитие- 31.01.2020г. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Кметство гр. К., Шуменска област, Г. Х. С., починал в резултат на процесното ПТП, е брат на четиримата ищци П. Х. С., М. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С.. Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите. Спорният въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е материално– правно легитимирани ли са ищците да получат обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния брат, настъпила в резултат на ПТП от 31.01.2020 г. За доказване на фактическите твърдения, заявени в исковите молби, за характера и съдържанието на отношенията между ищците и починалото лице, и за претърпените от тях болки, страдания и други негативни преживявания, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П. С. С. и Н. А. Н., съседи на ищците от кв. К.. Показанията са базирани на лични впечатления от отношенията, семейната обстановка и социално обкръжение на пострадалия и ищците, същите са убедителни и не се констатират вътрешни противоречия или противоречие с останалите събрани доказателства, следователно няма основание да не се кредитират от съда. Преди обсъждането на гласните доказателства по правилата на чл. 172 ГПК, следва да се посочи, че релевантни за преценката относно материално- правната легитимация на ищците, които е извън кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., са онези конкретни житейски обстоятелства, на които те основават правото си да получат обезщетение, респ. такива, посочени от тях като предопределящи създаване на връзка между тях и техния родственик, която освен дълбока и трайна, е и изключителна, изключваща отношения с други, по-близки роднини, респ. отличаваща се съществено от отношенията с други роднини, по – близки или със същата родствена връзка. По отношение на втората предпоставка, чието кумулативно наличие следва да бъде установено при искове за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик, предявени от лице от така нар. „широк семеен кръг“, за претърпени болки и страдания над обичайните за съответната родствена връзка, и за трайни последици върху психиката и здравето, в причинна връзка с процесното стресогенно събитие, то те отново следва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да има възможност да отговори, а съдът, при равнопоставеност на страните да събере доказателства. В исковата молба, освен твърдения за обичайни отношения между четирима братя и една сестра, отгледани заедно, между които са създадени емоционални връзки и взаимоотношения на взаимна обич и подкрепа, продължаващи и до момента на смъртта на единия брат, не са изложени други житейски обстоятелства, които, след доказването им, да могат да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се в житейски план. В предмета на делото не са въведени и твърдения за факти, отнасящи се до трайни последици върху психиката и здравето на ищците, като пряк резултат от загубата на лице, с което съответния ищец е имал връзка, характеризираща се с изключителност, установяването на които да е свързано със специални знания на психиатър или друг експерт със специално медицинско образование, и не са представени никакви медицински документи във връзка с психическото и физическото състояние на ищците, преценката на които да изисква специални знания в областта на медицината и задължително изслушване на експертно заключение. Въз основа на събраните гласни доказателства се установява, че ищците и пострадалото лице са отгледани заедно, в една къща, много добре са се разбирали и не са се карали; починалият имал здравословни проблеми и ищците полагали грижи за него. Те много тежко преживели смъртта на брат си, плакали и все още тъгуват за него (разпитът е проведен през м. 10.2023г.). При така установените факти въззивният съд намира за неоснователни оплакванията срещу правилността на обжалвания съдебен акт. Анализът на ангажираните от ищците доказателства не дава основание за преценка за създадени отношения на такава изключително близка привързаност между ищците и загиналия им брат. За да бъде връзката окачествена като изключителна за обичайна семейна среда, следва да са установени не просто близки и сърдечни отношения на грижа и взаимопомощ, която е типична за традиционното българско семейство с отглеждани и възпитавани заедно деца на близка възраст, а конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на връзка между брата и сестрата, изключваща отношения с други, по-близки роднини и отличаваща се съществено от отношенията с други роднини, по – близки или със същата родствена връзка (по арг. от Решение № 33 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 377/2021 г., I т.о., ТК). Такива характеристики на емоционалните връзки не само не се установяват, но и не са посочени в исковата молба житейски обстоятелства, предпоставили такива връзки между ищците и брат им. Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между братя и сестри, отгледани и възпитавани във взаимна обич, доверие, разбирателство и уважение, и съпътстващото емоционално привързване между тях. По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че създадената в детството и съхранена през годините връзка между починалия и ищците не излиза извън рамките на типичните емоционална близост, доверие и взаимна привързаност между братя и сестри, съществуващи в рамките на обща емоционална среда на родствени връзки в по-широкия семеен кръг. Същевременно, не са заявени фактически твърдения, които, след доказването им, да могат да се квалифицират като проявления на изключителен характер на понесените негативни последици от разрушаването на емоционалната връзка между пострадалото лице и ищците, а релевираните и надлежно доказани обстоятелства за изпадане на ищците в състояние на траурна тъга, са типични проявления за подобно трагично събитие. При тези изводи въззивният съд няма основание да приеме за доказано правото на ищците да ангажират отговорност на застрахователя, по следните правни съображения: На първо място, нормативната уредба, уреждаща отговорност на застрахователя за покритие на риска „Гражданска отговорност” следва да се прилага в съответствие с общо европейски стандарт. Според §7 КЗ с този закон се прилага Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" и по-специално: изискванията за гарантиране на правата на пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция, така че да бъдат покривани напълно и справедливо всички пострадали, получили много сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в рамките на едно и също произшествие (§ 12 от преамбюл); относителна самостоятелност на уредбата на отговорността на застрахователите, която следва да се хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на гражданската отговорност, установена независимо във всяка от държавите членки на национално ниво (§ 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка на територията на ЕС са допълнително пояснени с тълкуване на Директивите в тази област, дадено с решението по Дело C‑277/12 на СЕС. Съдът е подчертал категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение, но са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до въведените лимитни суми, посочени в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5 (респ. чл.492 КЗ). Затова и обвързващото националните юрисдикции тълкуване на общоевропейския стандарт изключва прилагане на национална уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни вреди на пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството. Въззивният съд възприема това тълкуване и прилага като норми, определящи застрахователното правоотношение по задължителната застраховка националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД, очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за пораждане на отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществена сфера на родственици, понесли предвидими и непредвидими страдания поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Точното съдържание на националната ни уредба е интерпретирано в задължително тълкуване с ТРОСНГТК№ 1/2016 г., което е основано на европейските стандарти и затова е изцяло приложимо и за застраховки, договорени и при действие на КЗ (Решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК). Обезщетяването на неимуществените вреди понесени от роднини поради загуба на член от по-широк семеен кръг е обусловено от наличие на изключителен случай на заместване на липсваща по-близка връзка с починалия. Само в този случай може да се обоснове справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност, поет при отчитане на обичайния непосредствен тесен семеен кръг на низходящи и възходящи. Макар и да е алеаторно, задължението на застрахователя следва да бъде поне до известна степен предвидимо, поне що се отнася до задължително покритие, поето срещу унифицирано в значителна степен плащане от всички лица, служещи си с общоопасните пътни превозни средства. Затова няма да е съответно на принципа на справедливостта и добросъвестността на насрещните страни по задължително застрахователно правоотношение, към които се причисляват и ползващите се от застраховката увредени лица, ако се изисква от застрахователите да покрият без ограничение всички негативни последици от вредоносно поведение на участници в ПТП. За да е обществено оправдано задължителното застраховане, е необходимо отговорността, покрита от застрахователя да бъде съобразена не с всички, а само с обществено значимите социални последици от засягането на една семейна общност при отчитане на конкретни национални особености и традиции на държавите членки. Затова и не е адекватно поставянето както на фиксирани нормативно критерии за очертаването на кръга от пострадалите, така и на обема на компенсацията за неимуществените им вреди, но справедливостта налага доказване на изключителния случай на увреждането (Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК). Такива са неимуществените вреди от причинена смърт на близки, извън предвидимия семеен кръг на родствениците ( ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.) ако се установят допълнителните предпоставки: създадена особено близка „заместваща“ връзка между починалия и претендиращия обезщетението, както и интензитет и времетраене на страданието, надхвърлящи нормално присъщи за съответната загуба ( решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 310 от 6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС). В случая и двете допълнителни предпоставки не са категорично доказани и затова не е възникнала и отговорност на застрахователя да покрие и вредите, които несъмнено братът на починалото лице е претърпял. По изложените съображения, въззивният съд прави крайния правен извод, че не е доказано основание за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетения на ищците за неимуществени вреди по процесния застрахователен договор, следователно предявените искове с правно основание чл. 432 КЗ са неоснователни. Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на ОС- Шумен следва да се потвърди изцяло. На основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК ищците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружеството общо сумата 280 лв. или по 70 лв., всеки от тях, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ- ти състав,