Решение № 176 от 24.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 620/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 6424 от 14 декември 2023г. Софийски градски съд, ГО, 11 състав е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159 по иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. второ ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, предявен от Е. О. М., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр.•••, бул.“•••“ № •, сума в размер на 31 716.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени врЕ. вследствие неизпълнение задължението на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с прЕ.шно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ за осигуряване на непрекъснато снабдяване с електрическа енергия на собствения на ищеца Е. О. М. недвижим имот - двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. •••, ул. ••• 162 в периода м. март 2018г. - м. февруари 2022г., изразяващи се в извършени разходи за закупуване и монтаж на дизелов генератор, UPS система, байпасно табло и катоден отводнител, както и извършени разходи за тяхната поддръжка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба на 14.03.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в производството съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4 335, 20 лв.; отхвърлил иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. второ ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД за осъждане на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159 да заплати на Е. О. М., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр.•••, бул.“•••“ № •, сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени врЕ. вследствие неизпълнение задължението на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с прЕ.шно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ за осигуряване на непрекъснато снабдяване с електрическа енергия на собствения на ищеца Е. О. М. недвижим имот - двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. •••, ул. ••• 162 в периода м. март 2018г. - м. февруари 2022г.; осъдил Е. О. М., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр.•••, бул.“•••“ №9 на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати в полза на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159 разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърления иск в размер на 95, 33 лв. Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решението по гр. д. № 2550/22г. на СГС, ГО, 11 състав в осъдителната му част. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху процесуални нарушения, необосновани изводи и като резултат нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска. Срещу въззивната жалба е подаден отговор от насрещната страна Е. О. М., с който въззивната жалба е оспорена. За да постанови решението си в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел в решаващите си мотиви, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като по делото е установено неизпълнение на договорно задължение от ответника за осигуряване на електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност и непрекъснатост на доставката - с оглед големия брой прекъсвания на подаването на еленергия, преобладаващо с неустановен произход и без предварително уведомяване, без да е установено и изключващо отговорността на ответника обстоятелство, поради което ищецът има право да иска обезщетение за неизпълнение – стойността на средствата за замяна на липсващата доставка при липса на резервен източник на електрическа енергия, което, поради липса на централен водопровод, е възпрепятствало и ползването на вода. Стойността, приета от СГС, на направените разходи за закупуване, доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и редовна проверка на съоръжението за осигуряване на елзахранване възлиза на претендирания размер от 31 716 лв., размер и на нанесените имуществени врЕ., за възстановяването на които е уважен предявеният иск. Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС), намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо в обжалваната част, а като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните във връзка с оплакванията в жалбата срещу атакуваното решение и относимите към спора императивни материалноправни норми, по съществото на спора, косвено по правилността на обжалваното решение, приема следното: Доводите срещу уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД са неоснователни. Основният спорен въпрос по делото, основа на възникналия между страните спор, е получавал ли е ищецът непрекъснато през исковия период електрическа енергия и била ли е тя с необходимото качество, съответно има ли основание за ангажиране на търсената отговорност на ответника за заплащане на компенсаторно обезщетение за имуществени врЕ. от неточно изпълнение. По делото е установено, че за обект на ищеца, присъЕ.