Решение № 19 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Първомай по дело № 175/2025 г.

че при извършена проверка на 08.08.2025г. на животновъден обект с ветеринарен рег.№ 4280-0198, находящ се в с.Дълбок извор, общ.Първомай, обл. Пловдив, д-р О. Н., на длъжност главен инспектор в отдел ,,Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Пловдив в присъствието на собственика на животновъдния обект, във връзка с обявеното вторично възникнало огнище на заболяването Шарка по дребните преживни животни, се установило следното: Собственикът на обекта и животните в него е отказал да съдейства на служителя от ОДБХ – Пловдив при изпълнение на служебните му задължения, включително като е отказал да предостави достъп до животновъдния обект и животните в него. За същото бил съставен Констативен протокол от 08.08.2025г. от д-р О. Н. - главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Пловдив, в присъствието на Никола Х. - кмет на с.Дълбок извор, общ.Първомай, обл. Пловдив и А. П., служител към кметството в с.Дълбок извор, като същите две лица подписали Констативния протокол като свидетели на отказа на Х. К. да подпише и получи Констативния протокол от проверката от 08.08.2025г. Изготвен е бил и Акт за възбрана №7 от 08.08.2025г. за възбраняването на движението от и към животновъдния обект на 91 броя овце, инвентар, фураж, торови маси, който също не бил подписан и приет от собственика на животновъдния обект. На 22.08.2025г. била изготвена и Покана с изх.№3752/22.08.2025г. за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, която също не била подписана от собственика на гореописания обект, като свидетели на отказа станали полицейските инспектори П. З. и Л. Г. от РПУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив. С тези действия Х. В. К. е нарушил разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Впоследствие, сред животните в стадото на жалбоподателя така и не се появили симптоми на заболяването ШОК, нямало и случаи на умрели животни. На 14.01.2026г. д-р В. Х. - ветеринарен лекар, практикуващ в с. Бяла река, общ.Първомай, обл.Пловдив изършила проверка на място в животновъдния обект с рег.№ 4280-0198, собственост на жалбоподателя, в хода на която установила, че поставените под възбрана животни /овце/, се намират в добро физическо и здравословно състояние.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП, преписката по издаване на оспореното НП, приобщена от съда по реда на чл.283 от НПК, Заповед №РД09-176/23.02.2024г. на Министъра на земеделието и храните, Заповед №РД11-2191/20.07.2025г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, Заповед №638/20.07.2025г. на Директора на ОДБХ – Пловдив, Констативен протокол №34 от 30.07.2925г, Констативен протокол от 08.08.2025г. Акт за налагане на възбрана №7 от 08.08.2025г., Покани от 08.08.2025г. и от 22.08.2025г. за съставяне на АУАН, Удостоверение за регистрация на животновъден обект №174/03.08.2015г., Писмо за изпращане на взетите проби за изследване №2/18.07.2025г. и Опис на взети проби за серологично/вирусологично изследване за шарка по ДПЖ към писмо

№2/18.07.2025г., Протокол от изпитване №261 ШОК/20.07.2025г., Протокол от 14.01.2026г. за извършена проверка на животновъден обект с рег.№ 4280-0198, както и от приобщените по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели – свид.И. К., свид. Н. Х., свид.И. З., свид. М. К. които съдът намира за логични, последователни, безпротиворечиви, базирани на преки и лични възприятия от случилото се, поради което кредитира като достоверени. Съдът кредитира и дадените от жалбоподателя обяснения, че процесния АУАН не му е бил връчен, доколкото по делото не са събрани доказателства, установяващи връчването.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът извършва проверка дали са спазени императивните разпоредби на чл.42 от ЗАНН при издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и изискванията на чл.57 от ЗАНН, касаещи издаване на наказателното постановление от административно – наказващия орган. Независимо от сезиращите основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, наведени от жалбоподателя, съдът дължи извършване на цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.312 и чл.313 НПК, приложими по препращане от чл.84 ЗАНН. В случай, че при издаването на атакувания акт е допуснато неправилно приложение на материалния закон и/или в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се стига до отмяна на обжалваното наказателно постановление съгласно чл. 63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН.

Процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено от компетентен орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив /ОДБХ – Пловдив/, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

По отношение редовността на връчването на процесния АУАН, съдът намира, че съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, което административнонаказващият орган не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /,,съответната служба"/ по смисъла на чл.43, ал.4 от ЗАНН, като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. Вместо това, неправилно АНО е преценил, че следва да приложи разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗАНН, видно от приложената по делото Разписка за връчване на АУАН при отказ на нарушителя да подпише акта. Следва да се направи ясно разграничение между двете хипотези, тъй като разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗАНН намира приложение единствено в случаите, в които конкретният екземпляр на АУАН е съставен в присъствието на и е предявен за запознаване на нарушителя , който е отказал да го подпише, докато разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗАНН намира приложение, тогава, когато актът е съставен в отсъствието на нарушителя, както е в настоящия случай . Следователно, неизпълнението на процедурата по чл.43, ал.4 ЗАНН от страна на АНО е резултирало в ненадлежно връчване на процесния АУАН, което на свой ред е препятствало възможността на нарушителя да се запознае с акта и да упражни защитата си срещу него със средствата, предоставени му от закона, съставляващо съществено процесуално нарушение.

На следващо място, след извършената служебна проверка на обжалваното наказателно постановление и на процесния АУАН, послужил за издаването му, съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването както на АУАН, така и на НП, обуславящи тяхната незаконосъобразност и изразяващи се в неспазване на императивните разпоредби на чл.42, т.4 от ЗАНН и т.57, т.5 от ЗАНН, в които изрично е предвидено, че АУАН и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда две хипотези на задължения за поведение на собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, неизпълнението на които е скрепено с парична санкция, предвидена в чл. 417 ЗАНН. Първото от тези задължения е да осигуряват постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи. Второто задължение за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, при условията на кумулативност с първото задължение, е да оказват съдействие при извършването на проверката. Според описанието на нарушението, така както е изложено в обстоятелствената част на обжалваното НП и на процесния АУАН, собственикът на животновъдния обект и животните в него е отказал да съдейства на служителя от ОДБХ – Пловдив при изпълнение на служебните му задължения, включително като е отказал да предостави достъп до животновъдния обект и животните в него. В случая, при така съставените АУАН и НП е налице бланкетно описание на нарушението като липсва индивидуализация относно конкретните обстоятелствата /фактическо описание на елементите от състава на нарушението/, при които е било извършено, както и прецизиране на двете форми на изпълнителното деяние, за които се твърди, че са били извършени, съобразно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и т.57, т.5 от ЗАНН. От една страна, не става ясно какви са били служебните задълженията на служителя от ОДБХ – Пловдив, изпълнението на които е било осуетено от собственика на животновъдния обект и имали ли са тези задължения характера на проверка на животновъдния обект и/или на животните в него по смисъла на чл.132, ал.1, т.18 ЗВД, налагаща оказване на съдействие от страна на жалбоподателя. От друга страна, не е изяснено в какво се е изразил отказът за съдействие от страна на жалбоподателя - за какво точно поведение /действие, бездействие/ е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето, което безспорно поставя същото в невъзможност да разбере в какво нарушение точно е обвинен и съобразно с това да организира защитата си. Непосочването конкретно и ясно на състава на извършеното нарушение в АУАН, съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в самото НП, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното лице, като наред с това поставя съда в невъзможност да направи преценка относно

законосъобразността на акта по съществото на спора, т. нар. материална законосъобразност на НП.

Констатираните процесуални нарушения не се преодоляват и от посочените, както в процесния АУАН, така и в обжалваното постановление и приложени като писмени доказателства по делото - Констативен протокол №34 от 30.07.2925г, Констативен протокол от 08.08.2025г. Акт за налагане на възбрана №7 от 08.08.2025г., Покани от 08.08.2025г. и от 22.08.2025г. за съставяне на АУАН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации.