нен към електроразпределителната мрежа въз основа на договор от 12.09.2016г. при публично известни общи условия, находящ се в. с.•••, ул. „•••“ № 162 (което не е било спорно в първата инстанция), е имало прекъсвания в доставката на електрическа енергия, преобладаващият брой от които не са прЕ.звикани от планови действия и присъщи на преноса на електрическа енергия процеси, противно на възраженията на ответника, - така заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещо лице с електротехническо образование, което и въззивният съд възприема. Съгласно това заключение – основно и две допълнителни, в имота на ищеца се намира дизелов генератор и UPS устройство – представляващо акумулатор или батерия, които при спад на напрежението черпят от тях ток, като чрез UPS устройството се гарантира непрекъсваем процес /съгласно уточнението на вещото лице/ и при промяна или отпадане на напрежението, подадено от електроразпределителната мрежа, се активира защитата и се включва автоматично дизеловия генератор (ДГ), а при възстановяването на напрежението от електроразпределителната мрежа след определен интервал от време той се изключва автоматично; вещото лице е уточнило, че така изградената система е резервно захранване на жилищната сграда на ищеца, данните от събития се записват автоматично от вътрешната памет на устройствата до 400 събития на вътрешната памет, с възможност за добавяне на „UPS slave“. В тази връзка е установено, че се записват моментните стойности на мрежовото напрежение, честота на мрежовото напрежение, № на събитието, дата, час, както и параметрите на ДГ. UPS-ът поддържа до 1500-2000 записа на събития, подредени хронологично, като извличането на данните се осъществява посредством софтуеър и web апликация за мониторинг, служещи за техническа настройка и съхраняване на системните записи, без данните да могат да бъдат манипулирани към момента на генерирането и свалянето им. Не е спорно по делото, установено и от заключението на СТЕ, че ДГ е пуснат в експлоатация на 02.07.2019г., а UPS-ът на 03.02.2020г. с последен изследван запис в него от 04.11.2022г., като в периода 17.01.2022г. до 04.11.2022г. има реализирани записа на 1 820 събития, а от 25.07.2019г. до 04.11.2022г. има общо 256 събития, в които мрежовото напрежение е извън толеранс, от които 158 с пълно отпадане на мрежовото захранване и 98 събития с мрежово захранване извън толеранса. От данните в диспечерските дневници на ответника и при съпоставка с данните от генератора на ищеца, намиращ се с.•••, ул.••• № •, за периода от 01.03.2018г. до 28.02.2022г., вещото лице е направило извод, че те съвпадат напълно за пълното прекъсването на електрическото захранване като време и продължителност. В случая, във връзка с доводите на жалбоподателя, следва да се отбележи, че става достатъчно ясно, че съпоставка между отразените данни при ответника и тези при ищеца може да се извърши само за периода след инсталирането на ДГ. Данните, които не съвпадат - тези по диспечерските дневници и данните от генератора на ищеца - са за колебанията в напрежението, тъй като в диспечерските дневници няма информация за качеството на предоставената електрическа енергия, а системата за резервно захранване на ищеца отразява всяко колебание в напрежението, за части от секундата регистрира спад на напрежение и тогава сработва елгенераторът – той се включва при спад в напрежението под 220 волта. Причините за възникването на прекъсванията, съгласно отразеното в диспечерските дневници за средно напрежение от съответния трафопост, за всички клиенти към него са: планирани прекъсвания - 5 бр.; непланирани прекъсвания на средно напрежение 435 бр., от които: 24 бр. непланирани прекъсвания без засягане на клиенти, 333 бр. непланирани прекъсвания с продължителност < 5 минути, 32 бр. непланирани прекъсвания с продължителност > 6 минути и < 20 минути, 21 бр. непланирани прекъсвания с продължителност > 20 минути и < 60 минути, 25 бр. непланирани прекъсвания с продължителност > 60 минути, най-продължителното прекъсване за периода е 6 часа и 39 минути. Вещото лице е уточнило, че за периода от 02.07.2019г. до 25.02.2022г. има аварийно изключване на електропроводи 110 kV, захранващи п/ст „Студентски град” два пъти на дати: - на 10.08.2019г. в 20: 38ч.; -на 10.08.2019г. в 20: 38ч. и аварийно изключване на трансформатори 110/СрН в п/ст „Студентски град“ два пъти на дати: - на 30.06.2021г. в 9: 52ч. и на 10.09.2021. в 21: 12ч.; за периода от 02.07.2019г. до 25.02.2022г. има 23 заявки общо за ЕП 110 kV Железница и 110 kV Бистрица до п/ст „Студентски град“, и 11 заявки за трансформатори 110/Ср.Н. в п/ст „Студентски град“. Вещото лице е пояснило, че електроенерийната система е Е.нна, различните участъци се управляват от различни оператори и прекъсването във веригата се отразява на следващите елементи от нея, като при повреда на Е.н далекопровод захранването може да се извърши от друг с кратко прекъсване, което също се отчита. Изследването на по-дълъг период, в сравнение с този упоменат от ищеца, на който е основан разглежданият иск, относно начина на електрическо захранване на имота, присъЕ.нен към електропреносната мрежа, на което акцентира жалбоподателят, не представлява недостатък на заключението на СТЕ, а дава по-пълна картина на начина на изпълнение на процесния договор от страна на ответника, което съдът съобразява и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Безспорно е, че ищецът като страна по сключения с ответника договор при публично известни общи условия (чл. 104а ЗЕ) има право да получава непрекъснато електрическа енергия с показатели за качество, одобрени от ДКЕВР, както и да бъде уведомяван за прекъсванията на снабдяването (чл. 17, т. 1 и 8 ОУ, при които е възникнало процесното правоотношение; чл. 18, т. 1 и 8 ОУ /2021г.). Ответникът носи имуществена отговорност за врЕ. от неизпълнението на задълженията му да предоставя услугите, предмет на договора, в т. ч. при неправомерно прекъсване на преноса на електрическа енергия и при пренос на електрическа енергия в мястото на присъЕ.няване с показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба (чл. 56, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. ал. 2 ОУ/2021г. ). В процесния договор за присъЕ.няване към разпределителната електрическа мрежа действително е отразено, че клиентът няма собствен резервен източник на електрическа енергия (чл. 8), но е безспорно установено по делото, че ответникът е бил уведомен, че ищецът е инсталирал собствен източник за резервно захранване, макар и уведомяването да е извършено след подаване на ИМ, който източник е без възможност за подаване на обратно напрежение към електроразпределителната мрежа (така КП № 1/06.04.2022г. с описани приложения, в който е обективирана и проверка на генератора за собствени нужди на ищеца). Същевременно, както е изтъкнато в отговора на въззивната жалба, няма връзка между неизпълнението на задължението по чл. 121 ЗЕ за предварително уведомяване за инсталирането на собствен източник за резервно захранване и прекъсванията в електрозахранването, като не е установена връзка между тези прекъсвания и самото собствено на ищеца съоръжение. Неоспоримо е установено и, че данните, записани в резервния източник на електрическа енергия (самопонятно записани след като той е бил инсталиран на 02.07.2019г., съответно на 03.02.2020г.), са неманипулируеми, независимо че е монтиран в имота на клиента (и след границата на собственост на електрическите съоръжения на електроразпределително дружество, дефинирани в Наредба № 6 от 24 февруари 2014г. за присъЕ.няване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отм. ДВ. бр.28 от 2 април 2024г.). От тях, съпоставени с данните в диспечерските дневници на ответника, е установено прекъсване на електрозахранването и колебания/спад в напрежението под 220 волта. В срока за ОИМ ответникът не се е позовал на наличие на „сериозен риск“ за служителите му от инсталирането на резервния източник на захранване, нито се е позовал на допустимите отклонения в стойностите на показателите на електрическата енергия (на каквито се позовава в писмената си защита пред СГС и във ВЖ), поради по делото не е изследвано дали записаните отклонения в напрежението от системата на ищеца представляват такива в рамките на допустимото, както твърди ответникът, отклонение от номиналното напрежение от плюс/минус 10 %. В унисон с гореприетото относно прекъсването на електрозахранването е и съдържанието на справката, представена по делото от КЕВР, в която е записано, че непланираните изключвания на електрозахранването и то само за периода 05.12.2020г. – 05.12.2021г. „по вина„ на дружеството са 89 бр. с общо времетраене 11 ч. и 27 м. С показанията на св. П. (разпитан в съдебно заседание на 06.12.2022г.) – съсед на ищеца в •••, също е установено прекъсване на снабдяването с електрическа енергия – той е разказал, че всяка седмица е имало прекъсване на тока, като през м.03.2018г. –м.02.2022г. дори два-три пъти в седмицата е спирал, вкл. по няколко пъти на ден без предупреждение, а всички живущи там били снабдени с бунари и с хидрофорни помпи и когато нямало ток, нямало и вода. Установеното от гореобсъдените доказателства относно начина на изпълнение на основното договорно задължение на ответника не се опровергава от съдържанието на изготвения от него, по повод жалба на ищеца, констативен протокол № СГ – 94/23.12.2021г., касаещ минимален период на измерване качеството на електрическата енергия съгласно чл. 26 от действащите ОУ, - на захранващото напрежение от 16.12.2021 до 23.12.2021г., с характер на твърдение на страна в процеса, подлежащо на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), доколкото дори и да отговаря на действителното положение не променя фактическите констатации за установено неизпълнение в рамките на проверявания от вещото лице и визиран от свидетеля период. По изложените съображения предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени врЕ. от договорно неизпълнение, предмет на разглеждане и от въззивния съд, е установен по основание. Не се установиха събития, предвидени в закона и в договора между страните, изключващи отговорността на ответника, за въвеждане на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия, временно прекъсване на снабдяването с електрическа енергия или временно преустановяване на преноса на електрическа енергия (вж. чл. 72 – 74, чл. 122 ЗЕ; чл. 34, чл. 36 и чл. 46 ОУ, при които е сключен договорът, съответно чл. 49 и чл. 50 вр. чл. 60 ОУ/2021г.). Ответникът не може да изключи отговорността си и на основание положени усилия - предприети от него действия по поддържане и развитие на електропреносната мрежа и по подобряване качеството на обслужване. Възраженията му срещу основателността на иска, съответно доводите срещу правилността на обжалваното решение, са неоснователни, в частност тези за „аварийни причини“ в прекъсването на електрозахранването, които са пренебрежимо малък брой съгласно заключението на СТЕ. Вреда от установеното неизпълнение на ответника да осигурява непрекъснато електрическа енергия до имота на ищеца, което не може да се приеме, с оглед изследвания период и честотата на прекъсванията и колебанията в напрежението за незначително, представляват направените от ищеца разходи за закупуване, монтаж и поддръжка на резервен източник на захранване с електрическа енергия. За възстановяването на тези врЕ. (загуби) е отговорен ответникът, тъй като те, както е приел и първоинстанционният съд, следва да се приемат за предвидими в разглеждания случай, доколкото са свързани с предмета на задължението на ответника и към момента на възникване на облигационното правоотношение между страните е ясно, че ищецът няма собствено резервно електрическо захранване на обекта (чл. 82, изр. 1 ЗЗД). Искът, предмет на разглеждане и от въззивния съд, освен по основание е доказан и по размер с представените от ответника доказателства, неоспорени самостоятелно от ответника (а и той не може да бъде отхвърлен при липса на данни за неговия размер – чл. 162 ГПК), поради което следва да се уважи до предявения размер от 31 716 лв. Така по всички развити съображения искът за заплащане на компенсаторно обезщетение с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е изцяло основателен и решението, с което той е уважен, като правилно подлежи на потвърждаване и чрез препращане към мотивите към обжалваното решение, кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК). При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК, в полза на ищеца - ответник по въззивната жалба се присъжда адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1 200 лв. до какъвто размер съдът намалява по възражение на жалбоподателя, с оглед липсата на сложност на делото на етапа на въззивното производство, чието разглеждане е приключило в едно открито заседание без събиране на нови доказателства, уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 2 400 лв., изхождайки, но само като ориентир от размера на възнаграждението с оглед материалния интерес по делото, предвиден в НМРАВ (наименование към приключване на устните състезания) към момента на сключване на договора за правна помощ, от който размер е изходил и СГС като база за присъждане на разноските (вж. решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/2022г. на СЕС, задължително за националните съдилища). Така мотивиран, Софийски апелативен съд