Отделно от това следва да се изясни, че №РД11-2191/20.07.2025г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, съдържа поредица от мерки за принудително умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на всички заразени и контактни дребни преживни животни в животновъдния обект на жалбоподателя, чието изпълнение е възложено на Директорът на ОДБХ- Пловдив. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства да се е пристъпило към принудително умъртвяване на животните, респ. да са били предприети действия в насока изпълнение на №РД11-2191/20.07.2025г. от оправомощения за това държавен орган. Следователно, констатациите съдържащи се в Констативен протокол от 08.08.2025г., за това, че собственикът на животновъдния обект е отказал да съдейства за изпълнение на мерките, предвидени в №РД11-2191/20.07.2025г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, не подкрепят извода, че нарушителят в качеството му на собственик на животновъдния обект следва да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнение на мерките, визирани в №РД11-2191/20.07.2025г., доколкото не отговарят на фактите, случили се в обективната действителност.

В тази връзка и като взе предвид показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на жалбоподателя, съдът остава с убеждение, че целта на визитата на контролните органи на ОДБХ – Пловдив в обекта на жалбоподателя е била връчването на комплект от документи, с оглед евентуалното бъдещо изпълнение на мерките относно ограничаване и ликвидиране на огнището на заразата, а не пристъпване към изпълнение на самите мерки, налагащо предоставянето на достъп във фермата и оказване на съдействие от страна на жалбоподателя. От друга страна, от събраните по делото доказателства не се установява с категоричност органите на ОДБХ – Пловдив изобщо да са осъществили контакт лично с нарушителя, и то на място в животновъдния обект, освен в деня на взимане на проби от животните за лабораторно изследване, тъй като според доказателствената съвкупност комуникация е била водена единствено с майката на жалбоподателя посредством телефонни разговори, като уговорките за място на провеждане на съвместна среща касаели кметството на селото. Основателни съмнения в този смисъл пораждат и показанията на кмета Н. Х., незаинтересован от изхода на делото свидетел, за това, че макар подписът му да фигурира в приложени по делото различни писмени доказателства за удостоверяване на обстоятелството, че К. е отказал да получи/подпише съответните документи, в действителност кметът на селото не е ставал свидетел на разговори между контролните органи и К., респ. на отказ на последния, за който отказ му е било съобщено от самите инспектори към ОДБХ – Пловдив. Наред с това свидетелят Х. е заявил, че не е наясно дали е извършвано посещение на място в животновъдния обект, тъй като лекарите са му предоставяли документите за подпис в кметството на селото. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства формира у съда извод, че не са били реализирани предпоставките, които дават основание да се съди дали диспозицията на правната норма на чл. 132, ал.1, т.18 ЗВД е била, съответно не е била изпълнена, което на свой ред да предизвика настъпване на санкционните правни последици. В този ред на мисли, обективираното както в АУАН, така и в НП не отговаря на действителното фактическо положение, като паралелно на констатираните процесуални нарушения, процесният АУАН и обжалвано НП са издадени и в противоречие на материалния закон, което е отделно и самостоятелно основания за отмяна.

При този изход на делото и с оглед направено от страна на жалбоподателя, чрез процесуален представил искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да се присъдят в негова полза. В случая са претендирани разноски в размер на 613, 55 евро /1200 лева/ и е представено доказателство за направени разноски в този размер /договор за правна помощ от 08.12.2025 г. на лист 23, в който е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено от възложителя изцяло и в брой при сключване на договора/. Същевременно, юрисконсултът на насрещната страна е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид следните съображения: вида на спора /дело от административно наказателен характер/, интереса /с обжалваното НП е наложена глоба в размер на 500 лева, равняващи се на 255,65 евро/, вида и количеството на извършената работа /направени искания, повечето от които са оставени без уважение от съда и представени писмени доказателства, повечето от които не са приети от съда поради липсата на относимост към предмета на делото; производството е приключило в рамките на две съдебни заседания, в които са разпитани петима свидетели/ и най-вече фактическата и правна сложност на делото /умерена такава/, намери, че в конкретния случай, на посочените характеристики съответства справедливо възнаграждение в размер на 255, 65 евро /500 лева/, в съответствие с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Следователно до този размер следва да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение. Ето и защо и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН следва да се осъди ОДБХ- Пловдив да заплати сумата от 255,65 евро /500 лева/ на жалбоподателя, представляващи сторени по делото разноски - заплатен адвокатски хонорар.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът